№ 208
гр. П., 14.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П., X НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на четиринадесети февруари през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Таня Петкова
при участието на секретаря Соня Захариева
като разгледа докладваното от Таня Петкова Административно наказателно
дело № 2022522020003** по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба от Р. ИВ. В., ЕГН **********, с адрес с. Т., обл. П., ул.
*****“ № **, против Наказателно постановление № 21-100**-0022**9 от 01.10.2021 г.
издадено от Началник Група към ОДМВР- П., Сектор „Пътна полиция“, с което за
нарушение на чл.178 ал.1 т.2 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 2000 лева.
В жалбата обобщено се релевират оплаквания за материална
незаконосъобразност на НП, чиято отмяна се иска.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован се явява лично и с
упълномощен процесуален представител, чрез който поддържа жалбата, ангажира
доказателства и излага доводи за незаконосъобразност на НП, за чиято отмяна пледира.
Не се претендират разноски.
Въззиваемата страна- наказващият орган не се явява и не изпраща процесуален
представител. По делото е представено писмено становище по същество от
процесуалния му представител, в което се излагат доводи за законосъобразност на НП
и се иска то да бъде потвърдено. Претендира се юрисконсултско възнаграждение и е
направено възражение за прекомерност на претендираните от жалбоподателя разноски.
Като взе предвид изложените в жалбата оплаквания и становищата на страните и
1
прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства, при съблюдаване
разпоредбата на чл.**3 от ЗАНН, съдът прие за установено следното:
Жалбоподателят е санкциониран с НП за това, че на 14.08.2021 г., около 11,30
часа, в гр. П., на ул. „Ц.Й.“ кръстовището с ул. „Д.“ в посока към жп гарата, е
управлявал лек автомобил „Ф.Т.“ с рег. № **** собственост на Г.Т.М., като е
променена конструкцията на МПС, изразяваща се в премахнати втори ред пасажерски
седалки- реда зад шофьорското място е премахнат, без да е спазил установения ред по
чл.14** ал.1 във вр. с чл.178 ал.1.
Горното било установено от автопатрул в чиито състав бил св. К.К.- мл.
автоконтрольор в Сектор ПП при ОДМВР- П.. Той съставил против жалбоподателя
АУАН с бл.№ 872309/14.08.2021 г. за нарушение на чл.14** ал.1 във вр. с чл.178 ал.1
т.2 от ЗДвП в присъствието на нарушителя, на който бил предявен и връчен срещу
подпис. При предявяването на акта жалбоподателят не е вписал обяснения и
възражения във връзка с направените констатации.
В законоустановения срок писмени възражения срещу акта не постъпили.
Въз основа на акта на 01.10.2021 г.. било издадено атакуваното НП. То било
връчено лично на санкционираното лице на 18.10.2021 г., видно от разписката към НП.
Жалбата против НП била подадена чрез АНО до съда, като била входирана в
деловодството на ОДМВР- П. на 21.10.2021 г., видно от входящия печат поставен на
жалбата, поради което е процесуално ДОПУСТИМА, като подадена в срока по чл.59
ал.2 от ЗАНН и от лице, активнолегитимирано да инициира съдебен контрол за
законосъобразност на атакуваното НП пред компетентния съд.
Горната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на приетите писмени
доказателства, показанията на актосъставителя- св. К.К. и св. Г.А.. Съдът кредитира
изцяло събраните писмени и гласни доказателства, които по съществото си са
достоверни и непротиворечиви, като по категоричен начин очертават гореописаната
фактическа обстановка.
При така установената фактическа обстановка от правна страна съдът приема, че
жалбата е ОСНОВАТЕЛНА, поради следното:
Съдът действайки в рамките на цялостния контрол за законосъобразност на НП,
намира че в административнонаказателното производство са допуснати съществени
процесуални нарушения, водещи до ограничаване правото на защита на привлеченото
към административнонаказателна отговорност лице. Това е така, тъй като при издаване
на АУАН, а впоследствие на НП, са били нарушени разпоредбите на чл.42 т.4 и т.5 и
чл.57 ал.1 т.5 и т.** от ЗАНН, тъй като в тези два административни акта липсват част
от основните реквизити на същите- описание на нарушението и обстоятелствата, при
които е извършено (което следва да кореспондира с посочената за нарушена
2
нормативна разпоредба), доказателствата, които го потвърждават и виновно
нарушените законови разпоредби.
На първо място е налице разминаване в дадената правна квалификация на
нарушението в АУАН и в НП, при едно и също описание на нарушението. В първия
акт е посочено, че е нарушена разпоредбата на чл.14** ал.1 във вр. с чл.178 ал.1 т.2 от
ЗДвП. В НП обаче е визирана като нарушена единствено санкционната норма на
чл.178а ал.1 т.2 от ЗДвП. При това положение привлеченото към
административнонаказателна отговорност лице е лишено от възможността да разбере
каква е точната квалификация на нарушението, за да организира адекватно своята
защита.
Този порок се задълбочава и от факта, че направеното в акта и в НП описание на
нарушението не е пълно и ясно. В описанието на нарушението буквално е записано, че
жалбоподателят управлява процесното МПС на посочените дата и място, като „МПС е
променена конструкция, изразяваща се в премахнати втори ред пасажерски седалки-
реда зад шофьорското място е премахнат, без да е спазен установения ред“, като в
НП е допълнено, че това е реда „по чл.14** ал.1 във вр. с чл.178 ал.1 т.2“, но не е
посочено от кой нормативен акт са тези разпоредби. Първо, недопустимо е описанието
на нарушението в АУАН и това в НП, касаещо съставомерни факти и обстоятелства да
се различава, респ. да се допълва в санкционния акт, тъй като това неминуемо
нарушава правото на защита на наказаното лице, което за първи път разбира новите
(добавени обстоятелства) при връчване на санкционния акт. На второ място,
извършеното добавяне в НП отново не може да улесни наказаното лице да разбере кой
е установения ред за промяна на конструкцията, защото само цитирането на двете
правни норми не е достатъчно, още повече пък че не е посочено от кой нормативен акт
са и лицето следва да предполага, че АНО е имал предвид ЗДвП или пък друг
нормативен акт. Но дори и да е наясно,че това са разпоредбите на ЗДвП, то тези норми
са бланкетни.
Разпоредбата на чл.14** ал.1 от ЗДвП пояснява, че изменение в конструкцията
на регистрираните пътни превозни средства и индивидуално одобряване на пътни
превозни средства, регистрирани извън държавите-членки на Европейския съюз, или
друга държава- страна по Споразумението за Европейското икономическо
пространство, се извършват при условия и по ред, определен с наредба от министъра
на транспорта, информационните технологии и съобщенията, а санкционната норма на
чл.178 ал.1 т.2 от ЗДвП предвижда налагане на наказание глоба в размер от 2000 до
7000 лв., на лице, което без да спазва установения ред, комплектува с основни агрегати
от различни модели или изменя конструкцията на моторно превозно средство.
При това положение е очевидно първо, че нарушената правна норма от ЗДвП е
следвало да се свърже със съответната норма от подзаконовия нормативен акт
3
регламентиращ измененията в конструкцията на МПС, за да бъде пълна правна
квалификация на административното нарушение и второ да се посочат всички онези
обстоятелства, които описват извършената промяна в конструкцията на МПС.
Посоченото в акта и НП- премахване на втори ред пасажерски седалки зад мястото на
водача не е достатъчно, за да може да се прецени налице ли е промяна в конструкцията
на МПС и в какво точно се изразява тя и кой е редът, който не е бил спазен.
Разпоредбата на чл.14** ал.1 от ЗДвП препраща към Наредба на министъра на
транспорта, информационните технологии и съобщенията и по конкретно към Наредба
№ Н-3 от 18.02.2013 г. за изменение в конструкцията на регистрираните пътни
превозни средства и индивидуално одобряване на пътни превозни средства,
регистрирани извън държавите-членки на Европейския съюз, или друга държава-
страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство (Наредбата).
Безспорно установено по делото от всички доказателства е неправомерно изменение в
конструкцията на управляваното от жалбоподателя МПС- премахване на пасажерски
седалки. Съгласно чл.3 ал.1 т.1 от Наредбата изменение в конструкцията на ППС е
всяка процедура по промяна в техническите данни на ППС, посочени в свидетелството
му за регистрация или в конструктивни или технически характеристики на ППС, които
са заложени от производителя по време на неговото производство или които са били
одобрени по реда на наредбата. В случая в СРМПС на процесния автомобил е
посочено, че МПС има 8+1 седящи места плюс водач (виж справка за собственост и
регистрация на ПС на л.10). След като актосъставителят приема за нарушение
премахването на седалки, следваше в АУАН да се посочи колко точно и кои седалки са
премахнати. Соченето само, че е махнат ред втори зад шофьорското място е
недостатъчно.
Всичко изложено до тук сочи на допуснати СПН в АНП, тъй като дадената
правна квалификация на нарушението е непълна, направеното описание е непълно и
неясно, а това води до неяснота относно приетото от административнонаказващия
орган нарушение. Липсата на посочване на конкретната правна норма, нарушена от
жалбоподателя и пълно и точно словесно описание на нарушението води до
незаконосъобразност на издаденото НП, тъй като се нарушава правото на
санкционираното лице да узнае за какво точно нарушение му е наложено наказание и
кое е основанието за налагането му, а това пречи на правилното организиране на
неговата защита. Това нарушение е от категорията на съществените процесуални
нарушения и е самостоятелно основание за отмяна на НП.
Настоящият съдебен състав счита, че е налице и друго основание за отмяна на
НП, поради обстоятелството, че вмененото на жалбоподателя нарушение не е
извършено от него.
Приложената санкционна норма на чл.178 ал.1 т.2 от ЗДвП, предвижда
4
наказване с глоба за този, който… без да спазва установения ред изменя конструкцията
на моторно превозно средство. Казано с други думи, всяко пълнолетно лице, което
може да носи административнонаказателна отговорност, може да бъде санкционирано
за визираното нарушение. В настоящия случай жалбоподателят е санкциониран като
водач на процесното МПС. По делото е безспорно установено, че той не е собственик
на този автомобил, а той е собственост на Г.Т.М.- обстоятелство, което е възприето
както в АУАН, така и в НП. Това обстоятелство се потвърждава от приобщената към
доказателствения материал по делото справка за собственост на превозното средство
(л.10). Отделно от това св. Г.А., който е пътувал в буса, поясни, че МПС е негово и че е
ангажирал жалбоподателя да закара него и близките му на пазар в гр. П., защото той е
неправоспособен водач. Този свидетел заяви още един много важен факт, а именно че
той лично е махнал седалката зад водача, за да може да съберат повече багаж в буса.
Това негово твърдение не се опроверга от нито едно от останалите доказателства по
делото.
При това положение остана напълно недоказано от страна на АНО, че именно
жалбоподателят е извършил вмененото му изменение в конструкцията на автомобила,
за да може отговорността на същия да бъде законосъобразно ангажирана по реда на
чл.14** ал.1 от ЗДвП и санкциониран на основание чл.178 ал.1 т.2 предл.2 от ЗДвП.
Това е така, тъй като посоченото нарушение може да бъде осъществено само от
лицето, извършило изменение в конструкцията на превозното средство без да спази
установения за това ред в Наредбата, но не и от лице, което управлява МПС с
неправомерно изменена конструкция. Жалбоподателят не е собственик на автомобила
и не би могъл да е отговорен за изменения по конструкцията му, доколкото по делото
не се събраха безспорни доказателства, че именно той е премахнал пасажерския ред
седалки зад мястото на водача, в който смисъл отговорността му по посоченото
нарушение е ангажирана незаконосъобразно.
Предвид всичко казано до тук, НП следва да бъде отменено като
незаконосъобразно.
При този изход на делото неоснователна се явява претенцията на процесуалния
представител на наказващия орган за присъждане на юрисконсултско възнаграждение
в негова полза и като такова същото следва да бъде оставено без уважение.
Така мотивиран и на основание чл.**3 ал.2 т.1 във вр. с ал.3 т.1 и т.2 от ЗАНН,
Районен съд- П., в настоящия си състав
5
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 21-100**-0022**9 от 01.10.2021 г.
издадено от Началник Група към ОДМВР- П., Сектор „Пътна полиция“, с което на Р.
ИВ. В., ЕГН **********, с адрес с. Т., обл. П., ул. *****“ № **, за нарушение на чл.178
ал.1 т.2 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 2000 лева, като незаконосъобразно.
ОТХВЪРЛЯ искането на АНО за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение за процесуално представителство като неоснователно.
Решението може да се обжалва пред Административен съд гр. П. в 14- дневен
срок от съобщението за изготвянето му.
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
6