Определение по дело №374/2023 на Административен съд - Ямбол

Производството е образувано по реда на чл.166, ал.4 във връзка с ал.2 АПК по искане на Н. П. Ч. от [населено място],чрез адв. Е. Г. Г. да се спре предварителното изпълнение на Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 23-0813-000526 по чл. 171 т.1, б.б. от ЗДвП на мл. автоконтрольор при ОДМВР Ямбол, сектор „Пътна полиция“-Ямбол, допуснато по силата на закона.

Искането е допустимо, но разгледано по същество е неоснователно по следните съображения:

Със Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 23-0813-000526 по чл. 171 т.1, б.б. от ЗДвП на мл. автоконтрольор при ОДМВР Ямбол, сектор „Пътна полиция“ - Ямбол на Н. П. Ч. е наложена принудителна административна мярка временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца.

По силата на чл.172, ал.5 и ал.6 ЗДвП обжалването на заповедите по чл.172, ал.1 ЗДвП се извършва по реда на Административнопроцесуалния кодекс, като подадената жалба не спира изпълнението на приложената административна мярка, т.е. предварителното изпълнение на заповедта е допуснато по силата на самия закон и не е необходимо административният орган да издава нарочно разпореждане за това, което да бъде изрично мотивирано.

Нормата на чл.166, ал.4 АПК дава възможност на оспорващия, когато не се предвижда изрична забрана за съдебен контрол, да поиска от съда да бъде спряно допуснатото предварително изпълнение на административен акт по силата на отделен закон при условията на чл.166, ал.2 АПК.

В последния е предвидено, че при всяко положение на делото до влизането в сила на решението съдът може да спре предварителното изпълнение, ако то би могло да причини на оспорващия значителна или трудно поправима вреда.

В настоящия случай посочените предпоставки не са налице.

На първо място в искането се излагат доводи, които са по съществото на спора и нямат отношение към настоящото производство.

На второ място единственото относимо в искането е посочването, че оспорващият вече търпи и продължава да търпи значителни и трудно поправими вреди.

В тази връзка на трето място като конкретизация както за вида, така и за размера на твърдените вреди не може да се приеме посоченото, че вредите се изразяват в невъзможност сам да се придвижва и изпълнява своите задължения както по отношение на стопанисваните от него земеделски земи в област Ямбол, а също и подпомагайки членовете на неговото семейство, в това число и малолетния си син, с необходим превоз, пазаруване на хранителни продукти и лекарства.

Направеното описание е общо и касае задължения присъщи за всеки човек и по никакъв начин не обуслява наличие на интерес надделяващ на обществения, за да е основание за спиране на допуснатото по силата на закона предварително изпълнение.

Същевременно по този начин не може да се прецени дали вредата е значителна или трудно поправима.

В случая липсва и твърдяното нарушаване на разпоредбата на чл.6 АПК, уреждащ принципа за съразмерност при упражняване на правомощията на администрацията, т.к. не се касае за акт, с който се допуска предварително изпълнение на заповедта, т.е. няма упражняване на правомощия, а действие пряко породено по силата на закона.

Поради това не се налага извода, че вредите са значителни и/или трудно поправими, за да обусловят основанията за спиране изпълнението на заповедта.

Предвид посоченото съдът счита, че искането за спиране на предварителното изпълнение е неоснователно и следва да бъде отхвърлено.

Водим от горното и на основание чл.166, ал.4 АПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТХВЪРЛЯ като неоснователно искането на Н. П. Ч. от [населено място],чрез адв. Е. Г. Г. да се спре предварителното изпълнение на Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 23-0813-000526 по чл. 171 т.1, б.б. от ЗДвП на мл. автоконтрольор при ОДМВР Ямбол, сектор „Пътна полиция“-Ямбол.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховният административен съд в 7-дневен срок от съобщаването му на страните.