Р Е Ш Е Н И Е
№ 686
от 19.10.2022 г., гр. Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд - Хасково,
ІІІ-ти касационен състав, в открито заседание на двадесет и първи септември,
две хиляди двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ПЕНКА КОСТОВА
ЧЛЕНОВЕ:
АНТОАНЕТА МИТРУШЕВА
БИЛЯНА ИКОНОМОВА
при участието на секретар Ангелина Латунова и
прокурор Антон Стоянов, като разгледа АД
/К/ № 278/2022 г. по описа на Административен съд - Хасково, докладвано от
съдия Икономова, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл. 72, ал. 4 от Закона за Министерството на
вътрешните работи /ЗМВР/ във вр. с чл. 208 и сл. от АПК.
Образувано
е по касационни жалби на П.П.П.,
подадени чрез пълномощник, срещу Решение № 110/22.02.2022 г. по дело № 22/2022
г. по описа на Районен съд – Хасково и Решение № 379/17.06.2022 г. по дело №
22/2022 г. по описа на Районен съд – Хасково, с което е допусната поправка на
очевидна фактическа грешка по чл. 175 АПК. С решенията се отменя ЗАПОВЕД за
задържане рег. № 1970зз-531/12.12.2021 г., издадена от младши инспектор при
Районно управление на Министерство на вътрешните работи – Хасково.
В
касационната жалбата са изложени съображения за неправилност на съдебния акт, постановен
при допуснати съществени процесуални нарушения, в противоречие с материалния
закон и необоснован. Районният съд не бил установил осъществилата се в действителност
фактическа обстановка, като в противоречие с принципите на служебното начало и
равенство на страните в процеса е приобщил материалите по воденото срещу
задържаното лице досъдебно производство. Твърди, че не било допустимо съдът да
допълва мотивите на административния орган. Оспорената заповед била издадена от
некомпетентен орган, като не съдържала изискуемите реквизити, с което се
ограничавало, както правото на защита на задържаното лице, така и правото му на
свободно придвижване. Фактическото основание за издаване на заповедта не било
посочено пълно и точно, доколкото описаното „управление на МПС след употреба на
алкохол над 1,2 промила“ не е съставомерно и не покрива признаците от обективна
страна на престъпленията по Наказателния кодекс. Не се споделя извода, че актът
е издаден в съответствие с целта на закона. Моли решението и оспорената заповед
да бъдат отменени. Претендира адвокатско възнаграждение на основание чл. 38,
ал. 2 от Закона за адвокатурата за двете съдебни инстанции.
В
съдебно заседание касаторът - П.П.П.,
редовно призован, не се явява и не се представлява.
Ответникът
- полицейски орган – младши инспектор при РУ на МВР Хасково /И. Р. М./, редовно
призован, се явява лично и изразява становище за неоснователност на жалбите.
Представителят на
Окръжна прокуратура – Хасково, редовно призована, изразява становище за
неоснователност на жалбата.
Административен съд - Хасково, след
като възприе становищата на страните в производството и събраните по делото
доказателства, установи следното от фактическа страна:
Касационните
жалби са депозирани в законоустановения срок от активно легитимирано лице срещу
актове, които подлежа на оспорване, поради което същите са допустими. Разгледани по същество, са неоснователни.
Решението
на Районния съд, вкл. и последващото по реда на чл. 175 АПК, са валидни и
допустими, доколкото са постановени по подадена в срок жалба срещу акт, който
подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от компетентен съд в
рамките на правомощията му.
С
процесната заповед на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР касационният жалбоподател
П.П. е задържан за срок до 24 часа
на 12.12.2021 г. в 21:16 часа. На същата дата лицето е спряно от органите на
сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Хасково за извършване на проверка при
управление на моторно превозно средство в гр. Хасково. На същия бил извършен
обиск. Образувано било бързо производство № 1084 по описа на РУ на МВР Хасково
за 2021 г. С определение № 182 от 23.12.2021 г. по НОХД № 1348/2021 г. Районен
съд – Хасково одобрил постигнато споразумение между Районна прокуратура – гр.
Хасково и защитника на подсъдимия П.П., с
което последният е признат за виновен за това, че на 12.12.2021 г. в гр.
Хасково е управлявал МПС – лек автомобил марка „Фолксваген“, модел „Бора“ с
рег. № Х**** КТ с концентрация на алкохол в кръвта си над 1,2 на хиляда, а
именно – 2,38 на хиляда, установено по надлежния ред с техническо средство
алкотест дрегер, представляващо престъпление по чл. 343б, ал. 1 от НК, поради
което и съдът му е наложил наказанията „лишаване от свобода“, „глоба“ и
„лишаване от право да управлява МПС“. Образуваното наказателно производство
било прекратено.
Не
се споделят доводите на касатора за прогласяване нищожността на заповедта като
издадена от некомпетентен орган, съответно за нейната отмяна поради неспазване
на установената по чл. 72, ал. 2 ЗМВР писмена форма. По делото са представени
писмени доказателства, въз основа на които се установява компетентността на
лицето, издало акта /чл. 57, ал. 1 ЗМВР, л. 49, специфично наименование „младши
инспектор“, длъжностно наименование „старши полицай“ съгласно Заповед №
8121з-140 от 24 януари 2017 г. относно утвърждаване на класификатор на
длъжностите в МВР за служители по чл. 142, ал. 1, т. 1 и 3 и ал. 3 ЗМВР/. По
аргумент от чл. 72, ал. 2 ЗМВР и чл. 5, чл. 6 и чл. 12 от Инструкция №
8121з-78/24 януари 2015 г. за реда за осъществяване на задържане, оборудването
на помещенията за настаняване на задържани лица и реда в тях в МВР не се
изисква посочване на мястото, в което ще се осъществи задържането. В акта се
съдържат датата и часа на задържането, поради което не се приема твърдението,
че посоченият час е този на издаване на заповедта, а не – точният час, в който в
действителност е ограничено правото на свободно придвижване на задържаното лице
съгласно разпоредбата на чл. 13 от цитираната инструкция. Дори и това да е така,
от значение е обстоятелството, че задържането е със срок от 24 часа, който в
конкретния случай е започнал да тече от 21:16 ч. В оспорената заповед се
съдържат данните, индивидуализиращи задържаното лице. От приложените по делото
писмени доказателства също се установява кое е лицето и с кое негово поведение
то е нарушило правилата за движението по пътищата до степен, че деянието да не
бъде квалифицирано като административно нарушение, а като престъпление. В
действителност РС – Хасково обосновава своите изводи на проведеното бързо
производство и сключеното споразумение за решаване на делото по реда на чл. 381 НПК, но чрез тях не замества фактическите основания за издаване на заповедта за
задържане на лицето по реда на чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР във връзка с чл. 74,
ал. 2, т. 2 ЗМВР. Напротив – спазено е изискването на чл. 74, ал. 2, т. 2 ЗМВР,
доколкото данните по смисъла на чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР са ясно и изрично
отразени в самия текст на заповедта. Въпреки че не е уточнено, че се касае за
извършване на престъпление, и не е направено разграничение между основните и
квалифицираните му състави, задържането на лицето се обосновава само от
наличието на данни за извършване на престъпление съгласно чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР, като не се поставя изискване както, да са безспорно установени
престъплението, извършителят му и неговата вина, така и на извършителя да бъде
повдигнато обвинение. Отделно, заповедта за задържане е връчена при отказ по
чл. 74, ал. 4 ЗМВР, като проявявайки процесуално бездействие, П.П. сам е възпрепятствал узнаването на
фактическото и правно основание за задържането, представляващо ограничаване
правото на свободно придвижване по смисъла на чл. 73 ЗМВР, както и какви са
правата му по чл. 72, ал. 3-6, съответно по чл. 74, ал. 2, т. 6 ЗМВР. Лицето не
е подписало протокола за личен обиск, отказало е и да подпише декларацията по
чл. 74, ал. 3 ЗМВР относно запознаване с правата му по чл. 74, ал. 2, т. 6 ЗМВР. Попълването на декларация по чл. 74, ал. 3 от ЗМВР е действие, извършено
в изпълнение на заповедта и последващо издаването й, а не е елемент от самия
акт - заповеда за задържане, поради което не би могло да се отрази на
законосъобразността й. Административният акт съставлява съгл. чл. 21, ал. 1 от АПК властническо волеизявление, а декларацията от страна на задържаното лице не
би могла да бъде елемент от това волеизявление, поради което и не се приема за
основателно възражението на пълномощника на касатора, че декларацията и
удостоверения по нея отказ да се подпише от задържаното лице е с по-късен час. Не
се констатира ограничаването на каквито и да било други права, освен на
свободното придвижване на П.П.. Доколкото
в срока по чл. 72, ал. 4 ЗМВР същият е упражнил правото си на ефективна защита,
оспорвайки заповедта за задържане, се формира извод, че по отношение на същото
не са допуснати процесуални от категорията на съществените. Спазени са
разпоредбите на чл. 5, § 2 и § 4 КЗПЧОС.
Посочва
се в мотивите на решение № 363/12.01.2017 г. по адм. д. № 10527/2015 г. на
Върховния административен съд, V отделение, че: „разпоредбата на чл. 72 от ЗМВР
регламентира правомощието на полицейските органи да задържат в специални
помещения за срок от 24 часа лицата, по отношение на които са налице
обстоятелствата на чл. 72, ал. 1, т. 1 - 7 от ЗМВР включително. … Задържането
под стража на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР за срок не по-дълъг от 24
часа, представлява по смисъла на чл. 22 от ЗАНН принудителна административна
мярка, която има за цел да се предотврати възможността лицето да извърши престъпление
или да се укрие. За прилагане на нормата е достатъчно наличие на данни за
извършено престъпление и данни то да е извършено от задържаното лице, без дори
да е необходимо да се уточнява характера на престъплението. Обсъдените по
делото доказателства обосновават наличието на материалноправните предпоставки
по чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, а именно - наличие на „данни“, че задържаното
лице е извършило престъпление. Понятието „данни“ по смисъла ЗМВР и понятието
„достатъчно данни“ по смисъла на по чл. чл. 207, ал. 1 от НПК, имат различно
съдържание. За да бъде образувано досъдебно производство по реда на НПК е
необходимо да са налице достатъчно данни, които да обосноват основателно
предположение, че има извършено престъпление. При налагането на ПАМ „задържане
за 24 часа“ по чл. 72 от ЗМВР, са необходими само данни за извършено
престъпление, т. е. тези данни може да не са достатъчни за образуване на
досъдебно производство, но са достатъчни да се направи извод, че задържаното
лице е извършило престъпление. … За прилагането на тази ПАМ не е необходимо да
са събрани доказателства, установяващи по категоричен начин вината на лицето,
извършило престъпление по смисъла на НК. Достатъчно е само наличието на данни,
обосноваващи предположението, че има вероятност лицето да е извършител на
престъплението или да е съпричастно с него, което дава право на
административния орган при условията на оперативна самостоятелност да наложи
мярката“. В този смисъл е и утвърдилата се практика по прилагане на чл. 5, § 1,
б. „с“ ЕКПЧОС.
В
случая към момента на задържането са били налице данни за извършването на
престъпление по чл. 343б, ал. 1 НК /основен състав/, съгласно
която разпоредба „който управлява моторно превозно средство с концентрация на
алкохол в кръвта си над 1,2 на хиляда, установено по надлежния ред, се наказва
с лишаване от свобода от една до три години и с глоба от двеста до хиляда лева.“.
Посочено е в оспорения съдебен акт, че на 12.12.2021 г. в 21:16 ч. П.П. е задържан поради управлението на
МПС след употребата на алкохол над 1,2 на хиляда – 2,38 хиляда. Въпреки че задържането
на лицето е обосновано единствено с установена концентрация на алкохол в кръвта
над 1,2 на хиляда, докато е управлявало МПС, който факт не се оспорва по
делото, деянието на лицето е противоправно, доказано с достатъчно убедителни
доказателства, които РС - Хасково е обсъдил подробно в мотивите на оспорения
съдебен акт и настоящата съдебна инстанция не намира за необходимо да
преповтаря. Следва да се допълни единствено, че въпросът дали конкретно лице е
извършител на конкретно деяние и дали то е извършено от него виновно, подлежат
на пълно, всестранно и обективно разследване в рамките на наказателното
производство. За целите на задържането по реда на чл. 72 от ЗМВР наличието на
такива категорични данни, които да обвързват лицето със соченото нарушение, не
са задължителни, като задържането се извършва не поради несъмненост на фактите,
а с оглед тяхното изясняване.
Безспорно
е по делото, че с поведението си касаторът П.П.
е задържан поради наличието на данни за извършено по чл. 343б, ал. 1 НК
престъпление. Полицейският орган е разполагал с правомощието да постанови
задържане при спазване на условията за оперативна самостоятелност /чл. 169 АПК;
така вж. Решение № 16596 от 05.12.2019 г. по адм. д. № 6616/2019 г., VІІІ отд.
на ВАС , като не се установяват обстоятелства, от които да може да бъде
направен извод за незаконосъобразността му. Принудителната административна
мярка от вида на процесната представлява възможност, предоставена на административния
орган за улеснение изпълнение на неговите функции, и налагането й не е
предпоставено от действително извършено престъпление. Принудителната
административна мярка, каквато безспорно е задържането на лице за срок до 24
часа, е приложена спрямо П. в
съответствие с принципа за съразмерност по смисъла на чл. 6 АПК, като
ограничаването на правото на свободно придвижване е само с оглед постигане на
предвидени в закона цели: да се съдейства за разкриване на престъпление и да се
осуети възможността за укриване на извършителя. Отделно от това, касае се за
деяние, за което следва да бъде извършена преценка по чл. 9 НК, вкл. и с оглед
неговата обществена опасност, и същото е преустановено със задържането на
лицето извършител, като се постигат целите на превенцията – да се препятства
настъпването на неблагоприятни последици за лицето и за други членове на
обществото, изразяващи се в засягане на техните здраве, живот и имущество,
следствие противоправното поведение на П..
Изведените от практиката на Европейския съд по правата на човека принципи по
прилагането на чл. 5, § 1 КЗПЧОС, отнесени към настоящия случай, водят до
извод, че за задържането на П. са
налице достатъчно данни, обуславящи реална необходимост в името на обществения
интерес, който след извършване на „теста на справедливия баланс“ е предпочетен
над правото на зачитане на личната му свобода.
Настоящият
съдебен състав приема, че не са налице основанията по чл. 209, т. 3 АПК,
обуславящи отмяна на съдебния акт поради неговата неправилност.
Въз
основа на горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Административен съд -
Хасково,
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 110/22.02.2022
г. по дело № 22/2022 г. по описа на Районен съд – Хасково и Решение №
379/17.06.2022 г. по дело № 22/2022 г. по описа на Районен съд – Хасково, с
което е допусната поправка на очевидна фактическа грешка по чл. 175 АПК.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.