Р Е Ш Е Н И Е
№ 260574
гр. Пловдив 21.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД ПЛОВДИВ – ХVІІ
н. с., в публично заседание на четиринадесети януари две хиляди двадесет и
първа година в състав
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ИВАН МИНЧЕВ
при участието на секретаря МАРИЯ КОЛЕВА като разгледа
докладваното от съдията АНД № 3579/2020 г. по описа на РС Пловдив – ХVІІ н. с.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда
на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно
постановление № 464732-F491692/20.09.2019 г. на
Директор на Дирекция „Обслужване” при ТД на НАП гр. Пловдив, с което на Н.З.Х. ***,
с ЕГН ********** е наложено административно наказание глоба в размер на 25000 /двадесет
и пет хиляди/ лева за нарушение на чл.50 ал.1 т.5 б.В от Закона за данъците
върху доходите на физическите лица /ЗДДФЛ/ на основание чл.80А ал.1 пр.І от ЗДДФЛ.
Жалбоподателят Н.З.Х. не
се явява в съдебно заседание, представлява се чрез явяващия се упълномощен
процесуален представител адв. Н.А.. Иска се от съда да отмени наказателното
постановление като незаконосъобразно – с аргумент за изтекъл срок по чл.34 от ЗАНН и маловажност на нарушението по см. на чл.28 от ЗАНН. Претендират се
разноски – за процесуално представителство от адвокат.
Въззиваемата страна ТД
на НАП гр. Пловдив чрез процесуалния си представител гл. юрк. Б.Ш. в съдебно
заседание прави искане до съда да потвърди обжалваното наказателно
постановление като правилно и законосъобразно. Също се претендират разноски –
по процесуално представителство от юрисконсулт.
Съдът като съобрази
доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност прие за установено
следното:
Жалбата е подадена в
срок и изхожда от лицето, което е било санкционирано, поради което се явява
ДОПУСТИМА, а разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.
На 18.09.2017
г. в гр. Пловдив жалбоподателят Н.З. ***, действащ в качеството си на заемополучател,
сключил с К.А.А.от гр. Пловдив – като заемодател, договор за заем, съгласно
т.1.1 от който договор заемодателят предоставя на заемополучателя заем от 40000
лв., която сума се счита за преведена по банков път към момента на подписване
на договора. Крайният срок за погасяване на вземането съгл. т.2.2 от договора
бил 18.09.2018 г. Сумата от 40000 лв. била преведа по банков път по сметка на
заемополучателя на 18.09.2017 г.
На 18.09.2017 г. в гр.
Пловдив жалбоподателят Н.З. Х., действащ в качеството си на заемополучател,
сключил с „Манком“ ЕООД с. Пъдарско обл. Пловдив, представлявано от И.П.Д.-М.от
гр. Пловдив – като заемодател, договор за заем, съгласно т.1.1 от който договор
заемодателят предоставя на заемополучателя заем от 50000 лв., която сума се
счита за преведена по банков път към момента на подписване на договора.
Крайният срок за погасяване на вземането съгл. т.2.2 от договора бил 18.09.2018
г. Сумата от 50000 лв. била преведа по банков път по сметка на заемополучателя
на 18.09.2017 г.
На същата дата 18.09.2017 г. в гр. Пловдив
жалбоподателят Н.З. Х., действащ в качеството си на заемополучател, сключил с И.П.Д.-М.от
гр. Пловдив – като заемодател, договор за заем, съгласно т.1.1 от който договор
заемодателят предоставя на заемополучателя заем от 50000 лв., която сума се
счита за преведена по банков път към момента на подписване на договора.
Крайният срок за погасяване на вземането съгл. т.2.2 от договора бил 18.09.2018
г. Сумата от 50000 лв. била преведа по банков път по сметка на заемополучателя
на 18.09.2017 г.
На 18.09.2017 г. в гр. Пловдив жалбоподателят Н.З. Х.,
действащ в качеството си на заемополучател, сключил с „Инком-И“ ЕООД с.
Пъдарско обл. Пловдив, представлявано от И.П.Д.-М.от гр. Пловдив – като
заемодател, договор за заем, съгласно т.1.1 от който договор заемодателят
предоставя на заемополучателя заем от 60000 лв., която сума се счита за преведена
по банков път към момента на подписване на договора. Крайният срок за
погасяване на вземането съгл. т.2.2 от договора бил 18.09.2018 г. Сумата от
60000 лв. била преведа по банков път по сметка на заемополучателя на 18.09.2017
г.
Все на същата дата 18.09.2017 г. в гр. Пловдив
жалбоподателят Х., действащ отново в качеството си на заемополучател, сключил с
В.С.С.от гр. Пловдив – като заемодател, договор за заем, съгласно т.1.1 от
който договор заемодателят предоставя на заемополучателя заем от 50000 лв.,
която сума ще бъде преведена по банков път по сметка на заемополучателя.
Крайният срок за погасяване на вземането съгл. т.2.2 от договора бил 24.04.2020
г. Сумата от 50000 лв. била преведа по банков път по сметка на заемополучателя
в деня на сключване на договора – на 18.09.2017 г.
До края на 2017 г. заемополучателят по гореизброените
договори за заем Н.З. Х. не погасил сумите – общо в размер на 250000 по петте
договора.
Жалбоподателят Н.З. Х. били вписан в регистър БУЛСТАТ
като земеделски производител, бил и регистриран като задължено лице земеделски
производител по ЗДДС, считано от 09.03.2018 г.
Като реализирани получени парични заеми през 2017 г.,
чиято непогасена част надхвърляла 10000 лв. към края на данъчната 2017 г., за
жалбоподателя Х. – като местно физическо лице, съществувало задължение
съобразно чл.50 ал.1 т.5 б.В от ЗДДФЛ да подаде годишна данъчна декларация по
образец за непогасената част от получените парични заеми през същата данъчна
2017 г.
На 24.04.2018 г. Н.Х. *** годишна данъчна декларация
по чл.50 от ЗДДФЛ по образец за данъчната 2017 г., но не изпълнил задължението
си да декларира непогасените остатъци от получените парични заеми за 2017 г. в
този им размер от 250000 лв. – декларацията била входирана с №
1600И0613748/24.04.2018 г.
През м. октомври на 2018 г. задълженото лице и
заемополучател по посочените по-горе договори за заем Х. погасил заемите си към
заемодателите.
С Резолюция № П-16001618195042-ОРП-001/01.11.2018 г.
била възложена проверка за установяване на факти и обстоятелства спрямо
жалбоподателя Х., удължавана многократно, в хода на която били отправени
множество искания за представяне на документи и писмени обяснения от задължено
лице /ИПДПОЗЛ/, а в хода на която били извършване насрещни проверки на лицата
контрагенти на Х., като и от тях били изисквани чрез ИПДПОЗЛ документи и
обяснения, включително и относно паричните суми по договорите за заем от
18.09.2017 г. и погасяването им.
Въз основа на събраните в хода на проверката
документи, включително и въз основа на предоставените от лицата заемодатели К.А.А.–
с вх. № 94-00-1770/15.03.2019 г., „Манком“ ЕООД с. Пъдарско – с вх. № 70-00-3542/15.03.2019
г., И.П.Д.-М.– с вх. № 94-00-1771/15.03.2019 г., „Инком-И“ ЕООД с. Пъдарско – с
вх. № 70-00-3541/15.03.2019 г., и В.С.С.– с вх. № РД-20-1178/22.04.2019 г.,
такива и анализ на всички материали св. Ц.Б. – *** по приходите в ТД на НАП
Пловдив – пряко натоварена с извършването на проверката, счета, че от страна на
жалбоподателя Н.З. Х. към момента на подаването на годишната данъчна декларация
по чл.50 ал.1 т.5 от ЗДДФЛ – 24.04.2018 г., е бил осъществен състав на
административно нарушение, състоящо се в непосочване в ГДД на недеклариране
непогасената част, надхвърляща 10000 лв. към края на данъчната 2017 г., по получените
парични заеми през 2017 г., поради което и в присъствието на Х. му съставила на
11.06.2019 г. акт за установяване на административно нарушение – АУАН № F491692/11.06.2019 г., в който акт на административното
нарушение била дадена правна квалификация по чл.50 ал.1 т.5 б.Г от ЗДДФЛ. При
предявяването на АУАН нарушителят Х. вписал, че има възражения и подал такива в
срока за това по чл.44 ал.1 от ЗАНН, в които възражения била застъпена тезата
за неспазване на срока за съставяне на АУАН по чл.34 от ЗАНН, както и за
маловажност на случая по см. на чл.28 от ЗАНН.
Въз основа на АУАН и останалите материали по
административната преписка и въпреки подадените възражения
административно-наказващият орган издал на 20.09.2019 г. атакуваното
наказателно постановление, с което наложил на лицето нарушител административно
наказание глоба в размер на 25000 лв. на основание чл.80А ал.1 пр.І от ЗДДФЛ –
в размер на 10 на сто от недекларираните суми /по общия размер от 250000 лв.
парични заеми, по които е налице непогасени части/. В НП административно –
наказващият орган обсъдил доводите на Х. по подаденото възражение за допуснато
нарушение на чл.34 от ЗАНН и маловажност на случая, като ги преценил за
неоснователни. Вписана била в съответствие с изискванията на чл.53 ал.2 от ЗАНН
и нова правна квалификация на процесното административно нарушение – при сходно
изложени като в АУАН обстоятелства на нарушението и данни за лицето нарушител,
нарушението било квалифицирано като такова по см. на чл.50 ал.1 т.5 б.В от ЗДДФЛ /разликата с АУАН е в буквата на т.5 на чл.50 ал.1 т.5 от ЗДДФЛ/.
След предявяването на АУАН и преди издаването на
обжалваното Наказателно постановление № 464732-F491692/20.09.2019
г. жалбоподателят Н.Х. подал коригираща декларация по чл.50 за 2017 г., с която
декларирал непогасената част към 31.12.2017 г. по получените през 2017 г.
парични заеми – декларация с вх. № 164391900660997/30.07.2019 г.
Така изложената фактическа обстановка съдът прие за
безспорно установена въз основа на: показанията на св. Б., АУАН № F491692/11.06.2019 г., възражение, копия на: акт за
прихващане или възстановяване, заявления, съпроводителни писма за предоставяне
на информация и писмени обяснения, договори за заем, удостоверения, банкови
извлечения, справки, преводни нареждания, решение, годишни данъчни декларации,
протоколи, удостоверения за извършени връчвания по електронен път, резолюция,
промяна на резолюция за извършване на проверка, искания за продължаване срока
за извършване на проверка, искания за представяне на документи и писмени
обяснения от задължено лице, протоколи за извършени насрещни проверки, известия
за доставяне, оборотна ведомост, справки с данни за осигурявано лице, справки
за задължено лице, извлечения от търговски регистър, РКО, нотариални актове, оправомощителна
заповед.
Съдът ползва като
достоверни показанията на св. Б., доколкото същите са последователни, логични,
кореспондиращи с писмените доказателства по делото, а и не се и оспорват от
никоя от страните.
При така изложената фактическа обстановка съдът прие,
че жалбоподателят Н.З.Х. е осъществил от обективна и субективна страна
елементите от състава на административното нарушение по см. на чл.50 ал.1 т.5
б.В от ЗДДФЛ, тъй като като данъчно задължено лице по ЗДДФЛ не е изпълнил задължението
си да декларира в подадена в съответната териториална дирекция на НАП по
постоянен адрес ***, съобразно чл.50 ал.1 т.1 от ЗДДФЛ, на 24.04.2018 г.
годишна данъчна декларация – с вх. № 1600И0613748/24.04.2018 г, непогасената
част от получените парични заеми през данъчната 2017 г. /по договори за паричен
заем с К.А.А., „Манком“ ЕООД, И.П.Д.-М., „Инком-И“ ЕООД и В.С.С./, доколкото
размерът им надхвърля 10000 лв. – общо заем в размер на 250000 лв.
Неизпълнението и то така както следва да бъде сторено
на това задължение за декларирането в годишната данъчна декларация за 2017 г.
до ТД на НАП Пловдив на непогасената част от получените парични заеми в общ
размер на 250000 лв. не се и оспорва с жалбата против НП, а и по – рано с
възражението против АУАН, не се и оспорва и от процесуалния представител в
съдебното производство пред настоящата инстанция.
Правилно според съда нарушението е подведено към
уреждащата състава му правна норма в НП, изложени са при описанието на
обстоятелствата на нарушението всички, които са от значение за правилната
преценка за съставомерността им като административно нарушение по см. на чл.50
ал.1 т.5 б.В от ЗДДФЛ, и по начин санкционираното лице нарушител да е наясно с
вмененото му за извършено административно нарушение без да бъде ограничавано в
правото му на защита. Административно-наказващият орган се е ползвал от
законово регламентираната възможност на чл.53 ал.2 от ЗАНН за издаване на
наказателното постановление при нередовност в АУАН, която нередовност в акта се
състои в неправилно дадената правна квалификация на процесното административно
нарушение – по чл.50 ал.1 т.5 б.Г от ЗДДФЛ в АУАН, вместо чл.50 ал.1 т.5 б.В от ЗДДФЛ – разлика с АУАН е в буквата на т.5 на чл.50 ал.1 т.5 от ЗДДФЛ, като са
били налични основанията за това правомощие – извършването на нарушението,
самоличността на нарушителя и неговата вина са установени по безспорен начин,
като и обстоятелствата на нарушението в описателните части на акт и
постановление са изложени по сходен начин.
Според съдебния състав са спазени сроковете по чл.34
ал.1 и ал.3 от ЗАНН, като развитите доводи още във възражението против АУАН,
впоследствие с жалбата против НП, а и в съдебно заседание от процесуалния
представител на жалбоподателя, за допускане на нарушение на закона при
издаването на НП – да е бил изтекъл срока по чл.34 ал.1 и ал.3 от ЗАНН, се
приеха за неоснователни. Съгласно чл.34 ал.1 от ЗАНН „Не се образува
административнонаказателно производство, а образуваното се прекратява, когато:
а) нарушителят е починал; б) нарушителят е изпаднал в постоянно разстройство на
съзнанието; в) това е предвидено в закон или указ. Не се образува административнонаказателно
производство, ако не е съставен акт за установяване на нарушението в
продължение на три месеца от откриване на нарушителя или ако е изтекла една
година от извършване на нарушението, а за митнически, данъчни, екологични и
валутни нарушения, както и по Изборния кодекс, закона за политическите партии,
закона за публичното предлагане на ценни книжа, закона за пазарите на
финансовите инструменти, закона за дружествата със специална инвестиционна цел
и дружествата за секюритизация, Закона за прилагане на мерките срещу пазарните
злоупотреби с финансови инструменти, Регламент (ЕС) № 596/2014 на Европейския
парламент и на Съвета от 16.04.2014 г. относно пазарната злоупотреба и за
отмяна на Директива 2003/6/ЕО на Европейския
парламент и на Съвета и директиви 2003/124/ЕО, 2003/125/ЕО и 2004/72/ЕО на Комисията
(OB, L 173/1 от 12 юни 2014 г.), Закона за
дейността на колективните инвестиционни схеми и на други предприятия за
колективно инвестиране, част втора, част втора "а" и част трета
от Кодекса за социално осигуряване, Кодекса за застраховането и на
нормативните актове по прилагането им и по Закона за регистър БУЛСТАТ - две години.“. Нарушението по чл.50 ал.1 т.5 б.В от ЗДДФЛ /данъчно
нарушение/ е извършено както се посочи и по-горе на 24.04.2018 г., а АУАН е
съставен на 11.06.2019 г. Всички обстоятелства по процесното нарушение са
станали известни на актосъставителя след извършване на нарочна проверка,
възложена с резолюция № П-16001618195042-ОРП-001/01.11.2018 г., през м. март на
2019 г. – на 15.03.2019 г., когато са представени нарочно изискани от третите
лица заемодатели в случая на жалбоподателя Х. документи и писмени обяснения,
като от 15.03.2019 г. до датата на съставянето на АУАН – 11.06.2019 г. не е бил
изтекъл нито тримесечния срок от откриването на нарушителя, нито пък са били
изтекли две години от извършването на нарушението – от 24.04.2018 г.
Позоваването на страната жалбоподател в доводите й за нарушаване на чл.34 ал.1
изр.ІІ от ЗАНН на наличен по делото акт за прихващане или възстановяване №
П-16001618114310-004-001/06.07.2018 г., в който да фигурира информация за
сключените през 2017 г. парични заеми от Х. /процесните посочени по-горе/, не
се прие да се сподели от този съдебен състав, доколкото от съдържанието на този
Акт от 06.07.2018 г. не може да се извлече извод, че по тези заеми има
непогасени части към 31.12.2017 г. и съответно в какъв размер са били
непогасените части. Установяването на последното е станало в хода на друга
нарочна проверка – по резолюция № П-16001618195042-ОРП-001/01.11.2018 г., съсъ
събиране на данните за това към 15.03.2019 г. Спазено е и изискването на ал.3
на чл.34 от ЗАНН, доколкото обжалваното наказателно постановление е издадено в
шестмесечен срок от съставянето на АУАН.
Наказателното постановление е издадено от компетентен
орган в кръга на правомощията му.
В хода на административното производство съдът не
констатира допуснати съществени процесуални нарушения, които да опорочават
наказателното постановление и да налагат неговата отмяна като неправилно и/или
незаконосъобразно.
Правилно според съда административно – наказващият
орган е приложил и съответната на нарушението по чл.50 ал.1 т.5 б.В от ЗДДФЛ
санкционна разпоредба – на чл.80А ал.1 от ЗДДФЛ, като относно размерът на
наложеното наказание глоба /съобразен със субектът на административната
отговорност – физическо лице/ - в размер на 25000 лв., то същият е определен в
размер съответен на обществена опасност на нарушение и нарушител, съобразен с
наличните смекчаващи и липсата на отегчаващи административната отговорност
обстоятелства, съобразен е и със Закона, доколкото чл.80А ал.1 от ЗДДФЛ
предвижда наказание глоба в размер на 10 на сто от недекларираните суми
/заемите са били в общ размер на 250000 лв./.
Случаят според съда не следва да бъде квалифициран
като маловажен такъв по см. на чл.28 от ЗАНН, доколкото нарушението по чл.50
ал.1 т.5 б.В от ЗДДФЛ не се характеризира в случая с по – ниска обществена
опасност от други прояви от този вид, нито пък са налични някакви изключителни
или многобройни все смекчаващи административната отговорност обстоятелства,
които да налагат и нейното отпадане при осъществен състав на административно
нарушение. Липсата на други налагани наказания на санкционираното лице, както и
подаването на коригираща ГДД преди издаването на обжалваното НП, но след
предявяване на АУАН и след повече от година от извършване на административното
нарушение не могат да се ценят за изключителни смекчаващи административната
отговорност обстоятелства в случая, които да водят до отпадане на
административната отговорност за процесното нарушение.
По изложените съображения съдът прие, че атакуваното
наказателно постановление следва да бъде потвърдено.
Относно направеното в съдебно заседание в хода на
съдебното производство искане на процесуалния представител на въззиваемата
страна за присъждане в полза на страната на направените от нея разноски по
делото с оглед така очерталия се изход на производството – при потвърждаване на
атакуваното наказателно постановление, то същото искане се явява според съда
основателно и следва да бъде уважено. Съгласно чл.63 ал.1 от ЗАНН „В съдебните
производства по ал.1 страните имат право на присъждане на разноски по реда на
Административнопроцесуалния кодекс.“, а според чл.143 ал.3 от АПК „Когато съдът
отхвърли оспорването или подателят на жалбата оттегли жалбата, страната, за
която административният акт е благоприятен, има право на разноски.“. В
конкретния случай процесуалното представителство на въззиваемата страна ТД на
НАП Пловдив в производството по делото е осъществено от нарочно упълномощен
юрисконсулт – в лицето на гл. юрк. Б.Ш. – с пълномощно № 433/03.12.2018 г.,
като от представителя на въззиваемата страна са ангажирани доказателства за
конкретен размер на възнаграждение за процесуално представителство – списък с
разноски на л.46 от съдебното дело – за размер от 120.00 лв., то съдът следва тези
разноските за въззиваемата страна за процесуално представителство от
юрисконсулт в този им размер съобразно горното и на основание чл.63 ал.3 от ЗАНН вр. чл.143 ал.3 от АПК да се възложат в тежест на жалбоподателя Н.З.Х.. Тази
сума в размер на 120 лв. следва да се плати в полза на юридическото лице, от
което е част наказващия орган, а именно Национална агенция по приходите, като
разпоредител с бюджетни кредити /съгл. чл.2 ал.2 вр. чл.19 от Закона за
Национална Агенция по приходите/.
Все с оглед този изход на производството по делото –
по потвърждаване на наказателното постановление като правилно и
законосъобразно, искането на процесуалния представител на жалбоподателя Н.З.Х.
адв. А. за присъждане на разноски – по процесуално представителство от адвокат,
не следва да бъде уважавано.
Мотивиран от горното РС
гр. Пловдив ХVІІ н. с.
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 464732-F491692/20.09.2019 г. на Директор на Дирекция
„Обслужване” при ТД на НАП гр. Пловдив, с което на Н.З.Х. ***, с ЕГН **********
е наложено административно наказание глоба в размер на 25000 /двадесет и пет
хиляди/ лева за нарушение на чл.50 ал.1 т.5 б.В от Закона за данъците върху
доходите на физическите лица /ЗДДФЛ/ на основание чл.80А ал.1 пр.І от ЗДДФЛ.
ОСЪЖДА Н.З.Х. ***, с ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на
Национална агенция за приходите – гр. София бул. „Княз Ал. Дондуков“ № 52, с
ЕИК *********, сумата от 120 /сто и двадесет/ лева, представляваща направени по
делото разноски.
Решението подлежи на обжалване в 14 – дневен срок от
съобщението до страните за изготвянето му пред Административен съд Пловдив по
реда на АПК.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:/ П.
Вярно с оригинала!
Т.к.