Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№ 2902/15.6.2013г., гр. Варна

 

В   И М Е Т О   НА   Н А Р О Д А

 

 

ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, гражданско отделение, тридесет и трети състав, в публично съдебно заседание, проведено на 17.05.2013г., в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: Н. КРЪСТЕВА

 

при участието на секретар А.И., като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 11574 по описа за 2012г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е за развод по реда на чл.49 от СК, по искова молба на  С.Д.Ч. ЕГН **********, с която моли бракът му с ответницата И.С.Ч. ЕГН ********** да бъде прекратен с развод, поради настъпилото дълбоко и непоправимо разстройство на брака, по вина на ответницата, с твърдение създадена от последната извънбрачна връзка. Предявени от съпруга са следните небрачни искове: Претендира се упражняването на родителските права по отношение на децата Д*** да бъде предоставено на него, като на ответницата бъде определен режим на лични отношения с децата, съобразен с отсъствието й от страната; майката да бъде осъдена да заплаща в полза на децата месечна издръжка в размер на по 80,00 лв. за всяко едно от децата, с падеж първо число на месеца, считано от датата на влизане на решението за развод в сила. Претендира се предоставянето за ползване на семейното жилище, собственост на родителите  му и находящо се в гр.Варна, м-т „Сотира”.   Изразява се желание от ищеца след прекратяване на брака ответницата да носи предбрачното си фамилно име П***. 

            В исковата молба се излага, че е налице е формалност на брачната връзка, като  съпругата през м.януари 2022г. е заминала за Испания и оттогава съпрузите живеят във  фактическа раздяла. Сочи се, че за родените от брака деца грижите са били поети от ищеца, като техен баща.    

В срока за отговор по реда на чл.131 ГПК ответникът И.С.  Ч. е депозирала такъв, с който е предявява насрещни брачни и небрачни искове, пирети за разглеждане, както следва: за прекратяване на брака по вина на мъжа, поради неполагане грижи за семейството от негова страна и създаване на конфликтни отношения. Настоява се родителските права да бъдат предоставени по отношение на двете деца на майката, като на бащата се определи режим на свиждане. Претендира се осъждане на бащата да заплаща месечна издръжка в размер на по 100 лв. за всяко дете. Претендира се за предоставяне на майката и децата семейното жилище в гр.Варна м-т „Сотира”, за което се уточнява, че е съсобствено между съпруга и родителите му. Заявява се и искова претенция с правно осн. чл.53 СК, за възстановяване след брака предбрачното фамилно име от съпругата – П***.

              В съдебно заседание страните поддържат предявените от тях искове и настояват за уважаването им.

              Контролиращата страна ДСП гр.Варна, не взема участие в производството за развод чрез свой представител, изразява становище в писмен социален доклад изготвен с оглед предявена в хода на делото молба с правно основание чл.323 от ГПК за запазване статуквото за отглеждане децата от техния баща.

СЪДЪТ, след като взе предвид представените по делото доказателства – по отделно и в тяхната съвкупност, съобрази становищата на страните и нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, намира за установено следното от фактическа страна:

Удостоверение за сключен граждански брак  установява, че страните са съпрузи по силата на сключен между тях граждански брак на 01.06.2007г., за което е съставен Акт за граждански брак № 605 от длъжностното лице по гражданско състояние в гр.Варна.

Видно от представени удостоверения за раждане е, че страните по делото  са родители на децата Д*** Ч. ЕГН ********** и Д*** С *** Ч. ЕГН **********. Представена е сл.бележка от Детска Ясла №2 „Моряче” Варна, видно от която е, че С. Дим.Ч. посещава същата без прекъсване от 09.07.2012г.

Видно от представен трудов договор от 25.02.2013г. И.Ч. е назначена на длъжност „продавач разносна търговия” в „Голден-2”ООД на посочената дата при основно месечно трудово възнаграждение от 460лв.

 Представена сл.бележка от „Д*** Ч.”*** удостоверява че ищеца полага труд и упражнява дейност като „продавач-консултант” в дружеството.

Становище, изготвено в продставен по делото социален доклад сочи, че понастоящем в интерес на родените от брака деца е те да живеят при своя баща, в жилището, в което са отраснали и с което са емоционално свързани.

За доказване на твърденията си, страните са ангажирали и гласни доказателства. Разпитани по искане на ищеца са М***, и дваматабез дела и родствени връзки със страните. Разпитани по искане на ответницата са св.Венцислава Миленова Ралева и Вероника И. Събева, също без родствени връзки със страните. Свидетелите на ищцовата страна сочат, че съпругата е заминала за Испания със съгласието на съпруга си, за да търси работа. Не навеждат данни за скандални отношения между съпрузите, заявяват че същите са искали да се развеждат и по взаимно съгласие. Свидетелите разпитани по искане на ответницата излагат, че последната е заминала за Испания да работи, като св.Събева уточнява че раздялата на съпрузите е била вследствие финансови проблеми. Никой от разпитаните свидетели не установява по категоричен начин ответницата да е създала интимна връзка с друго лице в Испания.

Разпитана по реда на чл.176 от ГПК ответницата отрича да е живяла на семейни начала в Испания с лицето Преслав, така както се сочи от ищеца по делото.

Предвид така установеното от фактическа страна, СЪДЪТ формулира следните изводи от правна страна:

По иска с правно основание чл. 49 от СК:

От доказателствата по делото се установи и съдът приема за установено, че брачните отношения между съпрузите са дълбоко и непоправимо разстроени. Помежду им е изчезнало взаимното доверие и уважение, лишили са се от чувство за дом и близост, общност и единство, както и желание за полагане на общи грижи за семейството, дома. Съдът основава изводите си в тази насока, на събраните в хода на делото гласни доказателства. Последните установяват, че страните са във фактическа раздяла и не живеят като съпрузи, съпружеските им отношения са охладнели. Предвид всичко изложено, съдът намира, че запазването на брака би било вредно за обществото и самите съпрузи, между които не съществува физическа и духовна близост, изчезнали са чувствата на обич, взаимност и привързаност, поради което бракът им следва да бъде прекратен, на основание чл. 49, ал. 1 от СК.

По въпроса за вината:

  Законовата уредба не дефинира понятието "вина за дълбокото и непоправимо разстройство на брака". Съдът приема това понятие като компилация от обективно и субективно отношение на всеки от съпрузите към брачната връзка, неизпълнение на поетите брачни задължения за взаимност, съвместно живеене на съпрузите и грижи за семейството. В тази насока, за да се произнесе на основание чл. 49, ал.3 от СК по въпроса за вината, съдът съобрази следното:

              Доколкото по делото от свидетелските показания се установява липсата на близост между съпрузите, с оглед установяването на работа на ответнвицата в Испания и фактическата раздяла настъпила между съпрузите,  вследствие на това, наложена от финансови проблеми на семейството. Не са събрани доказателства от показанията на разпитаните свидетели в подкрепа твърдението на ищеца за създадена извънбрачна връзка от ответницата, при което не може да се направи извод, че тя с поведението си е изпразнила  брачната  връзка  от  съдържание. 

От съвкупния анализ на всички събрани по делото доказателства, съдът приема, че и двамата партньори са допринесли за разпада на брачната връзка. Последните очевидно не са положили в нужната еднаква степен следващите се усилия за преодоляване конфликтите и възстановяване хармоничните отношения помежду им, за изграждането на спокойни и стабилни съпружески отношения, проявявайки толерантност един към друг, грижа и заинтересованост към семейните задължения.  Поведението и на двамата съпрузи се е отразило върху нормалното протичане на брака и е довело до невъзможност за продължаване на съвместния съпружески живот. С това си поведение двамата съпрузи са изпразнили брачната връзка от необходимото й съдържание, поради което и съдът приема, че с поведението си и двамата са допринесли за разстройството на брака. Затова и двамата съпрузи следва да понесат отговорността за разтрогването на брака. При изложеното съдът следва да обяви, че вина за разстройството на брачните отношения имат и двете страни.    

 По иска с правно основание чл.59, ал.2  от СК.

              Досежно упражняването на родителските права съдът взе предвид съвкупността от всички обстоятелства, характеризиращи конкретния казус,                            по-съществените от които са: възпитателски качества на родителите, полагани грижи, привързаност на детето към родителите, полът и възрастта на детето, помощта на трети лица, социално обкръжение, жилищно-битови и други материални условия на живот. Децата следва да останат при този родител, който е полагал и полага най – пълноценни грижи за тях. В разглеждания случай, по делото  няма спор, че родените от брака деца са останали при бащата, след раздялата на съпрузите, като последният полага добри грижи  за отглеждането им.  С оглед изложеното и предвид  необходимостта от запазване установеното за децата статукво,  родителските права следва да бъдат предоставени на  бащата за упражняване, като бъде постановено местоживеенето на детето при него, на адреса на семейното жилище в гр.Варна, м-ст”Сотира” 70.

   По въпроса за режим на лични контакти между майка – деца:

   Предвид предоставяне упражняването на родителските права                                                                                                                                                              спрямо роденото от брака дете на бащата, на майката следва да се определи режим на лични контакти. Отчитайки  необходимостта от поддържане на емоционалната връзка дете-майка и занапред, и потребността на децата от майчини грижи и ласки,  режима на лични контакти съдът намира, че следва да е в рамките на обичайния такъв, а именно: всяка първа и трета седмица от месеца, от 09,00ч. в събота до 17,00ч. в неделя, с преспиване, както и един месец през лятото, когато бащата не ползва платен годишен отпуск, както и всяка нечетна година детето да прекарва Великденските празници с преспиване при майката, както и Коледните празници при майката, считано от  9,00ч. на  24-ти декември до 18,00ч. на 25-ти декември, отново с преспиване при майката.

 По въпроса за издръжката на децата:

    Ответникът  следва  да  бъде  осъден  да  заплаща  ежемесечна  издръжка  в  полза  на  детето, чрез неговия баща  и  законен  представител. За  определяне  размера  на  същата  съдът следва да  изхожда  от  възрастта  и  потребностите  на  детето и  доходите  на  родителите. По делото са представени доказателства за доходите на майката, като липсват такива за доходите на бащата, но предвид трудоспособната възраст и на двамата родители, съдът намира, че всеки от тях е в състояние да реализира и реализира доходи над средния размер за страната.   Всяко от децата съдът преценява, че безспорно се нуждае с оглед възрастта му от  месечна издръжка  в размер  поне на 120лв.,  от  които 80лв.  следва  да  бъдат  заплащани  от   майката, а разликата от 40лв. следва да се  поеме от бащата. По- големият  паричен  принос  на  майката, съдът  оправдава, с оглед  упражняваните  непосредствени  грижи  по  отглеждането  и  възпитанието  на  децата от  бащата. Издръжката следва да се дължи, така както и поискана, от датата на влизане в сила на решението, с падеж от първо до пето число на месеца, за който се дължи, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска, до настъпване на законни основания за изменяването или прекратяването й.     

  По иска с правно основание чл. 56 от СК:

              Съгласно чл.56 СК, който има приложение в случая, при допускане на развод, съдът предоставя ползването на семейното жилище на единия от съпрузите, когато то не може да се ползва поотделно от двамата, като взема предвид интересите на децата, вината и други обстоятелства. На основание чл.56, ал.1 от СК съдът при наличие на ненавършили пълнолетие деца дължи служебно произнасяне по отношение ползването на семейното жилище. В настоящия процес от брака има  родени ненавършили пълнолетие деца. При изложеното съдът приема, че семейното жилище, находящо се гр.Варна, м-ст”Сотира” 70 следва да се предостави на  бащата и на децата, до навършване пълнолетие от последните. 

         По иска с правно основание чл. 53, ал. 1 от СК:

             Предвид искането на съпругата, съдът намира, че същата след прекратяване на брака следва да възстанови предбрачното си фамилно име П***.

         По разноските:

  Предвид изхода от спора, на основание чл.329, ал.1 от ГПК и Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, ДВ бр.22 от 28.02.2008г., в сила от 01.03.2008г., съдът определя окончателна държавна такса в размер на 50,00 лв., която следва да се внесе по равно от съпрузите. Съпругата следва да бъде осъдена да заплати дължимата д.такса за издръжката на децата в размер на 230,40лева.

 С оглед изхода на спора разноските остават за съпрузите, така както са сторени от тях и не се дължи присъждането им по реда на чл.78 от ГПК.

           Мотивиран от така изложените съображения, Варненски районен съд

                                                           Р Е Ш И :

 

ПРЕКРАТЯВА на основание чл. 49, ал.1 от СК брака между  С.Д.Ч. ЕГН ********** и И.С.Ч. ЕГН **********, сключен на 01.06.2007г., за което е съставен Акт за граждански брак № 605 пред длъжностното лице по гражданското състояние в гр.Варна, поради настъпило дълбоко и непоправимо разстройство на брака.

 

ОБЯВЯВА вина за разстройството на брачните отношения                   НА ДВАМАТА СЪПРУЗИ,  на  основание  чл.49, ал.3  от  СК.

 

ПРЕДОСТАВЯ  упражняването на родителските права по  отношение  на   децата Д*** Ч. ЕГН ********** и Д*** С*** Ч. ЕГН ********** на бащата С.Д.Ч. ЕГН **********,  като определя местоживеенето на децата при техния баща на адрес: гр.Варна, м-ст”Сотира” 70.

 

 ОПРЕДЕЛЯ  режим  на  лични  отношения  на майката И.С.Ч. ЕГН **********, с посочен адрес:***21 с децата Д*** Ч. ЕГН ********** и Д*** С*** Ч. ЕГН **********, както следва: всяка първа и трета седмица от месеца, от 09,00ч. в събота до 17,00ч. в неделя, с преспиване, както и един месец през лятото, когато бащата не ползва платен годишен отпуск, както и всяка нечетна година детето да прекарва Великденските празници с преспиване при майката, както и Коледните празници при майката, считано от  9,00ч. на  24-ти декември до 18,00ч. на 25-ти декември, отново с преспиване при майката.                   

 

                ПРЕДОСТАВЯ ПОЛЗВАНЕТО НА семейното жилище, находящо се в гр.Варна, м-ст”Сотира” 70 на С.Д.Ч. ЕГН **********  и  децата Д*** Ч. ЕГН ********** и Д*** С*** Ч. ЕГН **********, считано до навършване пълнолетие от децата.

 

                 ПОСТАНОВЯВА  след  развода  жената  да   възстанови предбрачното  си  фамилно  име  П***.

 

               ОСЪЖДА  И.С.Ч. ЕГН **********, с посочен адрес:***21  ДА  ЗАПЛАТИ  в  полза  на  Държавата  към  бюджета  на  съдебната  власт, по  сметка  на  ВСС окончателна  държавна  такса в размер  на 25.00лв./двадесет и пет лева/,  на  основание чл.329, ал.1 от ГПК, чл.6, т.2 от Тарифа  за  държавните  такси, които  се  събират  от  съдилищата  по  ГПК, ДВ  бр.22  от  28.02.2008г., в  сила  от  01.03.2008г.

 

               ОСЪЖДА И.С.Ч. ЕГН **********, с посочен адрес:***21    ДА  ЗАПЛАТИ  в  полза  на  Държавата  към  бюджета  на  съдебната  власт, по  сметка  на  ВСС  държавна  такса по издръжката  в  размер  на 230,40лв./двеста и тридесет лева и четиридесет стотинки/, на  основание чл.7, т.2 от Тарифа  за  държавните  такси, които  се  събират  от  съдилищата  по  ГПК, ДВ  бр.22  от  28.02.2008г., в  сила  от  01.03.2008г.

 

ОСЪЖДА  С.Д.Ч. ЕГН **********, с посочен адрес:  гр.Варна, м-ст”Сотира” 70   ДА  ЗАПЛАТИ  в  полза  на  Държавата  към  бюджета  на  съдебната  власт, по  сметка  на  ВСС окончателна  държавна  такса в размер  на 25.00лв./двадесет и пет лева/,  на  основание чл.329, ал.1 от ГПК, чл.6, т.2 от Тарифа  за  държавните  такси, които  се  събират  от  съдилищата  по  ГПК, ДВ  бр.22  от  28.02.2008г., в  сила  от  01.03.2008г.

 

 

                РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от съобщението до страните, че е изготвено.

 

                     РАЙОНЕН СЪДИЯ: