Р Е Ш
Е Н И Е № 185
гр.Враца, 12.11.2019г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ВРАЧАНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, Търговско
отделение, в публично съдебно заседание, проведено на 15.10.2019 г. в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕНКА П.ПЕТРОВА
при
участието на секретаря Миглена Костадинова
като
разгледа докладваното от съдията Пенка П.Петрова търговско дело №75 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Т.З.Н., ЕГН: **********, с адрес: ***, чрез адв. М.М.Т. - Старозагорска адвокатска
колегия е депозирал искова молба с вх.№3906 от 25.04.2019год, против
Застрахователна Компания „Бул Инс" АД
с ЕИК: ***, с адрес: гр. София, бул.***, представлявано от С.С.П. и К.Д.К., с
искане: Да се осъди ответника да заплати на ищеца следните суми: сумата в
размер на 26
000 /двадесет и шест/ лева, представляваща сумата на
справедливото обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди,
следствие на настъпилото на 10.08.2017 г. застрахователно събитие и сумата от 4
485,00 /четири хиляди четиристотин осемдесет и пет/ лева, представляваща законната лихва, считано от датата на
настъпването на застрахователното събитие - 11.08.2017 г. до датата на завеждането
на настоящата искова претенция - 23.04.2019 г., ведно със законната лихва върху
присъдената сума, считано от датата на
завеждането на настоящата искова претенция до окончателно изплащане на
обезщетението.
Ответникът
оспорва предявените искове по основание и размер.
Предявените
обективно съединени осъдителни искове са с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ във връзка с чл. 45 от ЗЗД и чл.86 ЗЗД.
По делото са събрани писмени и гласни доказателства
и са назначени и изслушани две експертизи - съдебно-автотехническа
експертиза и съдебно-медицинска експертиза. По искане на страните е изискано и
е приложено досъдебно производство с № 1814/17 по описа на РП - гр.
Мездра
В исковата молба се твърди, че на 10.08.2017 г.,
ищецът тръгнал от гр. Враца към с. Горна
Кремена със собствения си мотоциклет „Хонда“, като минал през с. Върбешница. Когато
се движел по ул. „Христо Ботев“ наближил Т - образно кръстовище, образувано от
въпросната улица и ул. „Цанко Церовски“ и по нея забелязал да приближава
товарен автомобил модел „Фиат“, модел „Докато“ е per. № ВР **** ВН,
неговото движение било от ляво надясно, спрямо посоката на движение на ищеца, с
маневра десен завой към ул. „Христо Ботев“. Ищецът се движел по път с предимство и в тази връзка счел, че
водачът на товарния автомобил ще намали и спре, тъй като се движел на път без
предимство. Въпреки това последният не спрял и
видял ищеца в последния момент, като реагирал с аварийно спиране и навлязъл
в кръстовището с блокирали колела.
Ищецът от своя страна също реагирал с аварийно спиране,
навил кормилото на дясно, навлязъл в насрещната лента, за да избегна удара, но
въпреки това последва такъв с лявата странична част на мотоциклета в предната
челна част на навлизащия в кръстовището товарен автомобил с per. №
ВР **** ВН. Скоростта на движение на управлявания от ищеца мотоциклет била
съобразена с пътните условия и ЗДвП.
Тежкотоварният автомобил, управляван от виновния водач
притежавал валидно сключена застраховка гражданска отговорност с № BG/02/1**********
към ответното дружество.
След удара ищецът паднал с мотоциклета на една страна и в
резултат на това получил фрактура на палеца на дясната ръка и на пети пръст в
областта на метакарпалната кост вляво. След ПТП - то, водачът на тежкотоварния
автомобил се обадил на тел. 112, пристигнала линейка и ищецът бил откаран в
спешния център при МБАЛ в гр. Враца, където били установени гореописаните
наранявания. Дежурният лекар посъветвал ищеца да му бъде извършена медицинска
интервенция в специализирано медицинско заведение, тъй като в тяхното не е
налице подходяща за целта апаратура. В тази връзка на 14.08.2017 г. ищецът
постъпил за лечение в Университетската многопрофилна болница за активно лечение
“Д-р Г. Странски” - гр. Плевен, където му били извършени две оперативни
интервенции, които се изразявали в микроинцизии /поставяне на пирони/ на
мястото на фрактурите в областта на десния палец и на петата метакарпална кост
на лявата ръка. След това двете ръце били поставени в гипсова имобилизация.
След въпросната интервенция е назначен и режим и медицинско лечение, което се
изразявало в смяна на превръзките през три дни, сваляне на конците на дванадесетия
ден и гипсова имобилизация на двата горни крайника за срок от 45 дни.
След въпросната оперативна интервенция ищецът останал под
лекарско наблюдение до 16.08.2017 г. в Университетската многопрофилна болница
за активно лечение “Д-р Г. Странски” - гр. Плевен. На 13.09.2013 г. бил извикан
отново в същото медицинско заведение и на същата дата е извършена нова
оперативна интервенция, при която са махнати, поставените два броя микроинцизии
/пирони/.
Следствие настъпилото ПТП на 10.08.2017 г. е образувано
досъдебно производство с № 1814/17 по описа на РП - гр. Мездра. Счита, че със
събраните във въпросното производство доказателства са доказали по несъмнен по
категоричен начин изложените от ищеца в исковата молба факти и обстоятелства, а
именно: Механизмът на ПТП - то; Вината за неговото настъпване; Обстоятелството,
че липсва виновно поведение от страна на ищеца и получените от ищеца травми.
Тъй като, ищецът не желаел водачът на тежкотоварния
автомобил с per. № ВР **** ВН, причинил му
горепосочените телесни увреждания, да понесе предвидената в закона наказателна
отговорност, поискал делото срещу него да бъде прекратено и в тази връзка
наблюдаващият прокурор при РП - гр. Мездра на 28.09.2017 г. прекратил
въпросното наказателно производство с нарочно постановление.
Счита, че със своето виновно поведение, застрахованият
към ответното дружество водач на тежкотоварен автомобил с per. номер
№ ВР **** ВН му е причинил две средни телесни повреди, които се квалифицират,
съгласно нормата на чл. 129, ал. 2, а именно трайно затруднено движение на
крайниците, което в настоящия случай е продължило в срок повече от 45
/четиридесет и пет/ дена.
С оглед на настъпилото застрахователно събитие подал
писмено искане до ответника на 30.11.2018 г. да му заплати доброволно претендираното
застрахователно обезщетение за причинените му имуществени вреди. Във връзка със
същото застрахователят му поискал служебна бележка, от която е видно, че
наказателното постановление по досъдебно производство с № 1814/17 по описа на
РП - гр. Мездра, по силата на което то е прекратено е влязло в сила. Ищецът от
своя страна своевременно осигурил този документ, но въпреки това
застрахователят чрез писмо № НЩ - 2950/11.04.2019 г. отказал да му заплати,
каквато й да е сума, тъй като липсвали документи, удостоверяващи, че е
„извършен деликт от застрахования в дружеството водач“. Останал недоволен от
отказа, ищецът подал жалба по реда на чл. 108, ал. 6 от КЗ, която е оставена
без уважение.
В исковата молба се твърди, че следствие на претърпените
от ищеца телесни увреждания, той
изживява изключително тежки неимуществени вреди, изразяващи се в причинените му
болки и страдания, като получените от него негативни последици от травмите
търпи сега и ще продължава да търпи и за в бъдеще. Същите променили в негативен
аспект за продължителен период - повече от три месеца живота му, защото му било
обективно невъзможно да упражнява своята трудова дейност, като шофьор и се
нарушили неговите социални контакти. През въпросния период му се налагало да
пие непрестанно обезболяващи медикаменти, тъй като усещал постоянна физическа
болка от така извършените му оперативни намеси и зарастването на получените
рани. В периода възстановяване ищецът твърди, че фактически му било невъзможно да извършва
обикновените си санитарно - битово дейности и за него непрекъснато трябвало да
се грижи член на семейството. Нещо повече белезите по ръцете следствие на
извършените му оперативни интервенции никога няма да се заличат и ще продължава
да ги носи до края на живота си. С оглед на горното счита, че справедливото
обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди, съгласно чл. 52 от ЗЗД
следва да е в размер на сумата от 26 000 /двадесет и шест/ лева.
Процесуалният представител на „БУЛИНС“ АД оспорва
предявения иск, както по основание, така и по размер. Изразява становище, че
предявения иск е допустим, но неоснователен.
Според изложеното в отговора, обстоятелствата изложени в
исковата молба са достоверни само от части. Признава се наличието на
застрахователно правоотношение, между „БУЛИНС“ АД и В.В.С. (собственик на
автомобила, управляван от твърдения причинител на ПТП П.И.), но се оспорва
механизма на настъпване на ПТП, вината на П.И., както и нематериалните вреди,
настъпили за ищеца в следствие на описаното в исковата молба ПТП, както и
пряката и непосредствена причино-следствената връзка между преживените от ищеца
болки и страдания и описаното ПТП. Твърди, че ако има вреди от ПТП, то има и
съпричиняване от ищеца на претърпените вреди.
От представените документи не може да се установи
безспорно и непротиворечиво вината на водача П.И., както същевременно намира
основания да се приеме, че пострадалият Т.З.Н. е причинил изцяло или поне е
съпричинил настъпването на ПТП (евентуално своите травми), като е управлявал
мотор „Хонда“ в насрещното платно. Данни за това има в Постановление за
прекратяване на наказателно производство от 28.09.2017 г., където се посочва,
че съгласно заключението на вещото лице по Наказателно Производство 1814/17 г.
на РУ МВР - Мездра, „мотоциклетиста е попаднал в опасната зона за спиране на
товарния автомобил и поради това че е навлязъл в насрещното движение не е имал
техническата възможност да спре и да предотврати ПТП“. В самата техническа
експертиза приложена към исковата молба се посочва, че „при движение в
полагащата му се лента разминаването между двете ППС било възможно и без
настъпване на ПТП“. С други думи ищецът е причинил ПТП, довело до вредите,
чието обезщетение се претендира.
На следващо място в исковата молба се твърди, че в УМБАЛ
„ Д-р Г. Странски“ гр. Плевен са му извършени две операции, които са в
следствие ПТП. Но в анамнезата дадена в епикриза 13.09.2017 г. се посочва, че
по данни на пациента „при битова злополука счупва китковите кости на двете си
ръце“. В анамнезата снета по данни на пациента в Епикриза от 14.08.2017 г. пише
следното „Страданието датира от вчера, когато при падане с мотор травмира
палеца на дясната си ръка и V пръст в областта на метакарпалната кост в ляво.“.
Данните в двете епикризи навеждат на извод за това, че уврежданията са получени
не от ПТП на 10.08.2017 г., а от битов инцидент, падане от мотор, случило се на
13.08.2017 г.
На следващо място, счита, че дори твърдените вреди, да са
в следствие на травмите от ПТП, то тези последици са влошени от самия ищец,
като е отказал да бъде лекуван веднага след ПТП на 10.08.2017 г., а едва четири
дни по късно е постъпил за лечение в УМБАЛ „Д-р Г. Странски“.
Допълнително счита, че предявения размер на обезщетение
за нематериални вреди неоснователно и без мотиви е определен на 26 000 лв.
Обезщетение за претърпени нематериални вреди се определя по справедливост, като
в случая оспорва заявения от ищеца размер. При определяне на размера на
обезщетението следва да бъдат отчетени всички фактори като вина, съпричиняване,
степен на увреждане, трайност на последиците, дали е налице нарушена
работоспособност и др.
В срока по чл. 372 ал. 1 ГПК не е постъпила допълнителна
искова молба от ищеца.
Съдът,
като прецени събраните по делото доказателства, намира за установено от
фактическа страна следното:
От
представения лист за преглед на пациент се установява, че на 10.08.2017г от
17.47ч до 18.25ч на ищеца е извършен преглед след ПТП, при което е установено
от изследванията , че има данни за фрактура на главата на метакарпалната кост
на 5 ти пръст на лява ръка и на базата на метакарпалната кост на 1ви пръст в
дясно. В листа е отразено, че пациента отказва консулт с ортопед в МБАЛ Враца.
От представената Епикриза ИЗ 29275, изд. от УМБАЛ „Г.
Странски“ - гр. Плевен е видно, че ищецът е бил на лечение в болницата от 14.08.2017 г. до 16.08.2017 г.
По време на престоя е осъществена операция при венозна анестезия. В епикризата
е отразена извадка от ОП, съгласно който са извършени микро инцизия на мястото на фрактурата на
десен палец и микро инцизия на мястото
на фрактурата в областта на пета метакарпална кост в ляво. Резопция под рентгенов
контрол и гипсова имобилизация на двата горни крайника, която съгласно дадените препоръки е за 45
дни.
От Епикриза ИЗ 32726, изд. от УМБАЛ „Г. Странски“ - гр.
Плевен е видно, че ищецът на 13.09.2017г е бил на лечение, при което е
направена екстракция на 3 бр.”К”-игли.
От представеното заверено копие на постановление за
прекратяване на наказателно производство с Вх. № 1814/17 г., изд. от Районна
прокуратура - гр. Мездра се установява, че наказателно производство
№1814/17г по описа на РП Мездра и ДП
№263/17 по описа на РУ на МВР Мездра, поради
изричното желание на пострадалия , че не желае да се търси наказателна отговорност на водача на товарния автомобил П.И..
В издадената Служебна бележка с изх. № 1814/2019 г. от
23.03.2019 г. /стр.28/ РП Мездра е посочила, че същата се издава в уверение на това, че ДП №1814/17г
по описа на РП Мездра и ДП №263/17 по описа на РУ на МВР Мездра е
прекратено. Постановлението за прекратяване е получено от пострадалия Т.Н. и не
е обжалвано в предвидения от закона срок.
С писмо с изх. № НЩ-2950/11.04.2019г., изд. от „Бул Инс“АД,
застрахователя уведомява ищеца, че тъй
като от представените на 22.03.2019г документи
е видно, че не е извършен деликт от застрахования в дружеството водач,
поради което застрахователят няма
основание да плати претендираното
обезщетение.
От представеното заверено копие на авто - техническа експертиза
по ДП № 268/2017 г. по описа на РУ на МВР - гр. Мездра се установява, че ПТП -
то е реализирано на 10.08.2017 г. около 14,00 часа в с. Върбешница, общ. гр.
Мездра на Т- образно кръстовище,образувано от ул. „Хр. Ботев“ и ул.
„Ц.Церковски“ с насоченост на ул. „Ц.Церковски“ в ляво от ул. „Хр.
Ботев“,гледано в посока движението на мотоциклета.
Мотоциклет, марка „Хонда ЦБР 600Ф” с per. № Вр.****К се е
движил в участъка на ПТП-то по ул. „Хр. Ботев“ в посока към кръстовището и с
ул.“Цанко Церковски“ в мислената лява лента /насрещна лента/ за движение на ППС
със скорост към момента на удара от около 41,4 км/ч.
В един момент водачът на мотоциклета достигайки до
кръстовището на около 12 м. от мястото на удара вижда и възприема като опасност
от ПТП навлизащият в кръстовището от ляво на дясно спрямо неговото движение,
товарен автомоби тип Бус, марка „Фиат Дукато” с per. № ВР****ВН, от път без
предимство - ляво стоящ, реагира на аварийно спиране и навиване на ръкохватките
на мотоциклета на дясно за избягване на челен удар,но поради липса на време и
разстояние с лява челна странична част се удря в предна челна част на
навлизащият в кръстовището товарен автомобил.
В следствие на удара в лява страна на мотоциклета от
страна на товарният автомобил, мотоциклета са поваля на дясната си страна, пада
на асфалтовато покритие, преплъзва се по него и се установява в покой на място
отразено в изготвена Автотехническа експертиза/29.08.2017 г.
Товарен автомоби тип Бус, марка „Фиат Дукато” с per. № ВР****ВН
се е движил по ул.“Цанко Церковски“ в посока към кръстовището и с ул. „Хр.
Ботев“. Наближавайки кръстовището е намалил скороста до около 25,9 км/ч. и
преди навлизане в него е видял и възприел движението на мотоциклета като
опасност от ПТП,реагирал е на аварийно спиране и в режим на блокирани ходови
колела е навлязъл в кръстовището без да спре на границата му и при достигане до
мястото на удара с предна броня и преден капак на буса в областта на лявата и
част със скорост около 25 км/ч. удря лява странична част на мотоциклета,след
което в режим на аварийно спиране продължава движението си с още около 2 м. и
спира в участъка на ПТП - със заден мост на границата на кръстовището и преден
мост навлязъл в кръстовището - на ул. „Хр. Ботев“,
От техническа гледна точка, причина за настъпилото ПТП е
внезапно навлизане на товарен автомобил тип Бус, марка „Фиат Дукато” с per. №
ВР****ВН в Т - образно кръстовище, при изпълнение на маневра „Завой на дясно“ в
границите на кръстовището, от ляво на дясно пред движещият се по ул. „Хр.
Ботев“ в насрещната лента мотоциклет марка „Хонда ЦБР 600Ф” с per. № Вр.****К с
което е поставил сам себе си и движещият се в мислената насрещна лента
мотоциклетист в невъзможност да предотвратят настъпилото ПТП.
По
разпореждане на съда от УМБАЛ “Д-р Г. Странски” - гр. Плевен " АД е
изпратена цялата медицинска документация относно престоя и лечението на Т.З.Н.,
ЕГН: **********, в болницата в периода от 14.08.2017г
до 16.08.2017г както и за 13.09.2017г. Тази документация е взета предвид от
вещото лице изготвило допуснатата съдебно медицинска експертиза.
По
делото са допуснати и изслушани две експертизи: съдебно медицинска и съдебно
автотехническа. Заключенията на експертите не са оспорени от страните и се
приемат от съда като обективни и компетентни.
Вещото лице
изготвило автотехническата експертиза е констатирало, че на 10.08.2017 г. около
14,00 часа в с. Върбешница, общ. гр. Мездра мотоциклет, марка „Хонда ЦБР 600Ф”
с per. № Вр.****К, управляван от ищеца се е движил по ул. „Хр. Ботев“ в посока
към кръстовището и с ул.“Цанко Церковски“ в мислената лява лента /насрещна
лента/ за движение на ППС със скорост към момента на удара от около 41,4 км/ч.
В един момент водачът на мотоциклета достигайки до
кръстовището на около 12 м. от мястото на удара вижда и възприема като опасност
от ПТП навлизащият в кръстовището от ляво на дясно спрямо неговото движение,
товарен автомобил тип Бус, марка „Фиат Дукато” с per. № ВР****ВН, от път без
предимство - ляво стоящ, реагира на аварийно спиране и навиване на ръкохватките
на мотоциклета на дясно за избягване на челен удар,но поради липса на време и
разстояние с лява челна странична част се удря в предна челна част на
навлизащият в кръстовището товарен автомобил.
В следствие на удара в лява страна на мотоциклета от
страна на товарният автомобил, мотоциклета са поваля на дясната си страна, пада
на асфалтовато покритие, преплъзва се по него и се установява в покой на място
отразено в протокола за оглед.
Товарен автомоби тип Бус, марка „Фиат Дукато” с per. № ВР****ВН
се е движил по ул.“Цанко Церковски“ в посока към кръстовището и с ул. „Хр.
Ботев“.
Наближавайки кръстовището е намалил скоростта до около
25,9 км/ч. и преди навлизане в него е видял и възприел движението на
мотоциклета като опасност от ПТП,реагирал е на аварийно спиране и в режим на
блокирани ходови колела е навлязъл в кръстовището без да спре на границата му и
при достигане до мястото на удара с предна броня и преден капак на буса в
областта на лявата и част със скорост около 25 км/ч. удря лява странична част
на мотоциклета,след което в режим на аварийно спиране продължава движението си
с още около 2 м. и спира в участъка на ПТП - със заден мост на границата на
кръстовището и преден мост навлязъл в кръстовището - на ул. „Хр. Ботев“,
От техническа гледна точка, причина за настъпилото ПТП е
внезапно навлизане на товарен автомобил тип Бус, марка „Фиат Дукато” с per. №
ВР****ВН в Т - образно кръстовище, при изпълнение на маневра „Завой на дясно“ в
границите на кръстовището, от ляво на дясно пред движещият се по ул. „Хр. Ботев“
в насрещната лента мотоциклет марка „Хонда ЦБР 600Ф” с per. № Вр.****К с което
е поставил сам себе си и движещият се в мислената насрещна лента мотоциклетист
да предотвратят настъпилото ПТП.
От техническа гледна точка при преминаване през Т -
образното кръстовище, образувано от ул. „Хр. Ботев“ и ул. „Ц.Церковски“ с
маневра „Завой на дясно“ водачът на товарен автомобил с per. № ВР **** ВН, при
липса на предимство е бил длъжен да спре на границата на кръстовището и да
пропусне движещият се от дясната му страна в посока кръстовището мотоциклет
марка „Хонда ЦБР 600Ф” с per. № Вр.****К .
Вещото лице при съобразяване с габаритите на платното за
движение на ППС по ул. „Хр. Ботев“ към мястото на удара,по неговата ширина 6,70
м., габаритите на двете ППС по тяхната ширина и траекториите им на движение,
мястото на удара и механизмът на настъпилото ПТП стига да извода, че е било
възможно при движение на мотоциклета в мислената дясна /полагаща му се/ лента
за движение по ул. „Хр. Ботев“, двете ППС - товарния автомобил и мотоциклета да
се разминат при преминаването през кръстовището,без да се осъществи
съприкосновение между тях,т. е. без да се реализира ПТП.
Според експерта д-р Г.К.,
изготвил медицинската експертиза след запознаване с медицинските документи и
личен преглед на ищеца Т.Н. е установил, че последният е получил фрактура на главата на метакарпалната кост на
5 ти пръст на лява ръка и на базата на метакарпалната кост на 1ви пръст в дясно,
което му е причинило трайни затруднения в движенията на двата горни крайници с
оздравителен период от около два месеца. По механизъм уврежданията отговарят да бъдат получени по
начин и по време, посочени в исковата молба – от ПТП –мотоциклетна травма.
Болките и страданията са били с нормална сила
и интензитет, характерни за този вид травми. Към момента на извършения
личен преглед няма последици от тези травми. При прегледа експерта е установил
едва доловими слабо различаващи се ръбцови изменения от микроразрези при
направените операции за поставянето на ОМ. Според вещото лице забавянето на
лечението на травмите с 4 дни е довело
до удължаване на изпитваните от ищеца болки и страдания, но не и до
усложнения. Налице е пълно съвпадение на
диагнозите от МБАЛ „Христо Ботев” гр.Враца и УМБАЛ „Г. Странски” гр.Плевен по
отношение на травмите получени от ищеца при процесното ПТП.
За доказване на
претърпените от ищеца болки и страдания по делото са събрани гласни
доказателства.
Свидетелят И.Л.Д. – жена
с която ищецът съжителства на семейни начала, твърди, че за пътния инцидент на 10.08.17г
пострадалият й се обадил по телефона и я
информирал, че е пострадал и с линейка го отвеждат в спешния център гр.Враца,
тъй като в Мездра нямало ортопед. На другия ден е закаран от сина му в
гр.Плевен, тъй като там има познат доктор ортопед. От ищеца знае, че тъй като имал отток на ръцето му препоръчали да отиде след 2-3
дни. След интервенцията ищецът се върнал на село Горна Кремена, където живеела
майка му, за която той се грижел, тъй
като тя е инвалид. След операцията му
било невъзможно да обслужва себе си. За извършването на хигиенните навици и тоалети му помагали сведетелката и сина на ищеца.
През това време ищецът бил с гипсирани ръце, пиел обезболяващи и не ходел на
работа. След премахване на гипса, иглите и конците започнал нов период на
възстановяване. За да се върне към нормалиния ритъм на живот му трябвали около
2 месеца. Твърди, че и към настоящия момент
ищецът продължава да търпи болки в ръцете при промяна на времето.
При така изяснената
фактическа обстановка по делото съдът достигна до следните правни изводи:
Предявените обективно съединени осъдителни искове са с правно основание
чл.432 ал.1 КЗ във връзка с чл.45 ЗЗД и чл.86 ЗЗД.
За да се ангажира
отговорността на застрахователя по чл.432
ал.1 КЗ, доколкото същата е в обема на тази на деликвента и
има вторичен характер трябва
да е налице валиден застрахователен договор по задължителна застраховка
"ГО",както и предпоставките на чл.45 ЗЗД, пораждащи отговорността на
прекия причинител на вредите, спрямо увредения - авторство;
противоправност; вина; причинна връзка между вредите и това поведението на
водача на МПС. Отговорността
на застрахователя е функционално обусловена и по правило тъждествена по обем с
отговорността на деликвента.
В
случая между страните не е спорно, а и от застрахователна полица № BG/02/1**********
от 12.05.2017г се установява наличието на валидно застрахователно
правоотношение към датата на процесното ПТП – 10.08.2017 г., по силата на което
ответникът по делото е поел задължение да обезщети увредените при използването
на застрахования автомобил трети лица.
Съдът
намира, че следва да приложи законовата разпоредба на чл.498 ал.3 КЗ, която
обвързва допустимостта на прекия иск от наличието на започната процедура по
доброволно уреждане на отношенията между пострадалия при ПТП и застрахователя
по задължителна застраховка "ГО на автомобилистите" и изтичането на
тримесечен срок от предявяването на претенцията пред застрахователя или пред
негов представител. Касае се за рекламационен срок, въведен от законодателя с
новия КЗ, с цел предотвратяване или намаляване на съдебните производства по
този вид спорове. Следователно, изтичането на рекламационния срок е
предпоставка за възникването на самото право на пряк иск на увреденото лице
срещу застрахователя на ГО на автомобилистите. Съгласно изискванията на чл.
432, вр. с чл. 380 КЗ ищецът е отправил до ответното дружество писмена молба за
изплащане на обезщетение за неимуществени вреди, която е получена от ответника
без установена дата, по която с писмо изх.№НЩ -2950/11.04.2019г/л.10/ ответникът е уведомил ищеца,
че тъй като от представените документи не е видно да е извършен деликт от
застрахования в дружеството водач, поради което застрахователят няма основание
да плати претендираното обезщетение. С
оглед на гореизложеното съдът намира, че рекламационния срок е изтекъл и предявения
иск е допустим.
На
следващо място следва да са налице и всички кумулативни предпоставки от
фактическия състав на чл. 45 ЗЗД, пораждащи основание за отговорност на прекия
причинител - застрахован спрямо увредения за обезщетяване на причинените вреди.
С
депозирания отговор ответникът оспорва механизма на ПТП и твърденията, че ПТП е
възникнало вследствие противоправното поведение на водача на товарния автомобил.
Счита, че не е доказана по безспорен начин вината на водача на товарния
автомобил с per. № ВР **** ВН за настъпване на ПТП.
Съдът намира, че е налице кумулативното
наличие на елементите от фактическия състав на деликта. Безспорно се установи
по делото настъпването на пътнотранспортно произшествие на 10.08.2017 г., с
участието на ищеца, който е управлявал собствения си мотор марка „Хонда ЦБР
600Ф” с per. № Вр.****К и товарен
автомобил тип Бус, марка „Фиат Дукато” с per. № ВР****ВН, управляван от П.И..
Съвкупният анализ на събраните по делото писмени доказателства и заключението
на САТЕ, сочи към извода, че е налице виновно противоправно деяние от страна на
деликвента П.И.. В исковата молба, в постановлението за прекратяване на
наказателното производство и в представеното копие от техническа експертиза,
извършена по ДП №1814/17г на РП Мездра се
поддържа твърдение, че за въпросното Т - образното кръстовище,
образувано от ул. „Хр. Ботев“ и ул. „Ц.Церковски“ именно ул. „Хр. Ботев“ е път с предимство, но
в приложения протокол за оглед на местопроизшествие, намиращ се в приложеното досъдебно
производство е отразено, че не са намерени пътни знаци и светофарни колони. При
положение, че на Т - образното кръстовище, няма сигнализиран път с предимство, съгласно нормата на чл. 103 ал.1 т.1
от ППЗДвП водачът на нерелсовото пътно превозно средство е длъжен да пропусне
пътните превозни средства, които се намират или приближават от дясната му
страна. Според вещото
лице от техническа гледна точка при преминаване през Т - образното кръстовище,
образувано от ул. „Хр. Ботев“ и ул. „Ц.Церковски“ с маневра „Завой на дясно“
водачът на товарен автомобил с per. № ВР **** ВН, при липса на предимство е бил
длъжен да спре на границата на кръстовището и да пропусне движещият се от
дясната му страна в посока кръстовището мотоциклет марка „Хонда ЦБР 600Ф” с
per. № Вр.****К. Т.е. налице е нарушение
на правилата за движение по пътищата, извършено от водача на застрахования при
ответника товарен автомобил с per. № ВР **** ВН, което ангажира неговата
отговорност по чл. 45 ЗЗД.
Съгласно
представения лист за преглед на пациент на 10.08.2017г от 17.47ч до 18.25ч на
ищеца е извършен преглед след ПТП, при което е установено от изследванията , че
има данни за фрактура на главата на метакарпалната кост на 5 ти пръст на лява
ръка и на базата на метакарпалната кост на 1ви пръст в дясно. Видно от епикриза
ИЗ 29275 на 14.08.2017г в УМБАЛ „Г. Странски“ - гр. Плевен на ищеца е осъществена
операция при венозна анестезия, включваща
микро инцизия на мястото на фрактурата на десен палец и микро инцизия на мястото на фрактурата на в
областта на пета метакарпална кост в ляво. Налице е идентичност на отразените в
листа за преглед травми и съответно на
лекуваните в УМБАЛ „Г. Странски“ - гр.
Плевен травми на ищеца. В подкрепа на
този извод е и заключението на вещото
лице по допуснатата съдебно медицинска експертиза, което не е оспорено от
страните и се приема от съда като обективно и компетентно. Вещото лице е
посочило, че по механизъм уврежданията
отговарят да бъдат получени по начин и по време, посочени в исковата молба – от
ПТП –мотоциклетна травма. Според вещото лице налице е пълно съвпадение на
диагнозите от МБАЛ „Христо Ботев” гр.Враца и УМБАЛ „Г. Странски” гр.Плевен по
отношение на травмите получени от ищеца при процесното ПТП, като
забавянето на лечението на травмите с 4 дни
е довело до удължаване на изпитваните от ищеца болки и страдания, но не
и до усложнения. По така изложените
съображения съдът приема, че претендираните неимуществени вреди са в
причинно-следствена връзка с травмите,
претърпени от ищеца от процесното ПТП. Съдът не споделя становището на
ответника, че данните в двете епикризи навеждат на извод за това, че
уврежданията са получени не от ПТП на 10.08.2017 г., а от битов инцидент,
падане от мотор, случил се на 13.08.2017 г. Вписаното в епикриза, очевидно не съответства
на действителните причини за постъпване на ищеца на лечение. Вероятно се касае
за технически грешки, тъй като както и
вещото лице посочи в с.з., че епикризите се пишат от секретарки. В подкрепа на
това виждане на съда е и вписаното в епикризата от 13.09.2017г/л.24/, където
очевидно са допуснати много неточности, като в анамнезата е отразено, че
пациента "Постъпва за в клиниката за втори път на лечение. Страданието
датира от 16.08.2017г, когато при битова злополука счупва киткови кости на двете ръце." По надолу
в самата епикриза е отразено, че операцията включва екстракция на 3бр
"К" игли, които обаче съгласно първата епикриза са поставени на местата на фрактурите в областта на десен
палец и пета метакарпална кост на лявата ръка, които всъщност не са киткови кости, предвид поясненията на вещото
лице в с.з.
Всичко
това пораждаща основание за ангажиране отговорността на прекия причинител,
застрахован при ответника, спрямо увредения за обезщетяване на причинените
вреди. Следователно и отговорността на застрахователя по застраховка
"Гражданска отговорност на автомобилистите", на основание чл. 432 КЗ
следва да бъде ангажирана, тъй като предявения иск за неимуществени се явява
доказан по основание.
При
определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди, съдът се ръководи
от принципите на справедливостта и от своето вътрешно убеждение. Тъй като
неимуществените вреди, които представляват неблагоприятно засягане на лични,
нематериални блага, не биха могли да бъдат възстановени, предвиденото в закона
обезщетение не е компенсаторно, а заместващо и се определя съобразно
критериите, предписани в правната норма на чл. 52 ЗЗД – по справедливост от
съда. Справедливостта изисква претърпените болки и страдания на ищеца да бъдат
надлежно и адекватно обезщетени. Съгласно ППВС № 4/1968 г. понятието
"справедливост" по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие. То
е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи
обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при определяне размера
на обезщетението. Такива обективни обстоятелства са характера на увреждането,
начина на настъпването, обстоятелствата при които е станало, продължителността
на възстановяването и др.
При
определяне размера на дължимото обезщетение за причинени неимуществени вреди
настоящият съдебен състав взема предвид характера, силата, интензитета и
продължителността на търпените от ищеца болки и страдания от следните
травматични увреждания, а именно: фрактура
на главата на метакарпалната кост на 5 ти пръст на лява ръка и на базата на
метакарпалната кост на 1ви пръст в дясно, което е причинило трайно затруднение
на движенията на двата горни крайника за повече от 1 месец. Това е довело до
ПРОДЪЛЖИТЕЛНО РАЗСТРОЙСТВО НА ЗДРАВЕТО НЕОПАСНО ЗА ЖИВОТА. Възстановяването на
ищеца при правилно протичане на
оздравителния процес според експерта е около 2м.
Съдът при определяне на дължимото обезщетение взе предвид вида на получените
от ищеца две средни телесни повреди, претърпените от ищеца две оперативни интервенции, първата от
които се изразявала в микроинцизии /поставяне на „К” игли / на мястото на
фрактурите в областта на десния палец и на петата метакарпална кост на лявата
ръка, а при втората екстензия на 3броя „К” игли. В периода между двете операции
на двете ръце са били поставени гипсова имобилизация, през което време движенията му били силно ограничени и е изпитвал болки
и страдания с нормална сила и интензитет, характерни за този вид травми –
счупвания на кости. Следва да беше отчетен и факта, че ищецът е имал нужда от
помощ при обслужването си и грижи от близки хора по време възстановителния
период. В тази насока съдът цени показанията на разпитаната свидетелката И.Д.,
тъй като същата като лице, намиращо се в близки отношения с ищеца е запозната в
подробности с лечението и състоянието му в този период. Лично е полагала грижи
за него по време на имобилизацията с гипс на двете му ръце, като му е помагала
в извършването на обикновените ежедневни хигиенни навици и тоалети.
Недоказано остана твърдението на ищеца, че продължава да търпи болки и страдания и към настоящия момент. Според експерта по допуснатата СМЕ, към момента на извършения
личен преглед няма последици от претърпените от ищеца по време на пътния
инцидент травми. При прегледа експерта е установил едва доловими слабо
различаващи се ръбцови изменения от микроразрези при направените операции за
поставянето на ОМ. За в бъдеще ще търпи неудобството от наличното дегенеративно ставно заболяване
на ръцете, за което обаче няма търдения да е последица от претърпяната травма.
Недоказано остана и
възражението на ответника, че влошаването на здравословното състояние на ищеца
е причинено от самия ищец, който е отказал да бъде лекуван веднага след ПТП на
10.08.2017 г., а едва четири дни по късно е постъпил за лечение в УМБАЛ „Д-р Г.
Странски“. Според заключението на вещото лице забавянето на лечението на
травмите с 4 дни е довело само до удължаване на времето, през което ищецът е
търпял болки истрадания но не довело до усложняване на здлавословното му
състояние.
С оглед на гореизложеното и като взе предвид, че претърпените болки и
емоционални смущения са естествена последица от причинените му травматични
увреждания, тъй като всеки човек, претърпял физическа травма, изразяваща се в
установената телесна повреда, изживява негативни емоции, включително и
твърдяните и доказани болки, страдания и неудобства, съдът счита, че
справедливия размер на обезщетението за неимуществени вреди на ищеца е в размер
на 20 000 лева. В случая са претърпени две средни телесни повреди, за
които възстановителния период според вещото лице е продължил около два месеца, но
съдът отчита обстоятелството, че единият месец от лечението е бил особено
мъчителен за ищеца, който предвид
поставените "К" игли и гипсови
имобилизация е бил в пълна невъзможност да се самообслужва, а се е нуждаел
отпомощта на друуги хора. При определяне на посочения размер съдът взе предвид
и обстоятелството, че ищецът не доказа по безспорен начин, че възстановяването
е продължило повече от два месеца, както и че понястоящем продължава да търпи
болки от получените при ПТП-то травми.
От страна на ответното дружество е направено възражение за съпричиняване
от страна на пострадалия Т.Н..
Съобразно с въведеното с т. 7 ППВС 17/1963 г. правило, съпричиняване по
смисъла на чл.51, ал.2 ЗЗД, е налице когато с действието или бездействието си
пострадалият обективно е способствал за настъпване на вредоносния резултат или
за увеличаване размера на вредоносните последици, т. е. когато приносът му в
настъпването на увреждането е конкретен, независимо дали поведението му като
цяло е било противоправно, в частност - в нарушение на Закона за движение по
пътищата и виновно. Приложението на посоченото правило е обусловено от
наличието на причинна връзка между поведението на пострадалия, с което
обективно е създал предпоставки или възможности за настъпване на увреждането,
т. е. в хипотеза, когато е налице причинна връзка между действията или
бездействията на пострадалия и вредоносния резултат. В този смисъл е и
задължителната съдебна практика - т. 7 на ППВС №7/63 г.
В случая от всички
събрани по делото доказателства и от заключението на вещото лице се установи,
че ищецът в участъка на ПТП-то по ул.
„Хр. Ботев“ в посока към кръстовището с ул.“Цанко Церковски“ се е движел в
мислената лява лента /насрещна лента/ за движение на ППС, с което е бил в нарушение на
разпоредбата на чл. 67. (1)
ППЗДвП, която визира, че "Водачът на пътно превозно средство е длъжен да
се движи възможно най-вдясно на платното за движение, а когато пътните ленти са
очертани с пътна маркировка - да използва най-дясната свободна лента."
В случая видно от заключението на вещото лице ищецът е имал техническата
възможност да избегне произшествието при определени обективно съществуващи
условия. Вещото лице при съобразяване с габаритите на платното за движение на
ППС по ул. „Хр. Ботев“ към мястото на удара,по неговата ширина 6,70 м.,
габаритите на двете ППС по тяхната ширина и траекториите им на движение,
мястото на удара и механизмът на настъпилото ПТП категорично посочва, че е било
възможно при движение на мотоциклета в мислената дясна /полагаща му се/ лента
за движение по ул. „Хр. Ботев“, двете ППС - товарния автомобил и мотоциклета да
се разминат при преминаването през кръстовището, без да се осъществи
съприкосновение между тях,т. е. без да се реализира ПТП.
При определяне на конкретния процент съпричиняване съдът изхожда от обстоятелството,
че водачът, който е управлявал товарен автомобил с per. № ВР **** ВН е бил
длъжен да спре на границата на кръстовището и да пропусне движещият се от
дясната му страна в посока кръстовището мотоциклет марка „Хонда ЦБР 600Ф” с
per. № Вр.****К. Именно неспазването на тези задължения при навлизането в кръстовището обосновават
неговия по-голям принос от този на пострадалия водач, който е имал предимство
за пресичане на посоченото кръстовище, но установено се движел неправилно по
пътното платно. При горните съображения съдът приема, че водачът, управлявал товарен автомобил с per. №
ВР **** ВН, респективно застрахователя на посоченото ППС, трябва да отговаря до
размер от 70% от обезщетението, а приносът на ищеца възлиза на 30%. При това
положение обезщетението, което съдът определи по-горе по справедливост, следва
да бъде редуцирано с 30 %, поради установения съществен по степен принос на пострадалия за настъпване на
вредоносния резултат.
По отменения КЗ застрахователят отговоря за дължимата от делинквента
законна лихва (от момента на настъпване на увреждането – застрахователното
събитие) – арг. чл. 227, т. 2 КЗ (отм.), във вр. с чл. 223, ал. 2, изр. 2 КЗ
(отм.), а по действащия от началото на 2017г КЗ застрахователят дължи законна лихва, считано от
датата на уведомяването от застрахования за настъпването на застрахователното
събитие или от датата на уведомяване или на предявяване на застрахователна претенция
от увреденото лице, която от датите е най-ранна – чл. 429, ал. 3 КЗ.
В конкретния случай по делото не е представено
уведомително писмо, но съдът намира, че следва да приеме, че на посочената от
ищеца дата 30.11.2018г, той е уведомил ответника, чрез заявената претенция за
заплащане на обезщетение. В случая от страна на ответника този факт не се
оспорва , а и от представено писмо от 11.04.2019 г., изхождащо от ответното
застрахователно дружество, се установи, че действително е предявена претенция
от ищеца.
Следва да бъде прието, че именно 30.11.2018г е
датата, на която застрахователя е бил уведомен за претенцията и от тази дата за
него настъпва задължението да заплаща лихва за забава по чл. 429, ал. 2,
т. 2 вр. с ал. 3 от КЗ.Искът за присъждане на лихви за забава от
датата на процесното ПТП -10.08.2017г до 30.11.2018г се явява изцяло
неоснователен, като лишен от правна основа. Дължимата лихва за забава върху
гореопределеното обезщетение от 14 000лева за периода от 30.11.2018г до 23.04.2019 г., изчислена с електронен
калкулатор, възлиза на сумата от 563,88лева, до която сума следва да бъде
уважен иска за претендирана законна лихва. В останалата част до пълния размер
иска следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.
По разноските
Заплатеното
от ищеца адвокатско възнаграждение от 5000 лева следва да бъде намалено на
основание чл. 78, ал. 5 от ГПК поради прекомерност с оглед релевираното в
съдебно заседание на 15.10.2019 г. възражение на процесуалния представител на
ответника. Като се има предвид, че съгласно чл. 7, ал. 2, т. 5 от Наредба №
1/9.07.2004 г. на Висшия адвокатски съвет минималният размер на следващото се
съобразно цената на иска (30 485,00 лв.) адвокатско възнаграждение е
1444,85 лв. Съдът приемайки, че действителната фактическа и правна сложност не
надхвърля обичайната и като взе предвид факта, че по делото е проведено едно
съдебно заседание, съдът намира, че не се налага увеличение на определеното
адвокатско възнаграждение. Съгласно разпоредбата на § 2а от ДР на Наредбата за
минималните размери на адвокатските възнаграждения на ВАС, за регистрираните
адвокати по ЗДДС, дължимият данък върху добавената стойност се начислява върху
възнагражденията по тази наредба и се счита за неразделна част от дължимото от
клиента адвокатско възнаграждение, което се дължи съобразно разпоредбите на
Закона за данъка върху добавената стойност. В настоящия случай няма
доказателства, установяващи, че адв. М.М.Т. е регистриран по ЗДДС, поради което
адвокатско възнаграждение се приема в размер на 1444,85лв.
С оглед на приетия
размер на адвокатското възнаграждение и като се вземат предвид заплатените държавна
такса от 1219,40лева и възнаграждения на
вещи лица от 500,00 лв., общият размер на признатите разходи на ищеца възлизат
на сумата от 3164,25лева.
В случая бе
прието, че предявените искове са основателни и доказани в общ размер на
14 563,88лева, което съставлява 47.77% от предявените искове. На ищеца
следва да бъдат присъдени 47.77% от направените и признати разноски или в
случая 1511,56лева.
Предвид
отхвърлянето на иска в една част, ищецът следва да заплати на ответника
разноски съразмерно на отхвърлената част от иска. Ответникът е направил 1983,46
лева разноски по делото, а отхвърлената част от исковете съставлява 52,23% или
дължимата на ответника сума е
1009,85лева .
Така мотивиран, Врачанският окръжен съд
Р Е Ш
И :
ОСЪЖДА Застрахователна
Компания „Бул Инс" АД с ЕИК: ***, с
адрес: гр. София, бул.***, представлявано от С.С.П. и К.Д.К. ДА ЗАПЛАТИ на Т.З.Н., ЕГН: **********, с адрес: ***, по сметка с IBAN:***, сумата от 14 000 /четиринадесет хиляди/ лева,
представляваща сумата на справедливото обезщетение за
претърпените от ищеца неимуществени вреди, следствие на настъпилото на
10.08.2017 г. застрахователно събитие и сумата от 563,88лв /петстотин шестдесет и три
лева и осемдесет и осем ст./, представляваща законната лихва върху определеното обезщетение,
считано от 30.11.2018г /датата на уведомяване на застраховятеля/ до датата на завеждането на настоящата искова
претенция - 23.04.2019 г., ведно със законната лихва върху присъдената сума,
считано от 23.04.2019 г до окончателно изплащане на обезщетението, както и сумата от 1511,56лв. / хиляда петстотин и
единадесет лева и петдесет и шест ст./, представляваща заплатени разноски пред
настоящата инстанция съразмерно с уважената част на исковете.
ОТХВЪРЛЯ
исковете за
неимуществени вреди и за законна лихва в останалите им части до пълните ръзмери
съответно от 26 000лева и 4 485,00 лева, като неоснователни и недоказани.
ОСЪЖДА Т.З.Н., ЕГН: **********, с адрес:
***, да заплати на Застрахователна Компания „Бул Инс" АД с ЕИК: ***, с
адрес: гр. София, бул.***, представлявана от С.С.П. и К.Д.К., сумата от 1009,85лв /хиляда и девет лева и осемдесет и пет ст./,
представляваща направени разноски за отхвърлената част от исковете.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред
Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД: