РЕШЕНИЕ
№ 241
гр. Търговище, 28.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ, VI СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и девети април през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ВЯРА М. ПАНАЙОТОВА
при участието на секретаря Е. Ив. Д.
като разгледа докладваното от ВЯРА М. ПАНАЙОТОВА Гражданско дело №
20243530100984 по описа за 2024 година
Предявени са обективно съединени иска, с правно основание чл. 422 от
ГПК във вр. с чл. 415 от ГПК, за сумата от 847,35 лв.
Ищецът твърди в исковата си молба, че между страните са били
сключени Договор за мобилни услуги № ********* от 10.03.2014г., изм. с
Допълнително споразумение № ********* от 10.07.2020г. към договор за
мобилни услуги за мобилен номер **********; Договор за мобилни услуги №
********* от 03.11.2015г., изм. с Допълнително споразумение № ********* от
10.07.2020г. към договор за мобилни услуги за мобилен номер
****************; Договор за мобилни услуги № ********* от 16.10.2018г.,
изм. с Допълнително споразумение № ********* от 10.07.2020г. към договор
за мобилни услуги за мобилен номер **********; Договор за лизинг от
10.07.2020г. за устройство SAMSUNG Galaxy А71 128GB Dual Blue и Договор
за лизинг за базови аксесоари № ********* от 10.07.2020г. Твърди се, че по
силата на сключените договори и относимите към тях ОУ ищецът е
предоставил на ответника далекосъобщителни услуги и мобилно устройство и
аксесоари, срещу ответно задължение на последния да заплаща абонаментни
такси, цената на ползваните услуги и лизингови вноски. Ищецът твърди, че
1
ответникът не е изпълнявал задълженията си да заплаща по начините и в
сроковете, посочени в договорите цената на предоставените му мобилни
услуги и лизингови вноски, като останал задължен по 4 бр. фактури, издадени
в периода ноември 2021 г. - март 2022 г., а именно: фактура № 7327866 776/
15.11.2021 г., фактура № ********** / 15.12.2021 г., фактура № ********** /
15.01.2022г. и фактура № ********** / 15.03.2022г., поради което и
договорите били прекратени едностранно от ищеца, а предоставените услуги
деактивирани. Твърди се в молбата, че по Договор за мобилни услуги №
********* от 10.03.2014г., изм. с Допълнително споразумение № *********
от 10.07.2020г. към договор за мобилни услуги, за номер **********,
ответникът дължал сума в общ размер на 374,76 лв., от които: 140,37 лв. -
незаплатени задължения за месечни абонаментни такси, ползвани услуги и
допълнителни такси, начислени за периода 15/10/2021 - 14/01/2022г. и
неустойка в размер на 234,39 лв. ; по Договор за лизинг от 10.07.2020г., с
който е предоставено ползването на мобилен телефонен апарат SAMSUNG
Galaxy А71 128GB Dual Blue, са задължението възлизало на сумата от 132,93
лв., от които: дължими незаплатени лизингови вноски за периода 15/10/2021 -
14/01/2022г. в общ размер на 56,97 лв. с вкл. ДДС (три лизингови вноски,
всяка в размер от 18,99 лв. с вкл. ДДС) и предсрочно изискуеми лизингови
вноски за периода 15/02/2022 - 10/06/2022г. в общ размер на 75,96 лв. с вкл.
ДДС равняващ се на четири неначислени лизингови вноски, всяка от които в
размер на 18,99 лв. с вкл. ДДС; по Договор за лизинг за базови аксесоари №
********* от 10.07.2020г., с който е предоставено ползването на комплект от 4
бр. аксесоари, ответникът дължал сума в общ размер на 15,05 лв., от които:
дължими незаплатени лизингови вноски за периода 15/10/2021 - 14/01/2022г. в
общ размер на 6,45 лв. с вкл. ДДС (три лизингови вноски, всяка в размер от
2,15 лв. с вкл. ДДС) и предсрочно изискуеми лизингови вноски за периода
15/02/2022 - 10/06/2022г. в общ размер на 8,60 лв. с вкл. ДДС, равняващ се на
четири неначислени лизингови вноски, всяка от които в размер на 2,15 лв. с
вкл. ДДС; по Договор за мобилни услуги № ********* от 03.11.2015г., изм. с
Допълнително споразумение № ********* от 10.07.2020г. към договор за
мобилни услуги, с който се предоставя мобилен номер ****************
задължението на ответника възлизало на 233,10 лв., от които: 102,99 лв. -
незаплатени задължения за месечни абонаментни такси, ползвани услуги и
допълнителни такси, начислени за периода 15/10/2021 - 14/01/2022г. и
2
неустойка в размер на 130,11 лв., начислена еднократно поради предсрочно
прекратяване на договора за мобилни услуги по вина на потребителя и по
Договор за мобилни услуги № ********* от 16.10.2018г., изм. с Допълнително
споразумение № ********* от 10.07.2020г. към договор за мобилни услуги, с
който се предоставя мобилен номер **********, задължението му възлизало
на 91,51 лв., от които: 39,87 лв. - незаплатени задължения за месечни
абонаментни такси, ползвани услуги и допълнителни такси, начислени за
периода 15/10/2021 - 14/01/2022г., неустойка в размер на 51,64 лв., начислена
еднократно поради предсрочно прекратяване на договора за мобилни услуги
по вина на потребителя, или общото задължение на ответника ищеца твърди,
че е в размер на 847,35 лв.
За вземанията си ищеца се снабдил със заповед за изпълнение по реда
на чл.410 от ГПК за посочената по-горе обща сума, ведно със законната лихва
от подаване на заявлението и направените разноски, но заповедта за
изпълнение била връчена на ответника по реда на чл.47, ал.1 от ГПК, поради
което съдът указал на ищеца да установи вземането си по исков ред. За това и
в изпълнение указанията на заповедния съд ищеца е предявил иск по чл.422 от
ГПК за установяване на вземането за което е издадена заповед за изпълнение,
като претендира разноски в исковото производство. Претендира разноски в
исковото и заповедното производство. В съдебно заседание редовно призован
ищецът не се явява, но чрез депозирано писмено становище е заявил, че
поддържа иска.
В дадения месечен срок ответника, чрез назначения му от съда особен
представител, по реда на чл. 47, ал.6 от ГПК е упражнил правото си на
отговор. В отговора е изразено становище за допустимост, но
неоснователност на исковата претенция. Особеният представител на
ответника е навел възражения за липса на доказателства, че ищецът е изправна
страна по договорите, че е предоставил действително описаните в тях услуги,
които са достигнали до ответника, поради което, счита че последния няма
задължения към ищеца, възникнали от посочените в исковата молба договори,
съответно не може да се приеме за установено, че вземането по издадената
заповед за изпълнение съществува. Моли съда да отхвърли иска. В съдебно
заседание поддържа доводите изложени в отговора.
След преценка на събраните по делото доказателства съдът прие за
3
установено следното : Видно от приложеното по делото ч. гр. д. № 555 / 2024
год. на РСТ ищецът е подал заявление, с което е поискал съда да му издаде
заповед за изпълнение против длъжника, искането е било уважено и съдът е
издал Заповед за изпълнение № 278 / 19.04.2024 год. за сумата от 847,35 лв.,
представляваща неизпълнено задължение за заплащане на предоставени
мобилни услуги, лизингови вноски и неустойки по договори за мобилни
услуги, допълнителни споразумения към тях и договори за лизинг, за което са
издадени фактури в периода ноември 2021 год. – март 2022 год., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 19.04.2024 год. до
окончателното й изплащане, като са присъдени и направените по делото
разноски. Заповедта била връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 6 от ГПК,
поради което на ищеца са дадени указания от съда да установи претенциите си
по исков ред. Това определя правния интерес на ищеца от предявяване на
настоящия иск, с правно осн. чл. 422 от ГПК.
Безспорно е по делото, че между страните е съществувала
облигационна връзка по силата на договори за предоставяне на мобилни
услуги- Договор за мобилни услуги № ********* от 10.03.2014г., изм. с
Допълнително споразумение № ********* от 10.07.2020г. към договор за
мобилни услуги за мобилен номер **********; Договор за мобилни услуги №
********* от 03.11.2015г., изм. с Допълнително споразумение № ********* от
10.07.2020г. към договор за мобилни услуги за мобилен номер
****************; Договор за мобилни услуги № ********* от 16.10.2018г.,
изм. с Допълнително споразумение № ********* от 10.07.2020г. към договор
за мобилни услуги за мобилен номер **********, и договори за лизинг -
Договор за лизинг от 10.07.2020г. за устройство SAMSUNG Galaxy А71 128GB
Dual Blue и Договор за лизинг за базови аксесоари № ********* от
10.07.2020г.
Ответникът не е оспорил възникналата облигационна връзка между
него и ищеца по силата на посочените по-горе договори, но твърди, че
липсват доказателства, че ищецът реално е предоставил на ответника мобилни
услуги, мобилни устройства и базови аксесоари. Тези твърдения съдът счита
за неоснователни. Видно от приложените договори за лизинг и базови
аксесоари, ответникът е положил подпис, като така е удостоверил, че е
получил мобилното устройство и базовите аксесоари. От приложените по
делото фактури и посоченото в тях общо потребление за съответния мобилен
4
номер се установи, че ответникът е ползвал предоставените му от ищеца
мобилни услуги, тяхната стойност е фактурирана ежемесечно, а от
заключението на СИЕ се установи, че фактурите са осчетоводени от ищеца и
са годно доказателствено средство, за отразените в тях задължения. Липсват
твърдения на ответника, че е бил изправна страна и че е заплащал
своевременно предоставените му услуги по договорите и дължимите
лизингови вноски. Безспорно е по делото, че поради забавата на ответника,
при изпълнение на задължението да заплаща месечните такси за
предоставените му мобилни услуги, в периода ноември 2021 год. – март 2022
год., за които ищеца издавал фактури по периоди, последния прекратил
едностранно договорите.
Видно от приложените по делото фактури и кредитни известия,
ищецът при прекратяване на договорите е издал крайна фактура №
********** / 15.03.2022 год., в която са отразени всички неплатени
задължения на ответника, произтичащи от незаплатени такси и ползвани
услуги в размер на 346,65 лв., дължими лизингови вноски в размер на 84,56
лв., като е начислена и договорна неустойка за предсрочно прекратяване на
договорни абонаменти в размер на 416,14 лв., или общо сума в размер на
847,35 лв. с ДДС, която сума е предмет на установяване в производството. От
заключението на СИЕ се установи, че това е действителния размер на
задължението на ответника към ищеца. Ответникът не е навел твърдения и не
е представил доказателства да е погасил задълженията си към ищеца изцяло,
или частично до приключване на устните състезания.
Безспорно е предвид събраните по делото писмени доказателства, че
ответникът е неизправна страна по договорите и не е изпълнявал
задължението си да заплаща редовно и в срок предоставените от ищеца
услуги, което е дало основание на ищецът едностранно да прекрати
договорите. Договорите не предвиждат изрично задължение за ищеца да
уведомява ответника за наличието на неизпълнени задължения. Същият
изпада в забава след изтичане срока за плащане по издадената от ищеца
фактура, което неизпълнение дава право на последният да прекъсне
предоставянето на услугите и да прекрати договора. Предвид изложеното
съдът счита, че за ищеца е възникнало основание да ползва неустоечните
клаузи по доворите с ответника, съответно е възникнало задължение за
последният да заплати такива.
5
С оглед изложеното съдът счита предявения иск по чл. 422 от ГПК за
установяване съществуване на вземането за сумата в общ размер от 847,35
лв.- незаплатени месечни абонаментни такси, лизингови вноски и неустойка,
за което има издадена заповед за изпълнение е доказан и по основание и по
размер.
Ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца и направените в
исковото и заповедното производство разноски, съответно в размер на 1105
лв. по делото и 505 лв.- разноски в заповедното производство, на осн. чл.78,
ал.1 от ГПК.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че М. М. Х., ЕГН **********, с
постоянен и настоящ адрес: ****************, дължи на „Йеттел България”
ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление : гр. София, район
„Младост“, ж.к. „Младост 4“, Бизнес Парк София, сграда 6, представлявано от
Дж. Кр. К. и М. С., действащи чрез пълномощник адв. З. Й. Ц. от САК, със
съдебен адрес: град София, ж.к. “Гео Милев“, ул. “Александър Жендов“ № 6,
ет. 5, сумата от 847,35 лв., представляваща неизплатени суми, дължими по
договори за мобилни услуги, допълнителни споразумения към тях и договори
за лизинг, за което са издадени фактури, в периода ноември 2021 год. – март
2022 год., включващи дължими суми за абонаментна такса и потребление в
размер на 283,23 лв., лизингови вноски в размер на 147,98 лв. и 416,14 лв. -
неустойки за предсрочно прекратяване на договорен абонамент, ведно със
законната лихва, считано от 19.04.2024 г., до изплащане на задължението, за
което вземане има издадена Заповед за изпълнение № 278 / 19.04.2024 г. по
ч. гр. д. № 555 / 2024 г. на РС - Търговище, на осн. чл.422 от ГПК.
ОСЪЖДА М. М. Х., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес:
****************, да заплати на„Йеттел България” ЕАД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление : гр.София, район „Младост“, ж.к.
„Младост 4“, Бизнес Парк София, сграда 6, представлявано от Дж. Кр. К. и М.
С., действащи чрез пълномощник адв. З. Й. Ц. от САК, със съдебен адрес: град
6
София, ж.к. “Гео Милев“, ул. “Александър Жендов“ № 6, ет. 5 , направените
по делото разноски в размер на 1105 лв. и разноски в заповедното
производство в размер на 505 лв., на осн. чл.78, ал.1 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване, в двуседмичен срок, от
връчването му на страните, пред Окръжен съд Търговище.
Съдия при Районен съд – Търговище: _______________________
7