РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
Административен
съд Пловдив
Р Е Ш
Е Н И Е
№ 436
гр.Пловдив, 09 . 03 . 2023г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Административен
съд-Пловдив, VI състав , в открито заседание на двадесет и първи февруари през
две хиляди двадесет и трета година, в състав :
Административен съдия : Здравка Диева
С
участието на секретаря Г.Г., като разгледа докладваното от съдията адм.д.№
4/2023г., за да се произнесе , взе предвид следното :
С.В.В.,***, представляван от адв.Ст.П.
обжалва Отказ за издаване на разрешение за съхранение, носене и употреба на
късоцевно огнестрелно оръжие и боеприпаси за него от физическо лице с рег.№
273р-14094/19.12.2022г. на Началник РУ – Хисар при ОД МВР - Пловдив.
Становища на страните :
- Жалбоподателят счита отказа за
необоснован и незаконосъобразен. Поддържа отсъствие на мотиви в
административния акт – не са посочени фактически и правни основания, вкл. не е
посочено какво налага в конкретния случай да бъде издаден отказ. Не е отразено
какви съображения са изложени в заявление вх.№ 273000-4856/10.10.2022г., въз
основа на които да бъде мотивиран отказа. Заявителят е представил допълнителни
основания на 16.12.2022г., които не са обсъдени от административния орган. С
позоваване на Решение № 2766/2018г. по адм.д.№ 4706/2017г., ВАС, се поддържа, е
липсата на съображения, обосноваващи отказа, е пречка за осъществяване на
съдебен контрол за законосъобразност. Поискана е отмяна на отказа с връщане
преписката на административния орган.
В ход по същество е поискана отмяна на
отказа с присъждане на направените съдебни разноски – за държавна такса и
адвокатско възнаграждение на основание чл.38 ал.2 от Закона за адвокатурата. В
писмена защита адв.П. е заявил, че преписката съдържа докладна записка от
мл.разузнавач М.Д., в която е отразено, че жалбоподателят В. не се води на
отчет в ЦПЗ-Пловдив, както и че в група Криминална полиция при РУ-Хисаря към
момента на проверката има информация за участие или съучастие на Ст.В. в
престъпления, престъпни групировки и контакти с лица от криминалния контингент,
както и такива със съмнително поведение. За тази информация е посочено, че е
лишена от всякаква конкретика. Преписката съдържа и друга докладна на
мл.полицейски инспектор М.А., от която е видно, че жалбоподателят притежава
каса за съхранение на оръжие съобразно изискванията на Закона за оръжията,
боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия /ЗОБВВПИ/ и няма
данни да е злоупотребявал с алкохол или други видове психотропни или упойващи
вещества, вкл. няма данни да се движи с лица от криминалния контингент.
Жалбоподателят е представил писмено обяснение, според което притежава
огнестрелно оръжие от 20 години и обосновава необходимостта си с местоживеене –
на края на града, където често минавали непознати хора и изпитва страх за
живота и здравето си. Началникът на РУ – Хисар не е взел под внимание и не е
обсъдил доводите на оспорващото лице от допълнителното обяснение. Изложени са
бланкетни аргументи и не са изискани конкретни доказателства от жалбоподателя,
които да представи по повод твърденията си. Твърди се, че оспореният отказ е
издаден при неизяснена фактическа обстановка и без изложени мотиви относно наличие
или липса на предпоставки, свързани с реална опасност за живота и здравето на
жалбоподателя. Липсата на релевантни мотиви в отказа не позволява извършване на
контрол за законосъобразност на акта, защото това би означавало да се замести
волята на издателя на акта /Решение № 8301/2021г. по адм.д.№ 4577/2021г., ВАС/.
- Ответникът Началник РУ Хисар при ОД
МВР – Пловдив не изразява становище по жалбата и по същество.
- Окръжна прокуратура Пловдив не
участва в съдебното производство.
1. Жалбата е допустима за разглеждане по основателност
поради подаването й в 14 дневен срок от адресат на неблагоприятен акт – отказът
е съобщен лично на оспорващото лице на 20.12.2022г., л.7 гръб. Жалбата е с вх.
номер в АС – Пловдив от 03.01.2023г. Жалбоподателят е адресат на неблагоприятен
административен акт – отказ, подлежащ на обжалване.
Няма данни за проведено производство
по административно оспорване на отказа пред Директора на ОД МВР – Пловдив.
2. Началникът на РУ Хисар при ОД МВР - Пловдив разполага
с правомощия, пряко произтичащи от закона /чл.76 и сл. във вр. с чл.83 ЗОБВВПИ/. Към този орган е отправено заявление вх.№ 273000-4856/10.10.2022г. от
г-н В. за издаване на разрешение за „носене, употреба и съхранение на пистолет
/револвер/ марка ТТ, калибър 762,25 мм № ЧА 4880” /л.19/, предвид посочен поС.н
адрес по лична карта в гр.Хисар. В заявлението не е отразено за каква цел е
оръжието и не са изложени причини, които да го обосноват.
Според данни от административната преписка : Във вр. със
заявлението е образувана административна преписка рег.№
273000-4856/10.10.2022г., който номер е отразен в докладна записка рег. №
273р-11788 / 24.10.2022г. Докладната записка отразява информация от проучване
на Ст.В. от страна на оперативен работник мл.инспектор И.В. – проверени са принадлежност
към престъпни групи; близки отношения с лица, представляващи оперативен
интерес; противообществени прояви; употреба на упойващи и психотропни вещества;
злоупотреба с алкохол; създадени условия за съхранение на оръжието в съответствие
с декларираните от заявителя /във вр. с декларация по чл.98 ЗОБВВПИ, л.25/;
нарушения на обществения ред по УБДХ и ЗООРПСМ, за което са налагани
административни наказания; наложени мерки по ЗЗДН; настанявания за принудително
лечение по глава пета, раздел Втори от ЗЗдр. Извършена е и проверка по
информационните фондове на МВР за заявителя със следните данни : според
свидетелство за съдимост заявителят е осъждан, реабилитиран по право
/електронна справка за съдимост от 03.11.2022г., л.23 – Ст.В. е осъждан по НОХД
№ 119/1985г. с присъда 133/19.11.1985г., в сила от 04.12.1985г. – чл.343а б.Г,
чл.343 ал.2 пр.2 б.Б ал.3, чл.54 НК, Реабилитиран по право/; няма данни за
образувано НП за извършено престъпление от общ характер; няма получено уведомление
от НАП по реда на ДОПК; няма наложени мерки по ЗЗНД; „няма наличие на
основателна причина, която по несъмнен начин обосновава издаването на
разрешение за съхранение, носене и употреба на късо оръжие за самоотбрана“.; В
следваща Докладна записка рег.№ 273р-12415/09.11.2022г. /л.21/ относно
извършена проверка по издаване на разрешение за носене и съхранение на късо
огнестрелно оръжие, съставена от мл.разузнавач М.Д. е отразено : Ст.В. не се
води на отчет в ЦПЗ – Пловдив ЕООД; в група Криминална полиция при РУ – Хисаря към
момента има информация за „участие или съучастие на С.В.В. в престъпления,
престъпни групировки и контакти с лица от криминалния контингент, както и с
такива със съмнително поведение. За същия има получена оперативна информация,
че по време на произвеждане на избори активно се занимава с престъпна дейност
свързана с предлагане на парични средства в замяна гласуване за определена
политическа партия.“. В посочената докладна записка е направен извод за това,
че В. не отговаря на изискванията в ЗОБВВПИ и съответно не може да му бъде
одобрено искането за издаване на разрешение за носене и съхранение на късо
огнестрелно оръжие.; В поредна хронологично докладна записка рег.№
273р-13204/28.11.2022г. /л.22/ на полицейски инспектор М.А. е вписано, че във
вр. с искането за издаване на разрешение за носене и съхранение на огнестрелно
оръжие е извършена проверка на постоянния адрес на заявителя в гр.Хисаря и е
установено, че Ст.В. притежава каса за съхранение на оръжие, която е съгласно
изискванията на ЗОБВВПИ. В тази докладна е отразено, че няма данни Ст.В. да
злоупотребява с алкохол и други видове психотропни или упойващи вещества. Посочено
е още, че няма данни Ст.В. да се движи с лица от криминалния контингент и други
със съмнително поведение.; Според медицинско свидетелство от 03.10.2022г.
/л.24/ - Ст.В. не е диспансеризиран и не страда от психични разстройства; В
удостоверение – справка от 03.10.2022г., изд. от ЦПЗ Пловдив ЕООД – за Ст.В. в
информационната система на центъра няма данни за психични разстройства.; В
удостоверение за годност на оръжие от 03.10.2022г., издадено от Оръжейна
работилница Антонов Арми ЕООД /л.26/ е удостоверена техническа годност на
оръжие ТТ фабр.номер ЧА 4880, калибър 7,62х25.
Във вр. със заявлението на жалбоподателя, към същия е
отправено уведомление изх.№ 273000-5839 от 30.11.2022г. /л.27/ за необходимост
от предоставяне на допълнителни мотиви във вр. със искането за издаване на
разрешение за носене, употреба и съхранение на огнестрелно оръжие е боеприпаси
към него, в 7 дн.срок. Според представено известие за доставяне, изпратеното
уведомление е непотърсена пратка от адресата, но независимо от това – на
16.12.2022г. е представено писмено обяснение. В обяснението е посочено, че е
във вр. със заявлението за подновяване на разрешителното на Ст.В. : отразено е,
че лицето притежава оръжие от около 20 години и досега не е имало никакви
произшествия; „Тъй, като живея на края на града, с внучката ни, а често влизат
животни, преминават непознати хора, като възрастен човек не се чувствам
сигурен“; „Оръжието ми е необходимо, при нужда защитя живота на внучката ни и
нашия“.
В обстоятелствената част на оспорената заповед е
отразено, че са разгледани материалите от преписката по искането на Ст.В. от
10.10.2022г. за издаване на разрешение за съхранение, носене и употреба на
късоцевно огнестрелно оръжие и боеприпаси за него за граждански цели с цел
самоотбрана, съгласно чл.79 ал.1 и чл.81 ал.1 ЗОБВВПИ и е съобразено, че за
издаване на разрешение за дейности с огнестрелно оръжие за самоотбрана, лицата
подават заявление, в което се посочва основателна причина, която по несъмнен
начин обосновава издаването, „т.е. начинът им на живот, средата в която се
движат, работят, отговорностите им и прочие, да са опасни за техните личности,
здраве и живот“. По отношение заявлението на жалбоподателя е посочено, че данни
в тази насока липсват и на основание чл.34 ал.3 АПК с писмено уведомление рег.№
273000-5839/30.11.2022г. на заявителя е предоставена възможност да представи
допълнително мотиви, доказващи необходимост от притежаване на късоцевно
огнестрелно оръжие и боеприпаси с цел самоотбрана. В отказа е отразено, че г-н В.
е представил допълнителни съображения на 16.12.2022г. и същите са обсъдени от административния
орган, независимо, че не са описани в административния акт. Според началника на
РУ-Хисар посочените в писменото обяснение мотиви не могат да обосноват по
категоричен начин извод, че съществува опасност за живота, здравето и
имуществото на заявителя. Прието е, че Ст.В. не е поставен в по-рисково
положение от останалите граждани и заявените от него причини не обуславят
необходимост от притежание на огнестрелно оръжие с цел самоотбрана. В отказа е
вписано, че няма постъпили данни за реални заплахи и извършени нападения срещу
лицето, което да налага издаване на исканото разрешение с цел самоотбрана на
физическо лице. Включително е посочено, че доводите на заявителя не са
подкрепени от доказателствени материали, поради което следва да се считат
неаргументирани. Направено е позоваване и на докладна записка, в която е
отразено, че Ст.В. не отговаря на изискванията в ЗОБВВПИ и не може да бъде
одобрено искането му за притежание на късоцевно оръжие. В обобщение е прието,
че лицето на посочва основателна причина, която по несъмнен начин да обоснове
необходимост от издаване на разрешение за съхранение, носене и употреба на
късоцевно огнестрелно оръжие и боеприпаси за него с цел самоотбрана.
При тези фактически обстоятелства е приложено правното основание
на чл.58 ал.1 т.10 ЗОБВВПИ : „Разрешения за придобиване и/или съхранение на
взривни вещества и пиротехнически изделия, разрешения за придобиване,
съхранение и/или носене и употреба на огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях не
се издават на лице: т.10.
което няма основателна
причина - самоотбрана, ловни цели, спортни цели, учебни цели, културни цели,
колекциониране, която по несъмнен начин обосновава издаването на разрешение..”.
Прието е, че в конкретния случай не е преодоляна забраната, установена в
закона, предвид отрицателната предпоставка по т.10 от чл.58 ал.1 ЗОБВВПИ.
3. Към страните са отправени указания по
доказателствената тежест, като за жалбоподателя – на основание чл.170 ал.2 АПК
: „Когато се оспорва отказ за издаване на административен акт, оспорващият
трябва да установи, че са били налице условията за издаването му.”.
В съдебното производство жалбоподателят представи писмено
сведение от Ф.Ф. /бивш колега/ и служебна бележка от Директора на СУ „Христо
Смирненски“ – гр.Хисаря. Ф.Ф. е заявил, че е работил съвместно с г-н В. в ЦКБ
от 2014г. до 10.05.2017г., когато е бол освободен като „охранител“ поради
закриване на щата. Описани са качествата на жалбоподателя, проявени в службата
– притежавал знания и умения, уважителен към колегите, отговорен. Не е допускал
нарушения при боравене с повереното му служебно оръжие. Директорът на училището
е удостоверил, че Ст.В. е шофьор на училищен автобус и отговорно изпълнява
задълженията си без да са му налагани санкции.
По отношение на представените от жалбоподателя писмени
доказателства следва да бъде посочено, че нямат пряка относимост към спора, но
са приети по повод докладната записка, съдържаща неблагоприятни данни за лицето
в качеството му на заявител в административното производство. Действително, в
докладната записка на мл.разузнавач М.Д. отсъстват конкретни факти и
обстоятелства, но при оперативност на информацията не следва да се очаква
разкриването й. Положителните качества на г-н В. при изпълнение на служебните
му задължения, вкл. когато е имал поверено служебно оръжие не са обсъждани от
административния орган, тъй като не стоят в обхвата на преценката за
основателност на искането. От друга страна, положителните личностни качества са
противопоставими на оперативната информация за активна дейност по време на
избори, свързана с предлагане на парични средства в замяна гласуване за
определена политическа партия, но от значение е основанието за отказ по см. на
чл.58 ал.1 т.10 ЗОБВВПИ. Административният орган се е позовал на посочената
докладна, но не съдържащата се в нея информация е фактическото основание за
отказ. В административния акт е отразено, че Началникът на РУ – Хисар е
разгледал материалите от преписката по заявлението на жалбоподателя, което
означава, че се е запознал със събраната информация при проверките и не е
необходимо същата да бъде повтаряна в отказа. Тоест, в случая са налице
несъответстващи си данни в две докладни /л.21 и л.22/ по отношение поведението
на заявителя спрямо криминалния контингент, но административният орган правилно
е поставил акцент върху основанията, изходящи от лицето. Именно личните
съображения на г-н В. са квалифицирани като недостатъчни, за да обосноват
основателност на заявлението му, а не информацията от докладните.
В конкретиката на заявените обстоятелства – допълнителни
мотиви, предвид отсъствието на доводи в заявлението, следва да бъде отбелязано,
че правилно административният орган е приел, че положението на г-н В. не е
по-рисковано от това на останалите граждани, тъй като и други лица живеят на
края на града с внуците си. Обективно – фактът може да е причина за осигуряване
надеждна защита на дома посредством различни способи, но сам по себе си не
доказва обоснована необходимост от издаване на разрешение. В случая твърдения за
заплаха върху живота, здравето и имуществото на лицето и семейството му не са
поддържани.
4. Оспореният административен акт е фактически и правно
мотивиран, при извършена самостоятелна преценка от органа-издател. Същият е
преценил съображенията на лицето, като не е необходимо да ги вписва в
административния акт. Писменото обяснение не съдържа твърдения за заплаха върху
живота и здравето на лицето и семейството му, вкл. отсъстват и данни, което да
представляват индиции за заплахи. Констатира се спазена процедура във вр. с
подаденото заявление, в съответствие с предвидените в АПК правила, без
процесуалните права на лицето да са ограничавани /арг. и от предписанието на
чл. 83 ал. 2 от ЗОБВВПИ/. Не е предоставен 30-дн. срок за мотивиране на
заявлението, но такъв не е бил необходим в случая, предвид данните от
служебните проверки в хода на административното производство.
Съгласно разпоредбата на чл. 58 ал. 1
т. 10 ЗОБВВПИ разрешения за придобиване, съхранение и/или употреба
на огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях не се издават на лице, което няма
основателна причина, която по несъмнен начин обосновава издаването на
разрешение - самоотбрана, ловни цели, спортни цели, културни цели, колекциониране.
В тежест на лицето, подало искане за издаване на разрешение за придобиване,
носене и употреба на огнестрелно оръжие е да обоснове - заяви и подкрепи с
убедителни доказателства необходимостта си. Относно фактическите основания,
обосновали отказа се отбелязва, че на нормите, регламентиращи режима на носене
и употреба на огнестрелно оръжие, е придаден стриктен характер. Законовото
изискване към лицето, подало искането, е доказване необходимостта от издаване
на разрешението /както при първоначално подаване на заявление, така и когато
иска подновяване на вече издадено разрешение - Решение № 15874/2012г. , ВАС,
Седмо О./. В тази насока са съображенията на органа - нуждата от самоохрана не
е установена от В. убедително.
4.1. Разрешение за придобиване, съхранение и/или носене
на огнестрелно оръжие и боеприпаси за него се издава по реда на чл. 76 и
следващите от ЗОБВВПИ. Съгласно чл. 83 ал. 1 ЗОБВВПИ, при постъпване на документите ГДНП на МВР, съответно РУ на МВР,
оценява пълнотата и съответствието на подадените документи с изискванията за
издаване на разрешение и извършва при необходимост проверка на място на обектите
за съхранение. При всички случаи искането следва да отговаря на общите
изискванията на чл. 58 ал. 1 ЗОБВВПИ, като според чл. 76 ал. 3
т. 3 ЗОБВВПИ, молителят е длъжен в заявлението да посочи основателна
причина за издаване на разрешението в случаите на дарение, закупуване и замяна.
Дейностите, свързани с огнестрелно оръжие са с висока степен на обществена опасност,
поради което са разграничени целите за ползване на оръжие на служебни и
граждански - чл. 6 ал. 1,
2
и 3 ЗОБВВПИ,
вкл. лимитативно са определени и видовете граждански цели - чл. 58 ал. 1
т. 10 ЗОБВВПИ. Физическите лица могат да придобиват огнестрелно
оръжие и боеприпаси само за граждански цели - чл. 6 ал. 3,
съответно чл. 58 ал. 1
т. 10 ЗОБВВПИ. Те не могат да придобиват оръжие за служебни цели,
тъй като такива цели имат само физическите и юридически лица, регистрирани като
търговци и извършващи съответната търговска дейност или дейност, която изисква
да бъде водена по търговски начин. В тази вр. се отбелязва, че в заявлението не
са отразени граждански цели /самоотбрана/, но те произтичат от посоченото в
писменото обяснение подновяване на разрешителното, издадено на жалбоподателя
като физическо лице. В случая именно гражданските цели и по-конкретно -
самоотбрана е съпоставена при преценката за обоснована необходимост от издаване
на разрешително, тъй като не са заявени други - лов, спортни дейности, учебни
стрелби, колекциониране и оръжейна сбирка и като реквизит за театрални, филмови
и други постановки.
4.2. В съдебното производство не бяха заявени
доказателствени искания от страна на жалбоподателя, посредством които да бъдат
събрани доказателства, обосноваващи искането му и издаване на благоприятен акт,
при доказателствената тежест при оспорване на отказ. Както бе посочено,
приетите сведение и служебна бележка разкриват положителни личностни качества
на жалбоподателя в служебната му дейност и биха могли да бъдат противопоставени
на оперативната информация в едната докладна, но не данните от докладните
записки са послужили приоритетно за преценката на административния орган.
Същата е съобразена с доводите на лицето в писменото му обяснение при
съпоставка с регламентираните в закона цели.
Преценката на административния орган досежно отсъствие на
конкретни данни за заплаха и опасност за здравето, живота и имуществото на
жалбоподателя не е опровергана, нито разколебана. Действително, липсва пряко
изискване против дадено лице да са регистрирани противоправни действия или
опити към такива, за да бъде прието, че е налице основателна причина за самоотбрана,
за да се счита преодоляна забраната по см. на чл.58 ал.1 т.10 ЗОБВВПИ.
Независимо от това, законът изисква доказване на “основателна причина” за
самоотбрана, тъй като според цитираната норма - основателна е причината, която
по несъмнен начин обосновава издаването на разрешение. Следователно, за
доказване основателност на причината за издаване на разрешителното, е
необходимо да са налице убедителни доказателства, които изключват всякакво
съмнение от необходимостта от оръжие. Същите следва да бъдат с достатъчно силен
интензитет на убеждаващо въздействие, а не само да насочват към данни за
необходимост. В обхвата на основателните причини попадат и регистрирани против
заявителя противоправни действия, заплахи и др. от този характер. Интензитетът
на проявено действие с последица заплаха към дадено лице се проявява различно в
конкретна ситуация и може да има комплексен характер /източник на въздействие,
обстановка, субективно възприятие за характера и степента на посегателството,
др./, но винаги трябва да е конкретизирано, за да се извърши преценката за
основателност. От този аспект, заявените в обосноваване на заявлението данни
/писменото обяснение/, се определят като общи, тъй като липсва конкретна
ситуация, разкриваща несъмнено обективна необходимост от снабдяване с оръжие.
Съобразява се, че снабдяването с огнестрелно оръжие в
хипотезата на чл. 6 ал. 3 т. 1 от ЗОБВВППИ /самоотбрана/ е крайна мярка за
опазване на обществено значими и лични блага, поради което в законодателството
е установен разрешителен режим, при който за всеки конкретен случай следва да
бъде доказана по несъмнен начин нуждата от използването на тази мярка /
“доказването на необходимостта от притежаването, носенето и съхранението на
огнестрелно оръжие за някоя от изрично изброените в закона цели е задължителен
елемент от фактическия състав по разрешаване на дейност по ЗОБВВППИ; веднъж
издаденото разрешение за носене на огнестрелно оръжие не означава, че същото
автоматично ще се подновява; периодът на доказване на оправданата нужда от
носене на оръжие е към датата на заявлението” - Решение № 1471/2013г., ВАС,
Седмо О./. При подаването на заявлението, жалбоподателят е трябвало за
установи, че към този момент отговаря на изискванията, предвидени от закона за
издаване на индивидуалния административен акт. Законодателят е възложил в
тежест на заявителя да обоснове искането си, като представи съответните
доказателства в зависимост от конкретното основание, посочено от него, от които
да е видно, че действително е налице основателна причина за придобиване на
огнестрелно оръжие. Предвид установената доказателствена тежест не е предвидено
задължение за административният орган да събира служебно данни или презюмира
обстоятелства, установяващи потенциална необходимост за заявителя. В тази вр.
неоснователно се поддържа, че ответникът не е изяснил фактите от значение за
произнасяне по искането.
Ведно с това, разпоредбата на чл. 58 ал. 1
т. 10 ЗОБВВПИ, въвежда доказаната обоснована необходимост като
самостоятелно основание за постановяване на отказ за издаване на благоприятен
акт, без значение дали са изпълнени останалите критерии на закона / Решение №
16149/2012г., ВАС, Седмо О./. Предвид това, наличието на положителни
предпоставки за останалите критерии на закона не е обстоятелство, преодоляващо
отсъствие на предпоставката по чл. 58 ал. 1
т. 10 ЗОБВВПИ.
В случая и в съдебното производство не бяха представени
конкретни доказателства за реална или потенциална лична заплаха или заплаха
против семейството на жалбоподателя. Не се установи наличие на опасност с
източник битието на заявителя. Както бе посочено, местоположение на адрес, на
който жалбоподателят живее - на края на града с внучката им, може да е причина
за осигуряване надеждна защита на дома посредством различни способи, но сам по
себе си не доказва обоснована необходимост от издаване на разрешение. Отсъства
позоваване на конкретна ситуация на проявена заплаха към живота, здравето или
имуществото на жалбоподателя и семейството му, като напр. оплакване в РУ на МВР
и извършена проверка по него с установено застрашаване живота, здравето или имуществото
на г-н В., респект. по което да е образувано досъдебно производство със
заключителни данни, от които произтича несъмнен извод за застрашени здраве,
живот или имущество на лицето и семейството му, въпреки предприети мерки за
повишаване сигурността на дома и имуществото. Тоест, не е установен опит за
посегателство спрямо живот, здраве или имущество. Предвид установен
разрешителен, а не регистрационен режим, следва да бъде доказана необходимостта
от носене на оръжие, като съответстваща на целта му. Несигурни събития не е
възможно да бъдат подлагани на обективна преценка и в конкретиката на фактите отказът
не е издаден при неизяснени обстоятелства, тъй като в допълнителната обосновка
на заявлението и в жалбата не е посочена конкретна информация за непосредствена
настояща опасност за живота и здравето на жалбоподателя. Като се има предвид,
че разпоредбата на чл. 58 ал. 1
т. 10 ЗОБВВПИ отрича издаване на разрешения за придобиване и/или
съхранение и/или носене и употреба на огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях,
на лице, което няма основателна причина – в случая самоотбрана, следва извод за
законосъобразност на оспорения отказ, тъй като преценката за наличие или липса
на обстоятелства, установяващи необходимостта от притежаване на огнестрелно
оръжие е по законосъобразност на акта. При отсъствие на данни и доказателства,
които да водят до еднозначен извод за наличие на реална заплаха за живота и
здравето, както и имуществото на жалбоподателя, които да обосноват необходимост
от придобиването на късо огнестрелно оръжие за самоотбрана от страна на
жалбоподателя, следва, че преценката на административния орган е правилна.
Същата не е опровергана в хода на съдебното производство посредством
допълнителни относими факти, вкл. по см. на чл.142 ал.2 АПК.
В тази насока е съдебната практика по прилагане на ЗОБВВПИ -безпротиворечиво
се приема, че в тежест на иницииралото производството лице е да докаже нуждата
от придобиване, съхранение и/или носене и употреба на огнестрелно оръжие - при
липса на данни за конкретни актове, застрашаващи личната безопасност на
заявителя и целостта на неговото имущество, необходимостта от придобиване, съхранение,
носене и употреба на огнестрелно оръжие, не следва да бъде квалифицирана като
доказана. Разрешителният режим изисква установяването на категорична
необходимост от носенето на оръжие към момента на упражняване на субективно
право – тоест, без да се отрича вероятната основателност на твърдението за
местоживеене, тази причина се разглежда при съпоставка с характера на
регулираните от закона отношения, поради което основанието – самоотбрана,
следва да бъде мотивирано с конкретни и убедителни аргументи /в този см.
Решения №№ 16145 / 2012г.; 16191/18г.; 15159/2018г. - ВАС, Седмо О. и др./. Цитираните от адв.П.
съдебни решения разкриват в мотивите си факти, каквито отсъстват в разглеждания
спор.
Оспореният административен акт е
издаден от компетентен орган, в предвидената от закона писмена форма и
фактическото основание обосновава постановеният резултат, съответстващ на целта
на ЗОБВВПИ. Жалбата следва да бъде отхвърлена като неоснователна.
Мотивиран с изложеното и на основание
чл.172 ал.2 АПК, съдът
Р Е
Ш И :
Отхвърля жалбата на С.В.В.,***, против
Отказ за издаване на разрешение за съхранение, носене и употреба на късоцевно
огнестрелно оръжие и боеприпаси за него от физическо лице с рег.№
273р-14094/19.12.2022г. на Началник РУ – Хисар при ОД МВР - Пловдив.
Решението може да се обжалва пред
Върховния Административен Съд, в 14-дневен срок от съобщението до страните за
постановяването му.
Административен съдия :