Решение по дело №11136/2019 на Районен съд - Варна

Номер на акта: 499
Дата: 4 февруари 2020 г. (в сила от 29 февруари 2020 г.)
Съдия: Антония Светлинова
Дело: 20193110111136
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 17 юли 2019 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

№….........../04.02.2020 г.

гр. Варна

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 51-ви състав, в открито съдебно заседание, проведено на тринадесети януари през две хиляди и двадесета година, в състав:

                                            

   РАЙОНЕН СЪДИЯ: АНТОНИЯ СВЕТЛИНОВА

                                                                   

при участието на секретаря Дияна Димитрова,

като разгледа докладваното от съдията

гражданско дело № 11136 по описа на съда за 2019 година,

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на Глава XIII от ГПК.

Образувано е по предявен от Р.Н.П., ЕГН **********, с адрес: ***, срещу „Д.з.“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:***, осъдителен иск с правно основание чл. 405, ал. 1 КЗ за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 10 лв.частичен иск от сума в общ размер на 323,22 лв., представляваща неизплатен остатък от застрахователно обезщетение по договор за застраховка “Каско на МПС”, обективиран в застрахователна полица № 0312180340021086 от 30.10.2018 г., с за имуществени вреди, нанесени на собствения на ищеца лек автомобил „Ауди А3“ с рег. № *** вследствие застрахователно събитие, констатирано на 23.06.2019 г. в гр. Варна, за което е образувана щета под № *********/24.06.2019 г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 17.07.2019 г., до окончателното изплащане на задължението.

По твърдения в исковата молба и уточнителната такава на л. 12 от делото, между страните е налице валидно възникнало застрахователно правоотношение по договор за застраховка “Каско на МПС”, клауза „Пълно каско“, обективиран в застрахователна полица № 0312180340021086 от 30.10.2018 г., с предмет собствения на ищеца лек автомобил „Ауди А3“ с рег. № *** и период на застрахователно покритие от 01.11.2018 г. до 31.10.2019 г., застрахователната премия по който е заплатена изцяло. На 21.06.2019 г. ищецът паркирал автомобила на паркинга на магазин „Мосю Бриколаж“ в гр. Варна, ж.к. „Младост“. На 23.06.2019 г., около 17:00 ч., отивайки до автомобила, ищецът установил, че заден ляв панел е охлузен. На 24.06.2019 г. уведомил застрахователя за нанесените щети на превозното средство в паркирано състояние, при който била образувана щета под № *********/24.06.2019 г., бил извършен оглед на автомобила, изготвен снимков материал и съставен опис, в който като увреден детайл бил описан панел заден ляв. По заведената застрахователна претенция на ищеца било изплатено застрахователно обезщетение от 106,78 лв.

Ищецът не е съгласен с размера на обезщетението, като поддържа, че сумата, необходима за ремонт на щетите по автомобила, възлиза на 430 лв., респективно ответникът е останал задължен за сумата от 323,22 лв., получена като разлика между дължимото обезщетение и изплатеното такова. Оспорва като нищожни клаузите на т. 53 и т. 56 от ОУ на застрахователя като противоречащи на КЗ и ЗЗП.

По изложените съображения по същество моли да бъде осъден ответникът за сумата от 10 лв. – частичен иск от сума в общ размер на 323,22 лв. Претендира и разноски, включително адвокатско възнаграждение.

В открито съдебно заседание ищецът, чрез процесуалния му представител адв. Й.А., поддържа исковата молба и направеното в нея искане и представя списък на разноските по чл. 80 ГПК.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата молба, в който излага становище за неоснователност на предявения иск. Не оспорва наличието и валидността на сключения между страните застрахователен договор, настъпването в периода на покрит риск на застрахователното събитие при описания в исковата молба механизъм, нанесените в резултат от същото щети по автомобила, описани по вид и степен в съставеното опис-заключение, както и заплащането на застрахователно обезщетение в размер на 106,78 лв. Оспорва размера на претендираното застрахователно обезщетение като завишен. Излага, че в ОУ, приложими към процесния застрахователен договор, начините за определяне на застрахователно обезщетение са уговорени в зависимост от възрастта на застрахованото МПС.  Поддържа, че процесното обезщетение следва да бъде определено по експертна оценка, с оглед клаузата на т. 54.4.2 от ОУ, предвиждаща такова определяне при частична щета на МПС на възраст над 10 години, и предвид изричната воля на застрахования в този смисъл, обективирана в депозираното искане за оценка на вреди. В тази връзка твърди, че съгласно т. 53 и 56 от ОУ обезщетението по експертна оценка следва да бъде определено по правилата на застрахователя и приетите от него методики, цени и каталози, със съдържанието на които застрахованият е запознат. По изложените съображения счита, че изплатеното застрахователно обезщетение от 106,78 лв. е определено по волята на страните и не дължи претендираната сума. В условията на евентуалност оспорва размера на претендираното обезщетение с твърдения, че същото не съответства на реално претърпените вреди вследствие на застрахователното събитие и претендираните стойности за труд и материали надвишават пазарните такива.

С тези аргументи моли за отхвърляне на предявения иск и присъждане на разноски по делото, включително юрисконсултско възнаграждение.

В открито съдебно заседание ответникът не изпраща представител.

 

След като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съдът намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 405, ал. 1 КЗ.

Основателността на исковата претенция е обусловена от наличието на следните кумулативни материалноправни предпоставки, а именно: валидно възникнало застрахователно правоотношение между страните по договор за застраховка „Каско на МПС“ с предмет увредения автомобил; настъпване на застрахователно събитие в периода на покрития риск; причиняването на вредите по застрахования автомобил, както и причинно-следствената им връзка със застрахователното събитие. Съгласно правилата за разпределение на доказателствената тежест в процеса, обективирани в разпоредбата на чл. 154, ал. 1 ГПК, в тежест на ищеца е да проведе пълно и главно доказване на тези факти. В негова тежест е да установи също и размера на претендираното застрахователно обезщетение. С оглед предприетата от ответника защита срещу предявения иск, той носи тежестта да установи фактите, на които основава своите възражения срещу размера на претенцията.

С изготвения доклад по делото като безспорни и ненуждаещи се от доказване са отделени обстоятелствата, че между страните е сключен договор за застраховка “Каско на МПС”, клауза „Пълно каско“, обективиран в застрахователна полица № 0312180340021086 от 30.10.2018 г., с предмет собствения на ищеца лек автомобил „Ауди А3“ с рег. № *** и период на застрахователно покритие от 01.11.2018 г. до 31.10.2019 г., както и че уговорената застрахователната премия е заплатена изцяло. Тези обстоятелства се потвърждават и от представените писмени доказателствени средства - застрахователна полица (л. 5), свидетелство за регистрация на МПС (л. 4) и разписки (л. 6). Следователно между Р.Н.П. и „Д.з.“ АД е налице валидно възникнало застрахователно обезщетение, по което застрахованият е изправна страна.

Като безспорно е отделено също, че в периода на покрит риск – на 23.06.2019 г. е констатирано настъпило застрахователно събитие, изразяващо се в неправомерни действия на трето (неизвестно) лице спрямо паркирания на 21.06.2019 г. застрахован автомобил на паркинга на магазин „Мосю Бриколаж“ в гр. Варна, ж.к. „Младост“. От представеното искане за оценка на вреди по застраховакаКаско на МПС“ от 24.06.2019 г. (л. 20) се установява, че на посочената дата застрахователят е уведомен за настъпилото застрахователно събитие по реда на чл. 403 КЗ, като в тази връзка при същия е заведена застрахователна преписка (щета) под № *********/24.06.2019 г. В искането е отразено, че застрахованият желае обезщетението да се определи по експертна оценка.

По отношение вида на настъпилите вреди по застрахования автомобил отново не е налице спор. Същите са установени от експерти на застрахователя след извършен оглед на превозното средство и описани в съставения опис – заключение по щета № *********/24.06.2019 г. от 24.06.2019 г. (л. 7), в който е посочен един увреден детайл, индивидуализиран чрез отразяване на вида и начина на възстановяването му, а именно: панел заден ляв - боя.

Като безспорно по делото е отделено още и обстоятелството, че посочените имуществени вреди са настъпили в резултат от неправомерните действия на трето (неизвестно) лице, поради което е съдът намира за доказан и последният елемент от правопораждащия съдебно предявеното вземане фактически състав, а именно причинно-следствената връзка между застрахователното събитие и констатираните щети по застрахования автомобил.

От гореизложеното следва, че предявеният иск е доказан по основание.

Правният спор се съсредоточава върху размера на дължимото застрахователно обезщетение. За неговото определяне съдът съобрази следното:

При настъпване на застрахователно събитие в периода на покрит риск за застрахователя възниква задължение да заплати на застрахования застрахователно обезщетение, равно на действително претърпените вреди към деня на настъпване на събитието, но не по-голямо от застрахователната сума (лимита на отговорност) – арг. от чл. 386, ал. 1 и ал. 2 КЗ.

В хипотеза на частично увреждане на застрахованото имущество, каквато е настоящата, релевантна за определяне размера на действително претърпените вреди е възстановителната застрахователна стойност, която според разпоредбата на чл. 400, ал. 2 КЗ се равнява на стойността за възстановяване на имуществото с ново от същия вид и качество, в това число всички присъщи разходи за доставка, строителство, монтаж и други, без прилагане на обезценка. Посоченият стойностен еквивалент на претърпяната вреда се определя като пазарната цена на увреденото имущество към датата на застрахователното събитие. В този смисъл е трайно установената съдебна практика, обективирана в решение № 167/11.05.2016 г. по т.д. № 1869/2014 на ВКС, ТК, II т.о., решение № 235 от 27.12.2013 г. по т.д. № 1586/2013 г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., решение № 37 от 23.04.2009 г. по т.д. № 667/2008 г. на ВКС, ТК, І т.о., решение № 209 от 30.01.2012 г. по т.д. № 1069/2010 г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., решение № 115 от 09.07.2009 г. по т.д. № 627/2008 г. на ВКС, ТК, II т.о. и др. (същата е постановена по приложението на КЗ (отм.), но актуална при действащия КЗ, предвид липсата на принципна разлика в уредбата в тази й част).

За определяне стойността на щетите по застрахования лек автомобил по делото е допуснато провеждането на съдебно-автотехническа експертиза (САТЕ). От приетото като компетентно изготвено и неоспорено от страните експертно заключение (л. 45) се установява, че стойността на щетите по автомобила е в размер на 358,95 лв., включваща стойността на необходимия труд и материали, определена при средна пазарна цена на труда от 28,50 лв. с ДДС за един нормочас и средна пазарна цена на автобоя – 240 лв. с ДДС, от която за боядисване на детайла следва да бъдат разходвани 0,220 л.

Посочената сума съответства на средните пазарни цени към момента на настъпване на застрахователното събитие и кореспондира с изискването за покриване на стойността, необходима за възстановяване на вещта във вида, който е имала към момента на увреждането, без не надвишава застрахователната сума. Затова съобразяването с посочения вариант по т. 1 от експертното заключение и определянето на дължимата сума според него гарантира обезщетяване на действително претърпените вреди в рамките на застрахователното покритие. От така определеното застрахователно обезщетение в размер на 358,95 лв. следва да бъде приспадната доброволно заплатената от застрахователя сума от 106,78 лв., при което неизплатената част от обезщетението възлиза на 252,17 лв.

Настоящият съдебен състав намира за неоснователни възраженията на ответника, според които застрахователното обезщетение следва да бъде определено по Методиката за определяне размера на обезщетенията по експертна оценка на щети по застраховка „Каско на МПС“, утвърдена от застрахователя, и не кредитира варианта по т. 3 от заключението на САТЕ, определящ размера на застрахователното обезщетение по тази Методика.

Действително, т. 56 от ОУ (л. 25) предвижда, че за частични щети експертната оценка се изготвя по цени и каталози на застрахователя, но тази клауза ограничава пазарните аналози, което води до пряко противоречие на императивните законови правила, обективирани в разпоредбите на чл. 386 и чл. 400 КЗ. Смисълът на законодателната уредба е да бъде реализирана в пълен обем обезвредата на пострадалия по такъв начин, че да бъдат напълно репарирани претърпените от реализирания застрахователен риск вреди, обезпечени със застрахователния договор. Затова всички клаузи, уговорки и изявления, които дерогират императивната уредба, респ. препятстват настъпването на целения със същата резултат, не могат да бъдат противопоставени на застрахования. Методиката на застрахователя следва да бъде съобразена като минимална долна граница в случаите, когато между страните не е налице спор относно размера на дължимото застрахователно обезщетение, но при съдебно предявена претенция за заплащане на застрахователно обезщетение съдът следва да определи същото съобразно предвидените императивни законови правила. В разглеждания казус приложимите съгласно т. 6.2. от Методиката параметри за определяне на размера на обезщетението (л. 28) не отразяват адекватно действителната стойност на причинените вреди, тъй като не отчитат средната пазарна стойност, достатъчна към момента на увреждането за закупуване на имущество от същия вид, респективно пазарната стойност на ремонта за отстраняване настъпилата вреда.

При тези изводи съдът не намира за необходимо да обсъжда релевираното от ищеца възражение за нищожност на клаузите на т. 53 и 56 ОУ на застрахователя.

По изложените съображения и при определения размер на дължимото незаплатено застрахователно обезщетение от 252,17 лв., предявеният частичен иск в размер на 10 лв. се явява доказан, освен по основание, и по размер, поради което следва да бъде изцяло уважен, като в полза на ищеца бъде присъдена претендираната сума, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 17.07.2019 г., до окончателното изплащане на задължението.

 

По разноските:

На основание чл. 78, ал. 1 ГПК и с оглед изхода на делото, в полза на ищеца следва да бъдат присъдени и направените в настоящото производство разноски в общ размер на 560 лв., от които 50 лв. за държавна такса (л. 13), 150 лв. за депозит за вещо лице (л. 35) и 360 лв. за адвокатско възнаграждение, доказателства за заплащането на което са представени по делото – договор за правна защита и съдействие от 08.01.2020 г. (л. 52), ведно с отбелязване, че уговореното възнаграждение е изплатено изцяло в брой.

Съобразно изхода на делото, разноски в полза на ответника не следва да се присъждат.

Водим от горното, съдът

 

Р Е Ш И :

ОСЪЖДА „Д.з.“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:***, да заплати на Р.Н.П., ЕГН **********, с адрес: ***, сумата от 10 лв. (десет лева) – частична претенция от сума в общ размер на 323,22 лв., представляваща неизплатен остатък от застрахователно обезщетение по договор за застраховка „Каско на МПС”, обективиран в застрахователна полица № 0312180340021086 от 30.10.2018 г., за имуществени вреди, нанесени на собствения на ищеца лек автомобил „Ауди А3“ с рег. № *** вследствие на застрахователно събитие, констатирано на 23.06.2019 г. в гр. Варна, за което е образувана щета под № *********/24.06.2019 г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 17.07.2019 г., до окончателното изплащане на задължението, на основание чл. 405, ал. 1 КЗ;

ОСЪЖДА „Д.з.“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:***, да заплати на Р.Н.П., ЕГН **********, с адрес: ***, сумата от 560 лв. (петстотин и шестдесет лева), представляваща сторени в настоящото производство съдебно-деловодни разноски, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК;

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Варна в двуседмичен срок от връчването му на страните;

ПРЕПИС от настоящото решение да се връчи на страните, чрез процесуалните им представители, на основание чл. 7, ал. 2 ГПК.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: