Решение по дело №19/2024 на Районен съд - Ихтиман

Номер на акта: 33
Дата: 28 февруари 2024 г.
Съдия: Александър Костадинов Трионджиев
Дело: 20241840200019
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 17 януари 2024 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 33
гр. Ихтиман, 28.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ИХТИМАН, ЧЕТВЪРТИ НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети февруари през две
хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Александър К. Трионджиев
при участието на секретаря Борислава Ив. Мешинкова
като разгледа докладваното от Александър К. Трионджиев Административно
наказателно дело № 20241840200019 по описа за 2024 година
Делото е инициирано пред Районен съд – Ихтиман въз основа на жалба, подадена от Т.
И. И., ЕГН *, чрез адвокат В. Д., против Електронен фиш Серия К № 8317905 на ОДМВР -
София.
Първоначално делото е било образувано като АНД № 51 от 2024 г. по описа на
Районен съд – София, но същото е изпратено по компетентност на Районен съд – Ихтиман.
С жалбата се твърди, че оспореният фиш е неправилен и незаконосъобразен и се
търси неговата отмяна.
В проведеното последно открито съдебно заседание жалбоподателят не се явява, като
не се явява и негов процесуален представител. Процесуалният представител на
жалбоподателя изпраща писмено становище, в което излага подробни съображения относно
неправилността на оспорения административен акт.
Наказващият орган не изпраща представител, като в хода на производството пред
настоящия съд от него също е постъпила писмена защита, с която се твърди, че
електронният фиш е правилен и законосъобразен, настоява за неговото потвърждаване.
Районна прокуратура – Самоков, Териториално отделение – Ихтиман не изпраща
представител и не взема становище по жалбата.
Жалбата е допустима. В тази връзка следва да се посочи, че по делото не са
представени конкретни писмени доказателства /обратна разписка или друго писмено
доказателство, удостоверяващо момента и начина на връчване/, от които да е видно, кога е
връчен електронният фиш. Такива писмени доказателства, удостоверяващи датата и начина
на връчване на оспорения акт, не се съдържат и в административната преписка. От
съдържанието на представена разпечатка от АИС АНД е видно, че в системата е отразено, че
процесният фиш е съставен на 01.11.2023 г. и е отразено, че е връчен на 01.12.2023 г. В
същото време, обаче, липсват конкретни доказателства /обратна разписка или друго/,
удосотверяващи факта, че връчването е станало именно на 01.12.2023 г. Поради тези
съображения съдът намира, че жалбата е подадена своевременно. Само за пълнота може да
1
се посочи, че по делото се намира и плик /лист 10 от първоначално образуваното дело пред
Районен съд - София/, от който е видно, че адвокат В. Д. е изпратила на 14.12.2023 г.
документ до ОДМВР – София, което означава, че дори да се приеме, че фишът е връчен на
01.12.2023 г., то жалбата се явява подадена своевременно.
Оспореният електронен фиш е издаден на основание чл. 189, ал. 4, във вр. чл. 182, ал.
2, т. 4, във вр. чл. 21, ал. 2, във вр. чл. 21, ал. 1 от ЗДвП. В него е отразено, че на 23.05.2023
г., в 10:13 часа в Област Софийска, Община Костенец, АМ Тракия км 53.300 посока от гр.
Пловдив към гр. София при ограничение на скоростта с пътен знак В-26 от 80 км МПС ДАФ
ФТ ХФ 105.460 ВЛЕКАЧ, с регистрационен номер * е извършено нарушение на скоростта,
установено и заснето с автоматизирано техническо средство. Отразено е, че разрешената
скорост е била 80 км/ч, а установената такава от 116 км./ч, с което превишената скорост е от
36 км/ч. Във фиша е записано и че е приспаднат толеранс в полза на водача. Посочен е и
собственикът/ползвателят на превозното средство – Т. И. И.. Предвид горното Т. И. И. е
санкциониран с глоба в размер на 300 лева.
Издаденият електронен фиш принципно съдържа всички необходими реквизити,
посочени в текста на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, поради което от външна страна е редовен.
В текста на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП е отразено какви са максимално допустимите
скорости на движение в и извън населено място, а в ал. 2 на същия член е посочено, че
когато стойността на скоростта, която не трябва да се превишава, е различна от посочената в
ал. 1, това се сигнализира с пътен знак.
Съгласно разпоредбата на чл. 182, ал. 2, т. 4 от ЗДвП водач, който превиши
разрешената скорост извън населено място, се наказва с глоба от 300 лева, когато
превишението е от 31 до 40 км/ч.
Правилото на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП гласи, че при нарушение, установено и заснето с
автоматизирано техническо средство или система /АТСС/, за което не е предвидено
наказание лишаване от право да се управлява моторно превозно средство или отнемане на
контролни точки, се издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на
нарушител за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение.
Според текста на чл. 189, ал. 5 от ЗДвП в 14-дневен срок от получаването на фиша
собственикът заплаща глобата или предоставя в съответната териториална структура на
Министерството на вътрешните работи писмена декларация с данни за лицето, извършило
нарушението, и копие на свидетелството му за управление на моторно превозно средство.
На лицето, посочено в декларацията, се издава и изпраща електронен фиш по ал. 4 на чл.
189 от ЗДвП за извършеното нарушение, а първоначално издаденият електронен фиш се
анулира.
Съгласно легалната дефиниция, дадено в пар. 6, т. 65 от ДП към ЗДвП,
„Автоматизирани технически средства и системи“ са уреди за контрол, работещи
самостоятелно или взаимно свързани, одобрени и проверени съгласно Закона за
измерванията, които установяват и автоматично заснемат нарушения в присъствие или
отсъствие на контролен орган и могат да бъдат: а) стационарни - прикрепени към земята и
обслужвани периодично от контролен орган, б) мобилни - прикрепени към превозно
средство или временно разположени на участък от пътя, установяващи нарушение в
присъствието на контролен орган, който поставя начало и край на работния процес.
В чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за
използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за
движение по пътищата /Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г./ е посочено, че за всяко
използване на мобилно АТСС за контрол се попълва протокол съгласно приложението.
Съгласно ал. 1 от същия член протоколът по ал. 1 се попълва при всяка смяна на
мястото/участъка за контрол, като при контрол във време на движение с мобилно АТСС се
2
отбелязва началото и краят на контролирания участък.
Според чл. 11, ал. 1 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за измерване на скоростта
от мобилно АТСС се използват служебни автомобили или мотоциклети, движещи се в
пътнотранспортния поток или работещи на място за контрол, или АТСС се разполага
временно на участък от пътя. В следващата ал. 2 е разписано, че в случаите на
осъществяване на контрол с мобилно АТСС във време на движение нарушителите се спират
на място и се предприемат действия за реализиране на административнонаказателната
отговорност за извършеното нарушение. За нарушения, установени с мобилни АТСС във
време на движение, електронни фишове не се издават. Съгласно ал. 3 на чл. 11 от Наредбата
при контрол на скоростта с мобилно АТСС във време на движение върху заснетите
изображения освен данните за извършеното нарушение се отразяват и данните за скоростта
на служебния автомобил или мотоциклет.
От съдържанието на представения по делото препис от протокол за използване на
автоматизирано техническо средство или система /лист 17 от първоначално образуваното
АНД № 51 от 2024 г. на Районен съд - София/, съпоставен и с посочените по-горе
разпоредби от наредбата, се установява, че процесното нарушение не е установено във време
на движение на полицейски автомобил. В протокола е отразено, че ограничението в
измервания участък е 80 км/ч.
Към административната преписка, в това число към процесния електронен фиш, са
приложени снимки, а така също и информация в табличен вид до тях /лист 16 от АНД № 51
от 2024 г. на Районен съд - София/, съставени във връзка с издаването на фиша. От снимките
и от информацията в табличен вид до таях е видно, че на тях е заснето превозно средство с
рег. № *. Върху материалния носител на снимките, вдясно от същите, е отразен, че
измерената скорост на моторното превозно средство е била 120 км/ч, ограничението е било
80 км/ч, а превишаването на скоростта е от 40 км/ч. Под посочените по-горе снимки, а така
също и в електронния фиш е отразено, че наказуемата скорост е 126 км/ч, а наказуемото
превишаване е 36 км/ч, като по този начин се установява, че е приспаднат нормативно
регламентирания толеранс, каквото е изискването на чл. 16, ал. 5 от Наредба № 8121з-532 от
12.05.2015 г. във вр. чл. 755, ал. 1, т. 2 от Наредбата за средствата за измерване, които
подлежат на метрологичен контрол. За патрулния автомобил е отбелязана скорост 0, което
също идва да покаже, че заснемането е станало не по време на движение на полицейския
автомобил. Именно поради обстоятелството, че заснемането е било по време, когато
патрулният автомобил не се е движил, по аргумент от разпоредбата на чл. 10, ал. 2 от
Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. е допустимо издаването на електронен фиш.
Въпреки изложеното по-горе, процесният електронен фиш подлежи на отмяна, а
съображенията на съда за това са следните:
Както вече бе посочено, в електронния фиш, а и в снимковия материал, съдържащ и
информация в табличен вид до него, е отразено, че разрешената скорост е била от 80 км/ч.
Подобно означаване се съдържа и в Протокол за използване на автоматизирано техническо
средство или система. По делото е постъпило писмо от Агенция „Пътна инфраструктура“
/лист 29 и следващите/, ведно с приложени към него писмени доказателства /заповеди,
чертежи и протокол/, в което писмо изрично е посочено, какви са били ограниченията във
въпросния участък на АМ „Тракия“ за дата 23.05.2023 г. На страница втора от писмото е
отразено, че съгласно чертеж от проекта за ВОБД по Заповед № РД-1164/16.01.2023 г.,
ограниченията на скоростта, включително на км. 53+300 в посока от гр. Пловдив към гр.
София са: на км. 54+220 вдясно и вляво на платното има пътен знак В26 /80/, на км. 54+140
вдясно и вляво на платното има пътен знак В26 /60/, а на км. 52+800 вдясно и вляво на
платното има пътен знак В34 за край на забраните, въведени с пътни знаци. Накрая на
писмото е записано, че за дата 23.05.2023 г. в ОПУ София няма регистрирана информация за
проблеми със значите от ВОБД за ограничение на скоростта в участъка от км 52+800 до км
3
54+600. От приложените към писмото от АПИ преписи от писмени доказателства и по-
конкретно от съдържанието на чертеж и протокол за приемане на временна организация и
безопасност на движението е видно, че на км. 54+140 от АМ „Тракия“, в посока към гр.
София, е поставен пътен знак В26 въвеждащ ограничение на скоростта от 60 км/ч, а на км.
52+800 в посока към гр. София е поставен пътен знак В34. Предвид горното, налага се
извод, че в отсечката от км. 54+140 до км. 52+800 в посока към гр. София ограничението е
било 60 км/ч на процесната дата. В тази отсечка попада и посочения в електронния фиш км.
53.300. Въпреки това, в електронния фиш, а и в информацията в табличен вид, съдържаща се
до направения снимков материал, е отразено, че ограничението на скоростта е било от 80
кв.ч. При това положение не става ясно защо в електронния фиш и в административната
преписка се сочи, че ограничението е било от 80 кв/ч, при положение, че по данни от АПИ
същото е 60 км/ч. Тези разминавания в скоростите внасят съмнение относно това къде точно
е било поставено техническо средство или система за измерване на скоростта и най-вече кой
е бил конкретният периметър, който същото е заснемало. В тази връзка следва да се
отбележи, че в протокол за използване на автоматизирано техническо средство или система
в графата „място за контрол“ километърът от АМ „Тракия“ е изписан нечетливо.
Електронният фиш подлежи на отмяна и на още едно основание. Според чл. 188, ал. 1
от ЗДвП собственикът или този, на когото е предоставено моторно превозно средство,
отговаря за извършеното с него нарушение, като собственикът се наказва с наказанието,
предвидено за извършеното нарушение, ако не посочи на кого е предоставил моторното
превозно средство. В чл. 188, ал. 2 от ЗДвП е разписано, че когато нарушението е извършено
при управление на моторно превозно средство, собственост на юридическо лице,
предвиденото наказание се налага на неговия законен представител или на лицето, посочено
от него, на което е предоставил управлението на моторното превозно средство. Според
правилото на чл. 189, ал. 5 от ЗДвП електронният фиш се връчва на лицето по чл. 188, ал. 1
или 2, като в 14-дневен срок от получаването му собственикът заплаща глобата или
предоставя в съответната териториална структура на Министерството на вътрешните работи
писмена декларация с данни за лицето, извършило нарушението, и копие на свидетелството
му за управление на моторно превозно средство, като на лицето, посочено в декларацията,
се издава и изпраща електронен фиш по ал. 4 за извършеното нарушение, а първоначално
издаденият електронен фиш се анулира. В настоящия случай електронният фиш е издаден
срещу Т. И. И., а от материалите по делото е видно /справка от МВР на лист 27 от делото и
справка от МВР на лист 20 от АНД № 51 от 2024 г. на Районен съд – София/, че собственик
на процесния влекач е „*“ ООД, с БУЛСТАТ *. От справка в търговския регистър,
информацията в който е публична и общодостъпна, е видно, че Т. И. И. не е управител,
включително към 23.05.2023 г. не е бил управител, на горното търговско дружество. В
същото време в административната преписка не се съдържат доказателства или дори само
информация да е била подадена декларация по чл. 189, ал. 5 от ЗДвП във връзка с
процесното нарушение, която декларация да е станала повод за анулиране на предходен
електронен фиш и издаване на настоящия такъв. Нещо повече, в оспорения електронен фиш
е посочено като основание за издаването му единствено чл. 189, ал. 4 и чл. 182, ал. 2, т. 4 от
ЗДвП, като никъде не е отразена разпоредбата на чл. 189, ал. 5 от ЗДвП. Предвид
изложените дотук твърдения се налага извод, че електронният фиш е издаден срещу лице,
което не е следвало да бъде санкционирано за процесното нарушение, което налага неговата
отмяна.
Предвид изхода на делото жалбоподателят има право на сторените от него съдебни
разноски, възлизащи на 320 лева с ДДС – заплатен адвокатски хонорар, за които разноски е
представен договор за правна защита и съдействие /лист 19/, в който е отразено, че
хонорарът е заплатен в брой.
Мотивиран от изложеното дотук, съдът
4
РЕШИ:
ОТМЕНЯ изцяло Електронен фиш Серия К № 8317905 издаден от ОДМВР – София.
ОСЪЖДА ОДМВР – София да заплати на Т. И. И., ЕГН * сумата от 320 /триста и
двадесет/ лева с ДДС, представляващи сторени съдебни разноски по настоящото дело.
Решението на съда подлежи на касационно обжалване в четиринадесетдневен срок от
съобщението му на страните, като жалбата се подава до Административен съд – София
област, чрез Районен съд - Ихтиман.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Ихтиман: _______________________
5