№ 697
гр. София, 29.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 3-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично
заседание на петнадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година
в следния състав:
Председател:Теодора Кръстева
Членове:Светлин Михайлов
Снежана Бакалова
при участието на секретаря Пролетка Асенова
като разгледа докладваното от Светлин Михайлов Въззивно търговско дело
№ 20241001000657 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 от ГПК.
Образувано е по повод постъпил въззивна жалба от А. М., с която обжалва
решение № 261 287 от 16.11.2023 г., постановено по гр. д. № 5 480/20 г. по описа на
Софийски градски съд, Гражданско отделение, 5 състав, с което съдът е осъдил А. М. да
заплати на М. А., на основание чл. 129, ал. 2 от ТЗ сумата от 190 000 евро дължима по договор от
24.10.2017 г. за прехвърляне на дялове от дружествен капитал на дружество с ограничена
отговорност „Бизнес и контрактинг комерс“ ООД, ведно със законната лихва, считано от
18.06.2020 г. до окончателното изплащане, както и да заплати, на основание чл. 78, ал.1 от
ГПК, направените по делото разноски в размер на 9 738.60 лв.
В жалбата се твърди, че атакуваното решение е неправилно, постановено в
нарушение на материалния и процесуалния закон, необосновано и при наличието на
неоснователна и недоказана претенция на ищеца. В подкрепа на твърдението излага факти,
свързани с правоотношенията между страните (подробно описания на договорености, вкл. и
на сключено между страните споразумение за уреждане на сметки). По отношение на
твърдяното нарушение на материалния закон твърди, че не е налице хипотезата на чл. 79 от
ЗЗД, тъй като е направено възражение за частична недействителност на договора за
прехвърляне на дружествени дялове по отношение на цената. Твърди, че като основание за
недействителността е посочил относителната симулация на този договор, тъй като
действителната воля по отношение на продажната цена е изразена в споразумението.
1
Оспорва изводите на съда по отношение на неоснователността на релевираното възражение
по чл. 26, ал. 2, предл. 5, вр. чл. 17, ал. 1 от ЗЗД, като твърди, че предметът на настоящето
производство не изисква представянето на инвестиционното споразумение, което е
прекратило своето действие. От друга страна твърди, че споразумението за уреждане на
сметки надхвърля по обем съдържанието на договора за прехвърляне на дялове и дава едно
обобщение на отношенията между страните. Твърди, че на основание чл. 26, ал. 2, предл. 5
от ЗЗД привидните договори са нищожни, което води до обявяване на тяхната
недействителност, както и че договорът на прехвърляне на дялове е привидна сделка по
отношение на записаната цена на дружествените дялове. Развива доводи относно целта на
симулацията. Твърди, че в атакуваното решение по некоректен начин са смесени понятията
цена на дружествените дялове. Навежда твърдения за действията на сертифицирания
медиатор. Оспорва изводите на съда по отношение на уговорките между страните по
отношение на дължимите суми при ликвидиране на материалните активи, като твърди, че
никъде в преамбюла на споразумението няма такива договорки. Твърди, че по своята
същност споразумението представлява обратно писмо, чрез което се разкрива
действителната воля на страните и наличието на симулацията. Твърди, че представената
пред първоинстанционния съд кореспонденция между страните също представлява начало
на писмено доказателство, с което допълнително се подкрепя аргумента за дисимулираната
сделка. Оспорва извода на съда, че е житейски нелогично да се заплатят нотариални такси за
договор на стойност от 250 000 евро, при реална цена от 10 000 евро. Оспорва и извода на
съда по отношение на съображението за отхвърляне на възражението, че споразумението е
подписано след изповядване на нотариалната сделка, като твърди, че съдебната практика е
категорична, че обратното писмо може да бъде съставено преди, по време или след
симулативната сделка.
По отношение на твърдените нарушения на процесуалния закон релевира
възражение, че иска е депозиран с правно основание чл. 129 от ТЗ, а едва със съдебното
решение е конкретизиран като такъв с правно основание чл. 129, ал. 2 от ТЗ. Твърди, че
претенцията е такава за сумата от 190 000 евро, като никъде не е указано, че същата е
частична. Прави сметки, като твърди, че с атакуваното решение съдът се е произнесъл над
заявената претенция от 190 000 евро, приспадайки сумата от 13 332 евро по платежните
нареждания. Моли съда да постанови решение, с което да отмени атакуваното като
неправилно и незаконосъобразно, като се възложат на ответната страна направените
разноски по първоинстанционното дело.
Ответникът по въззивната жалба М. А. З. А. оспорва същата. Твърди, че
решението е постановено в съответствие с материалния закон, обосновано е, а претенцията е
доказана. Твърди, че съдът правилно е приел, че договорената цена за дружествените дялове
е сумата от 250 000 евро. Твърди, че съдът правилно е отхвърлил възражението за частична
недействителност на продажната цена. Твърди, че претенцията за относителна
недействителност не може да се упражнява чрез възражение, а само по реда на насрещен
иск. Оспорва твърденията за характера на споразумението като обратно писмо, както и
2
развива доводи относно характера и какво представлява обратното писмо. Развива доводи
относно датата на подписване на споразумението, като твърди, че с подписването на
нотариалния договор страните са новирали задължението на основание чл. 107, ал. 1, изр. 1
от ЗЗД, което е и последното останало валидно споразумение между страните. Твърди, че не
са налице и нарушенията на процесуалния закон твърдени от въззивника. Моли съда да
постанови решение, с което да потвърди атакуваното, като претендира и разноски в
настоящето производство.
С частна жалба А. М. оспорва определение № 262 453 от 02.04.24 г.,
постановено по гр. д. № 5 480/20 г. по описа на Софийски градски съд, Гражданско
отделение, 5 състав, с което съдът е изменил решение № 261 287/16.11.2023 г. по гр. д. № 5
480/20 г., на СГС, I г.о. 5 състав, в частта, относно разноските, като е осъдил А. М. да заплати
на М. А. на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, направените по делото разноски в размер на 37
235.30 лв. Твърди, че категорично е изразила позицията, че определените разноски с
решението отговарят на минимума, както и че въпросът на прекомерността е повдигнат в
писмената защита. Противопоставя се на присъждането на разноските по обезпечителното
производство, както и че е абсолютно нелогично одобряването на адвокатски хонорар
надхвърлящ 2.5 пъти минималния размер. Моли съда да отхвърли атакуваното определение.
Ответникът по частната жалба М. А. З. А. оспорва същата. Твърди, че
адвокатския хонорар не е прекомерен и е съобразен с наредбата за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, както и че до приключването на устните състезания
ответникът не е релевирал възражение за прекомерност.
Съдът след като се съобрази с доводите на страните и обсъди събраните по
делото писмени доказателства, съобразно разпоредбата на чл. 235 от ГПК, приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
От фактическа страна:
Не се спори, а се установява и от доказателствата по делото, че с атакуваното
решение № 261 287 от 16.11.2023 г., постановено по гр. д. № 5 480/20 г. по описа на
Софийски градски съд, Гражданско отделение, 5 състав, с което съдът е осъдил А. М. да
заплати на М. А., на основание чл. 129, ал. 2 от ТЗ сумата от 190 000 евро дължима по договор от
24.10.2017 г. за прехвърляне на дялове от дружествен капитал на дружество с ограничена
отговорност „Бизнес и контрактинг комерс“ ООД, ведно със законната лихва, считано от
18.06.2020 г. до окончателното изплащане, както и да заплати, на основание чл. 78, ал.1 от
ГПК, направените по делото разноски в размер на 9 738.60 лв.
Не се спори, а се установява и от доказателствата по делото, че с атакуваното определение №
262 453 от 02.04.24 г., постановено по гр. д. № 5 480/20 г. по описа на Софийски градски съд,
Гражданско отделение, 5 състав, с което съдът е изменил решение № 261 287/16.11.2023 г. по
гр. д. № 5 480/20 г., на СГС, I г.о. 5 състав, в частта, относно разноските, като е осъдил А. М.
да заплати на М. А. на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, направените по делото разноски в
размер на 37 235.30 лв.
3
Не се спори между страните, а се установява и от доказателствата по делото,
че с договор от 24.10.2017 г. ищецът е прехвърлил на ответника притежаваните от него 5 000
дружествени дялове от „Бизнес и контрактинг комерс ООД за сумата от 250 000 евро,
платима по банкова сметка в деня на подписване на договора.
Не се спори, а се установява и от доказателствата по делото, че с решение на
ОС на съдружниците, обективирано в протокол от 10.04.2014 г., същите са взели решение за
увеличаване на капитала на дружеството, чрез парична вноска от 500 000 лв. платима от
новоприетия съдружник М. А., срещу която вноска същият придобива 5 000 дяла на
стойност от 100 лв. всеки. Видно от същият протокол страните в настоящето производство и
съдружници в дружеството, имат дялово участие както следва: ищецът притежава 5 000
дяла всеки от 100 лв., а ответникът притежава 25 дяла всеки на стойност от 100 лв. и
Велислава Заркова - 25 дяла, всеки на стойност 100 лв.
Не се спори между страните, а се установява и от представеното
удостоверение от „Първа инвестиционна банка" АД, че на 30.04.2014 г. по сметката на
„Бизнес и контрактинг комерс" ООД е постъпила сумата от 500 000 лв., която сума е
наредена от ищеца, като за основание на превода е посочено - парична вноска за
увеличаване на калилата на дружеството.
Не се спори, а се установява и от представеното споразумение за уреждане на
сметки, че ищеца, ответника и „Бизнес контрактинг комерс“ ООД са постигнали съгласие
относно уреждането на съществуващите взаимоотношения, като споразумението е
подписано на 19.10.2017 г. от ищеца и на 25.10.2017 г. от ответника в лично качество и като
управител на дружеството. Видно от преамбюла на представеното споразумение, страните
са постигнали съгласие, че между тях е било сключено инвестиционното споразумение на
19.04.2014 г., съгласно което ответникът е следвало да извърши „операция" за ищеца, да го
подпомогне при кандидатстването му за пребиваване и след това за гражданство в България,
при условие, че ищецът поеме всички разходи и без възнаграждение. Страните са
постигнали съгласие, че ответникът е изпълнил задълженията си по инвестиционното
споразумение от 19 април 2014 г. Посочено е, че след получаване на пребиваване за ищеца
този статут не е полезен, поради което същият е изразил воля за прекратяване на
инвестиционното споразумение.
Видно от същото споразумение ищецът е поел задължението „да прехвърли
всички свои акции“ от капитала на дружеството на ответника чрез договор за покупка на
дялове в България. Ответникът е поел задължението да плати на ищеца за уреждане на
техните финансови отношения, произтичащи от инвестиционното споразумение от
19.04.2014. сума от 210 000 евро, на месечни вноски, както следва: 10 000 евро -
представляващи хонорар за адвокати, упълномощени от ищеца, от които 5 000 евро платими
при подписване на споразумението по клиентска банкова сметка на адвокатското
дружество, и 5 000 евро, платими в рамките на 60 дни. считано от датата на подписване на
споразумението за уреждане на сметки, но не по-късно от 19.12.2017 г. по клиентска банкова
сметка на адвокатското дружество. Останалата сума от 200 000 евро, следва да бъде платена
4
на месечни вноски за период от 5 г., като първата вноска трябва да бъде платена при
подписване на споразумение за уреждане на сметки, а последната вноска да бъде
платена на 24.09.2022 г.
Видно от разпоредбата на чл. 4 от споразумението за уреждане на сметки,
страните са постигнали съгласие дяловете, притежавани от ищеца в регистрирания капитал
на дружеството, да бъдат прехвърлени на ответника за сумата от 10 000 евро, която сума ще
се счита за валидно плащане срещу дължимата сума по споразумението за уреждане на
сметки.
Не се спори, а се установява и от доказателствата по делото, че ответника е
извършил плащания на адвокатско дружество „К. Т.“ на 25.10.2017 г. и на 04.12.2017 г. в общ
размер от 10 000 евро.
Не се спори, а се установява и от доказателствата по делото, че ответникът е
заплатил по сметка на ищеца на 27.10.2017 г. - 3 333 евро; на 05.12.2017 г.- 3 333 евро; на
03.01.2018 г. - 3 333 евро и на 05.02.2018 г. - 3 333 евро, които представляват сумата от 13
332 евро.
От правна страна:
При така установената фактическа обстановка съдът направи следните правни
изводи:
По допустимостта и основателността на подадената въззивна жалба:
По отношение на допустимостта на подадената въззивна жалба съдът намира
същата за процесуално допустима като подадена в установените от закона срокове, от
упълномощено лице и срещу акт, подлежащ на въззивен контрол.
Видно от обстоятелствената част и петитума на жалбата ищецът е предявил
иск с правно основание чл. 79 ЗЗД, вр. чл. 129, ал.2 от ТЗ, като моли съда да осъди
ответника да му заплати сумата от 190 000 евро, представляваща незаплатен остатък от
обща цена, дължима от ответника за прехвърлянето на дружествени дялове от „Бизнес и
контрактинг комерс“ ООД, обективирана в договор за прехвърляне на дружествени дялове с
нотариална заверка на подписите от 24.10.2017 г.
С атакуваното решение № 261 287 от 16.11.2023 г., постановено по гр. д. № 5
480/20 г. по описа на Софийски градски съд, Гражданско отделение, 5 състав, с което съдът е
осъдил А. М. да заплати на М. А., на основание чл. 129, ал. 2 от ТЗ сумата от 190 000 евро дължима
по договор от 24.10.2017 г. за прехвърляне на дялове от дружествен капитал на дружество с
ограничена отговорност „Бизнес и контрактинг комерс“ ООД, ведно със законната лихва,
считано от 18.06.2020 г. до окончателното изплащане, както и да заплати, на основание чл.
78, ал.1 от ГПК, направените по делото разноски в размер на 9 738.60 лв.
Релевираните в жалбата на ответника доводи са свързани с твърдения за
допусната процесуално нарушение, изразяващо се в неуточнение на исковата молба, както и
с твърдение за нарушение на материалния закон, изведени от оспорването на изводите на
съда по отношение на възприемането за неоснователно на въведеното възражение за
5
относителна симулация. Така релевираните доводи съдът, в настоящия си състав намира за
неоснователни.
По отношение на въведеното твърдение за допуснато процесуално нарушение
съдът намира същото за неоснователно. Видно от отправеното до съда искане за защита
ищецът претендира заплащането на сумата от 190 000 евро, представляваща незаплатен
остатък от обща цена, дължима от ответника за прехвърлянето на дружествени дялове от
„Бизнес и контрактинг комерс“ ООД, обективирана в договор за прехвърляне на
дружествени дялове с нотариална заверка на подписите от 24.10.2017 г. В обстоятелствената
част на молба са релевирани твърдения, че между страните е сключен договор за
прехвърляне на дружествени дялове, с нотариална заверка на подписите, както и че
ответникът не е изпълнил задължението си да заплати посочената в същия цена.
Претендираната сума представлява незаплатен остатък, липсват изявление, че същата е
претендирана като част от сума, поради което не е налице неуточнение на исковата молба.
Видно от доказателствата по делото ищецът не е предявил частичен иск.
По отношение на наведените твърдения за нарушения на материалния закон,
свързани с въведеното възражение за относителна недействителност на сключения договор
по отношение на цената на сделката по прехвърляне на дружествените дялове съдът намира,
че въведените възражения са неоснователни. Видно от отговора на исковата молба, както и
от обстоятелствената част на въззивната жалба, по която е образувано настоящето
производство ответникът е релевирал възражение за нищожност на договора, от които
ищецът черпи права по отношение на цената, по която следва да бъде извършено
прехвърлянето на дружествените дялове. В конкретния случай спорно пред настоящата
инстанция е установяването на симулация по отношение на цената на прехвърлените дялове.
По спорното пред настоящата инстанция съдът намира следното:
Константната практика на ВКС безпротиворечиво приема, че по иск, с който се
претендира право, произтичащо от сключен договор, ответникът, който отрича
претендираното право, може да оспори иска с възражение, че сключеният договор е
привиден. Възражението може да бъде предявено и с насрещен иск (такъв иск не е
инцидентен установителен - инцидентният установителен иск има за предмет едно оспорено
от насрещната страна преюдициално правоотношение) - разликата е, че в първия случай по
възражението за нищожност няма да се формира сила на пресъдено нещо, а във втория
случай ще се формира. Ако договорът е привиден, той е нищожен на основание чл. 26, ал. 2
ЗЗД, независимо от това дали симулацията е абсолютна или относителна. И в двата случая
страните не са обвързани от привидния договор. Ако договорът не прикрива друго
съглашение, симулацията е абсолютна и страните не са обвързани въобще. Ако договорът
прикрива друго съглашение, симулацията е относителна (решение № 80 от 05.04.2011 г.,
постановено по гр. д. № 1 262/09 г., по описа на Г. К., ІV Г. О. на ВКС).
От друга страна няма колебания в теорията и съдебната практика,
обективирана в множество съдебни актове, постановени по реда на чл. 290 ГПК, че
обратното писмо (пълният обратен документ) по чл. 165, ал. 2 от ГПК е нарочно съставен за
6
разкриване привидността на сделката разпоредителен документ; той съдържа писмени
изявления на страните, недвусмислено разкриващи симулативността на сделката и
действителната им воля. Без значение е кога е съставен - преди, след или заедно с явния
договор. Когато обратното писмо доказва привидността на явната сделка (абсолютна
симулация) или привидността на явната сделка и разкрива съдържанието на прикритата
(относителна симулация), то е достатъчно за признаване на симулацията и други
доказателства не са необходими на позоваващата се страна, нито - допустими за
оспорващата, защото би се стигнало до опровергаването му със свидетелски показания - чл.
133, б. "д" от ГПК (отм.).
В конкретния случай между страните е сключено споразумение от 25.10.2017
г., в което страните изрично са уговорили както начина на уреждане на взаимоотношенията
си по инвестиционното споразумение, така и са посочили цена, по която следва да бъдат
прехвърлени дружествените дялове. Тълкувайки логически и граматически клаузите на
споразумението настоящият състав намира, че така уговаряната цена не доказва
привидността на явната сделка (прехвърлянето на дружествените дялове с нотариална
заверка на подписите), тъй като в него липсва изявление, достатъчно за да се установи
привидността на сделката. По делото са установени, неоспорени от страните факти, че са
уговаряни различни цени на дружествените дялове, които сами по себе си не могат да
обосноват безпротиворечив извод, че е налице привидност на явната сделка. С оглед на това
настоящият състав намира, че представеното споразумение не представлява пълен обратен
документ по смисъла на чл.165, ал. 2 от ГПК.
Трайната практика на ВКС приема, че ако симулация се твърди относно
задължението на страната по отношение на цената и нейното плащане при договор за
покупко-продажба, забраната на гласни доказателства - за обективирани в официален
документ изявления на продавача относно факти, които имат връзка с насрещното
задължение включително, би могла да бъде преодоляна по реда на чл. 134, ал. 2 ГПК (отм.),
съответно чл. 165, ал. 2 ГПК. Ако симулацията се разкрие от наличието на договор,
подписан от продавача и купувача, въпрос за ограниченията при допустимост на
свидетелски показания не стои, защото те не са необходими. Това обаче не означава, че със
свидетели не могат да се изясняват и други факти, свързани с пред договорните отношения,
поведението на страните и пр., имащи отношение към спорни клаузи по прикритата сделка
и тълкуването им. От така даденото разрешение относно зависимостта, която при
относителна симулация съществува между волеизявленията по прикритата сделка като
съдържание на договор и направените пред нотариуса свидетелстващи изявления - относно
цената, дължима при прехвърляне на дружествените дялове и факта на изпълнение по
привидната, следва че тази зависимост е винаги от значение и подлежи за съобразяване от
съда с оглед установените по делото обстоятелства за всеки отделен случай, при който се
разрешава спор за неизпълнение на парично задължение, поето по прикритата и
действителна сделка, макар че при сключването на явната е било заявено друго относно
стойността и изпълнението. Разкриването на симулативност на посочена в нотариален акт
7
цена може да бъде направено чрез обратно писмо (пълен обратен документ) или чрез друг
документ, представляващ начало на писмено доказателство. Представеното по делото
споразумение за уреждане на имуществените отношения следва да се приеме за
представляващо начало на писмено доказателство, правещо твърдението за симулативност
вероятно. Тъй като този документ, доколкото няма съдържание, напълно разкриващо
симулацията, не е достатъчен, за да се приеме за установена симулативността на
нотариалния акт в частта, в която нотариусът е удостоверил изявленията на страните за
уговорената цена по сделката. Само в случай, че самото споразумение разкрива напълно
привидността на изразеното в договора за прехвърляне на дружествени дялове с нотариална
заверка съгласие относно цената, например чрез изрични клаузи, че в окончателния договор
продажната цена ще бъде посочена в друг размер, тогава той представлява обратно писмо и
не е необходимо да бъде подкрепен със свидетелски показания. В случай, какъвто е
настоящият, при който споразумението се преценява като начало на писмено доказателство,
е налице основание да се допуснат свидетелски показания за пълното доказване на
привидността, каквито не са поискани от ответника. В процесния случай съдът е приема, че
споразумението между страните не представлява обратно писмо (самостоятелно не разкрива
симулативност на цената), поради което следва да бъде извършена преценка на останалите
събрани по делото доказателства.
Съвкупната преценка на събраните по делото доказателства, вкл. и разменена
кореспонденция не дават основание да се направи обоснован извод, че е налице симулация
по отношение на посочената цена в договора за прехвърляне на дружествени дялове.
Действително страните са водили преговори за цена различна от посочената в договора,
която представлява част от сумата, уреждаща имуществените отношения във връзка с
инвестиция, но липсват изявления, от които може да се направи обоснован извод, че така
договаряната цена е действителната, а посочената при сключването на договора е привидна.
Дори да се приеме за основателно въведеното с въззивната жалба твърдение, че
представената пред първоинстанционния съд кореспонденция между страните също
представлява начало на писмено доказателство, с което допълнително се подкрепя
аргумента за дисимулираната сделка, то същото не разкрива по безспорен начин
симулацията и следва да бъде подкрепено с други, допустими от закона доказателства,
каквито не са поискани и не са събрани от съда.
Ето защо съдът намира, че атакуваното решение е законосъобразно и като
такова следва да се потвърди.
По допустимостта и основателността на подадената въззивна частна
жалба срещу определение № 262 453 от 02.04.24 г.:
По отношение на така подадената частна жалба съдът намира същата за
допустима, като подадена в установените срокове и от упълномощено лице. Атакуваният
съдебен акт подлежи на въззивен контрол.
С атакуваното определение съдът е изменил решение № 261 287/16.11.2023
8
г. по гр. д. № 5 480/20 г., на СГС, I г.о. 5 състав, в частта, относно разноските, като е осъдил
А. М. да заплати на М. А. на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, направените по делото разноски
в размер на 37 235.30 лв.
В частната жалба са наведени твърдения за незаконосъобразност на
атакуваното определение свързани с твърдението, че в писмената защита е повдигнат
въпроса за прекомерността на претендираното възнаграждение, както и че е абсолютно
нелогично и в противоречие с практиката да се присъжда възнаграждение, което надхвърля
два и половина пъти, посоченото минимално такова в наредбата. Оспорени са и присъдените
разноски, направени в обезпечителното производство. Така наведените доводи настоящият
състав намира за частично основателни.
Видно от доказателствата по делото до приключване на устните състезания
ответникът не е релевирал възражение за прекомерност на претендираното адвокатско
възнаграждение. Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 5 ГПК искането следва да бъде
направено до приключване на устните състезания по делото. Когато след постановяване на
решение по делото страна по делото поиска от съда да допълни или измени решението си в
частта за разноските на основание чл. 248, ал. 1 ГПК, като и присъди разноски, насрещната
страна може да направи искането по чл. 78, ал. 5 ГПК в срока за отговор по чл. 248, ал. 2
ГПК и то ще бъде своевременно - преди произнасянето на съда по разноските. В този
смисъл е константната практика на ВКС, обективирана в определение № 372 от 16.05.2012 г.,
постановено по ч. гр. д. № 223/12 г., по описа на Г. К., ІV Г. О. на ВКС и др. С оглед на това
изводите на първоинстанционния съд, че ответникът не е направил своевременно
възражение за прекомерност са неоснователни.
Видно от събраните по делото доказателства ищецът е претендира разноски
както следва: 14 864.30 лв., представляваща внесена държавна такса, сумата от 22 296 лв.,
представляващи разноски за адвокатско възнаграждение, както и сумата от 50 лв. и 25 лв.,
представляващи разноски в обезпечителното производство. Общо претендираните разноски
от ищеца представляват сумата от 37 235.30 лв. С постановеното решение съдът е присъдил
на ищеца разноски в размер на 9 738.60 лв., без да е направил уточнение по отношение на
вида на присъдените разноски. С определението по чл. 248 от ГПК първоинстанционния съд
е присъдил сумата от 37 235.30 лв.
С оглед изхода на спора настоящият състав намира, че ответникът следва да
бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 14 864.30 лв., представляваща внесена държавна
такса, както и сумата от 75 лв., представляваща разноски в обезпечителното производство.
Сторените от страна разноски в обезпечителното производство се репарират в
производството по предявеният иск, поради което въведеното с частната жалба оспорване на
разноските в тази част е неоснователно.
По отношение на частта от определението, в която съдът е присъдил разноски
за процесуално представителство съдът намира, че същото е основателно. Производството
по делото не се отличава с фактическа и правна сложност, по делото е проведено само едно
открито съдебно заседание, поради което настоящият състав намира, че размерът на
9
присъденото възнаграждение за един адвокат следва бъде определен ориентировъчно,
съобразно предвидения минимум в наредбата, към момента на извършването на разноските.
Ответникът дължи разноски в размер на 9 000 лв. за производството пред
първоинстанционния съд.
По изложените съображения настоящият състав намира, че атакуваното
определение е незаконосъобразно в частта, в която съдът е присъдил разноски за един
адвокат над сумата от 9 000 лв. до присъдения размер от 22 296 лв. и като такова следва да
се отмени.
По отношение на изявленията за присъждане на разноски в настоящето
производство съдът намира, че такива се дължат на въззиваемата страна. Съобразявайки с
направеното възражение за прекомерност и със задължителния характер на даденото от СЕС
тълкуване на чл. 101, § 1 ДФЕС съдът намира, че определените с Наредба № 1/09.01.2004 г.
минималните размери на адвокатските възнаграждение не са задължителни при договаряне
на хонорара между страните по договора за правна услуга, включително и когато се касае за
заварени договори, като не обвързват съда при извършване на преценката му по чл. 78, ал. 5
ГПК поради тяхната нищожност, като нарушаващи забраната на чл. 101, § 1 ДФЕС.
Извършвайки преценка на извършените процесуални действия, както и съобразявайки с
фактическата и правната сложност на делото съдът намира, че дължимото възнаграждение
за осъществената правна помощ пред настоящата инстанция следва да бъде определено в
размер на 12 000 лв.
Водим от гореизложеното Софийски апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 261 287 от 16.11.2023 г., постановено по гр. д. № 5 480/20 г. по
описа на Софийски градски съд, Гражданско отделение, 5 състав, като законосъобразно и
правилно.
ОТМЕНЯ определение № 262 453 от 02.04.24 г., постановено по гр. д. № 5
480/20 г. по описа на Софийски градски съд, Гражданско отделение, 5 състав, с което съдът е
изменил решение № 261 287/16.11.2023 г. по гр. д. № 5 480/20 г., на СГС, I г.о. 5 състав, в
частта, относно разноските, като е осъдил А. М. да заплати на М. А. на основание чл. 78, ал.
1 от ГПК направените по делото разноски над сумата от 23 939.30 (двадесет и три хиляди
деветстотин тридесет и девет лв. и тридесет ст.) лв. до присъдения размер от 37 235.30
(тридесет и седем хиляди двеста тридесет и пет лв. и тридесет ст.) лв., като
незаконосъобразно и неправилно.
ОСЪЖДА А. М., с ЛНЧ ********, гражданин на Република Франция, роден
на ******** г., с френски паспорт **********, издаден на 29. 04.2013 г., адрес за
кореспонденция : гр. *** ж.к. „***“ , ул. „***“ № *, секция А да заплати на М. А., с ЛНЧ
**********, гражданин на Република Ливан, роден на ******** г., с ливански паспорт тип
10
**********, издаден на 05.10.2015 г., валиден до 04.10.2020 г., с разрешение за постоянно
пребиваване в България № **********, издадено на 14.01.2016 г., валидно до 04.10.2020 г., с
адрес за призоваване: гр. ***, ул. „***” № **, ет. * адв. Т. сумата от 12 000 (дванадесет
хиляди) лв., представляваща разноски пред настоящата инстанция.
Решението подлиже на касационно обжалване в едномесечен срок от
съобщението за изготвянето му до страните пред Върховния касационен съд с касационна
жалба, при условията на чл. 280 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11