Р Е
Ш Е Н
И Е №
10.02.2021 г., гр. Стара
Загора
В
И М Е
Т О Н
А Н А
Р О Д А
Административен
съд Стара Загора, седми състав, в открито съдебно заседание на двадесет и втори
януари през две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРЕМЕНА
КОСТОВА-ГРОЗЕВА
при
секретаря Албена Ангелова
и в
присъствието на прокурора
изслуша
докладваното от съдията КОСТОВА-ГРОЗЕВА адм. д. №691 по описа на съда за 2020 г.
Производството е
по реда на чл. 145 и сл. от АПК /Административно-процесуален кодекс/ във връзка
с чл. 118, ал. 3, във връзка с ал. 1 от КСО /Кодекс за социално осигуряване/.
Образувано е по жалба на С.Е.З. от
гр. Стара Загора, чрез пълномощника си адв. К.Г. от САК, против Решение №Ц2153-03-60
от 09.10.2020 г. на Директора на Териториално поделение
на Националния осигурителен институт, гр. Варна /ТП на НОИ, гр. Варна/, с
което е отхвърлена подадената от С.З. жалба срещу разпореждане
№О-03-999-33-********** от 18.05.2020 г. на ръководителя по изплащането на
обезщетенията и помощите при ТП на НОИ, гр. Варна.
Производството по делото е образувано
пред Административен съд -Стара Загора във връзка с определение №2354 от
03.11.2020 г., постановено по адм. д. №2379/2020 г. по описа на АС-Варна, с
което се прекратява образуваното пред този съд дело и с оглед разпоредбата на
чл. 133, ал. 1 от АПК, същото е изпратено за разглеждане от местно подсъдно на
АС-Стара Загора.
В жалбата се съдържат оплаквания за
постановяване на решението и на потвърденото с него разпореждане в противоречие
и при неправилно приложение на материалния закон. Излагат се съображения, че
незаконосъобразно е отказано на жалбоподателката получаването на обезщетение по
реда на чл. 53, ал. 1 от КСО, в качеството й на баба на детето Л.Б.. Заявява
се, че не упражняването на правото на отпуск по чл. 163 от Кодекса на труда,
съответно не упражняването на правото за получаване на парично обезщетение за
бременност и раждане в пълен размер от майката – Камелия З., е въпрос на личен
избор, предоставен от законодателя, като възприемането на противното води до
ограничение на социално-осигурителните й права. В този смисъл твърди, че не е
налице законова пречка след прекратяване на отпуска за бременност и раждане на
майката, преди изтичането на предвидените 410 дена, същата да се възползва от
правото си да прехвърли допълнителния
отпуск за отглеждане на малко дете до навършване на 2-годишна възраст
/чл. 164 от КТ/ на бабата, като на нея се изплаща и полагащото се обезщетение
по реда на КСО. Излагат се аргументи, че упражняването на правото на парично
обезщетение за бременност и раждане в пълен обем не е търсената от законодателя
материално-правна предпоставка за възникване на правото за получаване на
парично обезщетение за отглеждане на малко дете. От съда се иска отмяна на
оспореното решение на директора на ТП на НОИ, гр. Варна и потвърденото с него
разпореждане №О-03-999-33-********** от 18.05.2020 г. на ръководителя по
изплащането на обезщетенията и помощите при ТП на НОИ, гр. Варна. Отправя се и
искане за присъждане на сторените по делото разноски, представляващи заплатено
възнаграждение за един адвокат.
Оспорващият, редовно призован в с. з.,
не се явява и не се представлява. С представена по делото писмена молба жалбата
се поддържа изцяло.
Ответникът – директор на ТП на НОИ, гр.
Варна, редовно призован, не се явява и не се представлява в открито съдебно
заседание. По делото има представено писмено становище от процесуалния
представител на решаващия орган – главен юрисконсулт Лазарова, чрез което
подадената жалба се оспорва като неоснователна. Излагат се подробни съображения
в подкрепа на законосъобразността и правилността на оспореното решение и
потвърденото с него разпореждане. Застъпва се тезата, че паричното обезщетение
за отглеждане на малко дете до 2-годишна възраст по чл. 53 от КСО се изплаща
след изтичане на пълния срок от 410 дни на обезщетението за бременност и
раждане, независимо от това, дали майката е ползвала изцяло правата си по чл.
50 от КСО, т. е. дали е получавала обезщетение за целия предвиден от
законодателя период. Изтъква се, че отпускът по чл. 164 от КТ е допълнителен и
същият може да се ползва не по-рано от изтичането на отпуска за бременност и
раждане, като в този смисъл прехвърлянето му на бабата може да стане едва след
този момент.
Въз основа на съвкупната преценка на
представените по делото доказателства, съдът приема за установено от фактическа
страна следното:
От
осигурителя „Фармация 2012“ ЕООД, гр. Ихтиман, ЕИК ********* с вх. № Р14-03-000-00-**********
от 17.12.2019г. в ТП на НОИ, гр. Варна било представено удостоверение по
образец – приложение №10 към чл. 9, ал. 1 от Наредбата за паричните обезщетения
и помощи от Държавното обществено осигуряване /НПОПДОО/
за С.Е.З.,
в качеството й на баба на детето Лилия Благоев. Представеното удостоверение било
във връзка с подадено заявление – декларация за изплащане на парично
обезщетение за отглеждане на малко дете до 2 – годишна възраст за периода от
16.12.2019 г. до 07.06.2021 г. С писма изх. №Ф-03-999-00-********** от
18.12.2019 г. и изх. №Ф-03-999-00-********** от 17.01.2020 г. на основание чл.
29, ал. 1 от НПОПДОО осигурителят бил уведомен за установени нередности в
подаденото удостоверение, а именно: правото на парично обезщетение за
отглеждане на малко дете по смисъла на чл.53 от КСО се изплащало след изтичане
на срока на обезщетението за бременност и раждане, който в конкретния случай настъпвал
на 15.06.2020 г. и в този смисъл обезщетението по чл. 53, ал. 2 от КСО можело
да се ползва не по-рано от 16.06.2020 г. На осигурителя било указано, че следва
да коригира подадените документи, съответно да заличи подаденото удостоверение.
С разпореждане №О-03-999-33-**********
от 18.05.2020 г. на ръководителя по изплащането на обезщетенията и помощите при
ТП на НОИ, гр. Варна на основание чл.40, ал. 3 от КСО във връзка с чл. 47, ал. 1 от НПОПДОО на
жалбоподателката било отказано изплащане на парично обезщетение по смисъла на
чл. 53 от КСО, като било посочено, че детето било на 6-месечна възраст, а
обезщетението можело да се ползва не по-рано от 16.06.2020 г. Разпореждането било
връчено в хипотезата на чл. 110, ал. 4 от КСО, изр. второ, предл. първо от КСО
– чрез поставяне на съобщение за изготвяне на разпореждането на таблото за
обявления в ТП на НОИ, гр. Варна, като било свалено на 07.07.2020 г. /л. 6-8/.
Срещу разпореждането, чрез Директора на ТП на НОИ, гр. Варна /вх. №Ц1013-23-292#2 от 08.07.2020 г., пощенско клеймо от 07.07.2020 г./ първоначално била депозирана жалба в
АС-Варна, която била препратена по компетентност в АС-Стара Загора. С
определение №315 от 09.09.2020г., постановено по адм. д. №457/2020 г. Старозагорският административен съд оставил
без разглеждане жалбата на С.Е.З., като недопустима, прекратил производството
по делото и я е препратил за произнасяне по компетентност на Директора на ТП на
НОИ, гр. Варна.
С оспорваното тук Решение
№Ц2153-0360 от 09.10.2020 г. Директорът на ТП на НОИ, гр. Варна постановил отхвърляне
като неоснователна на жалбата на С.З. срещу разпореждане №О-03-999-33-**********
от 18.05.2020г. на ръководителя по изплащането на обезщетенията и помощите при
ТП на НОИ, гр. Варна. Решаващият орган изложил подробни съображения по
отношение законосъобразността на постановеното разпореждане, с което бил
постановен отказ за изплащане на парично обезщетение по смисъла на чл. 53 от КСО на С.Е.З.. Посочена била правната регламентация на отпуските за бременност
и раждане и отглеждане на малко дете до 2-годишна възраст, както и на паричните
обезщетения, изплащани от Държавното обществено осигуряване по време на
ползване на отпуските. Изтъкнато било, че моментът на придобиване на правото на
обезщетение по чл. 53, ал. 1 от КСО за отглеждане на дете до 2-годишна възраст
бил определящ при преценката на предвидената в чл. 164, ал. 3 от КТ във връзка
с чл. 53, ал. 2 от КСО възможност за изплащане на обезщетението със съгласието
на майката на нейн родител, като в тази връзка за жалбоподателката този момент
настъпвал не по-рано от 16.06.2020 г. В този смисъл, се посочило, че
обезщетението по чл. 53 от КСО не можело да се заявява и ползва преди изтичане
на предвиденото и определено по срок обезщетение за бременност и раждане по чл.
50, ал. 1 от КСО, като единствената възможност за прехвърляне правото за
ползване била предвидена за същото това обезщетение за бременност и раждане, но
само по отношение на бащата и то след навършване на 6 – месечна възраст на
детето – в конкретния случай това било 07.12.2019 г. Решението било връчено
чрез пълномощника на оспорващата на 13.10.2020г., а жалбата била подадена по
пощата чрез органа на 21.10.2020г. /вж. л. 11-12 от делото на Адм. съд- Варна/.
Представени и приети като доказателства по
делото са и още: протокол №561/29.06.2020г., л.6; Протокол №
561-1/07.07.2020г.; съобщение № 561/29.06.2020г.
Съдът,
като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с направените в
жалбата оплаквания, доводите и становищата на страните и като извърши цялостна
проверка на законосъобразността на оспорения административен акт на основание
чл. 168, ал. 1, във връзка с чл. 146 от АПК, намира от правна страна следното:
По
допустимостта: оспорването е направено от активно легитимирано лице, след
извършен административен контрол от горестоящия орган, в законово установения
срок по чл. 118, ал. 1 от КСО и против акт, подлежащ на съдебно обжалване и пред
местно компетентния административен съд. Не се установяват други обстоятелства
по см. на чл.159 от АПК обуславящи недопустимост на жалбата.
Разгледана по същество Съдът намира жалбата за основателна, като съобрази
следното:
По валидността на акта - оспореното
решение на Директора на ТП на НОИ Варна е постановено от материално и
териториално компетентния по смисъла на чл. 117, ал. 1, т. 2, б. „е” от КСО
административен орган и съотв. се явява валиден индивидуален административен
акт.
Спазени са изискванията на чл. 59, ал. 2
от АПК относно форма и съдържание на акта, тъй като процесния такъв е
обективиран в писмена форма, съдържа конкретни фактически основания за
издаването си, на които е дадена и правна обосновка, т.е. налични са и правни
основания за неговото издаване. Не се установява да има допуснати съществени
процесуални пропуски, поради което Съдът
приема, че не са налице основания по см. на чл.146 т.1-3 от АПК за отмяната на
решението като незаконосъобразно.
Решението обаче не е съответно на
приложимия материален закон и съотв. е налице основанието по чл.146, т.4 от АПК
за неговата отмяна.
Административно-правният спор и пред ответния орган и пред съда
в случая се свежда до това от кой момент за майката на детето, респективно
неговата баба, възниква правото да получават предвиденото в чл. 53, ал. 1 от КСО парично обезщетение за отглеждане на малко дете до навършване на 2-годишна
възраст, за целта на което им е разрешен отпуск по реда на чл. 164, ал. 1 или
ал. 2 от КТ, преди изтичане на пълния размер от 410 дни, предвиден за изплащане
на парично обезщетение за бременност и раждане, съотв. дали отказът за
изплащане на такъв вид обезщетение, преди изтичането на срока на получаване на обезщетението
за бременност и раждане се явява законосъобразен.
Правната
рамка, регламентираща видовете отпуски, редът за тяхното ползване, както и
видовете парични обезщетения и помощи, които се изплащат от Държавното
обществено осигуряване се съдържа в КТ, НРВПО /Наредбата за работното време, почивките и отпуските/,
КСО и Наредбата за медицинската експертиза /НМЕ/.
Разпоредбата
на чл. 48а от КСО гласи, че осигурените лица за общо заболяване и
майчинство имат право на парично обезщетение за бременност и раждане вместо
трудово възнаграждение, ако имат 12 месеца осигурителен стаж като осигурени за
този риск и в този смисъл осигурената за общо заболяване и майчинство майка има
право на парично обезщетение при бременност и раждане за срок от 410 дни, от
които 45 дни преди раждането /чл. 50, ал. 1 от КСО/. Съгласно чл. 50, ал. 7 от КСО осигуреното
за общо заболяване и майчинство лице има право на парично обезщетение при
раждане на дете в размера, определен по реда на чл.
49
от кодекса, след навършване на 6-месечна възраст на детето за остатъка до 410
дни, през време на отпуска по чл. 163, ал. 10 и ал.12
от КТ,
ако отговаря на условията по чл. 48а. Работничката или служителката /майката/ има право на отпуск
поради бременност и раждане в размер 410 дни за всяко дете, от които 45 дни
задължително се ползват преди раждането /чл. 163, ал. 1 от КТ/. Отпускът
по чл. 163, ал. 10 от КТ е такъв за бременност и раждане, който със съгласието
на майката, може да се полза от бащата на детето, като законодателят определя,
че такъв отпуск може да се ползва едва
след навършване на 6-месечна възраст на детето и за остатъка до 410 дни.
Съгласно разпоредбата на чл. 164,
ал. 1 от КТ след използване на отпуска поради
бременност, раждане или осиновяване /т.е. по чл.163 от КТ/, ако детето не е
настанено в детско заведение, работничката или служителката /майката/ има право
на допълнителен отпуск за отглеждане на дете до навършване на 2-годишната му
възраст. В ал.2 на чл. 164 от КТ е предвидено, че отпускът по ал. 1 със
съгласието на майката се разрешава на бащата или на един от техните родители, когато
работят по трудово правоотношение. Съгласно ал. 3 през времето на отпуска /по
чл.163 от КТ/ на майката или на лицето, поело отглеждането на детето, се заплаща парично обезщетение при условия
и в размери, определени в отделен закон. Отпускът за отглеждане на дете до двегодишна възраст по чл. 164, ал. 1 от КТ се ползва въз основа на писмено заявление на
майката, съгласно чл.46, ал. 1 и 2 от НРВПО, а когато
отпускат се ползва от лицата по чл. 164, ал. 3 от КТ заявлението се подава от
тях по реда на чл. 46, ал. 3 от наредбата, като към него се прилагат
съответните приложения и декларации. В последния случай майката дава писмено
съгласието си детето да бъде гледано от лицата по чл. 164, ал. 3 от КТ, като тя
по всяко време може да оттегля това си съгласие и да продължи да ползва отпуска
по чл. 164, ал. 1 от КТ. Съгласно чл. 46, ал. 10 от НРПО, отпускът по чл. 164, ал. 1 от КТ
се ползва след изтичането на срока на отпуска по чл. 163 или чл.164б от КТ, но може да се
ползва и когато преди него не е ползван целият или част от отпуска по чл. 163 или 164б от КТ.
Съгласно чл. 53,
ал. 1 от КСО след изтичането на
срока на обезщетението за бременност и раждане през време на допълнителния
платен отпуск за отглеждане на малко дете на майката се изплаща месечно парично
обезщетение в размер, определен със Закона за бюджета на държавното обществено
осигуряване. С оглед систематичното и логично тълкуване на разпоредбите на чл.
164, ал. 3 и ал. 4 от КТ и тези на 53, ал. 1 и 2 от КСО се следва, че парично
обезщетение може да се изплаща и на бабата на детето, ако и когато ползва прехвърления й от майката отпуск по чл.
164, ал. 1 от КТ.
Визираните по-горе отпуски по чл. 163 и чл. 164 от КТ са
целеви, като тяхното предназначение е различно от това, присъщо на общите платени и неплатени годишни
отпуски, предвидени от законодателя в разпоредбите на глава осма от КТ. Целта
на отпуска за бременност и раждане е полагането на грижи, както за новороденото
дете, така и за самата майка. По арг. на разпоредбата на чл. 163, ал. 10 от КТ
във връзка с чл. 50, ал. 7 от КСО се следва, че законодателят предвижда
възможността отпускът по чл. 163, ал. 1 от КТ, съотв. обезщетението по чл. 50,
ал. 1 от КСО да могат да се ползват/получават и от други лица, различни от майката,
но едва след навършването на 6 – месечна възраст на детето. Законодателят е предвидил
и възможността майката да не ползва целия срок на отпуска за бременност и
раждане, но това касае само периода, след този, разрешен /определен/ с актове
на медицинската експертиза, т. е. след първите 90 дни след раждането /чл. 26,
ал. 1 от НМЕ/, като за това майката получава парично
обезщетение в размер 50 на сто от обезщетението по чл. 49 от
КСО – чл. 50а от кодекса. Законодателя ясно разписва предпоставките относно ползване,
респективно прехвърляне на отпуска за бременност и раждане по чл. 50 от КСО,
както и лицата, които могат да го ползват вместо майката на детето и периодът
от време, за който това е позволено.
Противно на твърденията на
жалбоподателката обезщетението за отглеждане на малко дете до 2-годишна възраст
законодателят е обвързал с изтичането на срока на обезщетението за бременност и
раждане, като аргумент в тази насока е и изразът, използван от законодателя в
разпоредбата на чл. 53, ал. 1 от КСО – „след изтичане срока на обезщетението за
бременност и раждане, през време на допълнителния платен отпуск за отглеждане
на дете до навършване на 2-годишната му възраст…“. Разпоредбата на чл. 53, ал.
1 от КСО не визира индивидуалния срок на получаваното обезщетение за бременност
и раждане за всяко лице, а само определя мактсималния период от време,
предвиден за получаването на обезщетението. В действителност, една от
предпоставките е обезщетението по чл. 53, ал. 1 от КСО, да се изплаща по време
на допълнителния отпуск за отглеждане на малко дете по чл. 164 от КТ, но това
не изключва изтичането на срока на обезщетението по чл. 50, ал. 1 от КСО.
Подобен извод не може да се обоснове и от сочената от жалбоподателя за
релевантна разпоредба на чл. 46, ал. 10 от НРПО, според която, както бе
посочено вече, отпускът
по чл. 164, ал. 1 от КТ
се ползва след изтичането на срока на отпуска по чл. 163 или 164б от КТ, но може да се
ползва и когато преди него не е ползван целият или част от отпуска по чл. 163 или 164б от КТ. Законодателната
воля тук не цели да измести началния момент за започване на допълнителния
отпуск по чл. 164 от КТ, а идва да укаже, че ползването на отпуска за
отглеждане на малко дете не може да зависи от размера на ползвания отпуск за
бременност и раждане – аргумент, в подкрепа на който е възможността последният
да бъде прекъсван и възстановяван. Още повече, че отпускът за отглеждане на
малко дете, както бе посочено вече е целеви, а и законодателят не случайно го
наименовава „допълнителен“.
Както решаващият орган посочва, отпускът
по чл. 164, ал. 1 от КТ, съответно по ал. 3, може да се ползва непосредствено
след изтичане на отпуска по чл. 163 от КТ, като няма пречка същият да бъде
предоставен и по-късно, като майката може да ползва такава част от него,
каквато й е необходима, но до максимално предвидения в закона срок.
В конкретния случай с оглед
доказателствата по делото и към датата на произнасяне на ръководителя по
изплащането на обезщетенията и помощите при ТП на НОИ, гр. Варна правилно е
възприет извод, че обезщетението по чл. 53, ал. 1 от КСО, във връзка с ал. 2
може да се ползва от бабата на детето – жалбоподателка в настоящото производство, не по-рано от 16.06.2020 г.,
съотв. до тази дата тя няма право да получава този вид социално плащане. С
оглед факта, че майката на детето – Камелия З. не е ползвала отпуск по чл. 163,
ал. 1 от КТ, считано от 16.12.2019 г., то за нея е било налице законовата
възможност да прехвърли ползването на този вид отпуск на бащата на детето,
считано от 07.12.2019 г. и на който съответно да бъде изплащано и обезщетение
по смисъла на чл. 50, ал. 7 от КСО.
Въпреки това, процесното решение, с което
се отхвърля жалбата на настоящата оспорваща против разпореждането на
ръководителя на по изплащането на обезщетенията и помощите при ТП на НОИ, гр.
Варна се явява незаконосъобразно, тъй като ответникът не е отчел, че датата на
неговото произнасяне – 09.10.2020г., вече е последваща на датата 16.06.2020г.,
към която за бабата и заявител на помощта, вече настъпва правно предвидената
възможност да получава въпросното обезщетение по КСО.
Съобразно нормата на чл. 142, ал. 1 от АПК
съответствието на административния акт с материалния закон се преценява към
момента на издаването му. Както вече се посочи, към датата на постановяване на разпореждане
№О-03-999-33-********** от 18.05.2020 г. на ръководителя
по изплащането на обезщетенията и помощите при ТП на НОИ, гр. Варна в
действителност не са настъпили законовите предпоставки за прилагане на нормата
на чл. 53, ал. 2, във връзка с ал. 1 от КСО, съотв. към неговата датата г-жа З.
не е имала правото да получава парично обезщетение за отглеждане на малко дете
до 2-годишна възраст. Това право за нея обаче е настъпило на 16.06.2020 г., т. е.
към 09.10.2020 г. - датата на постановяване на оспореното решение на директора
на ТП на НОИ, гр. Варна, за С.З. вече са проявени законовите предпоставки,
обуславящи възникване на правото й на получаване на това обезщетение и съотв.
тя има право на него. Това релевантно /ново настъпило/ обстоятелство в хода на
разрешаване на спора от горестоящия административен орган, не е съобразено от ответника в неговото
решение, а същият съобразно чл. 117, ал. 3 от КСО е длъжен да реши по същество
повдигнатия пред него спор, като притежава правомощие или да отмени разпореждането
и върне преписката за ново разглеждане от компетентния административен орган, когато
не са изяснени всички обстоятелства, отнасящи се до издаване на разпореждането
или да отхвърли жалбата, както механично подхожда и в този случай ответния орган.
Самият решаващ орган твърди, че подаденото
заявление от С.З. с искане за упражняване на правото по чл. 53, ал. 2 от КСО е
„предсрочно предявено“, но въпреки това постановява диспозитив, отхвърлящ
жалбата против разпореждането. Към датата на постановяване на своя акт по чл.
117, ал. 3 от КСО Директорът на ТП на НОИ, гр. Варна е бил длъжен да извърши
преценка на всички относими факти и обстоятелства, релевантни за разрешаване на
спора и относими към конкретно отправеното със заявлението-декларация искане,
като при правилната преценка на установените като настъпили към датата на
неговото решение релевантни факти е следвало да постанови отмяна на разпореждане
№О-03-999-33-********** от 18.05.2020 г. и да върне преписката на компетентния
административен орган в лицето на ръководителя по изплащането на обезщетенията
и помощите при ТП на НОИ, гр. Варна за ново произнасяне по подаденото от
жалбоподателката заявление-декларация, тъй като считано от 16.06.2020 г., вече
са били налице законови предпоставки същата да получава парично обезщетение за
отглеждане на малко дете до навършване на 2-годишна възраст, при положение, че на
същата е разрешен от работодателя й и ползва отпуск по чл. 164 от КТ. По така
посочените съображения жаленото решение №Ц2153-0360 от 09.10.2020 г. на Директора
на ТП на НОИ, гр. Варна се явява неправилно и в постановено в противоречие със
закона и следва да се отмени. Следва на основание чл. 173 ал. 2 от АПК,
преписката да бъде върната на административния орган - ръководителя по
изплащането на обезщетенията и помощите при ТП на НОИ, гр. Варна за ново
разглеждане и произнасяне по подаденото от С.З. заявление – декларация за
отглеждане на малко дете по чл. 53 от КСО във връзка с удостоверение по образец
– приложение №10 към чл. 9, ал. 1 от НПОПДОО с вх. № Р14-03-000-00-**********
от 17.12.2019 г. при ТП на НОИ, гр. Варна при съобразяване на задължителните
указания по тълкуване и прилагане на закона, дадени в това решение.
С оглед крайния правен извод за основателност
на оспорването, ответникът следва да бъде осъден да заплати направените и
своевременно поискани от жалбоподателя разноски, които се доказват в размер на
сумата от 300.00 лв., представляваща договореното и заплатено в брой
възнаграждение за един адвокат, съобразно представеното на л. 23 от делото
писмено доказателство.
Водим от горните мотиви и на основание чл. 172, ал. 2, предложение
второ от АПК, във връзка с чл. 173 ал. 2 от АПК, Старозагорският административен съд
ОТМЕНЯ по жалба на
С.Е.З. от гр. Стара Загора Решение
№Ц2153-03-60 от 09.10.2020 г. на директора на ТП на НОИ, гр. Варна и
потвърденото с него разпореждане №О-03-999-33-********** от 18.05.2020г.
на Ръководителя по изплащането на обезщетенията и помощите при ТП на НОИ, гр.
Варна.
ВРЪЩА административната
преписка на Ръководителя по изплащането на обезщетенията и помощите при ТП на
НОИ, гр. Варна за ново разглеждане и произнасяне по подаденото от С.З.
заявление – декларация за отглеждане на малко дете по чл. 53 от КСО във връзка
с удостоверение по образец – приложение №10 към чл. 9, ал. 1 от НПОПДОО с вх. №
Р14-03-000-00-********** от 17.12.2019 г. при ТП на НОИ, гр. Варна
ОСЪЖДА Териториално поделение
на Националния осигурителен институт, гр. Варна да заплати на С.Е.З. ***, ЕГН **********
сумата от 300.00 лв., представляващи сторените по делото разноски за един
адвокат.
Решението подлежи на
обжалване пред ВАС в 14 дневен срок от датата на съобщаването му на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: