№ 620
гр. Велико Търново, 09.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, VI СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и четвърти април през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ
при участието на секретаря МИЛЕНА ИВ. РАДКОВА
като разгледа докладваното от ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ Гражданско дело №
20224110102730 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба на „А. Б. Б.” ЕООД срещу В. П. И.,
с която се иска да бъде прието за установено съществуването на вземания за сумата от
1 200.00 лева – главница по договор за потребителски кредит № 703487/15.7.2016 г.,
сключен с „К.“ ЕАД, за сумата от 1 060.92 лева – възнаграждение по договор за
предоставяне на поръчителство, сключен с „А. Т.“ ЕООД, за сумата от 284.64 лева –
възнаградителна лихва по договора за потребителски кредит, сключен с „К.“ ЕАД, за
сумата от 600.55 лева – мораторна лихва по договора за потребителски кредит,
сключен с „К.“ ЕАД, както и за сумата от 429.15 лева – мораторна лихва по договора за
предоставяне на поръчителство, сключен с „А. Т.“ ЕООД, за които вземания е издадена
заповед за изпълнение по ЧГД № 1702/2022 г. на Районен съд – Велико Търново.
Ищецът твърди, че на 15.7.2016 г. между „К.“ ЕАД и ответника е сключен договор
за потребителски кредит по реда на ЗПФУР, по силата на който на В. П. И. е преведена
сумата от 1 200.00 лева, която е следвало да върне на 1 вноска в срок до 15.8.2016 г.
Заявява, че на 15.7.2016 г. между „А. Т.“ ЕООД и ответника е сключен договор за
предоставяне на поръчителство, по силата на който дружеството се е задължило да
сключи договор за поръчителство с „К.“ ЕАД и да отговаря пред кредитора за всички
задължения на кредитополучателя. Сочи, че в изпълнение на задължението си на
15.7.2016 г. „А. Т.“ ЕООД е сключило с „К.“ ЕАД договор за поръчителство, с който
поръчителят се е задължил да отговаря за всички задължения на В. П. И. по договора
за кредит. Твърди, че ответникът не е изпълнил задълженията си по договора за
кредит, поради което сумите по същия са погасени от „А. Т.“ ЕООД, като впоследствие
дружеството е уведомило ответника за това обстоятелство, както и за дължимостта на
възнаграждение и мораторна лихва по договора за предоставяне на поръчителство.
Заявява, че впоследствие „К.“ ЕАД и „А. Т.“ ЕООД са му прехвърлили вземанията си
срещу В. П. И., с което последният е уведомен на посочената в договора електронна
поща.
1
В законоустановения срок особеният представител на ответника е подал отговор
на исковата молба, в който изразява становище за недопустимост на иска за сумата от 1
060.92 лева – възнаграждение по договор за предоставяне на поръчителство, както и за
неоснователност на останалите искове. Оспорва възникването на договорни
правоотношения на представляваното от него лице с „К.“ ЕАД и „А. Т.“ ЕООД,
включително, че ответникът е получил сумата от 1 200.00 лева, както и че „А. Т.“
ЕООД е погасило задълженията на ответника по договора за кредит. Счита, че
договорът за кредит е нищожен като цяло, поради нарушаване и заобикаляне на
разпоредби на ЗПК, а евентуално – че нищожни са договорките за възнаградителна
лихва и ГПР. Сочи, че предоставената възможност на потребителя дали да сключи
договор със или без обезпечение е привидна и по същество представлява злоупотреба с
финансовото му състояние. В този ред на мисли, твърди, че клаузата за заплащане на
възнаграждение по договора за предоставяне на поръчителство е неравноправна.
В проведеното открито заседание ищецът не изпраща представител, като с
писмена молба поддържа предявените искове и моли за тяхното уважаване.
Особеният представител на ответницата поддържа становището си за
неоснователност на искове и моли за тяхното отхвърляне.
Великотърновският районен съд, като взе предвид събраните доказателства и
съобрази разпоредбите на закона, намира за установено следното от фактическа
страна:
По ЧГД № 1702/2022 г. на Районен съд – Велико Търново е представен договор за
предоставяне на потребителски кредит № 703487/15.7.2016 г., сключен между „К.“ АД,
като кредитор, и В. П. И., като кредитополучател. Според въпросния договор,
кредиторът се е задължил да предостави на кредитополучателя потребителски кредит в
размер и при условия, посочени в договора, при условие, че подаденото от
кредитополучателя заявление е одобрено. Записано е, че сумата по одобрения кредит
се усвоява по посочения в заявлението на кредитополучателя начин, като според чл. 6
кредитополучателят погасява кредита съгласно Приложение № 1. Във въпросното
приложение е посочено, че общият размер на кредита е 1 200.00 лева, както и че
задължението следва да се погаси на 1 месечна вноска в размер от 0.00 лева, като не е
посочена падежна дата на погасителната вноска.
Съгласно чл. 4, ал. 1 от договора за кредит, в случай че кредитополучателят е
посочил в заявлението, че ще предостави обезпечение на кредита, същият следва, в
зависимост от посочения в заявлението вид на обезпечението, да предостави банкова
гаранция съгласно Общите условия в срок до 10 дни от подаване на заявлението, или
да сключи договор за предоставяне на поръчителство с одобрено от „К.“ АД
юридическо лице (поръчител) в срок до 48 часа от подаване на заявлението. Съгласно
чл. 4, ал. 2, в случай че в посочения по-горе срок кредитополучателят не предостави
съответното обезпечение на кредита, ще се счита, че заявлението не е одобрено,
съответно - че договорът не поражда действие.
По ЧГД № 1702/2022 г. на Районен съд – Велико Търново е представен и договор
за предоставяне на поръчителство, сключен между „А. Т.“ ЕООД, като поръчител, и В.
П. И., като потребител. По силата на този договор поръчителят се е задължил срещу
заплащане на възнаграждение да отговаря солидарно за задълженията на
кредитополучателя към „К.” АД. С приложение № 1 страните са уговорили
възнаграждението да се плати на 12 месечни вноски в размер от по 88.41 лева,
съвпадащи с падежите на погасителните вноски по договора за кредит. В изпълнение
2
на задълженията си по договора за предоставяне на поръчителство, на 15.7.2016 г. „А.
Т.” ЕООД сключило с „К.” АД договор за поръчителство.
На 2.3.2021г. между „К.” ЕАД и „А. Т.” ЕООД, в качеството им на цеденти, и „А.
Б. Б.“ ЕООД, в качеството му на цесионер, е сключен договор за продажба и
прехвърляне на вземания, с който първият цедент прехвърля вземания, произтичащи от
просрочени и неизплатени договори за кредит на физически лица, а вторият цедент
прехвърля парични вземания, произтичащи от встъпването в правата по договори за
кредит, сключени от „К.” ЕАД и от договори за предоставяне на поръчителство,
подробно описани в Приложение № 1.
Въз основа на така установените факти, съдът намира следното от правна
страна:
По реда на чл. 422, ал. 1 ГПК са предявени обективно съединени искове с правно
основание по чл. 143 ЗЗД вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 9
ЗПК, вр. чл. 6 ЗПФУР, вр. чл. 99 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за основателността на които
ищецът следваше да установи съществуването на вземането, предмет на договорите за
кредит и за предоставяне на поръчителство, а именно - валидни правоотношения по
договор за предоставяне на кредит от разстояние и по договор за предоставяне на
поръчителство, по които кредиторът и поръчителят са изпълнили поетите задължения
съобразно уговореното, включително че кредиторът е изпълнил задълженията си по
чл. 8-11 и по чл. 18 ЗПФУР, размера на вземанията и тяхната изискуемост; изпадането
на ответника в забава и размера на претендираните мораторни лихви, прехвърлянето на
вземането от цедента на цесионера, уведомяването на длъжника за извършеното
прехвърляне от цедента.
На първо място, следва да се изследва въпросът за наличието на валидно сключено
договорно отношение относно прехвърлените вземания, произтичащи от сключен
между „К.“ АД и ответника договор за предоставяне на финансови услуги от
разстояние, какъвто, съобразно разпоредбата на чл. 6 ЗПФУР, е всеки договор,
сключен между доставчик и потребител, като част от система за предоставяне на
финансови услуги от разстояние, организирана от доставчика, при която от
отправянето на предложението до сключването на договора страните използват
изключително средства за комуникация от разстояние - едно или повече. Съгласно
дефинитивната разпоредба на § 1, т. 2 от ДР на ЗПФУР, „средство за комуникация от
разстояние“ е всяко средство, което може да се използва за предоставяне на услуги от
разстояние, без да е налице едновременното физическо присъствие на доставчика и на
потребителя. А използването на електронни формуляри в интернет, провеждането на
разговори по телефон и изпращането на писма по имейл несъмнено представляват
средства за комуникация от разстояние и предвид изложените от ищеца твърдения за
методите на сключване на процесния договор, правоотношението между страните
попада в приложното поле на посочения нормативен акт.
Съгласно разпоредбата на чл. 18 ЗПФУР, при договори за предоставяне на
финансови услуги от разстояние доставчикът е длъжен да докаже, че е изпълнил
задълженията си за предоставяне на информацията на потребителя, както и че е
получил съгласието на потребителя за сключване на договора, като за доказване на
посочените обстоятелства се прилага разпоредбата на чл. 293 от Търговския закон. По
тази причина ищецът следваше да установи, че ответникът е изразил потвърждение за
прочитане и приемане на преддоговорната информация и съгласие с проекта за договор
съгласно параметрите, при които е сключен и с общите условия според правилата за
използване на електронната платформа на „К.“ АД.
3
В случая със заявлението по ЧГД № 1702/2022 г. на Районен съд – Велико Търново
са представени неподписани от ответника стандартен европейски формуляр /СЕФ/ за
предоставяне на информация за потребителските кредити от 15.7.2016 г., общи условия
за предоставяне на кредити и договор за потребителски кредит № 703487/15.7.2016 г.,
ведно с Приложение № 1 към него, като съгласно СЕФ „К.” АД се е задължил да
предостави на ответника кредит в размер на 1 200 лв. със срок за погасяване до
1.1.1970 г. По този повод следва да се отбележи, че с определение от 20.3.2023 г. съдът
е указал на ищеца в срок до насроченото открито заседание по делото да представи
заверени преписи от договора за предоставяне на потребителски кредит, от общите
условия и от Приложение № 1 към същия и от стандартния европейски формуляр за
предоставяне на информация за потребителски кредити, като го е предупредил, че при
неизпълнение на указанията представените незаверени преписи ще бъдат изключени от
доказателствения материал. Предвид неизпълнението на така дадените указания, с
протоколно определение от 24.4.2023 г. съдът е изключил въпросните документи от
доказателствения материал. Независимо от това обаче, дори разглеждайки посочените
документи, съдът намира, че от същите не може да се направи извод за съществуването
на твърдяното правоотношение по договора за кредит от разстояние. Това е така,
доколкото чл. 18, ал. 2 ЗПФУР ясно предписва реда за доказване на съгласието на
ответника – при приложението на чл. 293 ТЗ, а за електронните изявления – по реда на
ЗЕДЕП. От посочената разпоредба следва извод, че за да докаже съгласието на
ответника, ищецът следваше да установи изходящо от същия електронно изявление,
съдържащо съгласие за получаване на исковата сума срещу задължение за връщането
й. Съгласно разпоредбата на чл. 13, ал. 1 ЗЕДЕП (понастоящем ЗЕДЕУУ) в редакцията
й към датата на сключване на договора, авторството на електронна изявление се
установява с електронен подпис, като се придава значение на подписан документ само
на този електронен документ, към който е добавен квалифициран електронен подпис
(чл. 13, ал. 3 и ал. 4 ЗЕДЕП – в редакцията към 15.7.2016 г.). В случая не се твърди и не
се установява ответникът, изразявайки съгласие чрез електронно изявление, да е
използвал свой усъвършенстван или квалифициран електронен подпис, нито
потвърждаване чрез платформата да генерира уникални данни за създаване на
електронен подпис, които да се използвани единствено от ответника. Това е така,
доколкото съгласно твърденията на ищеца, ответникът е обективирал своето изявление
в електронната платформа, поддържана от „К.” АД, поради което е явно, че ответникът
не е ползвал средство, което да е единствено под негов контрол при създаване на
неговото изявление. А чл. 13, ал. 2, т. 2, вр. ал. 3 ЗЕДЕП поставя такова изискване и
към двата вида електронен подпис, което в случая не е спазено.
Съгласно разпоредбата на чл. 3, ал. 1 ЗЕДЕП (преди изменението, обнародвано в
ДВ, бр. 85 от 2017 г.), електронен документ представлява всяко електронно изявление,
записано на магнитен, оптичен или друг носител с възможност да бъде
възпроизведено. Съгласно постановеното по реда на чл. 290 от ГПК Решение №
70/19.2.2014 г. по гр. д. № 868/2012 г. на ВКС, IV г.о., електронното изявление,
записано на магнитен, оптичен или друг носител с възможност да бъде
възпроизведено, съставлява електронен документ (чл. 3, ал. 1 ЗЕДЕП). На свой ред,
електронно изявление е словесно изявление, представено в цифрова форма чрез
общоприет стандарт за преобразуване, разчитане и визуално представяне на
информацията (чл. 2, ал. 1 ЗЕДЕП), като електронното изявление се счита за подписано
при условията на чл. 13, ал. 1 ЗЕДЕП – за електронен подпис се счита всяка електронна
информация, добавена или логически свързана с електронното изявление за
установяване на неговото авторство, като законът въвежда три форми на електронния
4
подпис – обикновен, усъвършенстван и квалифициран. Наред с това, подаването на
електронна заявка за отпускане на кредит представлява електронно изявление,
записано на предвиден в чл. 3, ал. 1 ЗЕДЕП носител с възможност да бъде
възпроизведено, т.е. попълнен електронен формуляр за отпускане на кредит, както и
генерираният впоследствие договор, представляват електронни документи. Характер
на електронен документ има и сключеният договор за кредит, за който се твърди, че е
генериран при спазване на нормативната уредба в областта на електронните
документи. В случая обаче ищецът не е представил каквито и да било доказателства
нито за подаването на заявление за кандидатстване за кредит по описания начин, нито
за изпращане на проект на договора и общите условия на електронна поща на
ответника и потвърждаване или съгласие от негова страна под каквато и да е форма, а
изложеното описание на начина на сключване на договора в общите условия не
доказва осъществяване на тези факти. Съгласно т. III.1 от Общите условия,
кредитополучателят кандидатства за кредит, като подава заявление до „К.” по образец,
лично или чрез партньор, като самото кандидатстване се извършва на сайта на
кредитора или по телефона – по реда, указан в т. III.3. А съгласно т. III.3 от Общите
условия, кредитополучателят кандидатства на сайта, заявлението се попълва от самия
кредитополучателя или от служител на партньора, а когато се кандидатства по
телефона, съответните данни се съобщават от кредитополучателя на служител на „К.”,
който ги попълва в онлайн формата на заявлението. При попълване на данни на
кредитополучателя от служител на „К.” или на партньора, кредитополучателят е
длъжен да провери попълнените в заявлението данни и да потвърди верността и
пълнотата им, както и самото подаване на заявлението с така попълнените данни. В
случая липсват данни ответникът да е кандидатствал за кредит на сайта чрез подадено
до „К.” заявление по образец, попълнено от самия него, нито по телефона чрез
съобщаване на данните на служител на „К.”, който да ги е попълнил в онлайн формата
на заявлението.
По горепосочените съображения съгласието на ответника за сключване на договор
с твърдяното от ищеца съдържание остана недоказано, поради което съдът следва да го
приеме за неосъществено.
От друга страна, по делото не са представени каквито и да било доказателства за
това, че сумата, предмет на договора за кредит, действително е била предоставена на
ответника, което съставлява основен елемент от фактическия състав на договора за
заем. Съгласно чл. 5 от договора сумата по одобрения кредит се усвоява по посочения
в заявлението на кредитополучателя начин, а видно от Раздел VI на Общите условия,
предоставените от „К.” АД кредити се усвояват чрез банков превод, чрез лично
предаване в брой, чрез извършване на директен превод към посочен от
кредитополучателя търговец или чрез предоставена от „К.” АД платежна карта.
Заявление, към каквото чл. 5 от договора препраща, не е представено, поради което
избраният начин на усвояване остана неустановен. В случая не са ангажирани
доказателства за предаване, плащане или нареждане на договорената сума, по който и
да е от начините, предвидени в Общите условия. Това не позволява и приложение на
уредената в Общите условия презумпция, че всяка предоставена от „К.” АД сума
съставлява предоставен от дружеството кредит (Раздел V, т. 4 от общите условия).
Липсата на установяване на това, че договорът за кредит е бил сключен, а заемната
сума – предоставена на ответника, води до извод за недоказаност на това „К.” АД да е
бил кредитор на ответника на твърдяното основание, при което правоприемство по
договора за цесия също е изключено.
5
Горното обезсмисля обсъждането наличието на валидно правоотношение по
договор за предоставяне на поръчителство, което правоотношение, така или иначе, се
явява акцесорно на правоотношението по договора за кредит.
Гореизложеното води на извод за неоснователност на исковете и предпоставя
тяхното отхвърляне.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ исковете на „А. Б. Б.” ЕООД, ЕИК *** срещу В. П. И., ЕГН
********** за приемане за установено съществуването на вземания на ищеца срещу
ответника за сумата от 1 200.00 лева – главница по договор за потребителски кредит №
703487/15.7.2016 г., сключен с „К.“ ЕАД, за сумата от 1 060.92 лева – възнаграждение
по договор за предоставяне на поръчителство, сключен с „А. Т.“ ЕООД, за сумата от
284.64 лева – възнаградителна лихва по договора за потребителски кредит, сключен с
„К.“ ЕАД, за сумата от 600.55 лева – мораторна лихва по договора за потребителски
кредит, сключен с „К.“ ЕАД, както и за сумата от 429.15 лева – мораторна лихва по
договора за предоставяне на поръчителство, сключен с „А. Т.“ ЕООД, ведно със лихва
за забава върху главницата от подаване на заявлението, за които вземания е издадена
заповед за изпълнение по ЧГД № 1702/2022 г. на Районен съд – Велико Търново.
Решението подлежи на обжалване пред Великотърновския окръжен съд в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________
6