№ 1193
гр. Пловдив , 23.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично
заседание на двадесет и трети юни, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Атанаска Ан. Анастасова
при участието на секретаря Анелия Ас. Деведжиева
като разгледа докладваното от Атанаска Ан. Анастасова Административно
наказателно дело № 20215330203202 по описа за 2021 година
Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление /НП/ № 21-0329-
000050/28.01.2021г. на ВПД Началник РУ Раковски към ОДМВР - Пловдив, с
което на Н. В. Т., ЕГН ********** от с. ***, е наложено административно
наказание глоба в размер на 50 лв. за нарушение на чл. 100 ал.3 от Закон за
движение по пътищата /ЗДП/, на основание чл.179 ал.5 от ЗДП.
Жалбоподателят, по съображения изложени в жалбата, оспорва
нарушението по същество и моли съда да отмени процесното НП като
незаконосъобразно и неправилно.
Въззиваемата страна, в депозираното писмено становище моли съда да
потвърди обжалваното НП като правилно и законосъобразно. Прави
възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение в случай, че
такова бъде присъдено. Редовно призована не се представлява в съдебно
заседание.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа и правна
страна:
Жалбата е подадена в преклузивния 7 -дневен срок за обжалване,
изхожда от надлежна страна, при наличие на правен интерес, поради което е
допустима. Разгледана по същество същата е основателна.
1
От фактическа страна съдът установи следното:
На 22.01.2021г., около 15.00ч. в гр. Раковски, на ул. „Шипка“ до № 17
при извършена проверка от св. П.К., на длъжност *** при ***, било
установено, че жалбоподателят Т. управлява личния си л. а. „Опел Астра“ с
рег. № *** с незалепен валиден стикер „Гражданска отговорност“.
Контролните органи приели установеното на база извършената справка в
поддържания за това регистър, която потвърдила наличен договор за
„Гражданска отговорност“.
С оглед направените констатации, св. К. съставил Акт за установяване
на административно нарушение /АУАН/ бл. № 516547/22.01.2021г. срещу Т. и
в негово присъствие за нарушение на чл.100 ал.3 от ЗДП. Жалбоподателят Т.
се запознал със съдържанието на акта и го подписал с възражението, че
застрахователната му полица не е изтекла.
Въз основа на съставения АУАН било издадено обжалваното НП, с
което за същото нарушение с конкретната правна квлаификация и възприета
от контролните органи фактическа обстановка, на Т., било наложено
административно наказание глоба в размер на 50 лв. на основание чл.179 ал.5
от ЗДП.
Описаната фактическа обстановка се установява от писмените
доказателства по делото и от показанията на актосъставителя К., който
потвърждава авторството на АУАН и направените констатации, като
пояснява, че няма спомен за твърдян от жалбоподателя гратисен период,
засягащ плащането на конкретна вноска. Съдът крадитира писмените
доказателства и свидетелските показания дотолкова, доколкото си
съответстват помежду си и служат за установяване на обективната
действителност.
При така установената фактическа обстановка съдът намира следното
от правна страна:
За безспорно установено обстоятелство съдът приема, че към момента
на проверката - 22.01.2021г. жалбоподателят Т. действително е управлявал
личния си л. а. „Опел Астра“ с рег. № *** с валидна задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“ за МПС. Последното се потвърждава
от показанията на актосъставителя и публично достъпния регистър за този
вид застраховка посредством отразената информация, като към момента
застраховката върху автомобила няма покритие от 01.05.2021г. Страните не
спорят по тези обстоятелства.
Според нормата на вмененото административно нарушение, а именно
чл.100 ал.3 от ЗДП, водачът на моторно превозно средство, което не е било
спряно от движение, е длъжен да залепи в долния ляв ъгъл на предното
стъкло на моторното превозно средство валиден стикер на знак за сключена
2
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите и
да носи контролен талон към знака.
За да има такова задължение водачът, следва да е налична платена
застраховка. Дължимият платеж, обаче, зависи от условията по сключения
договор, който може да бъде с еднократно плащане за едногодишен период
или разсрочено/на вноски. Едва след изпълнение на задължението по
договора /плащането от страна на водача в зависимост от договорните
условия/ се издава и горепосоченият валиден стикер, който следва да се
залепи на определеното от закона място върху стъклото на автомобила.
Изключение от посоченото правило е хипотезата при просрочие на падежа за
плащане на вноска при договореност с характер на разсрочено плащане, в
която законодателят е предвидил 15 дни гратисен период след падежа, в
който просрочената вноска може да бъде платена. В този гратисен период
полицата е валидна, но плащането по нея е просрочено. С изтичане на
гратисния период, ако дължимата вноска не бъде платена, полицата се
прекратява.
В случая, обстоятелствената част в АУАН и НП е дотолкова оскъдна,
че не става ясно при какви условия е сключен договорът за застраховка на
автомобила - с еднократно плащане или разсрочено на вноски, а в случай на
последното кога е платена последната вноска, за да направи съдът правилна
преценка дали е бил наличен гратисен период, в който застраховката все още
е била валидна, от което зависи дали водачът има задължение за залепяне на
стикера. В акта и постановлението не се установява и това дали контролните
органи изискват от водача залепяне на нов стикер към 22.01.2021г. при
налична валидна застраховка, в случай на разсроченост, или първоначално
издадения още при склюването на договора за застраховка, което отново
опира до договорните условия, които отсъстват като описание в
обстоятелстената част. Друг е въпросът, че просто е отразено обстоятелството
„сключена задължителна застраховка ГО“, без да бъде индивидуализиран в
правния мир договорът/застрахователната полица под номер и дата.
Коментираните обстоятелства не се установяват и от показанията на
актосъставителя, който в съдебно заседание заявява, че от направената
справка се е установило валидна застраховка на процесния автомобил, но
няма спомен случаят да засяга факти относно гратисен период поради
просрочена вноска.
По този начин са нарушени императивните правни норми на чл.42 т.4 и
чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН, относно реквизити за пълно, точно и ясно описание
на нарушението, обстоятелствата въз основа, на които е установено, както и
доказателствата, които го потвърждават. Тези нарушения са от категорията на
съществените и не могат да бъдат преодолени в съдебната фаза на
административнонаказателното производство. Констатираните пороци водят
до незаконосъобразност на НП, тъй като водят до нарушаване на правото на
3
защита на жалбоподателя да организира същата в пълен обем, а в случая той
не би могъл да разбере в какво точно нарушение е обвинен, че е извършил,
поради което същото подлежи на отмяна само на това основание.
Отделно от горното, въпреки разпределената върху
административнонаказващия орган тежест на доказване за вмененото
нарушение, същият не е събрал необходимите доказателства, за да установи
при какви условия договорът за задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“ е бил сключен, пряко рефлектиращо върху правата на
жалбоподателя да се защитава срещу предявеното му обвинение, от значение
и за наличността на вмененото задължение.
Посочените нередовности препятстват съда при осъществяване на
правомощието му за преценка наличието на обстоятелствата по чл.6 от ЗАНН.
Настоящата инстанция е контролна такава и е недопустимо в съдебната фаза
по обжалване на издадено НП, посредством събиране на доказателства, да се
отстраняват допуснати пороци при издаването му и да с изясняват факти и
обстоятелства, по които жалбподателят не се е бранил още в хода на
административнонаказателното производство.
Ето защо съдът намира, че констатираните съществени нарушения на
процесуалните правила водят до незаконосъобразност на процесното
постановление, поради което същото следва да бъде отменено.
Съгласно разпоредбата на чл.63 ал.3 от ЗАНН страните имат право на
разноски. Въпреки изхода на делото, съдът не следва да се произнася, относно
въпроса за разноските, доколкото не е направено искане в този смисъл.
Водим от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 21-0329-000050/28.01.2021г.
на ВПД Началник РУ Раковски към ОДМВР -Пловдив, с което на Н. В. Т.,
ЕГН ********** от с. ***, е наложено административно наказание глоба в
размер на 50 лв. за нарушение на чл. 100 ал.3 от Закон за движение по
пътищата /ЗДП/, на основание чл.179 ал.5 от ЗДП.
Решението подлежи на обжалване в 14–дневен срок от съобщението до
страните за изготвянето му пред Административен съд - Пловдив по реда на
АПК.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
4