№ 132
гр. Шумен , 04.08.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ШУМЕН, XV-И СЪСТАВ в публично заседание на
двадесет и девети юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Пламена К. Недялкова
при участието на секретаря Ц. В. К.
като разгледа докладваното от Пламена К. Недялкова Административно
наказателно дело № 20213630200904 по описа за 2021 година
За да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл.59 и сл. от ЗАНН.
Обжалван е ЕЛЕКТРОНЕН ФИШ ЗА НАЛАГАНЕ НА ГЛОБА, серия „К” №
4404750 на ОДМВР - Шумен, с който на Х. Г. Х., ЕГН ********** от гр.Варна, на
основание чл.189 ал.4, във вр. с чл.182 ал.2 т.5 от ЗДвП е наложено административно
наказание ГЛОБА в размер на 400 лева, за извършено нарушение на чл.21 ал.2 от
ЗДвП.
Жалбоподателят моли
съда да отмени издадения електронен фиш като незаконосъобразен на процесуално и
материално основание. Излага, че посочното МПС в издадения ЕФ не било
управлявано в нарушение на правилата за движение, както и че е било управлявано от
друго лице. Посочва, че липсвали обективни данни, че пътният участък е бил
обозначен със съответен знак. Намира, че е нарушено правото му на защита, поради
ненадлежно връчване на издадения ЕФ, който не бил връчен на него, а на
дружеството. Излага доводи, че в чл.189 ал.4 от ЗДвП не било предвидено управителят
да носи отговорност чрез налагане на наказание чрез ЕФ. В съдебно заседание,
редовно призован, не се явява.
Процесуалният представител на ОД на МВР – гр.Шумен - административно-
наказващ орган, издал наказателното постановление, призован съгласно
императивната разпоредба на чл.61, ал.1 от ЗАНН в съдебно заседание оспорва
жалбата и моли същата да бъде отхвърлена като неоснователна, а обжалвания ЕФ да
бъде потвърден. Направено искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Жалбата е подадена в срока по чл.189 ал.8 от ЗДвП, поради което е процесуално
допустима.
От събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени
поотделно и в тяхната съвкупност, се установи следното от фактическа страна:
На 22.01.2021г. в 20.06 часа на гл.път І – 2 км.109+750 /разклон за
с.Белокопитово/ при максимално допустима скорост за движение 60 км/ч, въведена с
пътен знак В26, с АТСС „ARH CAM S 1“ била засечена скорост на движение на МПС
- л.а. “БМВ Х6 ХДРАЙВ40И“ с рег. № В 77 95 ТА – 107 км/ч. При направена справка
1
било установено, че собственик на автомобила е „ГРИЙНКАРС“ ЕООД гр.Варна. За
заснето с АТСС „ARH CAM S 1“ нарушение бил издаден серия „К” № 4404750 на
ОДМВР - Шумен, в който при текстовото описание на нарушението е посочена
разрешената скорост за движение от 60 км/ч, установена скорост на движение от 104
км/ч., превишение 44 км/ч., тъй като била отчетена допустимата грешка при
измерването. Посредством същия, на Х. Г. Х., ЕГН **********, в качеството му на
законен представител на „ГРИЙНКАРС“ ЕООД гр.Варна, основание чл.189 ал.4, във
вр. с чл.182 ал.2 т.5 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на
400 лева, за извършено нарушение на чл.21 ал.2 от ЗДвП. На 25.05.2021г. Х. Г. Х. е
депозирал заявление до директора на ОДМВР – Шумен, в което посочил, че
нарушението е било извършено от бивш служител на дружеството – П. Т. Ч., във
връзка с което направил искане да бъде извършена служебна проверка дали лицето
разполага със СУМПС, съгласно посочените в декларацията данни, след което
издадения ЕФ да бъде анулиран. Към заявлението приложил Декларация по чл.189 ал.5
от ЗДвП, в която декларирал, че МПС било предоставено за ползване на трето лице без
да го конкретизира, а малко по - надолу в декларацията посочил „Данните за
идентифициране на посоченото лице, управлявало визираното МПС са: Х. Г. Х., ЕГН
********** …“. След извършване на проверка по повод подаденото заявление, Х. бил
уведомен, че доколкото в подадената Декларация по чл.189 ал.5 от ЗДвП той бил
посочен като водач на МПС по време на извършване на нарушението и доколкото няма
приложено копие на СУМПС на друго лице, издадения ЕФ серия „К” № 4404750 на
ОДМВР – Шумен няма да бъде анулиран.
Описаната фактическа обстановка съдът установи въз основа на събраните по
делото писмени и гласни доказателства, както и изготвеното с техническото средство
веществено доказателство - снимка.
При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна
следното: Събраните доказателствата по делото безспорно установяват противоправно
управление на МПС на посочените в ЕФ дата, час и място. Доказан е фактът на
извършване на нарушението, санкционирано с процесния електронен фиш. В ЕФ
правилно при текстовото описание на нарушението е посочена установена скорост на
движение, превишението като е била отчетена допустимата грешка при измерването.
Административното нарушение е установено чрез допустимо от закона техническо
средство, което е одобрен тип средство за измерване и е било технически изправно
видно от представения Протокол от проверка №81-С-ИСИС/29.10.2020г. на БИМ.
Също така от изготвената схема от ОПУ – Шумен безспорно се установява, че в
посоченият пътен участък е имало поставен пътен знак В26, ограничаващ максимално
допустима скорост на движение до 60км/ч. /. Пътният знак е разположен на
км.109+540, отстоящ на 200 м. преди мястото на което е било позиционирано АТСС.
Нарушението е фискирано от АТСС на 63 метра от него, т.е. след поставения знак и в
зоната на действието му.
С оглед гореизложеното съдът намира, че доказателствата по делото безспорно
установяват противоправно управление на МПС в посочения пътен участък,
респективно факта на извършване на нарушението, санкционирано с процесния
електронен фиш.
В същото време неоснователни са доводите на жалбоподателя, че неправилно е
определено лицето, което следва да бъде санкционирано. Съдът намира, че правилно е
определен субектът на нарушението. Процесният автомобил е собственост на
«ГРИЙНКАРС“ ЕООД гр.Варна. Предвид чл. 188, ал. 2 от ЗДвП жалбоподателят в
качеството му на представляващ дружеството се явява наказателноотговорното лице,
чиято отговорност следва да бъде ангажирана при първоначално издаване на ЕФ. В
депозираното заявление до директора на ОДМВР – Шумен, Х. Г. Х. е посочил, че
нарушението е било извършено от бивш служител на дружеството – П. Т. Ч., направил
е искане да бъде извършена служебна проверка дали лицето разполага със СУМПС и
издадения ЕФ да бъде анулиран. От друга страна в приложената към заявлението
2
Декларация по чл.189 ал.5 от ЗДвП декларирал, че МПС било предоставено за
ползване на трето лице, но без да го конкретизира, а малко по - надолу в декларацията
посочил „Данните за идентифициране на посоченото лице, управлявало визираното
МПС са: Х. Г. Х., ЕГН ********** …“. Настъпването на търсената последица -
анулиране на издадения срещу него ЕФ, законодателят е обусловил от задължение за
предоставяне на достатъчно данни за лицето, на което се твърди, че е било
предоставено превозното средство, за да е възможно ангажиране на неговата
отговорност с издаване на електронен фиш. Това изискване не е изпълнено в
изискуемата се от нормата на чл.189 ал.5 от ЗДвП пълнота, тъй като в декларацията не
е посочил самоличността на лицето, не е представил и копие на СУМПС на лицето, а
от друга страна в същата декларацията е посочил себе си като лице, управлявало
визираното МПС, поради което законосъобразно е отказано анулиране на издадения
електронен фиш. При тези обстоятелства и при отсъствието на хипотезите в чл.186 ал.6
от ЗДвП, именно жалбоподателят като представляващ дружеството собственик на
превозното средство се явява наказателноотговорното лице и следва да понесе
отговорност за извършеното нарушение по чл.21 ал.1 от ЗДвП, установено и доказано
по несъмнен начин, съгласно чл.189 ал.5 от ЗДвП. Затова, направените изводи в
същата посока в ОДМВР - Шумен са законосъобразни и обосновани. В случая
настоящият съдебен състав намира, че законовите разпоредби са спазени.
Законосъобразно за констатираното нарушение е бил издаден електронен фиш, а не е
бил съставен акт за установяване на административно нарушение, въз основа на който
да бъде издадено наказателно постановление. Нарушението е установено с
автоматизираното техническо средство ARH CAM S 1 представляващо стационарно
преносим уред за контрол на скоростта /СПУКС/ на МПС с вградено разпознаване на
номера и комуникации. В конкретният случай са спазени изискванията за използване
на АТСС. В административно – наказателната преписка се съдържа както съставен
протокол, отговарящ на утвърдения образец, така и снимка на мястото, където е било
разположено техническото средство. Попълнен е съответния протокол, съгласно чл.10
от Наредба №8121з/12.03.2015г. за условията и реда за използване на автоматизирани
технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата.
Отразеното в протокола място за контрол е идентично с въведената в СПУКС локация,
видно от приложения снимков материал, както и с посоченото в ЕФ място на
извършване на нарушението. В съставения Протокол за използване на АТСС
служителят, който го е изготвил и е работил с АТСС, е отразил наличието на пътния
знак, ограничението от 60 км/ч, изготвената снимка на мястото, където е
позиционирано техническото средство, разстоянието от пътния знак до АТСС – 200
м., посоката на движение „П“ – приближаващ се към техническото средство, режима
на измерване „С“ – стационарен, точния част на начало на работа и точния час на край
на работа. От изготвената снимка на нарушението /л.10/ се установява, че автомобилът
е засечен на 63 метра преди местоположението на техническото средство, т.е. след
началото на зоната на действие на знака. Фактическите констатации, отразени в
електронния фиш, се потвърждават от събраните по делото писмени и гласни
доказателства. Законосъобразно е издаден ЕФ, доколкото нарушението е установено от
АТСС разположено временно на посочения участък от пътя на статив при режим на
измерване „С“ - стационарен, а не се касае нарушение установено с мобилни АТСС
при режим на измерване „Д“ – в движение.
Неоснователно е и възражението, че мястото за контрол не било обозначено. С
изменението на чл.165 ал.2 т.7 и т.8 от ЗДвП / ДВ, бр. 54 от 2017 г.) са отпаднали
изискванията местата за контрол да се обозначават чрез поставяне на пътни знаци,
както и да се оповестяват в средствата за масово осведомяване или на интернет
страницата на МВР участъка от пътя, на който се осъществява контрол по спазването
на правилата за движение чрез автоматизирани технически средства или системи,
поради което изложеният в тази връзка довод е неоснователен.
Правилно е квалифицирано нарушението, което е било осъществено по чл.21
3
ал.2 от ЗДвП. Правилно е приложена и съответната административно-наказателна
разпоредба на ЗДвП, а именно чл.182 ал.2 т.5 от закона, предвид установеното
превишение от 44 км/ч.. Посочената разпоредба предвижда административно –
наказателна отговорност при превишение на разрешената максимална скорост извън
населено място от 41 до 50 км/ч., а именно глоба в размер на 400 лева.
Жалбоподателят законосъобразно е наказан на основание посочения законов текст с
предвидената в него санкция.
Изложеният довод за процесуални нарушение при връчването на ЕФ съдът
намира за неоснователен. Съгласно чл.189 ал.5 от ЗДвП ЕФ се връчва на лицето с
препоръчано писмо с обратна разписка или чрез длъжностните лица на определените
от министъра на вътрешните работи служби за контрол, при осъществяване на
функциите и правомощията им. По делото няма доказателства как точно е връчен ЕФ,
но дори да е бил връчен на дружеството, а не лично на представляващият, това по
никакъв начин не е нарушило правата му, доколкото Х. се е възползвал от правото да
депозира декларация по чл.189 ал.5 от ЗДвП, а срещу процесния ЕФ – жалба.
Въз основа на тези констатации, съдът намира че жалбата е неоснователна.
Основателно се явява искането на административно наказващият орган за
присъждане на юрисконсултско възнагражение. Съгласно чл.63 ал.5 от ЗАНН, в полза
на юридически лица или еднолични търговци се присъжда възнаграждение в размер,
определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт. В конкретното
производство е осъществено процесуално представителство в две открити съдебни
заседания от юрисконсулт, делото не се отличава с фактическа и правна сложност,
поради което на ОДМВР- Шумен следва да бъде присъдено възнаграждение в размер
на 80 лева.
По гореизложените съображения и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА ЕЛЕКТРОНЕН ФИШ ЗА НАЛАГАНЕ НА ГЛОБА, серия „К”
№ 4404750 на ОДМВР - Шумен, с който на Х. Г. Х., ЕГН ********** от гр.Варна, на
основание чл.189 ал.4, във вр. с чл.182 ал.2 т.5 от ЗДвП е наложено административно
наказание ГЛОБА в размер на 400 лева, за извършено нарушение на чл.21 ал.2 от
ЗДвП.
ОСЪЖДА Х. Г. Х., ЕГН ********** от гр.Варна ДА ЗАПЛАТИ на ОДМВР -
Шумен юрисконсултско възнаграждение в размер на 80.00 /осемдесет/ лева.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд –
гр.Шумен на основанията, предвидени в НПК и по реда на глава 12 от АПК в 14-
дневен срок от съобщаването му на страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Шумен: _______________________
4