Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 28
гр.Русе, 24.I.2018 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Русенският окръжен
съд гражданска колегия в публичното
заседание на 30 ноември 2017 г. в
състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АГЛИКА ГАВРАИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ :
при секретаря МАНЯ ПЕЙНОВА и в присъствието на прокурора като
разгледа докладваното от съдията ГАВРАИЛОВА гр.д. № 762 по описа за 2013 г., за да се произнесе, съобрази следното:
Ищцата П.М.Ц.,***, твърди, че на 4.08.2008 г. посетила кабинета
на ендокринолога д-р К. ***-ЕООД по повод на периодичен контролен преглед на
щитовидната жлеза. Д-р К. препоръчала на ищцата да направи УЗД /ултра звукова
диагностика/ на щитовидна жлеза и извършила лично това изследване на 05.08.2008г.
За прегледа на 4.08.2008г. д-р К. издала амбулаторен лист №1430 от
4.08.2008г./АЛ/, в който е отразена основна диагноза МКБ Е
05-тиреотоксикоза/хипертиреоидизъм“, тир.хормони-в норма, УЗД-с увеличени
размери, хипоехогенна структура, и
назначена терапия – за оперативно лечение.Ищцата твърди, че вписаната в
амбулаторния лист диагноза „тиреотоксикоза“ липсва в МКБ-Х ревизия
/Международна класификация на болестите/, тъй като внимателния прочит на МКБ-Х
на Световната здравна организация изисква вписването на кода на заболяването, а
не рубриката, която е обобщено наименование-симптоми, включващи група
заболявания, протичащи с определени симптоми.В амбулаторния лист е вписан само
симптома на заболяването – хиперфункция, но не е посочена диагноза и на
практика диагноза липсва. Освен това в АЛ от 4.08.2008г.е вписан резултат от
изследване, извършено на 5.08.2008г.; не е посочено и кои тиреоидни хормони са били
изследвани.Не са били изследвани изобщо антителата
ТАТ и МАТ.Ищцата уведомила надлежно д-р К., че е фамилно обременена - майка й е
била оперирана от Струма на Хашимото, но здравословното й състояние се
утежнило и починала, тъй като вследствие на операцията се развила лимфолевкемия.Заявила, че ако
заболяването й е същото, не иска да бъде оперирана. Д-р К. уверила ищцата, че
заболяването й не е същото и че ако не се оперира то „може да се изроди в рак“.Нещо
повече, наложила й натиск да се оперира незабавно и я убедила, че след
операцията ще бъде „нов човек“. Ищцата твърди, че след оперативната интервенция
страда от следпроцедурен хипотиреоидизъм – тежка форма и постоянно приема
заместителен синтетичен хормон, появили се затлъстяване и косопад, оток на
крайниците, мускулна слабост, сърдечна недостатъчност със застойна дейност, задух,
прекарала повече от 16 пневмонии и бронхити, разболяла се от тежък диабет с
болки в очите, изпитвала и болки в костите.Неведнъж се случвало и да припада по
улиците. Изпитвала несигурност за настоящото и бъдещото си здравословно
състояние, налагало се да търси средства за лечение от своите близки.Твърди, че
описаните болки и страдания са пряка последица от немарливото изпълнение на
задълженията на д-р К., ендокринолог на
работа в ответното дружество, вменени й от Стандарта по ендокринология на МЗ и
Препоръките за добра практика по тиреоидни заболявания.Счита, че ако нивото на
медицинското заведение не е позволявало извършване на някои задължителни
диагностични процедури– напр. тънкоиглена биопсия, следвало е да бъде насочена
към друго лечебно заведение. Ответникът, като работодател на д-р К., не
упражнил контрол върху дейността й.Тъй като ищцата не била лекувана адекватно
при ответника, наложило се да пътува за медицински консултации в медицински
заведения извън гр.Русе.Иска съдът да постанови решение, с което да осъди
ответника да й заплати сумата от 5000лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди, от които за транспортни разходи - 392,55 лв. ; такса
за преглед - 13,90 лв. ; за медицински услуги – 273,11 лв. и за лекарства - 3
646,88 лв. или общо - 4 326.43 лв, както и 673,57 лв. лихва, за периода от
04.08.2008 г. до завеждане на исковата молба,
както и да й заплати и обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер
на 55000лв., вследствие на причинените й болки и страдания.
Ответникът „М. ц. Р.“-ЕООД,
ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.Р., изразява становище, че
исковете са неоснователни. Твърди, че не са налице предпоставките да носи отговорност
за действията на д-р К., още повече
че липсва виновно и противоправно поведение от нейна страна.Твърди, че е налице
диагноза, и както ищцата посочва, диагнозата е тиреотоксикоза /хипертиреоидизъм/, поставена в
съответствие с изискванията за диагностициране на препоръките за добра практика
по тиреоидни заболявания на Българското дружество по ендокринология /от 2005г./и
на Наредба № 6 от 10.02.2005г. на Министъра на здравеопазването за утвърждаване
на медицински стандарт „Ендокринология и болести на обмяната”. Във връзка с
изложеното в исковата молба, че Д-р К. е направила
УЗД на 5.08., а е вписано в амбулаторен лист от 4.08., ответникът заявява,
че е „нормална практика резултатите от назначените в момента на прегледа
изследвания да бъдат вписвани в същия амбулаторен лист
за първичен
преглед, тъй като те имат значение за поставяне
на окончателната диагноза и назначената терапия“. Изразява становище, че след
като ищцата има история на заболяването
от 1996г., при обективни данни за ниска ефективност на проведеното лечение с медикаменти,
правилно д-р К. е препоръчала да се
провери възможността за друг метод на лечение на хипертиреоидизма – хирургичен,
но не е издавала направление за хоспитализация и не е насочила пациентката към
операция, която да се извърши в определен срок, в конкретно здравно заведение.Ищцата
не се е възползувала от дадената й в чл. 86 ал. 1 т. 4 от ЗЗ
възможност за повече от едно медицинско становище относно диагнозата и
лечението. Ответникът твърди, че „окончателното“ решение за извършване на
операция е взето в болнично заведение –МБАЛ-АД-Р..След като е приета в болницата,
ищцата е подписала декларация за
информирано съгласие, в която заявява,
че е запозната с диагнозата и характера на заболяването и е съгласна да й бъдат
приложени всички необходими диагностично-лечебни дейности, вкл. хирургични
интервенции. Според ответника работещият в медицинския център лекар /д-р К./е описал
диагнозата на Ц. съгласно изискванията към 4.08.2008г., когато не е било
задължително вписване на диагнозата чрез четиризначен код.Ответникът счита, че
за последващия ход на проведеното лечение в МБАЛ – АД Р. и за
резултатите от него, лекарят от извънболничната помощ и съответно-
представляващите М. ц.-ЕООД, не могат да
носят отговорност, още повече че за
ищцата не са възникнали вреди от
извършената в МБАЛ-АД операция. Ответникът оспорва твърденията на ищцата, че до
извършване на операцията е била „здрав човек“, като се позовава на решения на
ТЕЛК, удостоверяващи че М. страда и от други заболявания, проявили се преди
18.08.2008г. Освен това не е установена
причинно-следствена връзка между диагнозата, поставена от лекаря,
практикуващ в М. ц. ЕООД-Р. и каквото и да било влошаване на здравословното
състояние на ищцата.Оспорва всички претенции за заплащане на обезщетение за
имуществени вреди, като неоснователни и недоказани.Излага доводи, че
здравословното състояние на ищцата не е налагало задължителни прегледи при
специалисти извън гр.Русе.Възразява, че ищцата с поведението си е допринесла за
настъпване на вредите, тъй като не е положила „всички“ усилия да ги предотврати
или да намали техния размер. Моли исковете да бъдат отхвърлени, при законните
последици.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът
приема за установено :
С исковата молба е
представено експертно решение на НЕЛК от 18.07.2012г.с което на ищцата по
делото П.М.Ц. е призната 50% трайно намалена работоспособност за срок от 3
години.В решението като водеща диагноза е вписан неинсулинозависим захарен
диабет, описани са и
други заболявания, между които постоперативен
хипотирeоидизъм - Намалена функция на щитовидната жлеза, водеща до недостатъчно
отделяне на хормони, които регулират обмяната на веществата. Във връзка с това
заболяване в мотивите е посочено, че е била представена епикриза от
10.09.2008г. от II вътрешно отделение на МБАЛ-Р., за преведено лечение на Ц. по
повод на изявил се постоперативен хипотироидизъм.Отразено е, че на комисията са
представени и изследвания на ТСХ от 2009г., които „говорят за едно недобре
компенсирано състояние“.С отговора на ответното дружество са представени
преписи от амбулаторни листи,от медицинска бележка и удостоверение, както и епикриза.
В мед.бележка издадена на 23.10.1996г. и удостоверение от 11.11.1996г. е видно,
че към м.м.октомври – ноември 1996г. при ищцата е констатирана Базедова болест.
От данните по епикризата, издадена от II
– ро Терапевтично отделение на МБАЛ-Р.-АД /л.39/ се установява, че П.Ц. е била
на лечение в това отделение от 5.10. 2001г.до 12.10.2001г. и е изписана с
окончателна диагноза : морбус базедови/болест на Базедов, автоимунно заболяване
на щитовидната жлеза, II епизод активна фаза.
В амб.лист №9918 от
4.08.2008г., издаден от д-р Л. В.-общо практикуващ лекар, като основна диагноза
е вписана „други видове тиреотоксикоза“ и е посочено, че повод за прегледа на Ц.
са оплаквания от душене, напрегнатост, изпотяване.В амб.лист №11646 от
10.09.2008г./л.122/ д-р В. е отразила, че след оперативна интервенция по повод
хипотиреоидизъм П.Ц. е имала оплаквания от сърцебиене, общо неразположение,
световъртеж.По делото са представени множество писмени доказателства –
амб.листи, резултати от изследвания на кръвта и от УЗД и препис от рецептурна книжка, за проведени прегледи и
изследвания на ищцата, решения на ТЕЛК – л.л.125-159 и л.л.163-179,л.л.212-215,
издавани през периода 1991-2014г. от
които може да се направи извод, че ищцата страда от различни
заболявания, някои с голяма давност – напр. в експертно решение от 26.06.1996г.
е посочено, че е установено състояние след белодробен тромболизъм с давност от
1989г. В много от медицинските документи водещата диагноза е неинсулиново
зависим захарен диабет, хронична обструктивна белодробна болест, Базедова
болест, а след м.09.2008г.- като основна диагноза се вписва и др. уточнени видове хипотиреоидизъм.Както беше
посочено по-горе, през 2001г. въз основа на хормонално изследване е установен
хипертиреодизъм и П.Ц. е била на лечение от 05.10.2001 г. до 12.10.2001 г. в МБАЛ-Русе.
По делото не е било
спорно и от медицинските документи е установено, че на 4.08.2008г. П.Ц. е прегледана от ендокринолог - д-р А. К., която е работила при ответника - „М. ц.”
ЕООД- Р. по трудов договор – л.519, на длъжност лекар-ординатор-ендокринолог.
Ответникът е регистриран в Регионалния център по здравеопазване на 08.09.2003г.
с предмет на медицинските дейности – оказване на специализирана
извънболнична медицинска помощ – вж.писмо на л.181 и извлечение
от ТР.Представен е фиш от ехографско изследване от 5.08.2008г. в който са
отразени констатациите за увеличени размери на десен и ляв лоб – л.274.В амб.лист
№1430 от 4.08.2008г., издаден от д-р К. при преглед на П.М.Ц. е вписана основна
диагноза Тиреотоксикоза /хипертиреоидизъм. Посочено е, че Ц. има Базедова
болест – хронично рецидивираща форма и се оплаква от изпотяване, стягане,
сърцебиене, увеличаване на теглото.Описан е резултат от УЗД, а като терапия – за оперативно лечение – вж.
сравнително четлив препис от документа на л.524.В съдебно заседание ищцата
заявява, че действително д-р К. й е направила ултра звукова диагностика преди
да се извърши операцията, но не на 4.08.2008г.,
по-късно, но преди 17-18.08.2008г.
На П.Ц. е издадено
направление от 14.08.2008г.за хоспитализация за планова операция от д-р С. Г.,
към този момент лекар в МБАЛ-Р.-АД – л.263/направление за клинична пътека 188/.От
история на заболяването и приложените към същото документи е видно, че на
18.08.2008г. ищцата е постъпила в отделение „Пластична хирургия и термична
травма” на МБАЛ-Р. –АД и е оперирана - извършена е субтотална резекция на щитовидната
жлеза. Представен е и препис от декларацията за информирано съгласие, подписана
от П.М.Ц., която удостоверява, че е запозната с диагнозата и характера на
заболяването, целите и естеството на лечението.От заключението по приетата
съдебно-медицинска експертиза, изготвена от д-рШ., се установява, че при
дългогодишно протичане на Базедова болест / при ищцата с 12-годишна давност/ и
лечение с тиреостатици в структурата на щитовидната жлеза настъпват трайни и
необратими промени.При част от пациентите с базедова болест съпътствуват елементи
на автоимунен тиреоидит/на Хашимото/. Клиничният ход може да бъде разнообразен
– с периоди на хипертиреоидизъм и нормализиране на функцията на щитовидната
жлеза или преминаване към обратното състояние- хипотиреоидизъм. Хистологичната картина
при тези пациенти наподобява повече автоимунен тиреоидит, отколкото базедова
болест, особено в периодите без хипертиреоидизъм, както е при ищцата.Вещото
лице е обяснило, че струма/гуша/на Хашимото означава тиреоидит на Хашимото с
увеличена щитовидна жлеза, а струмата е допълнителна характеристика на формата
на заболяването. Дава заключение, че описаната при Ц. хистологична находка отговаря
на тиреоидит на Хашимото, а от предоперативното ехографско изследване и от хирургичния
протокол се установява, че щитовидната жлеза е била увеличена – била е налице
струма.Заключението на експерта е, че при установените данни за заболяването на
Ц. хирургичното лечение не е било противопоказно. - „операцията е един
от терапевтичните подходи при базедова болест, автоимунно заболяване на
щитовидната жлеза с голяма гуша и
компресивен синдром или наличие на съмнителни
възли“.Вещото лице не е установило неспазване на Препоръките за добра клинична
практика по тиреоидни заболявания.При ищцата е била налице струма с частично
ретротрахеално разположение и макроскопски описани от хирурга възли, което се
приема като относително показание за хирургичесто лечение.Няма данни и за
неспазване на утвърдения с Наредба №6/2005г. Медицински стандарт по
ендокринология, тъй като към 2008г. са налице достатъчно диагностични процедури
– хормонално проследяване, ехографско и имунологично изследване, за да се вземе
информирано решение за терапевтично поведение.Като съобразява ехографските и
имунологични данни вещото лице изразява становище, че преди да се извърши
оперативно лечение на П.Ц. е било възможно, но не с категоричност, да се
постави диагнозата Струма на Хашимото.Обосновава този извод и с изследванията в
медицинското заведение в Италия през 2005г. от които е видно, че нивото на
антитиреоидните антитела е високо и при описаната ехографска находка и
клиничното развитие с продължителни периоди на еутиреоидизъм.Според д-р Ш. увеличаването на телесната маса при Ц. през
периода 2008-2010г. може да се асоциира с недобре компенсирания хипотиреоидизъм през
първите две години след операцията.Възможно било промяната в гласа да е
свързана с това, но няма убедителни данни за подобна връзка -няма изследване от
УНГ специалист. В съдебно заседание експертът посочва и друга възможна причина
за увеличаване на теглото-захарния диабет.Всички останали страдания – захарен
диабет, хипертония, промени в гръбначния стълб, не могат да бъдат свързани с
преживяната операция или въобще с щитовидната жлеза.В настоящия случай нямало
убедителни данни за трайно намаляване на трудоспособността на ищцата.В съдебно
заседание в.л.д-р Ш. е дал и допълнителни обяснения по относими към предмета на
делото въпроси. Уточнява, че във фиша за УЗД са посочени само напречните
размери на щитовидната жлеза, което е
честа практика при ултразвуковата диагностиката на щитовидната жлеза, особено
когато размерите на лобовете са големи. От картинката на ехографа може да се
съди единствено за това, че размерите на жлезата са увеличени.На снимката се
виждала трахея,разположена централно, а под трахеята има около 1.5 см към 2 см
тъкан, като от изображението може да се
подозира, че истмусът/участък, който
свързва двата лоба/ е по широк. От снимката може да се съди и за предно-задния
размер на жлезата. Вещото лице обяснява, че на практика е възможно операторът
да „нанесе“ името и данните на пациента и тогава те фигурират на снимката, но
това не е задължително и в случая
предоставената на Ц. снимка не е индивидуализирана.Изразява становище, че от ехографията
не може да се прецени степента на струмата, защото може жлезата да е голяма, но
дълбоко разположена и да не се вижда.Може да се стигне до извод, че се налага
оперативно лечение и без ехография – напр. ако става въпрос за голяма
гуша.Експертът уточнява, че само палпации и първа
„б“ степен щитовидна жлеза не са достатъчни, за да се премине към оперативно
лечение. Трябва да има например
ехографско изследване, което показва
наличие на възли или голяма струма, или да има симптоматика, свързана с подобни процеси - задух, тежест,
затруднено преглъщане или съмнение за злокачествено образувание – според
данните в амб.лист на д-р Вълчева ищцата
е имала оплаквания именно от задух, напрегнатост.И в съдебно заседание вещото
лице потвърждава извода, че в конкретния случай хирургичното лечение не е било противопоказано.При
ищцата има два епизода на хипертиреоидизъм, а по принцип хронично рецидивиращия
хипертиреоидизъм е показание за хирургично лечение. Процесът на изследването с
ехограф изисква последователен оглед на двата лоба на щитовидната жлеза,
срединната зона, големите съдове на
шията и останалите области, в които може да има лимфни възли.Въз основа на този
оглед се съставя описание на находката, което е важно за диагностицирането, защото снимката
показва само един срез. Вещото лице е категоричен и за това, че преди да се извърши оперативна
интервенция не може да се знае каква е хистологичната структура на тъканта,
освен ако предварително не е направена биопсия.Решението за обема и типа на
операцията се взема или предоперативно или по време на самата операцията. Предоперативно,
ако е установен карцином при биопсия или
когато става въпрос за гуша с много
възли или базедова болест. В конкретния случай по време на операцията са взели
материал за хистологично изследване и според резултата от хистологията е преценено колко да
оперират. Не е отстранена цялата жлеза, но останалата част няма възможност да произвежда
достатъчно хормони.Недостигът на хормони се компенсира с препарати, които,
според д-р Ш. не са по-вредни от препаратите,
които се пият в състояние на хипертиреоидизъм. По принцип дозата на
медикаментите трябва да се регулира до 2-3 месеца след операцията.
По делото като свидетели
са разпитани А.Ш. и Е. И., познати на ищцата.Свидетелят Ш. уточнява, че с
ищцата се познават от около 10 години,
виждат се 10-15 пъти годишно. Преди години го е търсела по-често за
помощ – карал я до София, за преглед в болница, до други градове, във връзка
със съдебни дела, които води.Споделяла, че има гуша. Свидетелят закарал Ц. до
болницата за операцията на гушата.Спомня си, че 20-30 дни след операцията тя отново постъпила
в болницата – появили се проблеми – започнала бързо да се изморява, станала
тревожна. От ищцата свидетелят разбрал, че е развила и диабет.Един ден през
лятото на 2009г. го извикала да я прибере с колата, защото паднала на улицата.
Изглеждала силно пребледняла, но отказала да я заведе в болница.Свидетелката И.
е съседка и приятелка на ищцата, познават се повече от 20 години.През м.август
2008г. придружила ищцата на медицински преглед, на който й казали, че „ако не
се оперира от гуша, може да получи рак“.След операцията била отпаднала и
тревожна /плачела/.Около 20 дни по-късно Ц. се обадила
на свидетелката, че отново е постъпила в болницата.Когато излязла от болницата
ищцата била отпаднала до такава степен, че не можела чаша вода да
вдигне.Оплаквала се, че не й стига въздух и отмалява.Свидетелката й пазарувала,
купувала е лекарства. По два пъти седмично отивала в дома й за да помага в
домакинството.Преди операцията ищцата била много жизнерадостна и силна.Свидетелите
установяват, че през процесния период ищцата е полагала грижи за малко дете -
внуче.
При
така изложената фактическа обстановка съдът приема за установено и прави следните изводи :
Предвид изложените в исковата молба и в молбата – уточнение фактически обстоятелства, наведените доводи и предявения петитум, съдът квалифицира исковете за заплащане на обезщетения за претърпени от ищцата неимуществени и имуществени вреди, причинени от неправомерно поведение на служители при ответника, с правно основание чл.49 от ЗЗД.На първо място следва да се посочи, че исковете не са погасени по давност, в какъвто смисъл е направил възражение ответникът.Ищцата претендира заплащане на обезщетения за причинени вреди от грешно поставена диагноза, дори липса на диагноза и от оперативно лечение, което е претърпяла на 18.08.2008г., тъй като след операцията започнала да страда от „следпроцедурен хипотиреоидизъм – тежка форма“, т.е. вредите, за които се иска обезщетение, са се проявили след 18.08.2008г., а исковата молба по настоящото производство, спирано на основание чл.229,ал.1,т.4 от ГПК, е подадена на 6.08.2013г.В обстоятелствената част на исковата молба се твърди, че лекар, упражняващ дейност при ответното дружество, при преглед на ищцата, проведен на 4.08.2008г., не й е поставил вярна диагноза и неправилно посочил като терапия- оперативно лечение, вписано в амб.лист, но не са заявени вреди, причинени в този момент.
-Когато в
резултат на непозволено увреждане е причинена болест, давността за вземанията
от непозволено увреждане започва да тече от нейното проявяване и установяване-
ППлВС № 2 от 21.XII.1981 г.
С първоначалната искова
молба ищцата е предявила искове срещу д-р А.И.К. ***-ЕООД, на основание чл.45 и чл.49 ЗЗД.С влязло в сила определение от
20.03.2014г. делото е спряно до приключване с влязъл в сила съдебен акт на
производството по гр.д.№732/11г. по описа на ОС-Русе, което също е с предмет
ангажиране на отговорността на А.К. за твърдените нарушения при лечение на
ищцата.С решение №671 от 16.11.2012г. по гр.д.№732/11г. на РОС исковете против
ответницата А.И.К. са отхвърлени. Решението е потвърдено с решение №63 от
13.03.2015г. по в.гр.д.№354/13г. на ВТАС, което не е допуснато до касационно
обжалване – определение №1387 от 3.12.2015г. на ВКС по гр.д.№4457/15г.С
определение №625 от 18.05.2016г. по гр.д.№762/13г.
на Русенския окръжен съд, потвърдено с определение
№265 от 13.07.2016г. по в.ч.гр.д.№№317/16г. на ВТАС, производството по настоящото
дело е прекратено на основание чл. 299, ал.
2 ГПК в частта по предявения против А.И.К. иск с правно основание чл. 45 ЗЗД,
поради влизане в сила на решение по
гр. д. № 732/2011 г. на РОС.
Предвид изложената
фактическа обстановка съдът намира предявените искове за заплащане на
обезщетения за причинени имуществени и неимуществени вреди, неоснователни, по следните съображения :
Съгласно чл.49 от ЗЗД този, който е възложил на друго лице някаква работа,
отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази
работа. Увреденият може да иска заплащането на обезщетение както от прекия
причинител, така и от отговорното за действията му лице. Прекият причинител и
възложителят на работата носят солидарна отговорност спрямо увредения от типа
неистинска солидарност.Претенциите по чл. 45 от ЗЗД
и по чл. 49 от ЗЗД могат да бъдат заявени за
разглеждане както в едно производство, така и в отделни искови производства,
тъй като ответниците по същите не са задължителни необходими другари – те се явяват пасивни обикновени другари, при което
всеки от тях има право на самостоятелно
отношение спрямо общите факти. Отговорността по чл.49 от ЗЗД обаче е обективна-
за чужди виновни противоправни действия и има обезпечително-гаранционна
функция. За ангажиране отговорността на ответното дружество е необходимо да се
докаже, че при или по повод на възложената от него работа, лицата, на които е
възложена тя, са причинили вреди на ищеца. В случая с влязло в сила решение е
признато, че специалистът, на който ответното дружество по силата на трудов
договор е възложило изпълнение на длъжността лекар-ендокринолог, не е причинил
вреди на ищцата.Исковете срещу ответното дружество не може да бъдат отхвърлени
само на това основание, а следва да се разгледат по същество, предвид
изложеното по-горе и поради това, че в настоящия случай исковете против ответния
медицински център са фактически основани и на неправомерни действия на лекар,
който професира в това здравно заведение, и на липсата на подходяща техника за
извършване на специфични диагностични процедури/за тънкоиглена биопсия/.В хода
на делото ищцата навежда като доводи в тази насока и твърдение, че ответникът не
притежава собствен ехограф, необходим за диагностика, което съдът не обсъжда, предвид
правилата за преклузия.Нещо повече, ищцата не оспорва, че е била прегледана на
ехограф от лекар-ендокринолог, чийто
работодател е ответника. От приетата
експертиза е установено, че поставената
в амб.л. №1430 диагноза не е грешна и е правилно вписана в медицинския
документ, съобразно нормативните изисквания към м.08.2008г. Не е била
противопоказна и препоръчаната терапия – оперативно. Показанието за
извършването на операция е характеристиката на заболяването- хронично
рецидивиращ ход.Има констатации, че ответното
дружество е
осигурило възможност на своите специалисти да
ползуват съответна медицинска апаратура
за диагностика на заболявания на щитовидната жлеза. Направлението за операция
не е издадено от лекар, работещ при ответника- медицинско заведение за
извънболнична помощ, а от специалист в болница.От данните по експертизата и
обясненията на вещото лице може да се направи извод, че след операцията не са
възникнали нови заболявания. Възможна причина за увеличаване на телесната маса
е недобре компенсирания хипотериоидизъм през първите две години след
операцията, или на захарния диабет.Няма убедителни данни, че промяната в гласа
на ищцата е свързана с операцията.Както беше посочено по-горе, експертът дава
заключение, че всички други страдания не могат да бъдат свързани с операцията
или въобще с щитовидната жлеза. Не е установено, че при осъществяване на
лечебно-диагностична дейност в ответното медицинско заведение, по повод
диагностика и лечение на ищцата през м.08.20108г. са нарушени нормативни
изисквания, правилата за добра
медицинска практика и стандарта по ендокринология и доводите и в тази насока са
неоснователни.Предвид липсата на елементите от фактическия състав на
непозволеното увреждане, установени в чл.49 от ЗЗД, предявените искове са
неоснователни и следва да бъдат отхвърлени.
С оглед изхода на спора
в полза на ответника следва да се присъдят направените от него съдебни разноски
в размер на 2160лв.- ищцата е
освободена от заплащането на държавна
такса и от разноски за производството, но същата дължи разноските, направени от
насрещната страна.
По изложените съображения Русенският окръжен съд
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявените от П.М.Ц., ЕГН ********** ***
против „М. ц.“-ЕООД-Р., ЕИК ***, *** искове за заплащане на сумата от 5000лв.,
представляваща обезщетение за имуществени вреди и на сумата 55000лв.
обезщетение за претърпени неимуществени вреди, причинени от непозволено увреждане, като неоснователни.
ОСЪЖДА П.М.Ц., ЕГН ********** *** да заплати на „„М. ц.“-ЕООД-Р., ЕИК ***, сумата
2160 лв. разноски по делото.
Решението може да се
обжалва пред ВТАС в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ :