Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 262221
13.08.2021 година,
град Пловдив
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД,
гражданско отделение, XIV граждански състав, в публично заседание на
тринадесети юли две хиляди двадесет и първа година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ТОСКО АНГЕЛОВ
при участието на
секретаря Росица Марджева, като разгледа докладваното от съдията гражданско
дело № 5671 по описа на съда за 2019 г. и, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е
образувано по искова молба на М.Ж.П. срещу „Вила парк 1” ЕООД, с която са
предявени искове по чл. 26, ал. 2 ЗЗД и чл. 108 ЗС.
Ищецът
твърди,
че като наследник на майка си В. К. П. е придобил правото на собственост върху
имота с идентификатор ****. Тя го придобила по наследство от своя съпруг П. К.,
който от своя страна го притежавал като наследник на Й. К., на когото бил
възстановен с решение на ПК П. от 27.03.2000г. Твърди, че на 10.04.2014г.
сключил с ответното дружество договор за покупко-продажба, с който прехвърлил
ПИ с идентификатор ***. Твърди, че непосредствено преди да бъде отведен до ****
му било упражнено физическо насилие- нанасяне на удари по тялото от страна на
А. и А. А., чрез юмруци, ритане, блъскане, както и от техните охранители- М.К.,
Д. К. и М.Ж.. Същевременно му казали, че ако подпише сделката ще бъде изпратен
в гроба при родителите си. Насила бил вкаран в техния автомобил, придружаван от
охранителите, които го отвели до ***** и стояли до него, докато подписал
документите. Сумата по сделката била преведена по банковата му сметка, но час
след това той я изтеглил и предал на А. А. пред банката. Счита, че заради
посочените действия е налице липса на воля за сключване на сделката от негова
страната, защото съгласието му е изтръгнато с принуда. Иска се прогласяването на
нищожността на сделката и осъждането на ответника да предаде имота.
В
срока по чл. 131 ГПК ответникът подава
отговор, с който оспорва исковете. Изтъква, че настоящият собственик на
дружеството е придобил дяловете през 2020г. и не познава ищеца. Счита, че
подадената искова молба не кореспондира с действителността. Изтъква, че това е
пореното дело, което се завежда от ищеца за прогласяване нищожността на
извършени от него сделки, като до момента всички претенции били отхвърлени.
Твърди, че след смъртта на родителите си, ищецът започва поетапно да се
разпорежда със своето имущество, като са налице и придобивни сделки. Разпоредил
се с множество имоти и водил луксозен начин на живот. Наред с исковете, от
страна на ищеца били заведени и няколко жалби в прокуратурата, по които след
събирането на доказателства бил постановен отказ за образуване на досъдебни
производства. Отбелязва, че пред различните институции на база едни и същи
факти излага различни версии. През 2017г., когато ищецът изразходвал средствата
от продажните, започнал да води съдебни производство по сключените сделки.
Изтъква, че самият ищец не твърди при самото сключване на сделката да е
опорочена волята му, като категорично оспорва да е упражнено насилие. Прави
възражение за изтекла давност, при квалификация по чл. 27 ЗЗД. Иска се
отхвърляне на исковете.
След
преценка на събраните по делото доказателства и във връзка със становищата на
страните, съдът намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Относно иска по чл.
26, ал. 2 ЗЗД:
Страните не спорят,
а и от писмените доказателства по делото се установява, че на 10.04.2014 г. са
сключили договор за продажба на недвижим имот, обективиран в нотариален акт
****. на **** С. З. С него ищецът е продал на „Пиландум 2“ ЕООД поземлен имот с
идентификатор ****, за сумата от 25 000 лева. Договорът е подписан от
страните по него и от ****. След сделката дружеството е променило
наименованието си, като в момента същото е „Вила парк 1“
От останалите
представени по делото документи, се установява, че договорът е част от поредица
от сделки сключени от ищеца с придобито по наследство имущество в период от
края на 2013г. до месец април 2014г. вкл. От представените справки от банковата
сметка на ищеца се установява, че по нея са постъпвали продажни цени по сделките,
като са налице предимно тегления на различни по величина суми от 1500 до
42 000 лева. Представени са и доказателства за образувани от ищеца
множество производства за оспорването на различните сделки, както и за откази
да бъдат образувани досъдебни производство по негови жалби. Описаните
доказателства погледнати в своята взаимовръзка установяват част от твърденията
на ищеца, но не обосновават твърдяната от него недействителност на сделката, а
именно: липса на съгласие поради упражнено върху него физическо насилие от А. и
А. А. и техните охранители.
Страна по сделка
винаги има интерес от установяването на действителното правно положение,
независимо от възможността да защити правата си и чрез други искове. Липсата на
съгласие опорочава сделката, като я прави нищожна, но този порок е налице при
т.нар. „съзнавана липса на съгласие“- волеизявление е извършено, но страната
съзнава несъгласието си да бъде обвързана от извършената сделка. „Съзнавана
липса на съгласие“ е налице, когато волеизявлението е направено поради
упражнено насилие или когато волеизявлението е направено без намерение за
обвързване - на шега, като учебен пример или по друга подобна причина. В този
смисъл: Решение № 1344 от 1.08.2002 г. на ВКС по гр. д. № 1864/2001 г., IV г.
о.; Решение № 923 от 17.12.2009 г. на ВКС по гр. д. № 1682/2008 г., IV г. о.,
ГК и Решение № 1002 от 22.10.2008 г. на ВКС по гр. д. № 3182/2007 г., I г. о.
За установяване на
изложени в исковата молба твърдения на ищеца бяха допуснати гласни
доказателствени средства чрез разпит на двама свидетели.
Първият свидетел
Р.П., заявява, че познава ищеца от дете, защото са били съседи. По негови думи
знаел, че имотите му били взети по незаконен начин, но не знаел как точно. Не
познавал А. и А.А. Виждал да идват хода в двора на ищеца, качвали го в кола
(впоследствие в показанията си използва „качват се“) и тръгвали на някъде.
Заявява, че не е чувал за какво са си говорили, не знае къде са отивали и не е
виждал следи от насилие по ищеца. За проблеми с имотите му споделил ищецът преди
около 4 години на случайна среща, но не казал какви точно са.
Вторият свидетел-
В.Р., заявява че познава ищеца от 5-6 години и каквото знае го е чул от него.
Той нищо не бил видял и не присъствал на никакви сделки, като се запознали след
тяхното сключване. Заявява, че ищецът му е разказвал, че е бил притискан да
подписва, но без да конкретизира по какъв начин.
По делото бяха
разпитани и лицата М.Ж., М.К. и Й.К., посочени от ищеца като извършители на
насилието, наред с А. и А. А. В показанията си и тримата отричат да са
упражнявали каквото и да е насилие спрямо ищеца, както и да са го придружавали
при срещи. Наред с това бяха събрани гласни доказателствени средства чрез
разпит на **** С. З., при която е била изповядана процесната сделка. В
изложените от нея обстоятелства отново липсват данни за извършено спрямо ищеца
физическо насилие, като свидетелката заявява, че няма впечатления при сделките
ищецът да е изпитвал някакво притеснение и няма спомен да са присъствали други
лица освен страните.
Така събраните
гласни доказателствени средства следва да бъдат кредитирани, доколкото всеки от
свидетелите възпроизвежда лично възприети обстоятелства. Те не установяват
изложените в исковата молба твърдения за сключването на процесната сделка
поради упражнено физическо насилие. На първо място следва да се отбележи, че
всички изложени от свидетелите на ищеца обстоятелства във връзка с
прехвърлянето на имоти и проблеми в тази насока, представляват пресъздадени
изявления на самата страна при проведени с тях разговори след релевантния
момент. Свидетелите нямат никакви преки възприятия нито за извършваните сделки,
нито за упражнявано физическо насилие. Пресъздадените изявления на ищеца не
доказват извършването на насилие, защото възпроизвеждат изгодни за него
обстоятелства, споделени на свидетелите от самата страна. Свидетелят П. има
преки впечатления за пристигащи в дома на ищеца хора и за качването му в коли,
но тези обстоятелства по никакъв начин не се свързват с процесния договор,
защото няма данни за времето, когато са се реализирали. На следващо място,
показанията на свидетелите на ищеца са крайно общи, като никой от тях не излага
конкретни факти за времето преди сключването на сделката предмет на настоящото
производство. Преките впечатления на свидетеля П. се свеждат до поведението на
ищеца в дома му, а свидетелят Р., заявява че го познава от по-късен момент.
Данни за извършено спрямо ищеца насилие липсват в показанията на всички
свидетели.
Предвид
така събраните доказателства, по делото не се установява съгласието на ищеца за
сключване на договора да е изтръгнато с насилие. Поради това предявената
претенция е неоснователна и следва да бъде отхвърлена.
Относно
иска по чл. 108 ЗС:
Претенцията
е обусловена от уважаването на иска по чл. 26, ал. 2 ЗЗД, защото само при нищожност
на сделката прехвърлителният ефект не настъпва и продавачът по нея ще се
легитимира като носител на правото. Съдът не достигна до извод за нищожност на
договора поради липса на съгласие, като не се констатират и други пороци във
волята или формата. Поради това сделката е породила своя ефект и е прехвърлила
правото на собственост в полза на ответника.
Ищецът
не се легитимира като собственик на имота и предявеният иск следва да бъде
отхвърлен.
По
разноските:
На основание чл.
78, ал. 3 ГПК в полза на ответника следва да бъде присъдена сумата 3000 лева
разноски по делото.
Така мотивиран,
съдът
Р
Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
предявения
от М.Ж.П., ЕГН **********, с адрес ***, срещу
„Вила Парка 1“ ЕООД, (с предишно наименование „Пиландум 2“) ЕИК *********,
седалище и адрес на управление: ****, иск
за ПРИЗНАВАНЕ ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че сключеният между тях договор за
покупко-продажба от 10.04.2014г. на поземлен
имот с идентификатор ****, одобрени със заповед № 18-48 от 03.06.2009г. на
ИД на АГКК, с последно изменени № 18-4229 от 04.04.2014г. на началника на
СГКК-П., с площ от 13396 кв.м., трайно предназначение на територията-
земеделска, начин на трайно ползване- лозе, със стар идентификатор ****, с
административен адрес: ***, при съседни: поземлени имоти с идентификатори
*****, обективиран в нотариален акт
№ ****. по описа на****, е нищожна
поради липса на съгласие.
ОТХВЪРЛЯ
предявения
от М.Ж.П., ЕГН **********, с адрес ***, срещу
„Вила Парка 1“ ЕООД, (с предишно наименование „Пиландум 2“) ЕИК *********,
седалище и адрес на управление: ****, иск за ПРИЗНАВАНЕ ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „Вила
Парка 1“ ЕООД, (с предишно наименование „Пиландум 2“), че М.Ж.П.
е собственик на
основание наследство по закон на поземлен имот с идентификатор *******, одобрени със заповед № 18-48
от 03.06.2009г. на ИД на АГКК, с последно изменени № 18-4229 от 04.04.2014г. на
началника на СГКК-П., с площ от 13396 кв.м., трайно предназначение на
територията- земеделска, начин на трайно ползване- лозе, със стар идентификатор
****, при съседни: поземлени имоти с идентификатори *****, както и за ОСЪЖДАНЕТО на
„Вила Парка 1“ ЕООД, (с предишно наименование „Пиландум 2“) да предаде на М.Ж.П. владението на описания имот.
ОСЪЖДА М.Ж.П.,
ЕГН **********, да заплати на „Вила
Парка 1“ ЕООД, ЕИК *********, сумата от
3000.00 лева- разноски по
делото.
Решението подлежи
на обжалване пред Окръжен съд- Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
СЪДИЯ : /п/
/Тоско Ангелов/
Вярно с
оригинала.
Р.М.