Районен съд - Благоевград |
|
В закрито заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Иван Петков | |
и за да се произнесе взе предвид следното : Исковата молба е нередовна. - на първо място ищците следва да уточнят всеки един от тях на какво основание е собственик на процесното мазе- мазета. Към момента това е ясно само за третия ищец- А. И.. За другите двама ищци- В. И. и И. И., не става ясно придобивното основание на което са собственици на процесния имот. Посочени са две основания които взаимно се изключват- давностно владение и покупко- продажба. Ето защо следва да се уточни придобивното основание на базата на което В. И. и И. И. се легитимират като собственици на процесните мазета. - следва да се посочи на базата на какво правно основание ответниците се летигимират като собственици на процесните мазета. - да се уточни защо процесния иск не се предявява и срещу Е. Т., доколкото в исковата молба са изложени фактически твърдения, че и тя се легитимира като собственик на процесните мазета, и следователно е задължителен другар. Ако пък тя не се легитимира като собственик на процесните мазета, следва да се прецизира обстоятелствената част на иска. - да се индивидуализира броя на мазетата, тяхното местонахождение- граници /съдеди/, площ и т. н. - предявеният иск е за разпределение на ползването на съсобствено мазе /мазета/ изградено в сграда в режим на етажна собственост. Съгласно правното основание за предявяване на този иск- чл. 32 ЗС общата вещ се използува и управлява съгласно решението на съсобствениците, притежаващи повече от половината от общата вещ. Ако не може да се образува мнозинство или ако решението на мнозинството е вредно за общата вещ, районният съд, по искане на който и да е от съсобствениците, решава въпроса, взема необходимите мерки и ако е нужно, назначава управител на общата вещ. Утвърдена е съдебна практика, че следва да има съдебна намеса и когато взетото решение е незаконосъобразно. С оглед на това, съда приема, че искът, така както е предявен към момента, е процесуално недопустим, тъй като правото да се иска съдебна администрация в гражданските правоотношения чрез предявяването на такъв иск е обусловено от факта да не може да се образува мнозинство от съсобствениците. В настоящия казус съсобствениците се твърди, че са 6- ма, като ищците притежават общо 2/ 3 ид. ч., а ответниците общо на 1/ 3 ид. ч. и следователно не е налице хипотезата, да не може да се образува мнозинство, което да вземе решение за ползването на общата вещ, което решение евентуално да подлежи на съдебен контрол, относно това дали е вредно за общата вещ и ако се установи това, съдът да постанови акт във връзка с ползването на имота или пък решението да е незаконосъобразно. В този смисъл ищците следва, за да може да водят иска по чл. 32, ал. 2 ЗС, да изложат фактически твърдения и да докажат, че е взето решение от мнозинството за начина на ползване на процесните мазета и да твърдят, че същото е вредно за ползването на общата вещ. Недопустимо е обаче да се води иска по чл. 32, ал. 2 ЗС, без преди това да е взето решение за начина ползване на вещта. Т. е. т. нар. “изпреварващо” завеждане на делото, преди вземане на решение от мнозинството за начина на ползване на общата вещ, води до недопустимост на иска. Едва след вземането на такова решение от мнозинството, и то след като се докаже вземането му, чрез съответни писмени доказателства, може да се води иска по чл. 32, ал. 2 ЗС, и да се твърди неговата вредност. - отделно от това следва да се обоснове правния интерес от воденото на иска, и предвид изложеното в исковата молба, че процесните мазета са изградени в двуетажна жилищна сграда, като всеки етаж принадлежи на различен собственик и по смисъла на чл. 37 ЗС налице е етажна собственост. Тя не се състои от двама съсобственика, при което да не може да се образува и формира решение. Съгласно чл. 38 ал. 1 ЗС обща част на тази етажна собственост са и дворното място, таванските помещения и избените помещения, а редът за ползването им, се определя по реда на ПУРНЕС или към настоящия момент ЗУЕС, а това е общо събрание или сдружение на собствениците. Твърдения и доказателства за такова също не са налице. - да се довнесат още 20 лв. представляващи дължима държавна такса по иска по чл. 32, ал. 2 ЗС, от общо определената от съда държавна такса от 50 лв. Водим от горното, съдът О П Р Е Д Е Л И : ОСТАВЯ БЕЗ ДВИЖЕНИЕ исковата молба по гр. д. № 2851/ 2009г. по описа на БлРС, като указва на ищците, че в едноседмичен срок от уведомяването следва да отстранят посочените в обстоятелствената част на определението нередовности, чрез представяне на НОВА ПОПРАВЕНА ИСКОВА МОЛБА, с преписи за ответните страни, като ги предупреждава, че в противен случай производството по делото ще бъде прекратено. ДА СЕ УКАЖЕ на ищците възможността да ползват правна помощ, ако имат необходимост и право на това, съобразно чл. 94 и сл. ГПК. Определението не подлежи на обжалване. Районен съдия : |