Р
Е Ш Е Н И Е
гр. София, 06.12.2017 г.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ПЪРВО ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, 19 състав, в публично заседание на двадесет и трети октомври две
хиляди и седемнадесета година в състав:
СЪДИЯ: НЕВЕНА ЧЕУЗ
при секретаря Десислава
Костадинова, разгледа докладваното от съдия Чеуз гр. д. № 14 920 по описа за 2015
година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени искове с правно основание чл.
226 ал.1 от КЗ /отм./ за сумата от 45 072 лв.
В исковата молба на Е.Ю.П. се твърди,
че на 24.10.2014 г., около 20.30 часа, в гр. Благоевград, на кръстовището,
образувано от ул. „*******” и ул. „Александър Стамболийски” при управление на
лек автомобил „Шевролет Спарк” с рег. № ********, управляван от С.В.М. същият
допуснал нарушение на правилата за движение по пътищата и причинил ПТП, от
което пострадала ищцата като пешеходец, преминаваща на пешеходна пътека. В
резултат на ПТП ищцата получила сътресение на мозъка със загуба на съзнание,
комоцио церебри, контузио капитисет генус декстра, охлузвания и кръвонасядания
по тялото. Твърди се, че била прегледана в Център за спешна медицинска помощ,
след което била откарана в Спешно отделение на МБАЛ – Благоевград. След
тридневен болничен престой била изписана с препоръка за домашно лечение. Твърди
се, че към датата на ПТП била бременна в четвърти месец и вследствие на
изживения стрес и страх за плода, нивата на кръвната й захар се повишили,
поради което на 13.01.2015 г. постъпила на лечение в СБАЛАГ „Майчин дом” –
София, където й била назначена терапия и след шестдневен престой била изписана.
Впоследствие, на 04.03.2015 г., отново постъпила в същото болнично заведение и
отново била хоспитализирана за период от 6 дни, след което била изписана с
диагноза – предшестващ захарен диабет инсулинозависим. Твърди се, че вследствие
на получените увреди при ПТП ищцата търпяла болки, страдания и силен стрес,
наложило се да намали физическата си активност, следвало да спазва постелен
режим с оглед бременността си и опасността за плода, влошило се хроничното й
състояние от неинсулинов диабет в инсулиновозависим такъв, имала системно главоболие,
нарушения на съня и изпитвала страх да пресича улици. Направила и имуществени
вреди в размер на 72 лв.
Предвид тези фактически твърдения ищцата е мотивирала правен интерес от
предявяване на исковете и иска от съда да постанови решение, с което да осъди
ответното дружество, като застраховател по риска „ГО” на водача на лекия автомобил
да й заплати сумата от 45 000 лв. – обезщетение за причинени неимуществени
вреди, вследствие нанесените й травматични увреждания и сумата от 72 лв. –
обезщетение за имуществени вреди. Претендира се законна лихва и сторени
разноски, съобразно списък по чл. 80 от ГПК.
Ответникът ЗАД „ОЗК - З.” АД, редовно
уведомен, е депозирал писмен отговор в срока по чл. 367 ал.1 от ГПК с
релевирани в същия възражения, включително възражение за съпричиняване като в
същия е заявено признание на претенцията до размер на сумата от 5 000 лв.
– обезщетение за неимуществени вреди. Претендира разноски, съобразно депозиран
списък по чл. 80 от ГПК.
Депозирани са допълнителна искова
молба като в срока за допълнителен отговор такъв е заявен.
Исковете се поддържат в открито
съдебно заседание от адв. Борисова.
Възраженията на ответното дружество се
поддържат в открито съдебно заседание от юрк. Х..
Съдът, след като обсъди
доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност с оглед нормата на чл. 235 ал.2 и ал.3 от ГПК и съобразно
приетият доклад по делото, прие за установено следното от фактическа страна:
По делото е представен констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 52
на ОД на МВР – сектор „ПП”- Благоевград, от който се установява, че на 24.10.2014
г. около 20.30 часа в гр. Благоевград, на кръстовището, образувано от ул. „*******”
и ул. „Александър Стамболийски” се е осъществило ПТП между лек автомобил „Шевролет
Спарк“ с рег. № ********, управляван от С.В.М. и пешеходката Е.Ю.П., от което
пострадала пешеходката. Като причини за
ПТП в протокола е посочено при извършване на маневра „завой наляво” блъска
пресичащата, непосредствено до пешеходна пътека, пътното платно пешеходка.
По делото е изслушана съдебномедицинска експертиза, изготвена от вещото лице
д-р П.С.П.. В заключението на същата вещото лице е обосновало извод, че в
следствие на ПТП-то Е.П. е получила „лекостепенна черепно-мозъчна травма
/мозъчно сътресение/, контузия с оток на меките тъкани в лява ябълчена област
на лицето, контузия и оток на меките тъкани в лява теменна област на главата,
контузия на дясното коляно, охлузвания и ожулвания по лява ушна мида, клепачите
на ляво око, лява буза и лявата част на брадичката, левия устен ъгъл, гърба на
носа, дясна китка и дясна мишница, лява предмишница, ляв глезен, в долната част
на корема”. Вещото лице е обосновало извод, че мозъчното сътресение отзвучава
за период от 3-4 седмици като най-интензивни са оплакванията в първите дни,
когато общомозъчната симптоматика е най-изявена. Посочено е, че останалите
травми са причинили болка и страдания за период от 7-14 дни. Обоснован е и
извод за проведено болнично лечение на ищцата в период от 3 дни.
По делото е изслушано заключение и на СМЕ – ендокринология, изготвено от
вещото лице д-р Р.Б.М.. В експертизата си същият е обосновал извод, че
установената бременност при ищцата е преминала на ИИЛ с два вида инсулини с цел
траен контрол на кръвнозахарните нива, съхранение на бременността и успешно
раждане. Вещото лице е посочило, че физическото и психологическото
пренапрежение при ищцата е довело до еволюция на НГТ след ПТП-то. Посочено в
заключението е, че при трайно повишено ниво на кръвните захари носят висок риск
за здравето на майката и на плода като при майката се касае за усложнения от
страна на бъбреци, сърце, очи, понякога и мозъчни кръвоизливи, чести спонтанни
аборти, преждевременни раждания и мъртвораждания, а от страна на плода до
повишена честота на вродени малформации и преждевременна интраутеринна смърт.
По делото е допусната и изслушана съдебно автотехническа експертиза,
изготвена от вещото лице В.К.Д.. Вещото лице е обосновал извод, че скоростта на
автомобила преди настъпване на ПТП е била 26 км/ч, при която скорост опасната
зона за спиране е 12,20 м. Вещото лице е посочило в заключението си, че от
момента на предприемане на пресичане от страна на пешеходеца до мястото на
удара автомобилът е изминал разстояние от 21,19 м, от което е обоснован извод,
че ударът е бил предотвратим от страна на водача на лекия автомобил. Посочено
е, в заключението, че пешеходката е имала техническа възможност да възприеме
лекия автомобил, да го пропусне, след което да предприеме пресичане на платното
за движение. Вещото лице е посочило, че най-вероятно пешеходецът е предприел
пресичане на платното за движение в района на пешеходната пътека, след което е
преминал косо на пътното платно. Посочено е, че причина за настъпване на
произшествието са субективните действия на водача на автомобила с органите на
управление като същият е имал техническата възможност да спре преди мястото на
удара при своевременно задействане на спирачната система на автомобила и
предприемане на аварийно спиране.
В съдебно заседание от 03.10.2016 г. са събрани и гласни доказателства чрез
разпит на свидетеля Ю.И. П., баща на ищцата, а в съдебно заседание от 13.03.2017
г. на свидетеля С.В.М..
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:
Нормата на чл. 223
ал.1 от КЗ/отм./ установява, че с договора за
застраховка "Гражданска отговорност" застрахователят се задължава
да покрие в границите на определената в договора сума отговорността на
застрахования за причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени
вреди, а разпоредбата на чл. 226 от КЗ/отм./ предоставя право на увредения, спрямо който
застрахованият е отговорен да иска обезщетението пряко от застрахователя.
Правно
релевантните факти по отношение на предявения иск са установяване на договорно
правоотношение по договор за застраховка, покриващ риска «Гражданска
отговорност», сключен между деликвента и ответното дружество, противоправно деяние на деликвента,
от което са настъпили вредни последици, които са в
причинно-следствена връзка с деянието, техният вид. Същите, съобразно правилата
за разпределяне на доказателствената тежест, подлежат на установяване от ищеца.
В тежест на ответника е да обори законоустановената презумпция за виновност,
залегнала в нормата на чл. 45 ал.2 от ЗЗД.
Страните по делото не са формирали спор относно
обстоятелството, че ответникът – застраховател е в застрахователно
правоотношение, покриващо риска «гражданска отговорност» с деликвента.
Страните не са формирали спор относно факта на осъществяване на ПТП-то и
неговите участници. Вината като субективен елемент от фактическия състав на
деянието е установена с оглед констатациите на протокола за ПТП и изводите на
вещото лице по САТЕ. С оглед изводите на експерта за техническа предотвратимост
на удара, настоящият съдебен състав намира, че ищцата с поведението си по
никакъв начин не е допринесла за настъпване на вредоносния резултат, а същият е
резултат само от субективните действия на водача на лекия автомобил, с оглед на
което наведеното възражение за съпричиняване настоящият съдебен състав намира
за неоснователно.
Настъпилите вреди за ищцата, както и причинно-следствената връзка между
деянието и вредите се установяват от изслушаните по делото две съдебномедицински
експертизи респ. показанията на свидетеля П., ценени при съблюдаване на
правилото на чл. 172 от ГПК.
Доколкото понесените от ищцата неимуществени вреди, изразяващи се в болки и
страдания от нанесените й травматични увреждания – лекостепенна черепно-мозъчна
травма /мозъчно сътресение/, контузия с оток на меките тъкани в лява ябълчена
област на лицето, контузия и оток на меките тъкани в лява теменна област на
главата, контузия на дясното коляно, охлузвания и ожулвания по лява ушна мида,
клепачите на ляво око, лява буза и лявата част на брадичката, левия устен ъгъл,
гърба на носа, дясна китка и дясна мишница, лява предмишница, ляв глезен, в
долната част на корема респ. физическото и психологическото пренапрежение при
ищцата, което е довело до еволюция на НГТ, съгласно изводите на вещото лице -
ендокринолог представляват пряка и непосредствена последица от деянието, същите
подлежат на репарация, като обезщетението следва да се определи от съда по
справедливост по арг. от чл.52 от ЗЗД. При определяне на размера на обезщетението
съдът следва да има предвид възрастта на ищеца /40 години към датата на ПТП/, степента и вида на
увредите, периодът от време, през който е търпяла болки, страдания и
ограничения /1 месец възстановителен период за черепно-мозъчната травма, около
14 дни за останалите контузии, охлузвания и ожулвания/, психическото и
физическо пренапрежение при ищцата, довели до еволюция на диабетното й състояние
в инсулиновозависимо такова, двукратния болничен престой с оглед контролиране
на нивата на кръвна захар, предвид състоянието на бременност на ищцата, промяната
в стереотипа на живот респ. нуждата от помощ при осъществяване на обичайни
дейности в ежедневното си битово съществуване за определен период от време,
преживеният страх и стрес относно възможността бременността на ищцата да
приключи по неблагоприятен за нея или плода начин. Настоящият съдебен състав счита, че предвид възрастта на ищцата, интензитетът
на страданието и периодът, в който вредите са търпени справедливо би било да се
присъди сума от 30 000 лв., а за горницата до пълния предявен размер от 45 000
лв. следва да се отхвърли като неоснователен.
С оглед естеството на заявения иск за имуществени вреди от 72 лв. и
естеството на сторените разходи – „за вип болнична стая в АГ отделение”
настоящия съдебен състав намира същия за неоснователен.
По отношение претенцията за заплащане на мораторна лихва върху
обезщетението за неимуществени вреди съдът намира
следното: Същата има компенсаторен характер и се дължи от датата на извършване
на деликта като размерът й подлежи на установяване от страна на съдебния
изпълнител, при наличие на влязъл в сила съдебен акт.
По разноските: В съдебно заседание от 23.10.2017 г. процесуалният
представител на ищеца е поискал да му бъде определено възнаграждение по реда на
чл. 38 ал.1 от ЗА. В пълномощното на същия /стр. 4/ се сочи, че е осъществено
безплатно такова на основание чл. 38 ал.1 т.2 от ЗА, поради което и с оглед
константната съдебна практика настоящият съдебен състав намира, че адвокатско
възнаграждение по този ред на процесуалния представител на ищеца се следва. С
оглед заявения размер на исковете, уважената част от тях, фактическата и правна
сложност на делото, извършените процесуални действия при съблюдаване на
размерите, визирани в Наредба 1/2004 г. настоящият съдебен състав намира, че се
следва възнаграждение в размер на 1451, 01 лв. С оглед на обстоятелството, че
пълномощникът е лице, регистрирано по ЗДДС върху сумата се следва и ДДС т.е.
размерът на възнаграждението възлиза на 1 741, 21 лв.
На основание чл. 78 ал.3 от ГПК на ответника се следва сумата от 331, 67
лв. разноски – припадащата се част от сторените такива, посочени в списъка по
чл. 80 от ГПК, съобразно отхвърлената част от ищцовите претенции.
На основание чл. 78 ал.6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати
по сметка на СГС в размер на 1 333, 33 лв. – дължима ДТ и припадащата се
част от разноските, заплатени от бюджета на съда, съответни за уважената част
от претенцията.
Въз
основа на изложените съображения, Софийски градски съд, I-19 състав
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК - З.” АД, със седалище и адрес на управление:*** на основание чл.
226 ал.1 от КЗ/отм./ да заплати на Е.Ю.П., ЕГН **********, със съдебен адрес:***,
офис 10 – адв. П.К. сумата от 30 000
/тридесет хиляди/ лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди,
претърпени в резултат на ПТП, реализирано на 24.10.2014 г. в гр. Благоевград, ведно
със законната лихва върху сумата, считано от 24.10.2014 год. до
окончателното им изплащане като отхвърля искът за горницата до пълния предявен
размер от 45 000 лв. като неоснователен и недоказан, както и отхвърля
искът за сумата от 72 лв. –
обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в заплатена вип стая за болнично
лечение като неоснователно.
ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК - З.” АД, със седалище и адрес на управление:***
на основание чл. 38 ал.1 т.2 от ЗА да заплати на адв. П.К., адрес: ***, офис 10
сумата от 1 741, 21 лв. – адвокатско възнаграждение с включен ДДС.
ОСЪЖДА Е.Ю.П., ЕГН **********, със съдебен адрес:***, офис 10 – адв. П.К. да
заплати на основание чл. 78 ал.3 от ГПК на ЗАД „ОЗК - З.” АД, със седалище и
адрес на управление:*** сумата от 331,
67 лв. – разноски.
ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК - З.” АД, със седалище и адрес на управление:*** да заплати по
сметка на СГС на основание чл. 78 ал.6 от ГПК сумата от 1 333, 33 лв. – дължима ДТ и разноски за депозит за съдебни
експертизи.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред САС, в двуседмичен срок от съобщението
до страните, че е изготвено.
СЪДИЯ: