Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер                            Година 29.07.2019                   Град  КАРЛОВО

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Карловски Районен съд                                 първи граждански състав

На двадесет и шести юли                    две хиляди и деветнадесета година

В публично заседание в следния състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Асима Вангелова-Петрова

 

Секретар: Цветана ЧАКЪРОВА 

като разгледа докладваното от съдията

гражданско дело № 1693 по описа за 2018 година

и за да се произнесе, взе предвид:

          Производството е по обективно съединени искове с правно основание член 344, ал. 1, т. 1, 2 и 3 от КТ.

Ищецът – З.К.Н. твърди, че работел в, „Л.О.и Г.“ ЕООД по трудов договор, на длъжност „********“ до 28.09.2018г., когато със Заповед № 59 от същата дата, на основание чл.325, ал.1, т.1 (по взаимно съгласие на страните), трудовото му правоотношение било прекратено. Счита така извършеното прекратяване за незаконосъобразно. При общите основания за прекратяване на трудовия договор по чл. 325 от Кодекса на труда КТ), прекратяването не се извършва по волята само на една от страните, а е резултат от съгласуваната им воля - в момента на прекратяването (чл.325, ал.1, т 1 от КТ). Взаимното съгласие най-ярко изразявало договорната същност на трудовото правоотношение. То означавало, че и двете страни желаели сключеният между тях трудов договор да престане да съществува в бъдеще, от определена дата нататък. Тази обща по съдържание воля на двете страни, която се съдържа в техните волеизявления, създавала взаимното съгласие. Всяка от страните трябвало да излази тази воля ясно, категорично и безусловно, с всички изисквания за едностранните волеизявления. Освен това, волята трябвало да бъде изразена свободно. Предложението за постигане на взаимно съгласие може да бъде направено от всяка от страните по трудовото правоотношение. Не било необходимо неговото мотивиране, въпреки че било възможно и допустимо страната, която го е отправила да изложи съображения за това. Волеизявленията на страните се правели в писмена форма, като условие за действителност. Устно прекратяване на трудовия договор, по взаимно съгласие било невъзможно. Взаимното съгласие било постигнато в момента, когато съвпаднат двете писмени волеизявления за прекратяване на трудовия договор. Съвпадението означавало, че волята и на двете насрещни стани е с едно и също съдържание - за прекратяване на трудовия договор. Страната към която било отправено предложението за прекратяване на трудовия договор по взаимно съгласие имала две задължения - да се произнесе по него, като заяви дали го приема или отхвърля, както и да уведоми страната, която е направила предложението за своето становище, което било необходимо, за да се внесе яснота в страната, която го е направила. Вземането на отношение към направеното предложение трябвало да бъде извършено в 7-дневен срок от получаването на предложението. Другата страна била длъжна да се произнесе в този 7-дневен срок, а ако не го направи се считало, че предложението не е прието и трудовият договор не се прекратявал.

Твърди, че в конкретния случай, преди оспорената пред съда Заповед № 59 от 28.09.2018г., не му било отправяно предложение за прекратяване на трудовия му договор, съответно не е приемал изрично такова. От своя страна също не е отправял предложение към работодателя му, за прекратяване на трудовия договор, на основание чл.325, ал.1, т. 1 от КТ.

МОЛИ съда, да постанови решение, с което да признае Заповед № 59 от 28.09.2018г. за незаконосъобразна, като такава да я отмени, като по този начин отмени прекратяването на трудовото му правоотношение; да го възстанови на предишната му работа, а именно „********“ - село В.Л., както и да осъди ответното дружество да му заплати обезщетение на основание чл.344, ал. 1, т. 3 във връзка с чл. 225, ал. 1 от КТ за времето през което е останал без работа, поради незаконното уволнение за срок от 6 месеца, считано от 01.10.2018г. до 01.04.2019г. в размер на 3360 лева или за шест месеца по 560 лева.

Ответникът - „Л.О.и Г.“ ЕООД *** не депозира отговор на исковата молба, нито взима становище по предавените искове.

От събраните по делото доказателства съдът намира за установено от фактическа страна следното:

Със Заповед № 00000059 от 28.09.2018г. на „Л.О.и Г.“ ЕООД ***, трудовото правоотношение между страните е прекратено, на основание член 325, ал. 1, т. 1 от КТ, считано от 01.10.2018г. Като основание за прекратяване на трудовото правоотношение между страните в атакуваната заповед е посочена разпоредбата на член 325, ал.1, т.1 от КТ. В Заповедта, като мотив за прекратяване на трудовия договор е посочено – „по взаимно съгласие“. Ищецът е заемал длъжността - „********“, с място на работа – бензиностанция с. В.Л..

От представените по делото копие от трудова книжка се установява, че след прекратяване на трудовото правоотношение между страните, отбелязано на л. 17 от книжката, ищецът не е сключвал друг трудов договор.

Във връзка с предявения иск, съдът е изслушал заключение на вещо лице Р.М. по назначена съдебно счетоводна експертиза, което не бе оспорено от страните и съдът го възприема, като обективно, компетентно и безпристрастно. Съгласно заключението обезщетението по член 225, ал. 1 от КТ за шест месеца възлиза в размер на 3056.40 лева, за един месец възлиза в размер на 509.40 лева и за един ден възлиза в размер на 22.15 лева – чиста сума за получаване.

Други доказателства от значение по делото не са представени.

          Въз основа на така установената и възприета фактическа обстановка, съдът прави следните изводи от правна страна:

ПО ИСКА С ПРАВНО ОСНОВАНИЕ чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ.

С иска за признаване на уволнението за незаконно по чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ, ищецът отрича потестативното право на работодателя да прекрати трудовото правоотношение с едностранно изявление. Ако съдът признае, че това потестативно право не е съществувало или не е надлежно упражнено, уволнението е незаконно. Уважаването на иск на така предявеното основание предпоставя липса на проведено от ответника пълно и главно доказване на обстоятелствата, установяващи законосъобразно прекратяване на трудовия договор, разпределено в негова доказателствена тежест с определение на съда от 10.06.2019г.

По делото не се спори, че ищецът е работил на длъжността - „********“ в ответното дружество, с място на работа – бензиностанция с. В.Л., както и че трудовото му правоотношение е било прекратено с процесната заповед на основание чл. 325, ал.1, т.1 от КТ. Съгласно текста, трудовият договор се прекратява по взаимно съгласие на страните. Страната, към която е отправено предложението, е длъжна да вземе отношение по него и да уведоми другата страна в 7-дневен срок от получаването му. Ако тя не направи това, смята се, че предложението не е прието. Законосъобразното прекратяване на трудовия договор на основание посочената разпоредба изисква насрещни съвпадащи писмени волеизявления на страните, съдържащи ясната им, категорична и безусловна воля за прекратяване на обвързващото ги правоотношение по взаимно съгласие. В този смисъл и Решение № 10/01.02.2017г. на ВКС по гр.д. № 2801/2016 г., III г. о.

В хода на процеса ответникът не е представил доказателства за наличието на фактическите предпоставки, обосноваващи правното основание на процесната заповед. Не бяха представени документи за отправено предложение за прекратяване на договора по този ред, съответно писмено приемане на предложението. Не се и твърди от работодателя, че страните са постигнали такова съгласие. Следва да се допълни, че процесната заповед не съдържа подпис на служителя и не би могло да се тълкува дали при наличие на подпис, същият удостоверява само връчването на заповедта, или е израз и на волеизявлението на служителя да приеме предложението на работодателя за прекратяване на договора по взаимно съгласие.

С оглед изложеното, съдът намира, че Заповед № 00000059 от 28.09.2018г., издадена от ответното дружество е незаконосъобразна, поради което следва да бъде отменена.

ПО ИСКА С ПРАВНО ОСНОВАНИЕ чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ.

Тъй като Заповед № 59 от 28.09.2018г. на „Л.О.и Г.“ ЕООД ***, с която е прекратено трудовото правоотношение между страните е незаконосъобразна и следва да бъде отменена, а ищецът е работил към момента на прекратяване на трудовото правоотношение по трудов договор при ответното дружество, съдът приема, че са налице всички предпоставки за уважаване на иска за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност: „********“, с място на работа – бензиностанция с. В.Л..

ПО ИСКА С ПРАВНО ОСНОВАНИЕ чл.344, ал.1,т.3, вр. чл.225, ал.1 от КТ.

Предвид уважаването на първия обективно съединен иск по чл. 344, ал. 1, т. 1 ат КТ, следва, че е налице първата и обща предпоставка за уважаването на предявения иск за парично обезщетение по чл. 344, ал. 1, т. 3 във връзка с чл. 225, ал. 1 от КТ, а именно - налице е незаконно уволнение на ищеца.

Втората предпоставка за уважаване на иска е ищецът да е останал без работа, която предпоставка съдът счете, че също е налице. Работодателят е този, който, ако твърди че за исковия период работникът е получавал доходи от труд, носи тежестта да докаже този факт (в този смисъл Решение № 132/11.03.2011г. по гр. д. № 1513/2009г. на ВКС, ІV г.о. и Решение № 272/31.05.2011г. по гр.д. № 30/2011г. на ВКС). В случая, такива твърдения не са въведени от страна на ответника, нито са ангажирани доказателства, поради което фактът на безработицата следва да се приеме за установен.

Ето защо, искът следва да бъде уважен за посочения с исковата молба период от 01.10.2018г. до 01.04.2018г., но до размера, установен от приетото по делото заключение на съдебно-счетоводната експертиза, съгласно което размерът на обезщетението за оставане без работа поради незаконното уволнение за шест месеца възлиза на 3056.40 лева. Ще следва да е се присъди и законната лихва върху главницата, считано от влизане на решението в сила до окончателното изплащане на сумата, което произтича от разпоредбите на член 93 и чл. 84, ал. посл. и чл. 86 ЗЗД, а в останалата част до претендирания размер от 3360.00 лева, искът да се отхвърли като неоснователен и недоказан.

ОТНОСНО РАЗНОСКИТЕ ПО ДЕЛОТО

Ищецът не претендира разноски, поради което такива не му се присъждат.

На основание член 78, ал. 6 от ГПК, съдът следва да се осъди ответника да заплати, с оглед уважените  исковете държавна такса по бюджета на ВСС, по сметка на КрлРС в размер на 60.00 лева по двата неоценяемите искове и 122.26 лева по оценяемия иск, както и направените по делото разноски за възнаграждение на вещо лице в размер на 50.00 лева.

Мотивиран от изложеното, съдът

 

Р      Е      Ш     И:

 

ПРИЗНАВА, на основание член 344, ал.1, т. 1 от КТ, ЗА НЕЗАКОННО уволнението, извършено със Заповед № 00000059/28.09.2018г. на управителя на „Л.О.и Г.“ ЕООД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление:*** ****, р-н Т. ж.к. „С.“, бул. „Б.“ № **, бл.****, вх.**, ет.**, ап.**, представлявано от Г.Д.Г. – Управител, с която е прекратено трудовото правоотношение с З.К.Н. *** с ЕГН **********,  на основание член 325, ал.1, т.1 от КТ, по взаимно съгласие на страните, като отменя Заповед № 00000059/28.09.2018г. на Управителя на „Л.О.и Г.“ ЕООД ***, ЕИК ******.

          ВЪЗСТАНОВЯВА, на основание член 344, ал.1, т.2 от КТ, З.К.Н. *** с ЕГН ********** на длъжността, заеман от него преди уволнението – „********“ при „Л.О.и Г.“ ЕООД ***, с място на работа – бензиностанция с. В.Л..

ОСЪЖДА, „Л.О.и Г.“ ЕООД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление:*** ****, р-н Т.ж.к. „С.“, бул. „Б.“ № № **, бл.****, вх.**, ет.**, ап.**, представлявано от Г.Д.Г. – Управител да заплати на З.К.Н. *** с ЕГН ********** обезщетение за времето, през което е останала без работа в размер на 3056.40 (три хиляди петдесет и шест лева и четиридесет стотинки) лева за периода от 01.10.2018г. до 01.04.2018г., ведно със законната лихва от влизане на решението в сила до окончателното изплащане, като отхвърля иска в останалата част над 3056.40 лева до пълно предявените 3360.00 лева, като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.

ОСЪЖДА, на основание член 78, ал. 6 от ГПК, „Л.О.и Г.“ ЕООД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление:*** ****, р-н Т.ж.к. „С.“, бул. „Б.“ № № **, бл.****, вх.**, ет.**, ап.**, представлявано от Г.Д.Г. – Управител да заплати по бюджета на ВСС, по сметка на КрлРС държавна такса в размер на 182.26 лева.

ОСЪЖДА, на основание член 78, ал. 6 от ГПК, „Л.О.и Г.“ ЕООД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление:*** ****, р-н Т.ж.к. „С.“, бул. „Б.“  № **, бл.****, вх.**, ет.**, ап.**, представлявано от Г.Д.Г. – Управител да заплати по бюджета на ВСС, по сметка на КрлРС разноски в размер на 50.00 лева.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва от страните пред Окръжен съд Пловдив, в двуседмичен срок от обявената в съдебно заседание, проведено на 26.07.2019г. дата за обявяването му, а именно - в двуседмичен срок, считано от 09.07.2019г.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

Сн.Д.