Решение по дело №78/2025 на Районен съд - Казанлък

Номер на акта: 261
Дата: 24 април 2025 г. (в сила от 15 май 2025 г.)
Съдия: Нейко Георгиев Нейков
Дело: 20255510100078
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 14 януари 2025 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 261
гр. Казанлък, 24.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КАЗАНЛЪК, ПЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и втори април през две хиляди двадесет и
пета година в следния състав:
Председател:НЕЙКО Г. НЕЙКОВ
при участието на секретаря ДЕТЕЛИНА ИВ. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от НЕЙКО Г. НЕЙКОВ Гражданско дело №
20255510100078 по описа за 2025 година
Производството е образувано по искова молба от „А.С.В." ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. *********************,
представлявано от Изпълнителния директор З.Б., чрез юрисконсулт Б.Д.
против Г. И. Н., ЕГН **********, с настоящ адрес в гр. Казанлък.
Правно основание: чл. 415, във вр. с чл. 422, ал. 1 от ГПК.
Цена на иска: 755,54 лв.
Ищцовото дружество, чрез процесуалния си представител сочи, че на
******** г. било подписано Приложение 1 към Договор за продажба и
прехвърляне на вземания /цесия/ от ******* г., сключен между „*********“
АД и „А.С.В.“ ЕАД, по силата на което вземането на „**********“ АД,
произтичащо от договор за потребителски кредит № ******/******** г., било
прехвърлено в собственост на „А.С.В.“ ЕАД, ведно с всички привилегии,
обезпечения и принадлежности, включително и всички лихви. Длъжникът бил
уведомен за станалата продажба на вземането от името на „************“ АД
с Уведомително писмо с изх. № ********/****** от дата ******* г., изпратено
с известие за доставяне от страна на „А.С.В.“ ЕАД, в качеството й на
пълномощник на цедента.
В случай, че съдът счете извършеното към момента уведомяване за
цесията за ненадлежно, към настоящата представя и моли съда да приеме
Уведомително писмо, което да бъде връчено на ответника.
Сочи, че на ******** г. между „*********“ АД /Кредитодател/ и Г. И. Н.
/Кредитополучател/ бил сключен договор за потребителски кредит с №
******, съгласно който Кредитодателят се задължил да предостави на
Кредитополучателя потребителски кредит, който Кредитополучателят се
задължил при условията и сроковете на договора да усвои и върне, като
1
заплати на Кредитодателя уговорената лихва за ползване на кредита. С
подписването на договора за кредит страните се съгласили и декларирали, че
договорът за потребителски кредит бил сключен на основание Предложение
за сключване на договор за потребителски кредит, отправено от
Кредитополучателя към Кредитодателя и Стандартен Европейски формуляр,
предоставен предварително от Кредитодателя на Кредитополучателя, в който
са посочени индивидуалните условия на потребителския кредит. Кредиторът
предоставил кредита на Кредитополучателя чрез системата на ePay.bg.
Договарянето между страните се осъществило чрез средствата за
комуникация от разстояние, като договорът се сключил във формата на
електронен документ или на хартиен или друг носител и правоотношението се
реализирало при спазване на изискванията за Закона за предоставяне на
финансови услуги от разстояние /ЗПФУР/, Закона за платежните услуги и
платежни системи /ЗПУПС/, Закона за електронния документ и електронния
подпис /ЗЕДЕП/, Закона за потребителския кредит /ЗПК/. Сключването на
договора за кредит било инициирано от страна на Кредитополучателя, който
попълнил Заявка за кандидатстване, намираща се на уеб-страницата на
кредитора.
Подробно са описани стъпките на кандидатстване и сключването на
договора за кредит.
Общата дължима сума от страна на Кредитополучателя била посочена в
Погасителен план към договора, неразделна част от договора за
потребителски кредит. Погасяването на кредита се извършвало на равни
погасителни вноски в размер и изискуеми на дата, определена съгласно
Погасителния план към договора за кредит.
С подписването на договора Кредитодателят се задължил да
предостави на Кредитополучателя парична сума в размер на 600,00 лева, като
Кредитополучателят се задължил да върне на Кредитодателя общата стойност
на плащанията по кредита в размер на 683,76 лв. Договорната лихва по
кредита била уговорена от страните в размер на 83.76 лв. Съгласно
погасителния план, Кредитополучателят се задължил да върне кредита в срок
до ***** г. на 7 равни месечни погасителни вноски в размер на 97.68 лева
всяка, като падежът на първата погасителна вноска била на ******** г., а
падежът на последната погасителна вноска - ***** г.
Срокът на договора изтекъл с падежа на последната погасителна вноска,
а именно ***** г. и не бил обявяван за предсрочно изискуем.
Съгласно договора за потребителски кредит, на длъжника била
начислена лихва за забава в размер на действащата законна лихва, за периода
от 18.08.2022 г. до датата на подаване на заявлението в съда, която е в общ
размер на 169.46 лева.
В тази връзка за “А.С.В.” ЕАД възникнал правен интерес от подаване на
заявление за издаване на Заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК.
Съдът уважил претенцията и по образуваното ч.гр.д. № ****/2024 г., по
описа на Районен съд - Казанлък била издадена Заповед за изпълнение.
Длъжникът възразил срещу издадената заповед за изпълнение.
Моли съда да постанови съдебен акт, по силата на който да признае за
2
установено по отношение на Г. И. Н., ЕГН **********, че дължи на „А.С.В.“
ЕАД ЕИК ********* суми, съгласно издадената заповед за изпълнение по
ч.гр.д. ****/2024 г., PC-Казанлък, а именно: 522.59 лв. /петстотин двадесет и
два лева и петдесет и девет стотинки/ - главница; 63.49 лв. /шестдесет и три
лева и четиридесет и девет стотинки/ - договорна лихва за периода от
17.03.2022 г. до ***** г. (падеж на последната погасителна вноска); 169.46 лв.
/сто шестдесет и девет лева и четиридесет и шест стотинки/ - обезщетение за
забава за периода от 18.08.2022 г. до датата на подаване на заявлението в съда;
законна лихва от датата на подаване на заявлението до окончателното
изплащане на задължението.
Банкова сметка за заплащане на суми от ответника - А.С.В. ЕАД: IBAN:
**************, ******* АД
Претендира за разноски по делото.
В случай, че ответната страна се представлява от процесуален
представител по реда на чл. 38 ЗАдв, прави възражение за липсата на
основание за предоставяне на безплатна правна защита на длъжника в
настоящото производство
В случай че съдът приеме, че е доказано извършването на разноски от
насрещната страна в настоящото дело и същите са в размер над минималния
адвокатски хонорар, прави възражение на осн. чл. 78, ал. 5 от ГПК.
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК е постъпило писмено становище. На
същия са редовно връчени препис от исковата молба и приложенията към
нея.

Съдът, като съобрази събраните писмени доказателства, поотделно
и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК,
намира за установено следното от фактическа и правна страна:
По делото е приложено ч.г.д. № ****/2024 г. по описа на РС- Казанлък.
Видно от същото на основание чл. 410 от ГПК съдът е издал заповед за
изпълнение № ****/******* г. на парично задължение за сумите, предмет на
настоящото исково производство. Заповедта е връчена на длъжника на
05.11.2024 г. и на 05.12.2024 г. той е подал възражение, поради което
последното е депозирано в срока по чл.414, ал.2 от ГПК. На 11.12.2024 г.
кредиторът е уведомен за подаденото възражение и в срока по чл.415, ал.4 от
ГПК ищецът е сезирал съда с иск за установяване на вземането по издадената
заповедта за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК.
По делото не е спорно обстоятелството, че между ответника Г. И. Н. и
„************“ АД е сключен Договор за потребителски кредит № ******. от
15.11.2021 г., по силата на който на ответника е предоставена в заем сумата от
500,00 лева със срок на погасяване до ******** г. С Анекс към Договор за
потребителски кредит № 441057 на кредитополучателя е предоставена сумата
в размер на 600,00 лева със срок на погасяване ***** г. Представен е
погасителен план.
С договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) сключен
между “************“ АД и „А.С.В.“ ЕАД страните са уговорили, че
3
продавачът прехвърля на купувача всички вземания по договори за
потребителски кредит, сключени в съответствие с действащото
законодателство, индивидуализирани в Приложение № 1 към договора.
По делото е представено Приложение № 1 към договора, в което е
посочено вземането на цедента против ответника.
Съдът намира, че прехвърлянето на вземането е произвело правното си
действие по отношение на длъжника в съответствие с изискванията, въведени
в разпоредбата на чл. 99, ал. 4 ЗЗД. На първо място следва да се посочи, че по
делото е представено пълномощно от цедента, с което се упълномощава
цесионера да изпълни задължението по чл. 99, ал. 3 ЗЗД. Предишният
кредитор има правото да упълномощи новия кредитор да извърши
съобщението до длъжника като негов пълномощник, в който смисъл е и
Решение № 156/30.11.2015 г., т. д. № 2639/2014 г. на II т. о. на ВКС.
Следва да се приеме, че приложеното към исковата молба уведомление,
изхождащо от цесионера в качеството му на пълномощник на стария
кредитор, и достигнало до длъжника с нея, представлява надлежно
съобщаване на цесията, съгласно чл. 99, ал. 3, предл. първо ЗЗД, с което
прехвърлянето на вземането поражда действие за длъжника на основание чл.
99, ал. 4 ЗЗД.
По отношение на породеното между страните облигационно
правоотношение следва да намерят приложение разпоредбите на Закона за
потребителския кредит, доколкото заемното правоотношение, представлява
такова по смисъла на чл. 9 ЗПК.
От така приетата от съда фактическа обстановка, описана по-горе,
следва, че страните по спора са сключили договор за заем, за който са
приложими разпоредбите на чл.240 и следващите Закона за задълженията и
договорите. Съгласно тези разпоредби заемодателят предава в собственост на
заемателя пари или други заместими вещи, а заемателят се задължава да върне
заетата сума или вещи от същия вид, количество и качество. Договорът е
двустранен, консенсуален, възмезден, реален.
В хипотеза на срочен договор за кредит, какъвто е и настоящият,
неговата изискуемост настъпва с изтичане на неговия срок. От съдържанието
на процесния договор за потребителски кредит става ясно, че последната
дължима вноска по кредита е на дата ***** г., с оглед на което изикуемостта
на цялата заемна сума е настъпила с изтичане срока на договора именно на
тази дата – ***** г.
Ответникът по делото единствено е депозирал становище, в което
заявява, че претенциите на ищеца били за изкупено вземане, което той имал
към определена финансова институция. Моли съда да задължи ищеца да
представи писмени доказателства – схема на плащане на вноските по кредита,
размер на лихва и главница и др.
Съдът е оставил исковата молба без движение и е указал на ищеца да
представи писмени доказателства относно задължението на ответника.
До приключване на устните състезания по делото ответникът не е взел
становище по представите му нови писмени доказателства, не се яви в съдебно
заседание и не оспори иска.
4
Договорът за паричен заем е сключен по ясен и разбираем начин.
Посочена е чистата стойност на кредита, годишния процент на разходите,
фиксирания годишен лихвен процент по кредита, общия размер на всички
плащания по договора, условията за издължаване на кредита от потребителя,
елементите на общата стойност на кредита, датите на плащане на
погасителните вноски и размера на дължимата погасителна вноска.
Не се установява договорът да е сключен при заобикаляне на
разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК, установяваща, че максималният размер на
годишният лихвен процент не може да е по-висок от пет пъти размера на
законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена
с постановление на Министерския съвет на Република България.
Установеният в договора размер на годишния процент на разходите от 49 % e
съобразен с изискванията на посочената разпоредба.
Досежно задължението за заплащане на главница и договорна лихва,
договорът за заем е съобразен с изискванията на Закона за потребителския
кредит, поради което е възникнало задължението за връщане на
предоставената в заем сума, доколкото е настъпил падежа за заплащане и на
последната вноска за погасяване на задължението – на ***** г.
С оглед на изложеното съдът намира, предявените искове за основателни
и доказани и като такива следва да бъдат уважени.

Относно разноските в заповедното и исковото производство:
Съгласно решението по т.12 от ТР № 4/2013г. от 18.06.2014г. по
тълк.дело № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС, съдът, който разглежда иска,
предявен по реда на чл. 422 респ. чл. 415 ал.1 от ГПК, следва да се произнесе
за дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство, като
съобразно изхода на спора разпредели отговорността за разноските както в
исковото, така и в заповедното производство.
С оглед горното и предвид пълното уважаване на предявения
установителен иск, съдът счита, че разноските, сторени в заповедното
производство следва да бъдат присъдени изцяло, за което следва да бъдe
осъден ответникът да заплати на ищеца-заявител по ч.гр.д. № ****/2024г. по
описа на РС- Казанлък съдебни и деловодни разноски в размер на 75,00 лева.
В производството по гражданско дело № 78/2025г. ищецът има разноски
в общ размер на 125,00 лева, от които 25,00 лева държавна такса и 100,00 лева
юрисконсултско възнаграждение на осн. чл. 78, ал. 8 ГПК.
С оглед изхода на спора и на осн. чл. 78 ал. 1 и чл. 80 от ГПК ответникът
следва за заплати на ищеца направените в настоящото производство съдебни и
деловодни разноски в размер на 200,00 лв.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Г. И. Н., ЕГН
********** с постоянен и настоящ адрес: гр. ******************, че дължи
5
на „А.С.В.“ ЕАД ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. С.,
бул. „Д-р П. Д.” ***, офис - сграда *********, е*********, представлявана от
З.С.Б. - изпълнителен директор, чрез юрисконсулт Б.Д. по Заповед за
изпълнение № ****/******* г. по ч.гр.д. № ****/2024 г. по описа на РС-
Казанлък следните суми: 522,59 лева (петстотин двадесет и два лева и 59 ст.)
главница; 63,49 лева договорна лихва за периода от 17.03.2022 г. до ***** г.;
169,46 лева обезщетение за забава за периода от 18.08.2022 г. до 28.10.2024 г.;
законна лихва върху главницата от 29.10.2024 г. до изплащане на
задължението

ОСЪЖДА Г. И. Н., ЕГН ********** с постоянен и настоящ адрес: гр.
******************, да заплати на „А.С.В.“ ЕАД ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. С., бул. „Д-р П. Д.” ***, офис - сграда
*********, е*********, представлявана от З.С.Б. - изпълнителен директор,
чрез юрисконсулт Б.Д., сумата от 200,00 лева, представляваща направените
по делото, включително и в заповедното производство, разноски.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд – С.З. в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Казанлък: _______________________
6