Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 443
град Плевен, 03.10.2023 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, втори касационен
състав, в открито съдебно заседание на дванадесети септември две хиляди двадесет
и трета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА ДИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЦВЕТЕЛИНА КЪНЕВА
ГАБРИЕЛА
ХРИСТОВА
при секретаря Цветанка Дачева и с участието на
прокурора Нанка Рачева, като разгледа докладваното от съдия Христова к.а.н.д. №
563/2023г. по описа на Административен съд Плевен, за да се произнесе съобрази:
Производството е по реда на глава дванадесета от АПК
във връзка с чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания
(ЗАНН).
С Решение № 38/19.05.2023г., постановено по а.н.д. № 73/2023г.,
Районен съд Левски е потвърдил като законосъобразен електронен фиш (ЕФ) серия К
№ 6616153 от 23.10.2022г. за налагане на глоба за нарушение, установено и
заснето с автоматизирано техническо средство или система, издаден от ОД на МВР Плевен,
с който на А.Л.А. с ЕГН ********** и адрес ***, е наложена на основание чл.189,
ал.4, във вр. с чл.182, ал.1, т.3 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП)
глоба в размер на 100 лв. за извършено нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП.
Решението е обжалвано в законния срок с касационна
жалба от надлежно легитимирано лице – А.Л.А. чрез пълномощник, страна по а.н.д.
№ 73/2023г. по описа на РС Левски.
В жалбата се излагат доводи за неправилност и
незаконосъобразност на съдебния акт, като постановен в нарушение на материалния
закон. Твърди се, че липсват доказателства за годност на техническата система,
ЕФ не съдържа всички изискуеми реквизити, не става ясно къде е била разположена
мобилната система за контрол на скоростта, както и че скоростта е засечена
извън границите на населеното място. Иска се отмяна на решението на РС Левски и
ЕФ. Претендират се направените разноски.
В съдебно заседание касаторът, редовно призован, не се
явява и не се представлява. В представена по делото писмена защита поддържа
касационната жалба.
Ответникът, редовно призован, в съдебно заседание не
се явява и не се представлява.
Представителят на Окръжна прокуратура Ловеч дава мотивирано
заключение за неоснователност на касационната жалба.
Административен съд Плевен, втори касационен състав,
след като извърши проверка на обжалваното съдебно решение и съобрази доводите
на страните, както и доказателствата по делото, приема за установено следното:
Касационната жалба е подадена в законоустановения
срок, от надлежна страна и е допустима.
Съгласно чл.63в от ЗАНН, административният съд
разглежда касационните жалби срещу решенията на съответните районни съдилища по
реда на глава ХІІ от АПК. Чл.218 от АПК по принцип свежда предмета на
касационната проверка до посочените в жалбата пороци на решението, но
същевременно задължава касационната инстанция да следи и служебно за
валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон.
Воден от така определения предмет на настоящото дело, съдът намира касационната
жалба за неоснователна. Аргументите за това са следните:
Въз основа на събраните по делото писмени
доказателства, първоинстанционният съд приел за установено, че на 23.10.2022г.
в 09:19 часа, в населено място, Път I-3 (Бяла-Ботевград), км.48+300, с. Българене,
обл. Плевен, общ. Левски, ул. „Васил Левски“, с посока на движение от с. Българене
към с. Козар Белене, с МПС товарен автомобил Ивеко 35 С 12 с рег.№ ***** е
извършено нарушение за скорост, установено и заснето с автоматизирано
техническо средство TFR1-M 585, като разрешената скорост е 50 км/ч,
установената скорост е 72 км/ч, превишаването на разрешената скорост е с 22
км/ч. За посоченото нарушение на жалбоподателя на основание чл.189, ал.4 във
вр. с чл.182, ал.1, т.3 от ЗДвП, с електронен фиш серия К № 6464187 било
наложено административно наказание глоба в размер на 100 лв., за извършено
нарушение по чл.21, ал.1 от ЗДвП. Във фиша било посочено, че е отчетен толеранс
от -3 км/ч от скоростта на превозното средство.
При така установеното от фактическа страна, районният
съд приел, че електронният фиш е издаден от компетентен орган, притежава изискуемите по закон реквизити, както и че
е съставен при пълно изясняване на фактите и обстоятелствата от значение за
случая. При обсъждане на събраните писмени доказателства районният съд приел,
че мобилната система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение е
одобрен тип средство за измерване, преминала е техническа проверка. По
възраженията на жалбоподателя, че не е следвало да се издава ЕФ с мобилна
система за контрол, съдът мотивирано изложил защо приема същите за
неоснователни. По същество въззивният съд стигнал до извода, че нарушението е
безспорно доказано от събраните доказателства и правилно собственикът на
автомобила е бил санкциониран, като обсъдил останалите възражения в жалбата и
мотивирано ги приел за неоснователни, включително и показанията на свидетеля. С
горните мотиви РС Левски потвърдил като законосъобразен обжалвания пред него
ЕФ.
Настоящият състав намира посочените касационни
основания и доводи на жалбоподателя за неоснователни, а решението – предмет на
проверка в настоящото производство, за валидно, допустимо и постановено в
съответствие с процесуалния и материалния закон. Като е потвърдил ЕФ, районният
съд е постановил правилен и законосъобразен съдебен акт.
Настоящата инстанция счита изводите на въззивния съд
за правилни и законосъобразни. Постановеният съдебен акт е обстойно мотивиран.
Изложени са подробни съображения по приложимите правни норми. Обсъдени са
всички събрани по делото доказателства, както и всички наведени възражения от
наказаното лице. Нарушението, за което е ангажирана отговорността на касатора,
касае превишаване на разрешената скорост в населено място, с 22 км/ч (след
приспаднат толеранс) съобразно разпоредба на чл.21, ал.1 от ЗДвП. От събраните
в хода на производството доказателства се установява съставомерността на
констатираното нарушение, тъй като автомобилът е заснет при движение със
скорост от 75 км/ч в населено място – с. Българене, обл. Плевен, общ. Левски,
ул. „Васил Левски“, с посока на движение от с. Българене към с. Козар Белене, с
автоматизирано техническо средство, като е отчетена и допустимата
грешка/толеранс от 3 км/ч при измерване на скоростта, при въведено от закона ограничение
от 50 км/ч в населеното място.
Доводите, изложени в касационната жалба, вече са били
навеждани пред районния съд. Същите са обсъдени от съда, като последният е
изложил мотивите си защо ги счита за неоснователни и които мотиви се споделят
от настоящата инстанция.
По възраженията в касационната жалба:
1. Установява се от приетата преписка по въззивното
дело, че АТСС съставлява мобилна система за видеоконтрол на нарушенията на
правилата за движение тип TFR1-M, срокът на валидност на одобрения тип средство
за измерване е бил от 24.02.2010г. до 24.02.2020г., т.е. към датата на
извършване на нарушението – 23.10.2022г., срокът на валидност на одобрения тип е
бил изтекъл. Съгласно чл.30, ал.5 от Закона за измерванията (ЗИ), когато срокът
на валидност на одобрения тип е изтекъл, намиращите се в употреба средства за
измерване, които отговарят на одобрения тип, се считат от одобрен тип. Съгласно
чл.43, ал.4 от ЗИ периодичността на проверките по ал.2 се определя със заповед
на председателя на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор,
която се обнародва в „Държавен вестник“ и се обявява в официалния бюлетин на
агенцията. Съгласно Заповед № А-616/11.09.2018г. на председателя на ДАМТН,
обнародвана в ДВ, бр.82 от 05.10.2018г.,
периодичността на проверка на скоростомери, съгласно т.31 от Заповедта е една
година. Видно от представения Протокол на лаборатория за проверка на радарни
скоростомери № 5-31-22/08.09.2022г. за периодична проверка на TFR-1M с
идентификационен номер 585/12, на уреда е извършена последваща проверка на 08.09.2022г.,
като при тази последваща проверка е установено от заключението в протокола, че
уредът съответства на изискванията, и това съответствие е установено както от
проверка в лабораторни условия, така и посредством мобилен полеви тест.
Нарушението е констатирано преди датата, на която следва да бъде извършена
следващата последваща проверка – 08.09.2023г., с оглед на което е безспорно, че
техническото средство е преминало последваща проверка за техническа изправност
и към датата на засичане на превишената скорост е било годно за използване и
удостоверяване на данните, които е отразило. Т.е. нарушението е установено с
годно техническо средство, преминало през задължителната техническа и
метрологична проверка.
2. Действително в процесния ЕФ не е посочен номера на
улицата, където е била засечена превишената скорост, а само нейното име „В.
Левски“, но това не представлява съществено нарушение. В Протокола за
използване на АТСС от 23.10.2022г. (неоспорен от касатора) ясно е посочено, че
средството е било разположено в с. Българене, на ул. „Васил Левски“ №33, поради
което несъмнено се установява, че скоростта е засечена в населеното място на
посочената улица и това място може да се установи с точност.
3. Във връзка с горните мотиви, непротиворечиво се
установява и къде е била разположена мобилната система за контрол на скоростта
– в населеното място, на ул. „Васил Левски“ №33, като от посоката на движение
на касатора се налага извода, че той се е движил в това населено място с посока
изхода му, съответно и скоростта му е засечена в границите на населеното място,
където по закон ограничението на скоростта е 50 км/ч (чл.21, ал.1 от ЗДвП).
4. В процесния ЕФ ясно е посочено, че установената
стойност на скоростта е 72 км/ч при приспаднат толеранс от -3 км/ч, а от
снимковия материал е видно, че касаторът се е движил със 75 км/ч, поради което
не е налице неяснота коя е действителната и коя е установената скорост, вкл.
дали е приспаднат толеранс.
На основание всичко гореизложено, съдът намира
въззивното решение за постановено при правилно приложение на материалния закон
и при отсъствие на основанието по чл.348, ал.1, т.1 от НПК. Оспореното решение
е подробно и обстойно мотивирано. В хода на въззивното производство не са
допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила по смисъла на
чл.348, ал.3, т.1 и т.2 от НПК, които да обосноват касационно основание по
чл.348, ал.1, т.2 от НПК, и водещи до отмяна на въззивното решение.
При извършената служебна проверка, съгласно чл.218,
ал.2 от АПК не бяха констатирани допуснати от въззивния съд нарушения, които да
водят до невалидност или недопустимост на оспореното решение.
По делото не се претендират разноски от страна на
ответника по касационната жалба, предвид на което съдът не дължи произнасяне по
въпроса за разноските за настоящата инстанция.
Водим от горното и на основание чл.63в от ЗАНН, във връзка
с чл.221, ал.2, предл. първо от АПК, Плевенски административен съд, втори касационен
състав
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 38 от 19.05.2023г.,
постановено по а.н.д. № 73/2023г. по описа на Районен съд Левски.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /П/ ЧЛЕНОВЕ: 1. /П/
2. /П/