РЕШЕНИЕ
№2141
град
Пловдив, 22.11.2022 година
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД- ПЛОВДИВ,
XXIII състав, в публично съдебно
заседание на двадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕДЯЛКО БЕКИРОВ
ЧЛЕНОВЕ:
ВЛАДИМИР ВЪЛЧЕВ
НИКОЛАЙ СТОЯНОВ
при секретар Петя Добрева и участието на
прокурор Данаила Станкова, като разгледа докладваното от съдия Вълчев КАНД № 1820/2022година по описа на съда, за да
се произнесе, съобрази следното:
Производство по
чл.208 и сл. от АПК, вр. чл.63, ал.1 от ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба на ТД на НАП – гр. Пловдив,
депозирана чрез процесуалния представител юрк.И.
срещу Решение № 1408 от 06.07.2022год.,
постановено по АНД № 3124/2022година по опис на Районен съд Пловдив -5
наказателен състав, с което е отменено Наказателно постановление № 628238 -
F642414 от 16.03.2022 г., издадено от Директор на Дирекция „Обслужване“ в ТД на
НАП- Пловдив, с което на „МЕЙСУ БЪЛГАРИЯ" ЕООД, ЕИК206732055, седалище
гр.Асеновград на основание чл. 179, ал. 1 ЗДДС е наложена имуществена санкция в
размер на 500 лева за нарушение на чл. 125, ал.5, вр.
чл. 125, ал.1 ЗДДС.
Касационният жалбоподател моли същото да бъде отменено като
незаконосъобразно и неправилно, като счита, че вменено административно
нарушение е безспорно установено и не са допуснати нарушения на проведения
административно- наказателен процес.
Дава становище относно приложимостта на нормата на чл.125 ал.5 ЗДДС. В
съдебно заседание не се явява и не се представлява Иска отмяна на съдебното
решение и потвърждаване на обжалвания административен акт. Претендира разноски
за две съдебни инстанции.
Ответникът по
касационната жалба –Мейсу България ЕООД, редовно
призован, не се явява и не се представлява и не взима становище по
основателността на подадената касационна жалба. Не претендират разноски.
Контролиращата страна – прокурор при
Окръжна прокуратура – Пловдив дава заключение за неоснователност на касационната
жалба и поддържа становище съдебното решение да бъде оставено в сила като
правилно и законосъобразно.
Касационният състав, като обсъди наведените от
жалбоподателя касационни основания, доводите и становищата на страните и като
извърши на основание чл.218, ал.2 от АПК служебна проверка на валидността,
допустимостта и съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния
закон, намира за установено следното:
Касационната жалба е подадена в законоустановения
срок, от процесуално легитимирана страна, за която решението е неблагоприятно,
следователно същата е процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е основателна,
поради следните за това съображения:
Районният съд е
бил сезиран с жалба от „Мейсу България“ ЕООД против
процесното НП, издадено въз основа на АУАН № F642414 от 08.02.2022г., съставен от Я.И.О.на длъжност
„инспектор по приходите“ в ТД на НАП-Пловдив, с който е установено нарушение на
разпоредбата на чл.125 ал.5 вр. ал.1 ЗДДС,
обстоятелствата по което са се изразили в това, че при извършена служебна
проверка в ТД на НАП Пловдив на 17.01.2022г. се е установило, че дружеството
като регистрирано по ЗДДС лице, не е спазило установения срок за подаване на
справка - декларация в ТД на НАП Пловдив до 14.01.2022г. включително за данъчен
период 01.12.2021 г. - 31.12.2021г.. Изискваната според на чл. 125 ал.5 вр. ал.1 ЗДДС справка- декларация е подадена в ТД на НАП -
Пловдив по електронен път с Вх. № 16004934235 от 01.02.2022г.. За да отмени
наказателното постановление, районният съд е приел, че от събраните
доказателства не се установява по несъмнен начин, че дружеството е осъществило
административно нарушение по смисъла на чл. 125, ал. 5 ЗДДС, защото
законодателят е посочил, че справка – декларация се подава заедно с ГФО, поради
което не може при условията на чл.18 ЗАНН да се приеме, че неподаването на
справка – декларация е самостоятелно административно нарушение. Допълнително се
е обосновал, че санкционирането поотделно на две самостоятелни административни
нарушения- неподаване на справка – декларация и отделно на ГФО води до
непропорционалност на наложената санкция и тя се явява като такава в двоен
размер, което неоснователно влошава материалното състояние на нарушителя.
Изхождайки от анализа на посочената правна норма и отнасяйки ги към разпоредбата
на чл. 125, ал. 3 ЗДДС, районният съд
е формирал извод за липса на основания за прилагане на чл.18 ЗАНН и за наличие
на основание да отпадне административно – наказателната отговорност поради
това, че за едно и също административно нарушение са определени и наложени две
самостоятелни административни наказания. Затова съдът е направил извод, че
обжалваното наказателно постановление е незаконосъобразно и следва да бъде
отменено.
Решението е
неправилно.
Основателно е
възражението на касатора за неправилно приложение на
материалния закон. Няма спор по делото, че на подочената
в съставените АУАН и НП дата и място дружеството не е изпълнило задължението си
да подаде изискуемата се в срок съгласно чл.125 ал.1 вр.
ал.5 ЗДДС справка- декларация. Налице е съставомерно
бездействие на дружеството-нарушител, което в последствие е отстранило
извършеното нарушение с подаването на съответната справка – декларация. Като не
е подало такава декларация, дружеството е осъществило състава на
административно нарушение по чл. 125, ал. 1, вр.
чл. 125, ал. 5 ЗДДС. Безспорно в
настоящият случай е приложима разпоредбата на чл.18 ЗАНН, като с едно деяние са
извършени няколко отделни административни нарушения. Ето защо при неизпълнение на
задължението по чл. 125, ал. 5 вр ал.1 ЗДДС от страна на задълженорегистрирано по ЗДДС лице органите по приходите в
други производства разполагат с оперативна възможност да преценят дали е
извършило и друго административно нарушение, за което следва да бъде
санкционирано. В този смисъл настоящият съдебен състав намира, че както
районния съд в обжалваното решение, така и останалите съдебни състави в
цитираните съдебни решения са обърнали логиката на законодателя.
Настоящата
инстанция намира, че от събраните по делото доказателства по безспорен начин е
доказано извършването на нарушението и е установен нарушителят, отговорността
на дружеството е обективна и безвиновна, наложената
имуществена санкция е в законоустановения минимум, под който не може да бъде
определяна, не е налице основание за прилагане на чл. 28 ЗАНН, съставеният АУАН и издаденото
наказателно постановление отговарят на изискванията на чл. 42 и чл. 57 ЗАНН, спазени са сроковете по чл. 34 ЗАНН, в хода на производството пред
наказващия орган не са допуснати съществени нарушения на
административнопроизводствените правила, които да са довели до нарушаване на
правото на защита на наказаното лице. Следователно обжалваното наказателно
постановление е законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
Предвид всичко
изложеното касационната инстанция намира, че обжалваното решение като
неправилно следва да бъде отменено и вместо него да се постанови друго, с което
да се потвърди наказателното постановление. С оглед изхода на делото и
своевременно направеното от процесуалния представител на касатора
искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни
инстанции същото като основателно следва да се уважи и да бъде осъдено
дружеството да заплати на НАП сумата 160 лева (по 80 лева за всяка инстанция)
на основание чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ.
Ето защо и на
основание чл. 221, ал. 2 АПК, Административен
съд Пловдив, ХХІIІ касационен
състав,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 1408 от 06.07.2022год., постановено по
АНД № 3124/2022година по опис на Районен съд Пловдив - 5
наказателен състав и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 628238 -
F642414 от 16.03.2022 г., издадено от Директор на Дирекция „Обслужване“ в ТД на
НАП- Пловдив, с което на „МЕЙСУ БЪЛГАРИЯ" ЕООД, ЕИК206732055, седалище
гр.Асеновград на основание чл. 179, ал. 1 ЗДДС е наложена имуществена санкция в
размер на 500.00 лева за нарушение на чл. 125, ал.5, вр. ал.1 ЗДДС.
ОСЪЖДА „МЕЙСУ БЪЛГАРИЯ" ЕООД,
ЕИК206732055, седалище гр.Асеновград да заплати на Национална агенция за
приходите сумата 160 (сто и шестдесет) лева за юрисконсултско възнаграждение.
Решението е
окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.