МОТИВИ
към присъда № 18/17.06.2015 г., постановена по НОХД № 219/2015
г.
по описа на Окръжен съд
Съдебното производство е образувано по повод внесен от
Окръжна прокуратура гр.Сливен обвинителен акт по досъдебно производство № 1219/2014 г. по описа на
РУ на МВР – Сливен, вх. № 2137/14 г., пор. № 183/14 г. по описа на Окръжна
прокуратура гр.Сливен против С.Л.Б. за престъпление по чл.343, ал.4, вр. ал.3, б. „б“, предл.1 вр. ал.1, вр. чл.342, ал.1 от НК.
С обвинителния акт подс. Б.
е обвинен в това, че на 30.08.2014 г. на път I-6, до разклона за с.Тополчане, общ.Сливен, при
управление на МПС – лек автомобил марка „Ауди“, модел „А-3“, рег. № ВТ 4367 ВТ,
нарушил правилата за движение по пътищата, а именно:
Чл.6, т.1 от ЗДвП - „Участниците в движението съобразяват своето поведение със сигналите на длъжностните лица,
упълномощени да регулират или да контролират движението по пътищата,
както и със светлинните сигнали, с пътните знаци и с пътната маркировка“;
Чл.21,
ал.2, вр.ал.1 от ЗДвП - „При избиране скоростта на
движение на водача на пътно превозно
средство е забранено да превишава следната стойност на скоростта в км/час – 60
км/час, сигнализирана с пътен знак „В26“;
и по непредпазливост причинил смъртта на Н. И. ***,
средна телесна повреда на О.А. ***, изразяваща се в „Разстройство на здравето
временно опасно за живота“ и средна телесна повреда
на С.К. Г. ***, изразяваща се в „Трайно затрудняване движенията на
снагата“ – престъпление по чл.343 ал.4 вр. ал.3 б."б" предл.1 вр. ал.1 вр. чл.342 ал.1 от НК.
Пред СлОС по искания на
пострадалите лица за конституиране в качеството на частни обвинители по делото,
на основание чл.76 и сл. от НПК, съдът конституира като частни обвинители в
производството по настоящото дело: З.И.Н. – съпруга на пострадалия Н. И.Н.,
действаща лично и като майка и законен представител на малолетните деца на постр. Н. - Н.Н. И. и И.Н.И.,
както и И.Н.И. и М.М. М. – родители на постр. Н.. Съдът конституира като частни обвинители и Ю.И.Г., Е.Ю.Г., И.Ю.Г., К.Ю. Г. и М.Ю.Г. –
наследници на пострадалата С.К. Г.. Пострадалият О.А.Б., действащ лично и със
съгласието на майка си Е.С.А., чрез повереник в
настоящото производство, изрази нежелание да участва в производството като
частен обвинител и граждански ищец.
В производството пред СлОС
подсъдимият призна всички факти и обстоятелства, отразени в обстоятелствената
част на обвинителния акт. При наличие предпоставките на чл. 371, т.2 и сл. от НПК, съдът обяви, че при постановяване на присъдата ще ползва направеното
самопризнание от подсъдимия, без да събира доказателства относно фактите,
изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и даде ход на съдебното
следствие по реда на глава двадесет и седма от НПК.
В ход по същество представителят на Окръжна
прокуратура гр. Сливен поддържа изложената фактическа обстановка и предявеното
обвинение. Намира, че подсъдимият е извършил престъпление по чл. 343 ал. 4 вр.
ал. 3 б.”б” предл. 1 вр ал.
1 вр. чл. 342 от НК. Акцентира върху обстоятелствата,
че подсъдимият към момента на извършване на деянието, предмет на делото, е бил
наказван общо 11 пъти по административен ред за допуснати нарушения на
правилата за движение по пътищата, а пострадалият Н. Н. е бил наказван 2 пъти
за допуснати такива нарушения. След обсъждане на фактическата обстановка и
излагане на твърдения за допуснати от двамата водачи – подс.
Б. и постр. Н. – нарушения на ЗДвП, прокурорът
поддържа теза за значителен принос на постр. Н. в
настъпване на пътно-транспортното произшествие /ПТП/. Анализира поведението и
на двамата водачи, както и настъпилите общественоопасни
последици, а и именно причинената в резултат на ПТП смърт на пострадалия Н.,
както и средните телесните повреди на пострадалите О.Б. и С. Г.. Заключава, че
същите се явяват пряка последица от допуснати от подс.
Б. нарушения на правилата за движение по чл. 6, ал. 1 и по чл. 21, ал. 2 от ЗДвП, както и допуснатите от страна на пострадалия Н. нарушения на правилата за
движение по чл. 25, ал.1 и по чл. 50, ал.1 от ЗДвП. Предлага подс. Б. да бъде признат за виновен по повдигнатото му
обвинение по чл. 343 ал.4 вр. ал. 3 б. „б” предл. 1 вр. ал. 1 вр. чл. 342 ал.1 от НК. Относно вида и размера на
наказанието, представителят на държавното обвинение от една страна отчита
данните за допуснати от страна на подсъдимия предишни нарушения на правилата за
движение. От друга страна подчертава обстоятелството, че в значителна степен
ПТП и настъпилия в резултат на него съставомерен
резултат, са били провокирани и са настъпили и в резултат и на грубото
нарушаване от страна на самия пострадал Н. на правилата за движение по чл. 25,
ал. 1 и по чл. 50, ал. 1 от ЗДвП. Обсъжда данните за личността на самия
подсъдим – необремененото му съдебно минало, направените признания по делото и
като цяло изразеното критично отношение към деянието. Съобразява и причинения в
резултат на деянието резултат, а именно смъртта на едно лице и средните телесни
повреди на други две лица. Предлага за постигане на целите на наказанието на
подсъдимия да бъде определено наказание 4 години „лишаване от свобода”, което с
оглед реда на Глава ХХVІІ от НПК и разпоредбата на чл. 58а от НК, да бъде
редуцирано до 2 години и 8 месеца „лишаване от свобода”. При отчитане на тежкия
резултат от деянието – смъртта на едно лице и причиняване на средни телесни
повреди на други две лица, и при съобразяване на обстоятелството, че този
резултат е настъпил в изключително голяма степен и от неправомерното
несъобразено с правилата за движение по пътищата поведение на пострадалия Н.,
прокурорът счита, че наказанието 2 години и 8 месеца „лишаване от свобода” би
могло да бъде отложено на основание чл. 66, ал.1 от НК за подходящ по
продължителност изпитателен срок.
Повереникът на частните обвинители
З.И.Н. – съпруга на пострадалия Н. И.Н.,
действаща лично и като майка и законен представител на малолетните деца на постр. Н. - Н.Н. И. и И.Н.И.,
както и на И.Н.И. и М.М. М. – родители на постр. Н., също акцентира върху обстоятелството, че подс. Б. е наказван 11 пъти по административен ред за допуснати нарушения на
правилата за движение по пътищата. Излага мнение, че са налице и случаи на
нарушения на подсъдимия, които не са били регистрирани по съответния ред.
Счита, че е налице едно системно нарушение и незачитане на правилата за
движение по пътищата. Повереникът развива своя теза
за механизма на настъпване на ПТП. Фокусира се върху показанията на двама
свидетели, които са се возили в колата на постр. Н. Н.
– О.Б. и М. П., които поотделно при разпита са заявили, че при наближаване на
кръстовището постр. Н., управлявайки „Форд Ескорд” спрял на знака „Стоп”, след което се е огледал на
двете страни и тъй като е нямало видимо коли е тръгнал да го пресича. Обръща
внимание на мястото на удара между двата автомобила, съобразно заключението на автотехническата експертиза, като счита, че постр.Н. Н. не е имал възможност да възприеме приближаващия
л.а. „Ауди” поради обстоятелството, че подсъдимият се е движел, съгласно
експертното заключение със 120 км/час. Повереникът
подчертава, че вместо да продължи движението в собствената лента за направо,
подсъдимият предприел маневра наляво и е ударил автомобила на пострадалия след
като последният се е изнесъл от пътя на движение на л.а. „Ауди”. Определя като
висока степен на опасност движението на подсъдимия с висока скорост при
приближаване на кръстовище. Отчита като пропуски неизследваните обстоятелства
относно цвета на автомобила и дали е бил с включени фарове. Заключава, че подс. Б. е допринесъл за настъпването на ПТП. Относно
наказанието повереникът отчита, че се касае до
непредпазливо деяние, но счита че е налице системно укорително поведение на
подсъдимия на пътя, изразяващо се в превишена скорост, поради което настоява за
налагане на ефективно наказание без да ангажира становище за конкретен
размер.
Повереникът на частните обвинители
Ю.И.Г., Е.Ю.Г., И.Ю.Г., К.Ю. Г. и М.Ю.Г.
– наследници на пострадалата С.К. Г., се солидаризира изцяло със становището на
представителя на държавното обвинение.
Счита, че деянието извършено от подсъдимия е доказано по безспорен
начин, както от обективна, така и от субективна страна. Моли на подсъдимия да
бъде наложено справедливо наказание.
Защитникът на подсъдимия се присъединява към изложената от
прокурора фактическа обстановка, която счита, че е изградена след обстоен
анализ на доказателствата, събрани на досъдебното производство. Уточнява, че
единственото наказание за превишена скорост на Б., съгласно приобщените
доказателства, установено по ЗДвП е когато подсъдимия е бил неправоспособен –
две години преди да придобие право да управлява МПС. Счита, че вредоносният
резултат е настъпил от неправомерните действия и на двамата водачи, като отчита
по-голям принос на подсъдимия с оглед допуснатите от същия нарушения, а именно
неподбирането на съответната скорост при приближаване на кръстовище, макар и с
второстепенен път. Застъпва теза, че както показанията на свидетели – очевидци,
че Н. е спрял на „стоп-линията” преди да предприеме пресичането на главния
път, на които се позовава частното
обвинение, така и обясненията на подсъдимия, че се е движел в колона и е имало бус пред него, който му е възпрепятствал движението, се
опровергават от назначената в ДП автотехническа
експертиза. Оценява заключението като
подробно, обстойно и съдържащо точни отговори на поставените въпроси. Според
защитника автотехническата експертиза установява по
категоричен начин, че пострадалият е приближил кръстовището и на стоп-линията е
бил с 27 км/ч. Това не предполагало спиране и време и възможност за възприемане
на каквото и да било движение по главния път, както и за предприемане на
съответната реакция от пострадалия. Коментира скоростта на МПС на пострадалия
към момента удара в размер на 36 км/ч и заключава, че същият е ускорявал и е
разчитал да премине безпрепятствено през главния път. Макар тези обстоятелства
да не счита, че оневиняват подсъдимия Б., защитникът ги съобразява като имащи
съществено значение и съпричиняващи вредоносния
резултат. В аспекта на определяне на адекватно наказание на подсъдимия,
защитникът подчертава изразеното от Б. критично отношение, обстоятелството, че
същият не управлявал МПС още от ПТП, получените телесни увреждания от самия
подсъдимия в резултат на произшествието, макар и несъставомерни
по отношение на него. Анализира естеството на констатираните по отношение на Б.
11 административни нарушения на правилата за движение, установени със ЗДвП,
като подчертава, че за период от 5 години, в които подсъдимият е правоспособен
водач се падат средно по 2 нарушения на година. Съпоставя този резултат с
нарушенията на пострадалия Н., който е бил правоспособен водач за пет месеца, в
които извършил 2 нарушения на ЗДвП. Поставя акцент върху степента на
обществената опасност, предвид квалификацията на деянието по чл. 343, ал. 4 вр. ал. 3 б. „б” от НК, като счита, че настоящият случай не
е измежду по-тежки случаи, включени като хипотези съставомерни
по същия законов текст. Пледира, че наказанието поискано от представителя на
прокуратурата се явява адекватно и отговаря на личността на подсъдимия.
Настоява, че подсъдимият е неосъждан, че не са налице отегчаващи вината
обстоятелства извън тези, включени в квалификацията на деянието, че Б. е
направил самопризнания, съдействал е на органите на досъдебното производство,
изразил е критично отношение. Счита, че следва да се вземат предвид младата
възраст на подсъдимия и възможността той да се реализира в живота. Определя
като справедливо наказанието, поискано от ОП – Сливен, изпълнението на което да
бъде отложено за подходящ определен от съда срок. Счита, че за срока, за който
подсъдимият ще бъде осъден на наказание „лишаване от свобода”, същият следва да
бъде и лишен от право да управлява МПС.
Подсъдимият Б. в личната си защита изразява съжаление за
случилото се. Декларира, че от момента на катастрофата до настоящия момент не е
шофирал. В последната си дума моли за справедлива присъда.
От извършения анализ на събраните и проверени в хода
на проведеното съдебно следствие писмени и гласни доказателства и доказателствени средства, преценени по отделно и в
съвкупността си, като съобрази самопризнанието на подсъдимия относно фактите и
обстоятелствата, изложени в обвинителния акт, изявлението му да не се събират
доказателства за тях, както и доводите на страните, Окръжен съд – Сливен приема
за установени фактите, описани в обвинителния акт. В тази връзка съдът приема
за установено от фактическа страна следното:
Подс. С.Л.Б. е роден на *** ***, със средно образование е,
неженен. Не е осъждан. Б. е правоспособен
водач на МПС категория „В“ и „М“ от 08.01.2010 г. Като водач на МПС е
наказван общо единадесет пъти по административен ред за допуснати нарушения на
правилата за движение по ЗДвП, като две от наказанията му са за допуснати
нарушения по чл.6, т. 1 от ЗДвП, изразяващи се в несъобразяване на поведението
му като водач на МПС със светлинните сигнали, с пътните знаци и пътната
маркировка, едно от наказанията му е за допуснато нарушение по чл.5, ал.3, т.1
от ЗДвП, изразяващо се в управление на МПС в пияно състояние, а друго наказание
му е наложено за допуснато нарушение по чл.21, ал.1 от ЗДвП, изразяващо се в
управляване на МПС със скорост над максимално разрешената.
Пострадалият Н. И. *** е правоспособен водач на МПС,
категория „В“ от 19.03.2014 г. Наказван е два пъти по административен ред за
допуснати нарушения на правилата за движение по ЗДвП.
На 30.08.2014 г. около 10:00 –
10:30 часа, подс. Б. тръгнал с лек автомобил „Ауди А3“ с рег. № ВТ 4367 ВТ да пътува от
гр. Дебелец за гр. Китен, с намерение да отиде на море при свои приятели.
Управляваният от подс.Б. автомобил бил собственост на
Д.В.А. от гр.Дебелец, който с пълномощно от 31.03.2014
г. упълномощил подсъдимия да се разпорежда с автомобила от негово име и да
го представлява пред нотариус при прехвърлянето на собствеността на автомобила.
Подс.Б. пътувал сам с автомобила и около 12:00 –
12:30 часа същият ден се движел по главен път І-6, непосредствено преди
кръстовището за гр. Сливен и за с. Тополчане, общ. Сливен. Кръстовището е било
сигнализирано с пътни знаци, указващи че път І-6 е с предимство, като за навлизащите по главния път превозни средства от
второстепенния път от с. Тополчане е било сигнализирано с пътен знак „Б2“
„Спри! Пропусни движещите се по пътя с предимство“ и „Стоп-линия“ М6,
определяща мястото, където водачите са длъжни да спрат при наличието на пътен
знак Б2. За движещите се по главния път превозни средства в посока към гр.
Бургас, в която посока подс. Б. управлявал
автомобила, пътят преди кръстовището бил сигнализиран с пътни знаци „А26“
„Кръстовище с път без предимство“ и „В26“ „Забранено е движение със скорост
по-висока от обозначената“, въвеждащ забрана за движение със скорост над 60
км/час.
Въпреки въведеното в зоната на кръстовището
ограничение на скоростта до 60 км/час, подс. Б., в нарушение на разпоредбата на чл.6, т.1
от ЗДвП не се съобразил с пътния знак „В26“, въвеждащ това ограничение, а
продължил движението си напред след знака със скорост от около 120 км/час, в
нарушение и на разпоредбата на чл.21, ал.2 вр. ал.1
от ЗДвП, съгласно която при избиране на скоростта на движение, на водача на
пътното превозно средство е забранено да превишава сигнализираната с пътния знак „В26“ скорост от 60 км/час. В същото
време по второстепенният път, излизащ от с.Тополчане се движел лек
автомобил „Форд Ескорт“ с рег. № СН 3480 АН, собственост и управляван от постр.Н. И. ***. На предната дясна седалка в автомобила
пътувал пострадалия О.А.Б.. Отзад вляво на седалката пътувала пострадалата С.К.
Г., а от дясно до нея пътувала свид. М. С.П.. Постр. Н. приближил кръстовището с главен път І-6, с намерение
да го пресече и да продължи движението си напред по посока към гр.Сливен.
Съгласно разпоредбата на чл.25, ал.1 от ЗДвП, водачите
на пътни превозни средства, които ще предприемат каквато и да е маневра, в т.ч.
и завиване надясно или наляво за навлизане по друг път, преди да започнат
маневрата, трябва да се убедят, че няма да създадат опасност за участниците в движението, движещи се след тях, преди тях или минаващи покрай тях и да извършат маневрата, като се
съобразят с тяхното положение, посока и скорост на движение. Съгласно
разпоредбата на чл.50, ал.1 от ЗДвП, на кръстовище, на което единият от
пътищата е сигнализиран като път с предимство, водачите на пътни превозни
средства от другите пътища са длъжни да пропуснат пътните превозни средства,
които се движат по пътя с предимство.
В нарушение на разпоредбата на чл.25, ал.1 от ЗДвП, постр.Н., преди да извърши маневрата, свързана с
навлизането и пресичането на главен път І-6, не се убедил, че няма да създаде
опасност за участниците в движението, движещи се по главния път и продължил
движението си напред, без да спре на стоп-линията - „М6“ и пътния знак „Б2“ „Спри, пропусни движещите се по пътя с
предимство". В нарушение на разпоредбата на чл.50 ал.1 от ЗДвП,
същият не пропуснал движещият се по пътя с предимство лек автомобил, управляван
от подс. Б., пресякъл стоп-линията със скорост около
27 км/час и продължил движението си напред, ускорявайки скоростта си на
движение, с намерение да пресече главния път. В момента на пресичане на
стоп-линията на управлявания от постр.Н. лек
автомобил „Форд Ескорт“, управляваният по главен път І-6 от подс.
Б. лек автомобил „Ауди“ се намирал на разстояние около 49 м от него, като в
нарушение на разпоредбата на чл.21, ал.2 вр. ал.1 от
ЗДвП подс. Б. го управлявал със скорост от около 120
км/час, с опасна зона за спиране при тази скорост от около 112 метра.
Възприемайки от около 49 метра възникналата опасност от навлизащият по главния
път автомобил, управляван от постр.Н., подс.Б. задействал спирачната система на автомобила, но с
оглед високата му скорост на движение не успял да спре, приближил автомобила на
постр.Н. и го блъснал с челната част на автомобила в
лявата му средна странична повърхност. След удара лекият автомобил, управляван
от подс.Б. продължил движението си напред и наляво,
завъртайки се около вертикалната си ос, в посока обратна на часовниковата
стрелка, а лекият автомобил, управляван от постр.Н.
продължил движението си при относително странично плъзгане, завъртайки се около
вертикалната си ос, в посока обратна на часовниковата стрелка.
В резултат на удара между
автомобилите, постр.Н. получил тежка, несъвместима с
живота съчетана травма с обхващане на главата и гръдния кош, изпаднал в
резултат на това в състояние на мозъчна кома и малко след това починал.
Според заключението на
назначената в хода на делото съдебномедицинска експертиза, причината за
настъпването на смъртта на постр.Н. е тежката
съчетана травма, с обхващане на главата и гърдите. Формирано е заключение, че
непосредствената причина за смъртта му е изпадането му в състояние на мозъчна
кома, поради тежката черепно-мозъчна травма и травматичния шок, вследствие
множествените травми и кръвоизливи. Според заключението на експертизата,
смъртта му е настъпила като пряка и непосредствена последица на получените в
резултат на възникналото пътнотранспортно произшествие тежки травматични
увреждания и настъпилите в резултат на тях усложнения.
В резултат на възникналото
пътнотранспортно произшествие са били причинени травматични увреждания и на
возещите се в управлявания от постр.Н. автомобил – свид.О.А.Б., постр.С.К. Г., свид.М. С.П., както следва:
-Свид.О.А.Б. е получил тежка черепно-мозъчна травма, с оток
на мозъка и състояние на комоционна кома, които са му
причинили разстройство на здравето, временно опасно за живота му – средна
телесна повреда по смисъла на чл.129, ал.2 от НК, както и множество охлузвания
в лявата хълбочна област и четирите крайника, със счупване на медиалната
половина на горния ръб на лявата орбита и пластинката на левия фронтален синус,
които са му причинили временно разстройство на здравето, неопасно за живота –
лека телесна повреда по смисъла на чл.130, ал.1 отНК;
-свид.М. С.П. е получила
сътресение на мозъка, протекло без пълна загуба на съзнание до степен на комоционна кома и разкъсно-контузна
рана на устните, които са й причинили временно разстройство на здравето
неопасно за живота – лека телесна повреда по смисъла на чл.130, ал.1 от НК,
както и разкъсно-контузна рана в областта на дясната колянна става, с контузия на колянната
става и ходилото, които са й причинили временно разстройство на здравето,
неопасно за живота – лека телесна повреда по смисъла на чл. 130, ал. 1 от НК;
- постр.С.К.
Г. е получила счупвания на пет леви
ребра, които са й причинили трайно затрудняване движението на снагата – средна
телесна повреда по смисъла на чл.129, ал.2 от НК, както и повърхностни кръвонасядания в областта на лявото слепоочие и на предната
и вътрешна повърхност на лявата мишница, кръвонасядания
в областта на вътрешната повърхност на
лявото бедро и в лявата хълбочна област, които са й причинили временно
разстройство на здравето, неопасно за живота й – лека телесна повреда по
смисъла на чл.130, ал.1 от НК. В хода на делото е установено, че на 02.09.2014
г. постр.С.К. Г. е починала, като от заключенията на
назначените експертизи – единична и тройна съдебномедицинска експертизи не се установява
наличието на причинна връзка между настъпването на смъртта й и причинените й в
резултат на пътнотранспортното произшествие телесни увреждания. Експертите
ангажират извод, че смъртта й е в резултат на белодробен тромбемболизъм,
провокиран от едновременното наличие на редица отключващи фактори – онкологично
заболяване на щитовидната жлеза, променящо реологичните
качества на кръвта, водещо до настъпването на тромбоцитоза и повишена склонност към образуване на тромби, трета степен на
затлъстяване, хронична обструктивна белодробна
болест, с хроничен кръвен застой на белите дробове и повишена склонност към тромбообразуване, и хипертонична болест, с хронична левостранна сърдечна недостатъчност и забавен кръвен
ток, представляващ важна предпоставка за белодробния тромбемболизъм.
В резултат на пътнотранспортното произшествие са били
причинени деформации и увреждания на лекия автомобил „Ауди А3“ с рег. № ВТ 4367
ВТ, собственост на Д.В.А. от гр. Дебелец и на лек автомобил „Форд Ескорт“ с
рег. СН 3480 АН, собственост на постр.Н., като според
заключението на назначената в хода на разследването съдебно-оценителна
експертиза, причинените имуществени вреди на собственика на лек автомобил „Ауди
А3“ с рег. № ВТ 4367 ВТ са в размер на 1 705 лв., а на собственика на лек
автомобил „Форд Ескорт“ с рег. СН 3480 АН в размер на 1 309 лв., като с оглед
на техния размер, същите съгласно установената съдебна практика се квалифицират
като несъставомерни.
Видно от заключението на назначената в хода на
производството автотехническа експертиза, причината
за възникналото пътнотранспортно произшествие е предприетото навлизане на
водача на лек автомобил „Форд Ескорт“ с рег. № СН 3480 АН – постр.
Н., в зоната на кръстовището, без да спре на знак Б2 „Спри! Пропусни движещите
се по пътя с предимство!“ и да пропусне движещият се по пътя с предимство лек
автомобил „Ауди А3“ с рег. № ВТ 4367 ВТ, управляван от подс.
Б., както и движението на управлявания от подс.Б.
автомобил със скорост по-голяма от максимално разрешената в зоната на
кръстовището скорост от 60 км/ч. Заключено е, че подс.Б.
е нямал възможността да предотврати произшествието при скоростта си на движение
от около 120 км/час, като същият е имал възможността да го предотврати при
движение с максимално разрешената скорост от 60 км/час.
Изложените фактически обстоятелства се доказват по
безспорен и категоричен начин от събраните в хода на производството
доказателства, а именно: показанията на свидетелите по делото, заключенията на назначените
експертизи /съдебно-медицински, автотехническа и
съдебно-оценителна експертизи/,
приложените писмени документи, веществените доказателства.
Свидетелските показания в основната им част съдът намери за
последователни, логични, взаимнодопълващи се,
кореспондиращи едни с други и относими към предмета
на доказване. От същите съдът изключи само частите от показанията на свид. М. С.П. и свид. О.А.Б., в
които последните твърдят, че пострадалият Н. Н. е спрял на процесното
кръстовище, огледал се и тъй като нямало автомобили тръгнал да пресича главния
път. Съдът не кредитира показанията на двамата свидетели в посочените части,
поради противоречието им със заключението на назначената по делото съдебна автотехническа експертиза. В т.2 от същото заключение
експертът е установил, че скоростта на движение на лекия автомобил „Форд“,
управляван от постр. Н. в момента на удара е около 36
км/ч, а към момента на пресичане на стоп линията – около 27 км/ч. В т.6 от
заключението експертът е посочил, че водачът на автомобила „Форд“ /т.е.
пострадалият Н./ не е спрял на стоп линията преди да навлезе на пътя с
предимство. Този извод е достигнат след подробни изчисления в отговора по трета
задача /л.90 от ДП/ при съобразяване на всички относими
обстоятелства. Съдът кредитира заключението на автотехническата
експертиза, тъй като същото борави с обективните данни по делото, базира се на
обсъждане и изчисления чрез знанията на науката и техниката и дава категорично
обосновано становище, че пострадалият Н. не е спрял управлявания от него
автомобил на стоп линията преди кръстовището с главния път, на който е
настъпило пътно-транспортното произшествие. Кредитираният доказателствен
източник – заключението на автотехническата
експертиза изключва възможността да са верни показанията на свидетелите М. П. и
О.Б., че пострадалият е спрял автомобила преди да пресече главния път. По тези
съображения, съдът изключи от доказателствения
материал показанията на двамата свидетели в посочените им части.
Заключенията на изготвените
по делото експертизи – съдебномедицински, автотехническа
и съдебно-оценителна – съдът цени, като намира, че имат съществено значение за
изясняване на обстоятелствата по делото. Заключенията са изготвени от
компетентни вещи лица, в чиито знания и обективност съдът няма основание да се
съмнява. Пред настоящия състав страните не оспорват заключенията, а последните
са приобщени към материалите по делото по надлежния процесуален ред.
Съдът кредитира и
приобщените по делото писмени доказателства и доказателствени
средства – протокол
за оглед на ПТП и фотоалбум към него,
протокол за оглед на веществени доказателства и фотоалбум към него, справки от
КАТ, справка за съдимост на подс. Б., удостоверения
за наследници, характеристична справка и др. Същите са
приложени и приети като доказателства, намират се в отношение на допълване с
останалите доказателствени материали, не се оспорват
от страните и са приобщени по съответния процесуален ред – чрез прочитането им.
Иззетите по делото веществени доказателства по делото
– леки автомобили „Ауди А3“, рег. № ВТ 4367 ВТ и „Форд Ескорт” с рег. № СН 3480
АН, с оглед обективните находки по същите, съдът отчете, че са допринесли в
значителна степен за разкриване на обективната истина по делото.
Съдът съобрази и дадените от подсъдимия в досъдебното
производство – тогава в качеството на обвиняем, обяснения, доколкото
кореспондират с останалите доказателствени източници.
Изключва обясненията само в частта, в която Б. твърди, че в района на
кръстовището на главен път І-6 и пътя за с. Тополчане в колона от автомобили и
не се е движил с голяма скорост. В тази част съдът констатира, че обясненията
противоречат със заключението на назначената автотехническа
експертиза, а последната е категорична, че скоростта на движение на лекия
автомобил Ауди, управляван от подсъдимия, преди ПТП е около 120 км/час, а към
момента на удара – около 112 км/час. Съдът намери заключението за обосновано и
му се довери, поради което не кредитира обясненията на подсъдимия в посочената
част.
След анализ на доказателствената
съвкупност съдът констатира, че събраните в досъдебната фаза приобщени към
материалите по делото в съдебната фаза на процеса доказателствени
източници в основната си част кореспондират с направеното от подсъдимия пред
съда самопризнание. От тях се извличат по безспорен начин фактите, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт, които съдът прие за установени
по-горе.
Въз основа на приетото
за установено от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:
С деянието си подс. С.Л.Б.
от обективна и субективна страна е осъществил престъпния състав на чл.343, ал.4
вр. ал.3, б. „б” предл.
първо, вр. с ал. 1, вр. с
чл. 342, ал.1 от НК, тъй като на 30.08.2014 г. на път I-6, до разклона за с.Тополчане, общ.Сливен, при
управление на МПС – лек автомобил марка „Ауди“, модел „А-3“, рег. № ВТ 4367 ВТ,
нарушил правилата за движение по пътищата, а именно: чл.6, т.1 от ЗДвП и чл.21,
ал.2, вр.ал.1 от ЗДвП и по
непредпазливост причинил смъртта на Н. И. ***, средна телесна повреда на О.А. ***,
изразяваща се в „Разстройство на здравето временно опасно за живота“ и средна
телесна повреда на С.К. Г. ***, изразяваща
се в „Трайно затрудняване движенията на снагата“.
От обективна страна категорично от събраните
доказателства се установява, че на инкриминираната дата и място подс. Б. е управлявал процесният
лек автомобил „Ауди А3” в нарушение на правилата за движение по пътищата. Подс.Б. е нарушил правилото за движение по чл.6 т.1 от ЗДвП, като нарушението се изразява в това, че при управлението на автомобила,
същият не е съобразил поведението си като водач на МПС с пътните знаци и
конкретно с пътен знак „В26“, въвеждащ забрана за движение в зоната на
кръстовището със скорост надвишаваща 60 км/час. Подсъдимият е нарушил и чл.21
ал.2 вр. ал.1 от НК, тъй като при избиране на
скоростта на движение, е нарушил забраната да превишава сигнализираната с
пътния знак „В26“ скорост от 60 км/час. Видно от заключението на назначената автотехническа експертиза скоростта на движение на лекия
автомобил „Ауди А3“, управляван от подсъдимия, преди ПТП е около 120 км/ч, а
към момента на удара е около 112 км/ч.
Съдът намира за несъмнено от приобщените по делото
доказателства, че пътнотранспортното произшествие
и причинените в резултат на него смърт на постр.Н., както
и средната телесна повреда на свид.О.Б. и средната
телесна повреда на постр.С. Г., са пряка последица
освен от допуснатите от подс.Б. нарушения на
правилата за движение по чл.6 т.1 от ЗДвП и чл.21 ал.2 вр.
ал.1 от ЗДвП, така също и в резултат на допуснати от страна на постр.Н. нарушения на правилата за движение по чл.25, ал. 1
от ЗДвП и по чл.50, ал.1 от ЗДвП.
Заключението на назначената автотехническа
експертиза дава категоричен отговор на въпроса за скоростта на движение на
лекия автомобил „Форд“, управляван от постр. Н. и
относно обстоятелството спрял ли е пострадалият на стоп линията, преди да
предприеме пресичане на главния път, по който се е движил подсъдимият. В т.2 от същото заключение
експертът посочва скоростта на движение на лекия автомобил „Форд“, управляван
от постр. Н. в момента на удара – около 36 км/ч, а
към момента на пресичане на стоп линията – около 27 км/ч. Логично тези данни
водят до извода, че пострадалият Н. не е спрял на стоп линията преди да навлезе
на пътя с предимство. Обхванатите от автоексперта
технически причини, довели до възникването на пътно-транспортното произшествие
дават основание да се заключи, че инцидентът е настъпил по вина и на двамата
водачи – подс. Б. и постр. Н..
Постр.Н. е нарушил чл.25 ал.1 от ЗДвП, тъй като преди да извърши
маневрата, свързана с навлизането и пресичането на главен път І-6, по който се
е движил управляваният от подс.Б. автомобил „Ауди
А3“, не се убедил преди да започне маневрата, че няма да създаде опасност за
останалите участници в движението и в частност за преминаващия покрай него
автомобил на подс.Б.. Пострадалият не се съобразил
преди да извърши маневрата с положението на автомобила на подс.Б.
върху платното за движение и неговата посока и скорост на движение. Постр. Н. е нарушил и чл.50, ал.1 от ЗДвП, тъй като при
преминаване през регулираното кръстовище, не е спазил задължението си като
водач на МПС, движещо се по път без предимство да пропусне движещия се по пътя
с предимство лек автомобил, управляван от подс. Б.,
въпреки че обективно е имал възможност от достатъчно разстояние да го забележи
и е бил длъжен да изчака преминаването му, осигурявайки неговото предимство.
Посочените нарушения на правилата за движение по чл.6 т.1 от ЗДвП и по чл.21
ал.2 вр. ал.1 от ЗДвП, допуснати от подс.Б. се намират в пряка причинна връзка с възникналото
пътнотранспортно произшествие и причинената в резултат на него смърт на постр.Н. и средните телесни повреди на постр.О.Б.
и постр.С. Г., като от доказателствата събрани в хода
на делото се установява, че съставомерните престъпни
последици са настъпили в резултат и на допуснатите от постр.Н.
нарушения на правилата за движение по чл.25 ал.1 от ЗДвП и по чл.50 ал.1 от ЗДвП. От заключението на назначената автотехническа експертиза е установено, че ако подс.Б. се е движил с максимално допустимата скорост от 60
км/час, същият е могъл да избегне пътнотранспортното произшествие, но при
скоростта му на движение от около 120 км/час не е разполагал с обективна възможност
да го избегне.
Безспорно по делото са
установени настъпилите в резултат на ПТП общественоопасни
последици. Постр.Н. e получил тежка, несъвместима с живота съчетана травма с
обхващане на главата и гръдния кош, изпаднал е в състояние на мозъчна кома и е
починал. Според заключението на съдебномедицинската експертизата, смъртта му е
настъпила като пряка и непосредствена последица на получените в резултат на
възникналото пътнотранспортно произшествие тежки травматични увреждания и
настъпилите в резултат на тях усложнения. В резултат на възникналото
пътнотранспортно произшествие са били причинени травматични увреждания и на свид.О.А.Б. и постр.С.К. Г.,
които са се возили в автомобила на постр. Н..
Получените от свид.О.Б. увреждания - тежка
черепно-мозъчна травма, с оток на мозъка и състояние на комоционна
кома, са му причинили разстройство на здравето, временно опасно за живота му –
средна телесна повреда по смисъла на чл.129, ал.2 от НК. Постр.С.К. Г. е получила счупвания на пет леви ребра, което увреждане
е причинило трайно затрудняване движението на снагата – средна телесна повреда
по смисъла на чл.129, ал.2 от НК. В хода на досъдебното производство е
изследван факта, че постр. С.К. Г. е починала няколко
дни след ПТП. От приобщените заключения на назначените единична и тройна
съдебномедицински експертизи не се установява наличието на причинна връзка
между настъпването на смъртта й и причинените й в резултат на пътнотранспортното
произшествие телесни увреждания. Вещите лица са заключили, че смъртта на постр.Г. е резултат на белодробен тромбемболизъм,
провокиран от едновременното наличие на редица отключващи фактори – онкологично
заболяване на щитовидната жлеза, променящо реологичните
качества на кръвта, водещо до настъпването на тромбоцитоза и повишена склонност към образуване на тромби, трета степен на
затлъстяване, хронична обструктивна белодробна
болест, с хроничен кръвен застой на белите дробове и повишена склонност към тромбообразуване, и хипертонична болест, с хронична левостранна сърдечна недостатъчност и забавен кръвен
ток, представляващ важна предпоставка за белодробния тромбемболизъм.
В тази връзка съдът приема, че съставомерните от
деянието на подсъдимия последици обхващат смъртта на пострадалия Н. и
причинените на пострадалите О.Б. и С. Г. средни телесни повреди. Леките телесни
повреди, причинени на свид. О.Б., свид.
С. Г. и свид.М. П. са несъставомерни.
Установените по безспорен начин факти, описани
по-горе, подкрепени от доказателствената наличност и
признати от подсъдимия Б. като част от обстоятелствената част на обвинителния
акт обосновават безусловно извод, че действията на подсъдимия при управлението
на процесния лек автомобил „Ауди А3” и нарушението на
правилата за движение по пътищата, в комплекс с неправомерните действия в
нарушение на ЗДвП и на пострадалия Н., са довели до съставомерния
резултат – причиняване смъртта на постр. Н. и средните
телесни повреди, причинени на свид. О.Б. и постр. С. Г.. Правилна с оглед на тези констатации е
квалификацията на деянието по чл.343, ал.4 вр. ал.3,
б. „б” предл. първо, вр. с
ал. 1, вр. с чл. 342, ал.1 от НК.
Деянието е извършено от подс.
Б. по непредпазливост. Отношението на подсъдимия към настъпването на общественоопасните последици е непредпазливо, като се касае за престъпна небрежност. Подсъдимият не е
предвиждал настъпването на общественоопасните
последици в резултат на извършените от него нарушения на правилата за движение
по пътищата, подробно описани по-горе, но е
бил длъжен и е могъл да ги предвиди. С оглед субективната страна на
деянието, правилно квалификацията на престъплението е дадена във връзка с ал.1
на чл.343 от НК и респ. чл. 342 ал.1 от НК.
При така установената конкретика
съдът намери подс. Б. за виновен по повдигнатото му
обвинение, като съобрази събраните по делото доказателства и самопризнанието на
подсъдимия, което кореспондира изцяло с доказателствената
съвкупност.
Като причини за престъпната деятелност на подсъдимия
съдът прие неправилното отношение на подс. Б. към
обществените отношения, произтичащи от разпоредбите на Закона за движение по
пътищата и по-конкретно незачитане на установените правила за движение по
пътищата, за управление на МПС при и по установения ред.
При индивидуализацията
на наложеното на подс. Б. наказание, съдът съобрази
принципите за неговата законоустановеност и
индивидуализация и обуславящите вината и
отговорността на подсъдимия обстоятелства.
Съдът отчете високата обществена
опасност на извършеното от подсъдимия деяние, предвид засегнатите важни
обществени отношения, свързани с опазване на човешкия живот при управление на
МПС, респ. спазване на установените правила за управление на МПС. Тази опасност
принципно е взета предвид от законодателя при определяне санкционната част на
специалната разпоредба на материалния закон.
Като смекчаващи отговорността
обстоятелства съдът отчете съдействието, оказано от подсъдимия на разследващите
органи във фазата на досъдебното производство, критичното му отношение и
съжалението за извършеното, чистото му съдебно минало. Самопризнанието на
подсъдимия не би могло да се отчита като допълнително смекчаващо отговорността
обстоятелство, доколкото същото е условие за разглеждане на делото по реда на
гл.27 от НПК. За направеното самопризнание подсъдимия получава редукция на
наказанието с една трета, поради което съдът не може да го отчита отново при
индивидуализация размера на наказанието. Съдът отчете и факта, че ПТП е
настъпило не само поради действията на подсъдимия в нарушение на правилата за
движение по пътищата, но и поради съпричиняване
вредоносния резултат от страна на пострадалия Н. като водач на лекия автомобил
„Форд Ескорт“. Грубите нарушения, изразяващи се в неспиране на стоп линията и
прекосяване на главния път без да бъде осигурено предимство на движещите се по
главния път автомобили от страна на пострадалия Н., се явяват една от основните
причини за настъпване на ПТП. Видно от заключението на автотехническата
експертиза, навлизането на лекия автомобил „Форд Ескорт“ без да спре в зоната
на кръстовището при наличие на знак „Стоп“ и движещ се автомобил по пътя с
предимство е сред основните технически причини обусловили настъпването на
произшествието.
Като отегчаващи отговорността на подсъдимия
обстоятелства съдът взе предвид многобройните нарушения на Б., за които са му
налагани административни наказания, причинените на свид.
М. С.П., свид. О.А.Б. и свид.
С.К. Г. леки телесни повреди, доколкото последните не са съставомерни,
но са причинени в резултат на произшествието. Така посочените обстоятелства
обосновават извода на съда, че наказанието за извършеното престъпление следва
да се определи при условията на чл. 54 от НК, отчитайки превес на смекчаващите
отговорността обстоятелства, като се индивидуализира на 4 години „лишаване от
свобода” – в размер малко над минималния, предвиден в закона за това
престъпление. На основание чл.58а, ал.1 от НК съдът редуцира така определеното
наказание с една трета и наложи на подсъдимия Б. наказание в размер на 2 години
и 8 месеца „Лишаване от свобода”.
Съдът обсъди и възможността за
определяне на наказанието на подсъдимия при условията
на чл.55 от НК и стигна до извод, че не са налице предпоставките за това. Вярно
е, че са налице смекчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства, но същите
не са от съответния характер – изключителни или многобройни, за да формират
извод за несъразмерна тежест на предвиденото наказание. Приложението на този
институт би било проява на прекомерна и неоправдана с оглед целите на
наказанието снизходителност и би било в явно противоречие с преследваните цели
на наказанието.
Съдът намери, че за да бъдат
постигнати целите на наказанието посочени в чл.36 от НК, не е налице
необходимост подсъдимият да изтърпява ефективно наложеното му наказание 2
години и 8 месеца „лишаване от свобода”. В тази връзка съдът съобрази чистото
съдебно минало на Б., сравнително младата му възраст, изразеното критично
отношение към деянието. Съдът отчете, че сериозният резултат от
пътно-транспортното произшествие е настъпил не само по вина на подсъдимия, но и
поради нарушенията на правилата за движение, извършени от пострадалия Н.. Съдът
прецени подсъдимия като личност, която не разкрива висока степен на обществена
опасност. По тези съображения заключи, че не е необходимо подсъдимият да
изтърпява ефективно наложеното му наказание „лишаване от свобода”, а на същият
да бъде даден шанс да се поправи с отлагане изпълнението на наказанието за
изпитателен срок от 4 години, на основание чл.66 ал.1 от НК.
В
съответствие с разпоредбата на чл.343
г от НК във връзка с чл.37 т.7 от НК съдът лиши подсъдимия Б. от правото да управлява
МПС за срок, надвишаващ срока на наложеното наказание лишаване от свобода, а
имено за срок от 5 години. Съдът съобрази разпоредбата на чл. 47, ал.2 от НК,
съгласно която, когато лишаването от права се налага едновременно с наказание
„лишаване от свобода”, неговият срок може да надминава срока на лишаването от
свобода най-много с 3 години. В конкретния случай съдът наложи наказание
лишаване от права за срок близък до максималния, ръководен от факта, че
подсъдимият е наказван многократно за нарушения на правилата за движение по
административен ред.
Определените
размери на наложените наказания съдът намира за справедливи и съответстващи на
тежестта и обществената опасност на престъплението и подходящи да повлияят
поправително и превъзпитателно към спазване на законите и добрите нрави от
страна на подсъдимия. Съдът счита, че така определените наказания ще
въздействат предупредително върху него и ще му се отнеме възможността да върши
и други престъпления, а освен това ще се въздейства възпитателно и предупредително
и върху другите членове на обществото.
Съдът се разпореди иззетите като веществени
доказателства леки автомобили, след влизане в сила на присъдата, да бъдат
върнати, както следва: лекият автомобил „Форд Ескорт” с рег. № СН 3480 АН – на
наследниците на постр. Н., а лекият автомобил „Ауди
А3” с рег. № ВТ 4367 ВТ – на собственика му Д.В.А..
По правилата на процеса съдът осъди подсъдимия да
заплати в полза на ОД на МВР – Сливен сумата от 1300 лв. за направените по
делото в досъдебната фаза разноски за изготвяне на експертизи.
Така мотивиран, съдът постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: