Р
Е Ш Е
Н И Е
№
2855 06.08.2020 г.
Гр. Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН
СЪД, I-ви гр. състав, в открито съдебно заседание на двадесет и
седми юли две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : АНЕТА ТРАЙКОВА
при участието на
секретаря Невена Назарева, като разгледа докладваното от съдията гражданско
дело № 20 по описа на ПРС за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание член 128, т. 2 от КТ и
член 86 ЗЗД.
Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от Г.П.Б.,
ЕГН ********** срещу Ромекс Инс ЕООД, ЕИК ***, в несъстоятелност.
Ищецът твърди, че с ответника има сключен трудов договор № *** от ****.
на длъжността ***, шифър на длъжността по НКПД *** с уговорено основно месечно
трудово възнаграждение от 2300 лева, като работодателят не му изплатил част от
БТВ за октомври 2016г. в размер на 349,26 лева, част от дължимото БТВ за м.
ноември 2016г. от 1559,64 лева. Не му били изплатени и болнични за м. октомври
2016г. от 3 745,17 лева, както и суми, определени от работодателя му за
допълнително материално стимулиране суми от 5000 лева за октомври 2016г. и 280 000 лева за м. ноември 2018г., мор.
лихва за забава върху сбора от горните суми за периода 30.11.2016г. –
30.12.2019г., ведно със зак. лихва върху сумите от датата на подаване на
исковата молба в съда до окончателното й изплащане.
В срока по член 131 ГПК
управителят на ответниковото дружество П. Г. Б. признава иска по основание и
размер. Сочи, че ищецът е полагал руд в управляваното му дружество като са му
били начислени трудови възнаграждения, които не били платени.
ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД, след като
прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 235, ал. 2 вр. с чл.
12 от ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Страните нямат спор, че помежду им е имало
сключен трудов договор, както и че на ищеца не били платени дължимите трудови
възнаграждения, като с оглед на представените писмени доказателства на ищеца
следва да се присъдят БТВ за октомври 2016г. в размер на
349,26 лева и част от дължимото БТВ за м. ноември 2016г. от 1559,64 лева.
Относно
претенцията за неизплатените 3 дни болнични от работодателя съдът намира, че от
представените писмени доказателства не се установява тяхната дължимост,
доколкото уговорената между страните заплата съгласно трудовия договор е 2300
лева, а в ведомостта е записана друга сума двойно по-висока – 4600 лева, като
не е представен акт на работодателя
съгласно член 118, ал. 3 от КТ за едностранно изменение на размера на трудовото
възнаграждение.
Видно от
приложената справка от ТР ответникът е обявен в несъстоятелност с решение на
съда от 15.01.2018 г., а с това решение представителните правомощия на неговите
органи се прекратяват екс леге. Представената заповед № 2 от 19.12.2016г.,
издадена от управителя на ответниковото дружество инж. Б., с която е определено
ДМС за ищеца в размер на 280 000 лева е частен свидетелстващ документ, който
няма достоверна дата за кредиторите по несъстоятелността, чиято сфера би била
засегната от съдебно решение, с което в полза на трето лице се признава голямо
по размер възнаграждение по трудов договор, което е облечено с привилегия при
конкурирането му с другите вземания на останалите кредитори в
несъстоятелността. Отделно от това заповед на работодателя за определяне на ДМС
от 5000 лева, представляваща основание за плащането й не се представя.
С оглед на изложеното исковете за заплащане на
ДМС и болнични се явяват недоказани като следва да се отхвърлят като неоснователни.
Като последица от отхвърляне на главните искове ще се отхвърлят и акцесорните
за мор. лихва.
На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК ответникът следва да
бъде осъден да заплати в полза на държавата, по бюджета на съдебната власт, по
сметка на ПРС дължимата държавна такса върху уважения иск, като същата на
основание чл. 1 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата
по ГПК възлиза на 76,35 лева - ДТ за иска по чл. 128, т. 2 КТ.
Така
мотивиран, съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА Ромекс Инс ЕООД, ЕИК ***, в несъстоятелност да заплати на Г.П.Б., ЕГН ********** следните суми: 349,26
лева, представляваща неплатено брутно трудово възнаграждение за м. октомври
2016г., както и сумата от 1 559,64 лева неплатено брутно трудово възнаграждение
за м. ноември 2016г., ведно със законната лихва за забава върху всяка от
главниците, считано от датата на подаване на исковата молба – 02.01.2020 г. до
окончателното им изплащане, като отхвърля иска за заплащане на 3 дни болнични за м. октомври 2016 г. в размер на 3
745,17 лева, както и определените от работодателя му въз основа на заповед № 2
от 19.12.2016г. за допълнително материално стимулиране суми от 5000 лева за
октомври 2016г. и от 280 000 лева за м. ноември 2018 г., мор. лихва от 2844,86
лева за периода 30.11.2016г.- 30.12.2019г.; мор. лихва от 85 719,45 лева
за периода 30.12.2016г. до 30.12.2019 г., ведно със зак. лихва върху главниците,
считано от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното й
изплащане, като неоснователен.
ОСЪЖДА Ромекс Инс ЕООД, ЕИК ***, в несъстоятелност, да заплати в полза на
Държавата, по бюджета на съдебната власт, по сметка на Пловдивския районен съд
сумата от 76,35 лева, представляваща
държавна такса върху уважения иск.
Решението подлежи на обжалване пред
Пловдивски окръжен съд с въззивна жалба в двуседмичен срок от съобщаването му
на страните.
Препис от решението да се
връчи на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/ Анета Трайкова
Вярно с оригинала!
Секретар: Н.Н.