№ 31191
гр. София, 23.07.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 33 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и трети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ
като разгледа докладваното от ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ Гражданско дело №
20251110110546 по описа за 2025 година
Извършена е проверка по реда на чл. 140, ал. 1 ГПК.
Образувано е по постъпила искова молба от М. А. Т. срещу „Изи Асет
Мениджмънт“ АД и „Файненшъл България“ ЕООД.
В срока по чл. 131 ГПК по делото са постъпили отговори на исковата молба от
ответниците.
Направените от ответниците възражения за нередовност и недопустимост на
исковата молба са неоснователни.
Ищцата е направила искане за допускане изготвянето на съдебно-счетоводна
експертиза. Фактът, че в изчисляване на ГПР не е включено възнаграждението за
гаранта, е безспорен между страните, поради което следва да бъде отделен като такъв.
За изчисляването на действителния размер на ГПР с включено възнаграждение за
гаранта, не са необходими специални знания за извършване на преценка дали би
надхвърлял, или не, максимално допустимия по закон размер. Искането следва да се
отхвърли като неоснователно.
Следва да бъде насрочено открито заседание за разглеждане на делото.
Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА представените към исковата молба писмени доказателства по опис,
обективиран в същата.
ОТХВЪРЛЯ направеното от ищцата искане за допускане изготвянето на съдебно-
счетоводна експертиза.
НАСРОЧВА открито съдебно заседание за разглеждане на делото за 02.10.2025 г.
от 09:50 ч., за когато да се призоват страните, на които да се връчи препис от
настоящото определение, като на ищцата се връчи и препис от отговорите на исковата
молба.
СЪСТАВЯ ПРОЕКТОДОКЛАД по делото, както следва:
Предявен е за разглеждане установителен иск против ответника „Изи Асет
1
Мениджмънт“ АД с правно основание по чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. чл. 22 ЗПК за
прогласяване на нищожност на договор за паричен заем № ***/02.02.2023 г. поради
противоречието му със закона.
Предявен е за разглеждане и установителен иск против ответника „Файненшъл
България“ ЕООД с правно основание по чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. чл. 22 ЗПК за
прогласяване на нищожност на договор за предоставяне на гаранция № ***/02.02.2023
г. като противоречащ на ЗЗП и Директива 2008/48, а в условията на евентуалност – на
осн. чл. 26, ал. 2, предл. 4 ЗЗД поради липсата на основание като обезпечаващ
нищожна сделка и на осн. чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД поради накърняване на добрите
нрави.
Ищцата М. А. Т. твърди, че на 02.02.2023 г. сключила с ответното дружество „Изи
Асет Мениджмънт“ АД договор за паричен заем № ***. По силата на договора й била
предоставена сумата от 3500,00 лева при годишен лихвен процент от 35,00 % и
годишен процент на разходите – 41,27 %. Сочи, че във връзка с договора за паричен
заем сключила с втория ответник - „Файненшъл България“ ЕООД договор за
предоставяне на поръчителство № *** от същата дата, по силата на който следвала да
заплати на дружеството сумата определена сума, представляваща възнаграждение за
гаранта, чието заплащане било разсрочено заедно с вноските за погасяване по
договора за паричен заем.
Счита, че договорът за паричен заем е нищожен поради противоречието му с
императивни правни норми. Сочи, че предвиденото възнаграждение за гаранта
представлявала част от ГПР на кредита, което не било включено и така годишният
процент на разходите надхвърлял максимално допустимия размер съгласно закона.
Намира, че договорът противоречи на разпоредбите на чл. чл. 11, ал. 1, т. 10 и т. 11
ЗПК. Развива подробни съображения за нищожност на договора за паричен заем.
Счита, че нищожна е и уговорката за заплащане на възнаградителна лихва в размер от
35,00 % като противоречаща на добрите нрави, доколкото надхвърля трикратния
размер на законната лихва. Поради нищожността на договора за паричен заем, счита,
че недействителен е и договорът, сключен с гаранта, тъй като обезпечавал нищожна
сделка. Счита, че клауза, която предвижда заплащане на поръчител е в пряко
противоречие с Директива 2008/48 и ЗЗП. Ето защо намира и сключеният с втория
ответник договор за поръчителство за нищожен. Счита, че същият противоречи както
на императивни разпоредби на ЗЗП във връзка с неравноправни клаузи в ущърб на
потребителя, така и на добрите нрави.
Поради тези и останалите подробно изложени съображения моли съда да признае
за установено в отношенията му с ответниците нищожността на процесните договори
за заем и поръчителство.
В срочно постъпили отговори ответниците оспорват както допустимостта, така и
основателността на предявените искове. Считат, че ищцата няма правен интерес от
предявяване на установителни искове за прогласяване нищожността на договорите.
Считат, че процесните договори отговарят на изискванията на закона, не му
противоречат и не водят до накърняване на добрите нрави. Излагат подробни
съображения. По отношение на договора за паричен заем се твърди, че отговаря на
изискавинята на ЗПК, не е налице скрито завишаване на ГПР, доколкото
възнаграждението за гаранта е по второ облигационно отношение, възникнало с друго
юридическо лице и не следва да е част от ГПР. По отношение на договора за
предоставяне на гаранция се сочи още, че същият не е лишен от основание. Поради
тези и останалите подробно изложени съображения, молят предявените искове да
бъдат отхвърлени. Претендират разноски.
В тежест на ищцата по предявените главни искове с правно основание по чл. 26,
2
ал.1, предл.1-во ЗЗД вр. чл. 22 ЗПК, е да докаже при условията на пълно и главно
доказване правопораждащите факти, от които черпи изгодни за себе си последици, a
именно: че между нея и ответниците са възникнали облигационни отношения по
договор за паричен заем № ***/02.02.2023 г. и договор за предоставяне на гаранция №
***/02.02.2023 г., които противоречат на закона.
В тежест на ищцата по предявените в условията на евентуалност искове с правно
основание по чл. 26, ал. 2, предл. 4 ЗЗД и чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД за прогласяване
нищожността на договор за предоставяне на гаранция № ***/02.02.2023 г., е да докаже
при условията на пълно и главно доказване правопораждащите факти, от които черпи
изгодни за себе си последици, a именно че същият е лишен от основание, респ., че
в.накърнява добрите нрави. Основанието се предполага до доказване на противното.
ОТДЕЛЯ на осн. чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК като безспорни и ненуждаещи се от
доказване по делото фактите, че ищцата и ответниците са страни по процесните
договор за паричен заем № ***/02.02.2023 г. и договор за предоставяне на гаранция №
***/02.02.2023 г., както и че уговореното възнаграждение за гаранта не е включено в
изчисляване на размера на ГПР, посочен в договора за паричен заем.
ПРИКАНВА страните към доброволно уреждане на спора, с което могат да
спестят време и разходи.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3