Решение по дело №1601/2018 на Районен съд - Пловдив

Номер на акта: 262488
Дата: 10 ноември 2021 г.
Съдия: Деян Стоянов Вътов
Дело: 20185330101601
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 30 януари 2018 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

       Номер 262488                     10.11.2021 година                         град  Пловдив

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, IV граждански състав, в открито съдебно заседание на двадесет и първи октомври две хиляди и двадесет и първа година, в състав:

                                   

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДЕЯН ВЪТОВ

 

при участието на секретаря Таня Ангелова,

като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 1601  по описа на съда за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е във фазата по извършване на съдебната делба.

В първата фаза на делбения процес, с постановеното по делото решение № **** от **** г., потвърдено с решение № *** от *** г. по в.гр.д. № **** г. на ОС-П., което не е допуснато до касационно обжалване с определение № *** от *** г. по гр.д. № **** г. на ВКС, I г.о., е допусната съдебна делба на следния недвижим имот: ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор *** (*****) по КККР на с. Б., община Р., област П., одобрени със Заповед **** г. на Изпълнителния директор на АГКК, с адрес на поземления имот: село Б., община Р., област П., местност Ж., с площ **** кв.м. (*****), с трайно предназначение на територията: ****, с начин на трайно ползване: ***, категория на земята при неполивни условия **; стар идентификатор: няма; номер по предходен план: ***, при съседи: ****, ***, ***, ***, ***, ***, КОЯТО ДА СЕ ИЗВЪРШИ МЕЖДУДР МЕРИГОЛД“ ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: село Белащица, община Родопи, област Пловдив, местност „Живака" №18 Б, представлявано от управителя Н. Й. Е. и В.З.Т., ЕГН **********,***, ПРИ РАВНИ КВОТИ от по ½ идеална част за всеки от тях.

Становищата на съделителите по извършването на делбата по същество са следните:

„ДР МЕРИГОЛД“ ЕООД, с променена в хода на делото фирма, понастоящем „ АЛХЕМИСТ ФОН ГОЛДЕНБУРГ“ ЕООД, представлявано от адв. Р., иска процесният недвижим имот да бъде изнесен на публична продан като единствен възможен способ за ликвидиране на собствеността, по съображения, че площта на имота не позволява неговата фактическа подялба, с оглед изискванията на чл. 72 от ЗН, тъй като имотът има земеделски характер – ***.  

В.З.Т., представлявана в хода на делото от различни процесуални представители, иска фактическа подялба на недвижимия имот. Оспорва оценката на имота, като счита, че същата е занижена. Излага твърдения и представя доказателства за висящо досъдебно производство за унищожаване и повреждане на процесния недвижим имот.

Съдът, като съобрази наведените от страните твърдения, оспорвания, доводи, възражения и доказателствата по делото по чл. 235, ал. 2 ГПК, приема, че делбата следва да се извърши като процесният недвижим имот бъде изнесен на публична продан, като съображенията за това са следните:

Основен принцип в делбата е всеки съделител при възможност да получи дял в натура /чл.69, ал.2 ЗН/, като при избора на способ за извършване на делбата от най-съществено значение са обстоятелствата колко реални дяла могат да бъдат обособени от делбената маса, видът на допуснатите до делба имоти, обема на притежаваните от съделителите права, както и становището им досежно начина на нейното извършване. Съдебната практика, обективирана в редица решения на Върховната съдебна инстанция, константно приема, че при равенство на квотите и възможност за фактическа подялба, предпочитаният способ за извършване на делбата е тегленето на жребие. Дори когато допуснатите до делба имоти съществено се различават по площ, обем и стойност, но дяловете на съделителите са равни, делбата се извършва чрез теглене на жребий, а не чрез разпределение по реда на чл.353 ГПК, освен ако не е налице неудобство по смисъла на закона и т.5, буква “б” ППВС №7/1973г. Когато обаче до делба е допуснат един имот, който фактически не е поделяем, делбата се извършва чрез изнасяне на имота на публична продан като единствен възможен способ за ликвидиране на съсобствеността.

В разглежданата хипотеза до делба е допусната нива,  с площ **** кв.м., с трайно предназначение на територията – ***. Според чл. 72 ЗН при съставяне на дяловете не се допуска разделянето на нивите на части, по-малки от 3 декара, на ливадите на части, по-малки от 2 декара, и на лозята и овощните градини на части, по-малки от 1 декар. Разпоредбата на чл. 72 ЗН е императивна, като за преценката имотът има земеделски характер водещи са неговите технически характеристики и предназначение. Съдебната практика допуска да се приеме, че имотът е загубил земеделския си характер, ако същият попада в рамките на общ устройствен план /ОУП/, макар и да не е урегулиран с подробен устройствен план /ПУП/. В този см.-  решение № *** от **** г. по гр. д. № *** / *** г. на ВКС, II г.о., с което се приема, че ако имотът попада в рамките на ОУП, за преценката по неговата подялба се прилагат изискванията на чл.200 ЗУТ, която разпоредба се прилага и за неурегулираните имоти, попадащи в урбанизирани територии, като в тази хипотеза е приложима процедурата по чл.201, ал.1 ЗУТ.

Процесният случай не попада в това изключение. Установява се от приетата по делото съдебно-техническа експертиза и разпита на вещото лице Й., които съдът кредитира изцяло, че процесният недвижим имот не попада в рамките на общ устройствен план. Според заключението на експерта имотът се намира в южната част на село Б., като граничи с регулацията на селото. Имотът попада в земеделска територия, местност „Ж.“ и е с начин на трайно ползване – нива. При огледа на място вещото лице е констатирало, че по скица имотът е нива, а на място прилича на изоставена нива, необработвана, силно затревена, без огради. В западния край на имота има оформен полски път; от север е село Б*; на изток, на около 200 метра, има имоти, които са със сменено предназначение; от юг имота граничи с полски път, а след него има осъществено жилищно строителство в имоти със сменено предназначение; на запад от имота няма извършено строителство в близост. Имотът не се обработва, не се ползва по предназначение. Вещото лице е констатирало, че със заявление до общ. Р. вх. № ****г. е поискано разрешение за изработване на ПУП-ПРЗ/ПП за процедура по смяна предназначението на имота. От другия съделител „ДР МЕРИГОЛД“ ЕООД е постъпило заявление до кмета на общ. Р. с вх. № ***** г. с цел спиране на поисканата процедура, която е преустановена. Вещото лице е достигнало до извод, че  имотът не попада в урбанизирана територия и е реално неподелям, с оглед неговата площ, която не позволява образуването на два по-малки имота.

Настоящият съдебен състав напълно споделя изводите на експерта. Макар процесният имот да се намира в близост до други урегулирани поземлени имоти, същият е не попада в урбанизирана територия. Съдът предостави възможност за иницииране на процедура по промяна на предназначението на имота, с оглед потенциалното му урегулиране, но съделителят „АЛХЕМИСТ ФОН ГОЛДЕНБУРГ“ ЕООД отказва даването на съгласие пред административните органи за промяна в  регулационното положение на имота. В тази връзка е необходимо да се отбележи, че Закона за устройство на територията въвежда принципа на т.нар „доброволна регулация“, като по аргумент от разпоредбите на чл. 16 от ЗУТ, за да бъде поземлен имот за пръв урегулиран, е необходимо съгласието на всички съсобственици. Когато такъв имот е допуснат до съдебна делба, при извършването ѝ съдът не дължи съдействие на съделителите по провеждане на процедурата по чл. 201 ЗУТ, ако констатира, че имотът не попада в урбанизирана територия, както е в случая. Според чл. 201 от ЗУТ  при съдебна делба на урегулиран поземлен имот с цел образуване на нови урегулирани поземлени имоти съдът изисква становище от общинската (районната) администрация относно поделяемостта на имота. В случая имотът нито е урегулиран, нито пък попада в границите ОУП, за да се заключи, че има характер на урбанизирана територия. Дори фактическото състояние на имота е такова, сочещо на изоставена нива, според заключението на експерта.

За процесният имот има влязла в сила кадастрална карта. Необходимо е да се изтъкне, че съгласно §70 ПЗР към ЗИДЗКИР с влизане в сила на заповедта за одобряване на кадастралната карта и кадастралните регистри за съответната територия се прекратява действието на кадастралния план и на картата на възстановената собственост по отношение на основните кадастрални данни, а според §4, ал. 1 т. 3 ЗКИР до одобряването на кадастрална карта и кадастрални регистри плановете, картите и регистрите, одобрени по реда на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи и Закона за възстановяване на собствеността върху горите и земите от горския фонд, се поддържат от общинските служби по земеделие при условия и по ред, определени с наредба на министъра на земеделието, храните и горите.

Следователно, след влизане в сила на заповедта за одобрение на кадастралната карта, не се прилага изискването земеделските земи да бъдат разделяни реално в самостоятелни дялове при спазване на предвидената в разпоредбата на чл. 7, ал. 3 ЗСПЗЗ процедура, т.е. не е необходимо наличието на изработен или одобрен проект от общинската служба по земеделие, тъй като дейността на ОСЗ се прекратява. Тоест, съдът следи за съблюдаване правилото на чл. 72 ЗН, с оглед провеждане на процедурата по чл. 52, ал. 1 ЗКИР. В този смисъл е съдебната практика, обективирана в решение № *** от **** г. по гр. д. № ***г. на ВКС, II г.о.  По тези съображения по делото не е взето становище от съответната ОЗС за поделяемостта на имота, а с оглед експертното заключение и ограниченията по чл. 72 ЗН, не са предприети и процесуални действия по снабдяване с проектни идентификатори. Имотът е реално неподелям, поради което е безпредметно провеждането на процедура по снабдяване с проектни идентификатори. Подобно изискване е налице само за имотите, които фактически могат да се поделят, с оглед нанасянето им в кадастралната карта и регистри.

Съдът намира, че извършването на делбата чрез друг способ, различен от изнасянето на имота на публична продан, би могло да се прецени и като неудачно, с оглед отношенията между съделителите по делото. Между тях са налице конфликти и противоречия във връзка с управлението на общата вещ, което се доказва от приложените от В.З.Т. сигнали към разследващите органи за увреждане на общата вещ, която представлява незастроен имот – нива и поначало трудно би могла да бъде увредена или пък да погине. Ето защо дори процесният поземлен имот да бе фактически поделям, какъвто той не е, съставянето на два съседни ПИ, би довело до продължаване на конфликтите между съделителите, които биха станали собственици на съседни имоти. Макар водещ принцип при извършването на съдебната делба да е получаването на реален дял, а жребият да е предпочитан способ, съдебната практика допуска изключения. Така с решение №*** от ***г. по гр.д. №****г. на ВКС I г.о., се приема, че жребият е неудобен способ, с оглед влошени личностни отношения и накърняване в личната сфера на един от съделителите, въпреки че са налице формалните предпоставки по подбора на този способ.

Изложените по-горе съображения не обуславят решителните мотиви на съда, които са свързани най-вече с поделяемостта на имота, но са допълнителен аргумент, че е най-удачно е собствеността да бъде ликвидирана чрез изнасянето на имота на публична продан. Така всеки съделител ще има възможност да изкупи дела на другия по предложената най-висока цена.

Възраженията на В.З.Т., че определената от вещото лице Й. оценка на имота е занижена, са без правно значение. При извършването на публична продан дадената в делбения процес оценка е без правно значение, що се касае до цената, на която би се продал имотът. Ето защо дори и да се приеме, че имотът е с по-висока стойност, в сравнение с дадената от вещото лице, то това обстоятелство би довело единствено до заплащане на по-високи държавни такси от съделителите. В този смисъл е и съдебната практиката на Върховния касационен съд. Така с определение № *** от *** г. по ч.гр.д. № *** г., ІІ г.о. на ВКС, постановено по реда на чл.274, ал. 3 ГПК, се приема, че първоначална цена на имота в хипотезите на извършването на делбата чрез изнасяне делбения имот на публична продан не е елемент от диспозитива на решението по чл. 348 ГПК, по аргумент на чл. 485 ГПК, тъй като при публичната продан първоначалната цена на имота се определя от вещо лице в производството при съдебния изпълнител. Цената на делбения имот, при извършване на делбата чрез изнасяне имота на публична продан, е от значение за определяне стойността на дяловете и съответно за определяне на дължимите държавни такси - чл. 8 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК. В този смисъл е и приетото с решение № *** от *** г. по гр.д. № *** г., на ВКС, ІІ г.о. и с определение № * от *** г. по гр.д. № *** г. на ВКС, І г.о.

Ето защо в хипотезата на неподелям имот, искането на съделител за допускане на повторна експертиза по оценката на имота, с довод, че дадената оценка е занижена, следва да бъде оставено без уважение, тъй като подобно искане е лишено от правен интерес.

Установява се от прието по делото заключение, че пазарната оценка на допуснатия до делба имот възлиза на сумата от 211 600 лева, която оценка следва да се кредитира от съда, тъй като е възприета като ниска от единия съделител и не е оспорена от другия. Съделителите дължат държавна такса в размер на 4% от паричната оценка на квотата им в съсобствеността, т.е. държавната такса възлиза на суми от по  4232 лева за всеки от тях.

Така мотивиран, РС-Пловдив  

 

Р Е Ш И:

         

ИЗНАСЯ НА ПУБЛИЧНА ПРОДАН на основание чл. 348 ГПК допуснатия до делба с решение № *** от *** г. по гр.д. № *** г.  на РС-Пловдив недвижим имот: ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор *** (*****) по КККР на с. Б., община Р., област П., одобрени със Заповед *****г. на Изпълнителния директор на АГКК, с адрес на поземления имот: село Б., община Р., област П., местност Ж., с площ **** кв.м. (*****), с трайно предназначение на територията: ****, с начин на трайно ползване: ***, категория на земята при неполивни условия осма; стар идентификатор: няма; номер по предходен план: ***, при съседи: ***, ***, ***, ***, ***, ****, чиято оценка възлиза на 211 600 лева, като делбата е допусната между: ДР МЕРИГОЛД“, с променена в хода на делото фирма, понастоящем фирмата на дружеството е „АЛХЕМИСТ ФОН ГОЛДЕНБУРГ“ ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: село Белащица, община Родопи, област Пловдив, местност „Живака“ №18 Б и В.З.Т., ЕГН **********,***, ПРИ РАВНИ КВОТИ от по ½ идеална част за всеки от тях..

ОСЪЖДА „АЛХЕМИСТ ФОН ГОЛДЕНБУРГ“ ЕООД, ЕИК ********* да заплати по сметка на РС-Пловдив сумата от 4232 (четири хиляди двеста тридесет и два) лева – държани такси по извършване на делбата.

ОСЪЖДА В.З.Т., ЕГН ********** да заплати по сметка на РС-Пловдив сумата от 4232 (четири хиляди двеста тридесет и два) лева – държани такси по извършване на делбата.

УКАЗВА на съделителите дължимите по делото държавни такси да се внесат в двуседмичен срок от влизане в сила на решението в сила, като при неизпълнение вземанията ще бъдат възложени за събиране по принудителен ред.

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му пред ОС-Пловдив.

 

 СЪДИЯ: /п/ Д. Вътов

Вярно с оригинала!

Т.А.