№ 9707
гр. София, 05.10.2022 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-II-А, в закрито заседание на пети
октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Виолета Йовчева
Членове:Мариана Георгиева
Димитър Ковачев
като разгледа докладваното от Мариана Георгиева Въззивно гражданско
дело № 20221100507527 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 435-438 от ГПК.
Образувано е по жалба на И. С. А. - трето за изпълнението лице,
срещу действия на ЧСИ М.М., рег. № 786 на КЧСИ по изпълнително дело №
549/2020г., изразяващи се в извършване на въвод на 30.03.2022г. по
отношение на следните недвижими имоти: дворно място с площ от 1 350
кв.м., находящо се в гр. София, бул. “****, заедно с намиращите се в него
постройки и магазин с площ от 18 кв.м., находящ се в гр. София, бул. “****,
ет. 1, със самостоятелен вход от югозапад и включващ още помещение за
охрана с кухненски бокс и санитарен възел, обслужващ магазина.
Жалбоподателят твърди, че е трето лице, което е придобило владението
на имота преди завеждане на делото, по което е издаден изпълнителен титул –
изпълнителен лист от 22.10.2019г. на СРС по гр.д. № 6609/2019г. Сочи, че
при извършения въвод е установено, че И. А. владее процесните имоти от
2006г., като от тогава до настоящия момент никой не е смущавал владението
му и е упражнявал фактическата власт постоянно, непрекъснато и явно. В
жалбата се излага, че в протокола за въвод от 30.03.2022г. съдебният
изпълнител е указал на третото лице в 3-дневен срок да упражни правата си
чрез подаване на молба по чл. 523, ал. 2 от ПК и е определил нова дата за
въвод, ако молбата по чл. 523 от ГПК не е подадена, респективно – не е
уважена. Жалбоподателят аргументира становище, че в случая не са налице
предпоставки за иницииране на производство по чл. 523, ал. 2 от ГПК, тъй
като владее имотите преди завеждане на делото, по което е постановено
изпълняваното решение. Ето защо счита, че след като не може да се извърши
законосъобразен въвод във владение предвид заявените самостоятелни права
на третото лице, то същото изпълнително действие не може да бъде отлагано
по реда на чл. 523, ал. 2 от ГПК. По тези съображения е направено искане за
отмяна на извършения въвод. Направени са и доказателствени искания за
приемане на приложени към жалбата писмени доказателствени средства и за
допускане на гласни доказателствени средства.
1
Подадено е писмено възражение от взискателя „И.-****” ЕООД с
изложени в същото доводи за недопустимост на жалбата по подробно
изложени съображения за неприложимост на хипотезата на чл. 435, ал. 5 от
ГПК. Излага се, че на твърдяната в жалбата дата – 30.03.2022г., не е извършен
въвод във владение по отношение на описаните имоти. Изпълнителните
действия на съдебния изпълнител се изчерпвали със съставянето на протокол,
в който е обективирано отлагане на въвода за нова дата, като на И. А. е
указано, че разполага с 3-дневен срок да поиска спиране на изпълнението на
основание чл. 523, ал. 2 от ГПК. Взискателят поддържа, че жалбоподателят не
е процесуално легетимиран по смисъла на чл. 435, ал. 5 от ГПК да инициира
производство по обжалване на изпълнителни действия, тъй като същият не е
трето лице по смисъла на посочената разпоредба. Наведени са твърдения за
родствени връзки между жалбоподателя и наемателката Р. А.а, както и между
него и едноличния собственик на капитала дружеството-длъжник. В този
смисъл счита, че И. А. е член на семейството на длъжника, поради което не е
трето лице със самостоятелни права, каквото е изискването по чл. 435, ал. 5 от
ГПК. В условията на евентуалност е направено искане за отхвърляне на
жалбата като неоснователна.
Длъжникът “А. Р” ЕООД не изразява становище по жалбата.
В мотивите си по чл. 436, ал. 3 от ГПК съдебният изпълнител
изразява становище за недопустимост на жалбата поради липса на предмет.
Сочи, че към момента на подаване на жалбата въводът във владение не е бил
извършен. Излага, че въводът във владение е извършен впоследствие и срещу
така предприетото изпълнително действие не е подадена жалба в
законоустановения срок.
Софийският градски съд, като прецени събраните по делото
доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 от ГПК във връзка с
наведените в жалбите пороци на обжалваното действие и мотивите на
съдебния изпълнител, намира за установено следното:
На първо място следва да се посочи, че настоящото производство е
образувано въз основа на жалба срещу действия, предприети по изпълнително
дело № 20207860400549 по описа на ЧСИ М.М.. Изрично в съпроводителното
2
писмо органът по принудително изпълнение е конкретизирал номера на
изпълнителното дело, по което е подадена процесната жалба. Действително в
същата жалба е посочено, че се обжалват действия, предприети и по
изпълнително дело № 548/2020г. по описа на ЧСИ М.М.. След извършена
служебна проверка се установи, че по същата жалба на И. А., но в частта,
насочена срещу действия по изпълнително дело № 548/2020г. по описа на
ЧСИ М.М., е образувано отделно производство по ч.гр.д. № 7480/2022г. по
описа на СГС. Ето защо в настоящото производство следва да се разгледа
жалбата на И. А. единствено в частта й, насочена срещу действия на органа
по принудително изпълнение по изп. дело № 549/2020г. по описа на ЧСИ
М.М..
Производството по изпълнително дело № 20207860400549 по описа
на ЧСИ М.М., рег. № 786 на КЧСИ, е било образувано по молба на „И.-****“
ЕООД срещу “А. Р” ЕООД за извършване на въвод във владение на недвижим
имот в полза на взискателя въз основа на изпълнителен лист от 22.10.2019г.,
издаден по гр.д. № 6609/2019г. по описа на СРС, ГО, 88 състав. С този
изпълнителен лист длъжникът “А. Р” ЕООД бил осъден на основание чл. 233,
ал. 1 от ЗЗД да освободи и предаде на “И.-****” ООД държането на следния
недвижим имот: магазин с площ от 18 кв.м., находящ се в гр. София, бул.
“****, ет. 1, със самостоятелен вход от югозапад и включващ още помещение
за охрана с кухненски бокс и санитарен възел, обслужващ магазина, поради
прекратяване на договор за наем от 01.10.2017г.
Длъжникът е получил покана за доброволно изпълнение на
30.10.2020г., както и призовка за принудително изпълнение на 05.11.2020г., с
която бил насрочен въвод във владение на имота за 20.11.2020г. С
разпореждане от 19.11.2020г. насроченият въвод бил отменен по искане на
взискателя.
С разпореждане от 02.03.2022г. съдебният изпълнител насрочил
въвод във владение на имота за 30.03.2022г. Длъжникът “А. Р” ЕООД бил
уведомен за това изпълнително действие със съобщение, получено на
14.03.2022г.
На 30.03.2022г. бил изготвен протокол, в който е посочено, че в
процесния имот – магазин с площ от 18 кв.м., находящ се в гр. София, бул.
“****, ет. 1, е установено, че длъжникът не е освободил имота от вещите,
3
намиращи се в него. Отразено е също, че на мястото е заварено лицето И. С.
А., който е заявил, че е трето лице, владеещо имота от м.01.2006г. С оглед
заявените възражения от И. А. въводът във владение е бил отложен и на
третото лице е предоставен 3-дневен срок да поиска на основание от чл. 523,
ал. 2 от ГПК от СРС спиране на изпълнението. В протоколът е отразено още,
че в противен случай се насрочва нова дата за въвод – 12.04.2022г. от 10 часа.
Съставеният протокол е подписан от представител на взискателя, на
длъжника и от И. А..
По делото липсват данни за образувано производство по чл. 523, ал. 2
от ГПК.
С разпореждане от 13.04.2022г. е определена нова дата за извършване
на въвод – на 27.04.2022г. от 10, 00 часа. Страните по изпълнението са били
надлежно уведомени за насроченото изпълнително действие.
На 27.04.2022г. органът по принудително изпълнение е отнел от
длъжника и предал на взискателя следния недвижим имот: магазин с площ от
18 кв.м., находящ се в гр. София, бул. “****, ет. 1.
При така установеното от фактическа страна съдът прави следните
правни изводи:
Подлежащите на обжалване изпълнителни действия на съдебния
изпълнител са изрично и лимитирано посочени в нормата на чл. 435 от ГПК,
като жалби срещу други действия не са допустими. Правото на жалба срещу
действията на съдебните изпълнители е процесуално право и именно поради
това както предпоставките за възникването на това право, така и способите и
начините за реализацията му се определят от ГПК. С оглед на това, право на
обжалване на определено действие на съдебния изпълнител може да възникне
само в онези случаи, когато законът изрично е предвидил възможността за
обжалване като последствие от тези действия. Ако подобна възможност не е
предвидена действието е от категорията на необжалваемите и не подлежи на
контрол по пътя на инстанционното производство. В случая в разпоредбата на
чл. 435, ал. 1-5 от ГПК законът изрично е посочил подлежащите на обжалване
действия на съдебния изпълнител, както и кои лица и при какви условия
могат да обжалват тези действия. Изброяването в чл. 435 от ГПК на
подлежащите на обжалване действия на съдебния изпълнител е изчерпателно
и поради това действията, които не са посочени в него не подлежат на
4
съдебен контрол по пътя на обжалването. Това произтича и от факта, че се
касае до процесуална разпоредба, която има императивен характер и не може
да се тълкува разширително, а само в смисъла, който е вложен в нея. От това
следва, че за всички други действия на съдебния изпълнител извън
изброените в разпоредбата на чл. 435 от ГПК не съществува право на
обжалване и същите не могат да бъдат предмет на инстанционен контрол по
пътя на обжалването на действието.
С разпоредбата на чл. 435, ал. 5 ГПК законодателят е предвидил и
гарантирал правната възможност на трето на изпълнението лице, което
упражнява фактическата власт върху имота /предмет на допуснатото
принудително притезание - въвод във владение/ преди предявяването на иска,
решението по който се изпълнява, да защити упражняваното от него владение
върху недвижимата вещ. Точно защото се защитава владението като
фактическо отношение, без правно значение се явява обстоятелството, дали
третото лице притежава противопоставими на взискателя вещни или
облигационни права върху обекта на принудителното изпълнение, какъвто е
случаят, уреден в правната норма на чл. 523, ал. 2 ГПК. Този извод се извежда
и от чл. 435, ал. 5, изр. 2 ГПК, която предписва, че ако третото лице пропусне
срока за обжалване, то може да защити своето владение като фактическо
отношение чрез предявяване на посесорен иск. При положение, че имотът,
предмет на въвода, се владее от третото лице и то е установило владението си
преди завеждането на делото, по което е издаден изпълнителния титул, въз
основа на който съдебният изпълнител е образувал делото и е пристъпил към
въвода, съдебният изпълнител не може да въведе взискателя във владение. В
случай че пристъпи към въвод, извършеното от съдебният изпълнител
действие би било незаконосъобразно и подлежи на отмяна по силата на чл.
435, ал. 5 от ГПК.
В разпоредбата на чл. 435, ал. 5 от ГПК, законът изрично посочва, че
въвод във владение на недвижим имот може да се обжалва само от трето
лице, което е било във владение на имота преди предявяване на иска,
решението по който се изпълнява. Изброяването в посочената разпоредба е
5
изчерпателно, касае се до процесуална разпоредба, която има императивен
характер и не може да бъде тълкувана разширително.
Както е посочено в мотивите към т. 1 от Тълкувателно решение № 3
от 10.07.2017 г. на ВКС по тълкувателно дело № 3/2015 г., ОСГТК, въводът
във владение е изпълнителен способ, чрез който се изпълняват всички
притезания за предаване на владението или държането на недвижим имот,
независимо от това, дали притезанието произтича от вещно или
облигационно правоотношение. При извършването му съдебният изпълнител
отстранява длъжника, а също така членовете на неговото семейство, неговите
работници и служители от имота и въвежда взискателя във владение на
същия. С оглед изложеното се налага извод, че жалба по чл. 435, ал. 5 от ГПК
е допустима само в хипотези, при които извършеният въвод във владение е
осъществен при принудителното изпълнение на влязъл в сила съдебен акт,
удостоверяващ правото на взискателя да бъде въведен във владение на имота.
В този случай издаденият изпълнителен лист не само удостоверява
посоченото право, но и разрешава то да бъде упражнено от кредитора по реда
на принудителното изпълнение и наред с това овластява изпълнителя да
предприеме такова, след като бъде сезиран за това по надлежния ред.
В конкретния случай се установи, че на 30.03.2022г. не е извършен
въвод във владение на имота. Напротив, видно от удостоверените в
съставения протокол действия и изявления, принудителното отнемане на
владението върху имота е отложено за друга дата. При липсата на осъществен
изпълнителен способ въвод във владение, се налага извод, че подадената
жалба е недопустима поради липса на предмет. В ГПК не е предвиден ред за
защита на третото лице, заявяващо твърдения за упражнявано от него
владение върху недвижимия имот, срещу насрочването на въвод във владение
като изпълнителен способ или срещу отлагането на същия. Защитата чрез
жалба по чл. 435 ГПК може да бъде осъществена само спрямо действие на
органа по изпълнението, което е извършено. В случая, независимо от това
дали жалбоподателят разполага с легитимацията по чл. 435, ал. 5 ГПК, не е
налице предмет на обжалване, защото въвод във владение в имота не е
бил извършен на сочената в жалба дата. Неизвършено от съдебния
изпълнител действие не е годен обект на съдебен контрол за
законосъобразност, поради което жалбата е процесуално недопустима и
следва да се остави без разглеждане.
6
Направените от жалбоподателя доказателствени искания с оглед
установяване на факта на владение върху имота в релевантния период следва
да се оставят без уважение като неотносими към предмета на спора с оглед
формирания извод за недопустимост на жалбата поради липса на предмет.
Така мотивиран, Софийският градски съд,
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ доказателствените искания на
жалбоподателя И. С. А..
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалба с вх. № 2037/01.04.2022г. на
И. С. А. срещу действия на ЧСИ М.М., рег. № 786 на КЧСИ по изпълнително
дело № 20207860400549, обективирани в протокол от 30.03.2022г.
ПРЕКРАТЯВА производството по ч.гр.дело № 7527/2022 год. по
описа на СГС, ГО, ІІ-А въззивен състав.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред САС в
едноседмичен срок от връчването му.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7