Р
Е Ш Е
Н И Е
№…….....................
гр. София, 21.05.2019г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, IV - Б състав, в публичното заседание на девети май, две хиляди и деветнадесета година,
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РЕНИ КОДЖАБАШЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СТАНИМИРА ИВАНОВА
мл.с.
СВЕТЛАНА А.
при
секретаря К.Лозева, като разгледа докладваното съдия Станимира Иванова въззивно гр. дело № 13274 по описа за 2018г. на СГС, за да се
произнесе взе предвид следното.
Производството е по реда на чл.
258 и сл. ГПК.
С Решение №239211/16.10.2017г., изменено с Определение от 09.05.2018г. по
гр.д.№ 60609 по описа за 2016г. на Софийски районен съд, 141-ви състав е признато за установено на основание
на чл. 422 вр. с чл. 415 от ГПК вр. с
чл. 149 и сл. от Закона за енергетиката вр. с чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД , че Т.И.П., ЕГН ********** и Й.А.Л., ЕГН ********** с адрес: ***
и съдебен адрес: адв. Г.Л.В.,***, кантора 219 дължат на Т.С.”ЕАД,
ЕИК *****, с адрес на управление:*** разделно
при равни квоти от по 1/2 заплащане на сумите, в общ размер, както следва: сумата от общо 30лв., ведно със
законната лихва от 29.06.2016г. до изплащането й, представляваща неплатена част
от стойност на потребена топлинна енрегия
в имот, представляващ офис № 3,
гр. София, бул. ***** за периода от
01.05.2013г. до 30.04.2015г., както и сумата от общо 4,99лв., представляващи лихва за забава за плащането на
главницата за периода от 14.09.2013г.
до 09.06.2016г., за които е издадена
заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по заповедно дело № 35313/2016г. на
Софийски районен съд, ответниците са осъдени да заплатят на ищеца разделно при
равни квоти сумата от общо 106,63лв. разноски по заповедно дело и сумата от общо 243,91лв. съдебни разноски по исковото
дело, ищецът е осъден да заплати на всеки ответник съдебни разноски от по 296,09лв.
Срещу така постановено решение е
депозирана въззивна жалба вх. № 5172008/17.11.2017г. по регистъра на СРС,
изпратена по пощата на 10.11.2017г. идентична с въззивна жалба вх. №
5000285/02.01.2018г. по регистъра на СРС, изпратена по пощата на 20.12.2017г. от ответниците по исковете – Т.И.П., ЕГН
********** и Й.А.Л., ЕГН ********** в частта, в която исковете са уважени. Изложили са съображения, че по делото не било установено
да са потребили енергия в количества и на стойност, за които исковете са
уважени, не било установено каква част
от тази сума е за отопление, каква за
подгряване на вода е каква за сградна инсталация, не било установено, че
тези суми съответстват на цената на топлинната енергия, не било установено и да
са изискуеми. Посочили са, че признали по-голямата част от задълженията по
заповедта и затова предмет на исково дело била само част от сумата. Претендирали
са разноски.
Въззиваемият- ищец по исковете – Т.С.”ЕАД, ЕИК
***** в срока за отговор не е изразил становище по жалбата. С молба от
07.05.2019г. е оспори жалбата, претендирал е разноски за възнаграждение за
юрисконсулт, оспорил е поради прекомерност претенцията на въззивниците за
разноски.
Третото лице помагач на страната на ищеца –Т.С.”ЕООД,
ЕИК *****не е изразило становище
по жалбата.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото
доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:
Първоинстанционният съд е сезиран
с искова молба вх. № 8022677/27.10.2016г. на Т.С.”ЕАД, ЕИК ***** срещу Т.И.П.,
ЕГН ********** и Й.А.Л., ЕГН **********,
с която е поискало от съда на основание на чл.
422 вр. с чл. 415 от ГПК вр. с чл. 149 и сл. от Закона за енергетиката вр. с
чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД да признае за установено, че ответниците му дължат разделно
при равни квоти от по ½ заплащане на сумите в общ размер, както следва: 2488,92лв. ведно със законната лихва
от 29.06.2016г. до изплащането й, представляваща неплатена част от стойност на
потребена топлинна енергия в имот,
представляващ офис № 3, гр. София,
бул. ***** за периода от 01.05.2013г. до
30.04.2015г., сумата от общо
152,15лв., представляващи лихва за забава за плащането на главницата от
2488,92лв. за периода от 14.09.2013г.
до 09.06.2016г., ; сумата от общо 35,69лв., ведно със законната
лихва от 29.06.2016г. до изплащането й, представляваща неплатена част от
стойност на възнаграждение за дялово разпределение на топлинна енергия в имот, представляващ офис № 3, гр. София, бул. ***** за периода от 01.05.2013г. до 30.04.2015г., сумата
от общо 4,69лв., представляващи
лихва за забава за плащането на главницата от 35,69лв. за периода от 14.09.2013г. до 09.06.2016г., за които е издадена заповед
за изпълнение по чл. 410 от ГПК по заповедно дело № 35313/2016г. на Софийски
районен съд, като му се присъдят съдебни разноски. Навело е твърдения, че
ответниците са потребител на топлинна енергия в имота, потребили енергия в имота за процесния период в
количества и на стойност, за които е предявен иска, дължали и суми за дялово
разпределение, страните били обвързани от договор при Общи условия.
С молба от 25.11.2016г. и
19.12.2016г. ищецът е посочил, че доколкото ответниците са признали част от
задълженията по заповедта, то поддържа
исковете в частта за 30лв. главница за
топлинна енергия за периода от 01.05.2013г. до 30.04.2015г. и лихва от
заявлението, както 4,99лв. изтекла мораторна лихва.
Ответниците Т.И.П., ЕГН ********** и Й.А.Л.,
ЕГН ********** в предоставения им срок са оспорили исковете. Навели са твърдения, че са признали дълга за главница
от 2458,92лв. и 151,85лв. лихва в заповедно дело и искове за тези суми са
недопустими, защото заповедта е влязла в сила в тази част. Останалите суми не
дължали, защото енергия в такова количество и стойност не била доставена в
имота. Не дължали суми за обезщетение за забава, лихва върху прогнозно
начислени суми не се дължала. Претендирали са разноски.
Третото лице помагач на страната на ищеца- „Т.С.”ЕООД,
ЕИК *****е подкрепило исковете.
По делото е приложено заповедно
дело № 35313/2016г. по описа на СРС,
съгласно което същото е образувано по заявление по чл. 410 от ГПК вх. № 3041593/29.06.2016г.,
със заповед от 07.07.2016г. районният съд е разпоредил Т.И.П., ЕГН ********** и Й.А.Л.,
ЕГН ********** да заплатят на Т.С.”ЕАД,
ЕИК ***** разделно при равни квоти
суми в обща, размер, както следва: 2488,92лв.
ведно със законната лихва от 29.06.2016г. до изплащането й, представляваща
неплатена част от стойност на потребена топлинна енергия в имот, представляващ офис №
3, гр. София, бул. ***** за периода от
01.05.2013г. до 30.04.2015г., сумата от общо 152,15лв., представляващи лихва за забава за плащането на
главницата от 2488,92лв. за периода от 14.09.2013г.
до 09.06.2016г., ; сумата от общо 35,69лв., ведно със законната
лихва от 29.06.2016г. до изплащането й, представляваща неплатена част от
стойност на възнаграждение за дялово разпределение на топлинна енергия в имот, представляващ офис № 3, гр. София, бул. ***** за периода от 01.05.2013г. до 30.04.2015г., сумата
от общо 4,69лв., представляващи
лихва за забава за плащането на главницата от 35,69лв. за периода от 14.09.2013г. до 09.06.2016г., както и съдебни разноски от
377,48лв., за така издадена заповед
длъжникът Л. е уведомена на 21.07.2016г.
и на 28.07.2016г. е депозирала възражение, с което е оспорила изцяло
задълженията по заповедта; длъжникът П. е уведомен за заповедта чрез залепване
на 01.08.2016г. на уведомление и на 28.07.2016г. е депозирал възражение, с
което е оспорил изцяло задължението по заповедта. Заявителят е уведомен на
28.09.2016г. за необходимостта да представи доказателства в едномесечен срок от
съобщението, че е предявил иск за установяване на вземанията по заповедта и
такива е представил на 27.10.2016г. С молби от 18.10.2016г. всеки длъжник е
посочил на заповедния съд, че признават задълженията за възнаграждение за
дялово разпределение и лихва по заповедта, както и за главница за топлинна енергия
от общо 2458,92лв. и лихва от 151,85лв. За тази молба ищецът е уведомен от съда
на 07.11.2016г.
С определение от 25.05.2017г. по
исковото дело районният съд е върнал исковата молба за главница за топлинна
енергия от общо 2458,92лв. и лихва от 151,85лв. поради недопустимост на същата
поради липса на правен интерес.
По делото са приети неоспорени от
страните нотариален акт № 72/1995г., удостоверение от ГИС-София, съгласно
които „Н.” ЕООД е продало на ответниците
право на строеж върху офис № 3 , ет.2, в
девететажна сграда с два входа в парцел VІІ-73,74, кв. 309, бул. „******”, гр.
София с административен адрес: бул. „******” № 21 и 23.
Приети са неоспорени от страните протокол от
11.08.2002г., договор от 10.09.2002г., съгласно който етажните собственици на
сгради в гр. София, бул. „******” № 21 и 23 са избрали и възложили на Т.С.”
ЕООД да извършва дялово разпределение на енергията в сградите..
Приети са извлечения от сметки на
ищеца, сочещи задължение на ответници за периода в размер на сумите, за които е
предявен иска.
Приети са общи условия за продажба на топлинна
енергия за битови нужди одобрени от ДКЕВР с Решение от 07.01.2008г., публикувани в ежедневник,
както и ОУ, одобрени от ДКЕВР с Решение
от 03.02.2014г.
По делото е приет протокол за
отчет на уреди, съгласно който на 13.05.2014г. уреди в имота са отчетени и е
констатирано потребление на енергия за горещо битово водоснабдяване , отчитано
по водомер и енергия за отопление с 3бр. отоплителни тела, едното отоплително тяло е без уред.
Приет е протокол от 17.05.2015г.
и от 17.05.2015г., съгласно които не е осигурен достъп за отчет на уреди в
имота.
По делото са приети изравнителни
сметки изготвени от третото лице помагач, съгласно които в имота за периода е потребявана
топлинна енергия за горещо битово водоснабдяване, за отопление, за първия отчетен период начислени суми са по
показания на уреди за втория отчетен
период начислени суми при неосигурен достъп за отчет на уредите. В
изравнителните сметки са посочени поотделно количества енергия и стойност за
отопление и за горещо битово водоснабдяване. Посочени са поотделно енергия за сградна инсталация, за отопление с отоплителни
тела в имота и за горещо битово водоснабдяване.
С приетото по делото заключение съдебно-техническата
експертиза, вещото лице след запознаване с документи по
делото и проверки при ищеца и при третото-лице помагач посочило, че за процесния период в сградата, в
която е процесния имот, се потребява енергия за отопление и за горещо битово
водоснабдяване, енергията е отчитана ежемесечно по общия топломер, приспадани
са технологични разходи за сметка на ищеца. Посочило е, че имотът е с отопляем
обем от 167куб.м., за процесния период в имота 2 отоплителни тела с уред и едно отоплително тяло - щранг-лира в
банята без уред, потребявала се е енергия за горещо битово водоснабдяване,
отчитана по водомер. Посочило е, че за първия отчетен период начислени суми са
по показания на уреди, за втория отчетен период начислени суми са по Наредбата
за топлоснабдяване при неосигурен достъп
за отчет на уредите. Стойността на реално потребената енергия в имота е на
стойност от 2707,03лв. , по фактури
било начислено по-малко. Посочените
суми по изравнителните сметки били коректно разпределение на енергията от третото
лице-помагач съобразно правилата по Наредбата за топлоснабдяване.
С
оглед на така установената фактическа обстановка, съдът намира от права страна
следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269
от ГПК въззивния съд се произнася служебно по валидността на решението а по
допустимостта му – в обжалваната част. По останалите въпроси въззивния съд е
ограничен от посоченото в жалбата.
В конкретния случай постановеното
по делото решение е валидно и в
обжалваната част е допустимо.
По правилността на решението в обжалваната
част:
Предявеният иск е с правно основание чл. 422
вр. с 415 вр. с чл. 124 от ГПК вр. с чл.
149 и сл., чл. 154 и чл. 155 от Закона за енергетиката (ЗЕ) вр. с чл. 79 и чл.
86 от ЗЗД – иск за установяване на
съществуване на вземане за заплащане на стойност на доставена топлоенергия за
битови нужди, за имот в сграда - етажна
собственост, отделно и обезщетение за забава на плащане на същото, за което е
издадена заповед за изпълнение по реда на глава ХХХVІІ от ГПК.
За да се уважи този иск по делото следва да се
установи, че за процесния период между страните е съществувало валидно
правоотношение по силата на което ищецът се е задължил да доставя на
ответника топлоенергия срещу задължение
на ответника да заплаща стойността й, както и че ищецът е изпълнил точно своите
задължения и е доставил конкретно количество топлоенергия, начислил е суми за
същото съобразно с действащите към съответния момент разпоредби на ЗЕ вр. с
Наредба №16-334 от 06.04.2007 год. за топлоснабдяването /Обн. ДВ, бр.34 от 24.04.2007
год./, поради което и за ответника да е
възникнало валидно и изискуемо задължение за заплащане на стойността на същото,
като е изпаднал и в забава за изпълнението му.
По делото се установи, че по повод на
заявление по чл. 410
от ГПК е образувано заповедно производство , по което
е издадена заповед и с нея е уважено изцяло искането на заявителя „Т.-С.”АД и длъжниците са
осъдени да му заплатят стойността на потребена топлинна енергия за
процесния имот за процесния период в размерите на процесните суми, за които е предявен иска за
топлинна енергия и за лихва върху нея, възражение срещу заповедта е депозирано в срок, като заявителят в срока по чл.
415 от ГПК е предявил настоящия иск.
Действащата към периода на облигационните отношения
между страните нормативна уредба, която ги урежда Закона за енергетиката (ЗЕ),
и Наредба №16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването (обн. ДВ, бр.34 от
24.04.2007г.).
Съгласно разпоредбата на чл.150 от ЗЕ продажбата на топлинна енергия за
битови нужди се извършва при публично оповестени общи условия, които влизат в
сила 30 дни след публикуването им в един централен и един местен всекидневник и
стават задължителни за потребителя, без да е нужно потребителят изрично и
писмено да ги е приел.
Съгласно разпоредбите на ЗЕ разпределението на
топлинната енергия в сграда - етажна собственост, се извършва по система за
дялово разпределение. Начинът за извършване на дяловото разпределение е
регламентиран в чл. 139-148 от ЗЕ и в
действалите към процесния период Наредба № 2 от 28.05.2004 г. за
топлоснабдяването (Обн. ДВ, бр.68 от 03.08.2004 г., отм. ДВ, бр.34 от
24.04.2007 г.) и Наредба №16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването (Обн.
ДВ, бр.34 от 24.04.2007 г.).
Съгласно чл.142, ал.2 от ЗЕ - топлинната енергия за
отопление на сграда - етажна собственост, се разделя на топлинна енергия,
отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части
и топлинна енергия за отопление на имотите.
Съгласно чл. 145, ал.1 от ЗЕ топлинната енергия за
отопление на имотите в сграда - етажна собственост, при прилагане на дялово
разпределение чрез индивидуални топломери, се определя въз основа на
показанията на топломерите в отделните имоти.
Съгласно чл. 153, ал.1 от ЗЕ всички носители на вещно право
на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция
или към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия и са
длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 3 на
отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при
условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3. Според
ал.2 на същия текст когато всички собственици и титуляри на вещно право на
ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или
към нейно самостоятелно отклонение, не желаят да бъдат потребители на топлинна
енергия за отопление и/или за горещо водоснабдяване, те са длъжни да декларират
писмено това пред топлопреносното предприятие и да поискат прекратяване на
топлоснабдяването за отопление и/или горещо водоснабдяване от тази абонатна
станция или от нейното самостоятелно отклонение, като съгласно ал.3 лицата по
ал. 2 се смятат за потребители на топлинна енергия до датата на прекратяване на
топлоснабдяването.
По аргумент от чл. 153, ал.6 от ЗЕ и чл. 76 от Наредба
№ 16-334 от 06.04.2007 г. следва и че
потребителите в сграда - етажна собственост, които прекратят
топлоподаването към отоплителните тела в имотите си чрез монтираната на тях
регулираща арматура остават потребители на топлинната енергия, отдадена от
сградната инсталация и от отоплителните тела в общите части на сградата, както
и дължат заплащане на сумата за мощност (В този смисъл решение Nо 210 от 24.02.2006 г. по адм. дело Nо 11361/2005 г. на 5 чл. състав на ВАС). Нещо повече –
разпоредбата на чл. 153, ал.5 от ЗЕ, въвежда забрана за прекратяване на
подаването на топлинна енергия към отоплителните тела в имотите си чрез
физическото им отделяне от сградната инсталация, направено от потребител.
Съдът приема, че по делото е установено че ищецът е
енергийно предприятие, доставящо топлинна енергия. "Т.С." ЕАД е
дружество регистрирано по Търговския закон и вписано в Търговския регистър при
Агенция по вписванията с предмет на дейност производство на топлинна енергия,
пренос на топлинна енергия, производство на топлинна и електрическа енергия и
други дейности обслужващи основните.
Съдът приема, че по делото е установено, че
ответниците са клиент на топлинна
енергия по смисъла на чл. 153 от ЗЕ
съответно потребител на топлинна енергия по смисъла на §1, т. 42 от ЗЕ(отм) и
отговарят пред ищеца за заплащане на същата пир равни квоти. Ответниците са
признали в хода на заповедно производство това си качество за процесния период,
заповедта в частта за признати суми е влязла в сила и спор за същото е непререшаем.
Отделно, приетите по делото нотариален акт и удостоверение от ГИС-София,
установяват че двамата ответници за процесния период са били съсобственици на
имота при равни квоти.
С оглед гореизложеното съдът приема, че отговорността
на ответниците за заплащане на стойността на потребената в процесния имот
топлинна енергия пред ищеца може да се ангажира съобразно квотите им в
съсобствеността.
Доколкото по делото се установи, че ищецът е публикувал
общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди, като се установи
от прието заключение по техническа експертиза, че ищецът е доставял енергия в
сградата, отчитана ежемесечно по общия топломер в абонатната станция, то съдът
приема за установено по делото, че през процесния период страните са били
обвързани от договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди в сграда –
етажна собственост, чието съдържание е в Общите условия на ищеца одобрени от
ДКЕВР през януари 2008г. и февруари 2014г,
както и от действащата към съответния момент нормативна уредба: ЗЕ и
Наредба №16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването.
Съдът приема, че договора съдържа качествени параметри
са въведени от самия законодател. Това е така защото разпоредбата на чл. 132,
ал.1 от ЗЕ вменява като задължение оператора на топлопреносната мрежа, който е
част от топлопреносното предприятие, да осигури режим на работа на
топлопреносната мрежа в съответствие с изискванията на наредбите за
топлоснабдяване по чл. 125, ал.3 от ЗЕ. Същевременно наредбите по чл. 125, ал. 3 от ЗЕ , а
именно: Наредба №16-334 от 06.04.2007
г., сочи задължение на оператора на
топлопреносната мрежа да осигурява режима на работа на топлоснабдителната
система, като определя температурата и налягането на топлоносителя в
съответствие с изчислителния хидравличен режим и приетия температурен график за
постигане на минимални разходи при производството и преноса на топлинната
енергия до съоръженията на потребителите и следи за спазването им. Отделно
самите ОУ на ищеца доразписват качествените параметри на услугата. С клаузата на чл. 5 от Общите условия от
2008г. е вменено задължение
за ищеца да осигурява в абонатната
станция температурен режим и количество на топлоносителя, което да съответства
на договорената мощност, за подгряване на топлоносителя в сградната инсталация
за отопление и на топлата вода за битови нужди. Температурният режим е посочен
като общ за цялата топлоснабдителна система или за отделни топлоизточници.
Отделно е въведено и задължение ищеца избрания от него температурен режим и
количество топлоносител, постъпващо в абонатната станция, да осигурява
температура на подгрятата вода за горещо водоснабдяване 55 градуса на изхода от
подгревателя към сградната инсталация и поддържане на предвидените по проект
температури в отопляемите помещения с допустимо отклонение минус 1,5 градуса
при изчислителни режими. Съгласно ОУ от
Съдът приема, че при така установените нормативни
изисквания и записвания в ОУ на ищеца, са разписани качествените параметри на
доставената услуга. Въведено е точно определено изискване за конкретната
температура на водата на битово горещо водоснабдяване – 55 градуса на изхода от
подгревателя към сградната инсталация. За отопление на помещенията също е
въведено задължението на топлоснабдителното предприятие – продавач на топлинна
енергия, а именно - да осигури такива
качествени показатели на подавания топлоносител, които съобразени с конкретните
атмосферни условия да осигурят достигане на предвидените проектни температури в
отопляемите помещения, при съответно нормална работа и на вътрешната
отоплителна система като част от сградната инсталация. Параметрите за качество
са определени точно и ясно, респ. са
определяеми, като е посочен механизъм за определянето им в зависимост от
предварително посочени критерии.
Съдът приема, че от събраните по делото
доказателства вкл. и от заключението на съдебно-техническата експертиза, която
съдът кредитира в в тази част кредитира като вярно,
задълбочено и неопровергана от другите събрани по делото
доказателства, по делото е установено ежемесечно снемани отчети по общия топломер в сградата и са отчислявани
технологични разходи за процесния период, че в сградата се потребява енергия за
отопление и за горещо битово водоснабдяване, такава се потребява и в процесния
имот с три отоплителни тела, две от които с уред, а щранг-лира е без уред,
енергията за горещо битово водоснабдяване се отчита по водомер. Съдът приема,
че от приетите по делото протоколи за отчет на уреди , констативен протокол за
неосигурен достъп, който не е оспорен, изравнителни сметки, които не са
оспорени в срок, заключение по техническа експертиза, което съдът кредитира
изцяло като вярно и неопровергано от други доказателства по делото, се
установява, че през процесния период реално потребената енергия в имота е на
стойност от общо 2707,03лв. доводите
на ответниците, че не е установено каква част е за подгряване на вода, каква
част е отопление с отполителни тела и каква част е за сградна инсталация са
неоснователни. Приетите изравнителни сметки сочат размер на задълженията по
тези пера, вещото лице по техническата експертиза е установило, че така
разпределената енергия за имота съответства на показания на уреди и на
правилата на Наредбата за топлоснабдяване и на Закона за енергетиката. При така
възприето съдът приема, че по делото е
установено валидно възникнало вземане на ищеца към ответниците за плащане на
сумата от общо 2707,03лв. като стойност на доставена топлинна енергия в имота.
По делото не е установено погасяване на тези задължения, поради което и като
съобрази признато в хода на заповедно дело задължение за 2458,92лв., то съдът приема,
че правилно районният съд е уважил иска за сумата от общо 30лв. главница и че всеки ответник отговаря пред ищеца за ½
от нея.
Въззивниците не са изложили
конкретни оплаквания срещу изводите на районния съд в частта за обезщетението
за забава от 4,99лв., при обосноваване на същите районният съд не е нарушил императивна
правна норма, поради което и като съобрази разпоредбата на чл. 269 от ГПК съдът
и приема, че решението на районния съд в частта, в която иск е уважен за 4,99лв. е правилно.
Изложението във въззивната жалба
оплаквания срещу решението на районния съд в частта за разноските имат характер
на молба по чл. 248 от ГПК и такова производство е било проведено от СРС. Въззивниците не са обжалвали Определението по чл. 248 от ГПК,
постановено на 09.05.2018г. на районния съд, поради което и въззивният съд не
разполага с правомощие да провери правилността му.
По
отговорността за разноски пред въззивния съд:
С оглед изхода на делото съдът приема, че разноските следва да се поставят
в тежест на въззивниците. Въззиваемият е претендирал разноски за възнаграждение
за юрисконсулт, но представителство по делото от юрисконсулт, което да обоснове
присъждане на такова възнаграждение по делото не е осъществено. Въззиваемият не
е подал отговор на жалбата в срок, не е изпратил представител в проведеното
публично съдебно заседание. Депозираната молба на 07.05.2019г. е бланкетна,
съдържа само оспорване на жалбата без конкретни доводи, както и претенция за
разноски с оспорване претенция за разноски на въззивниците, поради което и
съдът приема, че не може да обоснове присъждане на възнаграждение за
юрисконсулт на въззиваемия за производство пред СГС.
На третото лице помагач разноски
не се следват съобразно разпоредбата на чл. 78, от ГПК.
Така мотивиран, Софийският
градски съд
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение №239211/16.10.2017г., изменено с Определение от
09.05.2018г. по гр.д.№ 60609 по описа за 2016г. на Софийски районен съд, 141-ви
състав в обжалваната част.
Решението е постановено при
участието на трето лице помагач на страната на ищеца – Т.С.”ЕООД, ЕИК *****.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.