Р Е Ш Е Н И Е
Номер Година 29.03.2021 Град Стара Загора
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Старозагорски районен съд Първи граждански състав
На седемнадесети март Година две хиляди двадесет и първа
В публичното заседание в следния състав
Председател: Генчо Атанасов
Секретар Живка Димитрова
Прокурор
като разгледа докладваното от съдията Атанасов
гражданско дело номер 5242 по описа за 2020 година.
Предявени е иск с правно основание чл.220, ал.1 КТ.
Ищецът „БВА И СИЕ“ ООД – гр. Стара Загора твърди в исковата си молба, че на 17.08.2020г. сключил с ответника Г.М.Д. трудов договор № 121/17.08.2020г. по чл.67, ал.1, т.1 от КТ - за неопределено време, съгласно който бил назначен на работа на длъжност „демонстратор", при нормална продължителност на работното време от 8 часа дневно и при основно месечно трудово възнаграждение в размер на 610 лева. Като допълнителна клауза в трудовия договор било посочено, че същият се сключва и на основание чл.70, ал. 1 от КТ - със срок за изпитване, уговорен в полза на работодателя. В трудовия договор бил уговорен и срокът на предизвестието, което страните дължат при прекратяване на трудовото правоотношение - 30 дни (чл.5 от договора). След сключването на трудовия договор ответникът постъпил на работа при работодателя „БВА И СИЕ" ООД и започнал реалното изпълнение на договора, в хода на което липсвали някакви особени проблеми, свързани с работата на ответника, освен обичайните трудности при обучението на всеки новопостъпил служител. Внезапно на 02.10.2020г., петък - последен работен ден от седмицата, постъпила молба от ответника Д., с която същият заявявал искането си да бъде освободен от работа „по взаимно съгласие”, считано от 05.10.2020г. (понеделник), т.е., на практика искането му било да бъде освободен веднага, тъй като датите 03.10. и 04.10.2020г. били почивни дни (събота и неделя). Твърди, че не удовлетворил молбата на ответника за освобождаване „по взаимно съгласие”, за което го уведомил незабавно, като му обяснил и причините за това — че незабавното му освобождаване означавало, че неговата работа трябва да бъде възложена на неговите колеги, което изключително би затормозило организацията на работа в предприятието. Помолил го да остане, докато успее да намери друг служител на мястото, което освобождава. Ответникът обаче бил непреклонен в желанието си да бъде освободен незабавно. По-късно същия ден - 02.10.2020г., постъпило заявление от ответника Д., с което същият заявявал, че желае трудовият му договор да бъде прекратен на 02.10.2020г., като посочвал, че това заявление следва да се счита за подадено предизвестие на основание чл.326, ал.1 от КТ и че е запознат с чл.220, ал.1 от КТ - че страната, която не спази срока на предизвестието, дължи на другата страна обезщетение за неспазения срок на предизвестието. След така подаденото от ответника Д. заявление той си тръгнал още същия ден / 02.10.2020г./ и повече не дошъл на работа, което негово поведение съответствало на записаното в заявлението му - че подава предизвестие за прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл.326, ал.1 от КТ и че няма да спази срока на предизвестието, който срок, съгласно чл.5 от трудовия договор между страните бил 30 дни. С така подаденото заявление от ответника Д. за прекратяване на трудовото правоотношение по чл.326, ал.1 от КТ, и с изявлението му, че желае трудовият договор да бъде прекратен на 02.10.2020г., както и с изричното заявление, че няма да спази предизвестието, трудовото правоотношение се считало прекратено на посочената от ответника дата - 02.10.2020г. В потвърждение на горното от страна на работодателя бил издаден и формален акт за прекратяване на трудовото правоотношение - заповед № 124/02.10.2020г. Вън от всяко съмнение било, че работникът има правната възможност да прекрати едностранно тр.правоотношение, като отправи за целта съответното предизвестие, както в случая. Налице била и възможността страната, подала предизвестието, да не спази срока на същото. Законодателят обаче предвидил в чл.220, ал.1 от КТ, че в този случай се дължи обезщетение. За това неспазеното предизвестие следвало на основание чл.220, ал.1 от КТ ответникът Д. да обезщети работодателя си „БВА И СИЕ" ООД, като му заплати обезщетение в размер на една брутна работна заплата, тъй като неспазеният срок на предизвестието в случая бил 30 дни. До настоящия момент вече освободеният работник не заплатил това дължимо от него обезщетение. В случая като база за определяне размера на дължимото обезщетение следвало да се вземе брутното трудово възнаграждение, получено от работника за месец септември 2020г. През този месец работникът отработил 17 дни от общо 20 работни дни и му било начислено брутно трудово възнаграждение за тези 17 дни в размер на 518.50 лева. При тези данни среднодневното брутно трудово възнаграждение било в размер на 30.50 лева (518.50 лева : 17 дни = 30.50 лева), а месечното брутно трудово възнаграждение в размер 610.00 лева (30.50 лева X 20 дни = 610.00 лева). Размерът на обезщетението по чл.220, ал.1 от КТ бил 610.00 лева. Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника Г.М.Д., да му заплати сумата от 610.00 лева, представляваща дължимо обезщетение по чл.220, ал.1 от КТ в размер на една брутна работна заплата на работника за неспазения срок на предизвестието за прекратяване на трудовото правоотношение между страните, отправено от ответника до ищеца на дата 02.10.2020г. Моли съда да осъди ответника да му заплати и законната лихва върху присъдените суми от момента на завеждането на иска до окончателното издължаване на сумите. Моли съда да му присъди и направените в производството разноски.
Ответникът Г.М.Д. заявява, че признава предявения иск.
Ищецът е направил искане за постановяване на решение при признание на иска, поради което съдът е прекратил съдебното дирене и е пристъпил към постановяване на решение съобразно признанието.
Съдът намира, че са налице предпоставките за постановяване на решение при признание на иска по чл.237, ал.3 ГПК, тъй като признатото право не противоречи на закона и на добрите нрави и е признато право, с което ответникът може да се разпорежда.
С оглед на това въз основа на признанието на иска следва да бъде постановено решение, с което предявеният иск по чл.220, ал.1 КТ бъде уважен изцяло, като бъде осъден ответникът да заплати на ищеца сумата 610 лева, представляваща обезщетение по чл.220, ал.1 КТ, ведно със законната лихва върху тази сума от 17.12.2020 г. до окончателното ѝ изплащане.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът дължи на ищеца направените разноски в настоящото производство, представляващи държавна такса и адвокатско възнаграждение. С поведението си, изразяващо се в незаплащане на дължимото обезщетение, ответникът е дал повод за предявяване на иска, поради което с оглед правилото на чл.78, ал.1 ГПК разноските не могат да бъдат възложени на ищеца. Ответникът е направил възражение за намаляване размера на заплатеното от ищеца адвокатското възнаграждение в настоящото производство по реда на чл.78, ал.5 ГПК, което съдът намира за основателно, доколкото поради признанието на иска не се е наложило провеждането на доказване от страна на ищеца. На сложността на делото съответства минималното възнаграждение за предявения иск, определено по реда на чл.7, ал.2, т.1 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, в размер на 300 лв. Следователно общият размер на дължимите на ищеца разноски е 350 лева.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА Г.М.Д. *** да заплати на „БВА И СИЕ“ ООД, гр. Стара Загора, ул. „Неофит Рилски“ 5, ЕИК *********, представлявано от Васил Йоакимов Арабаджиев, сумата 610 лева, представляваща обезщетение по чл.220, ал.1 КТ, ведно със законната лихва върху тази сума от 17.12.2020 г. до окончателното ѝ изплащане, както и сумата 350 лева, представляваща разноски по делото.
Присъдените суми могат да се преведат по банкова сметка ***: ***.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му пред Старозагорския окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: