РЕШЕНИЕ
№ 2588
гр. София, 14.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 46 СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:КРАСЕН ПЛ. ВЪЛЕВ
при участието на секретаря ЙОРДАНКА Г. ЦИКОВА
като разгледа докладваното от КРАСЕН ПЛ. ВЪЛЕВ Гражданско дело №
20231110150278 по описа за 2023 година
Производството е образувано по искова молба на ЮЛ, ЕИК ***, представлявано от
А.А.- Изпълнителен директор срещу Л. А. Ч., ЕГН:**********, с адрес: адрес, с която се
иска да бъде признато за установено спрямо ответника, че дължи на ищеца сумата от
2202,14 лева- главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия /ТЕ/ за
периода от м.05.2020г. до м.04.2022г., ведно със законната лихва от 04.04.2023г.до
окончателното изплащане на вземането, 219,67 лева - морагорна лихва за забава от
15.09.2021г. до 20.03.2023г., както и за извършена услуга за дялово разпределение в размер
на 74,04 лева - главница за периода от м.05.2020г. до м.04.2022г., ведно със законната лихва
от 04.04.2023г. до окончателното изплащане на вземането, и 13,26 лева - мораторна лихва за
периода от 16.07.2020г. до 20.03.2023г., за които вземания е издадена заповед за изпълнение
по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. №18053/2023 г. на СРС, 46 състав.
Посочен е адрес на топлоснабдения имот: адрес, Аб. №: 243065/ИНСТ.**********,ИД
номер: 181675.
Ищецът твърди, че ответницата в качеството си на собственик на топлоснабдения
обект е клиент на топлинна енергия (ТЕ) за битови нужди по смисъла на чл. 153, ал. 1 от
Закона за енергетиката /ЗЕ/, съгласно който, всички собственици и титуляри на вещно право
на ползване в сграда - етажна собственост (СЕС), присъединени към абонатна станция или
към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на ТЕ и са длъжни да монтират средства
за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 на отоплителните тела в имотите си и да
заплащат цена за ТЕ при условията и по реда, определени в Наредба № 16-334/06.04.2007г.
за топлоснабдяването.
Сочи се, че съгласно чл. 150, ал. 1 от ЗЕ продажбата на топлинна енергия за битови
нужди от топлопреносното предприятие се осъществява при публично известни Общи
условия /ОУ/, които в процесния случай се изготвят от ЮЛ и се одобряват от Комисията за
1
енергийно и водно регулиране. Същите влизат в сила в едномесечен срок след
публикуването им в един централен и един местен ежедневник и имат силата на договор
между топлопреносното предприятие и клиентите на ТЕ, без да е необходимо изричното им
приемане от страна на клиентите, като ответницата не е упражнила правата си по чл. 150, ал.
3 от ЗЕ (чл. 106а, ал. 3 ЗЕЕЕ) и спрямо нея са влезли в сила Общите условия за продажба на
топлинна енергия от ЮЛ на потребители за битови нужди в гр. София, одобрени с Решение
от 2016 г. на ДКЕВР, публикувани във в-к „***“ в сила от 10.07.2016 г.
Излагат се съображения, че в раздел IX от ОУ - „Заплащане на ТЕ и услугата дялово
разпределение”, в чл. 31, ал. 1 е определен редът и срокът, по които купувачите на ТЕ са
длъжни да заплащат месечните дължими суми за ТЕ. Съгласно чл.33 от ОУ, клиентите са
длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия по чл. 32, ал.1 и ал.2 в
45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Също така имат задължение
да заплащат стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 и ал. 3 за потребеното количество
топлинна енергия за отчетния период, в 45- дневен срок след изтичане на периода, за който
се отнасят. Съгласно влезлите в сила ОУ топлопреносното предприятие начислява
обезщетение за забава в размер на законната лихва само за задълженията по чл. 32, ал. 2 и
ал. 3, ако не са заплатени в срока по ал. 2. При неизпълнение в срок на задълженията по ал.
2, Клиентите заплащат на продавача обезщетение в размер на законната лихва от деня на
забавата до момента на заплащането на дължимата сума за топлинна енергия
Твърди се, че ответницата е използвала доставяната от дружеството- ищец ТЕ през
процесния период и към настоящия момент не е погасила задължението си.
Сочи се, че на основание чл. 139 от ЗЕ разпределението на ТЕ между клиентите в СЕС
се извършва по системата за дялово разпределение при наличието на договор с лице,
вписано в публичния регистър по чл. 139а от ЗЕ В изпълнение на разпоредбата на чл. 112 г,
ал. 1 от ЗЕЕЕ (чл. 139 б от ЗЕ) сградата - етажна собственост, в която се намира
топлоснабденият имот е сключила договор за извършване на услугата дялово разпределение
на топлинна енергия с фирма ЮЛ
Прилагат се писмени доказателства.
Иска се да бъде допусната съдебно-техническа експертиза, вещото лице, специалист -
топлотехник, след като прегледа наличната документация в ЮЛ и ФГР за абонатен №
243065 и материалите по делото да даде заключение по посочени въпроси.
Иска се да бъде допусната съдебно-счетоводна експертиза, и вещото лице -
счетоводител, след запознаване с документацията в счетоводството на дружеството, да
отговори на посочени въпроси.
Претендират се разноски.
Препис от исковата молба е връчен на ответницата и в срока по чл. 131 ГПК не е
депозиран писмен отговор.
В съдебно заседание, ответницата, редовно призована, не се явява и не изпраща
представител.
Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства, предвид направеното от
процесуалния представител на ищеца искане по чл. 238, ал. 1 ГПК намира, че следва да
постанови неприсъствено решение срещу ответницата по следните съображения:
В едномесечния преклузивен срок ответницата не е представила отговор на исковата
молба, не се е явила и не е изпатила представител в първото съдебно заседание по делото,
като не е направено искане за разглеждането на делото в нейно отсъствие.
От друга страна са налице и предпоставките на чл. 239, ал. 1 ГПК за постановяване
на неприсъствено решение, а именно: с акта на съда по чл. 131 ГПК и с призовките за
съдебно заседание (редовно връчени на пълнолетен от адреса с задължение да предаде и по
реда на чл. 41, ал. 2 ГПК) са указани последствията от неспазването на сроковете за размяна
2
на книжата и от неявяването в съдебно заседание. С оглед посочените в исковата молба
обстоятелства и представените с нея писмени доказателства, неоспорени от насрещната
страна, съдът намира, че исковете са вероятно основателни. В този смисъл СРС счита, че са
налице условията за постановяване на неприсъствено решение за уважаване на предявения
установителен иск, без да мотивира съдебния акт по същество – чл. 239, ал. 2 ГПК.
Съдът констатира, че по делото от ищеца вместо дължимата държавна такса – 50.18
лева е представено платежно нареждане единствено за сумата от 25 лева. Така ищецът е
останал задължен за разноски /25.18 лева/, които следва да се съберат по реда на л. 77 ГПК.
Основателността на иска налага уважаване молбата на ищеца с правно основание чл.
78, ал. 1 ГПК за присъждане на направените в настоящото производство съдебно-деловодни
разноски за държавна такса в размер на 50.18 лева и и юрисконсултско възнаграждение,
определено от съда в размер на 100 лева по реда на чл.78, ал.8 от ГПК, вр. с чл.37, ал.1 от
ЗПрП вр. с чл.25, ал.1 от Наредбата за заплащане на правната помощ.
Съгласно мотивите към т. 11г от ТР №4/2013 на ОСГТК на ВКС съдът, който
разглежда иска, предявен по реда на чл. 422, респ. чл. 415, ал. 1 ГПК, следва да се произнесе
за делимостта на разноските, направени и в заповедното производство, като съобразно
изхода на спора разпредели отговорността за разноските както в исковото, така и в
заповедното производство. Видно от приложените към заповедното производство
доказателства следва да се присъдят разноски в размер на 100.18 лева.
Мотивиран от изложеното, Софийският районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от ЮЛ , ЕИК ***, представлявано
от А.А.- Изпълнителен директор срещу Л. А. Ч., ЕГН:**********, с адрес: адрес, искове с
правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД във връзка с чл.
422 ГПК, че Л. А. Ч. дължи на ЮЛ сумите: 2202,14 лева- главница, представляваща
стойност на незаплатена топлинна енергия /ТЕ/ за топлоснабден имот с адрес: адрес, Аб. №:
243065/инст.**********,ид номер: 181675 за периода от м.05.2020г. до м.04.2022г., ведно
със законната лихва от 04.04.2023г.до окончателното изплащане на вземането, 219,67 лева -
морагорна лихва за забава от 15.09.2021г. до 20.03.2023г., както и за извършена услуга за
дялово разпределение в размер на 74,04 лева - главница за периода от м.05.2020г. до
м.04.2022г., ведно със законната лихва от 04.04.2023г. до окончателното изплащане на
вземането, и 13,26 лева - мораторна лихва за периода от 16.07.2020г. до 20.03.2023г., за
които вземания е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. №18053/2023 г.
на СРС, 46 състав.
ОСЪЖДА Л. А. Ч., ЕГН:**********, с адрес: адрес, да заплати на основание чл.
78, ал. 1 ГПК на ЮЛ, ЕИК ***, съдебно-деловодни разноски за настоящото производство,
в размер на 150.18 лева и съдебно-деловодни разноски за ч.гр.д. №31484/2023 г. на СРС в
размер на 100.18 лева.
ОСЪЖДА ЮЛ, ЕИК *** да заплати на основание чл. 77 ГПК сумата от 25.18
лева- държавна такса.
Неприсъственото решение не подлежи на обжалване. Защитата срещу него може да
се осъществи по реда и в срока по чл. 240 от ГПК.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3