Решение по дело №495/2020 на Административен съд - Стара Загора

Р Е Ш Е Н И Е

 

№                                        02.06.2021 год.                       гр. Стара Загора

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Старозагорски административен съд, шести състав на девети март през две хиляди двадесет и първа година в открито съдебно заседание, в състав

                                 

                                                                    Председател: Михаил Русев

 

Секретар Зорница Делчева като разгледа докладваното от съдията Михаил Русев адм. дело №495 по описа за 2020 год., за да се произнесе взе предвид следното:

       

        Производството е по реда на чл. 156 и сл. от ДОПК и чл. 145 и сл. от АПК във връзка с § 2 от ДР на ДОПК.

Образувано е по жалба на „СММ Глобал“ЕООД със седалище и адрес на управление гр. Стара Загора, ул.„Господин Михайловски“№81, вх.А, ет.3, ап.46, представлявано от управителя И.А.В., подадена чрез пълномощника му адв. Н.А., против Ревизионен акт №Р-16002419003092-091-001 от 30.04.2020 год., издаден от В.И.И.на длъжност Началник на сектор, възложил ревизията и Н.И.П.на длъжност главен инспектор по приходите - ръководител на ревизията, потвърден с Решение №316/06.07.2020 год. на Директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – Пловдив, с който на „СММ Глобал“ЕООД са установени задължения общо в размер на 182 887.05 лв., от които главница в размер на 131 917.30 лв. и лихви за просрочие, изчислени към 30.04.2020 год. в размер на 50 969.75 лв.

В жалбата са изложени доводи за незаконосъобразност на оспорения ревизионен акт, по съображения за издаването му в нарушение и при неправилно приложение на материалния закон. Жалбоподателят оспорва като неправилен, необоснован и незаконосъобразен направения в ревизионния акт /РА/ и в потвърждаващото го решение на Директора на Дирекция „ОДОП“ – Пловдив извод, че са налице предпоставките на закона за ангажиране на отговорността на „СММ Глобал“ЕООД за задължения за данък върху добавената стойност на посоченото в РА основание и за посочените фактури. Не е посочен конкретен факт, който да установява желание или участие в измамна схема от страна на дружеството. Изводите на ревизиращите са, че от събраните доказателства не се доказвало извършването на доставките точно от тези доставчици, като в тази връзка липсвали данни за произхода на стоките. Не намирането на доставчиците на посочените адреси не е основание за направеният отказ за признаването на ДДС, тъй като от жалбоподателят са представени всички изискани документи по разглежданите доставки, както и надлежното им осчетоводяване. Всяка една от представените фактури съдържа всички необходими от закона реквизити, включително и подписи на доставчика, което води до извода за полагането на грижата на добър стопанин от страна на търговеца. Необосновано е отказано признаването на правото на данъчен кредит за закупената строителна техника от дружеството „Асенов трейдинг“ЕООД, тъй като е налице нотариално заверен договор, издадена фактура №1027/27.07.2015 год., представени са и надлежни документи за осъщественото разплащане, както и свидетелство за регистрация на ремаркето. Обстоятелството, че вписаните в бележките на банката лица не са техни служители, не е основание за направеният отказ. Самата банка не отрича извършването на вноските, а собственика на дружеството „Асенов трейдинг“ЕООД заявява, че е подписвал пълномощни за внасянето на такава техника.

В представената по делото писмена защита, се твърди, че ревизиращите са пренебрегнали основният факт – разплащането на доставките по банков път в банковите сметки на съответните доставчици /с изключение на „Асенов трейдинг“ЕООД/. Направен подробен анализ на всяка една от спорните доставки, като са изложени и подробни съображения за същността на ДДС, данъчната система и неправилното приложение на материалният закон в оспореният ревизионен акт. Що се отнася до констатациите за изплатеният дивидент, счита, че същите са неправилно включени в обхвата на ревизията, тъй като е изтекъл петмесечният срок за извършването на ревизията. Едва с последната заповед за увеличение на срока за извършване на ревизията е включена и проверката за изплатеният дивидент. Неправилно е посочено, че анализите на банковите сметки не били установено, същият да е извършвал разплащания към доставчици, но този извод не е обоснован с наличните по делото доказателства.

По тези изложени доводи са изложени подробни съображения за неоснователността на издаденият ревизионен акт, потвърден с решението на Директора Дирекция „ОДОП“ Пловдив и е направено искане за отмяна му изцяло като неправилен и незаконосъобразен.

Ответникът - Директор на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – Пловдив, чрез процесуалния си представител по делото, в съдебно заседание, чрез процесуалният си представител оспорва жалбата като неоснователна и моли да бъде отхвърлена. Поддържа, че обжалваният ревизионен акт №Р-16002419003092-091-001/30.04.2020 год., е правилен и законосъобразен по съображенията, изложени в Решение №316/06.07.2020 год. на Директора на Дирекция „ОДОП“ – Пловдив. Подробни съображения са изложени в представената по делото писмена защита.

Въз основа на съвкупната преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа страна по административно-правния спор:

Със Заповед за възлагане на ревизия /ЗВР/ №Р-16002419003092-020-001 от 10.05.2019 год., издадена от В.И.И.на длъжност Началник сектор /л. 2056 по делото/, на основание чл.112 и чл.113 от ДОПК, е възложено извършването на ревизия на „СММ Глобал“ЕООД – гр. Стара Загора, установяване на отговорността му за задължения за данък върху добавената стойност за периода 01.12.2014 год. - 28.02.2019 год. и корпоративен данък за периода 01.01.2013 год. – 31.12.2018 год. Извършването на ревизията е възложено на Н.И.П.- главен инспектор по приходите /ръководител на ревизията/ и С.С.А.– главен инспектор по приходите. Определено е ревизията да бъде извършена в срок от три месеца от връчване на ЗВР. Заповед за възлагане на ревизия №Р-16002419003092-020-001 от 13.05.2019 год. е връчена на „СММ Глобал“ЕООД лично на управителя на 17.05.2019 год. /лист 2057/. На 01.08.2019 год. е издадена Заповед за изменение на Заповед за възлагане на ревизия №Р-16002419003092-020-002/01.08.2019 год., с която на основание чл.112, ал.2, т.1, чл.113, ал.3 и чл.114, ал.2 от ДОПК е определено, че ревизията следва да завърши до 19.09.2019 год., която заповед е връчена по електронен път на 02.08.2019 год. /лист 2061/. Със Заповед за изменение на Заповед за възлагане на ревизия №Р-16002419003092-020-003/13.09.2019 год. срокът на ревизията е удължен до 17.10.2019 год. /лист 2075/, връчена по електронен път на 16.09.2019 год. /лист 2074/.

На 01.10.2019 год. е направено искане от Директора на ТД на НАП Пловдив до Изпълнителния директор на НАП за удължаване на срока на ревизията до 17.04.2020 год. /лист 2072; 2141/. По повод на това искане е издадена заповед №Р-16002419003092-ЗИД-001/03.10.2019 год. на Изпълнителния директор на НАП, с която срокът на ревизията е удължен до 17.02.2020 год. /лист 2140/. На същата дата - 03.10.2020 год. е издадена нова Заповед за изменение на Заповед за възлагане на ревизия №Р-16002419003092-020-003/13.09.2019 год., с която на основание чл.112, ал.2, т.1, чл.113, ал.3 и чл.114, ал.2 от ДОПК е определено, че ревизията следва да завърши до 17.10.2019 год., отново връчена по електронен път на 16.09.2019 год. /лист 2069/, последвана от нова Заповед за изменение на Заповед за възлагане на ревизия №Р-16002419003092-020-004/03.10.2019 год., с която срокът за извършване на ревизията е удължен до 17.02.2020 год. /лист 2070/, връчена на 04.10.2019 год. /лист 2069/. На 03.02.2020 год. е направено предложение за промяна на обхвата на ревизията от Н.И.П., като се включи и разпределението на дивиденти, тъй като от сметките на дружеството са превеждани пари по личната сметка на управителя, което според ревизиращите представлява скрито разпределение на печалбата. Въз основа на това е издадена Заповед за изменение на Заповед за възлагане на ревизия №Р-16002419003092-020-004/03.10.2019 год., с която срокът за извършване на ревизията е определен до 17.02.2020 год. и в предмета на ревизията е включен и данък върху дивидентите и ликвидационните дялове на местни и чуждестранни физически лица /лист 2065/, връчена на 03.02.2020 год. /лист 2064/.

Заповедта за възлагане на ревизия и заповедите за изменение на ЗВР са издадени в електронен вид и подписани с квалифициран електронен подпис на В.И.И.в посоченото му длъжностно качество - Началник сектор в отдел „Ревизии“ в ТД на НАП - Пловдив, валиден в периода на подписването на заповедите /лист 87 – 88 от делото/ и от П.Л.Д., като заместващ Изпълнителния директор на НАП в периода  03.10.2019 год. – 04.10.2019 год. /лист 2143-2144/.

Въз основа на извършената ревизия и на основание чл.117, ал. 1 от ДОПК, от определения със ЗВР ревизиращ екип - Н.И.П.- главен инспектор по приходите /ръководител на ревизията/ и С.С.А.– старши инспектор по приходите, е съставен Ревизионен доклад /РД/ №Р-16002419003092-092-001 от 28.02.2020 год., с който по отношение на ревизираното лице „СММ Глобал“ЕООД се предлага на основание чл.70, ал.5 от ЗДДС да бъдат установени задължения - отговорност за данък върху добавената стойност по доставки, получени от „СММ Глобал“ЕООД, по фактури, издадени за периода 01.01.2014 год. – 28.02.2019 год., изчислени към 28.02.2020 год., при общ размер на задълженията 139 408.17 лв., от които 99 158.38 лв. главница и 40 249.79 лв. лихви, както и са допълнително установени задължение по ЗКПО за корпоративен данък за периода 01.01.2013 год. – 31.12.2018 год. общо в размер на 28 176.12 лв., от които главница в размер на 22 147.23 лв. и лихви в размер на 6 568.89 лв. и данък върху дивидентите и ликвидационните дялове на местни и чуждестранни физически лица за периода 01.01.2015 год. – 31.12.2018 год. общо в размер на 14 842.37 лв., от които главница в размер на 10 691.30 лв. и лихви в размер на 4 151.07 лв. Срещу така съставеният ревизионен доклад са депозирани възражения от данъчно задълженото лице /лист 164-169 от делото/, които са приети за неоснователни, поради което и е издаден ревизионен акт, в който размера на публичните задължения е същият /лист 14-20 от делото/. Ревизионният акт е подписан от В.И.И.в качеството й на Началник сектор в отдел „Ревизии“ в ТД на НАП – Пловдив и от Н.И.П.в качеството й на ръководител ревизия и акт е връчен по електронен път на 04.05.2020 год. /лист 21 от делото/. Срещу ревизионният акт е подадена жалба на 21.05.2020 год., от „СММ Глобал“ЕООД срещу определените задължения /лист 105-122/. По повод на жалбата е постановено и решение №316 от 06.07.2020 год. на Директора на Д“ОДОП“ гр. Пловдив при ЦУ на НАП, с което ревизионният акт е потвърден. Решението е връчено по електронен път на 08.07.2020 год. /лист 89/.

Въз основа на събраните в хода на ревизията документи ревизиращият екип е приел за установено по безспорен и несъмнен начин, че през ревизираният период „СММ Глобал“ЕООД е получател на доставки с изпълнител „Асенов трейдинг“ЕООД, „Вива комерс ВВ“ЕООД, „Родопи Болетус“ЕООД, „Пауър груп“ЕООД, „Бест Стара Загора“ЕООД, „велком 66“ЕООД, „Зоохранинвест пропъртис“ЕООД, „Агро Атанасов 67“ЕООД и „Харт груп“ЕООД. Ревизиращите са приели, поради факта, че към датата на ревизията, всички доставчици са били дерегистрирани по ЗДДС, част от тях не са открити на посочените адреси и никой от тях не е представил счетоводни документи за осъществените сделки. В хода на ревизията от страна на ревизираното лице са представени договори, фактури, издадени от доставчиците, приемо-предавателни протоколи, както и други счетоводни документи, доказващи реалността на извършените доставки. Всички тези документи не са били приети от страна на ревизиращите като такива удостоверяващи реалното осъществяване на доставките, тъй като не е установено доставчиците да имат съответния кадрови потенциал за осъществяването на сделките.

По делото са допуснати и назначена комплексно съдебно-счетоводна и техническа експертиза, от заключението на която се установи следното:

Процесните фактури от формална страна съдържат всички реквизити съгласно изискванията на чл.7, ал.2 Закона за счетоводството и чл.114, ал.1 от Закона за данъка върху добавената стойност. Към по-голямата част от фактурите има и съответно протоколи за въвеждането в експлоатация на закупената стока. Всяка една закупена стока по процесните фактури е заведена в счетоводството на ревизираното лице, като в експертизата са описани подробно движението от сметка в сметка. Плащанията по фактурите на „Асенов трейдинг“ЕООД са плащани в брой по сметката на дружеството в Уникредит Булбанк; тези на „Харт груп“ЕООД по банковата им сметка в Сосиете Женерал Еспресбанк; на „Пауър груп“ЕООД по банковата им сметка в  БАКБ, а на „Мания2010“ЕООД по банковата им сметка в Интернешънъл Ассет банк, като са създадени и съответните счетоводни документи за това. Закупените стоки от „Агро Атанасов“ЕООД и „Велком 66“ЕООД са заплатени по банков път. Четирите фактури от „Зоохранинвест пропъртис“ЕООД и петте на „Родопи Болетус“ЕООД са заплатени в брой, като са издадени и съответните фискални бонове. По отношение на доставчика „Бест Стара Загора“ЕООД част от плащанията са извършвани по банков път, а част от тях в брой чрез внасянето на съответните суми в откритата им банкова сметка *** „Интернешънъл Ассет банк. От всички доставени стоки, само СО заваръчен апарат, генератор Ямаха, електрожен, компресор и къртач, доставени от „Родопи болетус“ЕООД са продадени, като всички останали са налични, вложени или бракувани, като всяка една стока и подробно описани в заключението какво е станало с нея, като са взети коректно и счетоводните записвания за стоките. Наложените обезпечения за установените публични задължения са запор на банковите сметки, както и върху четири броя МПС, две от които са доставени от „Асенов трейдинг“ЕООД и за които е отказан данъчен кредит. При ревизията на „Асенов трейдинг“ЕООД, като приход на дружеството за 2015 год. са отчетени като приходи получените средства от „СММ глобал“ЕООД по всички фактури, с изключение на фактури с №10024/19.06.2015 год. на стойност 39 990.00 лв. и №10026/25.06.2015 год. на стойност 12 450.00 лв. Получените и отразени като приход средства са обложени с корпоративен данък. За данъчен период месец юни 2015 год. в дневника на продажбите са отразени фактури с №10024/19.06.2015 год. и №10026/25.06.2015 год., по които обаче ревизиращият екип на „Асенов трейдинг“ЕООД не признава правото на данъчен кредит. За месеците юли и септември 2015 год. „Асенов трейдинг“ЕООД подава нулеви справки-декларации и не включва фактурите за извършените доставки на „СММ глобал“ЕООД. Всички контрагенти са отразили сделките със „СММ глобал“ЕООД, с изключение на „Харт груп“ЕООД /двете фактури от 22.12.2014 год. с №2 и 3/, „Зоохранинвест пропъртис“ЕООД – всички фактури и „Вива комерс ВВ“ЕООД /фактура №145/24.03.2016 год./. Всички контрагенти не са имали назначени работници и служители по трудови правоотношения. Що се отнася до приложените касови бележки за извършените плащания в брой от страна на „СММ глобал“ЕООД на „Родопи болетус“ЕООД и „Мания 2010“ЕООД от формална страна отговарят на законовите изисквания и са издадени от фискални устройства, които са въведени в експлоатация по надлежния ред, докато тези издадени от „Зоохранинвест пропъртис“ЕООД не отговарят, а дружеството и не е регистрирало такова фискално устройство на свое име. Посочени са сумите преведени от сметка на дружеството на личната сметка на управителя през 2015 год. /109 700.00 лв. без основание/, 2016 год. /60 100.00 лв. без основание и 4 004.00 лв. с основание дивидент/, 2017 год. /24 014.00 лв. с основание дивидент/ и през 2018 год. /16 008.00 с основание дивидент/, като са изчислени и дължимият данък и лихви в два варианта. Под формата на таблица са представени и кои от закупените стоки се намират в наличност и кои не, както и кои са вложени в активи на дружеството. В таблица също така са представени и кои от закупените машини са със самостоятелно придвижване и кои не.

            Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с направените в жалбата оплаквания, доводите и становищата на страните и като извърши цялостна проверка на законосъобразността и обосноваността на оспорения Ревизионен акт №16002419003092-091-001 от 30.04.2020 год., на основание чл.160, ал.2 от ДОПК и чл.168, ал.1 във връзка с чл.146 от АПК във вр. с §2 от ДР на ДОПК, намира за установено следното:

            Оспорването на РА №16002419003092-091-001 от 30.04.2020 год., потвърден с Решение №316/06.07.2020 год. на Директора на дирекция „ОДОП“ – Пловдив, като направено в законово установения срок по чл.156, ал.1 от ДОПК, от легитимирано лице с правен интерес и против акт, подлежащ на съдебно обжалване и контрол за законосъобразност, е процесуално допустимо.

            Разгледана по същество жалбата е частично основателна.

            Ревизионното производство е образувано и проведено, съответно ревизионният доклад и ревизионният акт са издадени от компетентни органи в рамките на определените им правомощия. Съгласно представената и приета като доказателство по делото Заповед №РД-09-1/03.01.2017 год. на Директора на ТД на НАП - Пловдив, на основание чл.11, ал.3 от ЗНАП и чл.112, ал.2, т.1 от ДОПК, като органи, компетентни да издават заповеди за възлагане на ревизии съгласно чл.112 от ДОПК, както и заповеди за изменение на първоначално издадени заповеди за възлагане на ревизии, съгласно чл.113, ал.3 от ДОПК, са определени началниците на сектори в отдел „Ревизии“, с месторабота в гр. Пловдив и тези с изнесено работно място в офисите в градовете Стара Загора, Хасково, Пазарджик, Смолян и Кърджали /лист 82-84/. В случая издателят на заповедта за възлагане на ревизия - В.И.И., с оглед на заеманата длъжност /Началник сектор в отдел „Ревизии“ в ТД на НАП - Пловдив/, е сред органите, посочени в т.2 от Заповед №РД-09-1/03.01.2017 год. на Директора на ТД на НАП – Пловдив, определени като компетентни да издават ЗВР и ЗИЗВР. Представена е също така заповед №РД-09-1801/28.09.2018 год. на Директора на ТД на НАП Пловдив за изменение на Заповед №РД-09-1/03.01.2017 год. Следователно Заповед за възлагане на ревизия №Р-16002419003092-020-001 от 13.05.2019 год.; Заповед за изменение на ЗВР №Р-16002419003092-020-002 от 01.08.2019 год.; Заповед за изменение на ЗВР №Р-16002419003092-020-003 от 13.09.2019 год., Заповед за изменение на ЗВР №Р-16002419003092-020-004 от 03.10.2019 год. и Заповед за изменение на ЗВР №Р-16002419003092-020-005 от 03.02.2020 год., са издадени от компетентен орган в кръга на неговите правомощия, като съдържанието им отговаря на изискванията по чл.113 от ДОПК, при подписване на заповедите с валиден към датите на издаването им квалифициран електронен подпис на Началник сектор в отдел „Ревизии“ в ТД на НАП – Пловдив – В.И.И..

Представена е също така Заповед  №РД-09-1801/28.09.2018 год. на Директора на ТД на НАП Пловдив, с която са определени длъжностните лица, които да изпълняват функциите на ръководители на екипи. Следователно възложената за извършване ревизия на „СММ Глобал“ЕООД е извършена от определените със ЗВР №Р-16002419003092-020-001 от 13.05.2019 год. органи по приходите - Н.И.П.- главен инспектор по приходите /ръководител на ревизията/ и С.С.А.- старши инспектор по приходите, които с оглед на заеманата длъжност и определянето им за ревизиращи органи по чл.113, ал.1, т.2 от ДОПК със ЗВР, са разполагали с необходимата материална компетентност за провеждането на ревизията и за съставянето на Ревизионен доклад №Р-16002419003092-092-001 от 28.02.2020 год. /чл. 117, ал. 1 от ДОПК/.

Съгласно разпоредбата на чл. 119, ал. 2 от ДОПК, ревизионният акт се издава от органа, възложил ревизията /определен за това с акт на директора на компетентната териториална дирекция - чл.112, ал.2, т.1 от ДОПК/ и от ръководителя на ревизията /определен със заповедта за възлагане на ревизия - чл. 113, ал. 1, т. 2 ДОПК/. Оспореният Ревизионен акт №16002419003092-091-001 от 30.04.2020 год. е издаден от В.И.И.на длъжност Началник на сектор, възложил ревизията на „СММ Глобал“ЕООД със Заповед за възлагане на ревизия №Р-16002419003092-020-001 от 13.05.2019 год. и от Н.И.П.на длъжност главен инспектор по приходите, определен за ръководител на ревизията със заповедта за възлагане на ревизията.

Както Заповед за възлагане на ревизия №Р-16002419003092-020-001 от 09.01.2018 год., така и РД № 16002419003092-092-001/22.06.2018 год. и издаденият въз основа на него РА №16002419003092-091-001 от 30.04.2020 год., както и Решение №316/06.07.2020 год. са издадени чрез информационна система „Контрол“ като електронни документи, подписани с електронен подпис. Представянето на електронните документи на хартиен носител като заверен от страната препис, е допустимо по силата на чл.184, ал. 1 от ГПК във вр. с § 2 от ДР на ДОПК, като самите електронни документи са представени по делото. Съгласно чл.13, ал.4 от Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги, респ. чл.25, т.2 от Регламент (ЕС) №910/2014, квалифицираният електронен подпис има значението на саморъчен подпис. В случая от представените електронни документи се установява /лист 87-88/, че подписалите ги лица са имали валидни електронни подписи. С оглед на изложеното съдът приема, че ЗВР, ЗИЗВР, РД и РА са подписани от лицата, които са посочени като техни издатели с квалифициран електронен подпис и съответно не са налице основания да се считат за нищожни.

Оспореният ревизионен акт е издаден в предвидената в чл.120 от ДОПК във вр. с чл.3, ал.2 от Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги форма и при спазване на изискванията за неговото съдържание, като съставеният Ревизионен доклад е неразделна част от него.

Не се твърдят от жалбоподателя, нито са установени при извършената служебна проверка допуснати нарушения на административнопроизводствените правила в хода на проведеното ревизионно производство. Ревизията е приключила в срока по чл.114, ал.5 от ДОПК, а РД е съставен от ревизиращите органи в срока по чл.117, ал.1 от ДОПК, като съдържа предвидените в чл.117, ал.2 ДОПК реквизити, при прилагане на събраните в хода на ревизионното производство доказателства. Съответно спазен е и срока по чл.119, ал.2 от ДОПК за издаването на ревизионния акт. В този смисъл съдът намира за неоснователни, изложените от жалбоподателят възражения за промяната на обхвата на предмета на ревизията извън петмесечния срок от страна на В.И. – Началник сектор в ТД на НАП Пловдив. Съдържанието на заповедта за възлагане на ревизия е определено в разпоредбата на чл.113, ал.1 от ДОПК, като част от него е  срокът за извършване на ревизията – т.3 и видовете ревизирани задължения за данъци и/или задължителни осигурителни вноски – т.5. Законодателят е предвидил специален ред за промяна на срокът на ревизията, който е регламентиран в чл.114 от ДОПК, но не е предвидена специална процедура за промяна на предмета на ревизията. Доколкото разпоредбата на чл.114, ал.4 от ДОПК, дава изрична компетентност на Изпълнителният директор на НАП само по отношение на удължаването на срока на ревизията, то е невъзможно същият да издава друга заповед за промяна на предмета на възложената ревизия. Просто той няма такава компетентност, поради което съдът намира, че следва да намери приложение чл.113, ал.3 от ДОПК и компетентен да промени първоначално издадената заповед е органа, който я е издал.

По съответствието на оспорения ревизионен акт с материалния закон:

I.            По Закона за данък добавена стойност

С обжалвания ревизионен акт №16002419003092-091-001 от 30.04.2020 год. са установени задължения на „СММ Глобал“ЕООД на основание чл.70, ал.5 от ЗДДС във връзка с чл.68, ал.1, т.1, ал.2 и чл.69, ал.1, т.1 от ЗДДС.

1.           По отношение на непризнат данъчен кредит в размер на 33 578.00 лв. по фактури, издадени от „Асенов трейдинг“ЕООД, ЕИК/Булстат *********.

·            Фактура №1027/27.07.2015 год. на стойност 15 000.00 лв. и ДДС в размер на 3 000.00 лв.

Предмет на доставката е ремарке за транспорт на строителни машини, рама *** на стойност 15 000.00 лв. без ДДС. Заплащането по доставката е станало чрез внасянето в брой по сметката на „Асенов трейдинг“ЕООД. За това са представени два броя вносни бележки: от 03.08.2015 год., когато са внесени 14 940.00 лв. от И.В. при касиерката И. Ж.Ш. /лист 205/ и от 21.08.2015 год. с внесени 3 060.00 лв. при касиер В.Г. В. /лист 204/. Процесното МПС е регистрирано в сектор „ПП“ при ОД на МВР Стара Загора, за което е изискана и съответната информация в хода на съдебното производство. Получен е отговор от страна на ОД на МВР Стара Загора, от който е видно, че процесното МПС е регистрирано, като към заявлението са представени и необходимите документи /лист 2113 – 2123/. Ревизиращите са отказали признаването на правото на данъчен кредит, като се мотивират с нереалност на доставката, както и че са налице фалшиви вноски бележки за внасянето на сумата по сметката на дружеството в „Уникредит Булбанк“, като се базират на полученото писмо от страна на банката, в което е отразено, че никога не са имали и нямат служителка с имена В.Г. В..

Съдът не възприема извода на ревизиращите за нереалност на доставката. Доколкото е налице надлежна регистрация на МПС, като при същата са представени и съответните документи за внос на МПС, то е налице и реалност на доставката. Не може да се приеме, че не е налице и реално внасяне на покупната цена. Дори и да се кредитира в пълна степен писмото от „Уникредит Булбанк“, то не е ясно защо не се приема реалността на внесената сума на 03.08.2017 год. в размер на 14 940.00 лв. от И.В. при касиерката И. Ж.Ш.. От банката не е отречено същата да не работи при тях като касиер. Налице ли или не реално внасяне на посочените суми може да се установи единствено и само въз основа на надлежно получена информация от страна на банковата институция, каквато в конкретния случай липсва. От банката са отказали категорично да потвърдят извършените плащания, тъй като същите представляват банковата тайна и за разкриването им следва да се изпълни законовата процедура. Същата обаче не е стартирана от страна на ревизиращите органи, а са изложени логически съждения за нереалност на доставката, които се базират на еднакви референтни номера на вносните бележки, липсата на касиерка с имена В.Г. В. и т.н. Не са изложени мотиви защо не се кредитира реалното регистриране на МПС в сектор „ПП“ при ОД на МВР Стара Загора, макар и такива доказателства да са представени в хода на ревизията. Тази фактура при извършването на ревизията на „Асенов трейдинг“ЕООД е призната за реална, включена е като приход и е обложена с корпоративен данък. Не на последно място, върху това МПС е наложен и запор, за обезпечаване на установените публични задължения в хода на ревизията, т.е. веднъж се приема, че доставката не е реална, но стоката по тази доставка обезпечава публичните задължения.

Не следва да се имат в предвид и показанията на управителя А.А., който заявява че той самият не е осъществявал търговска дейност, но е подписвал пълномощни на други лица. Това предполага възможността за осъществяването на търговска дейност от „Асенов трейдинг“ЕООД чрез свои пълномощници, за която дейност да не знае управителя. Незнанието му, не води до категоричен извод, че търговска дейност не е осъществявана. Същият не знае и за подаваните справки-декларации в НАП, но такива са подавани и се признават от приходната администрация. Видно от експертизата, това ремарке е налично към настоящия момент, като е налице и съвпадане с идентификационния номер посочен във фактурата.

Въз основа на гореизложеното съдът намира, че неоснователно не е признато правото на данъчен кредит по процесната фактура за доставка на  ремарке за транспорт на строителни машини, рама *** на стойност 18 000.00 лв. с ДДС, от които 3 000.00 лв. ДДС.

·            Фактура №1028/28.07.2015 год. на стойност 25 000.00 лв. и ДДС 5 000,00 лв.

Предмет на доставката е камион „Рено“, тип Мидлайнер 210 Самос. Заплащането по доставката е станало чрез внасянето в брой по сметката на „Асенов трейдинг“ЕООД. За това е представена вносна бележка от 31.07.2015 год., когато са внесени 30 000.00 лв. от И.В. при касиерката И. Ж.Ш. /лист 195/. Процесното МПС е регистрирано в сектор „ПП“ при ОД на МВР Стара Загора, за което е изискана и съответната информация в хода на съдебното производство. Получен е отговор от страна на ОД на МВР Стара Загора, от който е видно, че процесното МПС е регистрирано, като към заявлението са представени и необходимите документи /лист 2104 – 2112/. Ревизиращите са отказали признаването на правото на данъчен кредит, като се мотивират с нереалност на доставката, както и че са налице фалшиви вноски бележки за внасянето на сумата по сметката на дружеството в „Уникредит Булбанк“, като се базират на полученото писмо от страна на банката, в което е отразено, че никога не са имали и нямат служителка с имена В.Г. В. и П.Х.М..

Съдът не възприема извода на ревизиращите за нереалност на доставката. Доколкото е налице надлежна регистрация на МПС, като при същата са представени и съответните документи за внос на МПС, то е налице и реалност на доставката. Не може да се приеме, че не е налице и реално внасяне на покупната цена. Дори и да се кредитира в пълна степен писмото от „Уникредит Булбанк“, то не е ясно защо не се приема реалността на внесената сума на 31.07.2017 год. в размер на 14 940.00 лв. от И.В. при касиерката И. Ж.Ш.. От банката не е отречено същата да не работи при тях като касиер. Налице ли или не реално внасяне на посочените суми може да се установи единствено и само въз основа на надлежно получена информация от страна на банковата институция, каквато в конкретния случай липсва. От банката са отказали категорично да потвърдят извършените плащания, тъй като същите представляват банковата тайна и за разкриването им следва да се изпълни законовата процедура. Същата обаче не е стартирана от страна на ревизиращите органи, а са изложени логически съждения за нереалност на доставката, които се базират на еднакви референтни номера на вносните бележки, липсата на касиерка с имена В.Г. В. и т.н. Не са изложени мотиви защо не се кредитира реалното регистриране на МПС в сектор „ПП“ при ОД на МВР Стара Загора, макар и такива доказателства да са представени в хода на ревизията. Тази фактура при извършването на ревизията на „Асенов трейдинг“ЕООД е призната за реална, включена е като приход и е обложена с корпоративен данък. Не на последно място, върху това МПС е наложен и запор, за обезпечаване на установените публични задължения в хода на ревизията, т.е. веднъж се приема, че доставката не е реална, но стоката по тази доставка обезпечава публичните задължения.

Не следва да се имат в предвид и показанията на управителя А.А., който заявява че той самият не е осъществявал търговска дейност, но е подписвал пълномощни на други лица. Това предполага възможността за осъществяването на търговска дейност от „Асенов трейдинг“ЕООД чрез свои пълномощници, за която дейност да не знае управителя. Незнанието му, не води до категоричен извод, че търговска дейност не е осъществявана. Същият не знае и за подаваните справки-декларации в НАП, но такива са подавани и се признават от приходната администрация. Видно от експертизата, този камион е наличен към настоящия момент, като е налице и съвпадане с идентификационния номер посочен във фактурата.

Въз основа на гореизложеното съдът намира, че неоснователно не е признато правото на данъчен кредит по процесната фактура за доставка на  камион „Рено“, тип Мидлайнер 210 Самос на стойност 30 000.00 лв. с ДДС, от които 5 000.00 лв. ДДС.

·            Фактура №1029/29.07.2015 год. на стойност 40 000.00 лв. и ДДС 8 000.00 лв.

Предмет на доставката е хоризонтална сондираща машина ИН 15004801 на стойност 40 000.00 без ДДС. За плащането е представена вносна бележка от 30.07.2015 год., когато са внесени 48 000.00 лв. от И.В. при касиерката И. Ж.Ш. /лист 198/. Ревизиращите са отказали признаването на правото на данъчен кредит, като се мотивират с нереалност на доставката, както и че са налице фалшиви вноски бележки за внасянето на сумата по сметката на дружеството в „Уникредит Булбанк“, като се базират на полученото писмо от страна на банката, в което е отразено, че никога не са имали и нямат служителка с имена В.Г. В. и П.Х.М..

Съдът не възприема извода на ревизиращите за нереалност на доставката. Не може да се приеме, че не е налице и реално внасяне на покупната цена. Дори и да се кредитира в пълна степен писмото от „Уникредит Булбанк“, то не е ясно защо не се приема реалността на внесената сума на 30.07.2017 год. в размер на 48 000.00 лв. от И.В. при касиерката И. Ж.Ш.. От банката не е отречено същата да не работи при тях като касиер. Налице ли или не реално внасяне на посочените суми може да се установи единствено и само въз основа на надлежно получена информация от страна на банковата институция, каквато в конкретния случай липсва. От банката са отказали категорично да потвърдят извършените плащания, тъй като същите представляват банковата тайна и за разкриването им следва да се изпълни законовата процедура. Същата обаче не е стартирана от страна на ревизиращите органи, а са изложени логически съждения за нереалност на доставката, които се базират на еднакви референтни номера на вносните бележки, липсата на касиерка с имена В.Г. В. и т.н.

Не следва да се имат в предвид и показанията на управителя А.А., който заявява че той самият не е осъществявал търговска дейност, но е подписвал пълномощни на други лица. Това предполага възможността за осъществяването на търговска дейност от „Асенов трейдинг“ЕООД чрез свои пълномощници, за която дейност да не знае управителя. Незнанието му, не води до категоричен извод, че търговска дейност не е осъществявана. Същият не знае и за подаваните справки-декларации в НАП, но такива са подавани и се признават от приходната администрация.

Тази фактура при извършването на ревизията на „Асенов трейдинг“ЕООД е призната за реална, включена е като приход и е обложена с корпоративен данък.

Въз основа на гореизложеното съдът намира, че неоснователно не е признато правото на данъчен кредит по процесната фактура за доставка на  хоризонтална сондираща машина ИН 15004801 на стойност 48 000.00 лв. с ДДС, от които 8 000.00 лв. ДДС.

• Фактура №10024/19.06.2015 год. с дан. основа 39 990.00 лв. и ДДС в размер на 7 998.00 лв.

Предмет на доставката е Мини багер SCHAEFFHR 18 идент. №***. Представен е Протокол № 32/01.07.2015 год. за въвеждане в експлоатация с определен срок - 3 години и вносна бележка от 10.07.2015 год. в размер на 47 970.00 лв. За плащането е представена вносна бележка от 30.07.2015 год., когато са внесени 47 970.00 лв. от И.В. при касиерката А.С.Ш. /лист 189/. Ревизиращите са отказали признаването на правото на данъчен кредит, като се мотивират с нереалност на доставката, както и че са налице фалшиви вноски бележки за внасянето на сумата по сметката на дружеството в „Уникредит Булбанк“, като се базират на полученото писмо от страна на банката, в което е отразено, че никога не са имали и нямат служителка с имена В.Г. В. и П.Х.М..

Съдът не възприема извода на ревизиращите за нереалност на доставката. Не може да се приеме, че не е налице и реално внасяне на покупната цена. Дори и да се кредитира в пълна степен писмото от „Уникредит Булбанк“, то не е ясно защо не се приема реалността на внесената сума на 19.06.2017 год. в размер на 47 970.00 лв. от И.В. при касиерката А.С.Ш.. От банката не е отречено същата да не работи при тях като касиер. Налице ли или не реално внасяне на посочените суми може да се установи единствено и само въз основа на надлежно получена информация от страна на банковата институция, каквато в конкретния случай липсва. От банката са отказали категорично да потвърдят извършените плащания, тъй като същите представляват банковата тайна и за разкриването им следва да се изпълни законовата процедура. Същата обаче не е стартирана от страна на ревизиращите органи, а са изложени логически съждения за нереалност на доставката, които се базират на еднакви референтни номера на вносните бележки, липсата на касиерка с имена В.Г. В. и т.н.

Не следва да се имат в предвид и показанията на управителя А.А., който заявява че той самият не е осъществявал търговска дейност, но е подписвал пълномощни на други лица. Това предполага възможността за осъществяването на търговска дейност от „Асенов трейдинг“ЕООД чрез свои пълномощници, за която дейност да не знае управителя. Незнанието му, не води до категоричен извод, че търговска дейност не е осъществявана. Същият не знае и за подаваните справки-декларации в НАП, но такива са подавани и се признават от приходната администрация.

Въз основа на гореизложеното съдът намира, че неоснователно не е признато правото на данъчен кредит по процесната фактура за доставка на  хоризонтална сондираща машина ИН 15004801 на стойност 47 970.00 лв. с ДДС, от които 7 998.00 лв. ДДС.

• Фактура №10026/25.06.2015 год. с дан. основа 12 450.00 лв. и ДДС 2 490.00 лв.

Предмет на доставката е машина за улична маркировка HOEMANN H8 Представен е Протокол №31/01.07.2015 год. за въвеждане в експлоатация с определен срок - 3 години За плащането е представена вносна бележка от 10.07.2015 год., когато са внесени 12 450.00 лв. от И.В. при касиерката И. Ж.Ш. /лист 191/. Ревизиращите са отказали признаването на правото на данъчен кредит, като се мотивират с нереалност на доставката, както и че са налице фалшиви вноски бележки за внасянето на сумата по сметката на дружеството в „Уникредит Булбанк“, като се базират на полученото писмо от страна на банката, в което е отразено, че никога не са имали и нямат служителка с имена В.Г. В. и П.Х.М..

Съдът не възприема извода на ревизиращите за нереалност на доставката. Не може да се приеме, че не е налице и реално внасяне на покупната цена. Дори и да се кредитира в пълна степен писмото от „Уникредит Булбанк“, то не е ясно защо не се приема реалността на внесената сума на 19.06.2017 год. в размер на 47 970.00 лв. от И.В. при касиерката И. Ж.Ш.. От банката не е отречено същата да не работи при тях като касиер. Налице ли или не реално внасяне на посочените суми може да се установи единствено и само въз основа на надлежно получена информация от страна на банковата институция, каквато в конкретния случай липсва. От банката са отказали категорично да потвърдят извършените плащания, тъй като същите представляват банковата тайна и за разкриването им следва да се изпълни законовата процедура. Същата обаче не е стартирана от страна на ревизиращите органи, а са изложени логически съждения за нереалност на доставката, които се базират на еднакви референтни номера на вносните бележки, липсата на касиерка с имена В.Г. В. и т.н.

Не следва да се имат в предвид и показанията на управителя А.А., който заявява че той самият не е осъществявал търговска дейност, но е подписвал пълномощни на други лица да внасят автомобили и други документи. Това предполага възможността за осъществяването на търговска дейност от „Асенов трейдинг“ЕООД чрез свои пълномощници, за която дейност да не знае управителя. Незнанието му, не води до категоричен извод, че търговска дейност не е осъществявана. Същият не знае и за подаваните справки-декларации в НАП, но такива са подавани и се признават от приходната администрация. Видно от експертизата, тази машина е налична към настоящия момент, като е налице и съвпадане с идентификационния номер посочен във фактурата.

Въз основа на гореизложеното съдът намира, че неоснователно не е признато правото на данъчен кредит по процесната фактура за доставка на  хоризонтална сондираща машина ИН 15004801 на стойност 12 450.00 лв. с ДДС, от които 2 490.00 лв. ДДС.

·            Фактура №1034/21.09.2015 год. на стойност 8 000.00 лв. и ДДС 1 600.00 лв.

Предмет на доставката е хидравличен свредел за челен товарач марка U EMME, модел ТR 20 производство 2011 год. S.N.***. За плащането е представена вносна бележка от 21.09.2015 год., когато са внесени 9 600.00 лв. от И.В. при касиерката П.Х.М. /лист 185/. Ревизиращите са отказали признаването на правото на данъчен кредит, като се мотивират с нереалност на доставката, както и че са налице фалшиви вноски бележки за внасянето на сумата по сметката на дружеството в „Уникредит Булбанк“, като се базират на полученото писмо от страна на банката, в което е отразено, че никога не са имали и нямат служителка с имена В.Г. В. и П.Х.М..

Ревизиращите са отказали признаването на правото на данъчен кредит, като се мотивират с нереалност на доставката, както и че са налице фалшиви вноски бележки за внасянето на сумата по сметката на дружеството в „Уникредит Булбанк“, като се базират на полученото писмо от страна на банката, в което е отразено, че никога не са имали и нямат служителка с имена П.Х.М..

Съдът не възприема извода на ревизиращите за нереалност на доставката. Не може да се приеме, че не е налице и реално внасяне на покупната цена. Налице ли или не реално внасяне на посочените суми може да се установи единствено и само въз основа на надлежно получена информация от страна на банковата институция, каквато в конкретния случай липсва. От банката са отказали категорично да потвърдят извършените плащания, тъй като същите представляват банковата тайна и за разкриването им следва да се изпълни законовата процедура. Същата обаче не е стартирана от страна на ревизиращите органи, а са изложени логически съждения за нереалност на доставката, които се базират на еднакви референтни номера на вносните бележки, липсата на касиерка с имена П.Х.М. и т.н. Тази фактура при извършването на ревизията на „Асенов трейдинг“ЕООД е призната за реална, включена е като приход и е обложена с корпоративен данък.

Не следва да се имат в предвид и показанията на управителя А.А., който заявява че той самият не е осъществявал търговска дейност, но е подписвал пълномощни на други лица. Това предполага възможността за осъществяването на търговска дейност от „Асенов трейдинг“ЕООД чрез свои пълномощници, за която дейност да не знае управителя. Незнанието му, не води до категоричен извод, че търговска дейност не е осъществявана. Същият не знае и за подаваните справки-декларации в НАП, но такива са подавани и се признават от приходната администрация. Видно от експертизата, този свредел е наличен към настоящия момент, като е налице и съвпадане с идентификационния номер посочен във фактурата.

Въз основа на гореизложеното съдът намира, че неоснователно не е признато правото на данъчен кредит по процесната фактура за доставка на  стойност 9 600.00 лв. с ДДС, от които 1 600.00 лв. ДДС.

·            Фактура №1035/21.09.2015 год. на стойност 4 000.00 лв. и ДДС 800.00 лв.

Предмет на доставката е Трамбовка 10 КВ, марка SHCEPPACH ,модел VS 1000, производство 2014 год. S.N.***. За плащането е представена вносна бележка от 24.09.2015 год., когато са внесени 9 600.00 лв. от И.В. при касиерката П.Х.М. /лист 187/. Ревизиращите са отказали признаването на правото на данъчен кредит, като се мотивират с нереалност на доставката, както и че са налице фалшиви вноски бележки за внасянето на сумата по сметката на дружеството в „Уникредит Булбанк“, като се базират на полученото писмо от страна на банката, в което е отразено, че никога не са имали и нямат служителка с имена В.Г. В. и П.Х.М..

Ревизиращите са отказали признаването на правото на данъчен кредит, като се мотивират с нереалност на доставката, както и че са налице фалшиви вноски бележки за внасянето на сумата по сметката на дружеството в „Уникредит Булбанк“, като се базират на полученото писмо от страна на банката, в което е отразено, че никога не са имали и нямат служителка с имена П.Х.М..

Съдът не възприема извода на ревизиращите за нереалност на доставката. Не може да се приеме, че не е налице и реално внасяне на покупната цена. Налице ли или не реално внасяне на посочените суми може да се установи единствено и само въз основа на надлежно получена информация от страна на банковата институция, каквато в конкретния случай липсва. От банката са отказали категорично да потвърдят извършените плащания, тъй като същите представляват банковата тайна и за разкриването им следва да се изпълни законовата процедура. Същата обаче не е стартирана от страна на ревизиращите органи, а са изложени логически съждения за нереалност на доставката, които се базират на еднакви референтни номера на вносните бележки, липсата на касиерка с имена П.Х.М. и т.н. Тази фактура при извършването на ревизията на „Асенов трейдинг“ЕООД е призната за реална, включена е като приход и е обложена с корпоративен данък /лист 821 от делото/.

Не следва да се имат в предвид и показанията на управителя А.А., който заявява че той самият не е осъществявал търговска дейност, но е подписвал пълномощни на други лица. Това предполага възможността за осъществяването на търговска дейност от „Асенов трейдинг“ЕООД чрез свои пълномощници, за която дейност да не знае управителя. Незнанието му, не води до категоричен извод, че търговска дейност не е осъществявана. Същият не знае и за подаваните справки-декларации в НАП, но такива са подавани и се признават от приходната администрация. Видно от експертизата, тази трамбовка е бракувана през месец март 2020 год., а що се отнася да съвпадение между идентификационния номер по фактурата и този на основното средство, поради липсата на такъв не е ясно дали е налице такова съвпадение.

Въз основа на гореизложеното съдът намира, че неоснователно не е признато правото на данъчен кредит по процесната фактура за доставка на  стойност 4 800.00 лв. с ДДС, от които 800.00 лв. ДДС.

·            Фактура №1036/21.09.2015 год. на стойност 8 000.00 лв. и ДДС 1 600.00 лв.

Предмет на доставката гумени вериги BRIDGSTONE размери 400/72,5/74. За плащането е представена вносна бележка от 25.09.2015 год., когато са внесени 9 600.00 лв. от И.В. при касиерката П.Х.М. /лист 201/.

Ревизиращите са отказали признаването на правото на данъчен кредит, като се мотивират с нереалност на доставката, както и че са налице фалшиви вноски бележки за внасянето на сумата по сметката на дружеството в „Уникредит Булбанк“, като се базират на полученото писмо от страна на банката, в което е отразено, че никога не са имали и нямат служителка с имена П.Х.М..

Съдът не възприема извода на ревизиращите за нереалност на доставката. Не може да се приеме, че не е налице и реално внасяне на покупната цена. Налице ли или не реално внасяне на посочените суми може да се установи единствено и само въз основа на надлежно получена информация от страна на банковата институция, каквато в конкретния случай липсва. От банката са отказали категорично да потвърдят извършените плащания, тъй като същите представляват банковата тайна и за разкриването им следва да се изпълни законовата процедура. Същата обаче не е стартирана от страна на ревизиращите органи, а са изложени логически съждения за нереалност на доставката, които се базират на еднакви референтни номера на вносните бележки, липсата на касиерка с имена П.Х.М. и т.н. Тази фактура при извършването на ревизията на „Асенов трейдинг“ЕООД е призната за реална, включена е като приход и е обложена с корпоративен данък /лист 821 от делото/.

Не следва да се имат в предвид и показанията на управителя А.А., който заявява че той самият не е осъществявал търговска дейност, но е подписвал пълномощни на други лица. Това предполага възможността за осъществяването на търговска дейност от „Асенов трейдинг“ЕООД чрез свои пълномощници, за която дейност да не знае управителя. Незнанието му, не води до категоричен извод, че търговска дейност не е осъществявана. Същият не знае и за подаваните справки-декларации в НАП, но такива са подавани и се признават от приходната администрация. Видно от експертизата, тези гумени вериги са вложени през 2015 год., а поради липса идентификационните номера, не може да се установи налице ли е съвпадение.

Въз основа на гореизложеното съдът намира, че неоснователно не е признато правото на данъчен кредит по процесната фактура за доставка на  стойност 9 600.00 лв. с ДДС, от които 1 600.00 лв. ДДС.

·            Фактура №1037/30.09.2015 год. на стойност 15 450.00 лв. и ДДС 3 090.00 лв.

Предмет на доставката е Powertilt с хидравличен бързосменник, марка HELAC модел РТ 070, сер.№ ***. За плащането е представена вносна бележка от 12.10.2015 год., когато са внесени 18 540.00 лв. при касиерката В.Г. В. /лист 184/.

Ревизиращите са отказали признаването на правото на данъчен кредит, като се мотивират с нереалност на доставката, както и че са налице фалшиви вноски бележки за внасянето на сумата по сметката на дружеството в „Уникредит Булбанк“, като се базират на полученото писмо от страна на банката, в което е отразено, че никога не са имали и нямат служителка с имена В.Г. В..

Съдът не възприема извода на ревизиращите за нереалност на доставката. Не може да се приеме, че не е налице и реално внасяне на покупната цена. Налице ли или не реално внасяне на посочените суми може да се установи единствено и само въз основа на надлежно получена информация от страна на банковата институция, каквато в конкретния случай липсва. От банката са отказали категорично да потвърдят извършените плащания, тъй като същите представляват банковата тайна и за разкриването им следва да се изпълни законовата процедура. Същата обаче не е стартирана от страна на ревизиращите органи, а са изложени логически съждения за нереалност на доставката, които се базират на еднакви референтни номера на вносните бележки, липсата на касиерка с имена В.Г. В. и т.н. Тази фактура при извършването на ревизията на „Асенов трейдинг“ЕООД е призната за реална, включена е като приход и е обложена с корпоративен данък /лист 821 от делото/.

Не следва да се имат в предвид и показанията на управителя А.А., който заявява че той самият не е осъществявал търговска дейност, но е подписвал пълномощни на други лица. Това предполага възможността за осъществяването на търговска дейност от „Асенов трейдинг“ЕООД чрез свои пълномощници, за която дейност да не знае управителя. Незнанието му, не води до категоричен извод, че търговска дейност не е осъществявана. Същият не знае и за подаваните справки-декларации в НАП, но такива са подавани и се признават от приходната администрация. Видно от експертизата, този хидравличен бързосменник е наличен.

Въз основа на гореизложеното съдът намира, че неоснователно не е признато правото на данъчен кредит по процесната фактура за доставка на  стойност 18 540.00 лв. с ДДС, от които 3 090.00 лв. ДДС.

В заключение, съдът намира, че жалбата против ревизионният акт, в частта, в която е непризнат данъчен кредит по отношение на доставките от „Асенов трейдинг“ЕООД в общ размер на 33 578.00 лв. е основателна

        

2.           По отношение на непризнат данъчен кредит в размер на 10 120.00 лв. по фактури, издадени от „Харт груп“ЕООД, ЕИК/Булстат *********.

В хода на производството е била извършена насрещна проверка за съхраняваните счетоводни документи по отношение на процесните фактури, при която проверка доставчика в лицето на „Харт груп“ЕООД не е бил открит, нито негов представител. При изпращането на писмо по пощата, същото е получени от страна на дружеството, но не са представени каквито и да е било документи. Извършените доставки са по три фактури, както следва:

2.1.Фактура №**********/19.11.2014 год. с данъчна основа 20 9000.00 лв. и ДДС в размер на 4 180.00 лв. и с предмет на сделката: челен товарач „Komatsu SK-714-5 шаси № ***, двигател № ***. Към фактурата от страна на жалбоподателят е предоставен Протокол №11/01.12.2014 год. за въвеждане в експлоатация на челния товарач с полезен живот определен от управителя на дружеството И.А.В. - 4 години. Предоставена е Вносна бележка №87100-045-008267-2014-12-17/17.12.2014 год. от „Сосиете женерал Експресбанк“АД за внесена сума в размер на 25 080.00 лв. по банкова сметка *** „Харт Груп“ЕООД от И.В..

2.2.Фактура №**********/22.12.2014 год. с данъчна основа 11 200.00 лв. и ДДС в размер на 2 240.00 лв. с предмет на сделката „Валяк вибрационен НАММ модел DV2.22 сер. №*** год. производство 1992 год. Към фактурата от страна на жалбоподателят е предоставен Протокол №12/01.01.2015 год. за въвеждане в експлоатация на челния товарач с полезен живот определен от управителя на дружеството И.А.В. от 3 години. Фактурата е платена с вносна бележка №87100-045-008273-2014-12-22/22.12.2014 год. в „Сосиете женерал Експресбанк“АД по банкова сметка *** „Харт груп“ЕООД от И.В..

2.3.Фактура №**********/22.12.2014 год. с дан. основа 18 500.00 лв. и  ДДС в размер на 3 700.00 лв. и предмет на доставка „Bobcat модел 328*D сер. № *** год. производство 2002. Към фактурата е предоставен Протокол №13/01.01.2015 год. за въвеждане в експлоатация на Bobcatа с полезен живот определен от управителя на дружеството И.А.В. от 3 години. Предоставена е Вносна бележка №87100-045-008273-2014-12-22/22.12.2014 год. от „Сосиете женерал Експресбанк“АД за внесена сума в размер на 35 640.00 лв. по банкова сметка *** „Харт груп“ЕООД от И.В. за платени заедно Фактура №**********/22.12.2014 год. и Фактура №**********/22.12.2014 год. „СММ глобал“ЕООД представя счетоводни регистри и инвентарен опис на ДМА от където е видно, че въпросните машини са заведени в счетоводството като ДМА през 2014 год.

По отношение на контрагента „Харт груп“ЕООД е регистрирано по ЗДДС на 19.04.2007 год. и дерегистрирано на 01.10.2015 год. От 2012 год. дружеството декларира, чрез подадени ГДД по реда на чл.92 от ЗКПО, че не развива дейност. В годината през която са извършени сделките с СММ ГЛОБАЛ ЕООД е подадена ГДД за 2014 год. с вх. №2400И0104345/27.03.2015 год., в която са отчетени приходи в размер на 20 900.00 лв. и разходи в размер на 17 553.38 лв. В същата година по ГДД по чл.92 от ЗКПО дружеството е декларирало КИД 4661 Търговия на едро с машини и оборудване за селското и горското стопанство и части за тях. Констатирано е, че дружеството е включило в дневник продажби за медец 11.2014 год. една единствена фактура издадена на „СММ глобал“ЕООД №**********/19.11.2014 год. с дан. основа 20 9000.00 лв. и ДДС  в размер на 4 180.00 лв. другите две фактури не са осчетоводени и не е начислено дължимото ДДС ,съответно не са отразени в дневник продажби по ЗДДС и в ГДД за 2014 год. В този период не са извършени покупки на ДМА или покупки на стоки цитирани по въпросните фактури и продадени в последствие на „СММ глобал“ЕООД. Въз основа на това, проверяващите са направили извода, че не е доказан произхода на въпросните транспортни средства и машини и реалното им придобиване от доставчика „Харт груп“ЕООД. Същото дружество не е представило фактури за придобиване на продадената в последствие техника на „СММ глобал“ЕООД. В проверка „Справка за всички подадени уведомление от работодател по чл.62 от КТ се констатира, че за периода от 2007 год. до 2012 год. са назначавани лица по трудови правоотношения, като последния трудов договор е прекратен на 13.09.2012 год. Според Закона за регистрация и контрол на земеделската и горската техника всички машини за земни работи подлежат на задължителна регистрация в Контролно-техническата инспекция (КТИ) към Министерство за земеделието и храните. В тази категория влизат колесни, верижни и крачещи машини: багери, челни товарачи, багер-товарачи, булдозери, грейдери, валяци, асфалтополагачи, сонди и т.н. Още преди покупката собственикът трябва да е наясно, че за да се регистрира и пусне в експлоатация машината, тя трябва да му бъде доставена с декларация за съответствие на европейските директиви за безопасност и маркировка за типово одобрение на двигателя относно вредните емисии. Законът задължава собственика да регистрира машината до един месец от датата на покупко-продажба. За целта той трябва да получи от доставчика фактура и договор за покупко-продажба, в които да са упоменати марката, моделът, номерата на рамата и двигателя. Самият двигател трябва да бъде маркиран по начина, по който се изисква от закона. Ако предишният собственик е българско лице и техниката е регистрирана, е необходима нотариална заверка на подписите на договора за прехвърляне на собствеността. Ако машината не е с произход от ЕС, се налага да се направи изпитване в Центровете за изпитване на земеделска и горска техника и резервни части в Пловдив и Русе, където се издава удостоверение за съответствие. Документи по Закона за регистрация и контрол на земеделската и горската техника всички машини за земни работи при въвеждането в експлоатация не са представени.

Съдът споделя изводите на приходната администрация за липсата на реалност на доставката. Не е спорно, че тази техника е закупена, тъй като видно от съдебно-счетоводната експертиза, както челният товарач, така и вибрационният валяк /предмет на доставки по фактура 1 и 3, съответно от 19.11.2014 год. и 22.12.2014 год./ са налични, както и че е налице съвпадение на идентификационните номера. Обстоятелството, че не е доказано придобиването на процесната техника от страна доставчика е обстоятелство, което е извън контрола на „СММ глобал“ЕООД. Действително съображенията, които са изложени, касаещи прилагането на Закона за регистрация и контрол на земеделска и горска техника, са приложими по отношение на процесните доставки. Както челният товарач, така Бобкат, представляват машини за земни работи по смисъла на т.25 от §1 от ДР на закона, според който това са самоходни или теглени колесни, верижни или крачещи машини, имащи екипировка или оборудване (работни средства), конструирани да извършват изкопни работи, товарене, транспортиране, пробиване/сондиране, разстилане, уплътняване или каналокопаене на земни, скални и други материали. и вибрационният валяк са земеделска или горска техника. Следователно за тях е необходимо регистрацията им в съответната областни дирекции на фонд „Земеделие“, а прехвърлянето на собствеността става чрез писмени договори с нотариална заверка на договорите, ако тази техника е собственост на българско лице и е регистрирана. В процесният случай такива договори не са били представени, а и не са налице доказателства, за осъществен внос от страна на „Харт груп“ЕООД. Всичко това мотивира и настоящият съдебен състав да приеме, че не е налице реална доставка извършена точно от този доставчик на тези стоки.

В заключение, съдът намира, че жалбата против ревизионният акт, в частта, в която е непризнат данъчен кредит по отношение на доставките от „Харт груп“ЕООД в общ размер на 10 120.00 лв. е неоснователна

 

         3. По отношение на непризнат данъчен кредит в размер на 6 738.52 лв. по фактури, издадени от „Агро Атанасов“ЕООД, ЕИК/Булстат *********.

В хода на производството е била извършена насрещна проверка за съхраняваните счетоводни документи по отношение на процесните фактури, при която проверка доставчика в лицето на „Агро Атанасов“ЕООД не е бил открит, нито негов представител. При изпращането на писмо по пощата, същото се е върнало като получено, но не са представени каквито и да е било документи. Извършените доставки са по следните фактури, както следва:

3.1.Фактура №**********/29.11.2018 год. с данъчна основа 9 200.00 лв. и ДДС в размер на 1 840.00 лв. предмет на сделката: Рама багер Текаучи ТВ 175 1 бр. Към фактурата е предоставено банково извлечение от Банка ДСК в което е видно, частично плащане в размер на 6 350.00 лв. от 04.12.2018 год.

3.2.Фактура №**********/30.11.2018 год. с дан. основа от 4 400.00 лв. и ДДС в размер на 880.00 лв. с предмет на сделката „Лагер купол багер Такеучи ТВ 175“.

3.3. Фактура № **********/30.11.2018 год. с дан. основа 5 400.00 лв. и ДДС в размер на 1 080.00 лв. и предмет на доставка Верига за багер Такеучи ТВ 175 – 2 бр. За плащанията е приложено банково извлечение от „Прокредит банк“ на 06.12.2018 год. извършени преводи по банкова сметка *** „Агро Атанасов 67“ЕООД в размер съответно на 4 780.00 лв.; 9 330.00 лв. и от 04.12.2018 год. - 2 340.00 лв.

3.4.Фактура № **********/23.01.2019 год. с дан. основа от 5 460.00 лв. и ДДС в размер на 1 092.00 лв. с предмет на сделката „Верига за багер Такеучи ТВ 175“ марка Пирели.

3.5. Фактура №**********/25.02.2019 год. с дан. основа от 9 232.00 лв. и ДДС в размер на 1 846.52 лв. с предмет на сделката „Стоманени кофражни платна“ 2,50Х0,50 - 67 бр. Плащането и по двете фактури от 2019 год. е по банков път както следва: На 06.02.2019 год. частично плащане по фактура №6 в размер на 3 400.00 лв. - извлечение от Банка ДСК и извлечение от същата банка от 13.02.2019 год. плащане към „Агро Атанасов 67“ЕООД размер на 3 152.00 лв. и на 06.03.2019 год. е преведена сумата в размер на 5 179.12 лв. по сметка на доставчика.

Според ревизиращите ревизираното дружество не е предоставило транспортни документи, не е ясно от къде и до къде са превозени материалите, къде са складирани. Дружеството доставчик няма транспортно средство и превоза при не предоставяне от страна на „СММ глобал“ЕООД на транспортни и складови документи не е възможно изясняване на тези обстоятелства. Заведените материали през 2019 год. не са изписани на разход

При извършена проверка в масивите на НАП е установено, че дружеството „Агро Атанасов 67“ЕООД е регистрирано по ЗДДС на 28.11.2018 год. и дерегистрирано на 16.07.2019 год. За 2018 год. дружеството не е подало ГДД по реда на чл.92 от ЗКПО, макар че е декларирало в дневници по ЗДДС покупки и продажби. От представените фактури от „СММ глобал„ЕООД е видно, че предмет на сделката са: рама на багер Такеучи, верига за багер Такеучи, лагер /купол/ Такеучи, стоманени кофражни платна. Доставчика на „СММ глобал“ЕООД не разполага с търговски обект складова база собствен или нает, в който да развива дейността си. Не разполага с транспортни средства за да извърши превоз на стоката доставена на „СММ глобал“ЕООД. Доставчика не разполага и с кадрови потенциал, няма назначени работници и служители в дружеството си. „СММ глобал“ЕООД е ползвал дан. кредит по фактурите, издадени от „Агро Атанасов 67“ЕООД, както следва:

Съдът споделя изводите на приходната администрация за липсата на реалност на доставката. Спорно е, дали тази стока е закупена, тъй като видно от съдебно-счетоводната експертиза, всичките стоки с вложени пред 2019 год. Обстоятелството, че не е доказано придобиването на процесната техника от страна на доставчика е обстоятелство, което е извън контрола на „СММ глобал“ ЕООД. Всъщност в хода на ревизията не е доказано наличието на багер „Текаучи“ заведен като основно средство в счетоводството на жалбоподателят. Действително съображенията, които са изложени, за липсата на реална доставка са основателни, тъй като липсват доказателства, за осъществен внос от страна на „Агро Атанасов 67“ЕООД или доставка на процесните стоки от български партньор. Всичко това мотивира и настоящият съдебен състав да приеме, че не е налице реална доставка извършена точно от този доставчик на тези стоки.

В заключение, съдът намира, че жалбата против ревизионният акт, в частта, в която е непризнат данъчен кредит по отношение на доставките от „Агро Атанасов 67“ЕООД в общ размер на 6 738.52  лв. е неоснователна.

        

         4. По отношение на непризнат данъчен кредит в размер на 6 738.52 лв. по фактури, издадени от „Зоохранинвест пропъртис“ЕООД, Булстат *********.

В хода на производството е била извършена насрещна проверка за съхраняваните счетоводни документи по отношение на процесните фактури, при която проверка доставчика в лицето на „Зоохранинвест пропъртис“ЕООД не е бил открит, нито негов представител. Искането е изпратено на имейл *******@*************.***, като не е потвърдено получаването му. Обратната разписка е върната с гриф „няма достъп“. Извършени са две посещения на адреса за кореспонденция/адрес на управление: гр. Стара Загора, ул.“Промишлена“№23. При посещенията не е намерено задълженото лице, негов представител или пълномощник, или лице упълномощено да получава съобщения или книжа. Помещенията на посочения адрес са затворени. Изготвено е Съобщение за връчване по чл.32 от ДОПК, което е поставено на определеното за целта място в ТД на НАП офис Стара Загора на 23.10.2019 год. и публикувано в Интернет. До изтичане на 14-дневния срок от поставяне на съобщението представляващ или упълномощено лице не са се явили в ТД на НАП офис гр. Стара Загора за връчване на Искане за представяне на документи и писмени обяснения.  Изготвено е Уведомително писмо по чл.32, ал.5 от ДОПК до ЗЛ, изпратено по пощата с обратна разписка. Обратната разписка е върната с гриф - непотърсена. Дружеството е дерегистрирано по ЗДДС на 15.07.2016 год. по реда на чл.176 от ЗДДС. Извършените доставки са по следните фактури, както следва:

4.1.Фактура №**********/15.02.2016 год. с дан. основа 8 250.00 лв. и ДДС в размер на 1 650.00 лв. предмет на сделката: Самосвална уредба 10 т. комплект /крик, помпа, управление/ 1 бр. Към фактурата е предоставено касова бележка за плащане в брой от 15.02.2016 год. на с/ст 9 900.00 лв.

4.2.Фактура №**********/16.02.2016 год. с дан. основа 7 620.00 лв. и ДДС в размер на 1 524.00 лв. с предмет на сделката „Телескопични подпори-Хюнебек 2.1“ - 60 бр. Фактурата е платена в брой за което е предоставена касова бележка от 16.02.2016 год. за платена сума общо в размер на 9 144.00 лв.

4.3.Фактура №**********/27.02.2016 год. с дан. основа 6 350.00 лв. и ДДС в размер на 1 270.00 лв. с предмет на сделката „Телескопични подпори-Хюнебек 2.2“ - 50 бр. Фактурата е платена в брой за което е предоставена касова бележка от 27.02.2016 год. за платена сума общо в размер на 7 620.00 лв.

4.4.Фактура №**********/29.02.2016 год. с дан. основа в размер на 5 461.00 лв. и ДДС в размер на 1 092.20 лв. с предмет на сделката „Телескопични подпори - Хюнебек 2.3“ - 43 бр. Фактурата е платена в брой за което е предоставена касова бележка от 29.02.2016 год. за платена сума общо в размер на 6 553.20 лв.

При извършени проверки в ел. система на НАП е установено, че „Зоохранинвест пропъртис“ЕООД, е регистрирано по ЗДДС на 02.08.2013 год. и дерегистрирано на 15.07.2016 год. За 2016 год. дружеството е подало ГДД по реда на чл.92 от ЗКПО с вх. №2400И0190495/10.03.2017г. с нетни приходи в размер на 131 300.00 лв. Извършена е проверка на дневници продажби и СД по ЗДДС и е установено ,че въпросните фактури издадени от „Зоохранинвест пропъртис“ЕООД за съответните периоди м.02.2016 год. и последващи периоди не са декларирани, съответно не е начислено и внесено дължимото ДДС. Установено е също така, че във дружеството не са назначавани никога работници и служители, както и че дружеството няма транспортни средства и производствени, търговски или др. обекти. При проверка в система СУП е установи, че към 07.02.2020 год. дружеството има задължения към бюджета в особено големи размери. Фактурите издадени от „Зоохранинвест пропъртис“ЕООД са платени в брой, за което доставчика на „СММ глобал“ЕООД е издал касови бележки от ЕКАФП с № на ФУ: DT415265 и Фискална памет № 03125841. Извършена е проверка в система „Регистрирани данни за ФУ/ИАСУТД“ - констатира се, че дружеството „Зоохранинвест пропъртис“ЕООД никога не е имало регистрирано фискално устройство и ЕКАФП.

Съдът споделя изводите на приходната администрация за липсата на реалност на доставката. Спорно е, дали тази стока е реално закупена, тъй като видно от съдебно-счетоводната експертиза, всичките стоки /с изключение на самосвалната уредба/ са бракувани през 2020 год. Обстоятелството, че не е доказано придобиването на процесната техника от страна доставчика е обстоятелство, което е извън контрола на „СММ глобал“ ЕООД. Всъщност в хода на ревизията е доказано наличието на самосвалната уредба. Действително съображенията, които са изложени, за липсата на реална доставка са основателни, тъй като липсват доказателства, за осъществен внос от страна на „Зоохранинвест пропъртис“ЕООД. Обстоятелството, че към датите на издаване на процесните фактури, дружеството не е било регистрирано по ДДС, поради което и същото не е следвало да издава фактури с начислен ДДС. В същото време, всички доказателства за реалността на осъщественото плащане представляват издадените касови бележки, издадени от устройство, което няма данни да е било регистрирано на „Зоохраниинвест пропъртис“ЕООД. Всичко това мотивира и настоящият съдебен състав да приеме, че не е налице реална доставка извършена точно от този доставчик на тези стоки.

В заключение, съдът намира, че жалбата против ревизионният акт, в частта, в която е непризнат данъчен кредит по отношение на доставките от „Зоохраниинвест пропъртис“ЕООД в общ размер на 5 536.20 лв. е неоснователна.

 

         5. По отношение на непризнат данъчен кредит в размер на 6 565.60 лв. по фактури, издадени от „Велком 66“ЕООД, Булстат *********.

В хода на производството е била извършена насрещна проверка за съхраняваните счетоводни документи по отношение на процесните фактури, при която проверка доставчика в лицето на „Велком 66“ЕООД не е бил открит, нито негов представител. „Велком 66“ЕООД е регистрирано по реда на ЗДДС, считано от 17.07.2018 год., регистрация по избор независимо от облагаемия оборот, а е дерегистрирано по ЗДДС при установени обстоятелства по чл. 176 от същия закон, считано от 08.02.2019 год. На 16.07.2019 г. е връчено искането за представяне на документи по електронен път. Установено е, че за периода месец 07 – месец октомври 2018 год. са отразени фактури с долупосочените номера в дневника за продажби и в справка – декларацията по ЗДДС на „Велком 66“ ЕООД, ЕИК ********* за съответния данъчен период с получател „СММ глобал“ ЕООД ЕИК *********. В хода на проверката не е установено според проверяващите, по безспорен начин извършени ли са доставки по посочените по-горе фактури, издадени за периода от месец юли – октомври 2018 год. Извършените доставки са по следните фактури, както следва:

5.1.Фактура №**********/30.07.2018 год. с данъчна основа в размер на 7 560.00 лв. и ДДС в размер на 1 512.00 лв. с предмет на сделката: Алуминиев кофраж комплект - 20 кв. м.

5.2.Фактура №**********/31.07.2018 год. с данъчна основа в размер на 7 020.00 лв. и ДДС в размер на 1 404.00 лв. с предмет на сделката „Алуминиев кофраж комплект“ 15 кв. м. и Шпилки -100 бр.

5.3. Фактура №**********/31.08.2018 год. с данъчна основа в размер на 2 028.00 лв. и ДДС  в размер на 405.60 лв. с предмет на сделката: Заварени мрежи - 25 бр. Представена е банково извлечение от банка ДСК № 095/17.09.2018г. за внесена сума от „СММ глобал“ЕООД към „Велком 66“ЕООД в размер на 2 433.60 лв.

5.4. Фактура №**********/25.09.2018 год. с данъчна основа в размер на 5 000.00 лв. и ДДС в размер на 1 000.00 лв. с предмет на сделката „Авансово плащане“. Представена е банково извлечение от банка ДСК № 096/25.09.2018 год. за внесена сума от „СММ глобал“ЕООД към „Велком 66“ЕООД в размер на 6 000.00 лв.

5.5.Фактура №**********/28.09.2018 год. с данъчна основа в размер на 8 500.00 лв. и ДДС в размер на 1700.00 лв. с предмет на сделката „хидравлична помпа за Каматцу SK714“ - 1 бр..

5.6. Фактура №**********/18.10.2018 год. с дан. основа в размер на 2 720.00 лв. и ДДС в размер на 544.00 лв. с предмет на сделката „профилна кофа за багер“ - 3 бр. Представена е банково извлечение от Банка ДСК № 114/02.11.2018 год. за внесена сума от „СММ глобал“ЕООД към „Велком 66„ЕООД в размер на 3 264.00 лв.

За плащанията по останалите фактури са представени банкови извлечения на Прокредит Булбанк АД за вноски по банкова с/ка на „Велком 66„ЕООД от банкова с/ка на „СММ глобал“ЕООД както следва: на 14.08.2018 год. - 3 300.00 лв.; на 15.08.2018 год. - 3 200.00 лв.; на 16.08.2018 год. - 2 000.00 лв.; на 17.08.2018 год. - 1 920.00 лв.; на 27.08.2018 год. - 2 076.00 лв.; на 11.09.2018 год. - 2 000.00 лв.; на 12.10.2018 год. - 5 200.00 лв. и на 12.10.2018 год. - 5 000.00 лв.

Съдът споделя изводите на приходната администрация за липсата на реалност на доставката. Безспорно е, че тази стока е закупена, тъй като видно от съдебно-счетоводната експертиза, всичките стоки са вложени през 2019 год. -  годината на закупуването им. Действително съображенията, които са изложени, за липсата на реална доставка са основателни. Факта, че контрагента не е открит, е обстоятелство, което е извън волята на проверяваното лице. Факта, че сделките са били разплащани по банков път, както и че всички фактури са били включени в справките декларации, не са обстоятелства които доказват за реалност на доставките. Липсата на назначени работници по трудов договор, на техника, с която да се били осъществени доставките, доказват липсата на материална и техническа обезпеченост на задълженото лице за извършените доставки. Всичко това мотивира и настоящият съдебен състав да приеме, че са налице фиктивни доставки извършени точно от този доставчик на тези стоки.

В заключение, съдът намира, че жалбата против ревизионният акт, в частта, в която е непризнат данъчен кредит по отношение на доставките от „Велком 66“ЕООД в общ размер на 6 565.60 лв. е неоснователна.

 

6. По отношение на непризнат данъчен кредит в размер на 12 355.53 лв. по фактури, издадени от „Бест – Стара Загора“ЕООД, Булстат *********.

В хода на производството е била извършена насрещна проверка за съхраняваните счетоводни документи по отношение на процесните фактури, при която проверка доставчика в лицето на „Бест Стара Загора“ЕООД не е бил открит, нито негов представител. „Бест Стара Загора“ЕООД е регистрирано по реда на ЗДДС, считано от 02.05.2017 год., регистрация по избор независимо от облагаемия оборот, а е дерегистрирано по ЗДДС при установени обстоятелства по чл. 176 от същия закон, считано от 14.11.2017 год. /видно от приложеният на дружеството ревизионен акт/. Изпратено е искането за представяне на документи по електронен път на оповестения електронен адрес - **********@*****.*** от „Бест – Стара Загора“ЕООД. Искането е изпратено и чрез пощенски оператор, но е върната на 25.07.2019 год. като непотърсена. Използване са всички възможности по ДОПК за връчване на искането за изискване на документи, но безуспешно. В хода на проверката не е установено според проверяващите, по безспорен начин извършени ли са доставки по посочените по-горе фактури, издадени за периода от месец юли 2017  - месец февруари 2018 год. Извършените доставки са по следните фактури, както следва:

6.1.Фактура №1/18.05.2017 год. с данъчна основа в размер на 3 402.00 лв. и ДДС в размер на 680.00 лв. предмет на сделката: поцинкована оградна мрежа 840 кв. м.

6.2.Фактура №2/22.05.2017 год. с дан. основа в размер 3 402.00 лв. и ДДС в размер на 680,00 лв. с предмет на сделката: Поцинкована оградна мрежа 840 кв.м. Към фактурата е представена вносна бележка за плащането й от 09.06.2017 год. в размер на 4 082.40 лв. от И.В. в полза на фирма „Бест Стара Загора“ЕООД в „Интернешънъл Асет банк“АД

6.3.Фактура №3/25.05.2017 год. с данъчна основа в размер на 1 215.00 лв. и ДДС в размер на 243.00 лв. с предмет на сделката „Оградни колони“ 150 бр.

6.4.Фактура №5/05.06.2017 год. с данъчна основа в размер на 3 800.00 лв. и ДДС в размер на 760.00 лв. с предмет на сделката „Гумена верига Бриджстон 400/72,5/74 - 2 бр. Към фактурата е представена вносна бележка за плащането й от 13.07.2017 год. в размер на 2 300.00 лв. от И.В. в полза на фирма „Бест Стара Загора“ЕООД в „Интернешънъл Асет банк“АД

6.5. Фактура №6/07.06.2017 год. с данъчна основа в размер на 2 450.00 лв. и ДДС в размер на 490.00 лв. с предмет на сделката „Гумена верига Бриджстон 450/64/76 - 1 бр.

6.6. Фактура №7/09.06.2017 год. с данъчна основа в размер на 2 450.00 лв. и ДДС в размер на 490.00 лв. с предмет на сделката „Гумена верига Бриджстон 450/84/76 - 1 бр. Към фактурата е представена вносна бележка за плащането й от 11.07.2017 год. в размер на 3 630.00 лв. от И.В. в полза на фирма „Бест Стара Загора“ЕООД в „Интернешънъл Асет банк“АД.

Представена е и вносна бележка за плащане по фактури №6 и №7 /окончателно/ от 13.07.2017 год. в размер на 2 250.00 лв. от И.В. в полза на фирма „Бест Стара Загора“ЕООД в „Интернешънъл Асет банк“АД

6.7. Фактура №8/03.07.2017 год. с данъчна основа в размер на 4 840.00 лв. и ДДС в размер на 968.00 лв. с предмет на сделката „Оградни поцинковани колове“ 200 бр.

6.8. Фактура №9/06.07.2017 год. с данъчна основа в размер на 2 712.00 лв. и ДДС в размер на 542,40 лв. с предмет на сделката „Оградна магистрална мрежа“ Количество - 400 м. Представена е и вносна бележка за плащането й от 14.08.2017 год. в размер на 4 254.00 лв. от И.В. в полза на фирма „Бест Стара Загора“ЕООД в „Интернешънъл Асет банк“АД.

6.9. Фактура №22/27.10.2017 год. с данъчна основа в размер на 4 100.00 лв. и ДДС в размер на 820.40 лв. с предмет на сделката „Аванс“

6.10. Фактура №23/31.10.2017г.с данъчна основа в размер на 6 360.64 лв. и ДДС в размер на 1 272.13 лв. с предмет на сделка: Заварени мрежи 132 бр.; Гнайс 228 кв.м.

6.11. Фактура №27/06.11.2017 год. с данъчна основа в размер на 3 640.00 лв. и ДДС в размер на 728.00 лв. с предмет на сделка: Заварени мрежи 520 кв.м.

6.12. Фактура №28/09.11.2017г. с данъчна основа в размер на 5 300.00 лв. и ДДС в размер на 1 060.00 лв. с предмет на сделка: стоманени фибри 1000 кг.. Представена е и вносна бележка за плащането й от 11.12.2017 год. в размер на 4 570.00 лв. от И.В. в полза на фирма „Бест Стара Загора“ЕООД в „Интернешънъл Асет банк“АД.

6.13. Фактура №29/13.11.2017 год. с данъчна основа в размер на 2 440.00 лв. и ДДС в размер на 488.00 лв. с предмет на сделка: повърхностен втвърдител за бетон 200 кг.

6.14. Фактура №36/04.12.2017 год. с данъчна основа в размер на 3 290.00 лв. и ДДС в размер на 658.00 лв. с предмет на сделка: хидроизолация - 10 бр.; разредител - 50 бр.

6.15. Фактура №37/06.12.2017 год. с данъчна основа в размер на 3 276.00 лв. и ДДС в размер на 655.20 лв. с предмет: Боя с перли за пътна маркировка /бака 25 кг./ - 18 бр.

6.16. Фактура №40/26.01.2018 год. с данъчна основа в размер на 2 520.00 лв. и ДДС в размер на 504.00 лв. с предмет: гуми МО 60 т. – 4 броя и гуми МО 62 W – 4 броя.

6.17. Фактура №41/28.02.2018 год. с данъчна основа в размер на 6 580.00 лв. и ДДС в размер на 1316.00 лв. с предмет: гумени вериги ITR 450/52/75 – 2 броя .

При проверка в система ИС“Контрол“ се констатира, че на „Бест Стара Загора“ЕООД е извършена ревизия за периода от 02.05.2017 год. до 30.09.2017 год. по ЗДДС. Ревизията е приключила с издаването на ревизионен акт №Р-16002417007893-091-001 и ревизионен доклад №Р-16002417007893-092-001/12.04.2018 год. присъединени по надлежния ред. Направени са следните  констатации от проверяващите, че не може да се установи реално извършваната дейност от дружеството, както и реалността на фактурираните доставки, място на извършване на дейността. Не се е установило материална и техническа обезпеченост на задълженото лице. Предвид гореизложеното ревизиращия екип е счел, че „Бест Стара Загора“ЕООД не е извършил реално доставките, които е фактурирал през ревизирания период. Направения извод в РА и РД е, че доставките са фиктивни, но на основание чл. 85 от ЗДДС данъкът е изискуем от всяко лице и следователно начисленият ДДС от ревизираното лице във всички данъчни периоди, включени в обхвата на ревизията е дължим. Ревизиращият екип е извършил проверки в ел. система на НАП при което е установено ,че въпросните фактури са отразени в СД и дневник продажби за съответните данъчни периоди; че във дружеството не са назначавани никога работници и служители; че „Бест Стара Загора“ЕООД не притежава транспортни средства, както и че не притежава офиси, сгради, складове и др. нежилищни имоти в които да развива дейността си и че към 14.02.2020 год. дружеството има задължения към бюджета в големи размери, както и че няма обект и ЕКАФП

Съдът споделя изводите на приходната администрация за липсата на реалност на доставката. Безспорно е, че тази стока е закупена, тъй като видно от съдебно-счетоводната експертиза, всичките стоки са вложени през 2019 год. -  годината на закупуването им, а част от тях 2018 год. /гумите/. Действително съображенията, които са изложени, за липсата на реална доставка са основателни. Факта, че контрагента не е открит, е обстоятелство, което е извън волята на проверяваното лице. Факта, че сделките са били разплащани по банков път, както и че всички фактури са били включени в справките декларации, не са обстоятелства които доказват за реалност на доставките. Липсата на назначени работници по трудов договор, на закупена техника, с която да се били осъществени доставките, доказват липсата на материална и техническа обезпеченост на задълженото лице за извършените доставки. Не на последно място видно от ревизионният акт на „Бест Стара Загора“ЕООД, налице е дерегистрация на дружеството на 14.11.2017 год., което предполага и липсата на възможност за издаването на данъчни фактури от това дружество след тази дата, т.е. издадените фактури с №36/04.12.2017 год.; №37/06.12.2017 год.; 40/26.01.2018 год. и №41/28.02.2018 год. са издадени от лице, което не е регистрирано по ДДС и не е имало правото да издава такива фактури. Съмнение буди и обстоятелството, че всички стоки са закупени през 2017 год., а са вложени едва през 2019 год. /видно от заключението на съдебно-счетоводната експертиза/ – повече от година след закупуването им. Всичко това мотивира и настоящият съдебен състав да приеме, че е налице фиктивни доставки извършени точно от този доставчик на тези стоки.

В заключение, съдът намира, че жалбата против ревизионният акт, в частта, в която е непризнат данъчен кредит по отношение на доставките от „Бест Стара Загора“ЕООД в общ размер на 12 355.53 лв. е неоснователна.

 

7. По отношение на непризнат данъчен кредит в размер на 6 132.00 лв. по фактура, издадена от „Пауар груп“ЕООД, Булстат *********.

В хода на производството е била извършена насрещна проверка за съхраняваните счетоводни документи по отношение на процесните фактури, при която проверка доставчика в лицето на „Пауар груп“ЕООД не е бил открит, нито негов представител. „Пауар груп“ЕООД е регистрирано по реда на ЗДДС, считано от 13.10.2019 год., а е дерегистрирано по ЗДДС при установени обстоятелства по чл.176 от същия закон, считано от 22.01.2016 год. Изпратено е искането за представяне на документи по електронен път на оповестения електронен адрес - ***********@***.** от „Пауар груп“ЕООД. Искането е изпратено и чрез пощенски оператор, но е върната на 11.11.2019 год. като непознат на адреса. Използване са всички възможности по ДОПК за връчване на искането за изискване на документи, но безуспешно. В хода на проверката не е установено според проверяващите, по безспорен начин извършени ли са доставки по посочената фактура №34/22.01.2016 год. с данъчна основа в размер на 30 660.00 лв. и ДДС в размер на 6 132,00 лв. предмет на сделката: кофражна система „Дока форимакс“ - 28 бр. Представена е и вносна бележка за плащането й от 03.02.2016 год. в размер на 36 702.00 лв. от И.В. в полза на фирма „Пауар груп“ЕООД в БАКБ АД.

При извършената служебна проверка от проверяващите органи, е установено, че въпросната фактура е отразена в СД и дневник продажби за съответния данъчен период; че във дружеството са назначавани работници и служители през периода от 2007 год. до 2014 год. През 2016 год. не са назначени такива по трудови правоотношения, както и че „Пауар груп“ЕООД не притежава транспортни средства, не притежава офиси, сгради, складове и др. нежилищни имоти в които да развива дейността си и че към 14.02.2020 год. дружеството има задължения към бюджета в големи размери; дружеството няма обект и ЕКАФП.

Съдът не споделя изводите на приходната администрация за липсата на реалност на доставката. Безспорно е, че тази стока е закупена, тъй като видно от съдебно-счетоводната експертиза, същата е налична. Съображенията, които са изложени, за липсата на реална доставка поради липсата на техническа е кадрова обезпеченост, съдът намира за неоснователни. Факта, че контрагента не е открит, е обстоятелство, което е извън волята на проверяваното лице и не може да обоснова нереалност на доставката. Обстоятелството, че процесната стока е налична у жалбоподателят, говори красноречиво за реалност на доставката.

В заключение, съдът намира, че жалбата против ревизионният акт, в частта, в която е непризнат данъчен кредит по отношение на доставката от „Пауар груп“ЕООД в размер на 6 132.00 лв. е основателна.

 

8. По отношение на непризнат данъчен кредит в размер на 9 180.00 лв. по фактури, издадени от „Родопи Болетус“ЕООД, Булстат *********.

В хода на производството е била извършена насрещна проверка за съхраняваните счетоводни документи по отношение на процесните фактури, при която проверка доставчика в лицето на „Родопи Болетус“ЕООД не е бил открит, нито негов представител. „Родопи Болетус“ЕООД е регистрирана по ЗДДС на 30.05.2005 год. и дерегистрирана на 03.06.2014 год. при условия по чл.176 от ЗДДС. Регистрирана е отново на 10.09.2014 год. и дерегистрирана на 01.12.2014 год. Регистрирана на 11.03.2015 год. и дерегистрирана на 25.11.2015 год. по чл.176 от ЗДДС. От това може да се направи извод, че в към датите на издаване на процесните фактури, дружеството е било регистрирано по ДДС. Искането е изпратено и чрез пощенски оператор, но е върната на с гриф сменен адрес и послепис „апартамента е продаден“. Използване са всички възможности по ДОПК за връчване на искането за изискване на документи, но безуспешно. В хода на проверката не е установено според проверяващите, по безспорен начин извършени ли са доставки по посочените фактури, нито е било възможно извършването на съпоставка на счетоводните документи.

При извършената служебна проверка от проверяващите органи, е установено, че въпросните фактури са отразени в СД и дневник продажби за съответния данъчен период; че във дружеството са назначавани работници и служители през периода от 2006 год. до месец април 2014 год., след което такива не са назначавани. Установено е също така че „Родопи боллетус“ЕООД не притежава транспортни средства, не притежава офиси, сгради, складове и др. нежилищни имоти в които да развива дейността си и че към 14.02.2020 год. дружеството има задължения към бюджета в големи размери; дружеството има обект - офис с регистриран ЕКАФП №ФУ *** и № на ФП *** от 09.05.2014 год. и дерегистриран на 03.02.2017 год.

Извършените доставки са по следните фактури:

8.1. Фактура №390/26.05.2014 год. с данъчна основа в размер на 9 590.00 лв. и ДДС в размер на 1 918.00 лв. предмет на сделката: компресор, пароструйка, бензинова помпа, трамбовка, СО-заваръчен апарат. Представен е и касов бон за плащане в брой в размер на 11 508.00 лв. от № ФУ *** и № на ФП ***.

8.2. Фактура №391/27.05.2014 год. с данъчна основа в размер на 10 500.00 лв. и ДДС в размер на 2 100.00 лв. и предмет на сделката: хидравличен чук 1 бр.. Представен е и касов бон за плащане в брой в размер на 12 600.00 лв. от №ФУ *** и № на ФП ***.

8.3. Фактура №392/28.05.2014 год. с данъчна основа в размер на 11 900.00 лв. и ДДС в размер на 2 380.00 лв. и предмет на сделката: виброплоча, хидростанция, хидравличен чук, генератор - 2 бр.,електрожен и диск за фугорез 5 бр. Представен е и касов бон за плащане в брой в размер на 14 280.00 лв. от № ФУ *** и № на ФП ***.

8.4. Фактура №393/29.05.2014 год. с дан. основа в размер на 6 880.00 лв. и ДДС в размер на 1 376.00 лв. и предмет на доставката :компресор – 1бр.; гуми за челен товарач- 4 бр.; Диск за фигурез - 5 бр.; ъглошлайф- 4 бр.; перфоратор – 1 бр.; къртач- 1 бр. Представен е и касов бон за плащане в брой в размер на 8 256.00 лв. от № ФУ*** и № на ФП ***.

8.5. Фактура №396/01.06.2014 год. с данъчна основа в размер на 7 030.00 лв. и ДДС в размер на 1 406.00 лв. и предмет на сделката: свредло -1 бр.; Гумени вериги -2 бр. Представен е и касов бон за плащане в брой в размер на 8 436.00 лв. от № ФУ *** и № на ФП ***.

Дружеството е ползвало правото си на приспадане на данъчния кредит през месец май 2014 год. и месец юни 2014 год., чрез деклариране на сделките в дневник покупки и СД по ЗДДС.

Съдът не споделя изводите на приходната администрация за липсата на реалност на доставката. Безспорно е, че тази стока е закупена, тъй като видно от съдебно-счетоводната експертиза, същата в по-голямата си част е налична като актив на проверяваното дружество, а останалата е изписана или продадена на следващата година /2015 год./. Съображенията, които са изложени, за липсата на реална доставка поради липсата на техническа е кадрова обезпеченост, съдът намира за неоснователни. Факта, че контрагента не е открит, е обстоятелство, което е извън волята на проверяваното лице и не може да обоснова нереалност на доставката. Не е направен анализ дали дружеството – доставчик е заплатило начисленото ДДС, а това, че към 2020 год. има големи задължения към бюджета е ирелевантно за правото на ползване на данъчен кредит от жалбоподателят. Не са изискани документи дали продадената стока е налична у приобретателя, както и дали при продажбата й са спазени законовите изисквания за счетоводното оформяне на сделките. Не звучи логично да не се признае правото на данъчен кредит при закупуването на стоката поради липсата на реалност на доставката, а при последващата продажба да се изисква и признава за дължимо начисленото ДДС. Обстоятелството, че част от процесните доставки са налични у жалбоподателят, говори красноречиво за реалност на доставката.

В заключение, съдът намира, че жалбата против ревизионният акт, в частта, в която е непризнат данъчен кредит по отношение на доставката от „Родопи Булетус“ЕООД в размер на 9 180.00 лв. е основателна.

 

9. По отношение на непризнат данъчен кредит в размер на 4 984.74 лв. по фактура, издадени от „Вива комерс ВВ“ЕООД, Булстат *********.

В хода на производството е била извършена насрещна проверка за съхраняваните счетоводни документи по отношение на процесната фактура, при която проверка доставчика в лицето на „Вива комерс ВВ“ЕООД не е бил открит, нито негов представител. Искането за представяне на документи е изпратено на всички известни адреси на дружеството, включително и на обявената електронна поща - viva_komers@abv.bg. Искането е изпратено и чрез пощенски оператор, но е върната на с гриф сменен адрес. Използвани са всички възможности по ДОПК за връчване на искането за изискване на документи, но безуспешно. Дружеството е регистрирано по реда на ДОПК на 08.12.2009 год., а е регистрирано по ЗДДС по негов избор на 21.12.2009 год.. Налице е дерегистрация на дружеството по ЗДДС на 29.07.2016 год. при установени обстоятелства по чл.176 от ЗДДС. Извършени са проверки в система БИДИС, при което е установено, че за периода месец март 2016 год. е подадена СД по ЗДДС с вх.№16002982583/14.04.2016 год., подадена в 13,13 ч по Интернет от С.М.Г.чрез КЕП *** като в справката-декларация е включена фактура №145/24.03.2016 год. - материали с данъчна основа в размер на 24 923.70 лв. и ДДС в размер на 4 984.74 лв. издадена на „СММ глобал“ЕООД. Същевременно за същият данъчен период – месец март 2016 год. е подадена коригираща СД по ЗДДС с вх.№16002982583/14.04.2016 год., подадена в 22.28 ч по Интернет от Я.Ф.М.чрез КЕП *** като в тази справка-декларация не е отразена фактура №145/24.03.2016 год. В ПП СУП е отразена втората СД по ЗДДС, съответно като задължение към бюджета е отразен резултатът от данните по втората СД по ЗДДС и дневник продажби, в който не фигурира процесната фактура №145/24.03.2016 год. При тези факти, фактура №145/24.03.2016 год. не е декларирана, не е включена в Дневник продажби по ЗДДС и СД по ДДС за данъчен период месец март 2016 год. и данъкът по фактурата се явява неначислен като задължение към бюджета.

При извършената служебна проверка от проверяващите органи, че във дружеството са назначавани работници и служители през периода от 2009 год. до месец април 2015 год., когато е прекратено трудовото правоотношение на последния работник, като след което такива не са назначавани. Установено е също така че „Вива комерс ВВ“ЕООД не притежава транспортни средства към датата на осъществената търговска сделка, не притежава офиси, сгради, складове и др. нежилищни имоти в които да развива дейността си и че към 14.02.2020 год. дружеството има задължения към бюджета в големи размери; дружеството няма обект и ЕКАФП.

Процесната фактура №145/24.03.2016 год. е с данъчна основа в размер на 24 923.70 лв. и ДДС в размер на 4 984.74 лв. и с предмет: Универсално стоманено поцинковано тръбно скеле – 102.00 кв.м. Представена е и вносна бележка за плащане по фактурата в размер на 29 908.44 лв. от И.В. в полза на фирма „Вива Комерс-ВВ“ЕООД в ДСК АД на 05.04.2016 год.

Дружеството е ползвало правото си на приспадане на данъчния кредит през месец май 2014 год. и месец юни 2014 год., чрез деклариране на сделките в дневник покупки и СД по ЗДДС.

Съдът споделя изводите на приходната администрация за липсата на реалност на доставката. Съображенията, които са изложени, за липсата на реална доставка са основателни поради липсата на техническа и кадрова обезпеченост, съдът намира за основателни. Действително факта, че контрагента не е открит, е обстоятелство, което е извън волята на проверяваното лице и не може да обоснова нереалност на доставката, но обстоятелството, че тази фактура не е включена в справката декларация на контрагента и липсата на начислено задължение за ДДС за тази фактура, поставя под съмнение реалността на доставката. Доколкото в случая е необходимо доставката да бъде осъществена чрез товарен автомобил, а данни за факта на самата доставка не са представени, говори и за липсата на реалност на доставката.

В заключение, съдът намира, че жалбата против ревизионният акт, в частта, в която е непризнат данъчен кредит по отношение на доставката от „Вива комерс ВВ“ЕООД в размер на 4 984.74 лв. е неоснователна.

 

10. По отношение на непризнат данъчен кредит в размер на 3967.40 лв. по фактура, издадени от „Мания 2010“ЕООД, Булстат *********.

В хода на производството е била извършена насрещна проверка за съхраняваните счетоводни документи по отношение на процесната фактура, при която проверка доставчика в лицето на „Мания 2010“ЕООД не е бил открит, нито негов представител. Искането за представяне на документи е изпратено чрез система ИС контрол на следните ел. адреси: ***********@******.***; *********@***.** и mania kaes ****@*****.***, като за последния ел. адрес е получено съобщение за възникнал проблем при доставката на съобщението. Същото е изпратено по пощата чрез куриер с обратна разписка на всички известни адреси на дружеството, включително и постоянния адрес на управителя на дружеството. Искането е изпратено и чрез пощенски оператор, като е върнато обратна разписка, подписана от упълномощено лице. Използвани са всички възможности по ДОПК за връчване на искането за изискване на документи, но безуспешно. Дружеството е регистрирано по реда на ДОПК на 10.03.2010 год., а по ЗДДС на 24.01.2011 год. - задължителна. Дружеството е дерегистрирано по ЗДДС на 07.09.2017 год. при установени обстоятелства по чл.176 от ЗДДС. Извършени са проверки в система БИДИС, при което е установено, че за процесните фактури, дружеството е отразило същите в съответните данъчни периоди в подаваните от него справки-декларации /зе месец март и месец април 2017 год..

При извършената служебна проверка от проверяващите органи, че във дружеството са назначавани работници и служители през периода от 2010 год. до месец май 2013 год., когато е прекратено трудовото правоотношение на последния работник, като след което такива не са назначавани. Установено е също така че „Мания 2010“ЕООД не притежава транспортни средства към датата на осъществената търговска сделка, не притежава офиси, сгради, складове и др. нежилищни имоти в които да развива дейността си и че към 14.02.2020 год. дружеството има задължения към бюджета в големи размери; дружеството няма обект и ЕКАФП. Дружеството има обект и ЕКАФП регистриран в офис с №ФУ –*** и №ФП ***- въведен в експлоатация на 27.01.2017 год., на който касов апарат е маркирана продажбата по фактура №39/21.04.2017 год.

Извършените доставки са по следните фактури:

10.1. Фактура №39/21.04.2017 год. с данъчна основа в размер на 3 300.00 лв. и ДДС в размер на 660.00 лв. и с предмет на сделката: Кофражна греда „Дона“ Н-20 см. L-4.0 -55 бр. Представена е касова бележка от ЕКАФП в размер на 3 960.00 лв. от 12.05.2017 год.

10.2. Фактура №38/20.04.2017 год. с данъчна основа в размер на 4 400.00 лв. и ДДС в размер на 880.00 лв. предмет на сделката: Кофражна греда „Шпилка“ - 400 бр. Към фактурата е представена вносна бележка за плащането й на  11.05.2017 год. в размер на 5 280.00 лв. от И.В. в полза на фирма „Мания 2010“ЕООД в „Интернешънъл Асет Банк“АД

10.3. Фактура №37/19.04.2017 год. с данъчна основа в размер на 3 712.00 лв. и ДДС в размер на 742.40 лв. с предмет на сделката: Кофражна греда „ДОКА Н“ -36 бр. и Гайка М18 - 800 бр. Към фактурата е представена вносна бележка за плащане на 11.05.2017 год. в размер на 4 454.40 лв. от И.В. в полза на фирма „Мания 2010“ЕООД в „Интернешънъл Асет Банк“АД

10.4. Фактура №29/30.03.2017 год. с данъчна основа в размер на 8 427.00 лв. и ДДС в размер на 1 685.40 лв. с предмет на доставката: „Кофражни плоскости „Геопласт“ - 69 бр. и Ръкохватки - 210 бр. Към фактурата е представена вносна бележка за плащането й на 04.04.2017 год. в размер на 10 112.40 лв. от И.В. в полза на фирма „Мания 2010“ЕООД в „Интернешънъл Асет Банк“АД.

Дружеството - жалбоподател е ползвало правото си на приспадане на данъчния кредит през месец март 2017 год. и месец април 2017 год., чрез деклариране на сделките в дневник покупки и СД по ЗДДС.

Съдът споделя изводите на приходната администрация за липсата на реалност на доставката. Съображенията, които са изложени, за липсата на реална доставка са основателни поради липсата на техническа и кадрова обезпеченост, съдът намира за основателни. Действително факта, че контрагента не е открит, е обстоятелство, което е извън волята на проверяваното лице и не може да обоснова нереалност на доставката, но обстоятелството, че не са налице данни за начина на осъществяване на доставката, като липсват каквито и да е било документи в тази насока, говори и за липсата на реалност на доставката. Доставените стоки са вложени през 2017 и 2018 год., като кофражните плоскости са бракувани през месец март 2020 год.

В заключение, съдът намира, че жалбата против ревизионният акт, в частта, в която е непризнат данъчен кредит по отношение на доставката от „Мания 2010“ЕООД в размер на 3 967.40 лв. е неоснователна.

 

Съгласно чл.68. ал.1, т.1 от ЗДДС, данъчен кредит е сумата на данъка, която регистрирано лице има право да приспадне от данъчните си задължения по този закон за получени от него стоки или услуги по облагаема доставка. Според чл.69, ал.1, т.1 от с. з., когато стоките и услугите се използват за целите на извършваните от регистрираното лице облагаеми доставки, лицето има право да приспадне данъка за стоките или услугите, които доставчикът му е доставил или предстои да му достави. Съгласно посочените норми, правото на приспадане на данъчен кредит се обуславя не само от наличието на фактури, а зависи и от това дали лицето, вписано в тях като доставчик, реално е предоставило отразените в издадените от него фактури, стоки и/или извършило фактурираните услуги. Тъй като по своята правна същност това право представлява сложен фактически състав, то и правните последици по него могат за възникнат само ако са изпълнени всички образуващи го елементи. В закона няма легално определение на понятието „неправомерно начислен данък” по смисъла на чл.70, ал.5 от ЗДДС, но по аргумент от противното, това е всяка една хипотеза, при която начисляването на данъка е станало в нарушение на императивни законови разпоредби. И доколкото наличието на реална доставка на стока по чл.6, ал.1 от ЗДДС или услуга по чл.9, ал.1 от с.з. е кумулативно условие за възникване на правото на данъчен кредит, то начисляването на данък при липса на реална доставка на стока е „неправомерно” по смисъла на чл.70, ал. 5 от закона и е основание за непризнаване на данъчен кредит. Затова при преценката на органите по приходите дали за получателя по доставката е възникнало спорното право, те имат правомощието да проверят реално ли е осъществена доставката и дали е възникнало данъчно събитие, което да се яви предпоставка за начисляване на данък от доставчика, за да може за получателя да възникне правото на приспадане на данъчен кредит съгласно изискванията на чл. 68, ал.1, т.1 и чл.69. ал.1, т.1 от ЗДДС. Законовите норми на ЗДДС относно правото на приспадане на данъчен кредит за получен документ поставят задължително условие да е налице извършена доставка и вписаната в съответната фактура операция да отразява реални факти от обективната действителност, т.е. вписаното като доставчик лице реално да е доставило стоките и услугите, отразени в издадените от него документи.

Съгласно чл.11, ал.1 от ЗДДС, доставчик по смисъла на този закон е лицето, което извършва доставката на стока или услугата. По смисъла на чл.6, ал.1 от ЗДДС, доставка е прехвърляне правото на собственост или друго вещно право върху стоката. Тоест, за да се направи ясен извод, че е налице конкретно осъществена доставка на стоки, следва да се установи прехвърлянето на правото на собственост или друго вещно право върху стоките именно между лицата, сочени като продавач и купувач по сделките. В конкретния случай, част от изследваните фактури документират продажби на стоки/материали, които по своя характер са вещи, определени по своя род. Според чл.24, ал.2 от ЗЗД, собствеността върху такива стоки се прехвърля, щом те бъдат определени по съгласие на страните или при липса на такова, когато бъдат предадени. Всички документи, установяващи прехвърлянето на право на собственост върху процесиите стоки следва да кореспондират помежду си, да са взаимно обвързани, да следват хронологията на осъществяване на сделките и да установяват по един категоричен начин, че ревизираното лице е получател на стоките именно по фактурите, издадени от посочения доставчик, по които претендира данъчен кредит.

         Въз основа на изложените по-горе аргументи за реалност на доставките, съдът намира, че жалбата е основателна по отношение на фактурите, за които не е признат данъчен кредит и с издатели, както следва: „Асенов трейдинг“ЕООД – 33 578.00 лв. данъчен кредит ползван през 2015 год.; „Родопи болетус“ЕООД – 9 180.00 лв. данъчен кредит ползван през 2104 год. и „Пауар груп“ЕООД – 6 132.00 лв. данъчен кредит ползван през 2016 год., а е неоснователна по отношение на фактурите издадени от „Харт груп“ЕООД – 10 120.00 лв. ползван данъчен кредит през 2014 год.; „Агро Атанасов 67“ЕООД – 6 738.52 лв. ползван данъчен кредит през 2018 и 2019 год.; „Зоохранинвест пропъртис“ЕООД – 5 536.20 лв. ползван данъчен кредит през 2016 год.; „Велком 66“ЕООД – 6 565.68 лв. ползван данъчен кредит през 2018 год.; „Бест Стара Загора“ЕООД – 12 355.53 лв. ползван данъчен кредит през 2017год. и 2018 год.; „Вива комерс“ЕООД – 4 984.74 лв. ползван данъчен кредит през 2014 год. и „Мания 2010“ЕООД – 3 967.40 лв. ползван данъчен кредит през 2017 год..

 

II. По Закона за корпоративното подоходно облагане

Предмет на обжалване е увеличението на счетоводния финансов резултат за 2014 год. и 2015 год. на основание чл.26, т.2 от ЗКПО, във връзка с чл.10, ал.1 от същия закон, съответно в размер на 3 860.00 лв. и 8 000.00 лв. и корекцията на декларираното намаление на счетоводния финансов резултат за 2014 год., 2015 год., 2016 год., 2017 год. и 2018 год. на основание чл. 54, ал. 1 от същия закон, съответно 8 685.75 лв., 42 957.42 лв., 79 983.25 лв., 44 461.50 лв. и 33 522.50 лв. Видно от констативната част на РД и на обжалвания РА, посочените суми, с които е увеличен СФР, представляват отчетени от дружеството разходи за материали по фактури, издадени от „Родопи Булетус“ ЕООД и ,Асенов трейдинг“ЕООД.

1.   По отношение на финансовия резултат за 2014 год.

Видно от мотивите на ревизионният доклад, не са признати разходи, начислени като такива за материали в размер на 3 860.00 лв. и начислените амортизации за получени доставки от „Родопи булетус“ЕООД в размер на 8 685.75 лв. С оглед на гореизложените мотиви в решението, съдът намира, че е налице реалност на доставките от този контрагент, поради което и ревизионният акт в тази му част, в която е определен допълнително данък печалба в размер на 1 254.57 лв. и лихви за закъсняло плащане в размер на 647.42 лв., дължими за периода 01.04.2015 год. – 28.04.2020 год. следва да бъде отменен.

2.   По отношение на финансовият резултат за 2015 год.

Видно от мотивите на ревизионният доклад, не са признати разходи, начислени като такива за материали в размер на 8 000.00 лв. по фактура №1036/2015 год., издадена от „Асенов трейдинг“ЕООД и начислените амортизации за получени доставки от „Родопи булетус“ЕООД в размер на 9 756.00 лв., „Харт груп“ЕООД в размер на 14 110.00 лв. и „Асенов трейдинг“ЕООД  в размер на 19 091.42 лв. С оглед на гореизложените мотиви в решението, съдът намира, че е налице реалност на доставките по издадените фактури от „Родопи болетус“ЕООД и „Асенов трейдинг“ЕООД, поради което и ревизионният акт в тази му част, следва да бъде изменен. Следва да се признаят направените разходи за амортизации по доставките от тези две фирми общо в размер на 28 847.42 лв., а амортизациите по доставките от „Харт груп“ЕООД в общ размер на 14 110.00 лв. да не се признаят, както и да се признае разхода по фактура №1036/2015 год. издадена от „Асенов трейдинг“ЕООД. Ето защо, частта в ревизионният акт, в която е определен допълнително данък печалба в размер на 5 095.74 лв. и лихви за закъсняло плащане в размер на 2 110.79 лв., дължими за периода 01.04.2016 год. – 28.04.2020 год., следва да бъде изменен, като допълнително начисленият данък печалба следва да бъде намален до размера от 1 403.23 лв., а дължимите лихви до размера от 580.48 /изчислени чрез електронния калкулатор на сайта на НАП/.

3.   По отношение на финансовият резултат за 2016 год.

Видно от мотивите на ревизионният доклад, не са признати начислените амортизации за получени доставки от „Родопи болетус“ЕООД в размер на 9 756.00 лв., „Харт груп“ЕООД в размер на 14 110.00 лв.; „Асенов трейдинг“ЕООД  в размер на 45 967.00 лв.; „Пауар груп“ЕООД в размер на 8 431.50 и „Зоохранинвест пропъртис“ЕООД в размер на 1 718.75 лв. С оглед на гореизложените мотиви в решението, съдът намира, че е налице реалност на доставките по издадените фактури от „Родопи болетус“ЕООД, „Асенов трейдинг“ЕООД и „Пауар груп“ЕООД, поради което и ревизионният акт в тази му част, следва да бъде изменен. Следва да се признаят направените разходи за амортизации по доставките от тези три фирми общо в размер на 64 154.50 лв., а амортизациите по доставките от „Харт груп“ЕООД и „Зоохранинвест пропъртис“ЕООД в общ размер на 15 828.75 лв. да не се признаят от общо начислените амортизации в размер на 94 907.03 лв. от жалбоподателят, като правомерно начислените амортизации остават в размер на 79 078.28 лв. Ето защо, частта в ревизионният акт, в която е определен допълнително данък печалба в размер на 7 998.52 лв. и лихви за закъсняло плащане в размер на 2 501.96 лв., дължими за периода 01.04.2017 год. – 28.04.2020 год., следва да бъде изменен, като допълнително начисленият данък печалба следва да бъде намален до размера от 1 579.89 лв., а дължимите лихви до размера от 493.32 /изчислени чрез електронния калкулатор на сайта на НАП/.

4.   По отношение на финансовият резултат за 2017 год.

Видно от мотивите на ревизионният доклад, не са признати начислените амортизации за получени доставки от „Родопи болетус“ЕООД в размер на 70317.00 лв., „Асенов трейдинг“ЕООД  в размер на 35 082.00 лв. и „Зоохранинвест пропъртис“ЕООД в размер на 2 062.50 лв. С оглед на гореизложените мотиви в решението, съдът намира, че е налице реалност на доставките по издадените фактури от „Родопи болетус“ЕООД и „Асенов трейдинг“ЕООД, поради което и ревизионният акт в тази му част, следва да бъде изменен. Следва да се признаят направените разходи за амортизации по доставките от тези две фирми общо в размер на 42 399.00 лв., а амортизациите по доставките от „Зоохранинвест пропъртис“ЕООД в размер на 2 062.50 лв. да не се признаят от общо начислените амортизации в размер на 50 026.40 лв. от жалбоподателят, като правомерно начислените амортизации остават в размер на 42 399.00 лв. Ето защо, частта в ревизионният акт, в която е определен допълнително данък печалба в размер на 4 446.15 лв. и лихви за закъсняло плащане в размер на 863.36 лв., дължими за периода 01.04.2018 год. – 28.04.2020 год., следва да бъде изменен, като допълнително начисленият данък печалба следва да бъде намален до размера от 2 100.62 лв., а дължимите лихви до размера от 442.92 /изчислени чрез електронния калкулатор на сайта на НАП/.

5.   По отношение на финансовият резултат за 2018 год.

Видно от мотивите на ревизионният доклад, не са признати начислените амортизации за получени доставки от „Асенов трейдинг“ЕООД  в размер на 31 460.00 лв. и „Зоохранинвест пропъртис“ЕООД в размер на 2 062.50 лв. С оглед на гореизложените мотиви в решението, съдът намира, че е налице реалност на доставките по издадените фактури от „Асенов трейдинг“ЕООД, поради което и ревизионният акт в тази му част, следва да бъде изменен. Следва да се признаят направените разходи за амортизации по доставките от „Асенов трейдинг“ЕООД в размер на 31 460.00 лв., а амортизациите по доставките от „Зоохранинвест пропъртис“ЕООД в размер на 2 062.50 лв. да не се признаят от общо начислените амортизации в размер на 39 832.07 лв. от жалбоподателят, като правомерно начислените амортизации остават в размер на 31 460.00 лв. Ето защо, частта в ревизионният акт, в която е определен допълнително данък печалба в размер на 3 352.25 лв. и лихви за закъсняло плащане в размер на 311.04 лв., дължими за периода 01.04.2018 год. – 28.04.2020 год., следва да бъде изменен, като допълнително начисленият данък печалба следва да бъде намален до размера от 206.25 лв., а дължимите лихви до размера от 22.57 /изчислени чрез електронния калкулатор на сайта на НАП/.

 

III. По Закона за данък върху доходите на физическите лица

Видно от мотивите в ревизионният доклад и представените документи от проверяваното лице, е начислен данък за календарната 2015 год., 2016 год., 2017 год. и 2018 год. Според заключението на назначената съдебно-счетоводна експертиза, за цялата 2015 год. няма нито превод от дружеството към личната сметка на управителя с основание дивидент от общо преведените суми в размер на 109 700.00 лв., докато през 2016 год. 60 100.00 лв. са преведени без основание дивидент и само 4 004.00 лв. с основание дивидент, а получените през 2017 год. суми в размер на 24 014.00 лв. и през 2018 год. в размер на 16 008.00 лв. са преведени с основание дивидент. При извършената съпоставка от страна на съда, се констатира, че не е налице разминаване между установените суми от страна а проверяващите и тези установени от експертизата, отнасящи до размера на преведените суми през съответните години от сметката на дружеството към личната сметка на управителя. Не се установи в хода на съдебното производство, за какво са били превеждани тази суми, налице ли са взети решения на общото събрание на дружеството, респективно получените суми да са върнати обратно по сметката на дружеството. Изложеното в жалбата съображения, че в тази си част ревизионният акт е нищожен, съдът намира за неоснователен, като съображения за това са изложени на страница 9 от решението.

С оглед на установеното от проверяващите и експертизата, съдът намира за основателен извода на проверяващите, че всички преводи следва да се зачетат като такива с разпределен дивидент, включително и тези в които е записано като основани личен превод. Ето защо съдът приема, заключението на вещото лице за дължим данък общо в размер на 10 691.30 лв. и лихви съответно в размер на 4 151.07 лв., изчислени към 30.04.2020 год., които цифри се съдържат и в оспореният ревизионен акт. В тази си част, жалбата следва да бъде отхвърлена като неоснователна.

Оспореният ревизионен акт №Р-16002419003092-091-001 от 30.04.2020 год., потвърден с Решение №316/06.07.2020 год. на Директора на Дирекция „ОДОП“ – Пловдив, с който на „СММ Глобал“ЕООД са установени задължения за данък върху добавената стойност в размер на 48 890.00 лв. и лихви за просрочия към тях, изчислени към 30.04.2020 год. в размер на 24 113.02 лв., като издаден при неправилно приложение на материалния закон, при липсата на допуснати съществени процесуални нарушения при провеждането на ревизионното производство, е незаконосъобразен и следва да бъде отменен. В останалата си част, в която са определени задължения за ДДС в размер на 50 268.07 лв. и дължими лихви за забава в размер на 16 136.77 лв. изчислена към 30.04.2020 год. е правилен и законосъобразен.

Оспореният ревизионен акт №Р-16002419003092-091-001 от 30.04.2020 год., потвърден с Решение №316/06.07.2020 год. на Директора на Дирекция „ОДОП“ – Пловдив, с който на „СММ Глобал“ЕООД са установени задължения за данък печалба по ЗКПО в размер на 18 260.47 лв. и лихви за просрочия към тях, изчислени към 30.04.2020 год. в размер на 5 029.60 лв., като издаден при неправилно приложение на материалния закон, при липсата на допуснати съществени процесуални нарушения при провеждането на ревизионното производство, е незаконосъобразен и следва да бъде отменен. В останалата си част, в която са определени задължения по ЗКПО в размер на 3 886.76 лв. и дължими лихви за забава в размер на 1 539.29 лв. изчислена към 30.04.2020 год., както и в частта в която е определени задължения по Закона за данък върху доходите на физическите лица в размер на 10 591.03 лв. и лихви в размер на 4 151.07 лв., изчислена към 30.04.2020 год. е правилен и законосъобразен.

По делото е направено искане от страна на жалбоподателят и ответника за присъждане на направените разноски по делото. Жалбоподателят е направил следните разноски 6 100.00 лв. възнаграждение за един адвокат, 50.00 лв. платена държавна такса и 1 690.00 лв. депозит за вещо лице, т.е. общо в размер на 7 840.00 лв.. С оглед на частичната основателност на жалбата, то същите следва да се редуцират до 4 155.20 лв. На данъчна администрация се дължат сторените разноски по производството за осъществената юрисконсултска защита. На основание  чл.161, ал.1 изр. последно от ДОПК във връзка с чл.8, ал.1, т.4 от Наредба №1 от 09.07.2004 год. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, те се констатираха в размер на 2 048.68 лева, съобразно отхвърлената част на жалбата.

            Водим от горните мотиви и на основание чл.160, ал.1 от ДОПК Старозагорският административен съд

 

Р Е Ш И:

 

            ОТМЕНЯ по жалба на „СММ Глобал“ЕООД със седалище и адрес на управление гр. Стара Загора, ул. „Господин Михайловски“ №81, вх.А, ет.3, ап.46, представлявано от управителя И.А.В. Ревизионен акт №Р-16002419003092-091-001 от 30.04.2020 год., издаден от В.И.И.на длъжност Началник на сектор, възложил ревизията и Н.И.П.на длъжност главен инспектор по приходите - ръководител на ревизията, в частта, в която на „СММ Глобал“ЕООД са установени задължения в размер на 48 890.00 лв., непризнат данъчен кредит по ЗДДС и лихви за просрочие, изчислени към 30.04.2020 год., в размер на 24 113.02 лв., потвърден с Решение №316/06.07.2020 год. на Директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – Пловдив по фактури издадени от „Асенов трейдинг“ЕООД, „Родопи булетус“ЕООД и „Пауар груп“ЕООД, като незаконосъобразен.

ОТМЕНЯ по жалба на „СММ Глобал“ЕООД със седалище и адрес на управление гр. Стара Загора, ул. „Господин Михайловски“ №81, вх.А, ет.3, ап.46, представлявано от управителя И.А.В. Ревизионен акт №Р-16002419003092-091-001 от 30.04.2020 год., издаден от В.И.И.на длъжност Началник на сектор, възложил ревизията и Н.И.П.на длъжност главен инспектор по приходите - ръководител на ревизията, в частта, в която на „СММ Глобал“ЕООД са установени задължения в размер на 18 260.47 лв., задължения по ЗКПО и лихви за просрочие, изчислени към 30.04.2020 год., в размер на 5 029.602 лв., потвърден с Решение №316/06.07.2020 год. на Директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – Пловдив, като незаконосъобразен.

         ОТХВЪРЛЯ жалбата на „СММ Глобал“ЕООД със седалище и адрес на управление гр. Стара Загора, ул. „Господин Михайловски“ №81, вх.А, ет.3, ап.46, представлявано от управителя И.А.В. против Ревизионен акт №Р-16002419003092-091-001 от 30.04.2020 год., издаден от В.И.И.на длъжност Началник на сектор, възложил ревизията и Н.И.П.на длъжност главен инспектор по приходите - ръководител на ревизията, в частта, в която на „СММ Глобал“ЕООД са установени задължения в размер на 50 268.07 лв., непризнат данъчен кредит по ЗДДС и лихви за просрочие, изчислени към 30.04.2020 год., в размер на 16 136.77 лв.; задължения по ЗКПО в размер на 3 886.76 лв. лихви за просрочие, изчислени към 30.04.2020 год., в размер на 1 539.29 лв. и задължения по ЗДДФЛ в размер на 10 591.03 лв. и лихви за просрочие, изчислени към 30.04.2020 год., в размер на 4 151.07 лв., потвърден с Решение №316/06.07.2020 год. на Директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – Пловдив, като неоснователна.

         ОСЪЖДА Национална агенция по приходите гр. София да заплати „СММ Глобал“ЕООД, представлявано от управителя И.А.В., сумата 4 155.20 лв., представляваща сторените разноски по производството.

ОСЪЖДА „СММ Глобал“ЕООД, представлявано от управителя И.А.В. да заплати на Национална агенция по приходите, сумата 2 048.68 лв., представляваща сторените разноски по производството.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14 дневен срок от съобщаването му на страните.

                                          

 

                        АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: