Р Е
Ш Е Н
И Е
№.................../ .11. 2019г.,
гр.Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, Десети касационен състав в съдебно
заседание на четиринадесети ноември две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЕВГЕНИЯ БАЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
1.РАЛИЦА АНДОНОВА
2. НАТАЛИЯ ДИЧЕВА
при
секретаря Анна Димитрова при участието на прокурора Александър Атанасов като разгледа докладваното от съдия Наталия
Дичева касационно адм. дело № 2454/2019г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на глава ХІІ от АПК във вр. с
чл.63 от ЗАНН.
Образувано е по жалба на Регионална
инспекция по околната среда и водите гр. Варна против Решение № 1420/15.07.2019
година, постановено по НАХД № 2806/2019 година по описа на Районен съд – Варна,
с което е отменено Наказателно постановление № 01863-38/31.05.2019 година,
издадено от директора на Регионална инспекция по околната среда и водите гр.
Варна.
В жалбата са изложени твърдения, че решението
на ВРС е постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и
при неправилно приложение на материалния закон – отменително основание по
чл.348, ал.1 от НПК. Сочи се, че неправилно ВРС се е произнесъл по фактическата
обстановка, която е подкрепена с доказателствен материал. Изтъква се, че
доказателствата са ценени неправилно поотделно и в съвкупност, с което е
допуснато нарушение на съдопроизводствените правила. Моли за отмяна на
решението на ВРС и за потвърждаване на
НП.
Ответната страна „Примера М“ООД чрез
писмени бележки оспорва жалбата.
Представителят на ВОП счита жалбата за
неоснователна.
Касационната жалба е редовна и допустима -
подадена е от страна, участвала във въззивното съдебно производство и в срока
по чл.211, ал.1 от АПК.
След преценка на изложените от страните
доводи и извършената по реда на чл.218 от АПК проверка, съдът намира жалбата за
процесуално допустима като подадена в срок от надлежна страна, против подлежащ
на касационен контрол съдебен акт, а разгледана по същество тя е неоснователна.
С обжалваното Наказателно постановление
№ 01863-38/31.05.2019 г., издадено от директора на РИОСВ – Варна, на
основание чл. 34и, ал. 24 вр. чл. 17, ал. 2 от Закона за чистотата на
атмосферния въздух, на „Примера М“ООД е наложена имуществена санкция в размер
на 1000 лв. за нарушение по чл. 35, ал. 1 и 36 от Наредба № 1 за реда и начина
за обучение и издаване на документи за правоспособност на лица, извършващи
дейности с оборудване, съдържащо флуорсъдържащи парникови газове, както и за документирането
и отчитането на емисиите на флуорсъдържащи парникови газове затова, че към
18.02.2019 г. дружеството не е представило в РИОСВ годишна информация за
експлоатираното оборудване, зависещо от флуорсъдържащи парникови газове за
магазини за хранителни стоки, находящи се в гр. Варна и гр. Белослав в срок до
15 февруари на текущата година (2019 г.) за периода от 01.01.2018 г. до
31.12.2018 г.
За да
отмени наказателното
постановление, ВРС приема, че
датата на нарушението е посочена
неправилно в НП. Видно от текста на НП е записана дата на нарушението – 18.02.2019г.,
а според съда нарушението е извършено на следващия ден - 16.02.2019 г., когато
вече е бил изтекъл законоустановеният срок за изпълнение на предвиденото в
наредбата нормативно задължение за предоставяне на отчет.
Обжалваното решение е правилно
като постановено при
отсъствието на наведеното с жалбата касационно основание
по чл.348,ал.1,т.1 от НПК –
нарушение на материалния закон.
Административнонаказателното производство
е строго формализирано, като в ЗАНН са предвидени императивно реквизитите,
които трябва да съдържат и съответните актове. Изискванията на закона са
поставени с цел на наказаното лице да бъде ясно за какво нарушение,
извършено на коя дата и кое конкретно място и при какви обстоятелства, е
наложено наказание.
Настоящата инстанция споделя изцяло извода, че актът и
наказателното постановление не съдържат посочена конкретна дата на извършване
на нарушението и в този смисъл не отговарят на изискванията по чл.42 т.3 ,
съотв. по чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН. Действително в случаите, когато
санкционираното деяние се изразява в бездействие нарушението се счита извършено
след изтичане на срока, в който задълженото лице е следвало да осъществи
предписаното му от закона действие. Следователно във всеки следващ ден, когато се установи, че
то не е изпълнило посоченото задължение, неизпълнението му ще води до
ангажиране на неговата административно наказателна отговорност. В конкретния случай се касае за продължено
нарушение, осъществено чрез бездействие и констатирано в периода 16.02.2019г. –
08.05.2019г., датата на съставяне на АУАН.
Коректното посочване на датата/периода на нарушението
е от значение за преценка в случай на изтичане на давността или оспорване, че е
налице изпълнение на задължението към съответната дата.
При извършената от касационния съд
служебна проверка не се констатираха пороци относно допустимостта и валидността
на обжалваното решение, поради което същото следва да бъде оставено в сила.
Водим от горното, Варненският
административен съд, на основание
чл.221, ал.2 от АПК
РЕШИ :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 1420/15.07.2019 година, постановено по НАХД № 2806/2019 година по
описа на Районен съд – Варна.
Решението е окончателно.
Председател: Членове: 1……
2………