№ 13824
гр. София, 12.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 113 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ИЛИНА В. ЗЛАТАРЕВА
МИТЕВА
при участието на секретаря ГЕРГАНА ИВ. ДАНАИЛОВА
като разгледа докладваното от ИЛИНА В. ЗЛАТАРЕВА МИТЕВА Гражданско
дело № 20221110166150 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба от “Топлофикация София” ЕАД срещу
О. К., с която се предявени осъдителни искове за вземания за сумите от 2698,04 лв. –
главница за цената на доставена, неплатена топлинна енергия до жилищен имот с
административен адрес ...... за периода от 01.05.2019г. до 30.04.2012г., ведно със законната
лихва от датата на исковата молба до окончателното плащане, 463,76 лв. – обезщетение за
забава в размер на законната лихва върху главницата за цената на доставената топлинна
енергия, начислено за периода от 15.09.2020г. до 10.11.2022г., както и 48,07 лв. – главница за
цената на услугата по дялово разпределение за периода от 01.10.2019г. до 30.04.2021г., ведно
със законната лихва от датата на исковата молба до окончателното плащане и 9,91 лв. за
обезщетението за забава върху тази главница в размер на законната лихва за периода от
01.12.2019г. до 10.11.2022г.
Ищецът твърди да е налице облигационно правоотношение, възникнало с ответника
по силата на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи
съгласно чл. 150 ЗЕ обвързали потребителите, без да е необходимо изричното им приемане.
Поддържа, че съгласно тези общи условия доставил за процесния период топлинна енергия,
като купувачът не му заплатил дължимата се цена, формирана на база прогнозни месечни
вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение. Съгласно
общите условия ответникът бил в забава, поради което претендира законна лихва.
С отговора на исковата молба в срока по чл. 131 ГП ответникът чрез назначения му
особен представитело спорва предявените искове като неоснователни. Прави възражение за
изтекла погасителна давност. Оспорват пасивната материална легитимация на О. К., като
1
поддържа, че от ангажираните от ищеца доказателства не се установявало същата да е
потребител на топлинна енергия за битови нужди за имота.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл.12 и
чл.235 от ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:
За да бъдат уважени предявените искове преди всичко следва да бъде установено
наличието на облигационно правоотношение между страните по делото, по силата на което
ищецът да е доставял на ответника през исковия период топлинна енергия по количество и
цени, формиращи цената на иска, която да не е заплатена. Качеството потребител е
определено в чл. 153, ал.1 ЗЕ и съгласно разпоредбата, потребител на топлинна енергия е
всеки собственик и титуляр на вещно право на ползване в сграда- етажна собственост,
присъединен към абонатната станция или към нейното самостоятелно отклонение.
От събраните по делото доказателства не се установи ответникът да е бил собственик
или ползвател на имота с описанието по исковата молба през периода, за който са начислени
вземанията. Видно от нотариален акт за признаване право на собственост на недвижим имот
на основание давност №10, том V, рег. № ., дело № ...г. на нотариус .......... с район на
действие – Районен съд-София третото за спора лице - .....а, е призната за собственик на
жилищния имот с адрс .......... Издаването на констативен нотариален акт за собственост е
предшествано от проверка дали молителят е собственик на имота, каквато нотариусът
задължително прави и при съставянето на нотариален акт за сделка – чл. 586, ал. 1 ГПК.
Тази проверка се извършва въз основа на представени документи /чл. 587, ал. 1 ГПК/ или
чрез т.нар. обстоятелствена проверка, включваща разпит на трима свидетели /чл. 587, ал. 2
ГПК/. След преценка на тези доказателства нотариусът прави своя извод относно
принадлежността на правото на собственост като издава мотивирано постановление, а въз
основа на него, ако признава собствеността, издава нотариален акт. Поради това, като
резултат на специално уредено от закона производство за проверка и признаване
съществуването на правото на собственост, констативният нотариален акт по чл. 587 ГПК
/както и нотариалният акт за сделка/ притежава обвързваща доказателствена сила за третите
лица и за съда като ги задължава да приемат, че посоченото в акта лице е собственик на
имота. В това се изразява легитимиращото действие на нотариалния акт за принадлежността
на правото на собственост. Правният извод на нотариуса за съществуването на това право се
счита за верен до доказване на противното с влязло в сила решение /Тълкувателно решение
№ 11 от 21.03.2013 г. по тълк. д. № 11/2012 г., ОСГК на ВКС/. В случая ищецът не оспорва
легитимиращото действие на констативния нотариален акт, поради което същият се ползва с
обвързваща съда доказателствена сила. Ето защо съдът намира, че основателността на
исковете за главници не е доказана, поради което същите подлежат на отхвърляне.
При извод за неоснователност на исковете за главници като неоснователени следва да
се отхвърлят и обусловените от изхода им искове за присъждане на обезщетение за забава
поради недоказаност съществуването на главен дълг.
2
По разноските:
С оглед отхвърлянето на иска разноските по делото остават в тежест на ищеца.
Ответникът не е представил доказателства за сторени разноски. Следва да се изплати
на особения му представител възнаграждението в размера по първоначално внесения
депозит. Не е налице основание за увеличаване размера на възнаграждението, тъй като
делото не се отличава с правна или фактическа сложност. Провеждането на няколко открити
съдебни заседание е обусловено от усилята на процесуалните представители на ищцовата
страна да установят фактическото положение и не е ангажирало ресурса на особения
представител на ответника, който се е явил само в две от проведените общо пет открити
заседания.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Ястребец” № 23Б, осъдителни искове с
правно основание чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД вр. чл.149 ЗЕ и чл.86 ЗЗД срещу О. К., родена на
**********г., гражданин на ., за сумите от 2698,04 лв. - главница, представляваща стойност
на незаплатена топлинна енергия /ТЕ/ за имот с адрес гр. София, общ. ......... с аб. № ...... за
периода за периода от 01.05.2019г. до 30.04.2012г., 463,76 лв. - мораторна лихва за забава от
15.09.2020г. до 10.11.2022г., както и сума за дялово разпределение в размер на 48,07 лв. за
главница за периода от 01.10.2019г. до 30.04.2021г., и 9,91 лв. за лихва за забава от
01.12.2019г. до 10.11.2022г., ведно със законната лихва въргу двете главници от датата на
постъпване на исковата молба в съда - 02.12.2022г. до окончателното плащане.
ДА СЕ ИЗДАДЕ на адв. С. П. С. разходен касов ордер за възнаграждение в размера
на внесения депозит.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски градски съд
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3