Р Е Ш Е Н И Е
Номер …. / 18.04.2019г. Година 2019 Град
Стара Загора
В ИМЕТО
НА НАРОДА
С.Т ОКРЪЖЕН СЪД
ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ
На 20.03. Година 2019
в публичното заседание, в следния състав:
Председател:РУМЯНА БОНЧЕВА
Членове:
1. ИВАНЕЛА КАРАДЖОВА
2.
ХРИСТО СИМИТЧИЕВ
Секретар Таня
Кемерова
Прокурор ……………………..
като разгледа докладваното от съдията - докладчик
КАРАДЖОВА
въззивно търговско дело № 1056 по описа за 2016 година.
Обжалвано
е решение №1174/15.11.18 г. по гр.д. №1885/18 г. по описа на Районен съд-С.З..
Въззивникът
„С. „ АД ЕИК ***-гр.С.З. обжалва постановеното решение като излага доводи
относно неговата незаконосъобразност.Моли същото да бъде отменено и да се
постанови друго по същество на спора ,с което да се отхвърли като неоснователен
предявения иск и в условията на евентуалност да се намали размера на
претендираната неустойка.
Въззиваемият
СНЦ „М.“ ЕИК ** гр.С. редовно и своевременно призован за насроченото
съдебно заседание не се явява и не взема становище в хода по същество.В
депозирания писмен отговор развива подробни доводи относно правилността на
постановеното първоинстанционно съдебно решение.Моли решението да бъде
потвърдено.
Съдът
като прецени събраните по делото доказателства по отделно и в тяхната
съвкупност намира за установено следното:
Жалбата е допустима.
Разгледана
по същество е неоснователна.
В хода на производството се
установява следната фактическа обстановка: Със Заповед № 200/15.01.2018г. по
реда на чл. 410 от ГПК, издадена по приложеното ч.гр.д. № 320/2018г. по описа
на С. районен съд, е разпоредено ответникът да заплати на ищеца сумата от 1980лв.
– главница, представляваща неплатено възнаграждение за отстъпени авторски права
за четвъртото тримесечие на 2014г. /01.10.2014г. – 31.12.2014г./ по договор №
069 от 12.12.2012г., 1802,53 лв. – неустойка за забава върху вноска за
четвъртото тримесечие на 2014г. – за периода от 13.01.2015г. до 08.01.2018г. и
законната лихва върху главницата, считано от 12.01.2018г. до изплащане на
вземането. В срока по 414 ал. 2 от ГПК срещу Заповедта е подадено възражение от
длъжника .
Не е спорно
по делото, а и от писмените доказателства се установява, че на 12.12.2012г.
страните са сключили договор № 069 за излъчване по безжичен път, предаване по
кабел и механично възпроизвеждане. По силата на договора, ищецът, в качеството
си на дружество за колективно управление на авторски права по смисъла на чл. 40
от ЗАПСП, е отстъпил на ответника неизключителното право да използва за нуждите
на своята програма всички защитени произведения, принадлежащи към неговия
репертоар. Съгласно чл. 7 ал. 1 от договора, срещу предоставените с договора
права ответникът се е задължил да заплаща на ищеца годишно възнаграждение,
определено въз основа на отчисления в размер на 1,5 % от приходите му, при
гарантиран месечен минимум от 550 лв., като върху възнаграждението се начислява
ДДС. На основание чл. 8 ал. 1 от договора, гарантираният месечен минимум се
изплаща на тримесечни вноски, в десетдневен срок след изтичане на съответното
тримесечие. За дължимото възнаграждение за четвъртото тримесечие на 2014г. от
ищеца е издадена фактура № ********** от 07.01.2015 г. – на стойност 1980 лв. с
ДДС, която сума, ведно с разноските по заповедното производство /75,65 лв.
държавна такса и 75 лв. юрисконсултско възнаграждение/, е заплатена от
ответника на ищеца след падежа и след подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК
/на 12.01.2018г./, с четири платежни нареждания /от 08.02.2018г. – 500 лв., от
09.02.2018г. – 350 лв., от 14.02.2018г. – 660 лв. и от 26.02.2018г. – 620,65
лв./.
Съгласно чл.
9 ал. 1 от договора, за забава в плащането на вноските ответникът се задължава
да заплаща на ищеца неустойка в размер на 1/120 от годишната законна лихва за
просрочени задължения за всеки ден закъснение, но общо не повече от еднократния
размер на самата дължима вноска.
Въззивният състав намира, че уговорената
неустойка за забава не е прекомерна. Предвид обстоятелството,че процесният
договор представлява търговска сделка,сключена между търговци и предвид чл.309 ТЗ размерът на договорната неустойка не може да се намалява поради
прекомерност.Освен това по делото не са ангажирани доказателства за
действителния размер на вредите за ищеца, настъпили от забавеното изпълнение на
главното парично задължение по процесния договор през исковия период. Предвид
това, че задължението за главницата е парично, не може да се приеме, че вредите
от забавата му за кредитора са в размера на законната лихва.Необоснован е
извода във въззивната жалба,че договорната неустойка излиза извън присъщите й
обезщетителни,обезпечителни и санкционни функции.
Предвид гореизложеното обжалваното
първоинстанционно съдебно решение следва да бъде потвърдено.
Водим
от горното, съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 1174/15.11.18 г.
по гр.д. №1885/18 г. по описа на Районен съд-С.З..
ОСЪЖДА „С.” АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. С.З.**, да
заплати на СНЦ „С. *** - М.”, ЕИК **, със седалище и адрес на управление гр. С.,
***, сумата 100 лв./сто лева/– разноски по делото.
Решението е
окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: