РЕШЕНИЕ
№ 86
гр. Ихтиман, 07.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ИХТИМАН, ШЕСТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на тринадесети март през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Юлиана Ив. Толева
при участието на секретаря НИКОЛЕТА Г. КУЗЕВА
като разгледа докладваното от Юлиана Ив. Толева Гражданско дело №
20241840100827 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба, подадена от А. Г. Т., ЕГН:
*********** чрез пълномощник - адв. М. от САК, уточнена с молби вх. №
4526 от 31.07.2024г., вх. № 5231 от 02.09.2024г. и вх. № 6091 от 11.10.2024г. на
РС Ихтиман, с която е предявен иск с правно основание чл. 30, ал. 1 ЗН за
възстановяване на запазената част на ищцата от наследството на майка Р. Й.
Г. чрез намаляване на дарение на наследодателя Р. Й. Г. в полза на ответниците
- сестри на ищцата – М. Г. Т. и Н. Г. А., извършено чрез договор за дарение на
недвижим имот от 15.12.2014г., обективиран в Нотариален акт за дарение №
78, том III, рег. № 4133, дело № 437 от 2014г. на нотариус Румен Генев с район
на действие РС Ихтиман, вписан в Служба по вписванията с вх. № 4793 от
15.12.2014г., акт № 47, том 20, дело № 3913/2014г., до размера на 1/6 идеални
части от наследството, необходим за допълване на запазената част на ищцата
от наследството на нейната майка.
Ищцата твърди, че нейната майка и наследодателка Р. Й. Г., поч. на
14.06.2020г., била собственик на поземлен имот с идентификатор
22006.502.812, съгласно КК и КР, одобрени със Заповед № РС-18-
116/05.07.2022г. на Изпълнителния директор на АГКК, с площ: 723 кв.м., при
граници на имота: поземлени имоти с идентификатор 22006.502.813,
22006.502.1912, 22006.502.811 и 22006.502.814, ведно с находящите се в
имота сгради, както следва: еднофамилна жилищна сграда с идентификатор:
22006.502.812.1 с площ 132 кв.м., брой етажи - 1 и еднофамилна жилищна
сграда с идентификатор 22006.502.812.2. с площ 80 кв.м., брой етажи -1.
Посочва, че на 15.12.2014г. наследодателката и нейна майка дарила на две
от дъщерите си – ответниците М. Т. и Н. А. гореописания поземлен имот, като
запазила за себе си пожизнено и безвъзмездно право на ползване върху имота.
1
Ищцата твърди, че нейната майка и наследодател починала на 14.06.2020г.
като оставила за законни наследници четирите си деца – В. Г. Г., Н. Г. А., А. Г.
Т. и М. Г. Т..
Изтъква, че имотът бил единственият на прехвърлителката, последната не
притежавала друго имущество. Счита, че чрез извършеното дарение
наследодателката е накърнила нейното правото на запазена част от
наследството. Допълва, че наследодателката Рилка Г. не е правила в нейна
полза завети и/или дарения, а от друга страна ищцата е извършила значителни
разходи за материалното осигуряване на битовите нужди на своята майка, чрез
плащания към нейната сестра – ответницата М. Т..
Посочва, че изпратила нотариална покана до ответниците за доброволно
възстановяване на нейната запазена част от наследството, но това не се
случило.
Излага подробни доводи, според които, в случая възстановяването на
нейната запазена част от наследството няма как да стане чрез отделянето на
част от имота, поради което следва ответниците да заплатят
равностойността на нейната запазена част.
По изложените съображения иска от съда да се произнесе с решение, с
което да възстанови запазената част от наследството на нейната майка и
наследодателка Р. Й. Г., като се намали с 1/6 идеална част извършеното от
наследодателя в полза на ответниците дарение, обективирано в Нотариален
акт за дарение № 78, том III, рег. № 4133, дело № 437 от 2014г. от 15.12.2014г..
Ангажира писмени доказателства. Претендира присъждане на деловодни
разноски.
В законоустановения срок по чл. 131 ГПК не е постъпил писмен отговор от
ответницата Н. Г. А..
В законоустановения срок по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор от
ответницата М. Г. Т., която оспорва исковата претенция като неоснователна.
Излагат се съображения, че не са налице основания да се възстанови
запазената част на ищцата от наследството на нейната майка чрез парично
уравнение, евентуално при възстановяване на запазена част от наследството се
иска от съда да възстанови припадащата се част от дарения имот. Навеждат се
твърдения, че през целия си живот двете ответници са полагали грижи –
първоначално за техния баща след заболяването му до неговата смърт през
1997г., след което за майка им и за имота. Ответницата изтъква, че в
продължение на години ежеседмично посещавала майка си в имота – грижила
се за нея – готвила, осигурявала и хранителни продукти, медикаменти,
работила в градината на имота. Твърди, че се грижила и за брат си - В., който
от дълги години бил с влошено здравословно състояние след получена тежка
черепно –мозъчна травма. Полагала грижи и за племенника си Г., който бил с
алкохолна зависимост.
Релевира се довод, че наследодателката на страните и тяхна майка била
мотивирана да дари имота на двете си дъщери – ответниците в
производството, поради положените от тях грижи и внимание към нея през
годините. От друга страна Р. Г. очаквала, но не получила такива от ищцата по
делото, която била дистанцирана и не полагала грижи, както за майка си, така
и за имота. Ответницата М. Т. посочва, че тя и другата ответница са направили
необходими разноски в годините за запазване целостта на процесния
недвижим имот, както преди дарението, така и след него.
2
По изложените съображения иска от съда да отхвърли исковата претенция
като неоснователна. Претендира присъждане на деловодни разноски.
В открито съдебно заседание, ищцата, редовно призована се явява лично и с
пълномощника си – адв. М. от САК и поддържа исковата молба, ведно с
уточненията. Прави доказателствени искания. По същество моли предявеният
иск да бъде уважен като основателен. Претендира деловодни разноски,
представя списък по чл. 80 ГПК.
В открито съдебно заседание, ответникът Н. Г., редовно призована, не се
явява и не се представлява.
В отрито съдебно заседание, ответникът М. Т., редовно призована се явява
лично и се представлява от адв. Ц. С. от САК, с пълномощно по делото.
Ответникът оспорва исковата претенция. Ангажира становище по
доказателствените искания на ищеца. По същество пледира, че въпреки
законовото право на наследниците на запазена част от наследството,
наследодателката на страните е дарила със спорния имот именно ответницата
М. Т. и нейната сестра – другата ответница, защото те са полагали грижи за
майка си в годините. Претендира деловодни разноски, представя списък по чл.
80 ГПК. Прави възражение за прекомерност на претенцията за разноски за
адвокатско възнаграждение на насрещната страна и иска същата да бъде
намалена до установения в Наредбата за минималните адвокатски
възнаграждения минимум.
Съдът,като съобрази доводите на страните и събраните по делото
доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно чл.
12 и чл. 235, ал. 2 ГПК, приема за установено от фактическа страна
следното:
Не е спорно между страните, а и от представеното по делото удостоверение
за наследници изх. № УН 7666/18.06.2020 от 28.04.2023г., издадено от
Столична община, район „Младост“, се установява, че Р. Й. Г., ЕГН:
********** е починала на 14.06.2020г., като е оставила за свои наследници
децата си – В. Г. Г., ЕГН: **********, Н. Г. А., ЕГН: **********, А. Г. Т., ЕГН:
********** и М. Г. Т., ЕГН: **********.
От приетия по делото нотариален акт за собственост върху недвижим имот,
придобит по наследство и отказ от наследство № 64, том I, дело № 130/1986г.
на нотариус при Районен съд Ихтиман се установява, че на 02.04.1986г.
наследодателят на страните по делото Р. Й. Г. е била призната за собственик на
дворно място с площ 704 кв.м., образуващо парцел XII-812 /дванадесети за
имот осемстотин и дванадесети/ в кв. 85 /осемдесет и пети/, при съседи: не се
чете, Д. Й. Н. и Х. Й. М., както и построените в парцела масивна къща и
масивна стопанска сграда – незавършени.
От приетия по делото нотариален акт за дарение на недвижим имот № 78,
том III, рег. № 4133, дело № 437 от 2014г. на нотариус Румен Генев с район на
действие РС Ихтиман, вписан в Служба по вписванията с вх. № 4793 от
15.12.2014г., акт № 47, том 20, дело № 3913/2014г. се установява, че
наследодателят на страните Р. Й. Г. е дарила на дъщерите си /ответници по
делото/ М. Г. Т. и Н. Г. А., при равни права за двете, следния свой собствен
недвижим имот, представляващ поземлен имот (дворно място) с площ 704
кв.м., УПИ XII-812 (дванадесети за имот осемстотин и дванадесети), в квартал
85 (осемдесет и пети) по плана на гр. Долна Баня, одобрен със Заповеди №
3
АБ-134/1985, № РД-15-17/10.02.2000г., № ЛС-05-27/14.04.1994г. и № ЛС-01-
161/09.02.1990г. на Кмета на община Долна Баня, отрeден за поземлен имот
812 с площ 803 кв.м., с неуредени сметки по регулация, за отчуждаване 90
кв.м. за УПИ X-814, 1556 и 9 кв.м. за УПИ XI-811, ведно с построените в
имота масивна къща и масивна стопанска сграда, при граници на имота:
улица с о.т. 283-265, УПИ - XI-811,УПИ X - 814, 1556, УПИ - XIII-813.
Дарителката Р. Й. е запазила пожизнено и безвъзмездно право на ползване
върху дарения недвижим имот. Дарените ответници са заявили, че приемат
дарението с благодарност и при условието на запазено право на ползване.
Видно от приетата по делото скица от АГКК – София област описания в
исковата молба поземлен имот с идентификатор 22006.502.812 съответства на
ПИ с пл. № 812, парцел XII, квартал 85, тоест е идентичен с поземления имот,
предмет на договора за дарение.
От приетите по делото скици от АГКК /л. 30 и 31/ се установява, че в имота
с идентификатор 22006.502.812 са построени две сгради с предназначения
жилищна сграда еднофамилна – с идентификатори 22006.502.812.1 и
22006.502.812.2.
Установява се, че на 22.11.2023г. ищцата изпратила до ответниците
нотариална покана за възстановяване на запазената част от наследството,
която била връчена лично на двете ответници.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна
страна следното.
Предявен е конститутивен иск с правно основание чл. 30, ал. 1 от ЗН.
За да се уважи иска за възстановяване на накърнена запазена част, като се
намали дарствено разпореждане, следва да са налице следните материални
предпоставки (юридически факти): 1) наследодателят да е починал; 2) ищецът
да е наследник по закон на починалия наследодател и 3) предписаната в чл. 29
от ЗН запазена част на наследниците да е била накърнена с извършеното
дарствено разпореждане от техния общ наследодател.
Запазената част е правото на наследника да получи по наследство
имущество на определена стойност.
В принципен план възстановяване на запазена част от наследството се
извършва като в полза на наследника, чиято запазена част е накърнена, се
намали със съответната идеална част, необходима за възстановяването,
извършеното дарение или завещателно разпореждане, респ. при необходимост
от формиране на наследствена маса се приложи една от хипотезите на чл. 36
от ЗН. Съдът в тези случаи се произнася съобразно установените по делото
факти относно приложимия ред за възстановяване.
В разпоредбата на чл. 28, ал. 1 от ЗН са определени лицата с право на
запазена част от наследство – низходящи, родители и съпруг. Съгласно
разпоредбата, когато наследодателят остави низходящи, родители или съпруг,
той не може със завещателни разпореждания или чрез дарение да накърнява
онова, което съставлява тяхна запазена част от наследството. Според чл. 28,
ал. 2 от ЗН частта от наследството, вън от запазената част, е разполагаемата
част на наследодателя.
В настоящия случай, от представеното по делото удостоверение за
наследници на Р. Й. Г., се установява, че ищцата – А. Г. Т., се явява низходяща
от първа степен на наследодателя Р. Г., респ. същата е материалноправно
4
легитимирана да претендира възстановяване на запазена част от наследството.
Въпреки липсата по делото на доказателства за извършени от ищцата изрични
или конклудентни действия по приемане на наследството, съдът счита, че със
самото предявяване на иска за намаляване на дарението с оглед допълването
на запазената си част, лицето извършва действие, което несъмнено предполага
приемане на наследството (чл. 49, ал. 2, изр. 1, предл. 1 от ЗН). Това е така,
тъй като същото това лице иска от съда да му присъди като част от
наследството и част от дарения имот, т.е. искът е за увеличаване на
имуществените права на ищеца, произтичащи от наследственото
правоотношение, а ако не считаше, че е наследник и има право на запазена
част, то той не би предявил иска си. За действие в тази посока съдът приема и
изпратената до ответниците нотариална покана за възстановяване на
запазената част от наследството.
Вярно е, че право на запазена част има само наследникът, т.е. лицето, което
е приело наследството, а не лицето, което е призовано към наследяване. Ако
това лице не е приело наследството, то няма право на никаква част от
наследството без значение дали е лице с право на запазена част или не (по арг.
от чл. 28, ал. 1 от ЗН).
С предявяването на иска по чл. 30, ал. 1 ЗН и обективираната в него воля на
ищеца да възстанови запазената си част от наследството ищцата е изразила
ясна воля за приемане на наследството. По този начин същата е извършила
действие, което несъмнено предполага приемане на наследството, оставено от
майка й. Без правно значение е дали исковата молба е подадена лично от
ищеца или чрез негов пълномощник.
Размерът на запазената и разполагаемата част е уреден в чл. 29 от ЗН и по
отношение на съпруга и низходящите зависи от броя на децата. Според чл. 29,
ал. 1 от ЗН запазената част на низходящи (включително и осиновените), когато
наследодателят не е оставил съпруг, е: при едно дете или низходящи от него -
1/2, а при две и повече деца или низходящи от тях - 2/3 от имуществото на
наследодателя.
В случая наследодателят Р. Й. не е оставила съпруг, а само четири деца -
низходящи. При наличие на четири деца, запазената част възлиза на 2/3
идеални части от наследството, респ. по 1/6 идеална часта за всяко дете
(2/3:4=1/6).
В случая наследодателят се е разпоредил с единствения си недвижим имот,
като страните не спорят, че в наследството няма други активи. На основание
чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК за безспорно между страните в производството е
обявено обстоятелството, че имотът, предмет на дарението, е единственият на
наследодателката и изчерпва наследствената маса.
Когато запазената част от наследството е накърнена с дарение, което
изчерпва наследството – то намалението се извършва в идеална част от
предмета на дарението, съответна на запазената част, без да се формира
наследствена маса. При предявен иск за намаляване на дарението, което
изчерпва наследствената маса /приравнява се на универсално завещание/ до
размера на запазената част на наследник по закон не е нужно да бъде
образувана маса по чл. 31 от ЗН, а намалението следва да се извърши направо
в дробна част, съответстваща на запазената част на наследника по закон
съобразно разпоредбата на чл. 29 от ЗН. Образуването на наследствена маса е
необходимо само тогава, когато е завещана или дарена определена вещ, за да
може да се определи чистия актив на наследството, тъй като само от този
5
актив могат да се облагодетелстват заветниците, надарените (в този смисъл
Решение № 580/02.08.2010 г. по гр.д. № 1315/2009 г. на ВКС, I г.о., Решение №
25/12.02.2016 г. по гр.д. № 4119/2015 г. на ВКС, I г.о.). Правилата на чл. 36 от
ЗН не намират приложение, защото те се отнасят до завет и дарение на
отделни наследствени имоти, а не до разпореждане с цялото наследство – в
този смисъл (в този смисъл Решение № 229/05.12.2013 г. по гр.д. № 3663/2013
г. на ВКС, II г.о.).
От събраните по делото доказателства категорично се установи, че
наследодателят на страните Р. Г. с договор за дарение се е разпоредила в полза
на ответниците с цялото притежавано от нея недвижимо имущество към
момента на нейната смърт. Това дарствено разпореждане се приравнява на
универсално завещателно разпореждане, поради което в настоящия случай, не
е необходимо образуване на наследствена маса. По делото на основание чл.
146, ал. 1, т. 3 ГПК беше обявено за безспорно между страните, че имотът
предмет на дарението, изчерпва наследствената маса, в допълнение по делото
не са събрани доказателства, от които да се направи извод за наличие на други
имущества на наследодателя, с които да се допълни запазената част на ишцата.
С оглед установеното от фактическа страна, съдът намира, че запазената
част на ищцата в размер на 1/6 идеална част от наследството на Р. Й. Г. е
накърнена, поради което исковата претенция следва да бъде уважена, като
извършеното от наследодателя Р. Й. Г. в полза на ответниците дарение следва
да бъде намалено с размера на запазената част на ищцата.
За пълнота следва да се посочи, че направените от ответницата твърдения за
извършени необходими и полезни разноски за имота, съдът не обсъжда, като
ирелевантни за правния спор в производството. По тази причина не са
допуснати и ангажираните от страните доказателства в тази посока.
Ответницата М. Т. не е предявила възражение за прихващане, а направено
такова не би било прието от съда, доколкото не са налице предпоставките по
чл. 103, ал. 1 ЗЗД – ищцовата претенция не е парична или за предаване на
заместими вещи, поради което не може да се прихваща насрещно вземане с
нея. Ако ответницата счита, че има облигационно вземане спрямо ищцата, тя
би могла да потърси това свое право по съдебен ред в отделен процес.
По разноските:
При този изход на правния спор, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, право на
разноски има ищцата. Ищцата претендира разноски, както следва: 2200,00
лева – заплатена държавна такса и 6000,00 лева – разноски за заплатено
адвокатско възнаграждение.
На първо място по претенцията за заплащане на разноски за заплатена
държавна такса съдът намира за необходимо да изложи следните пояснения.
При подаване на исковата молба ищецът не е представил доказателства за
заплатена държавна такса, което е обусловило нейната нередовност. С
разпореждане от 16.07.2024г. съдията- докладчик като е изложил мотиви за
същността на предявения иск като оценяем такъв, е пояснил на ищеца как се
определя цената на иска и е дал указания да представи доказателства за
заплатена държавна такса, като е пояснил, че в случай, че оценката на иска
представлява затруднение за страната, тя ще бъде определена първоначално от
съда на основание чл. 70, ал. 3 ГПК. Със същото разпореждане са дадени
указания на ищеца да представи актуална данъчна оценка на имота. С молба
от 31.07.2024г. ищецът е представил доказателства за заплатена държавна
такса по сметка на РС Ихтиман в размер на 2200,00 лева, като в уточняваща
6
искова молба /л. 25 от делото/ посочва, че цената на иска е определена на база
на пазарната цена на имота, определена от ищеца на 55 000 лева, след
извършено пазарно проучване в различни интернет сайтове. С молба от
02.09.2024г. ищецът е представил актуална данъчна оценка на имота, съгласно
която стойността на същия ведно с построените в него сгради е 7614,30 лева.
Съобразно изложеното в разпореждането от 16.07.2025г. /л. 14 от делото/
цената на иска по чл. 30, ал. 1 ЗН се определя съгласно чл. 69, ал. 1, т. 4 ГПК
като дробна част от имуществото на наследодателя съответна на размера на
претендираната от ищеца за възстановяване запазена част от наследството - в
случая 1/6 идеална част. Предвид горното и с оглед наличието на данъчна
оценка на имота по арг. от чл. 69, ал. 1, т. 4 вр. т. 2, предл. първо ГПК, то съдът
намира, че цената на иска, а оттам и дължимата държавна такса в
производството следва да се определи на база на данъчната оценка на имота,
следователно цената на иска е 1/6 от стойността на имота по данъчна оценка
или сумата от 1269,05 лева, върху която следва да се събере държавна такса в
размер на 4%, но не по - малко от 50,00 лева. Следователно дължимата в
производството държавна такса е 50,76 лева. Платената над дължимото
горница може да бъде възстановена на страната при направено изрично
искане в този смисъл.
Предвид изложеното в тежест на ответниците следва да бъдат възложени
сторените от ищеца разноски за заплатена държавна такса в размер на 50,76
лева.
Касателно претенцията за разноски за заплатено адвокатско възнаграждение
в размер на 6000,00 лева е наведено своевременно възражение за
прекомерност на претендираната сума.
Съдът разгледа претенцията за заплащане на разноски за адвокатско
възнаграждение в светлината на решение по дело C - 438/22 на СЕС от
25.01.2024г., съгласно което приетата от Висшия адвокатски съвет като
съсловна организация Наредба № 1 от 09.07.2004г. относно задължителните
минимални размери на адвокатските възнаграждения е нищожна, тъй като е
равнозначна на хоризонтално определяне на задължителни минимални
тарифи, което е забранено от чл. 101, пр.1 ДФЕС. Съгласно решението
нищожността на Наредбата е задължителна за съда и засяга всички минали и
бъдещи последици. Заложените в Наредбата минимални размери на
адвокатските възнаграждения все пак следва да служат за ориентир на
съдебния състав. Следва да се отбележи, че към датата на сключване на
договора за правна защита и съдействие между ищцата и адвокатското
дружество, чийто представител е пълномощник в процеса - 30.05.2024г. /л. 168
от делото/ все още е действаща Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения на Висшия адвокатски съвет, в
редакцията съгл. ДВ, бр. 88 от 04.11.2022г.. Новата редакция на Наредбата е
обнародвана в ДВ, бр. 14 от 18.02.2025г., в сила от 22.02.2025г.
При определяне размера на адвокатското възнаграждение по справедливост
съдът съобрази, от една страна цената на исковата претенция, фактическата и
правна сложност на делото, която не се отличава от обикновените за този тип
дела, обстоятелството, че делото е разгледано в едно открито съдебно
заседание, както и птроцесуалното поведение на пълномощника на ищцата,
който се явява лично в о.с.з., ангажира доказателства. От друга страна съдът
съобрази икономическата обстановка в страната в последните години,
инфлационните процеси, които неминуемо водят до поскъпване на услуги, в
7
това число и на адвокатските такива. Изложеното мотивира съда да уважи
претенцията за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение в
размер на 1800,00 лева.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищцата следва да се присъдят
разноски в общ размер на 1850,76 лева.
Така мотивиран съдът,
РЕШИ:
НАМАЛЯВА, на основание чл. 30 от ЗН, дарение, извършено от
наследодателя Р. Й. Г., ЕГН: **********, починала на 14.06.2020г., с договор
за дарение от 15.12.2014г., обективиран в Нотариален акт за дарение на
недвижим имот № 78, том III, рег. № 4133, дело № 437 от 2014г. на нотариус
Румен Генев с район на действие РС Ихтиман, вписан в Служба по
вписванията с вх. № 4793 от 15.12.2014г., акт № 47, том 20, дело №
3913/2014г. в полза на Н. Г. А., ЕГН: ********** и М. Г. Т., ЕГН: **********,
в размер на 1/6 идеални части, като ВЪЗСТАНОВЯВА запазената част на А.
Г. Т., ЕГН: ********** от наследството на Р. Й. Г., ЕГН: **********, починала
на 14.06.2020г., в размер на 1/6 идеални части.
ОСЪЖДА Н. Г. А., ЕГН: **********, и М. Г. Т., ЕГН: **********, да
заплатят на А. Г. Т., ЕГН: **********, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата
от 1850,76 лева – разноски в производството.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Окръжен съд София в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Ихтиман: _______________________
8