Р Е
Ш Е Н И Е
гр. София,
14.05.2020 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,
ГК, ІV- Б въззивен състав, в публично съдебно заседание на тринадесети февруари
през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Рени Коджабашева
ЧЛЕНОВЕ: Станимира Иванова
мл. съдия Марина Гюрова
при участието на секретаря Капка Лозева, като
разгледа докладваното от съдия Коджабашева гр. дело № 4453 по описа за 2019
година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл.258 и сл. ГПК.
С
Решение от 8.01.2019 г., постановено по гр.д.№ 70726/ 2015 г. на Софийски
районен съд, І ГО, 118 състав, по предявени от Д.И.С. /ЕГН **********/ срещу З.
„Б.В.И.Г.”*** /ЕИК *******/ искове с правно основание чл.439 ГПК е признато за
устгановено, че Д.И.С. /ЕГН **********/ не дължи на З. „Б.В.И.Г.” /ЕИК *******/
сумата 1 743.96 лева, представляваща платено от ответника застрахователно
обезщетение на собственика на МПС с рег.№ С 4444 КВ за щети от ПТП, настъпило
на 04.08.2005 г.; сумата 529.93 лв.- мораторна лихва за периода 15.11.2005 г.-
25.02.2008 г.; сумата 270.96 лв.- съдебни и деловодни разноски, и 221.92 лв.-
адвокатско възнаграждение, за които суми е издаден изпълнителен лист на
30.06.2009 г. по гр.д.№ 6931/ 2008 г. на СРС, 34 състав, и са образувани
изпълнителни дела № 20108440401649 и № 20168440401189 на ЧСИ С.Я.. На основание
чл.78, ал.1 ГПК ответникът З. „Б.В.И.Г.” е осъден да заплати на ищеца Д.С.
сумата 1 691 лева- разноски по делото.
Постъпила
е въззивна жалба от З. „Б.В.И.Г.”***
/ответник по делото/, в която са изложени оплаквания за неправилност и
необоснованост на постановеното от СРС решение, с искане да бъде постановена
отмяната му и да бъде постановено решение за отхвърляне на исковете, с
присъждане на разноски за двете съдебни инстанции.
Въззиваемата
страна Д.И.С. /ищец по делото/ оспорва жалбата и моли постановеното от СРС
решение като правилно да бъде потвърдено, като претендира разноски за
въззивното производство.
Предявен е
отрицателен установитeлен иск по чл.439 ГПК.
Софийски градски съд, като обсъди
събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно
разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК, намира
от фактическа и правна страна следното:
Жалбата, с която е сезиран настоящият съд, е
подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК и е процесуално допустима, а разгледана по
същество е неоснователна.
Съгласно чл.269 ГПК въззивният съд се
произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта- в
обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в
жалбата.
Атакуваното първоинстанционно решение е
валидно и допустимо.
Настоящата въззивна инстанция намира
постановеното от СРС решение и за правилно, като споделя изложените в мотивите
му съображения, обосноваващи окончателен извод за уважаване на предявения от Д.С.
установителен иск /искове/ по чл.439 ГПК като основателен- чл.272 ГПК. Фактическите и правни
констатации на настоящия съд съвпадат с направените от районния съд в
атакувания съдебен акт констатации.
Съвкупният
анализ на събрания по делото доказателствен материал /писмени и гласни доказателства
и експертно заключение на съдебно- почеркова експертиза/ обосновава извод на
въззивния съд за недължимост на процесните вземания- предмет на постановеното
по гр.д.№ 6931/ 2008 г. на СРС, 34 състав осъдително решение и на издадения въз
основа на него на 30.06.2009 г. изпълнителен лист, поради погасяването им по
давност с изтичане на общия 5- годишен давностен срок.
Установява
се въз основа на събраните по делото доказателства, че на 30.06.2009 г. по
гр.д.№ 6931/ 2008 г. на СРС, 34 състав, е издаден изпълнителен лист в полза на
ответника З. „Б.В.И.Г.”*** срещу ищеца Д.И.С. за сумата 1 743.96 лева,
представляваща платено застрахователно обезщетение на собственика на МПС с
рег.№ С 4444 КВ за щети от ПТП, настъпило на 04.08.2005 г.; сумата 529.93 лв.-
мораторна лихва за периода 15.11.2005 г.- 25.02.2008 г.; сумата 270.96 лв.-
съдебни и деловодни разноски, и 221.92 лв.- адвокатско възнаграждение. Според
посоченото в приложения по делото изпълнителен лист решението, въз основа на
което същият е издаден, е влязло в сила на 11.03.2009 г.
Въз
основа на подадена от З. „Б.В.И.Г.” на 17.06.2010 г. писмена молба, към която е
приложен цитираният изпълнителен лист от 30.06.2009 г., е образувано изп. дело №
20108440401649 на ЧСИ С.Я.- с рег.№ 844 на КЧСИ и район на действие- СГС, по
което на 3.09.2010 г. е връчена покана за доброволно изпълнение на длъжника Д.С.
/л.57 от делото на СРС/ и на същата дата- 3.09.2010 г., е наложен запор върху
вземането му за трудово възнаграждение /запорно съобщение от 25.08.2010 г.,
адресирано до ЕТ „Н.- Н.С.“- гр. София, л.58 от делото на СРС/.
Съгласно
приложимата разпоредба на чл.117, ал.2 ЗЗД, ако вземането е установено със
съдебно решение, срокът на новата давност е всякога пет години. В настоящия
случай приложимият относно установените и присъдени с цитираното съдебно
решение вземания общ 5- годишен давностен срок е започнал да тече след влизане
на решението в сила /11.03.2009 г./ и е бил прекъснат при налагане на посочения
по- горе запор на 3.09.2010 г., след която дата отново е започнало течението му,
приключило на 4.09.2015 г., когато вземанията на З. „Б.В.И.Г.” за сумата от
общо 2 766.77 лв. /1 743.96 лв. + 529.93 лв. + 270.96 лв. + 221.92 лв./-
предмет на издадения на 30.06.2009 г. изпълнителен лист, са
погасени по давност. Към датата на подаване на
Л.2 на Реш. по гр.д.№ 4453/ 2019 г.-
СГС, ГК, ІV- Б с-в
молбата за образуване на изпълнително дело №
20168440401189 на ЧСИ С.Я. с рег.№ 844 на КЧСИ /второ по ред/- 13.04.2016 г.,
следователно изпълняемото право не е съществувало.
Липсва
основание за приемането на извод за друго прекъсване или спиране на приложимия
давностен срок. Подадената от взискателя З. „Б.В.И.Г.” по изпълнително дело №
20108440401649 писмена молба- с вх.№ 29267/ 25.07.2012 г. на ЧСИ СТ. Я./л.95 от
делото на СРС/, с която е поискано налагането на запор върху вземането на
длъжника Д.С. за трудово възнаграждение, получавано от „Главболгарстрой“ АД, „и
запор върху банковата сметка на длъжника“, не установява извършено от
взискателя действие, прекъсващо или спиращо давността. Приетият в този смисъл
от първоинстанционния съд извод е правилен и се споделя от настоящия въззивен
съдебен състав. Съгласно заключението на изслушаната в първоинстанционното
производство съдебно- почеркова експертиза, прието като неоспорено от страните
и възприето от въззивния съд като компетентно и обективно дадено, изображението
на отпечатъка от правоъгълния печат за входяща кореспонденция върху молба за
налагане на запор с вх.№ 29267/ 25.07.2012 г. /обект на експертизата/, не е
положен с нито един от правоъгълните печати за входяща кореспонденция, с които
са поставени сравнителните отпечатъци, предоставени на вещото лице,
представляващи документи от архива на ЧСИ от датите 23, 24, 25, 26 и 27.07.2012
г. Според дадените от вещото лице в о.с.з. обяснения, предвид констатираните
различия, в това число в графичния рисунък на елементите, в шрифта, в броя на
елементите, в случая е без значение, че за изготвяне на експертизата е ползвано
копие на оспорения документ, а не оригиналният документ, който не бил
предоставен от ЧСИ на вещото лице за изпълнение на поставената по делото
задача. Такива оригинали- както на оспорената молба от 25.07.2012 г., така и на
даденото от ЧСИ на следващия ден- 26.07.2012 г., разпореждане, според
изпратеното от ЧСИ Я.писмо до СРС от 11.10.2017 г. /л.299 от делото на СРС/, не
се и съдържат в кориците на изп. дело № 20108440401649.
Според
представена от ЧСИ Я.- в изпълнение на дадени от СРС указания, разпечатка от
входящия регистър на постъпилите в кантората му книжа, на дата 25.07.2012 г. са
вписани множество входящи документи от НАП, три документа, изходящи от НОИ, и
др. Съдържанието на този документ е оспорено от ищеца и опровергано с
ангажираните от него във връзка с оспорването доказателства, според които в
деловодната система на ЦУ на НАП няма регистрирани изпратени или получени
документи от и до ЧСИ С.Я. през месец юли 2012 г. /писмо на НАП от 17.01.2018
г./, а в деловодната система на ЦУ на НОИ за периода от 01.07.2012 г. до
27.07.2012 г. е регистрирано само едно изпращане на документ до ЧСИ С.Я. /писмо
на НОИ от 19.12.2017 г./.
При
така събрания в процеса доказателствен материал правилно е прието от
първоинстанционния съд, че оспореният документ- молба до ЧСИ за налагане на
запор върху вземането за трудово възнаграждение на ищеца в „Главболгарстрой“
АД, с поставен върху нея вх.№ 29267/ 25.07.2012 г., в частта относно посочената
в печата дата представлява неистински документ и следва да бъде изключена от
доказателствата по делото на основание чл.194, ал.2 ГПК. Доколкото липсват
данни по изпълнителното дело въз основа на разпореждането на ЧСИ с дата
26.07.2012 г. да са наложени запори „съгласно молбата на взискателя в банки ПИБ
и ДСК“, същото няма правни последици, обосноваващи извод за извършването на
действия по принудителното изпълнение, прекъсващи течението на давностния срок.
Поради
изложеното не може да се приеме, че посочената молба действително е подадена от
взискателя по изпълнението на 25.07.2012 г. и е от естество да прекъсне както
течението на 2- годишния срок по чл.433, ал.1, т.8 ГПК, така и течението на
давностния срок по чл.117, ал.2 ЗЗД.
Други
възражения за настъпило прекъсване или спиране на давностния срок до 18.11.2015
г. /дата на подаване на исковата молба по делото/ не са въведени в процеса от
страна на ответника, като липсват и такива доказателства по делото.
Тъй
като в рамките на двугодишен период след 3.09.2010 г. /дата на налагане на
запор върху трудовото възнаграждение на длъжника по изпълнението/ или до
3.09.2012 г. по изпълнителното дело не са предприети изпълнителни или
процесуални действия, водещи до прекъсване на срока по чл.433, ал.1, т.8 ГПК-
съгласно дадените с Тълкувателно решение № 2/ 2013 г. по тълк. дело № 2/ 2013 г.
на ВКС- ОСГТК разяснения, се налага извод, че на 4.09.2012 г. изпълнителното
производство по изп. дело № 20108440401649 на ЧСИ С.Я. е прекратено по право-
на основание чл.433, ал.1, т.8 ГПК.
Съгласно
цитираната законова разпоредба- чл.433, ал.1, т.8 ГПК, изпълнителното
производство се прекратява с постановление, когато взискателят не поиска
извършването на изпълнителни действия в продължение на две години, с изключение
на делата за издръжка. В изпълнителния процес взискателят има задължение да поддържа
висящността му със своите действия и искания, тъй като изцяло в негов интерес е
да бъде събрано вземането му, като тази висящност не е обусловена само от
подаването на молба за образуване на изпълнително производство и липсата на
предпоставки за неговото прекратяване. Движението на изпълнителното
производство зависи от волята на взискателя, от това дали е поискал прилагането
на определен изпълнителен способ от съдебния изпълнител, дали е поискал
извършването на конкретни изпълнителни действия в рамките на този изпълнителен
способ, дали е внесъл авансово таксите и разноските, дължими за тяхното
осъществяване, както и от това дали е поискал съдебният изпълнител да повтори
неуспешни изпълнителни действия или неизвършени такива. С оглед на това и
законодателят е счел, че липсата на активност от взискателя в хода на
изпълнителното производство- да отправя искания до съдебния изпълнител да
извърши определени изпълнителни действия, което състояние продължава през
период от две години, има за правна последица прекратяване на изпълнителното
производство по право /т.нар. перемпция/. За прилагане на прекратителното
основание по чл.433, ал.1, т.8 ГПК е релевантна липсата на искане от взискателя
за извършването на изпълнителни действия, а не липсата на реално извършени такива, което
Л.3 на Реш. по гр.д.№
4453/ 2019 г.- СГС, ГК, ІV- Б с-в
според мотивите към т.10 на Тълкувателно
решение № 2/ 26.06.2015 г. на ВКС- ОСГТК по тълк. дело № 2/ 2013 г. е от
значение за прекъсване на давността по чл.116, б."в" ЗЗД, но не и за
наличието на визираното прекратително основание.
Изложеното
налага извод, че считано от 3.09.2010 г. /дата на налагане на запор върху
трудовото възнаграждение на длъжника по изпълнението/ до 3.09.2012 г. е изтекъл
визираният в чл.433, ал.1, т.8 ГПК срок, а към 4.09.2015 г. е изтекъл и визираният
в чл.117, ал.2 ЗЗД 5- годишен давностен срок.
Предвид
настъпилата на 4.09.2012 г. перемпция на изпълнителното дело /според изложеното
по- горе/, за наличието на която издаването на постановление от ЧСИ по чл.433,
ал.1, т.8 ГПК има само констативно, а не и конститутивно действие, изпратеното
в последствие- на 24.03.2015 г., запорно съобщение за налагане запор върху
трудовото възнаграждение на ищеца в „Главболгарстрой“ АД, както и извършването
на други изпълнителни действия, насочени към имуществото на длъжника Д.С., са
ирелевантни за приемане на изводите относно настъпилите от изтеклия давностен
срок правни последици. При съобразяване на дадените с цитираното ТР № 2/ 2013 г.
по тълк.д. № 2/ 2013 г. на ВКС- ОСГТК тълкувателни разяснения следва да се
приеме, че извършените след 4.09.2012 г. изпълнителни действия не са валидно
извършени и не водят до прекъсване на погасителната давност относно вземанията-
предмет на прекратеното по право изпълнително дело.
Следващото
/второ по ред/ изпълнително дело- № 20168440401189 на ЧСИ С.Я., е образувано на
13.04.2016 г., т.е. след подаване на исковата молба по настоящото дело /18.11.2015
г./, с която длъжникът се е позовал на последиците на изтеклия относно
процесните вземания давностен срок, поради което и извършените по това
изпълнително дело действия не могат да доведат до прекъсване на давността. Следва
да се отбележи в тази връзка, че предмет на искането за осъществяване на
принудително изпълнение срещу длъжника Д.С. са всички суми по издадения в полза
на взискателя З. „Б.В.И.Г.” на 30.06.2009 г. изпълнителен лист /липсва
изявление някаква част от вземането да е била събрана преди подаването на нова
молба за принудително изпълнение/, което е допълнителен аргумент, че по първото
изпълнително дело не са извършени изпълнителни действия, препятстващи течението
на приложимия давностен срок.
При
така изложените съображения искът по чл.124, ал.1 вр. чл.439 ГПК се явява
основателен и доказан и правилно е уважен с обжалваното решение, като е признато
несъществуването на изпълняемото право по изп. дело № 20108440401649 и изп.
дело № 20168440401189 на ЧСИ С.Я. с рег.№ 844 на КЧСИ, предмет на издадения на
30.06.2009 г. по гр.д.№ 6931/ 2008 г. на СРС, 34 състав изпълнителен лист.
Поради
съвпадане изводите на двете съдебни инстанции по съществото на спора обжалваното
първоинстанционно решение, което е правилно, следва изцяло да бъде потвърдено.
При
този изход на спора на основание чл.273 вр. чл.78, ал.3 ГПК право на разноски
има въззиваемата страна. Предвид осъщественото от адв. Г. В. безплатно
процесуално представителство на въззиваемия С. при условията на чл.38, ал.1,
т.2 ЗАдв, на адв. Г. В. следва да бъде присъдено дължимото адвокатско
възнаграждение в размер на 423.67 лв., платимо от въззивника на посоченото
основание.
Водим от
горното, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение от 8.01.2019
г., постановено по гр.д.№ 70726/ 2015 г. на Софийски районен съд, І ГО, 118
състав.
ОСЪЖДА З. „Б.В.И.Г.”***
/ЕИК *******/ да заплати на адв. Г.В.
от САК /личен № **********/, осъществил безплатно процесуално представителство
на въззиваемия Д.И.С. /ЕГН **********/, сумата
423.67 лева /четиристотин двадесет и три лева и 67 ст./- дължимо за
въззивното производство адвокатско възнаграждение, на основание чл.273 вр.
чл.78, ал.3 ГПК вр. чл.38, ал.2 ЗАдв.
Решението
не подлежи на касационно обжалване- съгласно чл.280, ал.3 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.