Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 1908/25.10.2019г.
гр.Варна, 25.10.2019 год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД – тридесет и
седми наказателен състав в публичното съдебно заседание на двадесет и трети
октомври през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Пл. Караниколов
Секретар
Петранка Петрова,
като
разгледа докладваното от съдията
НАХД
№ 3326 по описа на ВРС за 2019
год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е на основание чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано по жалба на П.Д.Х.,ЕГН **********,
против НП 19-0819-001874/17.05.2019 год. на
Началник група в сектор „ПП“ ОД МВР - Варна, с което на въззивника е наложено
административно наказание „Глоба”
в размер на 200.00 /двеста/ лв., на основание чл.179, ал.6, т.1 от ЗДвП за
нарушение на чл.139, ал.1, т.1 от ЗДвП.
Жалбата е подадена в срок, от надлежна
страна, поради което, като допустима е приета от съда за разглеждане.
С жалбата се изразява становище, че НП е
незаконосъобразно и неправилно, постановено при съществени нарушения на
процесуалните правила и в нарушение на материалния закон. Оспорва се както и
извършеното нарушение, така и посочената като нарушена норма на чл.139, ал.1, т.1
от ЗДвП, като се оспорва изводът за наличие на „техническа неизправност” и се
цитира нормата на чл.105, ал.3 от ЗДвП, съгласно която при определени условия
се допуска ограничението на прозрачността на стъклата. Твърди се, че не е било
установено с техническо средство каква е светлопропускливостта
на стъклата на процесния автомобил и дали тя попада в допустимите норми, като
отново се излага становище, че не се касае за „техническа неизправност” на
процесното МПС и в този смисъл се излагат аргументи, че не е осъществен състав
на административно нарушение. Приема се, че при индивидуализацията на
наказанието АНО не е взел в предвид нормите на чл.27 от ЗАНН и в заключение се
иска отмяна на НП.
За съдебно заседание жалбоподателят не
се явява по делото. Представлява се от адв.Д., ВАК. В пледоарията си по
същество моли съда да отмени атакуваното НП, като неправилно и
незаконосъобразно.
Представител на органа издал НП, при редовност на призоваването, не се яви в
с.з.
След
преценка на доказателствата по делото, съдът възприе следната фактическа
обстановка:
На 23.03.2019 год., св.И., командир на
отделение в сектор „ПП“ към ОД на МВР-Варна и негов колега - Д.Д. *** в посока центъра на града, до „Дом на камиона“. На
същата дата въз.Х., управлявайки собствения си л.а. „Мерцедес С180 компресор”
с рег.№ В 35-40 НН се движил по бул.”Цар Освободител” и около 08,50 часа., до
”Дом на камиона” бил спрян за проверка от горепосочения полицейски екип.
В хода на проверката св.И. и колегата му
установили, че страничните стъкла били облепени с тъмно фолио, „с което е
нарушено качеството им, при натрошаване парчетата на счупено стъкло да са
такива, че рискът от нараняване да е минимален, което се явява техническа неизправност
на МПС“. Предвид горното св. И. приел, че МПС е техническо неизправно, съставил
АУАН срещу въз.Х. за нарушение на чл.139, ал.1, т.1 от ЗДвП.
АУАН бил съставен в присъствието на нарушителя
и подписан от него с възражения.
Видно от материалите по преписката,
писмени възражения не са били депозирани в законоустановения срок, поради което
въз основа на съставения АУАН и материалите по преписката, на 17.05.2019 год.
АНО издал НП, предмет на настоящата въззивна проверка.
Видно от показанията на св.И. и св.Д.,
дадени в с.з., проверка с уред за светлопропускливост
не е била извършена и не е била и установена причината за затъмняването /според
проверяващия/ на предните странични стъкла.
Съдът напълно кредитира показанията на
свидетелите И. и Д., дадени в с.з., тъй като същите са последователни,
непротиворечиви и искрени.
Съдът кредитира писмените доказателства
по делото, тъй като същите са непротиворечиви и кореспондиращи с установената
по делото фактическа обстановка.
Гореописаното се установява от
приобщените материали по делото- показанията на св.М., НП, АУАН и от останалите
приети по делото писмени доказателства.
Като
прецени изложената фактическа обстановка с оглед нормативните актове,
регламентиращи процесните отношения и при цялостната служебна проверка на акта,
на основание чл.313 и чл.314 от НПК, вр с чл.84 от ЗАНН, настоящият състав на
ВРС, достигна до следните правни изводи.
Проверяваният акт е издаден от
упълномощен за това орган, тъй като видно от приетата в съдебно заседание,
издалото НП лице е компетентно.АУАН също е съставен от компетентен служител,
при спазване на сроковете по смисъла на чл.34 от ЗАНН.
Наказателното постановление също е
издадено в предвидените от чл.34 от ЗАНН срокове.
Срещу АУАН не са били депозирани възражения, в сроковете предвидени по чл.44 от ЗАНН.
На първо място в конкретния случай съдът намира, че в хода на АНП са допуснати съществени процесуални нарушения.
В АУАН актосъставителят е приел, че
залепеното фолио на предните странични стъкла прави автомобила технически
неизправно МПС по смисъла на чл.
10, ал. 1, т. 6, б."в" от Правилника за прилагане на ЗДвП. Според
цитираната норма технически неизправно е МПС, което има счупени или повредени
външни стъкла или стъкла, които не отговарят на съответните изисквания на стандартизационните документи. От така цитираното е
безспорно, че МПС със залепеното фолио на предните странични стъкла не
представлява технически неизправно МПС по смисъла цитираната норма.
При така установената фактическа обстановка,
подхождайки безкритично към избраната от актосъставителя нарушена законова
разпоредба, наказващият орган неправилно е приложил и санкционната разпоредба
на чл.
179, ал. 6, т. 2 от ЗДвП, предвиждаща глоба в размер на 200.00 /двеста/
лева за управление на превозно средство с неизправности или повреди, които
могат да застрашат сигурността на движението. Нещо повече, преписвайки дословно
и безкритично съдържанието на АУАН в НП, наказващият орган е допуснал и
непростима "техническа" грешка, посочвайки, че МПС е технически
неизправно по смисъла на чл.
10, ал. 1, т. 6, б."в" от на ЗДвП, вместо от Правилника за
прилагането му.
По делото е безспорно установено, а и не се
спори от жалбоподателя, че страничните
стъкла на автомобила са затъмнени, като на тях е залепено фолио. Такава забрана
за ограничаване на видимостта през челното, задното и през страничните стъкла
на автомобила, осигуряващи видимостта на водача към пътя, както и намаляване на
прозрачността им, въвежда чл. 105, ал. 1 от ЗДвП, като ал. 2 от същия
член допуска ограничаване на видимостта, както и намаляване на прозрачността на
стъкла, различни от челното и стъклата на предните странични врати, само при
наличие на огледала за виждане назад от двете страни на автомобила. След като
ЗДвП съдържа изрична разпоредба, касаеща намаляване
на прозрачността на предните страничните стъкла, наказващият орган неправилно е
приложил материалния закон, като не е издирил приложимия в конкретния случай.
Вследствие неправилното посочване на нарушената правна норма наказващия орган
неправилно е приложил и санкционната разпоредба на чл.
179, ал. 6, т. 2 от ЗДвП, тъй като нарушение на чл. 105, ал. 1 от ЗДвП може да се
санкционира единствено по общата разпоредба на чл. 185
от ЗДвП, предвиждаща глоба от 20.00 /двадесет/ лева за нарушения на закон и на издадените въз
основа на него нормативни актове, за които не е предвидено друго наказание
В процесния случай е основателно и
възражението в жалбата относно липсата на безспорни доказателства за извършване
на визираното нарушение от обективна страна. С измененията на ЗДвП (ДВ, бр. 101
от 2016 г., в сила от 21.01.2017 г.) е в сила разпоредбата на чл.
105, ал. 3 ЗДвП, която допуска намаляване прозрачността на стъклата
съгласно разпоредбата на чл. 105, ал. 1 ЗДвП само в границите на
стойностите, определени в Правило № 43 на Икономическата комисия за Европа на
Организацията на обединените нации. В т. 6.3.1.1.1.
от Правило № 43 на Икономическата комисия за Европа на Общноста е посочено, че общата светопропускливост
през предните стъкла не може да е по-малка от 70 %. В случая обаче от събраните
по делото доказателства не се установи процентът на намаляване на видимостта на
предните странични стъкла на процесния автомобил, доколкото актосъставителят е
констатирал нарушението единствено с извършването на визуален оглед на
автомобила. Тежестта на доказване в административно наказателния процес е
възложена на наказващия орган. При това положение към настоящия момент не е
доказано, че жалбоподателят е осъществил състава на вмененото му нарушение,
съобразно действащите разпоредби на чл.
105, ал. 3, вр. ал.
1 от ЗДвП.
Административните
обвинения следва да бъдат формулирани пълно, точно и ясно от фактическа страна,
като следва посочените като нарушени норми напълно да кореспондират с приетото
за установено от фактическа страна нарушение и всяка неяснота, както и
неточното посочване на нарушените норми или нарушената норма винаги съставлява
съществено процесуално нарушение, тъй като лишават нарушителя от възможността
да разбере в какво е обвинен и по този начин адекватно да организира защитата
си.Вярно е, че ЗАНН дава възможност на АНО да издаде НП и при нередовност в
АУАН, но ЗАНН не дава възможност едва с НП да се въвеждат нови факти по обвинението
и да се посочват като нарушени норми различни от тези, посочени в АУАН, с който
е поставено началото на АНП.Въвеждането на нови факти с издаването на НП,
посочването на други нарушени норми съставлява съществено процесуално
нарушение, тъй като пряко рефлектира върху правото на защита на нарушителя.
В тежест на АНО е да докаже извършеното
нарушение, а не на нарушителят, че не го е извършил, като е недопустимо както
нарушителят, така и съда да презюмират каква е била
действителната воля на АНО, тъй като същата следва да бъде ясна и категорична,
като е недопустимо и волята на АНО да се подменя. Съдът намира за неоснователно искането за присъждане
на направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение. В ЗАНН не е
регламентирана процедура за присъждане на разноски в полза на страна в
административнонаказателното производство. По въпроса за разноските
разпоредбата чл.
84 от ЗАНН препраща към субсидиарно приложимия
НПК (чл.
187-190 НПК), където обаче липсва уредба за присъждане на направените от подсъдимия
разноски за правна помощ. Действително съгласно т. 2, б. "в" от
Тълкувателно решение № 3/08.04.1985 г. по н.д. № 98/84 г., ОСНК на ВС,
"при отмяна на наказателното постановление разноските остават за сметка на
държавата, защото жалбоподателят не е извършил нарушението и не е станал
причина да се направят разноски". Тук обаче се визирани разноските,
направени в хода на висящото административнонаказателно
производство за свидетели и вещи лица.
Съгласно разпоредбите на чл. 187-190 от НПК,
приложими в случая на основание чл. 84 ЗАНН, разноските за адвокатско възнаграждение, направени от подсъдимия,
респ. административнонаказаното лице, не подлежат на
възстановяване и присъждане от съда. В този смисъл са и мотивите на
Тълкувателно решение № 1 от 15.03.2017 г. на ВАС по т. д. № 2/2016 г., О., I и
II колегия.
Предвид гореизложеното съдът намира, че НП
следва да бъде отменено, тъй като е издадено при допуснати съществени
процесуални нарушения, ограничили правото на защита на нарушителя и неправилно
приложение на материалния закон, водещи до неговата незаконосъобразност и на
основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е
Ш И:
ОТМЕНЯ
НП 19-0819-001874/17.05.2019 год. на Началник група в сектор „ПП“ ОД МВР
- Варна, с което на П.Д.Х., ЕГН **********, е наложено административно наказание,
„Глоба” в размер на 200.00 /двеста/ лв., на основание чл.179, ал.6, т.2
от ЗДвП за нарушение на чл.139,
ал.1, т.1 от ЗДвП.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – Варна, в
14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвяне на мотивите.
След влизане в сила на съдебното решение,
АНП да се върне на наказващия орган по компетентност.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: