№ 13081
гр. София, 25.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 45 СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Г.К.Г.
при участието на секретаря С.К.З.
като разгледа докладваното от Г.К.Г. Гражданско дело № 20221110149696 по
описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба с която е
предявен положителен установителен иск с правно
основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 55, ал.1,пред.1 от ЗЗД,
за установяване съществуването на вземания на ищцата
спрямо ответника за сумата от 215 лв., като събрана при
начална липса на основание, поради обстоятелството, че
въпреки извършено плащане от ищеца, по молба на
ответника въз основа на издаден изпълнителен лист от
14.10.2021 г. по гр.д. № 59269/2016г. по описа на СРС, 124-ти
състав е образувано изп.д. № 420/2022г. по описа на ЧСИ
У.Д., ведно със законната лихва, считано от датата на
подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК в съда –
21.04.2022г. до окончателно изплащане на сумата, и за
която сума е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК в производството по ч.гр.д.
1
№ 21792/2022г. по описа на СРС, 45-ти състав.
Ищецът твърди, че е заплатила задълженията си във
връзка с постановено съдебно решение по гр. дело №
59269/2016 г., по описа на 124 състав на СРС на 18.06.2018 г.
Посочва, че въпреки извършеното плащане ответникът се
снабдил с изпълнителен лист от 14.10.2021 г. и е подал
молба за образуване на изп.д. № 20228580400420 по описа
на ЧСИ У.Д. с рег. № 858, въз основа на издаден
изпълнителен лист, като по него й е удържана сумата от
115 лв. – разноски по гр. дело № 59269/2016 г., по описа на
124 състав на СРС, както и сумата от 100 лв. за разноски
по изпълнението за адвокатско възнаграждение.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата
молба от ответника, с който оспорва предявения иск.
Посочва, че процесната сума не му е била заплатена. Сочи,
че изп.д. № 20228580400420 по описа на У.Д. с рег. № 858 е
било прекратено преди предявяване на иска.
В съдебно заседание ищецът Б. Д. В., редовно призован,
не се явява лично, представлява се от адвокат И., който
поддържа исковата молба и моли за уважаване на иска.
В съдебно заседание ответникът /фирма/, редовно
призован, не изпраща представител. С молба с вх. №
123798/04.05.2023г. поддържа отговора на исковата молба и
моли за отхвърляне на иска.
Съдът, след като взе предвид становищата на страните,
2
събраните по делото писмени доказателства и като ги
обсъди в тяхната съвкупност, съгласно изискванията на чл.
235 ГПК и по свое вътрешно убеждение на основание чл. 12
ГПК приема за установено от фактическа и правна страна
следното:
Иска е допустим, като предявен от надлежна страна в
полза на която е била издадена Заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 от ГПК, в производството
по ч.гр.д. № 21792/2022г. по описа на СРС, 45-ти състав, в
срока по чл. 415 от ГПК и при подадено в срока по чл. 414
от ГПК възражение от ответника.
Не е спорно между страните, че по силата на решение,
постановено по гр.д. № 59269/2016г. по описа на СРС, 124-
ти състав ответникът е осъден да заплати на /фирма/
сумата в размер на 115,00 лева за разноски в
производството. Въз основа на издадения изпълнителен
лист, в който е обективирано изпълняемото право на
взискателя от 14.10.2021г., по молба на последния с вх. №
05014/21.02.2022г. с разпореждане на ЧСИ от 21.02.2022г. е
образувано изп.д. № 420/2022г. по описа на ЧСИ У.Д.. Със
запорни съобщения от 08.03.2022г. са наложени запори
върху върху всички бъдещи вземания на ищеца в редица
банки. ПДИ е връчена на ищеца на дата 14.04.2022г. С
молба с вх. № 14169/29.04.2022г. и в срока за доброволно
изпълнение ищецът е сезирал ЧСИ с искане за
прекратяване на изпълнителното производство, като към
3
молбата е приложил доказателства за заплащане на сумите
по изпълнителния лист още на 18.06.2018г. и много преди
образуване на изпълнителното производство. С молба с вх.
№ 15362/11.05.2022г. /фирма/ е потвърдила, че вземането по
изпълнителния лист е изцяло заплатено преди образуване
на изпълнителното производство. С постановление за
прекратяване № 420 от 17.05.2022г. изпълнителното
производство е прекратено в хипотезата на чл. 433, ал.1,т.1
от ГПК. Постановлението е влязло в сила, след което с
разпореждане от 03.06.2022г. ЧСИ е вдигнал така
наложените запори. Установява се, че от така наложените
запори по сметка на ЧСИ са постъпили суми, като на
02.06.2022г. на ищеца е възстановена сума в размер на
266,00 лева.
По гореустановеното съдът прави следните правни
изводи:
Съобразно прокламирания с разпоредбата на чл. 55, ал
1 от ЗЗД принцип на справедливостта, ответникът следва
да дължи връщане на престацията, доколкото
неоснователно се е обогатил за сметка на ищеца. За
доказване на предявения иск с правно основание чл. 55,
ал.1, пред.1 от ЗЗД, в доказателствена тежест на ищеца бе
да докаже предаване на сумата в размер на 215,00 лева, а
при доказване на това обстоятелство, в доказателствена
тежест на ответника бе да докаже основание за задържане
на сумата.
4
Безспорно се установи в настоящото производство, че
изпълнителното производство е образувано въз основа на
изп.лист от 14.10.2021г. за сумата от 115,00 лева, разноски
по гр.д. № 59269/2016г. по описа на СРС, 124-ти състав.
Установи се, че сумата е заплатена от ищеца много преди
образуване на изпълнителното производство, и след
представяне пред ЧСИ на доказателства за което,
изпълнителното производство е прекратено на основание
чл. 433, ал.1,т.1 от ГПК. Не се установи в производството
сумата, събрана в хода на изпълнителното производство да
е преведена на /фирма/. Задържана е по сметка на ЧСИ,
след което на дата 02.06.2022г. е възстановена на Б. Д. В..
Първоначално преведената сума от ищеца на 18.06.2018г. е
престирана на основание постановеното решение по гр.д. №
59269/2016г. по описа на СРС, 124-ти състав. Поради това
тя е заплатена на годно правно основание. Повторно
събраната сума след като веднъж е била заплатена от
ищеца е събрана без основание, въпреки че ЧСИ след като
му е представен изпълнителен лист законосъобразно е
образувал изпълнително производство и е пристъпил към
същински изпълнителни действия за събиране на сумата.
По делото обаче не се установи, събраната в хода на изп.д.
№ 420/2022г. да е преведена по сметка на взискателя.
Напротив тя е задържана от ЧСИ, като впоследствие след
образуване на изпълнителното производство е
възстановена на ищеца, факт, който следва да бъде взет от
съда на основание чл. 235, ал.3 от ГПК, като настъпил след
5
образуване на заповедното производство, доколкото иска по
чл. 422 от ГПК се счита от тази дата предявен.
По изложеното иска следва да бъде отхвърлен, той като
не се установи процесната сума да е преведена на ответника
– /фирма/, за да подлежи на връщане от него, още повече, че
се установи, че сумата е възстановена. По гореизложеното
съдът намира, че така предявения иск е неоснователен и
като такъв следва да бъде отхвърлен.
При този изход на спора по принцип на основание чл.
78, ал.3 от ГПК право на разноски се поражда в полза на
ответника. В случая обаче ответникът е дал повод за
образуване на заповедното производство. Това е така, тъй
като първо при наличие на заплащане на сумата за
разноски по постановеното по гр.д. № 59269/2016г. решение,
негов служител незаконосъобразно е образувал второ
изпълнително производство, което влече отговорност за
вреди, освен това въпреки, че изпълнителното
производство е прекратено с постановление на ЧСИ от
17.05.2022г., то постановлението е влязло по-късно в сила, и
едва на 03.06.2022г. са вдигнати наложените запори, а на
02.06.2022г. е възстановена сумата на ищеца, тоест
прекратяването на изпълнителното производство и
възстаноявването на сумата следхождат образуването на
заповедното производство на 21.04.2022г. по което е
издадена заповедта за изпълнение, сумите по която са
предмет на установяване в настоящото производство. Така
6
в тежест на ответника следва да се възложат разноските, за
адвокатско възнаграждение в заповедното производство в
полза на адвокат Красимира Билева в размер на 150,00
лева, както и в размер на 25,00 лева в полза на ищеца за
държавна такса за образуване на заповедното
производство. Съответно следва в хипотезата на чл. 38,
ал.1, т.2 от Закона за адвокатурата да се присъдят разноски
за един адвокат в исковото производство, както следва: на
адвокат Н. И. И., ЕГН **********, с адрес на упражняване
на дейността на /адрес/, като размера на възнаграждението
следва да бъде съобразен с датата на договора за правна
защита и съдействие - 01.09.2022г., тоест преди изменението
на Наредба № 1/2004г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждение с ДВ, бр. 88 от 04.11.2022г. и
следва да бъде определен в размер на 300,00 лева.
Водим от горното, Съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Б. Д. В., ЕГН **********
срещу /фирма/, ЕИК **********, положителен
установителен иск с правно основание чл. 422 от ГПК, за
признаване на установено в отношенията между страните,
че /фирма/ дължи на Б. Д. В., сумата от 215 лв., като
събрана при начална липса на основание, поради
7
обстоятелството, че въпреки извършено плащане от ищеца,
по молба на ответника въз основа на издаден изпълнителен
лист от 14.10.2021 г. по гр.д. № 59269/2016г. по описа на
СРС, 124-ти състав е образувано изп.д. № 420/2022г. по
описа на ЧСИ У.Д., ведно със законната лихва, считано от
датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК в съда
– 21.04.2022г. до окончателно изплащане на сумата, и за
която сума е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК в производството по ч.гр.д.
№ 21792/2022г. по описа на СРС, 45-ти състав.
ОСЪЖДА /фирма/, ЕИК ********** ДА ЗАПЛАТИ на
Б. Д. В., ЕГН **********, сумата в размер на 25,00 лева,
деловодни разноски в заповедното производство на
основание чл. 78, ал.1 от ГПК.
ОСЪЖДА /фирма/, ЕИК ********** ДА ЗАПЛАТИ на
Б. Д. В., ЕГН **********, сумата в размер на 25,00 лева,
деловодни разноски в исковото производство на основание
чл. 78, ал.1 от ГПК.
ОСЪЖДА /фирма/, ЕИК ********** ДА ЗАПЛАТИ на
адвокат К.И.Б., ЕГН **********, с адрес на упражняване на
дейността в /адрес/, сумата в размер на 150,00 лева,
8
деловодни разноски за адвокатско възнаграждение в
заповедното производство, присъдено в хипотезата на чл.
38, ал.1,т.3 от ЗАдв.
ОСЪЖДА /фирма/, ЕИК ********** ДА ЗАПЛАТИ на
адвокат Н. И. И., ЕГН **********, с адрес на упражняване
на дейността на /адрес/, сумата в размер на 300,00 лева,
деловодни разноски за адвокатско възнаграждение в
исковото производство, присъдено в хипотезата на чл. 38,
ал.1,т.2 от ЗАдв.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от връчването на препис от
същото на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9