№ 72
гр. Севлиево, 14.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЕВЛИЕВО в публично заседание на шести юни през
две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Станислав Ив. Цветков
при участието на секретаря Рефузе Як. Османова
като разгледа докладваното от Станислав Ив. Цветков Административно
наказателно дело № 20234230200164 по описа за 2023 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Жалбоподателят ЕТ „А. – А. А.”, със седалище и адрес на управление гр.Русе, ***,
представлявано от управителя А. П. А., е обжалвал електронен фиш за налагане на
имуществена санкция за нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни
такси по чл.10, ал.1 от Закона за пътищата / ЗП / № **********, издаден от Агенция „Пътна
инфраструктура” / АПИ / - София, с което за извършено нарушение на чл.102, ал.2 и на
основание чл.187а, ал.2, т.3 във вр. с чл.179, ал.3б от Закона за движението по пътищата
/ЗДвП/ му е наложена имуществена санкция в размер на 2500.00 лева.В жалбата се твърди,
че ел.фиш е незаконосъобразен, тъй като е издаден в противоречие на материално-правните
норми, при съществено нарушение на административно-производствените правила и в
разрез с целта на закона, в подкрепа на което се излагат подробно развити съображения.
ИСКАНЕТО в жалбата е съдът да отмени изцяло обжалвания електронен фиш.
Ответникът по жалбата – Агенция „Пътна инфраструктура” - София, редовно
призован, се явява представител при разглеждане на делото, който оспорва жалбата и моли
обжалваният електронен фиш да бъде потвърден като правилен и законосъобразен.
По делото се събраха писмени и гласни доказателства, от съвкупната преценка на
които съдът установи следната фактическа обстановка:
На 17.02.2021 г., в 10:04 часа било установено нарушение с ППС влекач „Скания Р
450” с рег. № ***, с технически допустима максимална маса 19000, брой оси 2, екологична
категория Евро 6, в състав с ремарке с общ брой оси 5, с обща технически допустима
максимална маса на състава 45000.Нарушението било установено на Главен път І-4, км.
76+135, на територията на община Севлиево, с посока нарастващ километър, включен в
обхвата на платената пътна мрежа, като за посоченото ППС било отчетено, че не е била
заплатена дължимата пътна такса по чл.10, ал.1, т.2 от ЗП според категорията на пътното
превозно средство, тъй като за него няма валидна маршрутна карта или валидна тол
декларация за преминаването.Нарушението било установено с устройство № 40141,
1
представляващо елемент от електронната система за събиране на пътни такси по чл.10, ал.1
от ЗП, намиращо се на път І-4 км. 76+135.Посоченото по-горе ППС било заснето от
устройството, съответно бил изготвен и снимков материал.В последствие била направена
справка, от която било установено, че посоченото по-горе ПП е собственост на
жалбоподателя ЕТ „А. – А. А.”, със законен представител А. П. А..За установеното
нарушение на чл.102, ал.2 от ЗДвП, бил издаден електронен фиш № **********, с който на
жалбоподателя, на основание чл.187а, ал.2, т.3 във вр. с чл.179, ал.3б от ЗДвП било
наложено наказание имуществена санкция в размер на 2500.00 лева и такса по чл.106, ал.5
от Закона за пътищата / ЗП / в размер на 119.00 лева.Така издаденият електронен фиш бил
изпратен за връчване на жалбоподателя и бил връчен на 30.03.2023 г.
Гореизложената фактическа обстановка съдът намира за установена от приетите по
делото писмени доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност – Електронен
фиш за налагане на имуществена санкция за нарушение, установено от електронна система
за събиране на пътни такси по чл.10, ал.1 от ЗП № **********; копие на свидетелство за
регистрация на МПС Част I № *********; Договор с предплатен баланс от 01.03.2020 г.;
извлечение по счетоводна дата за период от 01.02.2021 – 28.02.2021 г.; запис от ЕССПТ и
снимков материал; известие за доставяне; товарителница от куриерска фирма „Спийди“;
справка за заплатени тол такси за 02 месец на 2021 г., издадена от „Интелигентни трафик
системи“ АД (ЕФ № **********/ 17.02.2021 г. и снимков материал); писмо вх. № 2438/
31.05.2023 г., ведно с писмени доказателства: известие за доставяне; заповед № РД-11-
4/23.01.2020 г. и приложение към заповедта; протокол № 28765/21 от 09.09.2021 г.; заповед
№ РД-11-983/13.09.2021 г., ведно с приложение № 1 - № 4; протокол за установяване
годността за приемане на дооборудването на съществуващата стационарна контролна точка;
Справка от История на обработката на установеното нарушение и становище за размера на
незаплатената пътна такса за датата на нарушението.
При така установената фактическа обстановка, въз основа на събраните писмени и
гласни доказателства, съдът достига до следните правни изводи:
Препис от обжалваният електронен фиш е връчен на жалбоподателя на 30.03.2023
г.От товарителницата на куриерската фирма, с която жалбата е изпратена, се установява, че
същата е подадена на 05.04.2023 г., тоест в законноустановения срок, поради което същата е
допустима и следва да се разгледа по същество.
Електронният фиш е издаден за извършено нарушение на разпоредбата на чл.102,
ал.2 от ЗДвП.Текста на посочената разпоредба гласи следното: “Собственикът е длъжен да
не допуска движението на пътно превозно средство по път, включен в обхвата на платената
пътна мрежа, ако за пътното превозно средство не са изпълнени задълженията във връзка с
установяване на размера и заплащане на съответната такса по чл. 10, ал. 1 от Закона за
пътищата според категорията на пътното превозно средство.Ако в свидетелството за
регистрация е вписан ползвател, задължението се изпълнява от него.”.
С ЕФ на осн. чл.187а, ал.2, т.3 във вр. с чл.179, ал.3б от ЗДвП на жалбоподателя е
наложена имуществена санкция в размер на 2500.00 лева и такса по чл.10б, ал.5 от Закона за
2
пътищата / ЗП / в размер на 119.00 лева.Съгласно чл.187а, ал.2, т.3 от ЗДвП: „Ако
собственикът на пътното превозно средство е юридическо лице или едноличен търговец, за
допускане движението на пътното превозно средство, без да са изпълнени задълженията по
установяване размера и заплащане на съответната такса по чл.10, ал.1 от Закона за
пътищата, на собственика се налага имуществена санкция, както следва: по чл.179, ал.3б – в
размер 2500 лв.”.Разпоредбата на чл.179, ал.3б от ЗДвП гласи следното: “Собственик на
пътно превозно средство от категорията по чл.10б, ал.3 от Закона за пътищата, за което
изцяло или частично не е заплатена дължимата такса по чл.10, ал.1, т.2 от Закона за
пътищата, включително в резултат на невярно декларирани данни, посочени в чл.10б, ал.1
от Закона за пътищата, се наказва с глоба в размер 2500 лв.Глобата се налага на вписания
ползвател на пътното превозното средство, ако има такъв.Ако собственикът или вписаният
ползвател е юридическо лице, се налага имуществена санкция в размер 2500 лв.”.
Жалбоподателят, редовно призован, не се явява представител в съдебно заседание.В
жалбата срещу електронния фиш и в писмено становище се твърди, че същият е е
незаконосъобразен, тъй като е издаден в противоречие на материално-правните норми, при
съществено нарушение на административно-производствените правила и в разрез с целта на
закона, в подкрепа на което се излагат няколко подробно развити съображения.
Твърди се на първо място, че електронният фиш е издаден в разрез с разпоредбата на
чл.189ж, ал.1 от ЗДвП, тъй като за вмененото на жалбоподателя нарушение по чл.179, ал.3б
от ЗДвП не е предвидена възможност за издаване на електронен фиш.С въпросната
разпоредба се предвиждала възможност за издаване на такъв само при нарушение по чл.179,
ал.3 от ЗДвП.Развиват се обстойни доводи в тази насока и в заключение се прави извода, че
обжалваният ел.фиш е незаконосъобразен, тъй като е издаден без правно основание.
Настоящият съдебен състав не споделя така изложените в жалбата доводи.Легалната
дефиниция за електронен фиш се съдържа в две правни разпоредби: § 1, т. 1 от ДР на ЗАНН
и § 6, т. 63 от ЗДвП.Съгласно посочените разпоредби електронният фиш е електронно
изявление, записано върху хартиен, магнитен или друг носител, създадено чрез
административно-информационна система въз основа на постъпили и обработени данни за
нарушения от автоматизирани технически средства или системи.С разпоредбата на чл.189ж
от ЗДвП е предвидена възможност при нарушение по чл.179, ал.3, което е установено и
заснето от електронната система по чл.167а, ал.3 от ЗДвП, да се издаде електронен фиш в
отсъствието на контролен орган и на нарушител за налагане на глоба или имуществена
санкция в размер, определен за съответното нарушение.Действително разпоредбата на
чл.189ж от ЗДвП изрично препраща само към ал.3 на чл.179 от ЗДвП, което дава основание
на част от съдилищата в страната да приемат, че ел.фиш може да се издава само за
нарушение по тази норма.Това становище, подкрепено с мотива за невъзможност за
разширително тълкуване, според настоящият съдебен състав, е погрешно.Буквалното и
систематично тълкуване на ал.7 на спорния чл.189ж съдържа ясен и изричен текст относно
легално установена възможност ел.фиш да бъде издаден за нарушения по чл.179, ал.3—3б от
ЗДвП, т.е. законодателят изрично е уредил възможността за издаване на ЕФ и за трите
3
нарушения по ал.3, ал.3а и 3б.Съгласно разпоредбата на чл.189ж, ал.7 от ЗДвП по
отношение на електронния фиш за нарушение по чл.179, ал.3 - 3б се прилагат разпоредбите
на чл.189, ал.10.В този смисъл е и разпоредбата на чл.167а, ал.3 от ЗДвП, към която
препраща самият чл.189ж, ал.1 от ЗДвП, който предвижда, че електронната система за
събиране на пътни такси по чл.10, ал.1 от ЗП създава доклади за всяко установено
нарушение по чл.179, ал.3–3в, както и тази на чл.167а, ал.4 от ЗДвП, където изрично е
посочено електронни фишове за нарушения по чл.179, ал.3-ал.3в, сред които се включва и
настоящото нарушение по чл.179, ал.3б.Друг законов текст, който имплицитно сочи относно
възможността на органите на АПИ да издават електронни фишове, е разпоредбата на
чл.167а, ал.2, т.8, според който при изпълнение на функциите си по този закон определените
от председателя на управителния съвет на Агенция "Пътна инфраструктура" длъжностни
лица съставят и връчват актове за установяване на административни нарушения и връчват
електронни фишове за нарушения по чл. 179, ал. 3 - 3в.Допълнителен аргумент в полза на
поддържаното от настоящият състав становище е разпоредбата на чл.187а, ал.5 от ЗДвП,
която се отнася до оборимостта на въведената с алинея първа на същата норма презумпция,
според която "при установяване на нарушения по чл.179, ал.3 – 3б в отсъствие на
нарушителя се счита, че пътното превозно средство е управлявано от собственика му"
(чл.187а, ал.1 от ЗДвП).Възможността вписаният собственик /ползвател да се освободи от
административно-наказателна отговорност по ал.1 и 2 във връзка с административни
нарушения по чл.179, ал. 3 – 3б, е чрез представяне в 7- дневен срок от връчването на АУАН
или електронния фиш на декларация, в която да посочи данни за лицето, което е извършило
нарушението, и копие от СУПМС за него – чл.187а, ал.4. Съдържанието на следващата
алинея в същата норма само потвърждава застъпеното в това решение становище, а именно,
че електронният фиш се издава за нарушения по чл.179, ал.3—3в от ЗДвП, респ. и за
процесното.И това е така, тъй като ал.5 на чл.187а от ЗДвП предвижда, че при подадена
декларация от собственика, че други лице е управлявало МПС към времето на нарушението
по издадения АУАН/ЕФ, производството по акта против собственика се прекратява, а
електронният фиш – се отменя.Решаващ аргумент в полза на поддържаната теза е, че всички
изменения и допълнения в ЗДвП, обективирани чрез коментираните по-горе правни норми
са резултат на една обща законодателна инициатива, решена с ДВ бр.105/2018 г., в сила от
1.01.2019 г.Всичко гореизложено сочи категорично и еднозначно възможността за
ангажиране на административно-наказателна отговорност по чл.179, ал.3б от ЗДвП чрез
издаване на ЕФ.
На следващо място се излага твърдението, че в административно-наказателното
производство било допуснато съществено нарушение, изразяващо се в неспазването на
разпоредбата на чл.189ж, ал.1, изр.последно от ЗДвП, тъй като процесният ел.фиш не бил
издаден по образеца, утвърден от УС на АПИ, действащ към датата на извършване на
нарушението.Същият следвало да отговаря на образеца, утвърден със Заповед № РД-11-
4/23.01.2020 г. на Председателя на УС на АПИ, тъй като нарушщението било заснето и
установено на 17.02.2021 г., а той отговарял на образеца, утвърден със Заповед № РД-11-
983/13.09.2021 г. на Председателя на УС на АПИ в изпълнение на решение на УС на АПИ,
4
обективирано в Протокол № 28765/21 от 09.09.2021 г.Тоест в случая не била спазена
формата на ел.фиш, което означавало, че същият страдал от най-тежката форма на
незаконосъобразност на един властнически акт.Още повече, че образецът на ел.фиш,
утвърден със Заповед № РД-11-4/23.01.2020 г. на председателя на УС на АПИ бил утвърден
еднолично от председателя, а не на заседание на целия УС, което представлявало още една
незаконосъобразност на санкционния акт.
Съдът не споделя така изложените доводи по следните съображения.Безспорно,
съгласно разпоредбата на чл.189ж, ал.1, изр.последно от ЗДвП образецът на електронния
фиш се утвърждава от управителния съвет на Агенция "Пътна
инфраструктура".Същевременно в изречение второ от същата норма са регламентирани
задължителните реквизити, които ел.фиш следва да съдържа, а именно данни за: мястото,
датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на пътното
превозно средство, собственика или вписания ползвател, описание на нарушението,
нарушените разпоредби, възможността за заплащане на таксата по чл.10, ал.2 от ЗП, размера
на глобата, срока и начините за доброволното й заплащане.Не може да бъде споделен
довода обаче, че образецът на ел.фиш следвало да отговаря на този, действащ към момента
на извършване и установяване на нарушението и това е така, тъй като меродавен в случая е
момента на неговото издаване.Установените посредством електронната система за събиране
на пътни такси нарушения се генерират от същата, в последствие се обработват и едва в
един по-късен момент за констатираното от тях нарушение се издава електронен фиш.За
установеното нарушение системата генерира номер на същото, който в процесният случай е
посочен и в самия ел.фиш - BC00F668798B6493E053031F160A099F.След установяването и
генерирането на номер на нарушението.Същевременно системата автоматично генерира
документ със съответният номер, явяващ се такъв на предстоящият да бъде издаден ел.фиш,
който в процесния случай е № **********.Във връзка с установеното нарушение, за което
вече е генериран номер, както и такъв на документа, системата проследява и генерира
автоматично движението по него и съответните действия, които се извършват.От
приложената по делото разпечатка на информацията, генерирана от системата се установява,
че процесният ел.фиш е издаден на 03.02.2023 г. и изпратен за връчване на нарушителя на
20.03.2023 г., а както вече бе посочено по-горе и връчен на 30.03.2023 г.Така издаденият
ел.фиш съдържа всички изискуеми и посочени в разпоредбата на чл.189ж, ал.1, изр.второ от
ЗДвП данни.Същевременно образецът на електронния фиш съответства на образецът на ЕФ,
одобрен по надлежния ред, за което по делото са представени Протокол № 28765/21 г. от
заседание на Управителния съвет на АПИ от 09.09.2021 г., както и Заповед № РД-
11983/13.09.2021 г. на Председателя на УС на АПИ.
На следващо място се излага довода, че не са спазени давностните срокове по чл.34
от ЗАНН за издаването на процесният електронен фиш.
Съдът не споделя така изложените доводи.Съобразно Тълкувателно решение № 1 от
26.02.2014 г. на ВАС, постановено тълк.д. № 1/2013 г., съкратеното производство за
административнонаказателната отговорност чрез издаване на електронен фиш, въведено в
5
чл.189, ал.4 от ЗДвП, е изключение от общите правила на ЗАНН, поставящи началото на
производството с АУАН и завършването му с НП.Електронният фиш е приравнен на НП
само по отношение на правното му действие, но не и по форма, съдържание, реквизити и
процедура по издаване - "От това следва, че изискванията за форма, съдържание, реквизити
и ред за издаване на АУАН и НП, сравнително подробно регламентирани в ЗАНН, са
неприложими по отношение на електронния фиш".В съответствие с цитираното ТР е и
възприетото в съдебната практика становище, че за законосъобразността на електронния
фиш е достатъчно да е изготвен чрез въведени по съответния ред автоматизирани
технически средства или системи, при спазване на изискванията за тяхното
използване.Аргументът, че началото на производството по издаване на електронен фиш се
поставяло със заснемането на извършеното нарушение посредством електронната система,
което заменяло съставянето на АУАН и имало същото правно значение не се подкрепя от
нормативната уредба като извод, защото, ако самото заснемане бъде възприето като
съставяне на АУАН, то би следвало нарушителят да бъде уведомен за извършеното
заснемане и да му бъде дадена възможност да възрази срещу него или срещу извършеното
нарушение, каквито правни възможности законодателят не е предвидил.Следователно
самият факт на осъществено заснемане на превозно средство не може да бъде приравнен на
съставяне на АУАН, доколкото АУАН представлява юридически акт, срещу който може да
се възрази както при съставянето му, така и в 7-дневен срок след това, както и да бъде
поискано събирането на доказателства.Извършването на заснемането представлява
фактическо действие, необходимо за издаването на електронен фиш, а последният
представлява юридически акт, който едновременно установява нарушението и налага
наказание на нарушителя.Поради тези съображения е невъзможно да се използва методът на
правната аналогия във връзка с прилагането на сроковете по чл. 34 ЗАНН и спрямо
издаването на електронните фишове.Самият електронен фиш се отличава от наказателното
постановление не само по юридическата си природа, но и по реквизити, тъй като с него
едновременно се констатира административното нарушение и се налага административно
наказание, а формалните изисквания към оформлението на същите се съдържат в два
различни закона – ЗАНН и ЗДвП.В този аспект се явяват неоснователни възраженията на
жалбоподателя за допуснати нарушения по чл.34 от ЗАНН.Посочената разпоредба
установява сроковете за съставяне на актове за установяване на административния
нарушения и издаване на наказателни постановления, които не са част от специалното
производство по издаване на електронните фишове.Производството по чл.189, ал.4 – ал.11
от ЗДвП е специфично и същото не предвижда съставяне на АУАН и издаване на
наказателно постановление.Следователно и що се отнася до форма, съдържание, реквизити
и процедура по издаване на електронни фишове, нормите на ЗАНН са неприложими,
включително и преценката относно давностните срокове по чл.34 от ЗАНН.Съгласно
Тълкувателно постановление № 1 от 27.02.2015 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2014 г., ОСНК и
ОСС на Втора колегия на ВАС уредбата относно погасяване на наказателното преследване
по давност в общата част на Наказателния кодекс намира приложение и в
административнонаказателното производство по силата на препращащата разпоредба на
6
чл.11 от ЗАНН.Институтите на преследвателната давност по НК са приложими в
административнонаказателното производство не само относно абсолютната давност, но и
относно обикновената давност за преследване.Законовата препратка в чл.189, ал.14 от ЗДвП
не се отнася за електронните фишове.Напротив, разпоредбата на чл. 85а от ЗАНН
предвижда, че доколкото в този закон няма особени правила за
административнонаказателния процес при нарушения, установени с техническо средство
или система съгласно чл.39, ал.4 се прилагат разпоредбите на ЗДвП.Особени правила
относно производството по издаване на електронни фишове ЗАНН не съдържа.Поради това,
относно институтът на погасителната давност за административнонаказателно преследване,
по силата на препращащата норма на чл.11 от ЗАНН, са приложими разпоредбите на общата
част на Наказателния кодекс, в частност срокът по чл. 80, ал.1, т.5 от НК, а именно 3
години.В процесния случай административнонаказателното преследване е било възбудено
със съставянето на ЕФ, което процесуално действие е от категорията на прекъсващите
давността по чл. 81, ал. 2 от НК, тъй като е предприето срещу конкретно лице, за конкретно
деяние, т.е. има необходимата предметна и персонална насоченост.Процесният ел.фиш е
издаден на 03.02.2023 г., т. е. в срока по чл.80, ал.1, т.5 от НК спрямо датата на
нарушението.Съгласно нормата на чл.81, ал.2 от НК след свършване на действието,
прекъсващо давността, започва да тече нова тригодишна давност.След издаване на
процесния електронен фиш АПИ е предприела действия за връчването му на
административнонаказателноотговорното лице и същият е достигнал до адресата –
жалбоподателя на 30.03.2023 г.В този смисъл, от последното прекъсващо давността
действие - 03.02.2023 г., до датата на връчване на електронния фиш – 30.03.2023 г,. е
изминал срок не по-дълъг от три години.Следователно в случая тригодишната давност за
преследване по чл.81, ал.2, вр. чл.80, ал.1, т.5 от НК във вр. с чл. 11 от ЗАНН не е настъпила,
поради което не е отпаднала възможността спрямо нарушителя да може да бъде завършено
започналото административнонаказателно преследване с реализиране на отговорността му
за констатираното административно нарушение.
Твърди се на следващо място, че ел.фиш не съдържа задължителните реквизити,
закрепени в разпоредбата на чл.189ж, ал.1, изр.второ от ЗДвП, а именно административно-
наказващият орган, издал същият и мястото на извършване на нарушението.Посоченото в
него място на извършване на нарушението се явявало неясно, неточно и неправилно и
същото не можело да бъде локализирано.
Съдът не споделя така изложените доводи.Както вече бе посочено по-горе с
разпоредбата на чл.189ж, ал.1, изр.второ от ЗДвП са регламентирани задължителните
реквизити, които ел.фиш следва да съдържа, а именно данни за: мястото, датата, точния час
на извършване на нарушението, регистрационния номер на пътното превозно средство,
собственика или вписания ползвател, описание на нарушението, нарушените разпоредби,
възможността за заплащане на таксата по чл.10, ал.2 от ЗП, размера на глобата, срока и
начините за доброволното й заплащане.Тоест няма изискване в същият да е посочен
административно-наказващият орган, макар, че в случая изрично в него е отразено, че той е
7
издаден от Агенция „Пътна инфраструктура“.Обжалваният в настоящото производство
ел.фиш е издаден в съответствие с изискванията на чл.189ж, ал.1 от ЗДвП за задължителните
реквизити на съдържанието му.В същия са посочени мястото на нарушението – община
Севлиево, път I-4, км 76+135, с посока нарастващ километър; датата на нарушението –
17.02.2021 г.; точният час на извършване на нарушението – 10:04 часа; регистрационният
номер на пътното превозно средство – ***; собственикът – едноличният търговец-
жалбоподател; описание на нарушението – движение на пътно превозно средство по път,
включен в обхвата на платената пътна мрежа, за което не са изпълнени задълженията във
връзка със заплащане на съответната такса по чл.10, ал.1, т.2 от ЗП; нарушените разпоредби
– чл.102, ал.2 от ЗДвП и чл.187а, ал.2, т.3 във вр. с чл.179, ал.3б от ЗДвП; разяснена е
възможността за заплащане на компенсаторната таксата по чл.10, ал.2 от ЗП, с което
санкционираният да се освободи от понасянето на административнонаказателна
отговорност; размерът на имуществената санкция – 2500.00 лева; срокът и начините за
доброволното й заплащане.Пътят, по който е установено движението на процесното ППС –
път I-4, км 76+135, с посока нарастващ километър, е включен в обхвата на платената пътна
мрежа и съгласно Списъка на републиканските пътища, за които се събира такса за изминато
разстояние – тол такса, приет с Решение № 101 на МС от 20.02.2020 г. на Министерския
съвет, за движението по него се дължи съответната такса.Същият път се намира на
територията на Община Севлиево и представлява Рамка № 40141 за сегмент № **********,
на който е разположено устройство № 40141, с което е установено нарушението и чийто
номер съставлява номера на рамката.В конкретния случай всички съществени елементи от
фактическия състав на нарушението са ясно и конкретно описани, с което е осигурено
правото на защита на санкционираното лице.Нормата на чл.189ж, ал.1 от ЗДвП е специална
спрямо чл.57 от ЗАНН, с оглед на което и изискванията за съдържанието на наказателното
постановление в случая са неприложими.
Твърденията на жалбоподателя, че е изпълнил задължението си по чл.102, ал.2 от
ЗДвП и не следва да бъде санкциониран, настоящият съдебен състав намира за
неоснователни.Разпоредбата на чл.102, ал.2 от ЗДвП въвежда задължение за собственика на
ППС да не допуска движението на пътно превозно средство по път, включен в обхвата на
платената пътна мрежа, ако за пътното превозно средство не са изпълнени задълженията във
връзка с установяване на размера и заплащането на съответната такса по чл.10, ал.1 от ЗП
според категорията на пътното превозно средство.Ако в свидетелството за регистрация е
вписан ползвател, задължението се изпълнява от него.В чл.10, ал.1, т.2 от ЗП е предвидено,
че таксата за изминато разстояние представлява тол такса за пътни превозни средства по
чл.10б, ал.3 от ЗП, като същата се определя в зависимост от техническите характеристики на
пътя или пътния участък, от изминатото разстояние, от категорията на пътното превозно
средство, броя на осите и от екологичните му характеристики и се определя за всеки
отделен път или пътен участък.Съгласно чл.10б, ал.3 от ЗП дължимата тол такса се заплаща
от собственика или ползвателя на пътното превозно средство с обща технически допустима
максимална маса над 3,5 тона, извън тези по чл.10а, ал.9, като заплащането дава право на
пътното превозно средство, за което е заплатена, да измине определено разстояние между
8
две точки.Ал.4 на чл.10б от ЗП предвижда, че размерът на дължимата за плащане тол такса
се определя въз основа на реално получени декларирани тол данни, удостоверени по реда,
предвиден в Наредбата за условията, реда и правилата за изграждане и функциониране на
смесена система за таксуване на различните категории пътни превозни средства на база
време и на база изминато разстояние, или чрез закупуване на еднократна маршрутна карта,
която дава право на ползвателя на пътя да измине предварително заявено от него разстояние
по определен маршрут, като същата важи само за пътното превозно средство, чийто
регистрационен номер е бил правилно деклариран от собственика или ползвателя му.В
Наредбата по чл.10, ал.7 от ЗП се определят и начините за изчисляване и заплащане на
дължимите тол такси.Съгласно разпоредбата на чл.12, ал.2 от Наредбата данните,
необходими за начисляване на дължимата такса, се предоставят на Агенция "Пътна
инфраструктура" от ползвателите на платената пътна мрежа или директно чрез доставчика
на услуга за електронно събиране на такса за изминато разстояние по смисъла на чл.13, ал.1
или от опосредено лице, извършващо дейност като доставчик на декларирани данни по
смисъла на чл.14, ал.1 от Наредбата.В случаите, в които данните относно географското
позициониране и изминатото разстояние от пътното превозно средство в обхвата на
платената пътна мрежа са събрани от доставчик на декларирани данни, същите се предават
на доставчика на услуга по електронно събиране на такса за изминато разстояние, който
обработва и предоставя на Електронната система за събиране на тол такси съответните
декларирани тол данни.Видно от така изложеното законодателят е предвидил алтернативни
възможности за определяне на дължимата тол такса и съответно за нейното плащане, като
изцяло в правомощията на ползвателите е да решат дали ще използват маршрутна карта или
бордово устройство.От събраните по делото доказателства по несъмнен начин е установено,
че на 17.02.2021 г., в 10:04 ч., ППС – влекач "Скания", с рег. № ***, с технически допустима
максимална маса 19 000 кг, с брой оси 2, екологична категория ЕВРО 6, в състав с ремарке с
общ брой оси 5 и обща технически допустима максимална маса 45 000 кг, е било
управлявано в община Севлиево, по път I-4, км 76+135, с посока нарастващ километър,
включен в обхвата на платената пътна мрежа, като за посоченото ППС изцяло не е била
заплатена дължимата пътна такса по чл.10, ал.1, т.2 от ЗП.Безспорно е също така и не се
спори, че на посочената дата и час, за процесното ППС не е била налична маршрутна карта
или валидна тол декларация за преминаването, въпреки, че е било снабдено с бордово
устройство.Съгласно чл.13, ал.6 от Наредбата в случай че дадено бордово устройство
преустанови подаването на данни, съответният собственик или ползвател на пътното
превозно средство е длъжен незабавно да уведоми доставчика на услугата по електронно
събиране на такса за изминато разстояние.Такива твърдения не се навеждат в жалбата,
съответно ако такова е било налице, то уведомяване очевидно не е било сторено от страна
на жалбоподателя, следователно в този случай се прилага текстът на чл.11, ал.2 от
Наредбата, според който когато не е възможно да се установи действително изминатото
разстояние поради причини, които не се дължат на техническа неизправност на
поддържаната от АПИ Електронна система за събиране на тол такси, и в случай че не се
заплати такса по чл.10, ал.2 от ЗП за съответната категория пътно превозно средство, се
9
приема, че съответното пътно превозно средство е изминало разстояние, съответстващо на
най-дългата отсечка между две точки от платената пътна мрежа, определена по най-прекия
маршрут по протежението на платената пътна мрежа, в който случай ползвателят заплаща
максимална такса по чл.10б, ал.5 от ЗП.От анализа на тези разпоредби следва изводът, че
нормативната уредба предвижда да бъде ангажирана отговорността на нарушителя и в
случаите когато бордовото устройство спре да функционира, тъй като е налице задължение
от страна на ползвателя на това бордово устройство да уведоми доставчика на услугата по
електронно събиране на такса.При липса на уведомяване на доставчика на услугата за
електронно събиране на пътни такси за това, че бордовото устройство е спряло да подава
данни, е налице неизпълнение на задълженията на ползвателя на платената пътна мрежа във
връзка с установяване и заплащане на дължимата тол такса, защото за да бъде подадена
валидна тол декларация е необходимо бордовото устройство, което е асоциирано със
съответното пътно превозно средство, да бъде включено и да подава данни.В противен
случай е без значение обстоятелството дали жалбоподателят е осигурил парично покритие
на сметката си при доставчика на услугата за електронно събиране на пътни такси, защото
без работещо бордово устройство е невъзможно този паричен ресурс да бъде използван, тъй
като не са подадени тол декларации, а подаването им е задължение, свързано с установяване
размера на тол таксата по смисъла на чл.102, ал.2 от ЗДвП, което е възложено в тежест на
собственика.Съгласно чл. 13, ал. 8 от Наредбата при надлежно включване на бордово
устройство в списъка по ал.7, осъществено в рамките на започнало и продължаващо
ползване на платената пътна мрежа, на съответния ползвател се предоставя възможност в
срок до 2 часа от уведомлението по ал. 6 да декларира чрез доставчика на услуга по
електронно събиране на такса за изминато разстояние, с когото има сключен договор,
реално изминатото разстояние и маршрут. В този смисъл, при преустановяване подаването
на данни от бордовото устройство, задължение е на неговия ползвател сам да декларира
пред доставчика на услугата за електронно събиране на пътни такси тол данните за
изминатия маршрут. Така, съгласно ал. 9, въз основа на декларацията по ал. 8 Агенция
"Пътна инфраструктура" изчислява дължимите тол такси от съответния ползвател на
платената пътна мрежа след проверка за достоверността на декларираните данни, освен в
случаите, в които се установи, че бордовото устройство не предава данни поради
умишлените действия на съответния ползвател или поради невключването му, или при
установяване на грешно декларирани данни, в които случаи се прилага чл.11, ал.2.От друга
страна представеният Договор за предоставяне на услуга за електронно събиране на такси
на база изминато разстояние с предплащане от 01.03.2020 г., сключен между жалбоподателя
и "Интелигентни трафик системи" АД, не дерогира задължението на едноличният търговец
по чл.102, ал.2 от ЗДвП и съответно не води до отпадане отговорността на жалбоподателя
при установено неизпълнение на задължението по чл.102, ал.2 от ЗДвП.Следва да се посочи,
че твърденията на жалбоподателя за неизпълнението на задължения по договора от страна
доставчика на услугата за електронно събиране на пътни такси, не може да бъде
разглеждано в настоящото производство, защото би засегнало правен спор за неизпълнение
на договорно задължение между частноправни субекти, като единият от тях не е страна в
10
производството по налагане на административно наказание.Тези твърдения следва да бъдат
релевирани в друг процес, в който жалбоподателят би могъл да претендира обезщетение за
имуществени вреди, включително и такива, претърпени под формата на заплатени
имуществени санкции за извършени нарушения, от доставчика на услугата за електронно
събиране на пътни такси.
Неоснователно е твърдението за проблеми в техническата годност на устройството, с
което е установено спорното нарушение.Съгласно чл.189ж, ал.1 от ЗДвП електронните
фишове (ЕФ), издавани от НТУ, се издават при нарушение по чл.179, ал.3, 3а и 3б от ЗДвП,
установено и заснето от електронната система по чл.167а, ал.3 от ЗДвП.В случая,
използването на различни термини от законодателя АТС за фишовете на МВР и системата
по чл.167а, ал. 3 от ЗДвП, както и същностните разлики между ЕФ на МВР и ЕФ на АПИ,
индикира, че се касае за различни средства (системи), като системата по чл.167а, ал.3 от
ЗДвП не попада в обхвата на чл.1 от Закона за измерванията.Посоченият закон урежда
обществените отношения, свързани с осигуряване на проследимост, точност и достоверност
на измерванията - по същество при деянията, свързани с нарушения по чл.179, ал.3 от ЗДвП,
и по-конкретно - при тяхното установяване не е налице измерване.Съгласно § 1, т. 1 от ДР
на ЗИ: "Величина" е свойство на явление, тяло или вещество, което може да бъде различено
качествено и определено количествено.Съгласно т.5 от същия параграф "Единица за
измерване" е конкретна величина, определена и приета със спогодба, с която се сравняват
други величини от същия вид, за да се изразят техните големини по отношение на тази
величина.Описаните понятия са относими към АТСС, използвани от структурите на МВР,
тъй като служат за количествено измерване на определени величини, както и за тяхното
сравнение с величини от същия вид.Подобно измерване на величини и тяхното съпоставяне
една с друга не е налице в процесите на обработка на данни от Електронната система по
чл.167а, ал.3 от ЗДвП.Тъй като не е налице конкретна физична величина, чието точно
измерване да бъде обект на нарочна проверка от страна на БИМ - не е предвидено и
изискване за сертификат и одобрение.Съгласно чл.5 от ЗИ метрологичният контрол се
извършва за осигуряване на точност и достоверност на измерванията.Отделните средства за
измерване, които подлежат на контрол и одобрение, са подробно регламентирани в Глава
втора от Наредба за средствата за измерване, които подлежат на метрологичен контрол, като
не съществува регламентация на системи за събиране на пътни такси или изискване за
тяхното одобрение.Никъде не е предвидено изискване системата и нейните компоненти да
са преминали проверка по Закона за измерванията.Не се установява предвидено законово
изискване за сертифициране или одобрение на Системата.Всичко гореизложено налага
извода, че електронната система за събиране на тол такси представлява съвкупност от
централни и периферни софтуерни продукти, която не представлява автоматизирано
техническо средство, и за нея не съществува изискване за сертификат и одобрение от
Българския институт по метрология.Съгласно чл.167а, ал.3 от ЗДвП електронната система за
събиране на пътни такси по чл.10, ал.1 от ЗП създава доклади за всяко установено
нарушение по чл.179, ал. 3-3в от ЗДП, към които автоматично се прилагат статични
изображения във вид на снимков материал и/или динамични изображения - видеозаписи,
11
каквито са приложени по административната преписка.Докладите, заедно с приложените
към тях статични изображения във вид на снимков материал и/или динамични изображения
- видеозаписи, представляват доказателства за отразените в тях обстоятелства относно
пътното превозно средство, неговата табела с регистрационен номер, датата, часа и мястото
на движение по участък от път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, и
местонахождението на техническото средство - част от системата.В допълнение към
посоченото по-горе и независимо от изложените доводи, следва да се отбележи, че от страна
на наказващият орган по делото е представен Протокол за установяване годността за
приемане на дооборудването на съществуваща стационарна контролна точка от 09.08.2019 г.
Съдът намери за неоснователни възраженията на жалбоподателя за липса на
извършена преценка от страна на наказващият орган на Регламент за изпълнение / ЕС/
2020/204, тъй като същият е приложим от 19.10.2021 год.Следва също така да се отбележи,
че с ДВ бр.14 от 2023 г. в българското законодателство са транспонирани изискванията на
посоченият по-горе Регламент, но същите влизат в сила, считано от 01.08.2023 г.В
настоящия случай действително са налице изменения в ЗДвП, като в чл.189е е създадена
нова ал.6а, според която не се образува административнонаказателно производство, а
образуваното се прекратява при извършена корекция съгласно чл.10а, ал.3б, както и в
случаите по чл.10б, ал.7 и 9 от Закона за пътищата.На първо място, тези изменения засягат
правни норми с процесуален характер, които не могат да имат действие за минал момент, а
се прилагат по започнати, но неприключили производства.В настоящия случай, доколкото
не става въпрос за електронна винетка, приложими са разпоредбите на чл.10б, ал.7 и 9 от
ЗП, които касаят тол таксите и декларирането на тол данни.Това по себе си представлява
отделно производство, което може да се развие само и единствено преди издаването на
електронния фиш, следователно в настоящия случай е неприложимо.
Съдът споделя обаче доводите на процесуалния представител на едноличният
търговец-жалбоподател, че в настоящият казус следва се отчете принципът на
пропорционалност, въздигнат в чл.5 от Договора за Европейския съюз, който е част от
общите принципи на общностното право на ЕС, които държавите членки трябва да
спазват.Съгласно практиката на Съда на Европейския съюз, административните или
репресивните мерки не трябва да превишават това, което е необходимо за преследваните
цели, съответно санкцията трябва да бъде съразмерна на тежестта на нарушението.Очевидно
е, че в конкретния казус наложената на жалбоподателя имуществена санкция в размер на
2500.00 лева, не съответства на извършеното деяние.От представеното по делото Становище
от отдел „Управление на информационна система и инфраструктура“ НТУ при АПИ, се
установява, че размерът на дължимата за процесният сегмент такса е под един лев – 0.19
лева.Налице е пълно несъответствие между дължимата такса за преминаване през процесния
участък от платената пътна мрежа и наложеното административно наказание за
осъщественото преминаване през същия този тол сегмент – имуществена санкция в размер
на 2 500.00 лева.Не е справедливо, нито от логическа, нито от житейска гледна точка,
санкцията да надвишава повече от тринадесет хиляди пъти дължимото плащане,
12
представляващо неизпълнение на вменено задължение, което грубо нарушава принципа за
пропорционалност и неналагане на наказание несъразмерно на тежестта на нарушението.
Същевременно, в електронният фиш е посочено, че размерът на дължимата такса по
чл.10б, ал.5 от Закона за пътищата е 119.00 лева.От приложеното по делото становище и
извлечение за движението на процесното ППС в деня на нарушението, се установява, че по
отношение на всички останали сегменти от платената пътна мрежа, през които е преминал
автомобила са били подавани тол-декларации и са били заплатени дължимите такси.
Предвид всичко изложено, съдът счита, че административната отговорност на
жалбоподателя е ангажирана незаконосъобразно, тъй като е бил нарушен принципът на
пропорционалност, поради което следва да се постанови решение, с което обжалваният
електронен фиш да бъде отменен.
От страна на процесуалния представител на жалбоподателя към съда се отправя
искане в полза на доверителят му да бъдат присъдени направените по делото разноски за
адвокатско възнаграждение.Съгласно нормата на чл.63д от ЗАНН, в производствата пред
районния и административния съд, както и в касационното производство страните имат
право на присъждане на разноски по реда на АПК.Препратката е изрична и касае именно
въпроса, свързан с присъждането на разноските в процеса.Т.е. този ред се прилага и от РС, и
от Адм. съд, действащи като въззивна и, съответно, като касационна инстанция.А при липса
на конкретно уреждане на въпроса за определяне на размера, вкл. възможността за
пропорционално присъждане на разноски, на основание чл.144 от АПК са приложими
правилата на ГПК, а не на НПК.С оглед гореизложеното се налага изводът, че по отношение
на въпроса, свързан с присъждането на разноски, административнонаказателното
производство следва логиката и нормите на АПК, респективно – ГПК, по силата на
препращащите норми на чл.63д, ал.1 от ЗАНН и чл.144 от АПК.Според ал.2 на чл.63д от
ЗАНН ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно
действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на
насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко
от минимално определения размер съобразно чл.36 от Закона за адвокатурата.В случая, в
съдебно заседание, от страна на процесуалния представител на АНО се прави възражение за
прекомерност на претендирания адвокатски хонорар.В случая се претендира
възнаграждение в размер на 780.00 лв. с ДДС, което включва изготвяне и подаване на
жалба, както и процесуално представителство по образуваното производство.Съгласно
чл.18, ал.2 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения ако административното наказание е под формата на глоба, имуществена
санкция и/или е наложено имуществено обезщетение, възнаграждението се определя по реда
на чл.7, ал.2 върху стойността на всяка наложена глоба, санкция и/или
обезщетение.Съгласно чл.7, ал.2, т.2 от Наредбата за процесуално представителство, защита
и съдействие по дела с определен интерес възнагражденията при интерес от 1000 до 10 000
лв. са 400 лв. плюс 10 % за горницата над 1000 лв.В случая е наложена имуществена
санкция, която е в размер на 2500.00 лв., поради което възнаграждение в размер на 550.00
13
лв. – 660.00 лв. с ДДС е съответно на невисоката фактическа и правна сложност на делото,
както и поради обстоятелството, че в случая процесуалният представител не се е явявал в
съдебно заседание.Ето защо възражението за прекомерност е основателно до посочения
размер от 660.00 лева с ДДС.Предвид изхода на делото, в полза на жалбоподателя следва да
бъдат присъдени направени по делото разноски за адвокатско възнаграждение в размер на
660,00 лева.
Водим от гореизложеното и на осн. чл.63, ал.2, т.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Електронен фиш за налагане на имуществена санкция за нарушение,
установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл.10, ал.1 от Закона за
пътищата / ЗП / № **********, издаден от Агенция „Пътна инфраструктура” - София, с
което на ЕТ „А. – А. А.”, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.Русе, ***,
представлявано от управителя А. П. А., за извършено нарушение по чл.102, ал.2 и на
основание чл.187а, ал.2, т.3 във вр. с чл.179, ал.3б от ЗДвП е наложена имуществена санкция
в размер на 2500.00 / Две хиляди и петстотин / лева, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗЕН.
ОСЪЖДА Агенция "Пътна инфраструктура" гр.София, ДА ЗАПЛАТИ на ЕТ „А. – А.
А.”, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.Русе, ***, представлявано от
управителя А. П. А., сумата от 660.00 (шестстотин и шестдесет) лева, съставляваща
направени по настоящото дело разноски за адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд гр.Габрово
в 14-дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Севлиево: _______________________
14