№45
гр.Силистра, 15.10.2019 г.
В
И М Е
Т О Н
А Н А
Р О Д А
Силистренският окръжен съд - наказателeн състав- в открито заседание на дванадесети септември през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮДМИЛ ХЪРВАТЕВ
1. АНЕЛИЯ ВЕЛИКОВА
ЧЛЕНОВЕ:
2. АНА АВРАМОВА
при секретаря Ели Николова и с участието на прокурора Св. Т. като изслуша докладваното от съдия Великова ВНОХ дело № 166/19 г.по описа на СОС и като взе предвид данните по делото прие за установено следното:
С
присъда № 180 от 14.05.2019 г. постановена по НОХД № 500/18 г.Силистренски районен съд е признал:
подс. Й.Й.Й. за виновен в това, че на 24.06.2017 г. в с. Босна, обл. Силистра, в съучастие с П.Й.Й. като съизвършител е извършил престъпление по чл. 128, ал.2, пр.последно във вр. с ал.1 и чл. 20, ал. 2 от НК и му е наложил наказание лишаване от свобода за срок от две години и шест месеца с отложено изтърпяване на същото , на осн. чл. 66, ал.1 от НК , за срок от пет години, като го е оправдал по първоначално повдигнатото обвинение по чл. 131, ал., т. 9,пр. второ от НК.
подс. П.Й.Й. за виновен в това, че на 24.06.2017 г. в с. Босна, обл. Силистра, в съучастие с Й.Й.Й. като съизвършител е извършил престъпление по чл. 128, ал.2, пр.последно във вр. с ал.1 и чл. 20, ал. 2 от НК и му е наложил наказание лишаване от свобода за срок от две години и шест месеца, при първоначален общ режим на изтърпяване , като го е оправдал по първоначално повдигнатото обвинение по чл. 131, ал., т. 9,пр. второ от НК.
Двамата подсъдими са осъдени солидарно да заплатят на гр. ищец Д.Щ.Т. сумата от 50 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди , ведно със законната лихва от датата на деянието до окончателното изплащане на сумата, както и дължима ДТ върху уважения размер на гр. иск. СРС е отхвърлил предявения иск в частта до 150 000 лв. като неоснователен и недоказан.
Подсъдимите са осъдени за заплатят и съразмерна част от направените в хода на наказателното производство разноски.
Въззивното производство е инициирано по жалба на подсъдимите.
Подс. Й.Й. обжалва присъдата само в гражданско-осъдителна ѝ част , с мотиви за несправедливо определен размер на дължимо обезщетение. Моли присъдата да бъде изменена в тази си част, с намаляване на размера на уважения гр. иск до 10 000 лв.
Подс. П. Й. обжалва присъдата изцяло, като в жалбата се навяват доводи за необоснованост на присъдата и наложено явно несправедливо наказание, както и завишен размер на уважения гр. иск. Прави искане за изменение на присъдата с прилагане на разпоредбата на чл. 66 от НК, алтернативно с намаляване на наложеното наказание лишаване от свобода до минимума, визиран в чл. 39, ал.1 от НК, при вече приложена разпоредба на чл. 55 от НК и намаляване размера на уважения гр. иск до 10 000 лв. Жалбата е придружена с копия от удостоверение за сключен гр. брак и удостоверение за раждане на дете, приети от съда по реда на чл. 327 от НПК
Депозирано е и писмено възражение срещу въззивните жалби, в което се излагат съображения за правилност на ревизирания съдебен акт и справедливо наложени наказания.
В съдебно заседание страните се явяват лично и с редовно упълномощени процесуални представители.
Жалбите се поддържат изцяло.
Съответно се оспорват от процесуалния представител на ч. обвинител и гр. ищец, конституиран по делото.
Представителят на държавното обвинение счита въззивната жалби за неоснователни. Излага мотиви за правилност на присъдата до толкова, до колкото липсва протест или жалба от частния обвинител. Отчита проявен либерализъм при определяне на размера на наказанията и липсата на процесуална възможност за тяхното увеличаване.
Силистренски Окръжен съд след като взе предвид доводите изнесени в жалбите, становищата на страните, и след като извърши цялостна проверка на постановената присъда, по реда на чл. 314 от НПК, прие за установено следното:
Двамата подсъдими са братя и са в родствена връзка с пострадалия, като той е техен вуйчо. Отношенията между тях били влошени, тъй като жената, с която постр. Т. живеел на семейни начала го напуснала и известно време живяла с подс. Й.Й.. Впоследствие отново се върнала при пострадалия. След тази случка пострадалият изпитвал негативни чувства към племенника си и не си говорели.
През месец юни 2017 г. голяма част от жителите на с. Чинтулово, общ. Сливен / в това число двамата подсъдими и пострадалия/ дошли на сезонна работа – бране на вишни в с. Босна, обл. Силистра.
Работниците били разделени на два лагера, като ръководителите им били определени от работодателя в лицето на св. Й. П. / баща на подсъдимите П. и Й. Й./ и постр. Д.Т.. Питейна вода имало само в лагера на св. П. и това налагало работниците, ръководени от пострадалия да ползват водата в другия лагер.
На 24.06.2017 г. , в края на работния ден, св. Г. и св. П. отишли до другия лагер за питейна вода, но не били допуснати от св. П. до цистерната. Въпреки възникналата свада, не е имало неблагоприятни последици за каращите се.
Когато постр. Д. Т. разбрал за инцидента решил да установи какви точно са причините за това. Отишъл с колата си до другия лагер. Въпреки, че бил вбесен и размахвал пръчка, не се е стигнало да физическа разправа. Напротив, след като отговорите, които получил не го удовлетворили, той отпътувал към базата на работодателя си, за да се оплаче и възникналият проблем да бъде решен.
Двамата подсъдими се въоръжили с дървени сапове, единият от които с метална част, качили се в друг автомобил и тръгнали след постр. Д. Т.. С тях тръгнал и св. Щ. Т.. След като настигнали колата на пострадалия , подали светлинен сигнал и постр. Т. спрял. Всички излезли от колите и запознали да се карат. Двамата подсъдими нападнали постр. Т. и започнали да му нанасят удари по цялото тяло с дървените сапове и да го ритат. Подс. Й.Й. нанесъл силен удар в главата на пострадалия и успял да го събори. Двамата се сборичкали, но Т. успял да се изправи и в този момент подс. П. Й. му нанесъл два удара в задната част на главата с дървения сап с метална пластина. Текнала кръв, пострадалият паднал и останал да лежи на земята. Св. Щ. Т. се изплашил и избягал, а подсъдимите отпътували.
След известно време Д. Т. се свестил и се качил в колата. С големи усилия стигнал до базата , където по-късно бил намерен от свидетелите С., Г. и Х.Т. . Пострадалият Д. Т. бил облян в кръв, но въпреки това контактен и обяснил, че бил жестоко набит от двамата подсъдими. Свидетелите качили пострадалия в автомобил и тръгнали към болницата. По пътя били пресрещнати от автомобил на Спешна помощ, който откарал Д. Т. в МБАЛ Силистра.
Междувременно подсъдимите Й. се върнали в лагера, почистили дървените колове и заявили, че са „утрепали“ Д. Т.. Тези думи били чути от св. С.
От приложената по делото СМЕ е видно, че нанесените увреждания на Д.. Т. са: клинично изявен травматичен шок, контузия на главата, контузия на мозъка - тилно и фронтално, пневмоцефалия, импресионно-депресионно открито счупване на черепните кости тилно-слепоочно вдясно, травматична субарахноидална хеморагия, разкъсноконтузни рани в тилната част на главата, контузия на лявата раменна област, чупване на лявата лопаткова кост, счупване на главата на лявата раменна кост, разкъсно-контузна рана на лява раменна област, контузия на гръдния кош, травматичен бял дроб вляво, очилат хематом, мекотъканни наранявания в дясна лицева половина. Последното е преценено като постоянно общо разстройство на здравето опасно за живота. По своя характер откритата черепно-мозъчна травма обуславя наличието на проникващо нараняване в черепната кухина. Обширният участък на счупване на черепните кости, оказващи компресия върху мозъчното вещество с разкъсване на подлежащата твърда мозъчна обвивка и обилното кървене с поява на общомозъчна симптоматика и изпадане в мозъчна кома, е наложило спешно извършване на животоспасяваща неврохирургична операция.
Горното е дало основание на вещото лице да квалифицира травмата по медико-биологичния квалификационен признак постоянно общо разстройство на здравето опасно за живота. По своя характер счупването на костите на лява лопатка и на главата на двата раменна кост обуславят поотделно и заедно наличието на трайно затруднение движенията на ляв горен крайник. Клинично изявеният травматичен шок, ведно с гръдната травма довела до травматичен бял дроб с хемопневмоторакс обславят наличието на разстройство на здравето временно опасно за живота, уврежданията са причинени по общия механизъм на удари с или върху твърди тъпи/тъпоръбести предмети или повърхности и могат да бъдат получени по време, начин и място, както сочат данните по делото, а именно удари по главата с дървена бухалка/сап от брадва/ с ламарина в единия ѝ край, както и удари с юмруци по главата и удари с крака по тялото. Всички установени в медицинската документация увреждания са причинени едновременно при процесния инцидент от множество нанесени силни удари с твърди тъпи предмети с ограничена удряща повърхност, като ударите в областта на главата са довели до тежка открита черепно-мозъчна травма.
Вещото лице е категорично, че причинените на пострадалия увреждания са изключително тежки и направената му операция е била животоспасяваща. Пострадалият има нужда от постоянно наблюдение с превантивна цел по отношение на евентуално влошаване на здравето му.
Съгласно СПЕ и двамата подсъдими са с ограничен интелект, не са с интелектуален дефицит, не страдат от психично или физическо заболяване, могли са да разбират свойството и значението на извършеното от тях и са могли да ръководят постъпките си по разумни подбуди.
При тази фактическа обстановка, решаващият съд е направил правни изводи за довършено от обективна и субективна страна престъпление по чл. 128, ал.2 във вр. с ал. 1 и чл. 20, ал. 2 от НК, като е оправдал и двамата подсъдими по предявеното обвинение по чл. 131, ал.1, т.9, пр. второ от НК, т.е. съдът не е възприел тежката телесна повреда да е причинена с особена жестокост.
Следва да бъде посочено , че в изложените мотиви по отношение на оправдателна част от присъдата са налице противоречия, които при наличие на протест или жалба от страна на частния обвинител , биха се явили основание за отмяна на ревизирания съдебен акт и връщане на делото на ПИС за ново разглеждане.
В две последователни изречения / л. 11 от мотивите, предпоследен абзац/ СРС е изразил противоположно становище относно наличието на проявена жестокост, от страна на подсъдимите Й. Позовавайки се на съдебна практика, че особена жестокост е налична при проява на изключителна ярост, ожесточение, отмъстителност или садизъм, които да охарактеризират подсъдимите като жестоки, решаващият съд не е отчел и анализирал всички обективни находки по делото. Отбелязал е, че в много кратък интервал от време на пострадалия били причинени тежки и средни повреди, като средните такива се поглъщат от тежките, но не е съобразил нито интензитета, нито множеството средни увреди, а още по-малко животозастрашаващите увреди, довели до оперативна намеса. Изключителна ярост, ожесточение и отмъстителност се извеждат именно от краткото време, през което са нанесени над петнадесет увреди върху тялото на постр. Д. Т., а така също и от средствата, с които са нанасяне ударите – с крака, с дървени сапове, единият от които с метална пластина. В същото време СРС е категоричен, че и двамата подсъдими решават възникнали спорове с упражняване на физическа сила, едва ли не, защото това за тях е нормалния начин за общуване и не граничи с никаква жестокост.
До колкото по въззивното производство липсва съответен протест и жалба от частния обвинител, за въззивната инстанция липсва процесуална възможност да отстрани този порок.
Досежно осъдителните - наказателни и граждански- части, изложените мотиви са подробни и не се налага подробно преповтаряне на изнесените доводи. Изложени са съображения за всяко едно противоречие между свидетелските показания и обясненията на двамата подсъдими. Всички доказателства са обсъдени по отделно и в тяхната съвкупност, за да се изгради правен извод за съставомерно деяние по чл. 128, ал.2 във вр. с ал.1 и чл. 20, ал.2 от НК .
За първи път пред настоящата инстанция подс. П. Й. излага версия за необоснованост на присъдата относно неговото авторство като прави опити изцяло да прехвърли вината на брат си – подс. Й. Й.. Настоящият съдебен състав приема тази версия за защитна и не подкрепяща се с доказателствения материал. Това твърдение се оборва от св. показания на св. Щ.Х.Т., който е бил и пряк очевидец на случващото се. Същият твърди категорично ,че ударите които подс. П. П. е нанесъл на пострадалия по главата са два и то с дървения кол, на който е имало метална част. Тези показания са в унисон и с твърденията на постр. Т., а и не на последно място пред СРС този подсъдим е направил самопризнание, което е отчетено като смекчаващо вината обстоятелство.
Безспорно на инкриминирата дата подс. Й Й. и подс. П. Й. са нанесли множество удари с крака и дървени колове на постр. Д. Т., като подс. П. Й. е нанесъл два удара по главата на вуйчо. Дървеният кол е бил с прикачена метална част на върху. Двамата са нанасяли удари и с крака по тялото на падналия на земята постр. Т.. В резултат на това физическо посегателство на пострадалия са причинени множество средни телесни увреждания, които се поглъщат от причинената тежка телесна повреда. Налице е причинно-следствената връзка между действията на подсъдимите и настъпилият вредоносен резултат.
Деянието е извършено при форма на вината пряк умисъл и с общност на същия. Съвсем целенасочено двамата подсъдими са се снабдили с дървени колове/сапове и са тръгнали след св. Д. Т. да се саморазправят с него. Започнали са да удрят вуйчо си като са съзнавали, че по този начин ще причинят телесни увреди. Всеки един от двамата подсъдими е предвиждал обществено опасния характер на деянието си и това на другия, както и настъпването на обществено опасните последици , като са целели взаимно постигането на съставомерен резултат.
При определяне на вида и размера на наложеното наказание РС Силистра е допуснал нарушения, които не могат да бъдат отстранени отново, поради липса на протест или жалба от частния обвинител.
ПИС изрично е посочел,че определя вида и размера на наказанията при превес на смекчаващи обстоятелства, но без мотиви е приложил разпоредбата на чл. 55 от НК. Съгласно волята на законодателя, приложението на тази разпоредба следва тогава, когато са налице многобройни или изключителни обстоятелства, смекчаващи вината. Такива по делото не са налични. Частичните самопризнания, младата възраст и сезонна трудова заетост не са от категорията нито на многобройните, нито на изключителните обстоятелства, които следва да се отчитат като смекчаващи вината. Прието е, че не са налице отегчаващи обстоятелства, без да е отчетен броя на нанесените телесни увреди и проявената жестокост. В тази връзка, за пореден път е налице противоречие в мотивите , когато съдът се е обосновавал при определяне на размера на уважения гр. иск. Т.е. отчетени са всички увреди, техния брой; интензитет; начин на извършване, трайността на общия вредоносен резултат и възможността на последващи усложнения, което обаче не е отчетено при определяне на наказанието.
Определеното от съда наказание, при условията на чл. 55 от НК и за двамата се явява твърде либерално. По-голям либерализъм не би могъл да се приложи, дори и при приетите от въззивния съд писмени доказателства за сключен гр. брак и родено дете, по отношение на подс. П. Й..
Изключителна снизходителност е проявена и по отношение на подс. Й.Й., където без убедителни мотиви е намерил приложение и института на „условно осъждане“ . Липсата на предходно осъждане, само по себе си не е достатъчна предпоставка за прилагане на чл. 66 от НК.
В конкретния случай е налице довършено тежко, според смисъла на закона, престъпление, наказуемо с лишаване от свобода в размер от три до десет години, а наложените на подсъдимите наказания неправилно са определени при условията на чл. 55 от НК и поради липса на процесуална възможност, настоящата инстанция е длъжна да не влошава положението на подсъдимия, при липса на съответен протест.
Предвид изложеното , настоящата инстанция не намира основания за отмяна или изменение на обжалваната присъда. Не са налице и предпоставки за намаляване на размера на уважения граждански иск. Мотивите на СРС /коментирани и по-горе,досежно гражданско осъдителната част на присъдата/ се споделят от въззивния състав. Същите са подробни и достатъчно убедителни да обосноват уважаване на такъв размер на гражданския иск и отхвърлянето му в останалата част като неоснователен и недоказан.
С оглед горното и на основание чл. 338 от НПК , съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА присъда № 180
от 14.05.2019 г. постановена по НОХД № 500/18 г. по описа на РС Силистра, ИЗЦЯЛО.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
1.
ЧЛЕНОВЕ
2.