Р Е Ш Е Н И Е
№………./13.07.2020 г.
гр. Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ХІІ в открито съдебно заседание, проведено на
дванадесети юни през две хиляди и двадесета година, в състав:
СЪДИЯ: НЕЙКО ДИМИТРОВ
при секретаря Галина
Стефанова,
като разгледа
докладваното от съдията
гражданско дело №
2450 по описа за 2018 г.,
за да се произнесе
взе предвид следното:
Предявени са искове от К.Д.К. и Ж.С.К. срещу Нотариус К.И.И.за заплащане по 17 500 лева на всеки
от тях, представляващи обезщетение за предстояща загуба от принудителното
изпълнение върху изнесения на публична продан техен недвижим имот, а именно: жилище,
апартамент ид. 10135.1503.473.4.15, представляващ самостоятелен обект в сграда
№ 4, разположена в ПИ ид. 10135.1503.473, находящ се в град Варна, ул.
"Рали Мавридов" № 7, вх. 7, ет. 6, ап. 35, със застроена площ от
76.70 кв. м, състоящ се от две стаи, кухня, сервизно помещение и два балкона,
при граници на апартамента по предходен документ за собственост: на изток -
калкан на вход, на запад - апартамент № 36, на север - улица и на юг - улица,
при граници по схема: съседни самостоятелни обекти с идентификатори: на същия
етаж 10135.1503.473.4.16, под обекта: 10135.1503.473.4.12 и над обекта:
10135.1503.473.4.18, ведно с прилежащите изба № 15, с полезна площ от 4.04 кв.
м, при граници на избата: на изток - коридор, на запад - изба № 18, на север -
изба № 16, на юг - улица и таванско помещение № 15, с площ 9.53 кв. м, при
граници на таванското помещение: на изток - таван № 16, на запад - стълбище, на
север - улица, на юг - коридор и сервизно помещение, както и 1.5632 % идеални
части от общите части на сградата и от правото на строеж върху държавното
място, в което е построена, поради виновно неизпълнение на задължението на
нотариуса да провери за наложени възбрани, вписани по партидата на продавачката
М.С.Т. при сключването на договор на 31.10. 2013 г. с нотариален акт № 185, том
III, вх. № 15011, дело № 474 по описа за 2013 г. на ответника, по чл. 73, ал. 1 ЗННД вр. чл. 45 ЗЗД, ведно със законната лихва върху сумите от датата на
увреждането до окончателното им изплащане, с присъждане на разноски.
Ответникът оспорва исковете. Признава, че не е извършил
проверка по партидата на продавачката М.Т.
за възбрани, но сочи, че страните не са поискали това, а нотариусът не е
служебно задължен да извърши проверка за възбрани и може да направи такава само
по възлагане по чл. 22 ЗННД.
Предявява възражение за нищожност на продажбата, основано
на твърдения, че продавачите С.и М.К.са родители, а М.Т. е сестра на Ж.К. и
всички са знаели за възбраната, наложена по искане на Ж. Ж., който е първи
братовчед на М.Т., поради което не са считали, че прехвърлят собствеността без
тежест, евентуално са извършили прехвърлянето абсолютно привидно, евентуално са
прикрили чрез продажбата дарение. Евентуално предявява възражение, че ищците са
допринесли за бъдещата вреда, тъй като са знаели за възбраната. Твърди, че
имотът е придобит с лични средства на К.К. т.е. Ж.К. не е легитимиран да води
иска. Евентуално сочи, че отговорността му е ограничена до удостоверения
материален интерес 35 000 лв. Претендира разноски.
Ищците твърдят, че възлагането за извършване на проверка
за тежести е направено устно (л. 195, гръб), както и че въз основа на
уведомление от ЧСИ са считали, че възбраната е вдигната (л. 196).
Допуснато е привличане на третите лица "ДЗИ-Общо застраховане" ЕАД и М.Т..
По същество страните поддържат становищата.
Ответникът представя подробни писмени бележки.
Съдът, като взе предвид представените по делото
доказателства, прие за установено следното:
Исковете и отговорът са допустими и надлежно предявени.
От представения от ищците заверен препис (л. 5) се
установява, че е сключен описаният в исковата молба договор за прехвърляне на
жилището за цена 70 000 лв., за която страните, от които М.Т. е действала
чрез пълномощника С.К., са заявили, че продавачите са получили напълно от
купувача К.К. по банков път преди изповядване на договора, съобразно квотите на
продавачите.
Продавачите са декларирали, че няма наложени възбрани.
По възраженията срещу договора:
Нищожността като родово понятие няма значение за иска за
увреждане, но нищожността, поради липса на основание, ще означава, че
купувачите изначално не са очаквали да придобият собствеността без тежест. И
тогава нищожността в мотивите няма да има значение. По иска за увреждане
възражението трябва да се квалифицира като възражение за самоувреждане,
евентуално допринасяне от ищците.
Възражението за относителна привидност цели да изключи твърдяната
вреда.
Възраженията са допустими и надлежно предявени.
По основанието на договора:
От представения от ищците заверен препис (л. 9) се
установява, че на 12.09.2013 г. е сключен предварителен договор за горната
продажба, в който страните и Д.А.са заявили, че продавачите С.и М.К.са получили
40 000 лв. в брой на 16.08.2012 г. съгласно договор за заем с Д.А., за
което е издаден и запис на заповед от същата дата и 30 000 лв. изплатени в
брой на същите продавачи на 24.04.2013 г. от К.Д.К., получени от нея също от Д.А..
Заемодателят е заявил, че след сключване на окончателния договор ще счита, че е
удовлетворен. Ищците са заявили, че платената сума е дарена на ищцата и имотът
ще бъде придобит лично от нея.
От представения от ищците заверен препис (л. 8) се
установява, че на 11.10.2013 г. М.Т. е заявила, че е съгласна с продажбата и е
получила своята част от цената.
От представения от ищците заверен препис (л. 190) е
видно, че сключен писмен договор за заем от 16.08.2012 г. с продавача С.К..
Съдът приема, че договорът за продажба е привиден и
прикрива договор за даване вместо изпълнение. Не би могло само защото не е
сключен договор за продажба, както са посочили ищците, а друг прехвърлителен
договор, да се приеме, че ответникът не е извършил твърдяното деяние. Това е
така, тъй като проверката за тежести върху имота има еднакво значение за всички
договори за прехвърляне на собственост.
По знанието на прехвърлителите за възбраната:
От представените от ответника справки от НБД (л. 59 и 60)
е видно, че продавачите С.и М.К.са родители на продавачката М.Т. и на купувача Ж.К..
Предположението за знание, поради родство е установено
само в случаите по чл. 135 ЗЗД т.е. е изключено в останалите случаи.
В тежест на ответника е да докаже знанието на страните по
договора за възбраната.
От представения от ищците заверен препис (л. 191) е видно,
че частният съдебен изпълнител е изпратил съобщение до съдията по вписванията,
че вдига възбраната през м. юни 2010 г.
От събраните по делото свидетелски показания (л. 196 и
сл.) не се установява, че М.и С.К.са узнали за тежестта след 2010 г.
Възражението, че липсва прехвърлителна кауза, е
неоснователно.
По възмездността на прикрития договор за даване вместо
изпълнение:
В предварителния договор ищците са заявили, че платената
сума е дарена на ищцата, но заемодателят е заявил, че е съгласен т.е. имотът е
даден на ищцата безвъзмездно.
По проверката от ответника и възбраната:
Между страните е безспорно, че ответникът не е извършил
проверка за възбрана по партидата на М.Т..
От справка по партидата на М.Т. (л. 12) е видно, че на
08.05.2012 г. е вписана възбрана върху 1/2 ид. част от продаденото жилище.
По задължението на ответника да извърши проверката:
Според юридическото езиково тълкуване посочването в чл.
25, ал. 2 от ЗННД на един елемент от класа "проверки", а именно
проверка за наличието на наложена обезпечителна мярка по ЗПКОНПИ означава
мълчаливо изключване на останалите елементи от класа т.е. на проверката за
други тежести.
Съдът приема, че юридическото езиково тълкуване и в
частност този тълкувателен аргумент не могат да имат решаващо значение (напр.
на § 16 ПР на ЗУТ, че фактически
търпимите строежи не могат да бъдат предмет на прехвърляне П., Вл. Устройство на територията. С.: Сиби, 2004, с. 591, което не е
обосновано с целта на закона, не е възприето).
В съдебната практика се приема, че нотариусът няма
задължение да прави справки за тежести, освен ако това не му е изрично
възложено по реда на чл. 22 ЗННД (определение № 19 от 19.05.2015 г. на ВКС по
гр. д. № 15/2015 г., 5-членен с-в, ГК и решение № 239 от 14.01.2015 г. на ВКС
по гр. д. № 4762/2014 г., III г. о., ГК). Според посочената в определението
практика нотариусът няма задължение да извършва въобще проверка в Службата по вписванията (решение № 1490 от 22.12.2008 г. на ВКС по гр. д. № 5178/2007 г., IV г. о., ГК).
В литературата се е приемало, че нотариусът не е длъжен
да провери по своя инициатива дали имотът, предмет на сделката е ипотекиран,
както и че такова задължение възниква само ако му е било възложено по изрично
искане. Тогава той извършва проверката като действие по чл. 22 ЗННД –
извършване на справка и снабдяване на страните с документ (Димитров, Кр.
Нотариални производства. С.: Сиела, 2018, с. 54).
По възлагането по чл. 22 ЗННД:
От представения от
ответника заверен препис (л. 57) се установява, че страните по договора са
подали молба за изповядването му по нотариален ред, в която не е вписано
възлагане извършване на проверка за наложени възбрани.
Извършването на справки, включително и за тежести, се
възлага чрез писмен договор, сключен между страните и нотариуса (чл. 12 Наредба
№ 32 от 29.01.1997 г. за служебните архиви на нотариусите и нотариалните
кантори).
Свидетелските показания за възлагането са недопустими.
В литературата се е приемало, че нотариусът има
задължение, но пак там – и че само може да укаже на страните необходимостта и
възможността за извършване на такава проверка (Павлова, Мариела. За някои
задължения на нотариуса при сделки с вещни права. – Собственост и право, 2012, № 5, 52 с.).
В съдебната практика се е приемало, че нотариусът няма и
такова задължение (определение № 1410 от 9.12.2013 г. на ВКС по гр. д. №
3480/2013 г., IV г. о., ГК).
В обобщение съдът приема, че нотариусът наистина не е
извършил проверка за тежести по партидата на продавачката М.Т., но това
бездействие не е противоправно.
По вредата:
От представения заверен препис (л. 166) е видно, че с
постановление от 21.01.2020 г. трето лице е обявено за купувач на 1/2 ид. ч. от
жилището.
Ищцата е изгубила собствеността. Съдът приема, че тя е
претърпяла вреда, независимо че собствеността е придобита безвъзмездно.
Само защото бездействието на ответника не е противоправно
исковете са неоснователни и следва да бъдат отхвърлени.
Ищците следва да заплатят на
ответника сторените разноски по списък за платено адвокатско възнаграждение в
размер 1400 лв.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ исковете, предявени от К.Д.К., ЕГН ********** и Ж.С.К. ЕГН **********, двамата с адрес *** чрез
адв. Б.Б., ВАК съдебен адрес:***2-505 срещу Нотариус Кънчо Ицков Ицков, с peг.
№ 572, с адрес в град Варна, ул. "Ангел Кънчев" 13, ет. 1, ап. Б и
ап. 3, тел. 052/611 888, при участието на третите лица "ДЗИ-Общо застраховане" ЕАД гр.
София 1463 район Триадица бул. "Витоша" No 89Б, тел.: 02 9815799,
факс: 02 9874533, ЕИК ********* и М.С.Т. ЕГН ********** ***, за заплащане по 17 500 (седемнадесет хиляди
и петстотин) лева на всеки от ищците, представляващи обезщетение за
предстояща загуба от принудителното изпълнение върху изнесения на публична
продан техен недвижим имот, а именно: жилище, апартамент с идентификатор
10135.1503.473.4.15, представляващ самостоятелен обект в сграда № 4, разположена
в поземлен имот с идентификатор № 10135.1503.473, находящ се в град Варна,
община Варна, област Варненска, с административен адрес на жилището, съгласно
документ за собственост и схема в град Варна, п. к. 9000, ул. "Рали
Мавридов" № 7, вх. 7, ет. 6, ап. 35, със застроена площ от 76.70 кв. м,
състоящ се от две стаи, кухня, сервизно помещение и два балкона, при граници на
апартамента по предходен документ за собственост: на изток - калкан на вход, на
запад - апартамент № 36, на север - улица и на юг - улица, при граници по
схема: съседни самостоятелни обекти с идентификатори: на същия етаж
10135.1503.473.4.16, под обекта: 10135.1503.473.4.12 и над обекта:
10135.1503.473.4.18, ведно с прилежащите изба № 15, с полезна площ от 4.04 кв.
м, при граници на избата: на изток - коридор, на запад - изба № 18, на север -
изба № 16, на юг - улица и таванско помещение № 15, с площ 9.53 кв. м, при
граници на таванското помещение: на изток - таван № 16, на запад - стълбище, на
север - улица, на юг - коридор и сервизно помещение, както и 1.5632 % идеални
части от общите части на сградата и от правото на строеж върху държавното
място, в което е построена, поради виновно неизпълнение на задължението на
нотариуса да провери за наложени възбрани, вписани по партидата на продавачката
М.С.Т. при сключването на договор на 31.10. 2013 г. с нотариален акт № 185, том
III, вх. № 15011, дело № 474 по описа за 2013 г. на ответника, на основание чл.
73, ал. 1 ЗННД вр. чл. 45 ЗЗД, ведно със законната лихва върху сумите от датата
на увреждането до окончателното им изплащане.
ОСЪЖДА К.Д.К. и Ж.С.К., с. ЕГН, с. а.
да заплатят на Нотариус Кънчо Ицков
Ицков, с. рег., с. а. сумата 1400 (хиляда и четиристотин) лв.,
представляваща сторените разноски: платено адвокатско възнаграждение, на основание чл. 78,
ал. 3 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна
жалба в двуседмичен срок от връчването на преписи от решението на страните пред
ВАпС.
СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД: