Определение по дело №2516/2019 на Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

 

№2361

 

гр. Пловдив, 15.11.2019г.

 

ОКРЪЖЕН СЪД ПЛОВДИВ, ГО, XIV състав в закрито заседание на петнадесети ноември, две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: АННА ИВАНОВА

ЧЛЕНОВЕ: РАДОСЛАВ РАДЕВ

                       ИВАН АНАСТАСОВ

 

като разгледа докладваното от съдия Иван Анастасов възз.ч.гр.д. № 2516 по описа за 2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на 274, ал.1, т.2, вр. чл.413, ал.2 от ГПК.

Постъпила е частна жалба от "Ленно"АД- гр.София против разпореждане, инкорпорирано в заповед за изпълнение на парично задължение № 8823/08.10.2019г. по ч.гр.д.№ 15106/2019г. на ПдРС, ХІХ гр.с., в частта, с която е отхвърлено заявлението на жалбоподателя по чл.417 от ГПК против М.П.А. по отношение на сумата от 70,35 евро- неустойка за забава по договор за заем „Потребителски кредит клиентски“ с нотариална заверка на подписите от 02.05.2018г. и по отношение на съдебните разноски, които не са присъдени в техния пълен размер. В частната жалба се сочи, че мотивът, с които районният съд е отхвърлил заявлението в част относно неустойката е необясним, защото били спазени всички изисквания на ЗПК и неустойката се дължала на валидно договорно основание. Сочи се също така, че в заявлението е допусната грешка, поради което с жалбата се претендира уважаване на заявлението в тази му част до размер на сумата от 51,94 евро. По отношение на съдебните разноски се сочи, че юрк.възнаграждение за пълномощника на кредитора е редуцирано до минималния размер по чл.26 от Наредбата за заплащане на правната помощ, без заповедният съд да има правомощия служебно да осъществява проверка за прекомерност на възнаграждение, в какъвто смисъл била т.3 от Тълкувателно решение № 6/06.11.2013г. по тълк.дело № 6/2012г. на ВКС, ОСТГК.

Пловдивският окръжен съд, ХІV гр.с., като се запозна с материалите по делото констатира следното:

Производството по ч.гр.д.№ 15106/2019г. на ПдРС, ХІV гр.с. е образувано по заявление по чл.417 от ГПК от „Ленно“АД за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист против М.А. въз основа на нотариално заверен договор за заем от 02.05.2018г. за следните вземания по същия: 776,89 евро- главница, 109,73 евро- договорна лихва, 70,35 евро- неустойка по чл.4.2, б.“а“ и „б“ от договора за кредит за периода 03.11.2018г.- 24.09.2019г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 24.09.2019г. до окончателното й изплащане. С молба от 03.10.2019г. във връзка с дадени указания от съда е уточнено, че претендираната неустойка е в размер на законните лихви върху всяка една вноска по главницата, считано от датата на падежа й, до 24.09.2019г.- датата предхождаща тази, на която е подадено заявлението по чл.417 от ГПК. Уточнено е също така, че правилният размер на неустойката е 51,94 евро.

Постановявайки незабавно изпълнение и издаване на изпълнителен лист за главницата и договорните лихви, първоинстанционният съд е оставил без уважение заявлението в частта досежно неустойката по мотив на това, че е недопустимо да се претендират едновременно лихви за забавено плащане и неустойка, определил е дължимото за пълномощника на кредитора юрк.възнаграждение в размер от 50 лева, вместо в размер на претендираните 150 лева, и е разпоредил заплащане на съдебните разноски съразмерно с уважената и с отхвърлената част от заявлението. Мотивът, с който е оставено без уважение искането за заплащане на неустойката по принцип е правилен- не могат да се претендират едновременно неустойка за неизпълнение на парично задължение и обезщетение за забавено плащане в размер на законните лихви, тъй като и неустойката и законните лихви по чл.86 от ЗЗД представляват обезщетение за забавяне на плащането. В конкретния случай обаче те не се претендират едновременно, тъй като неустойката в размер на законните лихви е за период до 24.09.2019г., а обезщетението за забавено плащане в размер на законните лихви- за времето след тази дата. Ето защо, частната жалба ще следва да бъде уважена по отношение на неустойката, но само до размер от 51,94 евро, както е уточнено с горепосочената молба от 03.10.2019г. и както е поискано с частната жалба.

Съгласно чл.78, ал.8 от ГПК, в полза на юридически лица или еднолични търговци се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт, като размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл.37 от Закона за правната помощ. Разпоредбата на чл.37, ал.1 от ЗПП препраща към НЗПП, съгласно чл.26 от която за защита по бързи производства, заповедно производство и производства за обезпечение на бъдещ иск възнаграждението е от 50 до 150 лева. Действително в мотивите към т.3 от Тълкувателно решение № 6/06.11.2013г. по тълк.дело № 6/2012г. на ВКС, ОСТГК е записано, че „с приемането на действащия ГПК отпадна правомощието на съда служебно да осъществява проверка за прекомерност на разноските за адвокатска защита при постановяване на решението“. Това обаче важи единствено по отношение на адв.възнаграждения, тъй като същите се определят по договор между адвоката и клиента му. В чл.78, ал.8, изр.1 от ГПК изрично е предвидено, че дължимото юрк.възнаграждение се определя от съда. Параметрите на възнаграждението са от 50 лева до 100 лева, като съдът разполага със свободна преценка относно това, какво по размер възнаграждение да е определи в тези граници, независимо от това какво възнаграждение е поискано от представляващия юридическото лице или едноличния търговец. Ето защо, по преценка на настоящия състав на съда, първоинстанционният съд, определяйки юрк.възнаграждение в размер от 50 лева е действал съобразно с дадените му от закона правомощия и в рамките на нормативно установените минимален и максимален размер. Съответно- частната жалба ще следва да бъде оставена без уважение по отношение на съдебните разноски /разликата от 2,92 лева, който се получава в резултат от уважаване на заявлението и по отношение на неустойката в размер от 51,94 евро при съразмерно присъждане на разноските, е определено минимална, за да бъде постановено издаване на допълнителна заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист и за нея/.

Предвид гореизложеното, съдът 

 

 

 

 

 

ОПРЕДЕЛИ :

 

ОТМЕНЯ разпореждане, инкорпорирано в заповед за изпълнение на парично задължение № 8823/08.10.2019г. по ч.гр.д.№ 15106/2019г. на ПдРС, ХІХ гр.с., в частта, с която е отхвърлено заявлението на жалбоподателя „Ленно“АД- гр.София по чл.417 от ГПК против М.П.А. по отношение на сумата от 70,35 евро- неустойка за забава по договор за заем „Потребителски кредит клиентски“ с нотариална заверка на подписите от 02.05.2018г., на сома до размер на сумата от 51,94 евро, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ДА СЕ ИЗДАДЕ заповед за незабавно изпълнение на парично задължение по чл.417 от ГПК за заплащане от М.П.А. в полза на "Ленно"АД- гр.София на сумата от 51,94 евро- неустойка за забава по чл.4.2, б.“а“ и „б“ от договор за заем „Потребителски кредит клиентски“ с нотариална заверка на подписите от 02.05.2018г.. 

ВРЪЩА делото на ПРС за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист.             

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба, подадена от „Ленно“АД- гр-София против горепосоченото разпореждане, в частта, с която не е уважено искането за съдебни разноски между пълния претендиран размер от 265,67 лева и сумата от общо 49,67 лева, която е разпоредено да бъде платена.                                                                                                                                                                                                                                                                                                       

Определението не подлежи на обжалване.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                      ЧЛЕНОВЕ: