Определение по дело №3098/2023 на Административен съд - Пловдив

Производството е по реда на чл. 185, ал.2, вр. ал.1 от АПК.

Оспорва се Наредба на общински съвет Пловдив за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на община Пловдив, издадена с Решение № 80 по протокол № 6 от 04.03.2003г., изм. и доп. в оспорваната част с решение № 84/2016 г., взето с протокол № 4/17.03.2016 г., решение № 205/2017 г.,взето с протокол № 11/21.06.2017г. решение № 90/2022 г., взето с протокол № 6/24.03.2022г., решение № 226/2022 г., взето с протокол № 11/09.06.2022г., решение № 105/П/2023 г., взето с протокол № 8/27.04.2023г., всички на общински съвет гр.Пловдив, относно разпоредбите в Приложение № 8.2 в частта Регионален етнографски музей-Пловдив 1.Входни билети; 1.1 Туристи – 8 лв.; Регионален природонаучен музей-Пловдив 1.Вход за експозиция, 1.3. За възрастни – 8 лв.; Регионален исторически музей-Пловдив 1.Вход, 1.2. За възрастни – 4лв.;, Регионален археологически музей-Пловдив 1.Входни билети, 1.1. За български и чуждестранни граждани – 6лв.

Жалбоподателят П. Т. З., чрез адвокат Б., като обосновава правен интерес със закупени от него билети за вход в музеите на град Пловдив, претендира прогласяване на нищожност на оспорените разпоредби от приложението на наредбата с мотив, че за общинския съвет не е налице компетентност да определя размера на цените за входни билети, като се позовава на разпоредбата на чл.187, ал.2 от ЗКН. Прави възражение и за нарушаване на административнопроизводствените правила по чл.2а, респ. чл.26 и чл.28 от ЗНА при издаване на наредбата в оспорваната част, поради липсата на публикуван проект, както и на чл.37 и чл.38 от ЗНА/редакция ДВ бр.65 от 21.07.1995г./ поради необнародване в ДВ. Евентуално прави искане за отмяна на наредбата в оспорваната част. Претендира присъждане на разноски и прави възражение за прекомерност на разноските на ответника.

Ответникът Общински съвет Пловдив, чрез процесуалния си представител адвокат Й., прави възражение за недопустимост на жалбата,а по същество моли да се отхвърли като неоснователна. Представя писмени доказателства. Претендира разноски.

Представителят на Окръжна прокуратура – Пловдив дава заключение за неоснователност на жалбата.

В срока за произнасяне, съдът констатира, че жалбата е недопустима, тъй като жалбоподателят не разполага с право на жалба.

С протоколно определение, постановено в открито съдебно заседание от 29.02.2024г., съдът е приел обратното, като е мотивирал наличието на защитим за жалбоподателя интерес с оглед на защитения достъп до музейните експозиции като част от правото на достъп до култура. Изложил е, че културата е дефинирана, като понятие от Организацията за образование, наука и култура към ООН - ЮНЕСКО, като достъпът до същата е част от основното човешко право на образование, което е защитено от Конституцията на Република България, от Закона за защита и развитие на културата, в Закона за културното наследство, а и изрично с Наредба № Н-4/2013 год. за условията и реда за предоставяне на културни ценности.

Приетото за защитимо право на достъп до култура продължава да се поддържа от съдебния състав, но видно е, че така очертаната сфера на защита за жалбоподателя по никакъв начин не се засяга от оспорените от него разпоредби на процесната наредба. С тези разпоредби общинският съвет е определил размерът на таксата за вход в регионалните етнографски, природонаучен, исторически и археологически музеи на гр. Пловдив. По правило, според разпоредбата на чл.187, ал.1 от Закона за културното наследство, за индивидуално или групово посещение на музейна експозиция се заплащат входни билети. Тоест, по силата на закона за достъпът до музейните експозиции се предвижда заплащането на билет. Следователно, с факта на определяне на вход за билет с оспорваната наредба, не се нарушава правилото, въведено от закона за заплащане на вход, което само по себе си не е несъвместимо със заявения от жалбоподателя интерес към музеите и музейните експозиции, които, за да съществуват следва да бъдат финансово обезпечени, като един от начините за това са именно таксите, заплащани от посетителите. Още повече, че жалбоподателят не претендира да е от кръга на лицата, за които законът е предвидил възможност да заплащат намалени цени или да бъдат освободени от заплащането на входен билет/ чл.187,ал.5 от ЗКН/.

Проблемът, открит от жалбоподателя, относно компетентността на органа, който следва да определя цената на входните билети за музеите, следващ от разпоредбата на чл.187, ал.2 от ЗКН, действително е налице, но това по никакъв начин не препятства правото му на достъп до регионалните музеи на гр. Пловдив, което именно е заявено от него като защитимо право. Мислимо би било да се приеме, че правната сфера на жалбоподателя е засегната от факта на определяне на цените на билетите за музеи от некомпетентен орган, ако същият беше жител на гр.Пловдив и разполагаше с право да участва в изборите за органи на местно самоуправление, така щото, като разполага с избирателно право, същият да може да претендира и да има по-широк периметър на процесуална легитимация при упражняването на контрол за законосъобразност на действията на органите на местно самоуправление. Видно е обаче, че жалбоподателят е с адресна регистрация в гр.Димитровград и сам твърди, че само посещава гр.Пловдив, а не живее в него.

Затова и съдът приема, че за П. Т. З. в случая не е налице право на жалба.

Да се приеме обратното, само защото е констатирано от жалбоподателя, че процесната наредба е издадена от некомпетентен орган и при издаването й са допуснати съществени процесуални нарушения, без с това да се накърнява по някакъв начин правото му на достъп до музеите или да се засяга правното му очакване за законосъобразност в действията на органите на местно самоуправление, в качеството му на избирател, означава да се признае на жалбоподателя правото да упражнява публична функция на надзор за законност, което би било в противоречие с чл.127 от КРБ и чл.16 от АПК или да се разгледа actio popularis, без такава възможност да се предвижда по националното или по европейското право.

Ето защо и като съобразява Решение № 5 от 17.04.2007 г. на КС по к. д. № 11/2006 г., според което при атакуването на нормативни административни актове гражданите трябва да разполагат с правомерна, лична и обоснована заинтересованост, като интересът не е по презумпция, а правното понятие за интерес се различава от политическото в житейския смисъл на думата, поради което и изискването за обоснован интерес при оспорването произтича от изискването за правна сигурност, като основен компонент на принципа за правовата държава, съдът приема, че жалбата, с която е сезиран е недопустима и следва да се остави без разглеждане,а производството да се прекрати на основание чл.159 т.4 от АПК.

На основание чл.143, ал.3 от АПК в полза на ответника следва да се присъдят разноски. Възражението за прекомерност на жалбоподателя е основателно, поради което договореното и заплатено възнаграждение за адвокат следва да се намали от 1250лв. на 1000лв. в съответствие с разпоредбата на чл.8,ал.3 от Наредба № 1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Водим от горното, Съдът

 

ОПРЕДЕЛИ:

 

ОТМЕНЯ протоколно определение от 27.03.2024г., с което е даден ход на делото по същество.

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на П. Т. З., [ЕГН] от гр.Димитровград, ул.“Христо Смирненски“ , бл. № 4-Б-21, чрез адвокат Б. Б.,АК-гр.Хасково, ул.“Преслав“ № 35, против Наредба на общински съвет Пловдив за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на община Пловдив, издадена с Решение № 80 по протокол № 6 от 04.03.2003г., изм. и доп. в оспорваната част с решение № 84/2016 г., взето с протокол № 4/17.03.2016 г., решение № 205/2017 г.,взето с протокол № 11/21.06.2017г. решение № 90/2022 г., взето с протокол № 6/24.03.2022г., решение № 226/2022 г., взето с протокол № 11/09.06.2022г., решение № 105/П/2023 г., взето с протокол № 8/27.04.2023г., всички на общински съвет гр.Пловдив, относно разпоредбите в Приложение № 8.2 в частта Регионален етнографски музей-Пловдив 1.Входни билети; 1.1 Туристи – 8 лв.; Регионален природонаучен музей-Пловдив 1.Вход за експозиция, 1.3. За възрастни – 8 лв.; Регионален исторически музей-Пловдив 1.Вход, 1.2. За възрастни – 4лв.;, Регионален археологически музей-Пловдив 1.Входни билети, 1.1. За български и чуждестранни граждани – 6лв.

ПРЕКРАТЯВА ПРОИЗВОДСТВОТО по административно дело № 3098/2024г. по описа на Административен съд – гр.Пловдив.

 

ОСЪЖДА П. Т. З., [ЕГН] от гр.Димитровград, ул.“Христо Смирненски“ , бл. № 4-Б-21, да заплати на Общински съвет Пловдив сумата от 1000/хиляда/ лева разноски.

 

Определението подлежи на обжалване с касационна частна жалба в 7-дневен срок от съобщаването му на страните пред Върховния Административен съд на Република България.