№ 753
гр. София, 15.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 25 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесет и първи октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ЙОАННА Н. СТАНЕВА
при участието на секретаря ГЕРГАНА ИВ. ДАНАИЛОВА
като разгледа докладваното от ЙОАННА Н. СТАНЕВА Гражданско дело №
20241110124368 по описа за 2024 година
Предявени са установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79,
ал. 1 ЗЗД, чл. 92 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД от „А“ ЕАД срещу В. Я. Я. с искане да се признае за
установено, че В. Я. Я. дължи следните суми: сумата 21,95 лева, представляваща цена на
предоставени електронни съобщителни услуги по Договор с партиден номер М6480195 и
Приложение 1 на 05.02.2020г. за услуга 201002117795 с план А1 Smart 25 2Y- C&S Aug 2018
за периода 16.10.2020г. - 15.12.2020г., както и 6,54 лева, лихва за забава върху сумата от
21,95 лева, начислена за периода от 05.12.2020г.- 27.11.2023г., сумата от 14,13 лева,
представляваща цена на предоставени електронни съобщителни услуги по Договор с
партиден номер М6480195 и Приложение 1 на 05.02.2020г. за услуга 101002117796 с план
А1 Smart 25 2Y- C&S Aug 2018 за периода 16.10.2020г. - 15.12.2020г., както и сумата от 4,20
лева, лихва за забава върху сумата от 14,13 лева, начислена за периода от 05.12.2020г. -
27.11.2023г., както и сумата от 3,66 лева, представляваща такса за събиране на дължими
суми по Договор с партиден номер М6480195 за периода от 16.10.2020г.- 15.11.2020г., както
и 1,11 лева, лихва за забава върху сумата от 3,66 лева, начислена за периода от 05.12.2020г.-
27.11.2023г., сумата от 4,95 лева, представляваща неустойка в размер на цената на невърнато
оборудване по ценова листа за предоставен апарат за фиксирана телефонна услуга по
договор с партиден номер М6480195 за услуга 101002117796, както и 1,44 лева, лихва за
забава върху сумата от 4,95 лева, начислена за периода от 14.01.2021г.- 27.11.2023г., сумата
от 14,97 лева, представляваща неустойка в размер на 3 стандартни месечни такси без ДДС
по Договор с партиден номер М6480195 за услуга 101002117796, както и 4,35 лева, лихва за
забава върху сумата от 14,97 лева, начислена за периода от 14.01.2021г.- 27.11.2023г., сумата
от 9,68 лева, представляваща неустойка в размер на отстъпка от цената на месечна
абонаментна такса по договор с партиден номер М6480195 за услуга 101002117796, както и
2,82 лева, лихва за забава върху сумата от 9,68 лева, начислена за периода от 14.01.2021г.-
27.11.2023г., сумата от 100 лева, представляваща неустойка в размер на цената на невърнато
оборудване по ценова листа предоставен цифров приемник по договор с партиден номер
М6480195 за услуга 201002117795, както и сумата от 27,83 лева, лихва за забава върху
сумата от 100 лева, начислена за периода от 28.02.2021г.- 27.11.2023г., сумата от 34,98 лева,
1
представляваща неустойка в размер на 3 стандартни месечни такси без ДДС по договор с
партиден номер М6480195 за услуга 201002117795, както и сумата от 10,17 лева, лихва за
забава върху сумата от 34,98 лева, начислена за периода от 14.01.2021г.- 27.11.2023г., сумата
от 22,62 лева, представляваща неустойка в размер на отстъпка от цената на месечна
абонаментна такса по договор с партиден номер М6480195 за услуга 201002117795, както и
сумата от 6,58 лева, лихва за забава върху сумата от 22,62 лева, начислена за периода от
14.01.2021г.- 27.11.2023г., ведно със законна лихва върху главниците за период от
25.01.2024г. до изплащане на вземането, за които суми е била издадена Заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК от 26.02.2024г. по ч.гр. дело № 4555/2024г. по описа на СРС, 25-
ти състав.
В исковата молба се твърди, че между страните е бил сключен Договор за електронни
съобщителни услуги идентифициран с неговия уникален номер № ********* от 05.02.2020г.
със системен партиден номер М6480195, като към същия на 05.02.2020г. било подписано
Приложение 1 за пакет услуги телевизия (201002117795) и интернет (101002117796) с план
„А1 Смарт 25“, за срок от 24 месеца. Навеждат се твърдения, че за периода от 16.10.2020г. до
15.12.2020г. (период на фактуриране) било извършено изпълнение от страна на
дружеството, ответникът не бил заплатил съответно възникналите си задължения в
сроковете съгласно договора и Общите условия на „А” ЕАД и бил натрупал просрочени
задължения за неплатени електронни съобщителни услуги за посочения период, както и за
предходни такива. В тази връзка на 13.01.2021г. Договор № ********* със системен
партиден номер М6480195 бил прекратен поради неплащане продължило повече от 124 дни
съгласно ОУ и била начислена неустойка в размер на 187,20 лева. Общо дължимите суми на
дружеството били 39,74 лева- неплатени суми за предоставени и неплатени електронни
съобщителни услуги, 187,20 лева- общ размер на неустойки и мораторни лихви в общ
размер от 65,04 лева. Искането към съда е да уважи предявените искове. Претендира
разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от В. Я., с който
се оспорват предявените искове. Релевирано е възражение за изтекла давност. Твърди, че не
била получавала устройство, фактура или уведомление за него. Счита, че задължението за
телекомуникационни услуги е отпаднало, поради което били отпаднали и всички неустойки
и начислени лихви. Искането към съда е да постанови изтекла давност на всяка главница,
неустойки и лихви.
Във възражението по чл. 414 ГПК е посочено, че се обжалва Заповед № 6272,
издадена на 26.02.2024г. поради изтекла 3 годишна давност. Сочи, че не дължи
гореописаната сума поради изтекла давност, както и начислените към главницата лихви.
Възразява срещу заповедта изцяло.
Съдът, като взе предвид становището на страните и събраните по делото релевантни
за правния спор доказателства, намира от правна и фактическа страна следното:
По предявените искове с правно основание чл. 79 ЗЗД в тежест на ищеца е да
установи при условията на пълно и главно доказване следните правопораждащи факти по
отношение на претенциите – договори с твърдяното в исковата молба съдържание; че е
предоставил далекосъобщителните услуги за процесния период, тяхната стойност.
По предявените искове с правно основание чл. 92 ЗЗД следва да докаже и виновно
неизпълнение на задълженията на ответника, прекратяване на договора, валидно неустоечно
съглашение и размер на неустойката.
По предявените искове с правно основание чл. 86 ЗЗД следва да докаже изпадане на
ответника в забава и размера на обезщетението за забава.
Относно наличието на облигационно правоотношение между страните, съдът намира
следното.
2
В конкретния случай облигационното правоотношение между страните с предмета,
посочен в исковата молба, не е спорно. Горното се установява и от приетия Рамков договор
№ ********* от 05.02.2020г. Съгласно т. 3.2 от рамковите договори, същите уреждат
условията, валидни за всички услуги, ползвани от абоната, като всяка избрана от абоната
услуга или пакет от услуги, в това число срок на ползване, ценови и други условия за
ползване, се описват в приложения, представляващи неразделна част от съответния договор.
От така изложеното съдържание на клаузите следва изводът, че рамковите договори уреждат
единствено общите условия, при които ще се извършва ползването на мобилните услуги, а
индивидуализацията на услугите – телефонен номер, приложими месечни абонаментни
такси и такси за потребление, срок на ползване на услугите, неустойки и пр. се уреждат в
приложенията, които имат характера на индивидуални договори за доставка на мобилни
услуги.
В конкретния случай по делото са представени Приложение № 1 към Договор №
********* от 05.02.2020г. с предмет ползване на пакет- фиксиран интернет и телевизия, при
избран тарифен план А 1 Смарт 25 със стандартна цена от 29,99 лева. В т. 6.1 от
Приложението е посочено, че като част от услугите в пакета А 1 предоставя на абоната за
временно ползване в зависимост от технологията следното оборудване: при фиксиран
интернет чрез LAN/DOCSIS технология- Wi-Fi рутер; при фиксиран интернет чрез GPON-
ONT /Optical Network Terminal/ устройство; ТВ приемник за услугата телевизия. В т.6.2 е
посочено, че оборудването се предоставя за срока на действие на договора за услугите в това
Приложение като предоставянето се удостоверява с Протокол за инсталация. Ако за дадена
услуга абонатът продължи да ползва оборудване, предоставено по предишно
правоотношение с А 1, след прекратяване на договора за тази услуга абонатът се задължава
да го върне на А 1 съгласно следващата точка. Ако въпросното оборудване не е необходимо
за ползване на услуга по настоящото приложение, абонатът следва да го върне на А 1 при
извършване на инсталация. Ако оборудването не бъде върнато или бъде върнато в
неизправно състояние, се прилага т. 9.2. Съгласно т.6.4 при прекратяване на договора за
услугите в това приложение абонатът се задължава да върне на А 1 оборудването в пълна
комплектност и изправност. Предаването се удостоверява с приемо-предавателен протокол.
Абонатът се задължава да ползва оборудването по предназначение с грижата на добър
стопанин и само за целите на услугата, за която е предоставено. За ползването на
оборудването, в това число за случаите на загуба, кражба, повреда или унищожаване на
оборудването, се прилагат приложимите ОУ.
С допълнително приложение към Приложение № 1 към Договор № ********* –
Активиране и условия за ползване на пакет за увеличаване на скоростта на фиксиран
интернет към тарифен план/пакет за фиксиран интернет се установява, че е договорено
допълнителна скорост от Екстра 25 Mbps при месечна абонаментна такса от 1,99 лева.
Т.е. освен безспорния характер на облигационното правоотношение, същото се
установява и въз основа на процесните договори, касаещи доставени електронни
съобщителни услуги.
Съдът на основание чл. 7, ал. 3 ГПК извърши проверка за наличие на неравноправни
клаузи в представените договори, доколкото ответникът има качеството на потребител, като
не установи такива.
Между страните не е спорна и доставката на електронни услуги и тяхната стойност. В
разглеждания случай предоставените на ответника услуги и тяхната стойност са установени
въз основа на справки за общо потребление за фиксиран номер и данъчни фактури, издадени
от ищцовото дружество, което не се спори, че води редовно счетоводство. В този смисъл по
делото са представени сметка от 13.01.2021г. с основание неустойка- месечни такси на
стойност 14,97 лева; сметка от 13.01.2021г. с описание неустойка- отстъпки от цена на
услуги на стойност 9,68 лева; сметка от 13.01.2021г. с описание неустойка устройство-
3
„unknown, unknown“, на стойност 100 лева; сметка от 13.01.2021г. с описание неустойка-
месечни такси на стойност 34,98 лева; сметка от 13.01.2021г.; сметка от 13.01.2021г. с
описание неустойка- отстъпки от цена на услуги на стойност 22,62 лева; фактура №
********** от 19.11.2020г. с период на фактуриране 16.10.2020г. – 15.11.2020г. с основание
пакет от услуги за домашен интернет за услуга 101002117796 и телевизия за услуга
201002117795, както и общи такси и услуги на обща стойност от 22,62 лева с ДДС; фактура
№ ********** от 21.12.2020г. с период на фактуриране 16.11.2020г. – 15.12.2020г. с
основание пакет от услуги за домашен интернет за услуга 101002117796 и телевизия за
услуга 201002117795, както и общи такси и услуги на обща стойност от 18,96 лева с ДДС;
сметка от 13.01.2021г. с основание неустойка на стойност 4,95 лева.
Доколкото ответникът, чиято е доказателствената тежест съгласно чл. 154, ал. 1 ГПК,
нито твърди, нито установява, че е заплатил стойността на ползваните от него през исковия
период далекосъобщителни услуги, то претенциите за заплащане на цената на доставените
услуги се явяват основателни.
Относно вземанията за обезщетение за забава върху главниците за доставени мобилни
услуги, съдът намира следното.
Съгласно чл.26.4 от ОУ за взаимоотношенията между „А“ ЕАД и абонатите и
крайните ползватели на обществените мобилни наземни мрежи на „А“ ЕАД заплащането на
услугите се извършва въз основа на месечна фактура, която се издава на името на абоната.
При сключване на договора А 1 уведомява всеки абонат за таксуващия период, за който ще
му бъде издадена фактура. Промяната на този период може да бъде извършвана едностранно
от А1 след предварително уведомление до абоната. Неполучаването на фактурата не
освобождава абонатите от задължението им за плащане на дължимите суми.
Съгласно клаузата на чл. 21.4 от ОУ за взаимоотношения между „А“ ЕАД и
потребителите на широколентов достъп до интернет чрез обществена електронна
съобщителна фиксирана мрежа за пренос на данни заплащането на услугите се извършва въз
основа на месечна фактура, която се издава на името на потребителя. В чл. 21.5 от ОУ е
посочено, че А 1 предоставя на потребителя не по-малко от 15-дневен срок след издаване на
фактурата за плащане на посочената в нея сума. Несъблюдаването на срока дава право на А
1 да използва внесената от потребителя гаранционна сума /ако е налице такава/ за покриване
на част или на цялото задължение или да прекрати достъпа на потребителя до услугата.
Съгласно чл. 22. 1 /л. 36 от делото/ в случай на частично или цялостно неизплащане на
указаната във фактурата или друг финансово-счетоводен документ сума в срока за плащане,
абонатът дължи законна лихва за забава за всеки ден закъснение; разходи, свързани със
събиране на дължимите суми, вкл. за съдебно и извънсъдебно събиране, извършвано от А 1
или чрез трети лица; обезщетение в размер на 2 лева без ДДС за обработка на просрочени
задължения, което обхваща разходи за администриране на просрочени плащания.
Съгласно чл. 37.4 от Общи условия за взаимоотношенията между „А“ ЕАД и
потребителите на услугата „цифрова телевизия“, предоставяна от „А“ ЕАД заплащането на
услугите се извършва въз основа на месечна фактура, която се издава на името на
потребителя. Неполучаването на фактурата не освобождава потребителите от задължението
им за плащане на дължимите суми.
Процесните договори са такива с продължаващо действие и периодично изпълнение
по смисъла на Тълкувателно решение № 3/2011г. на ОСГТК на ВКС и се развалят с действие
занапред, поради което и съобразно изключението, установено с Тълкувателно решение №
7/2013г. на ОСГК на ВКС относно този вид договори, липсва правна пречка за начисляване
на обезщетение за забава върху падежиралите преди прекратяването на договора вземания
едновременно с неустойката за прекратяване на договора, обезщетяваща вредите от
преустановяване на договорната връзка преди изтичане на уговорения срок. Следователно
са налице всички кумулативни предпоставки за присъждане на претендираната лихва.
4
Относно претендираните неустойки за предсрочно прекратяване на договорите, съдът
намира следното.
Съгласно съдържащите се в исковата молба уточнения неустойките са начислени за
едностранно прекратяване на Рамковия договор № ********* със системен партиден номер
М6480195 по вина на абоната при условията на чл. 54.12 от ОУ и начислени съгласно
разпоредбите за отговорност на Приложение № 1 към договора.
Съгласно чл. 54.12 от ОУ за взаимоотношенията между „А“ ЕАД и абонатите и
крайните ползватели на обществените мобилни наземни мрежи на „А“ ЕАД договорът на
абоната/потребителя се счита за едностранно прекратен от страна на А1 в случай че забавата
на плащането на дължимите суми от абоната/потребителя е продължила повече от 124 дена.
Съгласно чл. 22. 2 от ОУ за взаимоотношения между „А“ ЕАД и потребителите на
широколентов достъп до интернет чрез обществена електронна съобщителна фиксирана
мрежа за пренос на данни в случай че неизплащането на сумите продължи след изтичане на
срока за плащане, А 1 има право да преустанови достъпа на потребителя до услугата или да
прекрати договора за услуги. В чл. 83.1 от ОУ за взаимоотношения между „А“ ЕАД и
потребителите на широколентов достъп до интернет чрез обществена електронна
съобщителна фиксирана мрежа за пренос на данни е посочено, че А 1 има право по своя
преценка едностранно да прекрати договора за услуги или временно да спре достъпа до
мрежата в следните случаи: при неплащане на дължимите суми след изтичане на срока за
плащане.
В чл. 89. 1 от Общи условия за взаимоотношенията между „А“ ЕАД и потребителите
на услугата „цифрова телевизия“, предоставяна от „А“ ЕАД е посочено, че А 1 има право по
своя преценка едностранно да прекрати или временно да спре договора за услуги в случай
на неплащане на дължими суми след изтичане на срока за плащане.
Следователно в общите условия е уговорено прекратяването на договора да настъпва
по силата на цитираната клауза с осъществяването на посочените в нея предпоставки, без да
е необходимо ищецът да предприема други действия във връзка с прекратяването на
правоотношението. В случая при липса на твърдения и доказателства за плащане от страна
на ответника, рамковият договор е бил прекратен преди образуване на настоящото
производство. В конкретния случай ищецът твърди, че договорът е бил прекратен поради
неплащане продължило повече от 124 дни на 13.01.2021г. /датата, на която са издадени и
гореописаните сметки/.
Съгласно чл. 9.1 от Приложение № 1 към договора ако достъпът до мрежата бъде
спрян или абонаментът по договора за услуги бъде прекратен по инициатива или по вина на
абоната преди изтичането на срока на ползване, определен за този абонамент, абонатът
дължи на оператора неустойка в размер на месечните абонаментни такси, дължими за
абонамента, за който договорът се прекратява, по техния стандартен размер, без отстъпка,
до изтичане на съответния срок за ползване. Когато абонатът е физическо лице,
максималният размер на неустойката за предсрочно прекратяване по тази клауза не може да
надвишава трикратния размер на месечните абонаментни такси за услугите на срочен
абонамент по техния стандартен размер без отстъпка. В тази хипотеза, в допълнение на
посочената неустойка за предсрочно прекратяване абонатът дължи на оператора и
възстановяване на част от стойността на отстъпките от абонаментните планове и от
пазарните цени на крайните устройства /закупени или предоставени на лизинг/на
изплащане/, съответстваща на оставащия срок на ползване по съответния абонамент.
По отношение на претендираните неустойки съдът намира, че страните по договор за
услуга могат да включат клауза за едностранното му прекратяване преди изтичане на срока
на договора по волята, на която и да е от страните или на една определена от тях на
основание чл. 9 от ЗЗД. Допустимо е също така уговарянето от страните на неустойка за
вредите от предсрочното прекратяване на срочен договор за услуга, но само в рамките на
5
присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. В противен случай
клаузата за неустойка би била нищожна поради накърняване на добрите нрави, за което
съдът следи служебно, като преценката се извършва към момента на сключване на договора,
а не към последващ момент – т. 3 от Тълкувателно решение № 1/15.06.2010г. по тълк. д. № 1/
2009г. на ОСТК на ВКС. При тази преценка следва да се изхожда преди всичко от
характерните особености на договора за услуга и вида на насрещните престации: мобилният
оператор се задължава да предостави на потребителя ползването на мобилни услуги срещу
абонаментна такса, а потребителят – да я заплати, но само срещу предоставената му услуга.
От друга страна, ако е уговорена неустойка при предсрочно прекратяване на договор за
услуга, в размер на всички неплатени по договора абонаментни вноски до края на срока му,
мобилният оператор по прекратения договор ще получи имуществена облага от насрещната
страна в размер, какъвто би получил, ако договорът не беше прекратен, но без да се
предоставя ползването на услугата по договора.
Следва да се посочи, че съдът следи служебно за нищожността на договорните
клаузи, предмет на договора, когато тя е свързана с противоречие на закона или на добрите
нрави и това противоречие произтича пряко от твърденията и доказателства по делото,
както е в настоящия случай. В този смисъл са Решение № 178/26.02.2015 г. по т. д. №
2945/2013 г., ВКС, II т. о. и Решение № 229/21.01.2013 г. по т. д. № 1050/2011 г., ВКС, ІІ т. о.
При извършване на преценка за наличие на нищожност на така цитираните уговорки
съдът намира, че в конкретния случай уговорените неустойки не излизат извън присъщите
на неустойката функции и не нарушават принципа за справедливост, доколкото се
претендира неустойка в размер на единствено 3 стандартни месечни такси без ДДС,
сторените отстъпки, както и неустойка за невърнато оборудване. Поради което така
уговорените неустойки не са нищожни.
По отношение на претендираната неустойка за невърнато оборудване, обаче, съдът
намира следното:
Ответникът с отговора на исковата молба е оспорил получаването на
оборудване/устройство във връзка със сключването на процесния рамков договор. Съгласно
горецитираните разпоредби от договора оборудването се предоставя за срока на действие на
договора като предоставянето му се удостоверява с протокол за инсталация /чл. 6.2/. Такъв
протокол, обаче, по делото не е представен, като липсва и подобно изявление в приетия
договор и приложенията към него. Предвид което съдът намира, че по делото не е доказано
при условията на пълно и главно доказване при доказателствена тежест принадлежаща на
ищеца, че ищцовото дружество е предоставило на В. Я. оборудване в изпълнение на
сключения рамков договор, респ. какво е било то. Видно от сметка № ********** от
13.01.2021г. устройството не е индивидуализирано и в издадените счетоводни документи,
доколкото е записано, че същото е „unknown; unknown“- л. 16 от делото.
Предвид което исковете за неустойка са основателни с изключение на предявения иск
за неустойка за невърнато оборудване в размер на 100 лева. Неоснователна е и акцесорната
претенция за лихва за забава върху тази сума в размер на 27,83 лева.
Предвид установената основателност част от предявените искове следва да се
разгледа своевременно релевираното от ответника при условията на евентуалност
възражение за изтекла погасителна давност.
Съгласно задължителните тълкувателни разяснения на Тълкувателно решение №
3/18.05.2012г. по тълк. дело № 3/2011 г. на ВКС, ОСГТК, „понятието „периодични
плащания” по смисъла на чл. 111, б. „в” от Закона за задълженията и договорите се
характеризира с изпълнение на повтарящи се задължения за предаване на пари или други
заместими вещи, имащи единен правопораждащ факт, чиито падеж настъпва през
предварително определени интервали от време, а размерите на плащанията са изначално
определени или определяеми, без да е необходимо периодите да са равни и плащанията да са
6
еднакви.” Следователно еднаквостта или различието на размера на задължението за плащане
нямат отношение към характеристиката му като периодично, като единствено е необходимо
той да е предварително определен или определяем. Вземанията на доставчика на
комуникационни услуги съдържат изброените признаци на понятието, поради което
представляват периодични плащания по смисъла на чл. 111, б. „в” ЗЗД и за тях се прилага
тригодишен срок на погасителна давност. Задълженията на потребителите на
предоставяните далекосъобщителни услуги са за изпълнение на повтарящи се парични
задължения, имащи единен правопораждащ факт – договор, чиито падеж настъпва през
предварително определени интервали от време, а размерите им са изначално определяеми,
независимо от това дали отделните плащания са с еднакъв или различен размер. Ето защо
вземанията на ищеца, се погасяват с тригодишен давностен срок.
В конкретния случай договорът е бил прекратен на 13.01.2021г., на която дата са
издадени и горепосочените сметки с описаните в тях неустойки. От друга страна,
заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК е подадено на 24.01.2024г.,
от която дата установителният иск се счита предявен – арг. чл. 422, ал. 1 ГПК и чл. 116, б. „б“
ЗЗД. Т.е. след изтичане на тригодишния давностен срок, изтекъл на 13.01.2024г.
Предвид гореизложеното всички вземания за месечни абонаментни такси по
процесния договор са погасени по давност към датата на подаване на заявлението по чл. 410
ГПК, доколкото касаят услуги, предоставени в периода 16.10.2020г. до 15.12.2020г.
На основание чл. 119 ЗЗД всички начислени допълнителни вземания, произтичащи от
главното вземане, в частност начислените лихви за забава, такси и неустойки за
неизпълнение, се погасяват.
С оглед на гореизложеното предявените искове следва да бъдат отхвърлени изцяло- в
частта, касаеща претенцията за неустойка за невърнато оборудване и начислената лихва
върху нея като неоснователни, а в останалата част като погасени по давност.
По разноските.
При този изход от спора, право на разноски има единствено ответникът, който не е
сторил и не претендира разноски в производството.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените установителни искове по реда на чл. 422 ГПК с правно
основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, чл. 92 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД от „А“ ЕАД, с ЕИК: *****, със
седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „...., срещу В. Я. Я., ЕГН **********, с
адрес: гр. София, ж.к. „...... за признаване за установено, че В. Я. Я. дължи следните суми:
сумата 21,95 лева, представляваща цена на предоставени електронни съобщителни услуги
по Договор с партиден номер М6480195 и Приложение 1 на 05.02.2020г. за услуга
201002117795 с план А1 Smart 25 2Y- C&S Aug 2018 за периода 16.10.2020г. - 15.12.2020г.,
както и 6,54 лева, лихва за забава върху сумата от 21,95 лева, начислена за периода от
05.12.2020г.- 27.11.2023г., сумата от 14,13 лева, представляваща цена на предоставени
електронни съобщителни услуги по Договор с партиден номер М6480195 и Приложение 1
на 05.02.2020г. за услуга 101002117796 с план А1 Smart 25 2Y- C&S Aug 2018 за периода
16.10.2020г. - 15.12.2020г., както и сумата от 4,20 лева, лихва за забава върху сумата от 14,13
лева, начислена за периода от 05.12.2020г. - 27.11.2023г., както и сумата от 3,66 лева,
представляваща такса за събиране на дължими суми по Договор с партиден номер
М6480195 за периода от 16.10.2020г.- 15.11.2020г., както и 1,11 лева, лихва за забава върху
сумата от 3,66 лева, начислена за периода от 05.12.2020г.- 27.11.2023г., сумата от 4,95 лева,
представляваща неустойка в размер на цената на невърнато оборудване по ценова листа за
7
предоставен апарат за фиксирана телефонна услуга по договор с партиден номер М6480195
за услуга 101002117796, както и 1,44 лева, лихва за забава върху сумата от 4,95 лева,
начислена за периода от 14.01.2021г.- 27.11.2023г., сумата от 14,97 лева, представляваща
неустойка в размер на 3 стандартни месечни такси без ДДС по Договор с партиден номер
М6480195 за услуга 101002117796, както и 4,35 лева, лихва за забава върху сумата от 14,97
лева, начислена за периода от 14.01.2021г.- 27.11.2023г., сумата от 9,68 лева, представляваща
неустойка в размер на отстъпка от цената на месечна абонаментна такса по договор с
партиден номер М6480195 за услуга 101002117796, както и 2,82 лева, лихва за забава върху
сумата от 9,68 лева, начислена за периода от 14.01.2021г.- 27.11.2023г., сумата от 100 лева,
представляваща неустойка в размер на цената на невърнато оборудване по ценова листа
предоставен цифров приемник по договор с партиден номер М6480195 за услуга
201002117795, както и сумата от 27,83 лева, лихва за забава върху сумата от 100 лева,
начислена за периода от 28.02.2021г.- 27.11.2023г., сумата от 34,98 лева, представляваща
неустойка в размер на 3 стандартни месечни такси без ДДС по договор с партиден номер
М6480195 за услуга 201002117795, както и сумата от 10,17 лева, лихва за забава върху
сумата от 34,98 лева, начислена за периода от 14.01.2021г.- 27.11.2023г., сумата от 22,62 лева,
представляваща неустойка в размер на отстъпка от цената на месечна абонаментна такса по
договор с партиден номер М6480195 за услуга 201002117795, както и сумата от 6,58 лева,
лихва за забава върху сумата от 22,62 лева, начислена за периода от 14.01.2021г.-
27.11.2023г., ведно със законна лихва върху главниците за период от 25.01.2024г. до
изплащане на вземането, за които суми е била издадена Заповед за изпълнение по чл. 410
ГПК от 26.02.2024г. по ч.гр. дело № 4555/2024г. по описа на СРС, 25-ти състав.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8