О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№............
12.07.2019 г., гр. Провадия
ПРОВАДИЙСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, IIІ граждански състав, в закрито
заседание на 12.07.2019 г. в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: СОНА ГАРАБЕДЯН
като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 582/2019 г. по описа на съда, намира
следното:
Постъпила
е искова молба вх. № 2454/24.04.2019 г., подадена от от Н. Н. К.,
действащ като ЕТ „Деница – Н. К.“, ЕИК *********, против „Енерго – Про
Продажби“ АД, ЕИК *********, с правна квалификация чл. 124, ал. 1 ГПК – за
установяване недължимостта на сумата от 2975,78лева, представляваща стойност на
начислена под формата на корекция ел. енергия за търговски обект, находящ се в
гр. Дългопол, ул. „Добри Н.“ №/бл.16, за
периода от 21.10.2017 г. до 18.01.2018 г., за която е издадена фактура № ********** от 18.04.2019 г. за клиентски №
**********.
Ищецът твърди,
че на 22.04.2019 г. му е връчено писмо с изх. № 52239 КП 1104182-2 от
18.04.2019 г. с приложена „справка за корекция при неточно измерване на
електрическата енергия”, с което ответното дружество го уведомява, че в
резултат на преизчислено количество електричество следва да заплати сума в
размер на 2975.78лева. Твърди също, че никога не се е запознавал с протокол №
1104182 от 18.01.2018 г., посочен като основание за корекцията в приложената
справка и неговото съдържание не му е известно. Твърди, че не дължи исковата
сума, тъй като за процесния период от 21.10.2017 г. до 18.01.2018 г.
добросъвестно и коректно е заплащал дължимите суми за консумирана ел. енергия.
В срока за отговор ответникът „Енерго –
Про Продажби“ АД оспорва иска. Релевира възражение за неподведомственост на спора на
гражданския съд и отнасянето му пред Арбитражен съд – Варна при Сдружение „ППМ“
/“Правна помощ и медиация“/.
В подкрепа на възражението си ответникът
излага следните съображения: 1. приложеният към отговора констативен протокол №
1104182/18.01.2018 г., в който е включена арбитражна клауза, е подписан от
представител на ищеца, изрично съгласил се с нея от името на ЕТ „Деница
– Н. К.“; 2. арбитражна клауза е включена и в приложеното към отговора искане №
4478053/20.04.2017 г., подадено преди процесната проверка, извършена на
18.01.2018 г. и подписано лично от физическото лице – търговец и представляващ ЕТ
„Деница – Н. К.“ – Н. К., ЕГН **********. ЕТ „Деница – Н. К.“ използва
консумираната ел. енергия за стопанска дейност, поради което ищецът няма
качество на „потребител“ по смисъла на § 13, т. 1 от ДР на Закона за защита на потребителите. Предвид
наличие на арбитражно споразумение по чл. 19, ал. 1 ГПК е направено искане за
прекратяване на производството по делото като недопустимо и изпращане на същото
на компетентния Арбитражен съд – Варна при СППМ.
Препис от отговора е изпратен на ищеца,
който в молба вх. № 4001/08.07.2019 г. изразява становище, че искането е
неоснователно. Счита, че не е налице валидна арбитражна клауза по съображение,
че представеното доказателство – Констативен протокол № 104182/18.01.2018 г., е подписан от
лицето К.К. Н., което едноличният търговец не е упълномощавал да го
представлява и да подписва документи, актове, констативни протоколи и др.
След преценка за
допустимост на възражението за неподведомственост поради наличие на арбитражна
клауза с оглед императивната разпоредба на чл. 8, ал. 1 от ЗМТА, както и на
представените с отговора писмени доказателства и становищата на страните, съдът
намира следното:
Разпоредбата на чл. 19,
ал. 1 от ГПК предвижда, че страните по имуществен спор могат да уговорят той да
бъде решен от арбитражен съд, освен ако спорът има за предмет вещни права или
владение върху недвижим имот, издръжка или права по трудово правоотношение или
е спор, по който една от страните е потребител по смисъла на § 13, т. 1 от ДР на Закона за защита на потребителите. Цитираният § 13, т. 1
от ДР на ЗЗП предвижда, че "потребител" е всяко физическо лице, което
придобива стоки или ползва услуги, които не са предназначени за извършване на
търговска или професионална дейност, и всяко физическо лице, което като страна
по договор по този закон действа извън рамките на своята търговска или професионална
дейност. Легалната дефиниция урежда две хипотези, в които едно лице има качеството
потребител - в единият случай визира само физическо лице, което придобива стоки
и ползва услуги, които не са предназначени за извършване на търговска или
професионална дейност. Във втория случай се предвижда, че това лице може да е
търговец по смисъла на чл. 56 и сл. от ТЗ, но което макар и да е страна по
договор, действа извън рамките на своята търговска дейност. По аргумент от
противното следва да се направи извод, че нямат качеството потребител лицата,
независимо от обстоятелството дали същите са физически или юридически, ако те
придобиват стоката или ползват услугата именно с оглед реализиране на търговска
или професионална дейност. Последното се отнася и за физическо лице, което
макар и да е сключило договора като такова, използва стоката или услугата с
оглед осъществяване на търговска дейност, то също няма качеството потребител по
смисъла на § 13, т. 1 от ЗЗП. Следователно в тези случаи изключението,
предвидено в чл.19, ал. 1 от ГПК, не намира приложение и арбитражната клауза е
допустима.
В рамките на настоящото
производство безспорно се установява, че ищецът, който е предявил иска в
качеството си на едноличен търговец, е сключил договор с ответника за ползване
на електроенергия в търговски обект. Признание за това се съдържа в самата
искова молба. Ето защо съдът приема, че ползваната услуга е за осъществяване на
търговска дейност, което води до извод, че ищецът няма качеството на потребител
по смисъла на § 13, т. 1 от ЗЗП и не попада под забраната на чл. 19, ал. 1 от ГПК
за сключване на арбитражна клауза. Допълнителната разпоредба на § 13, т. 1 от
ДР на Закона за защита на потребителите не се отнася до едноличен търговец –
потребител на енергийни услуги по смисъла на § 1, т. 41б, б. „а“ от ЗЕ, който
не се явява адресат на защита по ЗЗП /в този смисъл определение № 144/21.02.2019
г. по ч. т. д. № 190/2019 г. на ВКС, ІІ т. о.; решение № 12/04.04.2018 г. по т.
д. № 2485/2017 г. на ВКС, І т.о./
Действително ответното
дружество не е представило доказателства за представителната власт на лицето
Калинка К.а Ненова, подписало Констативен протокол № 104182/18.01.2018 г., по
отношение на едноличния търговец. Обстоятелството, че това лице е отбелязано в
протокола в графата „представител или служител /при юридическо лице или
едноличен търговец/“, като лице, запознато, съгласно с текста и констатациите
на протокола и присъствало при неговото съставяне не удостоверява наличие на
представителна власт. Освен това, от извършената служебно справка в ТРРЮЛНЦ се
установява, че лицето К.Н. не е вписано като представляващ едноличния търговец.
Няма
спор, обаче, че на 20.04.2017 г. страните са уговорили при възникване на спор,
отношенията между тях да се отнасят за решаване пред Арбитражен съд – гр. Варна
при Сдружение ППМ, съобразно неговия правилник. /л. 42 от делото/. Тази
уговорка е инкорпорирана в приложеното искане № 4478053 от 20.04.2017 г., което
ищецът Н. К. е потвърдил. Документът е в писмена форма и е подписан и от двете
страни, респективно отговаря на изискванията на чл. 7, ал.2 от ЗМТА, който
предвижда, че арбитражното споразумение трябва да бъде писмено, като се смята,
че споразумението е писмено, ако се съдържа в документ, подписан от страните,
или в размяна на писма, телекси, телеграми или други средства за съобщения.
Такова споразумение се съдържа в изходящ от ищеца документ, наименован „искане“,
което макар и да съдържа и изявление за представяне на искова молба, съдържа и
изразено съгласие за решаване на възникнал спор между страните чрез конкретно
посочена арбитражна институция. Ето защо съдът приема, че приложеното писмено
споразумение, подписано и от двете страни, има характера на арбитражно такова
по смисъла на чл. 7, ал. 1 от ЗМТА.
По изложените съображения съдът
намира, че в случая е приложима разпоредбата на чл. 8, ал. 1 от ЗМТА, която
предвижда, че съдът, пред който е предявен иск по спор, предмет на арбитражно
споразумение, е длъжен да прекрати делото, ако страната се позове на него в
срока за отговор на исковата молба. Възражението за наличие на арбитражно
споразумение е направено в срока за отговор от ответника и същото е
основателно, поради което производството пред РС - Провадия следва да бъде
прекратено.
Мотивиран от горното
съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ПРЕКРАТЯВА поради неподведомственост
производството по г. д. № 582/2019 г. по описа на РС - Провадия, образувано по
предявен от Н. Н. К., действащ като ЕТ „Деница – Н. К.“, ЕИК
********* срещу на "Енерго
- Про Продажби" АД, с ЕИК103533691, иск да се приеме за
установено, че първият не дължи заплащане на сумата от 2975,78лева,
представляваща начислена по едностранна корекционна процедура стойност на
доставена и потребена еленергия, на основание чл. 8 от ЗМТА. Определението
подлежи на обжалване в едноседмичен срок от съобщаването му на ищеца с частна
жалба пред Окръжен съд - Варна.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: