№ 19434
гр. София, 02.08.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 43 СЪСТАВ, в закрито заседание на
втори август през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА
като разгледа докладваното от ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА Гражданско дело
№ 20221110133228 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.140, ал. 1 ГПК.
В срока по чл.131 ГПК по делото е постъпил писмен отговор от ответника.
Към исковата молба и писмения отговор са представени писмени доказателства,
които са допустими, относими и необходими за правилното решаване на повдигнатия пред
съда правен спор, поради което следва да бъдат приети като доказателства по делото.
Относими и допустими са доказателствените искания на двете страни да бъдат
изискани преписи от образуваните изпълнителни дела по описа на ЧСИ ** и ЧСИ **, както
и прилагане на производството по ч.гр.д.№ 13890/2014 г. по описа на СРС.
Налице са предпоставките за насрочване на делото в открито съдебно заседание.
Така мотивиран и на основание чл.140, ал.3 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА и ПРИЛАГА към делото представените с исковата молба и писмения
отговор документи по описи, обективирани в същите, като писмени доказателства по
делото.
ДА СЕ ИЗИСКАТ заверени преписи от изпълнително дело № 20208600400202 по
описа на ЧСИ **, с рег.№ 860 на КЧСИ, с район на действие СГС, с взискател „**“ АД и
длъжник М. Н. Л., както и от изпълнително дело № 1082/2014 г. по описа на ЧСИ **, с рег.
№ 858 на КЧСИ, с район на действие СГС, с взискател „**“ АД и длъжник М. Н. Л..
ОПРЕДЕЛЯ срок за представяне заверените преписи от изпълнителните дела – 1-
седмичен от получаване на настоящото определение.
ДА СЕ ИЗИСКА за послужване производството по ч.гр.д.№ 13890/2014 г. по описа
на СРС, 79-ти състав.
НАСРОЧВА открито съдебно заседание за 20.09.2022 г. от 10:20 часа, за която дата
и час да бъдат уведомени страните, като им се изпрати и препис от настоящото определение,
а на ищеца и препис от писмения отговор от ответника.
1
ИЗГОТВЯ ПРОЕКТОДОКЛАД по делото, както следва:
Производство по делото е образувано по искова молба от М. Н. Л. против „**“ АД, с
която са предявени отрицателни установителни искове за признаване за установено, че
ищецът не му дължи сумата от общо 15 936,75 лева, представляваща сбор от следните суми:
4908,85 лева, ведно със законната лихва за периода от 14.03.2014 г. до окончателното
изплащане на сумата, сумата в размер на 6333,47 лева, представляваща лихва за периода от
11.04.2006 г. до 13.03.2014 г., наказателна лихва в размер на 3841,09 лева, за периода от
11.08.2006 г. до 13.03.2014 г. и сумата в размер на 853,34 лева, представляваща направените
по делото разноски, за събирането на които е образувано изпълнително дело №
20208600400202 по описа на ЧСИ **, с рег.№ 860 на КЧСИ, с район на действие СГС,
поради изтекла погасителна давност за принудително им събиране.
В исковата молба ищцата твърди, че въз основа на заповед за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК и изпълнителен лист, издадени по ч.гр.д.
№ 13890/2014 г. по описи на СРС, 79-ти състав, била осъдена да заплати на ответната банка
сумата от 4908,85 лева, ведно със законната лихва за периода от 14.03.2014 г. до
окончателното изплащане на сумата, сумата в размер на 6333,47 лева, представляваща лихва
за периода от 11.04.2006 г. до 13.03.2014 г., наказателна лихва в размер на 3841,09 лева, за
периода от 11.08.2006 г. до 13.03.2014 г. и сумата в размер на 853,34 лева, представляваща
направените по делото разноски. Поддържа, че тъй като кредиторът – настоящ ответник не
бил обявил датата, на която е настъпил падежа на задължението, задължението е безсрочно
и приложима е разпоредбата на чл.114, ал.2 ЗЗД. С оглед предходното, ищцата поддържа, че
от датата на сключване на договора за кредит – 09.12.2005 г. е започнал да тече 5-годишен
давностен срок, който към датата на издаване на заповедта по чл.417 ГПК – 29.04.2014 г.
бил изтекъл, както и датата на образуване на изпълнителното дело по описа на ЧСИ Матева
– 21.07.2020 г. Изразява становище, че въпреки наложения запор на банковите й сметки по
изпълнителното производство – на 21.07.2020 г., погасителната давност вече е била изтекла.
По изложените в исковата молба доводи и съображения, ищцата обуславя правния си
интерес от предявените искове и моли съда да постанови решение, с което да установи
недължимостта на процесните суми. Претендира разноски.
В срока по чл.131 ГПК ответникът е подал отговор, в който се изразява становище за
допустимост, но неоснователност на предявените искове. Сочи се, че на 09.12.2005 г. е
сключен договор за кредит за текущо потребление между „**“ АД - в качеството на
кредитор, и М. Н. Л., по силата на който на последната е отпусната сума в размер на 5000,00
лева, усвоена по сметка на кредитополучателя. Крайният падеж на задължението по
договора бил на 09.12.2013 г., като на 29.4.2014 г. банката подала заявление за издаване на
заповед за незабавно изпълнение въз основа на документ по чл.417 ГПК. Не се спори, че въз
основа на подаденото заявление било образувано ч.гр.д.№ 13890/2014 г. по описа на СРС,
по което е издадена заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист за сумите за
главница, лихви и разноски. Поддържа си, че въз основа на изпълнителния лист било
образувано изп.д.№ 1082/2014 г. по описа на ЧСИ **, с рег.№ 858 на КЧСИ, като след
прекратяването му на основание чл.433, ал.1, т.8 ГПК въз основа на същия изпълнителен
2
лист било образувано изп.д.№ 202/2020 г. по описа на ЧСИ **, с рег.№ 860 на КЧСИ.
Оспорват се твърденията в исковата молба относно началната дата на погасителната давност
– датата на сключване на договора за кредит, с доводи, че изискуемостта на задължението е
настъпила с изтичането на уговорения между страните срок. Поддържа се още, че с молбата
за образуване на изпълнителното дело пред ЧСИ **, взискателят – настоящ ответник е
посочил конкретно изпълнително действие, като на 27.10.2014 г. са наложени запори върху
банкови сметки на длъжника – настоящ ищец. Сочи се, че с разпореждане на съдебния
изпълнител от 06.11.2014 г. държавата била присъединена като взискател, поради което и
съгласно т.10 от ТР от 26.06.2015 г., постановено по т.д.№ 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, това
действие прекъснало давността. Отделно от предходното, ответникът поддържа, че с
горепосоченото ТР е прието, че погасителна давност не тече, докато трае изпълнителния
процес. Поддържа се още, че започналия да тече от датата на ТР /26.06.2015 г./ 5-годишен
давностен срок, бил прекъснат на 17.02.2020 г. с подаване на молба за образуване на
изпълнително дело пред ЧСИ **, след прекратяване на основание чл.433, ал.1, т.8 ГПК на
изпълнителното производство по описа на ЧСИ **. В хода на изпълнителното производство
пред ЧСИ ** давността била прекъсвана многократно, поради което към датата на подаване
на исковата молба в съда, вземането на банката не било погасено по давност. По изложените
доводи и съображения се иска отхвърляне на предявените искове и присъждане на разноски,
включително юрисконсултско възнаграждение.
Предявени са за разглеждане отрицателни установителни искове с правно основание
чл.439, във вр.чл.124, ал.1 ГПК.
УКАЗВА на ищеца, че в негова тежест е да докаже наличието на правен интерес от
предявяването на исковете.
УКАЗВА на ответника, че в негова тежест е да установи, че са били налице
предпоставки за спиране или прекъсване на давността.
УКАЗВА на страните, че следва най-късно в първото по делото заседание да изложат
становището си във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат
съответните процесуални действия, като им УКАЗВА, че ако в изпълнение на
предоставената им възможност не направят доказателствени искания, те губят възможността
да направят това по-късно, освен в случаите по чл.147 ГПК.
УКАЗВА на страните, че ако отсъстват повече от един месец от адреса, който са
съобщили по делото или на който веднъж им е било връчено съобщение, са длъжни да
уведомят съда за новия си адрес, като при неизпълнение на това задължение всички
съобщения ще бъдат приложени към делото и ще се смятат за редовно връчени.
ПРИКАНВА страните към спогодба, в който случай половината от внесената
държавна такса се връща на ищеца. УКАЗВА на страните, че за приключване на делото със
спогодба е необходимо лично участие на страните или на изрично упълномощен за целта
процесуален представител, за който следва да се представи надлежно пълномощно.
УКАЗВА на страните, че за извънсъдебно разрешаване на спора при условията на
бързина и ефективност може да бъде използван способът медиация. Ако страните желаят да
използват медиация, те могат да се обърнат към център по медиация или медиатор от
3
Единния регистър на медиаторите към Министерство на правосъдието
(http://www.justice.government.bg/MPPublicWeb/default.aspx?id=2).
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4