Р
Е Ш Е Н И Е
№ ..........
09.02.2021 г., гр. Свиленград
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН
СЪД СВИЛЕНГРАД, І граждански състав, на девети февруари
през две хиляди двадесет и първа година, в публично заседание, в състав :
СЪДИЯ : ЖИВКА ПЕТРОВА
при
съдебен секретар Ангелина Добрева,
като
разгледа докладваното от съдията гр.
дело № 859 по описа на съда за 2020
година, за да се произнесе съобрази:
Производството е по реда на глава II от ЗЗДН.
Образувано е по молба с правно основание чл.8, т.1,
във вр. с чл.4, ал.1,
във вр. с чл.5, ал.1, т.1 и
т.3 от ЗЗДН.
Молителят В.Й.Г. твърди, че ответникът А.Ю.А.
е неин внук, син на сина й Юри. Живеели в една къща, като молителят живеела на
първия етаж, а ответникът – на втория, а етажите им имали отделни входове.
Твърди, че отношенията между страните
били влошени от години, тъй като ответникът А. непрекъснато искал пари от
молителя Г., а когато последната откажела да му даде, той я обиждал и заплашвал
да я убие. Така, ответникът системно осъществявал спрямо молителя актове на
психическо, а и на физическо насилие.
Последният такъв акт бил осъществен на 28-ми
декември 2020-та година, в около 10.00 ч., в дома на молителя, когато
ответникът я обидил и заплашил да я убие, ако не му даде пари. Подробно се описва
в молбата в какво са се състояли обидите и заплахите, като се посочва, че в
резултат на същите молителят изпитва силен страх от ответника по молбата за
живота и здравето си.
Поради изложеното, моли съда да определи
мерки за защита по чл.5, ал.1, т.1
и т.3
от ЗЗДН срещу ответника. Представя декларация по чл.9, ал.3 от ЗЗДН
за твърдения акт на домашно насилие, извършен на 28.12.2020 г.
В съдебно заседание молителят се явява
лично и поддържа молбата си. Ответникът не се явява и не дава становище по
молбата.
Съдът, след като обсъди събраните по
делото писмени и гласни доказателства по вътрешно убеждение, приема за
установено от фактическа страна следното:
Няма спор, а и въз основа на събраните
гласни доказателства съдът приема за доказано, че молителят В.Й.Г. и ответникът
А.Ю.А. са в родствени отношения, така че ответникът е внук на молителя.
На 28.12.2020 г. А.Ю.А. е извършил акт на
домашно насилие спрямо баба си В.Й.Г., като се опитал да нахлуе в дома й,
блъскайки силно входната врата и заплашвайки, че ще разбие същата, както и заплашвайки самата
молителка, след като последната му отворила, че ще я убие, ако не му даде пари.
Подобно поведение на ответника не е еднократен акт, а се е повтаряло
многократно през последните години.
На 29.12.2020 г. молителят В.Й.Г. е
подал молба по ЗЗДН за налагане на мерки за защита по чл.5, ал.1, т.1
и т.3
от ЗЗДН срещу извършителя. Към молбата е депозирана декларация по чл.9, ал.3 от ЗЗДН,
в която е описан извършения спрямо нея акт на домашно насилие от страна на
ответника.
Изложената по-горе фактическа обстановка
съдът установи, след като прецени поотделно и в тяхната съвкупност приетите
писмени доказателства, в това число декларацията на молителя по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН,
както и показанията на разпитания по делото свидетел – Елена Узунова -
Димитрова. Показанията на свидетеля са непротиворечиви и допълващи се с
цялостния доказателствен материал, поради което съдът ги цени изцяло.
Въз основа на така установената
фактическа обстановка съдът достига до следните правни изводи:
Молбата, въз основа на която е
образувано настоящото гражданско дело е подадена от лице, което е оправомощено
да търси защита по реда на ЗЗНС, на основание чл.3, т.5от Закона, в
преклузивния срок по чл.10, ал.1 от ЗЗДН,
поради което е процесуално допустима.
Молбата е доказана и основателна. Въз
основа на декларацията по чл.9, ал.3 от ЗЗДН,
приложена към молбата, и показанията на разпитания по делото свидетел, съдът
приема, че автор на твърдения акт на домашно насилие, подробно описан в молбата
за защита, е ответникът. Тази декларация следва да бъде изцяло кредитирана, тъй
като съдържа всички индивидуализиращи признаци на акта на домашно насилие,
описан от пострадалото лице. По делото няма събрани доказателства оборващи
доказателствения ефект на декларацията по чл.9, ал.3 от ЗЗДН.
Посочените от молителя в декларацията му по чл.9, ал.3 от ЗЗДН,
под страх от наказателна отговорност, факти не са опровергани и оборени по
никакъв начин от ответника. Последният не е проявил никаква процесуална
активност в законоустановените срокове, чрез провеждане на насрещно /макар и
непълно/ доказване - да разруши сигурността, че наведените в молбата и в
декларацията по чл.9, ал.3 от ЗЗДН
факти са се осъществили, и по този начин да разколебае у съда създаващото се
убеждение относно фактическите твърдения на молителя. Напротив, от събраните по
делото гласни доказателства се потвърждава фактическата обстановка, описана в
декларацията.
При това положение, съдът намира, че
осъществените от ответника действия, изразяващи се в психическо и емоционално
насилие върху молителя, могат да се квалифицират като домашно насилие по
смисъла на чл.2, ал.1 от ЗЗДН.
Грубото държание на ответника е не само израз
на липса на уважение към молителя, но накърнява здравето и достойнството й,
навлиза в личното й пространство и представлява опасност за физическото и
психическото й състояние. Обективираното в молбата и в декларацията поведение
на ответника е недопустимо от гледна точка на нравствеността и съвременните
виждания за човешко общуване, съгласно които противоречията между роднини,
независимо от техния характер - личен или имуществен, не следва да се
разрешават чрез агресивно поведение, водещо до конфликти и проявяващо се в
психическо насилие, в заплахи и обиди, а чрез всестранно и задълбочено
разискване на проблемите.
Относно мерките за закрила по чл.5 от ЗЗДН
съдебният състав счита, че при налагането им не е обвързан от искането на
молителя, а следва да наложи по своя преценка една или повече защитни мерки –
по аргумент от чл. 16, ал. 1 ЗЗДН.
В конкретният случай обаче, предвид данните по делото, съдът счита, че
възможните с оглед ефективност, на този етап мерки за защита, съобразени с
тежестта на извършеното домашно насилие, са исканите мерки за защита – тези по чл.5, ал.1, т.1
и т.3 по ЗЗДН.
С оглед гарантиране в достатъчна степен
сигурността на пострадалото лице, че няма да бъде обект на бъдещо насилие от
страна на ответниците, мерките за защита по чл.5, ал.1, т.1
и т.3 по ЗЗДН
следва да бъдат наложени за максималния срок от осемнадесет месеца, считано от
издаване на заповедта за защита, което ще осигури защитата да бъде
разпространена оптимално във времето. Неизпълнението на заповедта за защита ще
доведе до прилагането на предвидените в чл. 21, ал. 3 ЗЗДН
последици.
Съгласно чл.5, ал.4 от ЗЗДН,
при уважаване на молбата за защита съдът е длъжен да наложи на извършителя на
домашното насилие глоба в размер от 200 до 1000 лева. При определянето на
размера на глобата съдът следва да вземе предвид тежестта на нарушението,
подбудите за неговото извършване и другите смекчаващи и отегчаващи вината
обстоятелства. В конкретния случай
преценката на съда е ограничена, тъй като решението се позовава единствено на
декларацията на молителя, сочеща тежестта на нарушението. Липсват данни за
материалното положение на ответник. Ето защо и с оглед характера на акта на
домашно насилие и степента на интензивност на деянието, съдът намира, че на
ответника следва да бъде наложена глоба в минималния размер, а именно: 200 (двеста)
лева.
При този изход на делото и на основание чл.11, ал.2 от ЗЗДН,
вр. с чл.16 от Тарифата за
държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК,
ответникът следва да се осъди да заплати по сметка на ПРС държавна такса в
размер на 25,00 лева.
Мотивиран от изложеното, Съдът
Р
Е Ш И :
На основание чл.15, ал.1,
във вр. с чл.5, ал.1, т.1
и т.3 от ЗЗДН,
НАЛАГА на А.Ю.А., с ЕГН: **********,
с адрес: ***, за извършения от него на 28.12.2020 г. акт на домашно насилие
спрямо В.Й.Г., с ЕГН: **********, с адрес: ***, следните мерки за защита:
1/. ЗАДЪЛЖАВА
А.Ю.А., с ЕГН: **********, с адрес: ***, да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо В.Й.Г., с
ЕГН: **********, с адрес: ***.
2/. ЗАБРАНЯВА
на А.Ю.А., с ЕГН: **********, с адрес: ***,
да приближава В.Й.Г., с ЕГН: **********, с адрес: ***, нейното жилище на
посочения адрес, както и местата й за социални контакти и отдих, на разстояние
не по-малко от 20 метра - за срок от осемнадесет месеца, считано от 09.02.2021
г.
На основание чл.15, ал.1,
във вр. с чл.5, ал.4 от ЗЗДН
НАЛАГА на А.Ю.А., с ЕГН: **********,
с адрес: ***, глоба в размер на 200,00
лв. за описания по-горе акт на домашно насилие.
ПРЕДУПРЕЖДАВА А.Ю.А., с ЕГН: **********,
с адрес: ***, че при неизпълнение на
заповедта за защита ще бъде задържан от полицейския орган, констатирал
нарушението, и ще бъдат уведомени незабавно органите на прокуратурата.
ДА СЕ ИЗДАДЕ заповед за защита.
ОСЪЖДА
А.Ю.А., с ЕГН: **********, с адрес: ***,
да заплати по сметка на Районен съд - Свиленград сумата 25,00 лв. (двадесет
и пет лева), представляваща държавна такса за образуване на делото и
разглеждане на молбата, както и 5,00 лв. (пет лева) в случай на служебно
издаване на изпълнителен лист за принудително събиране на таксата.
Заверени преписи от решението ДА СЕ
ВРЪЧАТ на молителя, на ответника и на РУ на МВР – Свиленград - за сведение и
изпълнение.
Решението подлежи на обжалване пред
Окръжен съд - Хасково в 7-дневен срок от връчването му. Обжалването на
решението НЕ СПИРА изпълнението на заповедта за защита.
СЪДИЯ: