Р Е Ш Е Н И Е
№....................
гр. София, 04.03.2021 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ІІ А въззивен състав, в публично съдебно заседание на четиринадесети
декември през две хиляди и двадесета година, в състав:
Председател: ВИОЛЕТА ЙОВЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА ГЕОРГИЕВА
СИМОНА УГЛЯРОВА
при участието на секретаря Емилия Вукадинова, разгледа
докладваното от съдия Мариана Георгиева въззивно гражданско дело № 6585 по
описа за 2020 г. по описа на СГС и взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и следв. от ГПК.
С решение от 27.04.2020г.,
постановено по гр.д. № 55693/2015г. на СРС, ГО, 87 състав, са отхвърлени предявените от З. „Б.В.И.Г.“ срещу З. „Е.“
АД обективно кумулативно съединени искове, както следва: иск с правно основание
чл. 213, ал. 1 от КЗ /отм./ и с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за
заплащане на сумата от 3 486, 96 лева, представляваща регресно вземане за
платено по застраховка “Карго” застрахователно обезщетение по щета, образувана
при ищеца под № 110014141400027 във връзка с настъпило застрахователно събитие
по време на превоз на стоки, възложен от “Р.– И.” ЕООД на превозвача “Н.– М”
ООД /чиято отговорност на превозвач е застрахована от ответното дружество/ и
изпълнен в периода от 17.10.2014г. до 20.10.2014г. по маршрут България –
Швейцария, при което са увредени 38 броя стъклопакети с размери 1335 х 1300 мм,
ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на
исковата молба в съда – 15.09.2015г. до окончателното изплащане, както и за
заплащане на сумата от 125, 15 лева – мораторна лихва за забава върху
главницата за периода от 09.05.2015г. до 14.09.2015г.
Срещу решението е
подадена в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 от ГПК въззивна жалба от ищеца З. „Б.В.И.Г.“,
в която са изложени оплаквания за неправилност на постановения съдебен акт поради
допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, довели до
необоснованост на същия. Конкретно се поддържа неправилност на решаващите
изводи на съда, че увредата върху превозвания товар се дължи на грешки на
правоимащия в лицето на изпращача, както и на естеството на самия товар. Сочи,
че е общоизвестно, че стъклата са вещи с лесна чупливост, но в конкретния
случай са касае до стъклопакети с определени технически параметри, които са
били предназначени за хотелско оборудване и предполагат издръжливост на
определени климатични влияния като температурни амплитуди, дъжд, градушки и др.
Доказателства за чупливостта на стъклопакетите и при какви точно натоварвания
същият би бил нарушен не били ангажирани от ответника. Първоинстанционният съд
бил игнорирал факта, че при конкретния превоз били увредени само част от
превозваните стъклопакети, а не всички. Поради тези съображения жалбоподателят
счита изводите на СРС, че увредата на стоката се дължи на естеството на товара,
за неправилни. В жалбата са развити съображения, че превозвачът не е изпълнил
своето основно задължение да огледа състоянието на стоката и опаковката при
приемането й за превоз, поради което нито той, нито неговият застраховател
могат да се позовават на лоша/не добра опаковка на превозвания товар като
основание, изключващо отговорността му. В случая превозвачът е търговец,
осъществяващ транспортна дейност по занятие, поради което изпълнението на
неговите задължения следва да се извършва с грижата на добрия търговец, което
предполага същият да огледа стоката и да даде нужните указания на изпращача
относно опаковането на превозваната стока и относно начина на подреждането й в
ремаркето. Това обаче в конкретния случай не било направено от представителите
на превозвача, за което били събрани гласни доказателствени средства. Поддържа,
че повредите върху товара са причинени от поведението на водача на превозното
средство, изразяващи се в рязко спиране
и/или потегляне на автомобила, както и с оглед установеното напречно подреждане
на част от палетите. Последното обаче е резултат от неполагане на грижата на
добрия търговец от страна на превозвача, поради което се налага извод, че не са
налице предпоставките за освобождаване на отговорността му. По тези съображения
е направено искане за отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго, с
което предявените искове да се уважат в пълните им предявени размери.
Насрещната страна – З. “Е.” АД оспорва въззивната жалба
по подробно изложени съображения. Поддържа релевираните възражения за наличие
на изключенията за ангажиране отговорността на превозвача съгласно чл. 17, §2
от Конвенцията и съгласно §4, б.”г” на същата разпоредба. Счита, че при
доказана възможност за настъпване на вредата поради някои от особените рискове
по чл. 17, § 4, каквато в случая била доказана, в полза на превозвача се
създава презумпция, по силата на която се счита, че съществуващият риск е
реализиран. С оглед изложеното твърди, че в този случай именно ищцовото
дружество е следвало до докаже, че вредите са настъпили вследствие на други
обстоятелства и не се дължат на опаковката на стоката, извършена от изпращача.
В случая обаче било установено по безспорен начин, че вредите се дължат на лошо
уплътняване на самите стъкла и на лошото подреждане на товара, осъществени от
изпращача. Оспорва се приложимостта на чл. 9, т. 2 от Конвенцията в настоящия
случай, както и твърдението, че вредите се дължат на рязко спиране или
потегляне на автомобила. С оглед изложеното е направено искане за потвърждаване
на обжалваното решение.
Софийски градски съд, като прецени събраните по делото
доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на
атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна, намира за
установено следното:
Съгласно
разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността
на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Предявени са обективно кумулативно съединени искове с
правно основание чл. 213, ал. 1 от КЗ /отм./ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
За да постанови обжалваното решение
първоинстанционният съд е приел, че ищецът е активно материално легетимиран да
претендира процесното вземане, тъй като между него и изпращача на товар – “Р.-И.”
ЕООД, е съществувало валидно застрахователно обезщетение по имуществена
застраховка “Карго”, като в срока на действие на същата настъпило
застрахователно събитие – повреда на превозваната стока. В изпълнение на
задълженията си по застрахователния договор ищецът заплатил на увреденото лице
сумата от 3 461, 96 лева. Прието е също, че между “Н.– М” ООД и ответника
е възникнало застрахователно правоотношение, по което застрахователят е поел
задължението да покрие риска от възникване на отговорност на “Н.– М” ООД в
качеството му на превозвач по Конвенцията за договора за международен
автомобилен превоз на стоки /СМR/ при
извършване на превоз с конкретен автомобил в периода от 05.08.2014г. до 04.08.2015г.
От фактическа страна е установено също, че по време на действие на
застрахователното правоотношение по застраховка “Отговорност на превозвача” е
възникнало правоотношение по договор за международен автомобилен превоз на
стоки, по силата на който “Р.– И.” ЕООД е възложил на “Н.– М” ЕООД да извърши
международен превоз на товар. Прието е настъпването на застрахователно събитие
по време на извършване на международния превоз, при което били увредени /счупени/
38 бр. стъклопакети. Първоинстанционният съд е направил извод за
неоснователност на предявената претенция, тъй като е счел възраженията на
ответника за изключване на отговорността му за основателни. Конкретно е
посочено, че по делото е установено, че стъклопакетите били натоварени от
служители на изпращача, като товарът не е бил добре укрепен, а освен това бил
разположен напречно в превозното средство, а не надлъжно, което е
най-вероятната причина за увреждането. Не било установено поведение на служител
на превозвача, което да е довело до счупването на стъклопакетите. По тези
съображения е направен извод, че повредата се дължи на грешки на правоимащия,
както и на естеството на самия товар, поради което застрахованият водач не е
отговорен за настъпилото събитие.
Настоящият съдебен състав счита обжалваното решение за
валидно и допустимо, но неправилно по следните съображения:
Според постановеното решение
№ 27/29.07.2016г. на ВКС, Второ ТО, по т.д. № 2415/2014г., договорът за
застраховка, сключен със застраховател от превозвач, с предмет на застраховката
отговорността на превозвача за вреди от липса или повреда на стоката, нанесени
от превозвача на трети лица, при осъществяване на търговската му дейност по
превоз на стоки по заняние, е вид застраховка “Гражданска отговорност”. Предмет
на този договор е рискът от възникване на отговорност на превозвача на
основания, произтичащи от неизпълнение на договор за превоз, за вреди, които не
могат да бъдат предварително определени. В случая ищецът в качеството на
суброгирал се застраховател по договор за застраховане на товар срещу рисковете
по превоза претендира да се ангажира отговорността на застрахователя на
превозвача за настъпилата по време на превоза по вина на превозвача повреда
върху стоката, изразяваща се в счупване на 38 броя стъклопакети.
Встъпването в правата на
увреден от страна на застраховател, който го е обезщетил в изпълнение на поети
с договор за имуществено застраховане задължения, срещу застрахователя на
гражданската отговорност на деликвента - чл. 213, ал. 1 КЗ (отм.); се обуславя
от установяването на следните факти: 1/. наличие на валиден договор за
имуществено застраховане с увредения и плащането по него на обезщетение за
настъпили вреди; 2/. отговорност на превозвача съгласно Конвенцията за договора
за международен автомобилен превоз на товари /Конвенция CMR/ и 3/. наличие на
валиден договор за застраховка "отговорност на превозвача на товари по
шосе" между превозвача на процесните стоки и ответника.
На етапа на въззивното
производство между страните не е спорно наличието на валиден договор за карго
застраховка между ищеца З. „Б.В.И.Г.” и “Р.–
И.” ЕООД -
застрахователна полица № 1100140600000208
в сила от 17.10.2014г., по силата на който застрахователят застраховал товар –
стъклопакети, бруто тегло 4 050кг, нето тегло 3 777, 60 кг, при застрахователна
сума от 3 650, 63 евро. Посочено е, че застрахованият товар ще се превозва от
гр. Русе /България/ до Щвейцария, с покрити рискове съгласно Общите условия на
застрахователя за застраховане на товари по време на превоз и счупване Клаузи
“Пълно покритие”. Застрахованият е изплатил уговорената застрахователна премия,
за което са ангажирани доказателства – приходен касов ордер от 17.10.2014г.
Превозът на застрахования
товар бил извършен от “Н.– М” ООД, видно от представената и неоспорена
международна товарителница, сключена между посочения превозвач и изпращача “Р.-И.”
ЕООД. От товарителницата се установява, че стоката била натоварена в гр. Русе
на 17.10.2014г. и разтоварена на 20.10.2014г. в посоченото място на
разтоварване в Швейцария. При разтоварване на стоката било установено, че има
счупени 38 бр. стъклопакети с размери 1 335/1 300мм, което обстоятелство било вписано в товарителницата.
От изложеното се установява, че по време на действие на сключения договор за
имуществено застраховане “Карго” е настъпило увреждане на част от
застрахованото имущество. Застрахованият предявил пред ищеца претенция и била
образувана преписка по щета № 110014141400027. На 24.11.2014г. ищецът заплатил
на "Р.-И." ЕООД сумата от 3 461, 96 лева, представляваща
застрахователно обезщетение за причинените вреди.
С
факта на плащането, ищецът е встъпил в правата на увредения - "Р.-И."
ЕООД, срещу превозвача - "Н.- М" ООД, включително в правото му да
ангажира отговорността му по чл. 17, ал. 1 от Конвенцията CMR за причинените
вреди на превозваната стока.
Безспорно
е също така и наличието на валидно застрахователно правоотношение между
ответното дружество и “Н.– М” ООД по застрахователна полица №
00800100004395/04.08.2014г., със срок на застрахователно покритие от 00:00:00
часа на 05.08.2014г. до 23:59:00 часа на 04.08.2015г., по което е застрахована
отговорността на последния съгласно Конвенцията за международен автомобилен
превоз /СМR/. Посочено е, че по тази застраховка застрахователят покрива
отговорността на застрахования в качеството му на превозвач за цялостната или
частична липса или повреда на стоката, превозвана с посочените в договора
превозни средства за България и за чужбина, съответно съгласно раздел IV от Закона
за автомобилните превози и съгласно глава ІV от Конвенцията. Последната се
прилага за всеки договор за автомобилен превоз на стоки с превозни средства
срещу заплащане, когато мястото на приемане на стоката за превоз и предвиденото
място за доставянето й, така както са посочени в договора, се намират в две
различни държави, от които поне едната е ратифицирала Конвенцията CMR /чл. 1/,
какъвто е именно и настоящия случай, доколкото се касае за превоз от гр. Русе,
България до Швейцария. Според договора /полицата/, отговорността на
застрахователя за всяко застрахователно събитие е до размера на вредата, но не
повече от 8, 33 разчетни парични единици на килограм бруто тегло на повредената
или липсваща стока.
Първият
спорен по делото въпрос е свързан с това дали са налице предпоставките за
ангажиране на отговорността на превозвача.
Съгласно
разпоредбата на чл. 17, параграф 1 от Конвенцията CMR, превозвачът е отговорен
за цялостната или частична липса или повреда на стоката от момента на
приемането й за превоз до този на доставянето й. Хипотезите, при които се
изключва отговорността на превозвача, са уредени в следващите текстове на чл.
17. Съгласно чл. 17, параграф 2 от Конвенцията CMR, превозвачът се освобождава
от отговорност, когато липсата, повредата или забавата се дължат на грешки на
правоимащия, на нареждане на последния, което не е резултат на грешка на
превозвача, на присъщ недостатък на стоката или на обстоятелства, които
превозвачът не е могъл да избегне, и последиците, които не е
могъл да преодолее. В чл. 17, т. 4, б." в" от Конвенцията CMR са
предвидени особените рискове, дължащи се на пакетирането, натоварването,
подреждането или разтоварването на стоката от изпращача или получателя или от
лица, действащи за сметка на изпращача или получателя. В посочената разпоредба е предвидено, че в
съответствие с член 18, параграф 2 - 5, превозвачът се освобождава от
отговорност, когато липсата или повредата произтичат от особените рискове,
дължащи се на един или няколко от следните факти: пакетиране, натоварване,
подреждане или разтоварване на стоката от изпращача или получателя или от лица,
действуващи за сметка на изпращача или получателя. Доказването на тези особени рискове, които се явяват
и изключени рискове по процесния застрахователен договор, е било в тежест на
ответника, който е застраховал отговорността на превозвача за липси и повреди
на товара - чл. 18, параграф 1 и 2 от Конвенцията CMR. Въззивният съд приема,
че в тази насока не е било проведено пълно и главно доказване, поради следните
съображения:
От заключението на вещото
лице по допусната и изслушана в първоинстанционното производство автотехническа
експертиза, което при преценката му с оглед останалите данни следва да бъде
кредитирано /а и същото не е било оспорено от страните/, се установява, че
повредите по товара са настъпили по време на транспорта, преди предаването му
на получателя. Причината за увреждането на стъклопакетите е, че палетите са били
натоварени перпендикулярно на оста на превозното средство и най-вероятно са се
получили хлабини вследствие на преминаване през неравности, което е позволило
движение на стъклопакетите в палетите. Посочено е изрично, че в
случай, че товарът е бил разположен надлъжно на оста на ремаркето, добре
укрепен, без хлабини в дървената конструкция, увреждане на стъклопакетите не би
се получило. Вещото лице при разпита му в открито съдебно заседание, проведено
на 26.09.2017г., е заявило с категоричност, че само в два от палетите е имало счупване
на стъклопакетите, а именно в тези палети, които са били разположени
напречно. В тези, които са били поставени надлъжно, няма установени повреди. По
тези съображения е направен извод, че поставянето на палетите напречно е била
причината с най-голям принос за счупването, наред с факта на недоброто
укрепване със стиропор вътре в палетите.
От
събраните по делото гласни доказателства чрез разпит на свидетелите Ивайло Арачев
/шофьор на превозното средство, посредством което е реализиран процесния
превоз/ и Здравко Михалев /служител на дружеството-изпращач/ се установява, че
стъклопакетите били натоварени в камиона от служители на изпращача “Р.-И.”
ЕООД. Стъклопакетите били пакетирани от фирмата производител – “Гласко”, а от
страна на изпращача били направени дървени палети, в които били поставени
стъклопакетите. Самото товарене и подреждане на палетите в камиона било
извършено от служители на “Р.-И.” ЕООД.
Настоящият
съдебен състав приема, че необходимостта от укрепване на товара, включително и
конкретния начин на подреждане на палетите в камиона /изискване за надлъжно, а
не напречно подреждане/, с оглед особеностите на превозваната стока, е следвало
да бъдат съобразени от превозвача, който дължи грижата на добър търговец,
извършвайки превози по занятие. Именно поради това превозвачът е бил длъжен да огледа стоката и да даде нужните
указания на изпращача относно опаковането на превозваната стока и относно
начина на подреждането й в ремаркето. Освен това, следва да се посочи, че превозвачът е
длъжен при приемане на стоката за превоз да провери нейното видимо състояние и
опаковката й - чл. 8 от Конвенцията CMR. Според чл. 9 от Конвенцията CMR,
товарителницата удостоверява, до доказване на противното, условията на договора
и получаването на стоката от превозвача, като при невписване в товарителницата
на мотивирани възражения от превозвача, се презюмира, че стоката и нейната
опаковка са били в добро състояние при приемането й за превоз от превозвача. В
случая в представената по делото товарителница, удостоверяваща превозния
договор, която е подписана от превозвача, липсват възражения на последния
относно състоянието на товара и неговата опаковка. При така установените
обстоятелства и с оглед презумпцията, установена в чл. 9, параграф 2 от
Конвенцията CMR /която не е надлежно оборена/ следва да се приеме, че
констатираните при доставката на стоките повреди са възникнали по време на
превоза и отговорен за тях е превозвачът, който не е изпълнил задължението си
да предаде товара на получателя, съхранен не само в количествено, но и в
качествено отношение.
Ето
защо и при приложението на неблагоприятните последици от правилата за
разпределение на доказателствената тежест, СГС приема, че не са налице
предпоставките за освобождаване на превозвача от отговорност за причинените
повреди на товара, респ. за освобождаване на ответното дружество като
застраховател на отговорността на превозвача да заплати обезщетение за вредата.
По
отношение на размера на дължимото обезщетение:
Съгласно
чл. 23 от Конвенцията CMR, обезщетението, дължимо от превозвача за цялостна или
частична липса се изчислява според стойността на стоката на мястото и по
времето, когато е била приета за превоз /параграф 1/, като стойността се
определя по борсовия курс, а при липсата на такъв - по текуща цена на пазара,
или липсата на такава - по обичайната стойност на стоките от същия вид и
качество /параграф 2/. В нормата на параграф 3 на чл. 23 /изменена с § 2 от Женевския
протокол от 05.07.1978г., по който Република България не е страна, но която
норма е възпроизведена в чл. 71, ал. 3 от ЗАП/, отговорността на превозвача за
заплащане на обезщетение при всички случаи е ограничена до 8,ЗЗ разчетни
парични единици на килограм липсващо брутно тегло, като при цялостна липса се
връщат превозната цена, митните сборове и другите разноски по превоза на товара
изцяло, а при частична липса - пропорционално, като други обезщетения не се
дължат. Подобна уговорка се съдържа и в сключения между ответника и превозвача
застрахователен договор, а именно отговорността на застрахователя е ограничена
до размера по чл. 23, параграф 3 от Конвенцията CMR.
Според
чл. 25, параграф 1 от Конвенцията CMR, в хипотезата на повреда на товара,
превозвачът, респ. неговият застраховател, дължи обезщетение за обезценка, в
размер изчислен според стойността на стоката, определена съгласно чл. 23,
параграфи 1, 2 и 4. Обезценката е съотношението между стойността на стоката
преди и след увреждането, а когато повредата е засегнала само отделни части,
обезценката е съотношението между изцяло повредената и подлежаща на замяна част
и стойността на целия товар, към който тя е принадлежност. Съгласно чл. 25,
параграф 2 от Конвенцията CMR, при повреда на товара във всички случаи
обезщетението не може да надвишава сумата, която би се получила при цялостна
липса, когато цялата пратка е обезценена от повредата /параграф 2,
б."а"/ или сумата, която би се получила в случай на липса на
обезценената част, когато само част от пратката е обезценена от повредата
/параграф 2, б. "б"/. За определяне на размера на дължимото при
повреда обезщетение, нормата на чл. 25 изрично препраща към установените в чл.
23 правила за това в хипотезите на пълна или частична липса на превозваните
стоки, като параграф 3, който установява ограничение на тази отговорност, не е
измежду текстовете, изчерпателно изброени в чл. 25, параграф 1.
Съобразно
приетото по делото заключение на съдебно-счетоводна експертиза, което не е
оспорено от страните и съдът кредитира като обективно и компетентно, се
установява, че пазарната стойност на увредените стъклопакети по време и място
на приемането им за превоз е в размер на 3 461, 96 лева, която сума е
определена въз основа на представената проформа фактура за закупуване на
стоката. На етапа на въззивното производство между страните по делото не е
налице спор относно обема на отговорността на ответника в качеството му на
застраховател на превозвача, поради което съдът приема за установено, че
размера на дължимото обезщетение според приложимите правила на Конвенцията е в
размер на 3 461, 96 лева, към която
следва да се прибави и сумата от 25 лева – обичаен размер на ликвидационните
разноски за определяне на обезщетението, или исковата претенция е основателна
за пълния претендиран размер от 3 486, 96 лева.
В
случаите на чл. 213, ал. 1 КЗ (отм.); вземането на застрахователя по
имуществената застраховка срещу застрахователя по застраховката
"гражданска отговорност" става изискуемо и изпълняемо при условията
на чл. 213а, ал. 3 КЗ (отм.); - в 30-дневен срок от предявяване на претенцията
пред ответника. В частност претенцията на ищеца е била предявена на 08.05.2015г.
/видно от регресна покана с изх.№ 01698 от 04.05.2015г. и известие за
доставяне/ и съобразно чл. 213а, ал. 3 КЗ (отм.); ответникът е изпаднал в
забава след изтичането на 30-дневен срок, който срок е изтекъл на 07.06.2015г. С
оглед изложеното предявеният иск е основателен за периода от 08.06.2015г. до
14.09.2015г., а на основание чл. 162 от ГПК съдът определя неговия размер на
сумата от 96, 06 лева с помощта на компютърна програма за
изчисление. За разликата над сумата от 96, 06 лева до пълния предявен
размер от 125, 15 лева и за периода от 09.05.2015г. до 07.06.2015г.
предявеният иск е неоснователен и следва да се отхвърли.
Възражението
на ответника за погасителна давност /чл. 120 ЗЗД, чл. 131, ал. 2, т. 5 ГПК/ се
явява неоснователно, поради следните съображения:
Разпоредбата
на чл. 32 от Конвенцията CMR /на която се позовава ответникът/, предвиждаща
едногодишен давностен срок, се отнася до исковете, свързани с превози,
подчинени на конвенцията. Тази норма е императивна и не може да се тълкува
разширително, поради което същата не намира приложение по отношение на
регресните суброгационни искове на застрахователя срещу третите лица, които са
причинили вредите, респ. техните застрахователи, тъй като основанието на
последните не е превозното правоотношение, а фактът на изплащането на сумите на
правоимащите лица по силата на застраховката и даденото от закона право на
регрес. За регресните искове важи общата давност по чл. 110 ЗЗД, като
давностният срок започва да тече от момента на изплащане на застрахователните
обезщетения на правоимащите лица. Правилата за давността са императивни и
същите не могат да бъдат дерогирани по договорен път. Вземанията за лихви се
погасяват с изтичането на тригодишна давност по силата на чл. 111, б.
"в" ГПК /така решение № 47 от
30.07.2019г. на ВКС по т.д. № 1502/2018г., Първо ТО/.
В
разглеждания случай, както вече бе посочено, по делото е несъмнено установено,
че ищецът е изплатил обезщетение на застрахования на 24.11.2014г., като началният
момент от който претендира обезщетението за забава в размер на законната лихва
е 09.05.2015г., а исковата молба е подадена на 15.09.2015г., т.е. преди
изтичането на 5-годишния давностен срок за главницата, съответно на
3-годишния давностен срок за обезщетението за забава. Следователно
процесните вземания не са погасени по давност.
Като
е достигнал до други изводи първоинстанционният съд е постановил неправилно
решение, което следва да се отмени изцяло в частта по отношение на иска за
главница и вместо него да се постанови друго, с което същият да се уважи в
пълен размер. По отношение на иска с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД –
първоинстанционното решение следва да се отмени в частта, в която същият е
отхвърлен до размер на сумата от 96, 06 лева - лихва за забава,
изтекла в периода от 08.06.2015г. до 14.09.2015г., и да се потвърди
в частта, в която искът е отхвърлен за разликата до пълния предявен
размер от 125, 15 лева и за периода от 09.05.2015г. - до 07.06.2015г.,
включително.
По
отношение на разноските:
С
оглед изхода на спора и предвид изричното искане в полза на въззивника следва
да се присъдят сторените по делото разноски за държавна такса и адвокатско
възнаграждение. В случая се претендира адвокатско възнаграждение в размер на
579, 60 лева с ДДС. Неоснователно е възражението на насрещната страна по чл. 78, ал. 5 от ГПК, тъй като платеното адвокатско възнаграждение не надвишава минималния
размер на същото, определен по реда на чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от
2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения /в случая с оглед интереса
по делото минималният размер на адвокатско възнаграждение е 483 лева, към което
следва да се прибави и претендирания и дължим ДДС в размер на 20 %/. С оглед
изложеното и предвид изхода на делото в полза на въззивника следва да се
присъдят разноски съразмерно на уважената част от въззивната жалба, които
възлизат на сумата от общо 668, 91 лева.
Въззиваемата страна също претендира разноски и такива се дължат съразмерно
на отхвърлената част от въззивната жалба. Сторените разноски са за
юрисконсултско възнаграждение, които съдът определя в общ размер на 150 лева,
определен по реда на чл. 78, ал. 8 от ГПК, вр. чл. 25, ал. 1 от Наредба за заплащането
на правната помощ, а съразмерно на отхвърлената част от въззивната жалба,
същите възлизат на сумата от 1, 20 лева.
С оглед изхода на спора в полза на ищеца следва да се присъдят сторените в
първоинстанционното производство разноски, съразмерно на уважената част от
исковете, които възлизат на сумата от общо 1 334, 64 лева.
Първоинстанционното решение следва да се отмени и в частта, в която ищецът
е осъден да заплати на ответното дружество съдебни разноски за сумата над 4, 37
лева до присъдения размер от 545 лева.
С оглед цената на всеки един от обективно кумулативно съединените искове и
предвид ограничението по чл. 280, ал. 3 от
ГПК, настоящото решение не подлежи на касационно обжалване.
Така мотивиран, Софийски градски съд
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение
№ 77024 от 27.04.2020г., постановено по гр.д. № 55693/2015г. по описа на СРС,
ГО, 87 състав, в частта, в която са
отхвърлени предявените от З. „Б.В.И.Г.“ срещу З. „Е.“ АД искове, както следва:
иск с правно основание чл. 213, ал. 1 от КЗ /отм./ за заплащане на сумата от 3
486, 96 лева, представляваща регресно вземане за платено по застраховка “Карго”
застрахователно обезщетение по щета, образувана при ищеца под № 110014141400027
във връзка с настъпило застрахователно събитие по време на превоз на стоки,
възложен от “Р.– И.” ЕООД на превозвача “Н.– М” ООД /чиято отговорност на
превозвач е застрахована от ответното дружество/ и изпълнен в периода от
17.10.2014г. до 20.10.2014г. по маршрут България – Швейцария, при което са
увредени 38 броя стъклопакети с размери 1335 х 1300 мм, ведно със законната
лихва върху сумата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда –
15.09.2015г. до окончателното изплащане, в
частта, в която е отхвърлен предявеният иск с правно основание чл. 86, ал.
1 от ЗЗД до размер на сумата от 96, 06 лева – мораторна лихва за забава върху
главницата за периода от 08.06.2015г. до 14.09.2015г., както и в частта, в която ищецът е осъден да
заплати на З. “Е.” АД съдебни разноски в първоинстанционното производство за
сумата над 4, 37 лева и ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА З. “Е.” АД, ЕИК ******, седалище и адрес на
управление *** да заплати на З. “Б.В.И.Г.”, ЕИК ******, седалище и адрес на
управление ***, пл. “******следните суми: на основание чл. 213, ал. 1 от КЗ
/отм./ да заплати сумата от 3 486, 96 /три хиляди четиристотин осемдесет и
шест лева и 96 ст./ лева /формирана като сбор от платено обезщетение в полза на
увреденото лице в размер на 3 461, 96 лева и 25 лева ликвидационни разноски по
определянето му/, представляваща регресно вземане за платено по застраховка
“Карго” застрахователно обезщетение по щета, образувана при ищеца под №
110014141400027, във връзка с настъпило застрахователно събитие по време на
превоз на стоки, възложен от “Р.– И.” ЕООД на превозвача “Н.– М” ООД /чиято
отговорност на превозвач е застрахована от ответното дружество/ и изпълнен в
периода от 17.10.2014г. до 20.10.2014г. по маршрут България – Швейцария, при
което са увредени 38 броя стъклопакети с размери 1335 х 1300 мм, ведно със
законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на исковата молба в
съда – 15.09.2015г. до окончателното изплащане, както и на основание чл. 86,
ал. 1 от ЗЗД да заплати сумата от 96, 06 /деветдесет и шест лева и 06 ст./
лева – обезщетение за забава в размер на законната мораторна лихва върху
главницата, дължимо за периода от 08.06.2015г. до 14.09.2015г.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 77024 от 27.04.2020г., постановено по гр.д.
№ 55693/2015г. по описа на СРС, ГО, 87 състав, в останалата част.
ОСЪЖДА З. “Е.” АД, ЕИК ******, седалище и адрес на управление
*** да заплати на З. “Б.В.И.Г.”, ЕИК ******, седалище и адрес на управление ***,
пл. “******на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК сумата от 1 334, 64 /хиляда триста тридесет
и четири лева и 64 ст./ лева – съдебни разноски в първоинстанционното
производство, както и на основание чл. 273, вр. чл. 78, ал. 1 от ГПК да заплати
сумата от 668, 91 /шесттотин шестдесет и осем лева и 91 ст./ лева – съдебни
разноски във въззивното производство.
ОСЪЖДА
З. “Б.В.И.Г.”, ЕИК ******, седалище и
адрес на управление ***, пл. “******да заплати на З. “Е.” АД, ЕИК ******,
седалище и адрес на управление ***, на основание чл. 273, вр. чл. 78, ал. 8 от ГПК сумата от 1, 20 /един лев и 20 ст./ лева – съдебни разноски във въззивното
производство.
Решението не подлежи
на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.