Р Е Ш Е Н И Е
Номер 02.05.2019 година гр. Стара Загора
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН
СЪД – СТАРА ЗАГОРА ХІV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ
На
втори април Година 2019
В
открито заседание в следния състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДАРИНА СТОЯНОВА
Секретар: Кремена Панайотова
като
разгледа докладваното от съдия СТОЯНОВА
АНД
№ 2420 по описа за 2018г.,
за да се произнесе съобрази:
Производството е по реда на чл. 59 и
сл. ЗАНН.
Образувано е по жалба на Х.И.Х. против
наказателно постановление № 18-1228-002217 от 11.06.2018г. на началник сектор
ПП при ОД на МВР – Стара Загора.
В жалбата се твърди, че наказателното
постановление е незаконосъобразно, постановено при неправилно приложение на
материалния закон и е необосновано. Иска се неговата отмяна. В съдебно
заседание жалбоподателят не се явява.
Въззиваемата страна ОД на МВР - Стара
Загора моли съда да потвърди обжалваното наказателно постановление. В съдебно
заседание не изпраща представител.
Съдът,
като прецени събраните доказателства и служебно провери изцяло
законосъобразността на обжалваното наказателно постановление, намери за
установено следното:
Жалбата е редовна и допустима -
подадена е в срок от надлежна страна.
С обжалваното наказателно
постановление № 18-1228-002217 от 11.06.2018г. на началник сектор ПП при ОД на
МВР – Стара Загора на нарушителя Х.И.Х. на основание чл. 177, ал. 1, т. 1 ЗДвП е
наложено наказание глоба в размер на 300 лева за това, че на 06.06.2018г. около
00,10 часа в гр. Стара Загора, по ул. Г. К., в посока юг управлява лек
автомобил марка: Фолксваген с рег. № СТ ***АВ, собственост на П.Т.П., като
водачът не притежава СУМПС- отнето/иззето с протокол по НОХД №
1441/18.12.2017г. на Районен съд – Казанлък за срок от 8 месеца /04.12.2017г. –
04.08.2018г./, с което виновно нарушил чл. 150а, ал. 1 ЗДвП.
Горното наказателно постановление е
издадено въз основа на АУАН № 18-2217/06.06.2018г., съставен от мл.
автоконтрольор при ОД на МВР - Стара Загора.
Във връзка с компетентността на
актосъставителя и наказващия орган е представена заповед № 8121з-515/14.05.2018г.
на Министъра на вътрешните работи.
Във връзка с личността на
жалбоподателя Х.И.Х. са представени: справка за нарушител/водач от 03.09.2018г.,
от която е видно, че спрямо Х. има постановени множество влезли в сила
наказателни постановления, две от които касаят нарушения по чл. 150а, ал. 1 ЗДвП, както и справка за съдимост с рег. № 227/11.01.2019г. по описа на Районен
съд – Стара Загора, от която е видно, че със споразумение от 18.12.2017г. по
НОХД № 1441/2017г. по описа на Районен съд – Казанлък за престъпление по чл.
343б, ал. 3 НК, извършено на 04.12.2017г. на Х. са наложени следните наказания:
лишаване от свобода за срок от 11 месеца, чието изтърпяване е отложено на
основание чл. 66, ал. 1 К за изпитателен срок от три години и лишаване от право
да управлява МПС за срок от 8 месеца, считано от 04.12.2017г.
От показанията на свидетелите Р.Д.Д. и
Г.Д.Г. - свидетели по акта - старши полицаи при Второ РУ – Стара Загора се
установява, че на 06.06.2018г. около 00,10 часа в гр. Стара Загора, спрели за
проверка лек автомобил марка: Фолксваген с рег. № СТ ***АВ, собственост на П.Т.П.,
който се движил по ул. Г. К., в посока юг. Свидетелите са категорични, че
автомобилът бил управляван от Х.И.Х., въпреки че в него имало и други лица.
След като направили справка с дежурен служител установили, че Х. не притежава
СУМПС - отнето/иззето. Тогава повикали за съдействие Е.Р.К. - актосъставител –
мл.автоконтрольор в сектор ПП при ОД на МВР – Стара Загора, който след като
направил отново справка съставил АУАН.
Съдът кредитира показанията на
свидетелите, тъй като същите са последователни и непротиворечиви. Освен това не
са налице данни те да са заинтересовани по някакъв начин от изхода на делото.
Действително в съставения АУАН Х. е
посочил като възражение, че не той, а друго лице е управлявало автомобила, но
не са представени никакви доказателства в тази връзка. Дори не е посочено името
на това трето лице.
Съдът
намира, че в хода на административнонаказателното производство не са допуснати
съществени процесуални нарушения, налагащи отмяна на обжалваното наказателно
постановление на това основание.
И АУАН, и НП са издадени от
компетентните органи и са предявени по надлежния ред на нарушителя.
Действително в АУАН не е посочен
съдебният акт, въз основа на който е било отнето СУМПС на жалбоподателя Х., но
същевременно ясно и недвусмислено е записано, че същото е било отнето/иззето и
към момента на проверката Х. не е притежавал свидетелство за управление на МПС.
Съдът намира, че в случая приложима е
разпоредбата на чл. 53, ал. 2 ЗАНН, тъй като въпреки посочената нередовност, се
установява по един безспорен начин извършването на нарушението, самоличността
на нарушителя и неговата вина.
Няма как да не се отбележи, че в
първоначално представените справки за съдимост на Х.И.Х. с рег. №
4766/20.12.2018г. /л. 49 от делото/ и рег. № 190/18.01.2019г. /л. 51 от делото/
по описа на Районен съд – Стара Загора липсва отразяване на осъждането му по
НОХД № 1441/2017г. по описа на Районен съд – Казанлък. Такова отразяване се
появява за първи път в справка за съдимост с рег. № 227/22.01.2019г. /л. 53 от
делото/ по описа на Районен съд – Стара Загора, след направена справка по
телефон в Районен съд - Казанлък. Очевидно става въпрос за деловодна грешка,
която не следва да бъде вменявана във вина на актосъставителя. Още повече, че последният правилно е
посочил, че СУМПС на Х. е отнето/иззето.
Освен това, в случая следва да се има
предвид, че НОХД № 1441/2017г. по описа на Районен съд – Казанлък е приключило
по реда на Глава XXIX
НПК с одобряване на споразумение от страна на съда. Х. е присъствал лично в
проведеното на 18.12.2017г. съдебно заседание, като съобразно чл. 382, ал. 4 НПК е заявил пред съда, че разбира обвинението, признава се за виновен, разбира
последиците от споразумението, съгласен е с тях, както и че доброволно е
подписал споразумението. Част имено от това споразумение е наложеното му
наказание: лишаване от право да управлява МПС за срок от 8 месеца, считано от
04.12.2017г. Следователно същият е бил наясно, че в периода от 04.12.2017г. до
04.08.2018г. няма право да управлява МПС, но въпреки това на 06.06.2018г. около
00,10 часа в гр. Стара Загора, по ул. Г. К., в посока юг е управлявал лек
автомобил марка: Фолксваген с рег. № СТ ***АВ, собственост на П.Т.П..
Както бе посочено по-горе, недоказани
останаха в настоящото производство възраженията на жалбоподателя Х., посочени в
АУАН, че не той, а друго лице е управлявало процесния автомобил.
Водим от
горното, съдът прие, че от събраните по делото доказателства се установява по
един безспорен и категоричен начин, че жалбоподателят Х.И.Х. е осъществил от
обективна и субективна страна състава на нарушението по чл. 150а, ал. 1 ЗДвП.
По отношение на законосъобразността на
наложеното на жалбоподателя наказание, съдът намира следното:
Разпоредбата на чл. 177, ал. 1, т. 1 ЗДвП предвижда наказание глоба от 100 лв. до 300 лв. за този, който управлява
моторно превозно средство, след като е лишен от това право по съдебен или
административен ред.
Правилно наказващият орган е определил
размера на наказанието, наложено на Х. при превес на отегчаващите вината
обстоятелства, а именно в размер на 300 лв. Съдът намира, че то съответства на
тежестта на извършеното нарушение, тъй като същото не е извършено за първи път.
От представената справка за нарушител/водач от 03.09.2018г. се установява, че
спрямо Х. има постановени множество влезли в сила наказателни постановления,
две от които касаят нарушения по чл. 150а, ал. 1 ЗДвП. Очевидно наложените до
момента наказания не са изиграли своето превъзпитателно и възпиращо действие
спрямо него.
С оглед конкретиката на настоящия
казус съдът намира, че не може да се приеме наличието на маловажен случай по
смисъла на чл. 28 ЗАНН.
Предвид
изложеното, съдът намира, че следва да потвърди атакуваното наказателно
постановление, поради което и на
основание чл. 63, ал. 1, пр. 1 ЗАНН, съдът
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление №
18-1228-002217 от 11.06.2018г. на началник сектор ПП при ОД на МВР – Стара
Загора, с което на Х.И.Х., ЕГН: ********** на основание чл. 177, ал. 1, т. 1 ЗДвП е наложено наказание глоба в размер на 300 лева за извършено от него нарушение
на чл. 150а, ал. 1 ЗДвП.
Решението подлежи на касационно
обжалване пред Административен съд Стара Загора в 14-дневен срок от получаване
на съобщението.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: